За букет от автоимунни заболявания

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Иване, Маги- Благодаря за подкрепата и насърчаването!!
( а и на тея, които мълчаливо ми желаеха доброто)

"Та освен нуждата от внимание и да те дърпа и бута и рита някой, според мен би могла да ТЕСнеш и нуждата някой да е груб и арогантен спрямо теб. Ще ти изскочи нещо според мен. "

Маги, да беше гледачка не би го казала по-точно. Аз едва ли щях да се сетя за такова обяснение??? И аз напълно съм си покривала тая "нужда" цял живот, а се чудех и страдах защо се отнасят така с мен ?? Сега остава да разбера от къде е дошла и кога е започнала тая "нужда"???
Иване, аз не послушах съвета ти да викам наум, когато ми е нервно отвътре, и днес виках с пълна сила в колата, докато потупвах по точките-резултата е че сега гърлото ми е като одрано:-))
Попълзях и походих на колене доста,,, време ми е да се изправя и да тръгна в посоката пак.
Вие не ме "бутахте" но ме дръпнахте обратно в редицата на крачещите напред,за което дълбоко благодаряМного ми бяха потънали гемиите.. но се надявам скоро да съм във форма за нови резултати.
Винаги е много рано да се отказвам !!

Пожелавам много усмивки.
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте,
jiven,благодаря много за изчерпатената информация !! Дойде точно навреме !! Явно сте се потрудила доста да съберете цялата инфо от различни източници,. Започнах да чета сайтовете подред, търся и допълнителни сведения за тоя дефицит, и след като направя тест ще пиша дали това е част от моя проблем ?? Никога не се знае от кой храст ще изскочи заек ?? :D :)
Надявам се че и Вие ще продължавате да споделяте за нови идеи по въпроса !!
Благодаря още веднъж!!

Пожелавам много усмивки.
MAG2001
Майстор
Мнения: 740
Регистриран на: 07 Апр 2011 15:34

Мнение от MAG2001 »

ivangpПуснато на: Чет Май 17, 2012 4:02 pm Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

Аз обиковено препоръчвам на хората, които са ТЕСали поне месец даден конкретен проблем без задоволителен резултат, да спрат да ТЕСат за дадения проблем и да започнат да адресират само Психологичния Обрат (ПО), но свързан с даденият проблем, а не общо, по следния начин.

В продължение на седмица-две всеки ден се прави по една пълна основна рецепта ТЕС на следните фрази:

Въпреки наличието на .... проблем... и всички мои ограничения по преодоляването му, аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че аз съм уникално възпрепятстван да се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че аз по някаква причина искам да задържа ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че може никога да не се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че заслужавам ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че не е безопасно за мен да преодолея ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че няма да е добре за някои други хора да преодолея ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че не съм способен да се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че не няма начин да се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че не си позволявам да се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че не съм готов да направя необходимото за да се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че да се освободя от ....проблема.... не е в мой интерес, аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че се страхувам от това как ще се промени живота ми, ако се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че не знам кой ще бъда, ако се освободя от ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че не знам как да живея без ....проблема.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Въпреки че да се освободя от ....проблема.... ще означава че ...../попълни сам тази част; например че съм изгубил ценно време и съм си пропилял живота/.....аз напълно и безрезервно приемам себе си.

След края на двете седмици отново се прави ТЕС директно за симптомите на проблема, негативните емоции около него и т.н.
_________________

Това са насоките на Иван за справяне с ПО. Вероятни има и други из форума , но тези открих на първо четене, пробвай ги и тогава пак ще търсим, ако още се налага
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте,
Аз напоследък малко се бях позагубила из разни душевни терзания и страдания, породени от усещането че не се справям, че съм такава и онакава( считай голямо, непрекъснато самокритикуване- беше доминантно в мислите ми по цял ден,а предполагам и на сън ) За някои може би изглежда нереално и пресилено да се изпадне във такава емоционална апатия и депресия от нищо..( всъщност имаше малка случка-причина, но тя само отключи тея усещания )но е факт. Сега и на мен ми изглежда малко странно и ме изненадва, но докато го преживявах хич не беше така.
Вече съм почти добре, и бързам да наваксам пропуснатия ТЕС.

