Паника и хашимото

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 28 авг 2012 13:30

Благодаря за подкрепата и съветите!
Днес ми хрумна един ПО и след малко се заемам да тесам причините.
Нещата всъщност са прости, но когато човек се замотае в мисли и усещания, се чуди защо времето си минава, а нещата не се случват. Защото всъщност не ги иска, ето защо.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 21 ное 2012 16:33

Здравейте отново. Аз съм още на същата отсечка. Не мога да се похваля с устойчиво подобрение, но имам някои мънички победи. Трудно се избистрят нещата при мен, доста силно ги подтискам. Съпротивлявам се срещу промените, фиксирам се в детайли и губя голямата картина. Куца ми анализа за причините за емоциите ми, но продължавам да опитвам.

Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 22 ное 2012 00:11

Ау!!! ИзТЕСай си целия пост дума по дума! :wink:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 22 ное 2012 15:33

О да, направих го. Неосъзнато за мен стигнах до фразата "не знам коя съм", променила съм се. Въпроса е да обърна промените откъм положителната страна :) Но всъщност исках да напиша за малките победи, а те са няколко свалени килограма от лятото насам, приличен баланс откъм ежедневни задачи, малко повече енергия, преодолени някои тревожни ситуации, малко по-фокусирана съм. Отдавам част от промените на отпадането на големия ми дразнител - горещините. Но все още избягвам дразнителите ( така наричам нещата които ме тревожат). Мислено се настройвам за досег с тях. Зрея си един вид за момента когато ще се изправя лице в лице с тях и ще пожелая да ги преодолея. Има доста още какво да се желае.

Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 23 ное 2012 18:35

Хубав отчет, още повече, че си го осъзнаваш сама! Браво! :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 28 ное 2012 19:29

Знаете ли някакъв вариант на тес който би помогнал за взимане на решение при няколко неизвестни? Иска ми се интуицията ми да ми подскаже какво е най-добре за мен. Става дума за работа.

Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 28 ное 2012 20:19

Техника на избора, бе момиче! Иван я е дал във форума! :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 12 фев 2013 21:40

Привет! Отдавна не съм се вясвала във форума, дано не съм изпуснала нещо интересно :-) От известно време започнах работа и някакси се стабилизирах. Напоследък все по-рядко ми се случват паники, но и не съм се сблъсквала със ситуации, различни от ежедневните. Въпреки че се чуствам сравнително стабилна, има нещо което ми липсва. Радост може би. Децата боледуват, тревожа се, минава им. С мъжа ми се заяждаме на битови теми, минава. Работата е безинтересна, минава. Само гледам как да мине. Време да минава. Тесам без план, без стари случки, само неща, които ме тормозят на момента. Минава, за момента. Но радостта я няма. Желанието да правя нещо дългосрочно, ентусиазма. Не съм доволна от професионалната си реализация и това ми тежи. И не е ясно дали някога ще бъда доволна. Ту едно ми убива, то друго. В къщи нещата ги кърпим някакси, но отношенията с мъжа ми започват да се пропукват в последните години. Интересното е, че имаме общи схващания за доста неща и си приличаме, но започнем ли да говорим, не се разбираме. Надига се един киселак от битови глупости, който прераства в спорове и затова избягваме да говорим. Живеем затворено. Покрай грижите за децата се изолирахме, приятели не останаха. Страшна картинка описах, няма що....все едно че съм сто годишна бабичка. Но не съм се предала и се старая да гледам на нещата от хубавата им страна. Търпеливо чакам пролетта. Ще дойде рано или късно. Ще цъфнат любимите ми лаленца :-)

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 12 фев 2013 22:18

_kalina_ написа:...Тесам без план, без стари случки, само неща, които ме тормозят на момента....

