За букет от автоимунни заболявания

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Lucky прекрасно си се справила. Идеята на повтарянето на една и съща фраза, тази която си помислила в кулминационният момент бе именно да те извади от транса на подтиснатите емоции. Щом се появят нови чувства и емоции те трябва да се ТЕСат, както си и направила. Доизчисти тази случка до нула и после продължавай с другите. На прав път си, но ти предстои още доста работа.

И пиши тук какво правиш и какво се случва. Ще е полезно не само за теб, а и за много други хора.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте,
Алиса, много ти благодаря за окуражителните думи! Наистина имах нужда да чуя отстрани как и до къде съм го добутала. За грешката с името... съжалявам !! Аз така четох ,а и чета из форума на тъ-гъ-дък, че запомням интересното, но явно бъркам източника. Твоите дълбоки прозрения винаги са ме впечетлявяли. За много случаи имаш идеи, виждаш скрита причина, дето аз съм се питала "Ако аз бях питащия с тоя проблем дали щях да е сетя'?? Не, нямаше.
В тоя случай май дължа извинение и на Мая :? Мая,нещо съм те заменила... не се сърдиш, нали ?? :)Изчела съм ти постовете май 2 пъти, и дълбоките ти анализи на трансформация ти са много интересни. Явно имаш способността да анализираш себе си и събитията в голяма дълбочина.
А и всеки от останалите публикуващи тук е уникален със своите си качества. ИСКАМ И АЗ ДА МОГА като вааасс... :)ЕЕЕ, ако се понапъвам още 1-2 години, ще стане.
Иване, на теб не знам даже как и колко пъти да кажа- Благодаря!!
Всички сме чудесни, живота започна да става интересен... абе хубавото ме чака зад ъгъла :D
Сега за резултатите.
По-късно вечерта имах малко 'избягала за себе си " време да анализирам с по-голяма яснота първия отрязък. Спомних си още детайли от цялата случка.. и ми светна- всичко трябваше да се случи ТОЧНО ТАКА.
1 Ако една колежка , която живееше наблизо до колежката не ми беше казала, че вижда нашата кола вечер наоколо..
2,Ако същата вечер свекърва ми не ми беше казала, по нейния си начин, но директно какво става.
3 Ако аз не бях решила да тръгна и да обиколя тоя район
4.Ако нещо не ме беше накарало да слеза ТОЧНО на тая спирка,а не на нейната...
5.Ако човека, който вървеше на 30-40 метра пред мен не беше изчезнал в тая пролука / той можеше да мине от там 5 мин.по-рано, или по-късно ??
Ако.... толкова много съвпадения, че е ясно- ТРЯБВАЛО е да стане!!
Опитах се да "прожектирам' тая част от филма, за да видя как ще реагирам. Като стигнах до поглеждането през пролуката, гърба и раменете ми пак потрепнаха като от ел.ток, но тоя път беше не само по повърхността, ами в дълбочина, цялята вътрешност на трупа. Но тялото ми не отскочи назад вече. Направих няколко кръга за този спазъм и потрепване.. но май има още дасе доизчиства.
Май избързах.. но бях нетърпелива да продължавам с тая част и веднага след краткото оглеждане на резултата си започнах а чистя втория отрязък от филма.
Той е пътя до колата , влизането вътре и краткия разговор. Еейй, хич не беше лесно. Тоя пър хлипах,пак имаше тея лепкави секрети-сълзи, ако така мога да нарека подобието на сълзи само около очите. Че пък пресушили ли са се вече тея сълзи, та не потекът на едри капки надолу ?? Докато проследявах тоя втори момент не мога да кажа, че имаше конкретни чувства, но ума ми работеше с мисли ?? Знам, че трябва да се търсят и да се ТЕСат чувствата, които СЕГА изпитваме.. но при мен нещо не става така ?? Колкото повече напредвах с потупването, толкова повече детайли ми изскачаха в съзнанието, и толкова повече" А_Хаа " мисли-анализи ми идваха на ум. Разбрах, че дълбоко в себе си съм се чувствала изхврлена от групата, уплашена от предстоящата непринадлежност,нежелана, изиграна, незащитена. Ее ту вече хълцах и потупвайки повтарях-" И никой не беше там да ме защити, да ме подкрепи" и..хоп-изскочи-да ме съжали!! Оказах се в позицията на АЗ-горката-онеправданата- незащитената. Еее, много ми стана мъчно за себе си.. но макар че хълцах, сълзите пак бяха само около очите. Стегна ме пак гърлото, започнах да се задушавам от болката на спазъма, но сега не се изплаших, продължих да ТЕСам Все забравям да кажа, че както тогава, така и сега имам силен натиск в слънчевия сплит, не ми достига въздух и дишам със силно пухтяща въздишка. По едно време усетих, че дишането ми малко по малко се нормализира, и тоя болезнен натиск в диагфрагмата ме отпуска. И ме обхвана едно нападателно-оплаквателно състояние.Също пропускам да кажа, че мого се прозявам, ама една по-различна прозявка от тая, като ти се спи. По някак изхвърляща въздух от дълбоко, и тя води до лепкавите сълзи. Продължавайки да потупвам занареждах, все едно, че говоря със нея-на нея.. Защо, как така.. и т.н.