Искам да кажа на всички новозапочващи- ако, и когато ви се случи да изпаднете в дълбоката яма на нови затрупани емоции - не се шашкайте !! Това е болезнено, но лечебно изживяване.

Колкото по-навътре в себеопознаването навлизам, токова по ме хваща страх от това , което откривам, но пък се и чувствам доволна, че мога да изчистя следващ пласт от натрупаното през десетилеята.Кураж, кораба потъва нормално :-))

Сега да се и похваля. След като работих с 2рия отрязък от моята голяма случка и усетих заплаха че ще ме нападнат в гръб, ежедневните болки в гърба са почти изчезнали. Казвам почти, защото понякога се случва от дълга неправилна позиция на тялото пак да усетя лека болка-дисконфорт, но с малко разтягане се оправя.
За псориазиса съм на фаза ту влошаване - ту подобряване, но за такова хронично заболчване май ще трябва още доста работа.

Преди 2 дена ТЕСах една случка от детството- първата, за която се сещам, че се почувствах много засрамена, много по-ниско от другите деца.. отхвърлена и присмяна.Аз току що бях дошла да живея в града от съседно село, и май не съм се чувствала равна с другите? Бяхме голяма тайфа пред къщата, когато аз казах "костичка' вместо "костилка "и всички в един глас започнаха да ми се присмиват. Превърна се в мой прякор за дълги години. Докато работих върху случката с ТКФ, преминах през всичката тъга на едно малко момиченце (6-7 годишна ), срам, обида, унизение,, и рев, разбира се. ТПак имах тоя болезнен спазъм в гърлото,чак до задушаване и кашляне, за да дишам на който трябваше да обърна специално внимание. Но нека кажа как стигнах до тея емоции - Първоначално не усещах истински силни такива.. някъде 2-3 по скалата.. и в един момент пеших да започна по съвета на Иван да потупвам по точките и повтарям "костилката...толкова ме е срам...кослилката.. и т.н. Така след известно време се отпуши цял поток от емоции. Накрая усетих такъв гняв и яд към тях, че физически замахнах да фрасна някой :-)) ТЕСах и това, и смачканото си достойнство, и че никой не беше там да ме защити..никой не ме защити когато се разплаках в къщи.. докато усетих, че ми е станало леко.. празно. Много е странно е това усещане на НЕ-ЕМОЦИЯ ! Просто.. се усмихваш и не ти пука !!
Това е за сега.
Набрах нови сили и продължавам по пътя.

Пожелавам много усмивки !!
Sylvia
Участник
Мнения: 97
Регистриран на: 19 Ное 2012 09:57

Мнение от Sylvia »

Толкова хубаво звучи :) И аз изпадам в самосъжаления доста често , заради липсата на сериозни и лесни успехите с техниките , после пък ме хваща яд , че някои постигат толкова бързо ( на пръв поглед ) резултати , а аз уж винаги дисциплинирана и изпълняваща всичко както е казано и накрая .. НИЩО !
После почвам да се съмнявам във всичко , а после пак чета и пак ставам позитивна и така до безкрай :)
Хубаво е когато някой споделя за успехите си , това ми действа обнадеждаващо ! Благодаря Ви !
jiven
Участник
Мнения: 16
Регистриран на: 22 Авг 2012 15:24

Re: За букет от автоимунни заболявания

Мнение от jiven »

Lucky64 написа:Здравейте,
jiven,благодаря много за изчерпатената информация !! Дойде точно навреме !! Явно сте се потрудила доста да съберете цялата инфо от различни източници,. Започнах да чета сайтовете подред, търся и допълнителни сведения за тоя дефицит, и след като направя тест ще пиша дали това е част от моя проблем ?? Никога не се знае от кой храст ще изскочи заек ?? :D :)
Надявам се че и Вие ще продължавате да споделяте за нови идеи по въпроса !!
Благодаря още веднъж!!

Пожелавам много усмивки.
Разбира се Лъки, продължавам да споделям, колкото повече гледни точки и личен опит, толкова по-добре. :) Успех и на теб. :)
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравйте,
Винаги съм се изненадвала и благородно завиждала на Иван и много други от форума как отговарят на мига !! Вие явно нищо не отлагате за "след малко" -Прави ми впечатление, защото това е един от голееемите ми проблеми. - Това са 2 от дълбоките ми ПО-та, или проблеми, които са огромна пречка и непрекъснат мисловен тормоз за мен.
Не бих питала и молила за помощ, ако виждах решение или постигах поне малък самостоятелен напредък. Опитвала съм се да се справя с по много начини- хомеопатия, цветята на Бах.. сега с ТЕС. и нещо не се получава - за сега !!! Но знам, че все някога ще се справя, искам, и трябва !!

