Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Surviving woman
Участник
Мнения: 60
Регистриран: 12 фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот Surviving woman » 23 окт 2017 20:49

Страшно се изложих на едно интервю за работа, защото ми бяха дали някакви сложни математически задачи, а аз съм зле с математиката и не очаквах такъв изпит. По обявата явно не схванах, че може да имат такива изисквания. Такъв неописуем срам и чувство на излагация тесах няколко часа, които и досега не успявам да изчистя изцяло, само понамаляха. Като се сетя за ситуацията и изплува страшен срам от себе си и бузите ми пламват (не много силно, но все пак се усеща).

Толкова ме беше срам от себе си, че ми идваше да скоча от някъде и да се самоубия. Само като чувство, не бих го направила наистина заради една тъпа работа. Сетих се, че от тинейджърска възраст бях започнала да искам да умра и да се самоубивам ако нещо не стане както го очаквам или ако някой ме нарани или обиди. Но не мога да се сетя за първата случка. Все едно се криех или бягах от реалността в мисълта за смъртта и за самоубийство.

В последно време като се сетя за моето си дете, което не мога да имам, моменталически изплува категоричната решимост и желание да се самоубия. Дори реших как да го направя. Естествено страхувам се, че може да не умра, а само да се осакатя. И се чудя дали за пореден път не се крия от болката в мисълта за самоубийство, дали наистина имам силата да го направя или ще продължа същия безсмислен живот на едно ревливо, самосъжаляващо се мекотело, което ще продължи години наред да плаче и да страда за нероденото си дете и да натоварва и тормози най-близките си хора.

Surviving woman
Участник
Мнения: 60
Регистриран: 12 фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот Surviving woman » 24 окт 2017 07:41

Сега вярвам в БОГ, в ТЕС, в шаманизма, в Лулата, в Тета лечение, в Квантова синхронизация, във Възстановяване на връзката, в Силва метод, в Лечебния код, в иглотерапия и т.н. (без Рене Мей) Ако те не ми помогнат да имам собствено дете, просто няма да ми остане нищо, в което да вярвам. Не си представям как се живее такъв живот, в който не само че нямам дете, но и в който не вярвам в абсолютно нищо...

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4392
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот ivangp » 24 окт 2017 08:31

Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4392
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот ivangp » 24 окт 2017 08:46

Всички наши ограничения са само убеждения и подлежат на промяна, стига да го пожелаем.

Задай си следния въпрос:
"Какво искаш повече, да защитаваш сегашните си убеждения, които ти причиняват болка и влошават качеството на живота ти, или да постигнеш душевен мир и хармония, като ги промениш?"

Докато спорим за истинността на нашите ограничения, ние не можем да преминем отвъд тях.

Задай си и тези въпроси:
"Какво ако всичко, което продължавам да си повтарям ежедневно, е лъжа, която изглежда като истина само защото продължавам да си я повтарям?"
"Как бих живяла тогава?"
"А как би искала да живея?"
"Какво бих си повтаряла за да живея както искам да живея?"


Нашите повтарящи се мисли се превръщат в наша реалност.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Surviving woman
Участник
Мнения: 60
Регистриран: 12 фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот Surviving woman » 17 ное 2017 12:20

Снощи прочетох този материал на Гари Крей за True Forgiveness ( https://www.emofree.com/answers/garythi ... l?Itemid=0 ) и много дълбоко ме докосна. Не мога да кажа тази истинска прошка към всички и към всичко, включително и себе си, която се опитах да направя мисловно, без ТЕС, след като прочетох материала, колко дълготрайна ще бъде. Вече свикнах, че тесани или прощавани неща много често се връщат, но продължавам...

В сайта на Dreamland бях прочела една молитва за прошка, за която се твърди, че е от системата Хоопонопоно. Когато я повтарям (без ТЕС) чувствам много голямо освобождаване и лекота, макар и временни:

"Аз прощавам на всички които някога съзнателно или несъзнателно са ме наранили или обидили през този или някой друг живот, на тази или на някоя друга планета, в това или някое друго измерение. Аз давам прошка.

