TEC

Голямо чудене му се чудих..да ти пиша или да не пиша. Не го теснах, ама карай...
По повод на това за новото ти аз, че старото ти се размразило..и т.н.До тук честито и от мен, радвам се най-вече на това ,че промяната толкова те радва!!
Преди да се запозная с ТЕС си ме тресеше яка депресия, дълбока дупка,в който си бях заровила и главата и всичко останало, нямах желание да виждам никого, слънцето ме разплакваше, цветята ме натъжаваха..абе красота!Когато започнах "ударно тесане"през май-юни имаше един момент в който много бях щастлива, че се отърсвам от обвивките, че ставам пак самата аз, предишната аз...и тогава изведнъж ме чукна по главата мисълта"Абе добре бе, ама нали аз не искам да съм си предишната аз, нали се стремя към една нова магдалена, една такава по-по-най-магдалена....."
А днес някак ми са много симпатични и днешната и предишната и тази , която още не съм била...
Объркано го обясних, но..някак навсякъде съм аз и все съм си готина!!!
Не знам защо имах желание да ти го кажа..ама на казах си го!!!
Благодаря ти!И успех!

MAG2001 написа:Не знам защо имах желание да ти го кажа..ама на казах си го!!!
Благодаря ти!И успех!

И аз благодаря!
ще ти кажа защо си искала да ми го напишеш... защото и на мен такива мисли ми се въртят в главата... Старо, ново аз... все съм си аз... просто раста и се променям!
Преди мразех това което съм била някога, частите от мен които не харесвам... Сега си се харесвам такава каквато съм. Това разбира се не значи, че ще престана да се стремя към промяна. Искам да превърна слабостите си в сила (въпрос на възприятие общо взето)...
Мисля, че най-сетне си простих за миналите грешки. Най-сетне проумях, че тогава толкова съм можела и всъщност съм направила най-доброто на което съм била способна и съм се държала по възможно най-добрия начин, който е отговарял на тогавашните ми опит и способности...

*****
Алиса, мисля, че най-сетне зацепих какво искаше да ме попиташ. (бавна съм, извинете)
Май имаше предвид спадовете ми и тия кофти настроения в които попадам от време на време, дали ги мисля за нормални. Ако е това, да и тях ги мисля за нормални. Поне на сегашния етап, на който съм. Не искам да ги няма, единствено искам да реагирам по различен начин... Представям си живота като колело, спирала, синусуида, нещо такова... и ние се движим плавно нагоре-надолу-нагоре-надолу... минаваме през различни състояния...
Може би правилно определяш нещата като вълни... Аз искам да се отпусна на вълната и тя да ме понесе нагоре, после отново да попадна в спокойни вълни, плавно и без сътресения, а не да се изправя стоически и да се боря с вълната, която ще ме удари и залее... изпуснах си нишката....

***
Гена, искрено се надявам да не съм те обидила и засегнала. Наистина те харесвам, просто си говорим на различни езици за момента!

... Май вълната те отнесе?! Да това питах ти вълната, или тя тебе...?! Явно тя тебе, все още, на този етап...
Използвах тоя термин, за да сме на една вълна!

Аз съм ок,не се притеснявай!Благодаря ти все пак за вниманието,много си мила!

В събота се видях с мой стар приятел, който освен приятел ми е и до известна степен учител в света на алтернативното.
Не бяхме се виждали четири години. В момента това ми се струва адски много време.

Мъж ми ме изпорти за проблема с ръката и мойто приятелче Р. се зае с мен. Намачка ме едно хубаво, даже си имам синка, но определено имаше ефект от този масаж. Усещах на едно място лакътя подут и свръхчувствителен. След масажа и рейкито мястото спадна и се върна до нормалното си състояние. Все още ръката ми е леко изтръпнала, но се подобрява. Според Р. болката и изтръпването са поради преумора и недоспиваме, в комбинация с едни блокаж, който имам от много години в един от прешлените в основата на врата. Аз бях забравила за този блокаж или не му бях обърнала нужното внимание.

В интерес на истината, въпреки, че не съм се преуморявала и спях, последните седмици бях под напрежение, не можех истински да се отпусна и да си почина.
След срещата с Р. много ми се доспа. Някак си се отпуснах, почти заспах в колата.
В неделя спах до късно и целия ден дремах. Днес пак ми е сънливо и мисля да си поспивам с бебето.

В събота вечерта помолих мъжа ми да ми направи квантовото докосване на мястото на въпросния блокиран прешлен. И той имаше много интересно преживяване.
Каза ми, че ме вижда все едно със скенер отвътре. Разгледа ме цялата. Погледна ми ръката и видя някакъв възел в лакътя, развърза го. Каза също, че погледа му се насочвал все към матката ми, виждал я здрава и силна и разцъфнала пред него като цвете (хризантема)...

http://syvetnik.blogspot.com/2011/11/blog-post_27.html

Пускам си го това тук, да си го имам, да си го припомням при нужда.

