Паника и хашимото

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 02 юли 2013 21:25

Да _kalina_, ПО се ТЕСат като другите проблеми и докато усетиш, че ги няма. Проследява се и по резултатие- спъват ли ти прогреса в работата или вече не.
КД е ако хич не ти върви ТЕС- нямаш прогрес при правилната му употреба. Пробваш и разбираш. При мен КД ми бе полезно при преминаване през голямо ПО- част от преход към следваща дълбочина на разчистване на проблемите ми и беше като да оправя енергията си, объркана от големия поток енергия на напускащите ме проблеми.

За "лигла" не търся разумен отговор, а те подканям да потърсиш в миналото си случая от който е тръгнало усещането " аз съм лигла".

:)
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 06 юли 2013 22:41

Благодаря :)

Стигнах до едно противоречие и умувам какво да го правя.
Ума ми казва - трябва да се направи едикакво си, емоциите не желаят поради някаква причина. Това, което трябва да се направи, се случва, но със силно емоционално очакване и съпротива. Това води до напрегнатост и физически симптоми като проявление на нежеланието.

nikimm
Майстор
Мнения: 815
Регистриран: 29 мар 2009 14:24

Мнениеот nikimm » 07 юли 2013 07:47

kalina написа:
Стигнах до едно противоречие и умувам какво да го правя.
Ума ми казва - трябва да се направи едикакво си, емоциите не желаят поради някаква причина. Това, което трябва да се направи, се случва, но със силно емоционално очакване и съпротива. Това води до напрегнатост и физически симптоми като проявление на нежеланието.

В рамките на физическия живот умът на всички ни вероятно има да казва много....и всеки път може да е различно и противоречиво. Така че моето предложение е да не му се връзваш много , а да предпочетеш да работиш с емоциите , които ти идват. Емоциите сами за себе си могат ли да желаят, според теб или те са израз на нещото, което ги иска или не иска волево или неволево? :!: Моето предложение е да работиш с емоцията на емоционално очакване и съпротива, и нежеланието.
Какво трябва да се направи :!: Не мисля че можем да имаме постоянен контрол над всичко , затова ако ти се теса удари тесла на това, че трябва. Може би да го заместиш с това да се случва най-доброто в дадения момент за теб. Ако нещо трябва да се случва постоянно може да не видиш всички прояления на живота :D . Животът е измислен добре , за да се страхуваме от проявите му :D Скоро нещо, което почетох ми даде идея, която посред мен може добре да влезе въе всяка една едкларация в тес. Идеята е че каквото и да усещаме като проблем , той вече е съществувал и преди някъде и решение за него има , дори и да не го знаем, но такова има. Това малко ми прилича на приказката за "Нищо ново под слънцето ", в този смисъл го казвам .
Поздрави
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет

daromi

Мнениеот daromi » 07 юли 2013 15:16

_kalina_ написа:daromi, ти какви добавки пиеш? Аз си самоназначих отскоро селен или 100 мг/дневно или 50 + 2 бразилски ореха, мажа се с магнезиево олио 2 пъти дневно и планирам да си купя или рибено или ленено масло. Втора седмица вече, но не усещам някаква разлика, нито се разхубавявам, нито поумнявам. :) Ако знаеш някаква добавка, която в нашия случай помага за концентрацията, моля сподели, че съм толкова артистично разсеяна, че ми трябват планини от време. Нещата при мен се получават, когато ума ми е спокоен и бистър. За съжаление отдавна не съм се усещала така.

