TEC

lenti4ka написа:Също така увеличавам количествата храна. Не знам защо не мога да намеря баланс и да се храня всеки ден с едно и също количество долу-горе и да спра това желание за сладко на периоди.

Много е просто, опитваш се да заглушиш негативните емоции, които те мързи да ТЕСаш, с храна. изТЕСай емоциите, ще спре да ти се яде сладко.

Изтесах емоциите и в момента не преяждам, както и не се тъпча със сладко. Не чувствам обаче, че новото състояние ми е много стабилно.
Може би трябва още да тесам.
Сега друго ме занимава. Реших да тесам желанието за контрол над всичко вкъщи (или може би не само вкъщи).
Според някои хора упражнявам твърде много контрол над детето и половинката. Но как да преценя кое е контрол и кое не е? Аз не се усещам, като го правя.
Започнах да давам на детето свобода да избира какво да облича, да си подрежда стаята, когато прецени в рамките на деня, да не яде някои неща, които не харесва, но само някои.
Забелязвам, че когато поръчам на мъжа ми да направи нещо вкъщи, винаги му предлагам моя начин да го направи.
Тесам засега с :Въпреки че се опитвам да контролирам А и Б във всичко, аз....
Това дали ще е достатъчно според вас?

Мисля, че се тревожиш за семейството и затова искаш да го контролираш и обгрижваш. При мен повишената тревожност винаги води до проблеми със стомаха и червата. Може би трябва да обърнеш внимание предимно на емоционалното си състояние и на отношението си към А и Б поотделно. Да не ги поставяш под общ знаменател.

lenti4ka написа: Тесам засега с :Въпреки че се опитвам да контролирам А и Б във всичко, аз....
Това дали ще е достатъчно според вас?

А според теб аз ако изям едно парче баница дали ще се наям?

Как да разберем преди да съм го изял?

Според мен няма да е достатъчно, но моето мнение нищо не значи в случая.

Ти навярно се опитваш да контролираш много неща в живота си и това е породено вероярно от някакъв страх? Махни страха, ще изчезне и нуждата от контрол.

Благодаря ви за отговорите! Досега тесах това, което бях написала, но не се бях замисляла, че нуждата за контрол се основава на страховете ми.
Наистина за детето повечето ми действия са заради страха ми от разболяване. Карам я да се облича, за да не настине. Карам я да яде полезности, които не обича, за да укрепне уж. Не й давам да играе дълго с вода, за да не настине и т.н. Аз съм един ужасен човек, но не знам как да се променя. Как да спра да ги правя тези неща, като тя не се сеща сама за много от тях и сигурно докато се научи да го прави, ще се разболее хиляди пъти.
Знам, че отстрани звучи много смешно и абсурдно, но като имаш често боледуващо дете, всичко се върти около болестите.

А болестите не идват ли от грешно мислене?

Напълно те разбирам, защото аз бях в същия омагьосан кръг. Много чести боледувания, от там - аз непрекъснато се тревожа и изпадам в паника дори от едно изкихване, после идва усещането, че непрекъснато трябва да контролираш нещата и започваш да го усещаш като дълг, и...става още по-зле. Кръгът се разчупи когато се случиха две неща: първо аз много тесах страховете си от болести и усещането, че не съм добра майка и затова се престаравам с контрола и второ - Иван направи на сина ми един сеанс; не знам какво и как е правил, ако иска сам ще си каже.

Какво общо има моя сеанс с твоите страхове и нужда от контрол?
Твоите страхове са си твои. Сеанса бе за сина ти.
Правихме някаква комбинация от ТЕС, КС и БАБА, доколкото си спомням.

