Дневникът на Любов

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
user
Активен
Мнения: 104
Регистриран на: 30 Окт 2013 19:40

Re: Дневникът на Любов

Мнение от user »

Това, което е написал Иван е вярно, но ... Е за напреднали. Когато изчистиш всички случки от поста си ще си свободна да вземаш сама решения, вкл и за емоциите, които да изпитваш. Аз лично не съм сигурна, че някога ще достигна това ниво, но времето ще покаже. Гадното е, че случките с близки имат безкрайно много аспекти и се чистят бавно, но с постоянство всичко е възможно :)
Любов
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 12 Авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Може би, може и така да е, но си е път, който изисква много работа навътре с емоциите, едва ли до такова осъзнаване и разбиране мога да стигна така внесено, след като сама не съм стигнала до това.
Днес чистих спомена с ранното раждане, чувството за отхвърляне, усещах страховете на майка ми и че тя не ме е искала, защото не е било времето, защото е млада, случило се е инцидентно, по нежелан начин. Дълго време го преживявах лично, но сега като бебе там в нея, започнах да разбирам, че това са мисли и емоции на майка ми и тя не е знаела как да се справи с нея, стигнах до момент, в който си представих, че ембриона ми е защитен енергийно от нейните емоции и страхове в този момент, така че да мога да почувствам сигурност и безопасност да съм там. Дълго време и аз изпитвах едно чувство на отхвърляност към нея, на много гняв, виждам че това започна да се променя, не изпитвам вече негативните чувства към нея, не я обвинявам толкова, започвам повече да разбирам - не с ума си, все още не съм стигнала до момента, в който ще успея да я прегърна с любов и прошка. Но стигнах до картина, в която си представих, че не са ми сложили в кувьоз, а на нейните гърди, да мога да я почувствам и че е безопасно място света. И почувствах отново онзи шок и замръзване. Тесах, да се успокоя, че нищо страшно няма да се случи и мога да се отпусна и доверя. Може би трябва да опитам да вляза в емоциите и на майка ми и да тесам тогава за нея, но не можех още да се свържа с нейната част.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 21:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Alisa »

Няма нужда да влизаш в нейните емоции. Направи я "свой клиент"! Все едно сегашната ти отиваш при майка си от онзи момент и ѝ предлагаш помощ. Тя да си казва какво чувства и да се тупка, ти я водиш в нейния процес. Докато тя си промени така мисленето и чувствата, че на теб ти стане добре от общуването ви. Накрая ѝ благодариш и я приемаш в себе си.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Любов
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 12 Авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