Пиех АФА - синьо-зелени водорасли, които много добре ми влияеха, но към него момент не ми бяха достатъчни. Анемията ме подсети, че освен желязо, в организма ми най-вероятно има и доста други липси, съдейки по състоянието си и знаейки как съм живяла и съм се хранила през повечето време. Още докато пиех желязосъдържащите препарати, си направих детоксикация на организма. Пих Коластра, от която усетих подобрение в психо-емоционалното си състояние. Доста време взимах пчелен прашец с кисело мляко. Пих малко АктиВен, повечко Рейши и Шийтаке, а също и Gelenkfit - от него започнах спокойно да се качвам и слизам по стълби и като цяло се чувствах доста по-енергична. В момента взимам Рибено масло и пия таблетки с калций и магнезий, като водата, която пия филтрирам с магнезиев филтър /не мога да се предозирам с магнезий - излишното се изхвърля от организма, а той спомага за случването на някои процеси в тялото/.
Всичко изброено и неизброено, което съм взимала е с натурални съставки.
През тази година отново направих детоксикация на организма и продължавам да пия чай от билки специално подбрани за моя проблем.
За концентрацията - сега като го казваш, си спомням, че бях много зле и на тази тема - не можех доста време /около две седмици/ да си спомня името на моя приятелка; говоря за предмета телефон, но понеже не помня как е името, описвам го като "онова, по което се обаждаш на хората" или нещо подобно и т.н
Отначало ми беше доста гадно. А понякога се налага да работя с клиенти. После свикнах да се изказвам "обясняващо" и успявах да го правя ненатрапващо се.
Последния път, когато ми се случи нещо подобно, беше на 19 април тази година - помня датата, защото не беше на случайно място. Но след това, като че ли не съм имала този проблем /а иначе си е от години вече/.
Възможно е всички билкови продукти, които съм приемала толкова време вече, да са си казали думата и за паметта и концентрацията.

Лекарите ми бяха изписали L-тироксин. Около две години не го пиех, търсейки други начини да се справя, вкл и посещение при хомеопат, който ми каза, че това е един от малкото проблеми, които не се повлияват от хомеопатия. Упорствах още малко, но много и тежки симптоми ме нападнаха и бях принудена да започна прием на предписаното. От него се чувствах още по-зле като цяло и веднага усетих влиянието му върху сърцето си. Самоопределях си дозата нагоре-надолу и още по-надолу, но нямаше съществена промяна.
В началото на 2008г се запознах с ТЕС и започнах плахи занимания - при мен резултатът беше мигновен, макар да не осъзнах веднага, че е следствие от техниката. Приложих Предизвикателството за щитовидната и две години след това се чувствах прекрасно. Случваха ми се хубави неща и извън чисто здравословния аспект, но те също водеха до по-добро здраве, защото щастливият човек е здрав човек.
После малко по малко някои от симптомите започнаха да се появяват отново, но с много по-лека сила - явно имаше дълбочини, които бях оставила неизследвани.
И дойде 2012г - от първия ден до последния - много тежка.
От около два месеца съм все по-добре и смятам тенденцията да продължава - без лекарства.
А ТЕС за мен е техника, която освен самостоятелното й използване, успешно се съчетава с почти всичко друго.
Затова не се ограничавай само с едно нещо, което са ти казали, чула си или прочела - прави непрекъснато нещо, за което смяташ, че подобрява начина ти на живот. Търси най-доброто за теб и твоето тяло.

jiven
Участник
Мнения: 18
Регистриран: 22 авг 2012 14:24

Re: Паника и хашимото

Мнениеот jiven » 20 юли 2013 17:37


_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Мнениеот _kalina_ » 22 сеп 2013 23:25

Здравейте, влизам да да се отбележа и да почета темите, за да събера малко ентусиазъм, защото напоследък не съм тесала много активно.
Изкарах хубаво лято, пътувахме насам-натам. Чуствах се доста прилично. На моменти беше по-кофти, но като цяло добре, овладявам се по-бързо.
По въпроса с добавките - пих някакво рибено масло на Актавис и все ме въртеше корем, ама до пръсване. Мина доста време докато разбера, че е от него. Пих и селен, усещането за буца в гърлото изчезна. Появява се само от време на време, когато се притесня/разтревожа и то вечер.

Последния месец съм малко по-изнервена, може би заради началото на учебната година. Доста кряскам на сина ми. Така, както не съм го правила отдавна. Много ме нерви за глупости. Преди съм тесала отношението си към него, нещата се оправят, но само временно.
Причината е в мен, той е малко дете в голямо тяло, побъркващо разсеян и неоправен, не се интересува от света около себе си, а живее във фантазиите си. Вероятно аз съм била такава като дете, останалите от семейството са по-земни.
Това дете откакто се е родило, треперя над него. Заради тежките му алергии като бебе, специални хранителни режими, зрението, пълнеенето, ръста, мързела.
Имам изградено отношение, че трябва да го инструктирам и контролирам непрекъснато: дишай-не дишай. Всяко нещо се повтаря по сто пъти. В противен случай нещата не се случват. Докато е с нас, е като в транс. Кучето си лае, кервана си минава. /Израз на майка ми по мой адрес, дойде мой ред да го използвам/. Моя глас му действа приспивно. А още не е влязъл в пубертета.