Общото се изявява в резултата. Не знам кое точно помогна, а и не ме интересува; вероятно и двете. Но така или иначе непрекъснатите боледувания на сина ми спряха. Аз тесах себе си, страховете си, чувството си на тревожност по повод това, че той често се разболява, както и желанието си да контролирам живота му с цел да го предпазя. Ти от своя страна му направи сеанса. Резултатът е, че от тогава /това е вече повече от 8 месеца/, той не е дори настивал. А преди беше болен почти всеки месец.

paraboloid, това звучи като приказка направо!
Аз тесах страховете си от болести за детето още като започвах с моя Тес за стомашните прблеми. Имам подобрение, защото първия път като се разболя след като излезе от поредната болница миналата година, направо изпаднах в истерия. Толкова ме беше страх, че не бях на себе си.
Тази година пак бяхме в болница, но го понесох по-леко и по-безстрашно, въпреки че състоянието много напомняше на миналогодишното.
Мен главния ми проблем не са толкова баналните настинки, а това че може да се разболее от нещо сериозно и да има пак усложнения, а тъпите лекари да си дават какви ли не страшни диагнози, без да знаят как да я лекуват.

Гена, да речем, че идват от грешно мислене. Как да се самоубеждавам, че всичко е наред, като виждам точно обратното. Миналата година сме влизали 5 пъти в болница.

Естествено, че няма как да се самоубеждаваш в нещо, което не е така, според теб, на това ниво. При мен също по този начин не се получава. Аз използвах техника на избора: "въпреки, че.../описваш ситуацията/ ....и аз изпитвам ужас от...., който усещам като /примерно: някой ми е стиснал гърлото и не мога да дишам/, то аз вярвам, че ..../това което ми се иска/ и напълно ... и т.н." Идеята е да има чувство - физическо усещане и вяра, че това, което те мъчи, може да се промени. Предполагам, вяра поне можеш да изпиташ. Ако искаш, пробвай така.

lenti4ka написа:Как да се самоубеждавам, че всичко е наред, като виждам точно обратното. Миналата година сме влизали 5 пъти в болница.

Като осъзнаеш, че твоите мисли творят твоята реалност. А не обратното.

Нещата около мен и семейството ми се бяха стабилизирали и затова и не съм влизала. Тесам по веднъж на ден страха ми от болести за детето със следната фраза:

Въпреки че много ме е страх да не би детето да се разболее, аз... и избирам спокойствие и вяра, че организмът й е напълно здрав и кален и имунната система много по-силна от миналата година и дори да срещне някой бацил, ще го елиминира бързо, лесно и ефективно.

Как ви се струва тази декларация? Все още ме е страх да я пусна на градина за новата учебна година, защото знам колко ще изкара.

И сега за мен. Днес имах кръв като ходих до тоалетна. Много се изплаших, че пак ми се връщат симптомите на колита и че може да развия улцерозен такъв. Започнах да тесам тези страхове.
Не искам да ходя на лекар и не знам дали е от хемероид или от дебелото черво.
Последните седмици бяха отпуски и морета и преяждах, храних се с много хляб, сладко и т.н. неща. Имам и несмляна храна. Явно и ензимите ми не работят както трябва.
Мисълта ми е, че този път май си предизвиках това заради храната, а не заради емоционална причина или поне сега не мога да се сетя за такава.
Реших, че е крайно време да тесам преяждането и желанието ми за нездравословни храни, които ми вредят с:

Въпреки че имам склонност да преяждам, аз...
Въпреки че като имам проблем, ям много сладко, аз...

Не ми изникват никакв емоционални проблеми. Само като бях дете майка ми ме хвана да ям сладко и ми се скара. Оттогава сякаш бях решила, че трябва да ям повече скришом или нещо такова.

Сега се сетих, че миналата година като имах пак проблеми с червата и имах кръв, която беше малко тук-там, много се страхувах, че някой ден ще намеря голямо количество по тоалетната хартия. Е, днес беше точно така. Започвам и това да тесам.

Не ми изникват никакви емоционални проблеми.

Така ли?
А според теб това дето те кара да преяждаш и то с определени храни, какво е? Не е ли емоция някаква? Я помисли по въпроса!

Какво чувстваш преди да се нахвърлиш на сладкото и мазното?
Каква емоция се опитваш да потушиш с тъпкането?
Каква емоционална празнина се опитваш да запълниш с храната?
Каква липса?

"Не ми изникват никакв емоционални проблеми."

Сега се сетих, че миналата година като имах пак проблеми с червата и имах кръв, която беше малко тук-там, много се страхувах, че някой ден ще намеря голямо количество по тоалетната хартия. Е, днес беше точно така. Започвам и това да тесам.

Ето една емоция - СТРАХ...