1.-Отлагам-винаги имам някаква вътрешна съпротива да не правя нещата навреме, да закъснявам. Номера ми е, че си намирам нещо много по-важно да правя, но не и това, което трябва.Много съм се питала-защо ?? Знам, че отлагам,осъзнавам го в момента даже, а не мога да се накарам да почна.. или ако почна. не го довършвам?Просто удещам едва ли не физическа вътрешна съпротива??

2. Трупам-храна, вещи, дрехи, връзки- все на практика ненужни вече неща, но вътрешната ми настройка е- за всеки случай, ами ако ми потрябва (намирисва ми и съм го ТЕСала за липса на сигурност ) ?? Понякога решавам да изхвърля нещо, хващам го в ръце.. и.. нещо отвътре ме кара да го върна обратно ??Такава пък съпротива срещу себе си...Срам ме е от мене си !! Плюшкин някакъв !:oops:
Пробвах и 2-е както с основна рецепта ТЕС, така и в някакъв конкретен момент,защото не си спомням кога и как и защо са започнали, за да ги работя с ТКФ -явно са се появили постепенно като защитен механизъм. ТЕСах и 2те (поотделно ) с надеждата да се сетя нещо по-конкретно.. за сега се въртя в омагьосан кръг. Само за трупането се сетих, че когато мъжа ми емигрира(малко след случката с колежката) беше току що започнала демократичната промяна -с купони, режим на ток и т.н. Аз купих кокали, сварих ги на бульон и ги стерилизирах в буркани - в случаай че нещо стане-да има база за готвене с малко ориз или картофи... Явно съм била много изплашена как ще се справя сама с 2 деца.
Тесах каквито аспекти се сетих за тоя случай, но нещо все се получаваше сухо.. не стигнах до дълбочина.

Молбата ми е за някакво подсказване, какво бих могла да направя?? Някаква идея как да атакувам/ отключа тея ПОта и да ги анулирам ? Знам, че шах фигурите се виждат по-добре отстрани :-)) Да ги тесам ли както е препоръчано за ПО- 1-2 седмици по 5-6 пъти само това с основна рецепта,или някой има друго предложение?
.................
Знам, че на много места във форума Иван е писал, а и е дискутирано как да се работи за случаи като моите 2 проблема, търсих, но не успях да намеря нищо.. Ако някой може да ме препрати към идеята как се подхожда, ще стане много по-бързо.( понякога човек се загубва в търсенето на точната информация, минава време.. и се отказва :oops:

Аз наистина се поизчезнах напоследък от форума- Иване, аз писах кратко в поста си- бях на дъното на апатия и отчаяние. Факта, че изведнъж реших, че не се справям - отвори яма от нужда за одобрение, похвала и много самокритика . Сринах се не само до депресия, ами и физически се чувствах изцедена и безсилна - като болна !! Нищо не ми се правеше, нищо не исках да ми казват... най-малко да ТЕСам.. в главата ми вървеше неспирен монолог- че съм тъпа, некадърна.. и вие се сещате как някой може перфектно да се самобичува. Полека-лека се поизмъкнах от това състояние, почнах пак ТЕС,, но все още усещам страх че не правя нещата както трябва (ТЕСам го ) Да си кажа честно- ако не беше форума, и помощта на хората в него (ВИЕ), както и огромната информация чрез опита на другите (ВАС) .. щях да се уплаша и може би откажа !! Сигурно има много други като мен.. и ще пиша в поста си специално за такива спираловидни моменти. Или може би Иван може да отвори нова тема за 'Вълчите ями" по време на себеоткриването??

За сега работя по дребни ежедневни проблеми,- те така или иначе ми "натискат" бутончетата на слабите места !!
Благодаря предварително за всякакви идеи и насоки!