Ей тук ти е най-голямата грешка.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 13 фев 2013 22:47

Работа, семейство, приятелства- кое от тях най- ти куца сега? Избери едното и почни да работиш само с него! Изрови всичко във времето назад по въпроса!
:wink:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 01 юли 2013 21:53

Здравейте, мили хора.
Бях си написала един чудно хубав пост, но докато го измисля, системата ме изхвърли и сега ще трябва да преразкажа по-постничко.
Да отбележа, че стана една година откакто тесам. Напредък особен нямам. Походих на работа половин година и си мислех че съм се стабилизирала, ама не съм. Просто си правя кръгчета.
Тесам по около два часа на ден. Актуални неща плюс стари случки. Със старите вървя като костенурка. Трябва ми около седмица за да повъртя и да изсмуча емоциите от една по-силна случка.
Иначе страха при мен вече е добре разположен, отгледан с необходимото уважение. Всички желания и ангажименти, съобразявам с него. Сянка на активния човек, който съм била. Установих, че съм се вкопчила в страха и не го пускам да си отиде. Нещо като контрапункт на живота. Остава да разбера защо.
Може би това, че хашимотото ми е в доста напреднал стадий, отглеждам си го отдавна, е причина за страха. Но е и доста добро извинение.
Мъжа ми проявява голямо разбиране. Абе направо се чудя докога ще ме търпи такава лигла. Но наистина имам голяма нужда от подкрепата му и съм благодарна, че е такъв, какъвто е.
Дечурлигата са ок, растат си, независимо от моите тревоги за правилното им развитие :-) Остава да намеря аз самата къде се изгубих в цялата картинка. Как можех преди да правя нещата, които сега казвам че не мога. Търся си силата която изгубих по пътя, като пръстенче, изпаднало от пръста ми.
Лека нощ, отивам да си доизтесам една случка при която сина ми си разби носа на първото си море.

daromi

Мнениеот daromi » 01 юли 2013 22:52

_kalina_ написа:Здравейте, мили хора.
Бях си написала един чудно хубав пост, но докато го измисля, системата ме изхвърли.

И на мен така ми направи, но и за това си има решение. Когато ти изпише съобщение, че ала-бала, използваш стрелката горе в ляво, за да върнеш предишния екран и си копираш текста. След това можеш да влезеш отново и да пейст-неш копираното. Разбира се, текста можеш да запазиш и преди да му кажеш изпрати, стига да си се сетила за това предварително :D
Има и друг вариант. Предполагам, че имаш все някакъв текстови редактор на компа. Можеш първо там да си пишеш каквото си решила и после "копи-пейст" тук.

_kalina_ написа:Може би това, че хашимотото ми е в доста напреднал стадий, отглеждам си го отдавна, е причина за страха.

Хашимото удря сърцето, което от своя страна ускорява пулса. Оттам и усещането за задушаване, логично следвано от паника, която засилва това усещане.
Е, Хашимото влияе на всички системи, всъщност.

_kalina_ написа: Остава да намеря аз самата къде се изгубих в цялата картинка. Как можех преди да правя нещата, които сега казвам че не мога. Търся си силата която изгубих

Миналата година беше много, много тежка за мен - чисто физически и във всякакъв друг смисъл, включително повреждане на голяма част от основната техника, чупене на мебели и поредица от други проблеми.
Реших, че организмът ми е вече критично лишен от някои необходими му вещества и започнах да взимам хранителни добавки. Сега вече имам сили и желание да погледна света и да помисля за каквото и да било.
Не спирай да търсиш начини да си отново себе си и в силата си. Никой не казва, че ще бъде бързо, нито лесно, но щом сме си позволили да стигнем до това състояние, а то не ни харесва... ще търсим начини да направим така, че да се харесваме отново и да харесваме живота си отново.
Продължавай да работиш с ТЕС /или която друга техника ти пасва/ и не се отказвай, когато изглежда, че нищо не се получава - променяй подхода си, променяй техниката, сменяй я, но продължавай с работата.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 02 юли 2013 09:13