Аз искам прошка за всичко, което някога съзнателно или несъзнателно съм направила, с което съм наранила или обидила някого през този или някой друг живот, на тази или на някоя друга планета, в това или някое друго измерение. Аз моля за прошка.

Аз прощавам на себе си за всичко, което съзнателно или несъзнателно съм направила и с което съм наранила или обидила някого през този или някой друг живот, на тази или на някоя друга планета, в това или някое друго измерение.Аз приемам прошка.

Свободен/на съм. Всички вериги и ограничения се смъкват от мен. Аз съм Господар с пълна Сила."



Искам да попитам нещо, как се разбира дали едно чувство е предчувствие или страх? Как мога да стигна до истината чрез ТЕС или друг метод?

Конкретно, имам две оферти за работа, и двете си имат и положителни и отрицателни страни. По отношение на едната работа не мога да се освободя от чувството, че ако започна там, ще ме държат до края на годината да им свърша работа и после ще ми измислят някой кусур и ще ми бият шута (все пак 6 месеца ще съм на изпитателен срок). Те ми бяха предложили и временна позиция до края на годината, защото имат много работа и си търсят хора, които да им я свършат на временен договор. Но аз им обясних, че си търся постоянна работа и не искам в началото на януари да се окажа без работа и докато си намеря такава да си изхарча парите, които съм спечелила при тях, а освен това съм пропуснала други предложения и съм отказала други оферти заради тях. После ми предложиха постоянна позиция, но имам чувството, че това е някаква измама, в смисъл че съзнателно ме лъжат и просто съм им удобна, защото мога да започна веднага работа, а те имат крещяща нужда точно от такъв човек да им свърши работата до края на годината и после да го изгонят.

Тъй като подозирам, че е възможно все още да привличам отрицателни събития, които да удовлетворяват подсъзнателното ми желание да страдам и да съм мъченица, дали този страх не възниква, за да откажа някаква по-хубава работа и да избера по-големия гърч на другото място? Или наистина е шесто чувство, което ме пази от прецакване? Знам, че никой не може да ми отговори на този въпрос. Въпросът е има ли начин чрез ТЕС да стигна до отговора и как да го тесам?

Питам с ясното съзнание, че има много по-сериозни проблеми и няма да е края на света дори и да ми бият шута и да се окажа пак без работа.


Искам да споделя и нещо друго, тези дни бях изумена от игричките на ума си, които тесах, но според мен далеч не съм ги изкоренила.

Кандидатствах за една работа с много добро заплащане, за която знаех от кухнята, че е доста натоварена, но и че работодателят е страшно коректен. Представих се блестящо, дори ме пробваха за по-висока позиция, където обаче не покривах всички критерии. В първата позиция обаче имаше и нощни смени до 2.00 часа. Тъй като на интервюто бях проявила някакви капризи за броя на тези нощни смени, очаквах, че може да изберат друг кандидат, който е готов дори и половината месец, че и повече да работи до 2.00 часа въпреки че много ме бяха харесали. Така и стана.

Въпросът е, че предишният ден аз вътрешно реших, че дори да ме изберат няма да приема, защото тези нощни смени ще ми съсипят здравето.
Когато обаче на следващия ден получих отрицателния отговор се започна такъв страшен рев и тръшкане. През цялото време тесах. В смисъл една част от мен съзнаваше, че това страдане е пълен фалш, а другата част от мен не можеше да спре да плаче и да се тръшка. Тесах всичко това - че страданието ми не е истинско, че е фалшиво, че съм обидена, че се чувствам недооценена, че плача като малко дете, на което са му взели играчката и т.н.

Изплува ми един образ - аз като ходещо бебе, някой ми дава една топчица, която аз не искам и хвърлям на земята. Той обаче отива и си я взима и тогава бебето /аз/ започва неистов рев, пада на земята и започва да се тресе от рев и конвулсии, че са му взели топката, която преди това не е искало. Тесах и по точките на бебето всичко, което ми идваше като фрази и емоции.