Пожелавам много усмивки ! :oops:
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Ето моята идея: взимаш вещ, с която ЗНАЕШ, че трябва да се разделиш, посягаш да я изхвърлиш и определяш емоцията в този момент. Чистиш я, пак тъгваш да изхвърляш и пак определяш нова емоция, ако има такава, чистиш я и т.н....докато изхвърлиш предмета с лекота!
В момента, в който констатираш съпротива( ПО) я ТЕСаш и после продължаваш работа по темата с изхвърлянето на предмета.
:D
Последно промяна от Alisa на 31 Юли 2013 10:49, променено общо 1 път.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Когато усетиш, че отлагаш нещо, че имап желание да запазиш нещо ненужно или, че се страхуваш, че не правиш нещо правилно ТЕСни емоциите и физическите усещания, които имаш в момента.
Ако те не изчезнат напълно след 10тина кръга и няколко декларации спомни си кога в миналото си се чувствала така? Коя е най-ранната случка, която можеш да си спомниш и която все още предизвиква тези емоции и усещания у теб СЕГА. След това изчисти случката от емоции, както си го правела досега!

Няма по-висша добродетел за постигане на която и да е цел от дисциплината и постоянството.
Отделяй по един час на ден за ТЕС дори да не ти се ТЕСа. ТЕСай насила, ако трябва. Ако не ти идва наум за какво да ТЕСаш, просто обикаляй по точките в продължение на един час. Това с времето ще преодолее всякакви ПОти.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Aqua
Участник
Мнения: 70
Регистриран на: 11 Юли 2010 18:36

Мнение от Aqua »

ivangp написа:Няма по-висша добродетел за постигане на която и да е цел от дисциплината и постоянството.
Отделяй по един час на ден за ТЕС дори да не ти се ТЕСа. ТЕСай насила, ако трябва. Ако не ти идва наум за какво да ТЕСаш, просто обикаляй по точките в продължение на един час. Това с времето ще преодолее всякакви ПОти.
:shock: :lol:
1 час ми е просто непосилно, имам дни, в които 5 минути са ми адски много. Не може ли да се започне от по-малко, с идеята постепенно времето да се удължи?
Просто 1 час ми изглежда невъзможно за мен, аз почвам да треперя с крака, огладнявам, приспива ми се, излиза ми се..
svedd
Участник
Мнения: 99
Регистриран на: 17 Яну 2012 20:44

Re: За букет от автоимунни заболявания

Мнение от svedd »

Lucky64 написа:
1.-Отлагам-винаги имам някаква вътрешна съпротива да не правя нещата навреме, да закъснявам. Знам, че отлагам,осъзнавам го в момента даже, а не мога да се накарам да почна.. или ако почна. не го довършвам?Просто удещам едва ли не физическа вътрешна съпротива??

2. Трупам-храна, вещи, дрехи, връзки- все на практика ненужни вече неща, но вътрешната ми настройка е- за всеки случай, ами ако ми потрябва (намирисва ми и съм го ТЕСала за липса на сигурност ) ?? Понякога решавам да изхвърля нещо, хващам го в ръце.. и.. нещо отвътре ме кара да го върна обратно
Ако това ще те успокои, аз съм абсолютно същата в тези 2 насоки и ме е било яд на мене си, защо съм такава, какво толкова ми пречи да изхвърля дадено ненужно нещо или просто не свърша нещото, което трябва да се свърши сега. Но пък никога не ми е хрумвало, че мога да изчистя това с Тес :idea:
Благодаря за насоките :)
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Благодаря за съветите и отзивите!
Искам първо да споделя какво забялязвам като резултат от откровенното писане тук - самото написване на дадена ситуация и въпросите, свързани с нея ме довежда до постоянно, задълбочено мислене и търсене на решението ( не че преди да пиша не е било така) но сега каточе виждам нещата по съвсем нов, различен начин.. и колкото повече "обсъждам"със себе си кое-защо-как - толкова повече спомени и прозрения ми изскачат !!Като че се отваря вратата към истината - не е ли това чудесно ?? Да бях почнала да пиша още когато Фани ме насърчаваше, щях да съм стигнала е-хее.. ама и сега е ОК.