Другото което ми просветна, докато потупвах хлипайки- АЗ защо не виках и крещях в колата, ами се държах някак си над нещата ?? Разговарях с един маниер на.. смесица от малко великодушие-малко ироничност-малко "хванах ви" ,малко виж как не ми пука,, и май мааалко надменност че ТЕ.ТЯ са лошите, а АЗ съм.. великодушната?? как се казва такова чувство, дето е смесица от всички тея ?? Аз не мога да го определя, но то се появявя в тоя маниер на поведение винаги, когато съм в губеща позиция. Криворазбрана гордост, прикриване на страх, да не се покажа слаба.. Хем май има нещо като изработен защитен рефлекс от детството- " не ми се карай, виж сега нещо си там как не ми е добре., за което да ме съжалят и да избегна наказанието , хем пък не искам да ме съжаляват Закостеняло ПО ли е само ??
Накрая отворих очи.. беше 1 часа през нощта, бях ТЕсала почти 2 часа. Но не ми се спеше. Взех нещо да чета, и гърлото ме задраска силно, заболя и при всяко вдишване през устата получавах спазъм да кашлям. Станах и хайде пак ТЕС. Първите 2-3 кръга с декларация и потупване за симптомите, а после продължих с "разговор" с гърлото и тялото си. 'туп-тъп-благодаря ти тяло мое, че искаш да изхвърлиш каквото е ненужно, давам разрешение на тялото си/ гърлото си да ме освободи от застоялите думи-чувства, тялото ми с лекота изхвърля всичко чуждо и ненужно, вече няма място в моето тяло за застояли- ненужни емоции и каквото и да е.. Отиде още 30 мин, но гърлото се успокои.
Тая сутрин имам само пареща тежест-болка в дясната страна пак.
Ами.. това е общо взето, което съм свършила.
Сега имам въпрос.
Имам все по-ясен спомен за това какво точно съм чувствала там. Например пътя до колата и първите 1-2 мин вътре са ми като сега. Но няма чувство, само ярък спомен за физическото състояние тогава. Правилно ли е да ТЕСам това, което е било там и тогава,ако сега е само спомен ??
2.за гърлото- симтомите бяха много- пареща като раздрано болка, драскане, спазъм.. за всеки един поотделно ли да правя декларация и кръгове повтаряйки само един симптом, или мога да ги изредя в същата декларация, и после да ги редувам по точките.?? Май някъде бях чела, че трябва всеки поотделно да се обработвам??
Е.. май поразмърдах едно камъче от Великата Китайска Стена :)
Сега нещо да се похваля. Вчера след първата"операция без упойка" бях малко изморена, но после такава енергия ме обхвана, че не спрях да вършея до късно през нощта, когато за почивка направих втората част на филма.
По-хубавото е, че петната на ръцете имат променен вид. Мих цимента по двора, което понакисна ръцете ми.. и след малко всички кори от петната се обелиха, и сега кожата е без лющещи се корички?? Пак седят червените петна , но са като следа от изгоряло само. Ще продължа да ги наблюдавам и ще пима.
Сега ми предстои третата, най-кошмарна част- когато тя дойде у нас след около час , да ми обеснява, По време на тоя разговор съм изпила половин бутилка ракия и незнам колко кафеварки кафе. / установих го на другия ден-в момента изобщо не знаех че това се случва ?? / Не само че не бях пияна по време на тоя разговор.. амо ставах все по-трезва. Ще пиша как е минала тая част.
