Паника и хашимото

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 18 юни 2012 14:33

Гена - прав си, възможно е да съм мнителна или предубедена и опита за шега да го приемам за присмех.
Паби - да, чувала съм, но ако трябва да изкарам толкова лечебни колкото истински кризи съм имала, колкото ми е треперило под лъжичката, не знам просто... Но пък си мисля, че това е единствения начин за облекчение, спасение или и аз не знам как да го нарека, който бих могла да имам в ръцете си за сега. Хомеопатията очевидно помага, антителата ми за 1 година са се подобрили, но с тоя темп ще ми трябват сигурно 10г за да вляза в референтни граници. А аз не искам да чакам толкова. Имам задачи за вършене. И една от основните ми задачи е да си намеря работа, за която цел трябва да съм в съвършена кондиция. А не да мисля, отивайки на интервю, ще вися ли в задръстване в консервната си кутийка, ще има ли клаустрофобичен асансьор, на кой етаж ще трябва да се катеря по стълбите, да се презентирам докато дъх не мога да си поема и т.н. На последното място, където ходих за едни консултации, се качих пеша до 15етаж и обратно по едни миризливи и тъмни стълбища... Определено заслужавам повече :)

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 18 юни 2012 18:54

Разбира се, че имаш задачи. И да си намериш работа е къде къде по-важно от това да оздравееш. :roll:
Наблегни на търсенето на работа. Здравето го остави за по-късно. :shock:
Ако утре легнеш на легло или не можеш да излезеш от къщи защото си болна, кой ще ходи на работа :?:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 18 юни 2012 22:49

Е, добре че има кой да ходи и сега, за да мога аз да си вися безметежно и да работя върху себе си :) Но фактът си е факт - безценното ми здраве е от значение за качеството на живот на цялото семейство.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 18 юни 2012 23:20

А всъщност ...искам да продължа. Но с какво? С предизвикателството ли? Иначе си тесам лекичко по час-два дневно различни неща, хаотично каквото ми хрумне. Но без предизвикателството и старите случки...

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 19 юни 2012 08:47

Продължи с това, с което най-не ти се продължава!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 23 юни 2012 14:05

Да рапортувам :) - като цяло се чуствам добре, тесам си, каквото ме вълнува, всеки ден излизат нови теми или аспекти на проблемите. Когато съм разстроена, още имам силни усещания- замайване гадене, но успявам бързо да ги овладея. Правя си и предизвикателството само че с по-малко повторения. Пия си хормона и хомеопатичното лекарство. Започнах да тесам отношенията с близките си. За сега усещам че съм само на повърхността, но малко по малко се сещам и за други неща. За старите случки не ми остава време, стои си като задача.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 01 авг 2012 14:18

Каня се да пиша отдавна и се отказвам, защото просто нямам какво да напиша. Месец-два бях по-редовна в тесането, напоследък не намирам време, в което да остана сама и да се концентрирам, а имам и някакво вътрешно нежелание да тесам. Мисля си неща, но се потупвам само мислено . Не съм се отказала или разубедила, но не усещам енергия или хъс да вървя напред.

А на преден план изскочиха и някакви проблеми със сина ми. По-скоро аз имам проблеми с него, отколкото той да има някакви сериозни за щастие... Непрекъснато мисля за него, за зрението му , за това че е бавен, че не желае да пише, да чете, да спортува, не мога да го мотивирам с нищо, липсва му среда, много се тревожа за него. Децата в класа са отвратителни, с просташко държание и агресивни. Правя опити да го преместя в друго училище или поне в друг клас, за сега с неясен резултат.
Не мога да го приема, такъв какъвто е. Карам му се, съскам, пляскам го понякога, наказвам. Той се инати за всичко, което излиза от мен или от нас с баща му. Започваме от сутринта, за ставането навреме и оправянето на леглото. А всъщност той е едно добро и умно дете и аз много го обичам. И той реагира емоционално, като мен.... С дъщеря ми подобни терзания нямaм. Тя е по-малка, послушна, разбира от дума.Вчера едно момиченце, дъщеря на моя приятелка, на възрастта на сина ми, ни беше цял ден на гости. Сина ми я харесва, но се държа грубо. Изсъсках му няколко пъти, уж дискретно. Вечерта тя споделила с майка си, не че е имала спречкване със сина ми, а попитала защо леля Калина не обича К? И на отговора на майка си, че със сигурност го обича, попитала дали леля Калина може да обича К както обича А. И можело ли К да го гледа татко му. Това просто ме смаза.