Сега за отлагането и трупането - май не съм се изразила достатъчно ясно. Аз трупам не само няколко неща- то са купища- стари списния, статии, кутийки, пликчета.. каквото се сетите.Знам, че е стара, затлачена енергия, и като хвърля неполезните вече предмети/връзки, ще се отвори место за нов свеж полъх..ама това го знам със съзнанието си, нали така ??А инстинкта е друга работа, и е голям началник !! Струва ми се, че не е хубаво за да го хвърля, може да ми е полезно.. и кой знае какви още идеи имам в уплашената си глава :(']да не би да няма " ?? И не само не изхвърлям което е вече в къщи, ами купувам/влача неща , от които реално нямам нужда пак по същата причина?? Сега, докато пиша ми дойде една нова идея-аз като дете нямах много дрехи и почти никакви играчки. Една кукла, с която играех по график, и после се слагаше на рафта. Чудо- тоя пък спомен изобщо нямаше да ми дойде на ум ??
Мама все казваше- -" от много глава не боли, да има, всичко се случва" (нов ТЕС тук ) Сега пък ми идват спомени за отношението им към парите/вещите - много значи благополучие, доказал си, че си добре, че си се справил по-добре от другите ?? Алчност ли е това,, начин да се нахрани ниското самочувствие ли ?? Ще трябва специално да им простя, така са знаели и те !!
Нали вече по-горе писах- излагането ТУК на един въпрос винаги ми отключва много идеи.!! Разковниче !! Тъй като дълго време ме беше срам да си изложа "неудобните моменти " публично, аз бях започнала да ги описвам в дневник, но някак си съвсем нямаше тоя резултат на прозрения.
Ще продължа да ровя из причини/причинители на тая силна нужда да "задържам/да имам"и ще пиша.Може пък да се окаже, че цял живот съм се чувствала лишена от нещо (не само вещи )??
Не че това е най-сериозния ми проблем в момента, тъй като болките в ръцете, петите, сковаността на тялото ми, особенно сутрин са много силни и ограничаващи, но ми се струва, че чрез изчистване на трупането и отлагането ще си помогна и на здравословните проблеми. Просто търся вратичка да навлеза по-надълбоко в корените на затрупаните си емоции.
Гърба не ме боли !! А и се улавям, че ходя и седя по-изправена. Ще трябва обаче да ТЕСам страха, че болката ще се върне-все се самонаблюдавам дали не почва ??
Бъдете здрави и в хармония със себе си !!. Аз, и другите новозапочнали ще ви настигнем скоро':D

Пожелавам много усмивки !!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Един час не е много. Може да го разделиш на 3 пъти по 20 минути или на 2 пъти по 30 минути, но не на по-малко.
Като огладнееш или ти се доспи ТЕСаш глада и умората, желанието за сън и т.н.
И пиши тук.
Тя и Вяра спря да пише и вероятно това ще я забави по пътя й.
Но всяко нещо с времето си.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
lucky64

За букет от автоимунни заболявания

Мнение от lucky64 »