Имаше един такъв виц:
- Иванчооо, ела мамо!
- Какво мамо? Студено ли ми е?
- Не, гладен си.
......

Предисторията. В периода от 2мес. бебе докато навърши 4 години имаше сериозни проблеми с тежка алергия. Затова съм свикнала да се взирам в него непрестанно. Не мога да разделя този период на случки, отбелязвам 1-2, а със сигурност има много, всичко ми се слива. Обикаляхме като гламави по всякакви лекари, билкари, баячки. Тревогата беше постоянна, детето хич не беше добре. Всеки ден имаше нови сърбящи обриви и аз не знаех защо. Защото съм му дала да яде нещо или съм го мазала с нещо, което не трябва. Нямаше какво да яде, дори от картоф се обриваше, беше слабо като пръчка и гладно, очите му бяха гладни. /Сега яде за трима, наваксва си за онова време/. Като беше бебче го кърмех и гладувах , бях на диета, шест месеца ядях хляб и краставици, мечтаех си да изям парче портокал или сирене. И пак не помагаше.

Не съм могла да му се порадвам спокойно с пълно сърце докато беше мъничък. Вероятно този ранен период е травмирал и двама ни.
Тесах вината си, че с моето хашимото е провокирало неговата алергия. Тесах огромного си безсилие, глупостта си да пробвам върху него това или онова с идеята да му помогна.

Просто не знам как да изчистя отношението си към детето. Имам изисквания към него, които той явно не покрива, трудно го приемам такъв, какъвто е /това не помня дали го тесах/той расте и се променя. Лошото е, че детето усеща моето неодобрение. Аз усещах такова от майка ми, а сега повтарям същата грешка. Притеснявам се, че детето си мисли, че майка му не го обича, защото все му се кара. През повечето време отношението ми е по-нормално, но в момент като този, набира като гаден цирей.

Пишейки нещо ми се върти в главата, но не мога да го оформя като мисъл. Нещо като че отговорността за детето ми тежи или че не мога да контролирам това, което става с него. Или и двете. Вече ми се доспа и се обърках. Утрото е по-мъдро от вечерта. Лека нощ.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 23 сеп 2013 07:14

Напиши всички случки в които ти си усещала неодобрение от майка си и ги изчисти с ТКФ.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Паника и хашимото

Мнениеот _kalina_ » 26 фев 2017 15:47

Здравейте, влизам да споделя резултати.
Може да се каже, че си възвърнах предишното състояние преди паниките. Возих се в кола, автобус, самолет, лифт, метро и корабче. Преди време това ми се струваше немислимо. Качих се на Черни връх, бях безумно изтощена накрая и малко ми прилоша, но го направих и то без никаква физическа подготовка и по най- дългия маршрут. Все още имам притеснения с асансьорите, избягвам ги като цяло, но мога да се кача с повишено внимание ако се налага. Не съм сигурна дали съм направила крачка напред, но със сигурност не съм се върнала и назад от това, което беше преди ПА. Почуствах се освободена. Има какво още да се желае, има някои моменти в които съм давала заден, но искам да кажа на останалите с подобен проблем - да получава се, и то без антидепресанти. Само с хомеопатични, които лека по лека спрях да използвам. Едва ли съм прилагала техниката по най добрия възможен начин, но достатъчно е, че ме освобождаваше от тежестта на емоциите. След време мъжа ми сподели, че не е вярвал че може да се възстановя. За сега е това.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Паника и хашимото

Мнениеот _kalina_ » 26 фев 2017 23:26

Изчетох си темата. И съжалих, че съм спряла до поста на Иван. Затова съм сега на друго дередже. Нямам избор освен да продължа пак от там. Но в другата тема.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 10 госта