С много пожелания за спокойна и успешна седмица за всички.
И пак , както преди- отворена съм и с молба и надежда за съвети-насоки.. докато започна да пристъпвам сама по-смело.
Пожелавам много усмивки.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Добре се справяш. Просто продължавай в същия дух. Прави това, което ти идва отвътре.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Супер си! Толкова добре вече хващаш нещата! Идва ми само това като препоръка във връзка с:
Lucky64
Разговарях с един маниер на.. смесица от малко великодушие-малко ироничност-малко "хванах ви" ,малко виж как не ми пука,, и май мааалко надменност че ТЕ.ТЯ са лошите, а АЗ съм.. великодушната?? как се казва такова чувство, дето е смесица от всички тея ?? Аз не мога да го определя, но то се появявя в тоя маниер на поведение винаги, когато съм в губеща позиция. Криворазбрана гордост, прикриване на страх, да не се покажа слаба.. Хем май има нещо като изработен защитен рефлекс от детството- " не ми се карай, виж сега нещо си там как не ми е добре., за което да ме съжалят и да избегна наказанието , хем пък не искам да ме съжаляват Закостеняло ПО ли е само ??
Вземи всяко едно усещане от тук и отделно го работи.., а последните две едновременно- с "Въпреки, че изпитвам , аз..." НФ "едновременно че искам да ме сажаляват и не искам да ме съжаляват".
Това с прозявките, прилива на енергия и болното гърло е понеже процесът върви успешно. С продължението на чистенето и гърлото ще мине, струвами се, може без отделно тесане на болката, защото като излееш всичко недоизказано от филма си то ще е вече свободно!
Не се самонавивай, че третата част от филма е най- трудната, първо, защото вече се изчистила доста неща от част 1 и 2, а там със сигурност е имало доста от емоциите, които имаш и в част 3. Нали помниш за лавинния ефект? После- вече бента е пробит, има вече заформяща се пътечка между съзнание и подсъзнание, усетила си как стават нещата с ума, душата и тялото си и понеже и на трите им е харесало чистенето, процесът с всяко ТЕСане ще е по- възможен, по- лесен, по- познат, по- усвоен...абе по-...
Много ти се радвам, работиш чудесно и продължавай да споделяш!

:D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
lucky64

Букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте,
Еййй, като си преглледах постовете- то какви фермани съм изписвала!! Рекох си- хората, които решат да четат ще се сбъркат от четене?? Така, че ще пробвам да съм по-кратка и не толкова обстоятелственна.
Преди малко довърших третата част от случката.
Първо пак започнах с изразяване на намерението-желание да ... И започнах да се прозявам.И да текат тея лепкави сълзи около очите. Напоследък очите ми са много сухи и парещи, понякога даже до невъзможност да ги държа отворени. Тази сухота по кожа-нокти-органи-очи е част от напреднал псориасис, та се чудя дали пък организма ми не овлажнява очите като добра реакция?? Ще се разбере по-късно.
Та първо почнах да си "гледам филма' от самото начало, за да видя къде какво е останало да се изчисти, минах през виждането на колата-НИЩО !! Нито потрепнах, нито подскочих. Хареса ми :D Продължих да се движа към колата , влезох, усетих пулса си в гърлото .. Едно уточнение- аз май съвсем не следвам правиния начин за правене на ТКФ.. но някак си така ми идва- проследявам събитията стъпка по стъпка в ума си, разказвам си ги сякаш, като през това време потупвам по точките и като усетя някакво физическо усещане или мисъл-спирам да я тесам. За сега така върви най-добре. Надявам се полека-лека да се вкарам в релси. То пък знам ли кое е правилно, като всичките накриво- аз наопаки ?? :?
Като стигнах до краткия разговор в колата ,ТЕСах вчерашното си прозрение аз липса на емоции, или прикриването им с тоя хладнокръвен тон, и се чух изведнъж как изкрещях силно -"Защо ?? Повтарях това "Защо" все по-силно, не спирайки да потупвам, и пак ме стегна болезнено гърлените мускули, но тоя път минаха без да се самоуспокоявам.