И наблегни на работата със случки. Там е разковничето. Направи си списък с всички негативни случки в живота ти от раждането досега и чисти поне по една случка на ден. След 3 месеца до 1 година ще си нов човек.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 02 юли 2013 10:57

_kalina_ написа:
Иначе страха при мен вече е добре разположен, отгледан с необходимото уважение. Всички желания и ангажименти, съобразявам с него. Сянка на активния човек, който съм била. Установих, че съм се вкопчила в страха и не го пускам да си отиде. Нещо като контрапункт на живота. Остава да разбера защо.
Може би това, че хашимотото ми е в доста напреднал стадий, отглеждам си го отдавна, е причина за страха. Но е и доста добро извинение.
Мъжа ми проявява голямо разбиране. Абе направо се чудя докога ще ме търпи такава лигла. Но наистина имам голяма нужда от подкрепата му и съм благодарна, че е такъв, какъвто е.
Дечурлигата са ок, растат си, независимо от моите тревоги за правилното им развитие :-) Остава да намеря аз самата къде се изгубих в цялата картинка. Как можех преди да правя нещата, които сега казвам че не мога. Търся си силата която изгубих по пътя, като пръстенче, изпаднало от пръста ми.

Много силни моменти! :idea:
Вероятно е ПО да са страх от раздяла с болестта и страх от промяна.
Освен това имаш голяма облага- мъжа ти те "разбира" и "подкрепя", "такава"- дали ако я няма болестта той ще е толкова разбиращ и подкрепящ?
Какво е да си "лигла" - потърси в миналото по тази тема.
:wink:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 02 юли 2013 16:15

daromi, ти какви добавки пиеш? Аз си самоназначих отскоро селен или 100мг/дневно или 50 + 2 бразилски ореха, мажа се с магнезиево олио 2пъти дневно и планирам да си купя или рибено или ленено масло. Втора седмица вече, но не усещам някаква разлика, нито се разхубавявам, нито поумнявам. :) Ако знаеш някаква добавка, която в нашия случай помага за концентрацията, моля сподели, че съм толкова артистично разсеяна, че ми трябват планини от време. Нещата при мен се получават, когато ума ми е спокоен и бистър. За съжаление отдавна не съм се усещала така.

Иване, усещам емоциите си аморфни и се затруднявам да определям точната емоция и да я опише с думи, затова се влача със старите случки. А през това време се трупат нови, които пропускам. Не се оправдавам, явно не съм се старала достатъчно.

Алиса, така е, точно това ми се върти в главата напоследък. Дали ако милото ми тегли една майна като на безнадеждна хахавица, ще се опитвам да го ползвам като патеричка. Всъщност кулминацията на моите страхове, голямото отприщване, което ме накара да започна да пиша тук, беше след като мъжа ми беше за няколко дни с колеги в провинцията точно по време на земетресението. За момента бях мобилизирана, вдигнах децата, облякох ги, изведох ги, влачих ги цяла нощ навън - навътре. А него го нямаше. Това беше тъкмо първата вечер, която бяха отишли. Не можех да го карам да се прибира.
В друг случай, няколко години по-рано, пак го нямаше през нощта, сина ми направи алергичен пристъп, аз - тежко бременна. Пак тичах цяла нощ нагоре-надолу.
И сега не го изпускам от око. Да си е заредил телефона, да е ноколо...

А лигла е такава, която не желае да се изправи срещу страховете си... Защото има хашимото, неразположения, нежности, индивидуалности, една торба заучени оправдания и е много специална. Хем го знам, хем пак не става. Няма я силата отвътре. Чашка ракетно гориво може да ми се отрази добре за избистряне на мислите :)

Един практически въпрос: как да тесам ПО-та? Както останалите неща ли? Еднократно ли се тесат или се повтарят ежедневно? Как да разбера че едно ПО е изчистено? Никога не съм правила ключично дишане, дали ще има по-добър ефект?


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 7 госта