Чудя се как да тесам отношението си към сина си. Или пък просто да продължавам да работя върху себе си. Гневна съм, бързо припалвам, ядосвам се основно на него и на майка ми (тя е опитен дългогодишен дразнител, която ежедневно ми припомня за нещата за които би трябвало да се тревожа), гадно ми е че още не мога да си намеря работа, често ми се плаче, нямам желание да правя нищо. А реша ли да тесам, главата ми се изпразва, не усещам нищо, всичко ми се слива.

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 01 авг 2012 21:20

Много често в подобни случаи,не се осъзнаваме,че отговорите на въпросите са в самите ни постове,само е нужно да се прочете и извади всичко на един лист под формата на декларации и да се започне работа.Отговора е в поста ти,само е нужно да го прочетеш отново и да оформиш декларациите си! :idea:
Споделила си всичко което ти тежи,сега само остава да го отработиш и изчистиш.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс

toni
Участник
Мнения: 47
Регистриран: 20 май 2011 10:58

Мнениеот toni » 03 авг 2012 15:20

Калина, във всяко училище и във всеки клас има невъзпитани и нагли деца. Аз също съм имала твоите проблеми. Не изместихме дъщерями в друго училище, оставихме си я в същия клас, но водихме много разговори със спокоен тон. И двете ми деца са много различни по характер, двете противоположности, разликата им е 7 години и не спираме в къщи да говорим,обсъждаме, коментираме хора- поведението им, начин на обличане, как се държат сред хората, те какво искат- и всичко с примери. Лека по- лека нещата започнаха да се нареждат, може и тес да е помогнал.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 04 авг 2012 19:01

Благодаря за коментарите. Отношенията със сина ми ги стабилизирах, старая се да съм по-толерантна и разбираща, да не го притискам. Мисля че това е начина. Но самата аз хич не се чуствам добре. Днес отново направих паника. И то от нищо. Заведох децата на детски рожден ден у едно приятелка на другия край на града. Шофирах и усещах как ме стяга в гърдите, горещо ми е и всички останали екстри. В такива моменти се старая да карам много внимателно. Адски много ми се искаше да обърна и да се прибера. Само мисълта как жестоко щяха да са разочаровани децата ме караше да стискам зъби. Нагласени с прически, подаръци, сияещи от удоволствие. Само заради тях устисках. Пих някакви хомеопатични седативи и малко се окопитих. И си мисля до кога ще се самонаказвам така. Тесах случката с ходенето на рождения ден следобяда след като малката легна. И за час и пловина изобщо не можах да я обхвана цялата. Сега не знам изчистила ли съм или не. Като се сещам ми се плаче, вероятно не съм. Даже ми се струва че усещанията се усилват или възобновяват. Отърване няма. Струва ми се че грам не се повлиявам колкото и да тесам. Снощи правих тес за мисълта че днес в горещината ще ходя някъде. И какво - днес пак се изложих. Иначе успявам за запазя поведение пред околните, признах си само на мъжа ми. Преди време съм чистила случки с горещина, но явно не съм ги изчистила напълно или има нещо друго.

Имам няколко технически питания.
Мога ли след една декларация да правя колкото искам серии с или без 9Г бежду тях? Или след всеки 2 с 9Г се прави нова декларация?
Когато тесате в кола кои точки натискате? Явно все ми се случва като тръгна на някъде. Но не мога да ги обикалям всичките защото не ми е удобно да карам.
Започвайки декларацията аз изчиствам текста в движение, т.е. може да я повторя не 3 пъти ами 4 или 5 пъти ако ми се стори че първоначалните формулировки не са точни и едва тогава си правя сериите. Това ок ли е?