Здравейте,
Искам да споделя как преодолях безкрайно дългото отлагане да подредя и приготвя едни документи,и как ТЕС за това отлагане ме доведе до откриване и изчистване на много емоции.
Малко предистория- става въпрос за документи, които срочно трябва да предам, за а се започне дело срещу работодателя ми за увреждания на няколко пръста на дясната ми ръка вследствие на трудова злополука.
Оставих папката с документи (разхвърляни, неподредена информация )на леглото, за да ме "боде " всеки път като я погледна, ама вече седмица това не помогна. Днес седнах срещу нея и потупвайки се по КТ започнах да си задавам въпроси- какво ме спира да подредя вссичко, от какво ме предпазва това отлагане,защо имам такова непреодолимо съпртивление.. и т.н. Докато потупвах, ми дойде на ум, че ме е страх от промяна, от поемане на отговорност за последствията от такава промяна (ако се започне такова дело най-вероятно ще ме уволнят ).Направих декларация и започнах работа за тоя страх.. и неочаквано докато работех върху него стигнах до мисълта, че мен ГЕНЕРАЛНО МЕ Е СТАРХ ОТ ПРОМЯНА, и винаги е било така, и затова най-често седя в неподходящи ситуации (работа, контакти, връзки ).. и така стигнах до едно физическо състояние, за което ще пиша отделен пост, но става въпрос за силни, парещи, като натъртено болки в стъпалата, и остри като шишове пробождания в петите. Много болезнено и изтощаващо.Постепенно преминах на емоционалната причина за тея болки в стъпалата, които като аналог определих, че тъпча, ходя по жарава, че цялото ми тяло е в огън.. и започнах ТЕС на тая тема- (благодаря на Фани, че ме насочи към нестинарсите танци ) а аз ТЕСах защо не излизам от тая жарава, нормално е човек да избяга от огъня, аз защо седя там, какви са ми облагите, или целта ?? Стигнах до това, че "ходя по жаравата" за да ме одобрят, харесат,, (нали и нестинарките го правят за да получат овации ) Но те не страдат, а аз защо и докога ще "играя тоя опасен танц ), защо нямам и каква е причината да си загубя инстинкта за самосъхранение, да си загубя себеуважението?? Няма смисъл да споменавам колко ревах, пак ме стегна гърлото, разкащлях се от недостиг на въздух,, но мина. Като се успокоих с тоя "танц" продължих да гледам папката и да се питам защо, какво ме спира още (не спирах потупването ) Дойде ми на ум, че имам убеждението, че не заслужавам!! (не заслужавам да бъда възнаградена /реванширана за тая травма. Тъй като официално лечението ми приключи с мнение на лекаря, че при сегашното ми сътояние няма да мога да си изпълнявам 100% заълженията, за които съм назначена, те така или иначе най-вероятно ще ме освободят от работа ) В частност- не заслужавам да бъда справедливо възнаградена за доживотната травма, която получих, винаги съм имала убежението, че не заслугавам- внимание, обич, подкрепа, ... Рев, ама чак с хълцане. Още преди време бях споменала, че аз не мога да плача- е, сега вече мога. Още не истински, ама почти :-))Докато изреждах какво не заслужавам,, и предимно думата "аз не заслужавам " ми просветна една случка. Като дете 9-10 год, баба ми дойде за малко и ми даде една ябълка с думите "Дай я на (..името на брат ми, който носи нейното име ). Аз я попитах- защо само на него, бабо, ами аз ?? И тя каза- "Аз я давам за него, пък той ако иска, да си я раздели с теб " Направих ТКФ от тая случка, и излеза пак- АЗ НЕ ЗАСЛУЖАВАМ.. още рев !! Продължих с "аз не съм важна ", аз съм пренебрегната, и когато вече почти реших, че съм изчистила всички емоции, пак прегледах "филма" и преди да се усетя избухнах в рев- Баба не ме обича, ако ме обичаше, щеше да даде ябълка и на мен.. щом баба не ме обича, значи аз съм лоша, аз не заслужавам..Е тук вече стана страшно... и дълго.. Не знам колко съм нареждала, ама в един момент се чух да казвам- че аз съм била само едно малко момиченце.. и неправилно съм изтълкувала думите и, че баба сигурно ме е обичала по нейному.. простих на себе си, че съм живяла толкова години с грешното убеждение, че съм лоша, и затова не ме обичат, простих и на баба.. и ми поолекна.
Пак започнах да се питам- какво още ме спира да оправя документите, тъй като все още ги гледах в упор.. ама не изпитвах никакво желание да почна.И ми дойде на ум, че всичко в папката е така разбъркано, защото не съм ги подреждала по време на получаването им, аз съм такава разхвърляна, безотговорна както към документацията си, така и към важните неща в живота ми, и ако почна да се ровя из тея формуляри, ще имам основателна причина да се самокритикувам, да съм разочарована от себе си.. и да се чувствам още по-виновна. ТЕСах и това, обещах си да ми е за урок в бъдеще, а не причина да се критикувам.. и докато се видя-аз вече бях отворила папката, и почнах наред-наред да подреждам.
Най-смешното е, че документите си бяха почти сортирани.. само трябваше да ги подредя по групи и дати:-)), ама аз от съпротивление да почна не бях даже отваряла да видя какво и как съм оставила-просто живеех с мисълта, че ще е трудно , че съм разпиляна..

Толкова рев, ама и толкова изчистени емоции- за една папка.Чак ми е смешно !!
Сега се чувствам леко, доволна съм от себе си, и бързам да се похваля !!
Има още много отложени важни неща , които си чакат реда, но ще ги отпочна и тях.
За сега- бъдете щастливи !!
Пожелавам много усмивки !!
Публикувай отговор