Много ми е криво днес.
Решила съм да не започвам работа след като ми свърши майчинството. Не съм открила още призванието си извън дома. За сметка на това ми е хубаво да си гледам децата, да си гледам къщата, да се грижа за градината... Това което ме гложди е... хорското мнение... да бе, знам, че не трябва да ми пука, но ми пука. Търся външно одобрение... искам да се харесам на хората.. толкова тъпо, тъпо, тъпо...
По дефолт, щом не желая да работя извън дома си ме изкарват, тъпа, некадърна, скучна, хрантутница, жалка, зависима, селяндурка, простакеса, неграмотна... боже и още един куп епитети... които ме засягат... заболява ме... дори ме е гнус вече да употребявам думата "домакиня", защото ми навява за тези... нарицателни... Не мисля, че съм кое да е от тях, не мисля, че съм използвачка, нискоинтелигентна или жена, която виси като камък на врата на мъжа си...
Той обича работата си, харесва му това, което прави, изкарва пари... не са много, но се справяме... Може би пък аз някой ден ще намеря това, което искам да правя и което ще носи пари и на мен...
Той е за моето решение, и всъщност ми е нужно единствено неговата подкрепа... въпреки това, ме боли... ясно ми е, тези хора не ме познават, даже дума не са си разменяли с мен, даже и виртуално... тъпо ми е, че ме осъждат така... не пряко мен, но ме слагат под общ знаменател... топката ми се връща, ха!
така ми се пише, когато и аз самата слагам хората под общ знаменател...
така или иначе ми е криво и тъжно...
леле, колко много работи за тесане...