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 05 авг 2012 07:28

1 Може.
2 Всички. Почуквай върху волана точките на ръката!
3 ОК е.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 21 авг 2012 15:44

И аз се питам кога ще имам нормален живот, но наистане връщане назад няма. Иска ми се някой да ме хипнотизира за да престана да изпитвам тези ирационални страхове...Знам какво ще кажете, че не искам да поема отговорност...
Изпитвам дълбоко нежелание да тесам силно травматични стари случки. Един ден прибирайки се случайно срещнах една жена която ми заприлича на моя починала баба. След това седнах да пиша нещо на компа и усетих притеснение и нежелание да пиша. Реших да тесна колко ми липсва баба ми и като ревнах...след това от нея преминах на нейната дъщеря - леля ми (починала от МС много млада още когато бях дете и нейната смърт има вероятност да е отключила хашимотото, тъй като го имам от тогава) Плаках и тесах сигурно два часа, непрекъснато гледайки часовника кога ще се приберат децата ми. Усещах че имам много за вадене но нямам време и няма как да го извадя наведнъж. А как ме боля после главата не е истина. Сега като пиша отново усещам че се натъжавам. Някакси не ми се иска отново да пипам там. А знам че трябва. Трябва да вадя. Все пак това за леля ми е хронологично първата случка други подобни, за мои други близки починали хора.
Изненадах че че изобщо успях да тесам за тази случка. Опитвала съм за друг много близък починал човек, някакси не мога да вляза в себе си. Заключено. Натъпкано толкова навътре, че да можеш да оцелееш...
А иначе си тесам ежедневно, за неща които чуствам и мисля, но това не пречи на паниките да се появяват пак и да ограничават живота ми. Винаги съм ги имала в мен, но от тази пролет вече избуяха. Като някакви бурени, които растат от семена, посяти кой знае кога и стават все по-силни. Вероятно нежеланието да отварям старите рани ми пречи да постигна какъвто и да е мъничък окуражителен успех. Единственото, което е различно от преди е, че поне признах на околните, че имам проблем. Преди се криех зад маската на умора, стомашни проблеми, главоболие или други измишльотини. Сега се опитвам да приема себе си че съм такава и нарочно сама се ограничавам от работа, пътуване, забавления заради страховете си. Като охлюв, който удобно се крие в черупката си.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 22 авг 2012 08:09

Хубаво е че си го осъзнала. Но само осъзнаването, без действие, няма да ти помогне много.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 27 авг 2012 15:22

За една седмица успях да изтесам само 3 стари случки. Едната по-скорошна, другите от детството ми. Слаб резултат, но някакъв...
Някакси баво се случва и много се уморявам. Направо ми се схващат ръцете и ми се замайва главата. Прозявам се безумно. Отнема ми час- два, даже повече ако си почивам.
Дали е уместно да възприемам физически прояви - прозявки, замайване, плач, главоболие или др. като знак че се получава нещо? За плача съм сигурна, дореве ли ми се, значи съм напипала нещо. Питам, защото ми е невъзможно да определям степен на усещането. Опитвам се да си представям цифрички, но те си седят едни и същи. Обикновено все 6,4 и 3 си представям, други няма. Така че тесам едно и също нещо докато ми омръзне, уморя се или се сетя за друго.

Имам и други въпроси. Като се търсят усещанията и физически симптоми, как е по-добре да се изтеса това. Пример:
1 слаби са ми нервите - като една констатация
2 тъжно ми е че са ми е слаби нервите - моето отношение
3 от тъга че са ми слаби нервите ме стяга гърлото - физическо проявление.

За старите случки и ТКФ - за да си възстановя и припомня случката пиша факти и предполагам как съм се чувствала. После сглобявам на части. Лошото е че ми отнема време и не винаги разполагам с това време накуп. Когато трябва да изтесам една случка на части, трябва ли да започвам отначало с моето отношение към случката или от там от където се сетя вътре в случката. Виждала съм подобно питане във форума, но не успявам да го намеря.
И нещо ново - мисля че ми е приятно да тесам стари случки от детството и да се ровя какво ще излезе :)
Поздрави!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 27 авг 2012 18:21

Това, че нещо ти е невъзможно е също тема за ТЕС.
Номер 3 е най-добрият според мен.
Можеш да ТЕСаш направо случката. Като я изчистиш и отношението ти към нея ще е различно.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 7 госта