На отсечката излизане от колата и вървене към изхода, усетих страх в гърба- пак като силно физическо разтрисане, ама на цялото тяло-направо подскочих от гърба до краката. ТЕСах го докато спрях да го усещам.ТЕСах страха в гърба си, страх за живота, страх от живота.. и завърших че съм ОК, че съм в безопастност.
Направих нова цялостна проверка на целия филм от слизането от трамвая до излизането от строежа, и -нищо, Нито физически, нито емоционални усещания. Надявам се а съм се справила с тая част.
Утре ще пиша как мина третата, последна част от тая случка.
Алиса беше права- нямаше чак толкова сътресения, но имаше прозрения.
Желая на всички спокойна и успешна седмица.
Пожелавам много усмивки.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Букет от автоимунни заболявания

Мнение от ivangp »

Lucky64 написа: Еййй, като си преглледах постовете- то какви фермани съм изписвала!! Рекох си- хората, които решат да четат ще се сбъркат от четене?? Така, че ще пробвам да съм по-кратка и не толкова обстоятелственна.
Напротив бъди обстоятелствена. Това ще е най-полезно за всички, включително за теб.
Имаш много да работиш върху самочувствието си. Постоянно и без основание се съмняваш в себе си и се подценяваш и самообвиняваш в някакви неща.
Та първо почнах да си "гледам филма' от самото начало, за да видя къде какво е останало да се изчисти, минах през виждането на колата-НИЩО !! Нито потрепнах, нито подскочих. Хареса ми :D Продължих да се движа към колата , влезох, усетих пулса си в гърлото .. Едно уточнение- аз май съвсем не следвам правиния начин за правене на ТКФ.. но някак си така ми идва- проследявам събитията стъпка по стъпка в ума си, разказвам си ги сякаш, като през това време потупвам по точките и като усетя някакво физическо усещане или мисъл-спирам да я тесам. За сега така върви най-добре.
Точно така се прави ТКФ. Не знам защо мислиш, че е неправилно.
Направих нова цялостна проверка на целия филм от слизането от трамвая до излизането от строежа, и -нищо, Нито физически, нито емоционални усещания. Надявам се а съм се справила с тая част.
Финалната проверка на всеки филм/случка е да го изгледаш от начало до край като усилиш цветовете, звуците, физическите усещания на 10-та степен и буквално се мъчиш да намериш негативни усещания и емоции. Ако се появят такива - ТЕСаш ги. Ако няма нищо - изчистила си случката.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте.

Сега да споделя за третата част на случката-която мислех, че ще ми е най-тежка за изчистване, тъй като разговора реално продължи 2-3 часа, и за мен беше много труден.Рзкъсвана между факта-реалност и въпреки това все още нежелаеща да го повярвам, надявах се,тя да ме излъже така, че да и повярвам, че всичко е ОК. Имах нужда, исках да не е верно.,А всъщност разговарях правейки се на логична, хладнокръвна.,, вместо да я хвана за косата. Ей че ме яд на мене си.. ( ТУП-ТУП по точките )
Както в реалния разговор, така и по време на ТЕС аз даже се чувствах виновна, че може би съвсем несправедливо се съмнявам в нея.и я обвинявам в такива неща.. Абе шантава работа. Натова в ТЕС май му викаме ПО, а в случая беше като удавник за сламка..
Първо направих ревизия на досегашните събития , прожектирах си "филма' за да видя дали някъде нещо не е останало- пълно спокойствие. След което се въоръжих с литър вода, салфетки, лист и химикалка, и почнах. Както обикновенно първо си исказах твърдото намерение и желание да... и изредих. Благодарих на всички висши сили за непрекъснатата помощ и насока, на ТЕС и имената на учителите ми там, и така.. Прожектирайки-разказвайки си случката стъпка по стъпка следях за емоции, потупвайки по точките подред. / в реалността всички тея 3 части се случиха в една и съща вечер /Интересното беше че на няколко пъти ми домъчня леко. за мене си. ТЕСах го като чувство , като се появи, но някак си подсъзнанието ми непрекъснато ме водеше до факта, че докато говорех с нея аз непрекъснато пиех ракия и кафе. ( на другия ден бях шашната, като видях, че съм изпила повече от половин бутилка ракия, а изобщо не бях пияна?? )И колкото и да се връщах от началото, все спирах на тоя алкохол. Накрая си казах- ами емоциите ще почакат малко, я да видя какво става тук. И го заразглеждах-защо-какво-как.. И се заразплита една хлипаща история.. Неспирайки да потупвам занареждах как алкохола беше единствения ми закрилник в тоя момен, единственния помощник, че ми беше необходимата анестезия, иначе щях да гръмна, че ми даде успокоение.. и т.н. Оттам обаче минех на лъжливото му успокоение, още един измамник в живота ми, не ми стига тя, ами сега и алкохола ме подвежда с фалшиви обещания, докога ще се доверявам на измамници.. ТЕСах го като че е жив човек. Пак ме стегна гърлото на 2-3 пъти, за кратко, но единия път направо не можех да поема дъх, пълен спазъм.Не знам колко време е минало така, но накрая се поуспокоих. Тъй като винаги правя ТЕС със затворени очи, аз изпадам в нещо като медитация, и губя представа за реалността.Само така напълно потъвам в картината. Оказа се че съм благодарила и оплювала алкохола повече от час.