В събота вечерта помолих мъжа ми да ми направи квантовото докосване на мястото на въпросния блокиран прешлен. И той имаше много интересно преживяване.
Каза ми, че ме вижда все едно със скенер отвътре. Разгледа ме цялата. Погледна ми ръката и видя някакъв възел в лакътя, развърза го. Каза също, че погледа му се насочвал все към матката ми, виждал я здрава и силна и разцъфнала пред него като цвете (хризантема)...
_________________

Евалла!И на теб, и на мъжа ти!!!
Благодаря ти!

MAG2001 написа:Благодаря ти!

И аз благодаря!

**************************

Уф, пак се връщам на...

"Въпреки, че искам да се променя автоматично, без да положа никакви усилия, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам."

Яна написа:"Въпреки, че искам да се променя автоматично, без да положа никакви усилия, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам."

Във връзка с това може би напипах нещо.
Чета в момента една книга за бебетата (сама по себе си тя не е важна в случая) и се размислих нещо за себе си, за това как съм била гледана, как си гледам аз децата... И нещо ми просветна, че може би тази моя пасивност и нежелание да полагам усилия ми е заложена още като дете с посланията, които съм получавала от родителите си:

- светът е опасно място
- нищо не зависи от теб и нищо не можеш да промениш
- някой непрекъснато трябва да те съветва, поучава и напътства

Така никога няма да започна да печеля добре...
Намалям твърде много цените от страх да не би да ми откажат или да не мога да си продам нещото.

Подценявам се стабилно...

Яна написа:Така никога няма да започна да печеля добре...
Намалям твърде много цените от страх да не би да ми откажат или да не мога да си продам нещото.

Яна, това и аз го правя постоянно. Даже баща ми ме бъзика (работим заедно с него), че ако ме остави да давам аз цена, ще работя благотворително .
Може би не си ценим труда достатъчно, м?
Страх от отказ? Страх от чуждото мнение, чуждата реакция?

Доста клиенти в кризата,която им е в главите по скоро спекулират да искат ниски цени,но пък не си дават сметка,че ниската цена ще е за сметка на нещо,и това пак от техният джоб се плаща.
Аз пък работя скъпо и не се оплаквам.Хората знаят какво получават и са доволни.Хубаво е човек да си цени труда!

biscuit написа:Може би не си ценим труда достатъчно, м?
Страх от отказ? Страх от чуждото мнение, чуждата реакция?

Всичко това, плюс кой знае още какво.

гената написа:Аз пък работя скъпо и не се оплаквам.Хората знаят какво получават и са доволни.Хубаво е човек да си цени труда!

Така е, на теория съм съгласна с теб.
И го практикувам, когато трябва да наемем някой да ни свърши нещо.
Но когато аз съм в ролята на наетата... нещо куца там...

Може би го има това и че понякога твърдя, че не мога нещо, защото не го мога така както искам.
Например една случка. Трябваше да ми се зашие някаква дреха на ръка, не помня вече каква. Аз казвам, че не мога да го направя, шия грозно и бла-бла. Една приятелка ми каза, че ще ми го зашие, каза, че може и шиела хубаво. Когато ми го върна беше много по-грозно, отколкото аз щях да си го направя по моя си грозен начин.
Много показателна случка.

За всеки бизнес и вид труд е различно, зависи основно от търсенето и предлагането, както и от това какво име си изградил. Аз избягвам да намалявам цени, освен за някои постоянни клиенти, на които им се прави разумна отстъпка, работим качествено, от 16 години сме на пазара и хората ни знаят, но в кризата работата силно е намаляла. Няма друго правило за оцеляване в криза, освен - гъвкавост. Така че, Яна, хич не се тормози за това, че намаляваш цените. Ако продаваш и имаш печалба, значи е добра политика. Защото колкото и да си добър и да цениш труда си, пазарът е този, който всъщност те оценява.

Разбира се, идеята е да се продам...
Въпроса е, че мисленето ми е пораженческо, предавам се преди дори да съм опитала... Ей такива работи... иначе използвах частен случай зе нещо по-глобално.
Защото аз не намалям цената си само в бизнеса... уви... гледам на себе си като обезценена... нещо такова...

********
- добро, послушно, кротко дете, тоест "дресирано" дете...
- "Истината е, че те от малки са приучени, че е безсмислено и нежелателно да изразяват желанията и потребностите си..."

Още малко отправни точки.
Щях още някакъв аспект да си записвам, но ми изскокна от главата.

**********************
Нещо върху, което също е добре да поработя:
- напоследък децата ми ме дразнят и някак си ми пречат