Според мен това си е програма с много по-дълбоки коренища и някак си чувствам, че съм напипала само нещичко от нея. Съзнавам и че в случая егото ми се тръшкаше и ревеше - че не аз съм отказала, а мен са ме отхвърлили...И точно когато ме отхвърлиха неистово започнах да искам тази работа и да съм готова на всякакви нощни смени, дори и да си съсипя здравето, само и само егото ми да се почувства признато и оценено.

Alisa
Майстор
Мнения: 2053
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот Alisa » 17 ное 2017 17:47

Всичко в ТЕС става с ТЕС.
В.ч. се питам "Как мога да стигна до истината", аз...
В.ч."бях изумена от игричките на ума си, които тесах, но според мен далеч не съм ги изкоренила", аз...
В.ч. се чудя "как се разбира дали едно чувство е предчувствие или страх?" , аз...
В този дух.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4392
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот ivangp » 21 ное 2017 12:53

Всяко зло е за добро. Всичко се случва по най-добрия възможен начин, макар и често да не можем да видим защо е така.
Довери се на вътрешния си глас и действай.
За лудо работи за лудо не стой.
Аз бих приел работата.
6 месеца са много време.
Много неща могат да се случат за 6 месеца.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Surviving woman
Участник
Мнения: 60
Регистриран: 12 фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот Surviving woman » 28 ное 2017 13:46

За съжаление не успях да привлека нито едно от желаните от мен работни места. Засега започвам някаква работа, за да си изкарвам някакви пари, с които да се прехранвам, но се чувствам неудовлетворена.

Въпреки цялото тесане и положени усилия да оздравея и въпреки иглотерапията пролактинът ми даже се е увеличил - 1224, а предишните месеци беше 1110 и 1094. Днес тесах, че страшно ме е яд, че не се оправям, че си кретам на едно и също място...

Преди няколко дни си направих един сеанс за болката на мястото на операцията. Взаимствах от сеансите на Алиса, където се задава въпроса на кого принадлежи тази болка или емоция примерно. Странното е, че освен мои роднини и предци, се появяваха всички онкоболни, всички пациенти на които не е помогнал д-р Хамер, на няколко пъти ми излезе цялото човечество. Правих и нормален и бърз ТЕС за всичко, което ми дойде - вина, страхове, болка. В един момент се върнах към един спомен с баба ми, изпълнен с много болка и самообвинения. След като беше получила инсулт, я бяхме пратили за лечение в Бухово. Оказа се, че там въобще не са се грижили за нея. Тесах цялата вина, която аз изпитвам, както и от нейно име как тя се е чувствала, в смисъл това, което ми дойде, че тя е изпитвала - изоставена, подиграна и потупвах по нейните точки. Мислех, че съм се освободила, но сега като го пиша изпитвам остатъчна вина и болка, явно ще трябва още да тесам този спомен.

Докато тесах всичко това, започна една много приятна топлина на мястото на операцията. Това ми се случва за втори път в рамките на няколко месеца. Този път топлината беше по-силна от предишния път. Това ми даде голяма надежда, че ще се оправя, но на другия ден си бях на същото дередже с болката.

Вчера пак тесах за болката - изплува ми един образ - как сама си режа врата, но не изцяло, а частично и преди да умра започвам да го шия с една игла и да се възстановявам и така отново и отново. Не мога точно да осъзная и формулирам този образ. Явява ми се като образ, но не и като думи или чувства, които да мога да изразя с думи. Явно обичам да се самоунищожавам, но защо не се самоунищожа докрай...

Преди време гледах в едно предаване една известна онкоболна жена (след моята диагноза и след като вече правех ТЕС) - обясняваше как се бори всички онкоболни пациенти да имат лекарства, колко е възмутена от някакви си неща, не си спомням какви и т.н. и.н. Цялото й същество излъчваше една огромна борба. Почувствах, че тя не иска да е здрава, тя иска да се бори и да е героиня.

Още нещо да споделя: неотдавна (този месец) - бях на една презентация за японската култура и за чаената церемония. При дискусията стана въпрос за японското харакири или сепуко и за някакви известни личности от древността, осъдени на самоубийство.

Докато всичко това се говореше, осъзнавах много ясно възхищението си от това човек да има силата и смелостта да се самоубие. Не съм го тесала, не знам дали искам да се освобождавам от това. Някак си самоубийството ми е като план Б ако не се оправя и нямам собствено дете. Мисълта за дълъг живот без собствено дете ме ужасява...