Днес си прочетох пак в книгата на Иван-там много ясно е описано как и защо почват тея зависимости.
Когато писах първия си пост аз си казах, че Форума ще ми е 3тото место , където да си казвам абсолютната истина, и се затова се старая да бъда откровенна, въпреки, че все още се срамувам , че излагам пред толкова хора най-дълбоите си преживявания и.. некрасиви моменти. надявам се четящите тук да ме разберат.
Та за алкохола- започнах да търся спасение в него все по-често - къде за да мога да заспя, къде за да "отпуши" дупката, където бях натикала и заключила истинските си емоции- страх, отчаяние, самота, , безпомощнсот и много вина.. Добре, че не можех да пия много-след 50-100 грама заспивах. Но преди това ме оптускаше, наревавах се добре, ставаше ми мъчно за мене си, горката.. и така доста месеци. Беше ми хем упойка, хем приятел, ама пак подмолен предател.
Докато се усетих, че май доста залитам"у лево" от нормалното.И както обикновенно се случва в моя живот, "съдбата ми ме пренасочи в друга посока- към медитация и йога.После дойде хомеопатията, а там алкохол, кафе и подобни са табу.. и така..
Сега вие да не си помислите, че съм се алкохолизирала :? :)Само бях на път. :lol: Ама то какво не му идва на човек до главата..
Сега ще работя върху другите емоции от тая трета част. Някак си става бавно.. но надявам се с времето да набера инерция. Защото само около тоя период има още мноого случки, до пълната физическа раздяла и с двамата. Емоционалната, както е видно става след 20 год. :D
Интересен факт е, че през всичките тея години, при всеки стресов момент , ми се появява мъглива мисъл за алкохол- определено някъде в задната част на главата, и като натиск в слънчевия сплит. Все съм се чудела защо, и съм си го обеснявала по различни начини, а то ето от къде е започнало.
Та такива ми ти работи с моите прозрения до тук.
Иване, колкото до самочувствието- абсолютно ме нацели. То ако не беше това ниско (до пълна липса понякога)самочувствие и самоуважение, щях ли да се добутам до тоя хал?? Ако малко обичах себе си, щях да ги пратя онея двамата на м----та им, и без чак тоова да се кося да направя лимонада от тоя лимон. Ама то моето самочувствие е следващата голяма, крайъгълна колона на моите проблеми, които че трябва да боря занапред.Днес си прегледах пак в книгата ти- какво препоръчваш за тоя цел, и ще го почна.
А като писах, че не следвам стъпките на ТЕС както е по указание, имах предвид, че някак си все забравям да направя няколко кръга само с името на филма, и после да почна да го проследявам. Може би защото до сега само името не ми качваше нивото на усещанията ??
Имам молба към всички- някъде бях чела какво значи, при какви болести човек има усещането, че ще го нападнат в гръб. Интересува ме, защото през последните години болките в средната част на гърба ми са понякога непоносими, дъх не мога да си поема, като че костите ми са забити в гръдния кош. А след като работих за страха, че ще ме нападнат в гръб и ще ме бутнат в изкопите, днес гърба ми е някак си мек и подвижен, и почти не ме е болял.
Стана май повече от подробно.
Желавя много усмивки.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Супер си се справяш.