А значи трябва все едно диалог провеждам с нея, не зная защо съм решила, че трябва да се сливам с нейните емоции. Добре, благодаря за поправката и насоките. :)
Любов
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 12 Авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Така..продължавам с тесането, тези дни ми се и появи проблем в зъба, въпреки тесането болката изобщо не намаля, нито и с обезболяващи не се оправиха нещата, наложи се да отида на зъболекар. Отделно че в една от сесиите докато чистех случки свързани с бившия, стигнах до криза, изплуваха толкова много негативни емоции и толкова много, много страхове, имах чувството, че край нямаха. Отделно, че стигнах до осъзнаването, че целия ми живот го живея през страха, тревожността. С бившия вече доста ми олекна, вече нямам желанието да търся вниманието, любов или каквито и да е било, нямам и желанието и да съм с този човек вече. Имам още да доизчиствам страхове с това да си казвам нещата, да казвам "не".
ivangp
Site Admin
Мнения: 4552
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Любов написа: 20 Май 2017 22:02 ... и на всичкото отгоре да се прехвърля отговорността изцяло на мен, дори за тяхното, поведение, държание и отношение...сякаш искаш да ми кажеш, че това, че като дете са ме обиждали, не, някои - близките, наранявали, удряли, насилвали, изнасилвали, пренебрегвали...е било отново моя отговорност, защото аз съм се била почувствала еди как си...
Не искам да кажа, че как са се държали е твоя отговорност, а че как реагираш на държанието им е твоя отговорност.
....не може да се държат и правят с теб каквото си искат...
Явно може. Щом са се държали така значи може. Ако не можеше, нямаше да се държат така. Винаги, когато спориш с реалността, губиш.
... но не мога да приема, че е моя отговорността за нечии поведение и отношение и аз да не се чувствам еди как си.. Аз мога да избера как аз ще постъпя и действам, но не и да избирам как да се почувствам,
Действията ти са основани на емоции, които от своя страна са основани на мисли. Винаги имаш избор какво да мислиш. Щом промениш мисълта се променя емоцията, а от там и поведението. Но този избор рядко е осъзнат.
След време и много работа ще видиш, че е така.
Не е важно как ще се почувстваш (за кратък период от врме) от някакво събитие или от чуждото поведение.
Важно е дали ще продължиш да ИЗБИРАШ да се чувстваш така дни, седмици, месеци, години, десетилетия, след събитието.
Тук имаш силата и отговорността на избора. Но досега най-вероятно не си го осъзнавала.
Нищо. Ще дойде и това време.
... но не и да спра да чувствам и вътре да нямам реакция. Това ме прави емоционално човешко същество, а не роботизирано същество с разум, лишено от емоции и чувства.
Никой не е казал да спреш да чувстваш. Просто направи връзката между мисли, емоции и реакции съзнателна. Тогава ще можеш да реагираш не реактивно, а осъзнато. Т.е. дори по инерция да започнеш да чувстваш нещо негативно, веднага ще можеш да прекъснеш тази шаблонна реакция и да започнеш да чувстваш нещо позитивно.

Но това става с време и много работа.
Вече си видяла как реагираш различно на мисълта за майка си. Така, полека лека, ще започнеш да реагираш различно на много хора и събития.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 12 Авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

ivangp , хих този пост ми е от 2017, много, много време мина от тогава. :D И много работа. Но ако мога да обобщя, повече спокойствие имам вътрешно и повече мир със себе си, от колкото тогава. Емоциите, това какво чувствам осъзнах, че винаги има значение, че дори негативните не са "лоши", те са ми приятели и сигнална лампичка къде и на какво да обърна внимание. И когато не им се съпротивлявам и боря с тях, отричам и потискам, минават като вълната.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4552
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Една притча в тази връзка:
"Веднъж един от последователите на Буда го запитал:
- Учителю, ако някой ме нападне с гневни думи, без да съм виновен, какво трябва да направя аз?
Буда отвърнал:
- Какво ще предприемеш, ако от дърво се отчупи суха клонка и падне върху теб?
При тези думи ученикът се развеселил:
- Какво да направя? Това ще се е случило случайно. Просто стечение на обстоятелствата.
В този момент по лицето на Буда също се появила усмивка. Той казал:
- Ученико, защо тогава не приемеш нападките от човек по същия начин? Ако някой празноглавец, обзет от своята глупост и гняв, те обиди, просто си въобрази, че думите му са като паднала клонка от дърво. Не могат да ти навредят, не могат да те променят, ако не им прикачиш някакво значение."
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 12 Авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Да, така е. Преди време слушах една лекция, в която лектора обясняваше, че ако те нарече, че ти си син слон, ти изобщо няма да го възприемеш, реагираш и каквото и да е било. Но ако вътре в теб има някакво вярване и убеждение свързано с това, то ще те докосне. И така с тесането имам наистина такива наблюдения, има неща на които преди съм се връзвала, реагирала или от нещо съм се почувствала наранена, когато изчиствах случки, спомени..някак вече сякаш дори не се отнася за мен, ако някой нещо изрече към мен. Като пресен пример, имам колежка, която постоянно е крива, вика, недоволства все за нещо, припяна, следи всяко действие и с чести подмятания, какво не е свършено и как не било както трябвало да си.. Преди това щеше много да ме напрегне, срине дори, че аз не се справям, че не ставам, че съм безотговорна и т.н. Сега дори ми се идва и да й отвърна с някаква реплика, преди за всичко си премълчавах и мълчах. Но си имам още доста работа.
Публикувай отговор