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4392
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот ivangp » 29 ное 2017 10:42

Както сама виждаш в теб се води една борба между желанието да умреш и това да живееш. И от там идват всичките ти проблеми, временни подобрения и хронични неуспехи. Когато избереш и се вкопчиш в едно от двете - живота или смъртта - мъките ти ще свършат.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Surviving woman
Участник
Мнения: 60
Регистриран: 12 фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот Surviving woman » 29 ное 2017 19:54

О, аз от години съм така - с единия крак в живота, с другия в смъртта, много преди страшната диагноза. В смисъл всичко започна от пубертета, но не се сещам с коя точно случка. За най-малкото неприятно нещо, да не говорим за по-сериозни неща, исках да умра и да се самоубия. Непрекъснато търсех някаква утеха или бягство в смъртта.

Налага се в петък да отида на лекар за преглед и изследвания. Иглотерапевтът ме накара да отида, иска да знае какво ми е положението. След като 1 месец не бях ходила на иглотерапия, в смисъл прави се почивка, сега съм с едни иглички на лявото ухо за 4 дни. Доколкото разбрах този път се цели въздействие върху пикочния мехур. Усетих някаква тревога в лекаря, особено след като видя, че пролактинът ми се е увеличил въпреки неговата терапия. Възлагах огромни надежди на тази терапия, но май и тя няма да може да ми помогне и тази мисъл на моменти ме хвърля в огромно отчаяние.

След като часът ми беше записан, започва едно треперене от страх и тесане:
"Страхувам се, че се е появил нов рецидив. Страхувам се, че ще ми отнемат последната надежда. Свива ми се сърцето от страх, свива ми се корема от страх, страхът ме боли на мястото на операцията . Цялото ми тяло е сковано от страх и т.н." Завърших с някакви положителни формулировки: имам перфектни изследвания, малкият ми таз е в идеално състояние, детеродните ми органи са в идеално състояние". Представих си как лекарят ми го казва.

А да не забравя и техниката на Алиса с въпроса на кого принадлежи еди какво си, и нея я включих, но вече не помня какво на кого беше.

Това тесане ме насочи към две случки с майка ми и лекари, които тесах - единият път един лекар ми каза, че тя умира, а другият път бяхме заедно и друг лекар й каза, че е прекалено късно за операция. Докато си въртях филма, тесах чувствата си и потупвах миналото си Аз от спомена.

"Изпитвам ужасен страх, безнадежност, болка, безпомощност. Чак сега когато е прекалено късно разбрах, че обичам майка ми безкрайно. Никога няма повече да я видя, никога няма да общуваме. Не мога да понеса цял един живот без нея." Така стигнах отново, че любовта е раздяла, което пробвах да препрограмирам с Тета - в смисъл, че тази програма "любовта е раздяла" се изтрива и на нейно място си програмирам: любовта е щастие и хармония. Не знам дали се е получило.

Имах чувството, че съм се освободила от страха, но сега като пиша за това, пак се появява някакъв остатъчен страх. Междудругото това е някаква проверка като пиша във форума или си чета предишните мнения, дали нещо ще ми е безразлично или ще продължи да предизвиква в мен някакви емоции.

Днес четох във форума за темпоралното потупване и искам да попитам дали тези фрази са о.к. Взаимствах ги от форума, само си промених проблема. Надявам се да не си навредя, защото четох, че може да имат и обратен ефект.

"Нищо не пречи на болката на мястото на операцията ми да отшуми" - вляво на главата
"Усещам лекота и облекчение на мястото на операцията" - вдясно на главата

Иначе все още чета малко размазано, но е много по-добре от вчера. Явно обаче започват някакви очни проблеми...

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4392
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнениеот ivangp » 29 ное 2017 20:49

OK са ти фразите.
Очните проблеми са свързани с някакъв страх. Какво се страхуваш че може да видиш или не искаш да видиш? Може би резултатите от изследванията, изражението на лицето на лекаря. Истината за собствените си емоции, проблеми, личност.....
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 11 госта