Препоръките да се започне само с името на филма са за хора, които имат толкова силни негативни емоции, че не желаят изобщо да се захващат с чистене на случката за да не изпитат отново тези емоции.

Много физически болки са свързани с негативни емоции. Най-често с гняв.

Страх от нападение в гръб по ГНМ се свързва с проблеми с очите.

Продължавай да ТЕСаш и да пишеш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте,
След последния напън да приключа най-накрая с тая моя случка, аз останах с усещането, че има още неща, които не съм доловила някак си. Макар, че осъзнавах, че трябва да седна и да ги изТЕСам, имах 2 дена на съпротивление, страх .. и нещо такова- някак си не ми се искаше да се ровя повече из тая мъка.Все пак, след като ТЕСах нежеланието си, съпротивата и т.н, вчера реших да проследя какво е останало. Еее,имах чувството, че "изсмуквам"от пръстите си някакви емоции, докато пак не стигнах до моя "приятел" алкохола.Абе той упорито си иска да си го уважавам затова, че тогава единствен ми е помогнал, и подал ръка, нещо иска да съм му вечно задължена, че тогава ме е спасил.И все ми навира достойнствата си под носа.. ама накрая му благодарих (ТЕСах )за всичко, и го помолих да ме остави на мира. :) така де, няма вечно приятелство, беше за момента!

Нещо май съм се сбъркала- вечер, като си легна, вместо да си мечтая за нещо хубаво, аз започвам да си "прожектирам филма" и да търся нещо, което съм изпуснала преди това. Така реших за приспиване да огледам и си припомня следваща случка с колежката, и познайте- усетих се, че се усмихвам с мислълта"абе детински работи!!Гледай за какво съм се тръшкала толкова години. Да ми се чуди човек на акъла.. " Това ме стресна, и хич не ми хареса. Викам си- "Как така детинси рабити, сега изведнъж ми стана смешно , а само преди няколко часа се тресох и хълцах от мъка.. "Иди ме разбери сега ?? Сетих се как Гери Греик описва лавинния ефект- с масата с многото крака, и като отсечем най-основния, другите е възмогно сами да паднат.. ама пък пак онова недоверчиво гласче взе да се оабжда- "че то така лесно не става, ти ли пък си късметлийката, едва почваш с ТЕС, и вече стана много учена .." Ами не исках да се карам с никакви гласове, и се оставих да заспя.
За сега реших да оставя другите последвали случки от тоя период,, да видя още няколко дена как ще се чувствам, като мисля за това.
Откак ТЕСах момента на страх, че някой ще ме нападне в гръб-гърба не ме е болял. А ме болеше като счупен всеки ден, понякога дъх не можех да си поема, и докато не направех разтягания и някои йога пози,, не минаваше, а после минаваше само за няколко часа. Иначе очите си ми парят, особенно сътрин ато се събудя. Та да се похваля, де :D
Смятам от утре да почна ново предизвикателство за псориазиса.. но имам питания за Декларацията. Първите 35 дена го правх с декларация- "Въпреки, че страдам от П.. аз напълно се приемам, и се освобождавам на всички нива от всички форми на псориазис-СЕГА И ЗАВИНАГИ. Понякога казвах- АЗ напълно обичам тялото си, и сега то се лекува/освобождава от.. Много пъти ми идваше да направя втори и трети кръг, като във втория казвах- освобождавам се от п.. сега; освобождавам тялото си от п.. сега;
: вече съм свободна от псор..;тялото ми е напълно свободно от псор.. аз съм абсолютно здрава; кожата ми е свежа , чиста и красива.. На третия кръг благодарях на имунната си система, на тялото си, на живота си, който винаги се грижи за мен и за моето най-висше добро.. на ТЕС, на учителите, на себе си..
Сега се замислям-след като е Предизвикателство, добре ли е да правя допълнителни кръгова, или да си остана само с основната рецепта, както е в книгата, и да ТЕСам допълнително чувствата и отношениятое си към петната, към болестта, към тялото си и т.н ??
Напоследък също много ме "боде" темата за ВИНАТА, която при мен е перманентно , вътрешно усещане и автоматична реакция на всичко и за всичко,Мисля си- щом като аз самата наказвам себе си, живея в постоянно противоречие със себе си и съм се обърнала в най-голямия си враг-то много ясно, че и имунната ми система се е забъркала срещу кого да се бори, и си ме атакува, като си мисли че ме пази ??
В тоя ред на разсъждения ми се ще да я подхвана тая моя вина, дето е част от ДНК ми.
Ще пиша повече за това следващия път.
А сега, моля и очаквам съвет и идеи- да спра ли за сега със случките от това събитие, или да опитам да ги ТЕСам, за да видя как ще реагирам?? И как да продължа с Предизвикателството?
Благодаря,и хубави почивни дни,с много радости!
Пожелавам много усмивки!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Остави Предизвикателството.
Направи си списък с всички негативни случки от миналото - процедура В МИР СЪС СЕБЕ СИ - и ги чисти. Като ги изчистиш всичките току виж и псориазиса и сухите очи и ред други проблеми си отишли.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Така хубаво ти се получава чистенето на случки, че на твое място бих продължила с това! Няма и да усетиш кога са си отишли болестите! :lol:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте,
Иване, благодаря за съвета. Аз не съм и мислела да спра със случките.Май не съм се изразила правилно ??:? :? Имах предвид да продължавам със случките, но за няколко дена да спра с темата за приятелката, за да видя как ще се почувствам,като само си мисля за това. Аз всъщност в ежедневието, или преди да заспя , непрекъснато си "прожектирам" в ума сцени, моменти, спомням си за разни неща свързани с това,но не го правя по време на ТЕС , а с цел.. да видя дали ще усетя нещо, някаква емоция.Идеята ми беше успоредно с ТЕС на случки да почна и Предизвикателство за псориазиса. Състоянието ми непрекъснато, малко по малко се влошава, и ме плаши.
Алиса, давааш ми кураж че постигам нещо- знам, че човек с опит може да види неща, което начинаещия дори и не подозира. Благодаря ти !!
Напоследък много ме човърка една тема, и искам както да споделя, така и да помоля за съвет.
ВИНАТА и САМОКРИТИКАТА.
Или в обратен ред-няма значение, за мен те вървят ръка за ръка, Навсякъде и за всичко.
Като основна част на характера ми,като корен на всичките ми решения, реакции и терзания.
Знам, че за тая тема е писано много, но все пак не мога да се ориентирам как да ТЕСам нещо, което не е само случка, а ежедневие, начин на мислене. Така здраво ми е насадено в подсъзнанието. Знам, че е резултат от възпитанието ми, най-вече от баща ми. Той до последния момент (лека му пръст) не спря да ми натяква " а помниш ли като те хванах, че четеше книга, вместо да учиш.. че еди какво си.."Как пък никога не направих нещо добро, не ме похвали ?? Но.. и той така е разбирл нещата, знам.. ама това хич не ми помага. Тук има мноого прошка да се прави !
Това да се чувствам виновна не идва от външно обвинение само, то си е мое , вътрешно усещане. Все се самоупреквам, че не съм направила еди какво си както трябва, и затова се отнасят с мен така, че аз съм виновна, за да ми кажат/направят това!! Това усещане е корена на ниското ми самочувствие. Мога буквално да "чуя"в ума си какво другия/те говорят и си мислят за мен, как ме обсъждат, чувам им точните им думи сякаш/ И най-лошото е, че съм съгласна с тяхното/неговото критично мнение. И ме хваща срам.. С аналитичния си ум знам, че не бива да се тормозя, ама не става.
Вината е корена на следващите негативни емоции-срам ме е от мене си, яд ме е на мене си... Абе не се приемам, това е истината !!
Чудя се кога точно е почнало и как ?? Знам само че е факт ??
Как се ТЕСа нещо такова?? Да правя ТЕС само на факта, че все се чувствам виновна е много общо,, не става. Да правя ТЕС на ежедневни случки-ще трябва да ТЕСам по 5-6 пъти на ден, ама то ще е за сегашно време, а не за случка, от която е почнало ??Пък и ще трябва да ТЕСам целлия си живот ден по ден май.Мисля си- то щом аз непрекъснато се самообвинявам и атакувам, как имунната ми система също няма да ме атакува? Тя ( имунната ми система) си мисли, че ме пази от мене си ?? Ако е така.. трябва да му намеря разрешение на тоя въпрос.
Става ли да си напиша случки от по-късната си възраст, в които съм се почувствала виновна,или недостатъчно добра, и затова заслужавам еди какво си , и да почна от там- от средата, вместо от основата ?? В случките от детството , когато баща ми ме е критикувал и наказвал аз не се чувствах виновна, а несправедливо засрамена, неразбрана. Явно е станало неусетно, лека полека??
Спомням си само една случка. Била съм може би 4-5 годишна. Заиграла съм се, и докато се усетя, че трябва да ходя до тоалетната..докато дотичам до там. и съм се напикала. За урок-да си изпера гащичките и да седя срещу слънцето, докато изсъхнат .Ама като си мисля за това.. дали съм се чувствала виновна, или необичана ?? Ще го ТЕСам, да видя какво ще излезе от там.
Дано съм го обяснила ясно, че в момента в главата ми "тичат" какви ли не мисли.
Отивам да правя ТЕС за случка от детството, в която за пръв път изпитах срам, и че съм по-долна от другите деца, не съм равностойна. И познайте дали родителите ми ме подкрепиха, или казаха, че "да би мирно седяло, не би чудо видяло.Аз със сигурност съм направила нещо, за да се случи така "Ще пиша.
Надявам се да ми дадете насока от къде и как да го подхвана.
Весели почивни дни на всички.
Пожелавам много усмивки !!
:? :?
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Lucky64, според мен чудесна работа. Радвам ти се на работата :). Радвай се и ти , че си стигнала до там да започнеш да правиш това :). Случката с напикаването е "супер" топ за Тесане, така че ....знаеш. Освен тесането на случките мога да ти предложа, въпрос чиито отговори могат да се тесат и при мен сравнително бързо ме отправя дълбоко у мен. Става въпрос за вината ти и самокритиката. Какво добро правя за себе си , за да го правя макар и несъзнателно (имам пред вид за да чувстваш вина и самокритика ) или каква нужда в мен задоволява това да се чувствам виновна или самокритична? И само още нещо само като идея , вината и самокритичността имат нужда от теб за да се проявяват (без теб тях ги няма и няма как да се проявят за теб), а твоето съществуване може и без вина и без самокритичност за да го има :) :!:
Поздрави
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Всеки хроничен проблем се състои от много случки. Но всеки хроничен и дългогодишен проблем е започнал отнякъде, от някоя случка. Така че трябва да се чистят случки от миналото. Колкото по-стари, толкова по-добре. Правиш списък с всички случки и започваш от най-старите. Периодично проверяваш дали останалите случки все още предизвикват негативни емоции в теб. Ако уцелиш първоначалната случка и я изчистиш, огромна част от проблема ти, ако не и целия проблем ще отпадне.
Накрая, всички случки в списъка трябва да спрат да предизвикват негативни емоции в теб.

Та ТЕСАш и чистиш докато това се случи. Може само една случка да е нужно да изчистиш, а може и десетина да се наложи да изчистиш.
При всички положения няма да е нужно да чистиш всички случки от списъка.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Lucky64, чета те и се възхищавам на хъса ти да "изчеткаш" от себе си ненужното, което ти пречи. Стискам ти палци и ти желая успех! Истината е, че съм напълно користна :D Мъжът ми има същия проблем - псориазис, и въпреки че, признава ефективността на ТЕС, е обезсърчен да го прави, защото не бил ни чул, ни видял никой да е успял по този начин да пребори това заболяване. Моето мнение /защото аз също дълго съм мислила за психическите корени на това заболяване/ е, че е свързано с раздяла/загуба, която си мислиш, че си предизвикал сам, гарнирана с чувство за вина, в резултат - желание за изолиране от света и хората и за самонаказание. От автоимунните заболявания, това е най-самоосъждащото, защото не те убива, но те обезобразява от ден на ден и те прави затворник; така се осъществява желанието да се самонакажеш. Аз лично си мисля /може би защото моя характер е такъв/, че бих опитала и друг подход в декларациите и отношението към проблема - е, добре, виновна съм, тъпа съм, гадна съм, заслужавам всякакво наказание и т.н., но!!! вече се наказах достатъчно, изкупих вината, моля себе си и своето тяло за още един шанс, за да си самодокажа, че мога по друг начин да живея. Извинявай, знам, че отстрани лесно се дава акъл, но просто ти поднасям един друг поглед към вариант на тесане.
Публикувай отговор