Здравейте,
Вчера писах, писах, и когато вече бях почти привършила, системата ме изхвърли. Беще вече полунощ, бях изморена, и така - днес почвам отначало.
Иване, благодаря ти за допълнителните разяснениа към моя опит да преразкажа видеото. За много неща си прав, както и за напомнянето, че не метода е важен, а постоянството. Верно е, че във няколкото видеоклипове на Робърт ,които съм гледала, навсякъде , когато го питат колко да се ТЕСа, отговора му е- до припадък. И после пак ! До пълно изчистване на всака емоция, свързана със случая. Това препоръчваш и ти.
Но анализа ти на видеото ми напомни още веднъж как едно и също нещо може да се види по различен начин- зависи кой какво търси, и какво гледа. Ти веднага направи кратък, но логичен анализ на всичко, обобщи и стигна до заключение. Аз - гледах го, и си мислех- "ето доказателство, че излекуването е възможно. Просто трябва да вярвам и да постоянствам !!" Не че до тоя момент не съм го знаела, но явно червейчето на съмнението и недоверието, че АЗ ЩЕ СЕ ИЗЛЕКУВАМ тайничко ме е гризяло отвътре.
Сега за мотивацията.
Lucky, теб кое те мотивира повече болката или надеждата?
Амииии,тук ме хвана на тясно !! А сега де- каква е моята мотиваия ?? Та ето една полза от това видео- твоя въпрос!! Честно- до сега не се бях замисляла над това кое ме мотивира, нито пък кое повече от другото ?? Ако нямам друга полза от това видео, то поне твоя въпрос ми отвори нова тема за размисъл и действие.
Много мислих- КОЕ, КАКВО ме мотивира ?? И не можах да стигна до една единственна причина.
Ако приемем, че е болката. Ами аз всъщнос започнах ТЕС за псориасиса, а болките в стъпалата и китката се засилиха до нетърпимост по-късно. В същото време - има много хора, които имат къде по-силни болки от мен, а не търсят алтернативни методи да си помогнат- пият си хапчетата, доктора и лекарствата носят цялата отговорност,, и те са ОК .Аз също бих могла да си пия противовъзпалитени , и да си свиркам !! Що ми трябва да се бия по главата ( почуквам понякога бая ядно ) и да започна да търся вече помощ в себе си ?? Значи-не е болката/само болката ??
Ето имаш тази жена, която олицетворява плюса, надеждата, обещанието за спасение. Като я гледаш колко си мотивирана да работиш върху себе си[
Дали видеото ме е мотивирало ?? Определено не е само то !! Но то подсили желанието и вярата ми да успея !! Ако беше само видеото- гледала съм и други неща на тема самопомощ, чела съм книги на тая тема, много постове във форума на успели хора.. но тези нещя сами по себе си не ме мотивираха достатъчно, че да почувствам вътрешно решение/убеждение/хъс , че почна да работя върху себе си без съмнение в крайния резултат.
Значи не е само видеото.
От друга страна имаш болката, болестта, ниското си самочувствие, проблемите в живота си. Когато мислиш за тях и чувстваш болката, колко си мотивирана?
Ако си в застой и не правиш нищо по въпроса, кое би те изкарало от застоя според теб, болка в крака и невъзможност да се движиш или това видео?
Нито едното, нито другото ме накараха да действам до сега.
Мотивира ме н
ай-вече болката, че изживях живота си неправилно, нещастливо, ако щеш- погрешно. Имах грешната представа, че стойността ми се определя и зависи от преценката и мнението на хората около мен и бях нешастна, че въпреки усилята ми да бъда перфектна, да им угодя , да предвидя какво те очакват от мен и да направя така, че да ги удовлетворя , те все повече ме подценяваха.Това беше непрекъсната болка в душата ми, а това боли много повече и постоянно от артритните болки. За тая болка хапче не е намерено.
През последните 20 год почнах да търся нови пътища и източници за самоусъвършенстване. И всичко се случваше някак си "случайно"- случайно научавах за нянакъв метод.. и нещо в мен решаваше- трябва да го науча! Изкарах всички нива на Силва метода, Рейки, трансцедентална медитация,учих рефлексотерапия,Норбеков, йога, хомеопатия.. и накрая не практикувах нито едно от тях постоянно.Всъщност -лекувах се с хомеопатия повече от 10 год, без особен здравословен резултат, но там аз не вземах никакво активно участие, отговорността за успеха не беше моя - вземах си капките, и чаках чудото на изцелението да стане !!(аз все още вярвам в логиката и силата на хомеопатията, просто аз нямах късмет да се открие симилиума ми, което доста зависи от това как човек обяснява/представя себе си пред хомеопата-лечител)
Ще попитате - защо??? Защо след като съм имала толкова шансове, не съм използвала нито един метод да си помогна?? И аз се питам същи я въпрос- ЗАЩО ?? И отговора дойде болезнено откровен-
защото не се обичам!! Ама хич !! Иначе не бих оставила хората около мен да определят коя съм, каква съм и какво да правя ( в частност мъжа ми ).
За щастие всички тея изучени практики полека -лека ми показаха, че нещата стоят другояче- че ако аз доброволно съм избрала ролята на чердже, няма защо да се сърдя, че си изтриват краката в мен.
Така че да обобщя:
От друга страна имаш болката, болестта, ниското си самочувствие, проблемите в живота си. Когато мислиш за тях и чувстваш болката, колко си мотивирана?
Ако си в застой и не правиш нищо по въпроса, кое би те изкарало от застоя според теб, болка в крака и невъзможност да се движиш или това видео?
Мотивират ме и болките в стъпалата,и много постове във форума, и видеото за успеха на тая млада жена... но най-вече
желанието да реконструирам, изградя себе си отново, по нов, по-полезен за мен начин, колкото мога по-добре, преди да е станало твърде късно.
За някои от вас поста ми може да звучи мелодраматично, но за мен е болезнена констатация- особенно след като осъзнах, че мама
, мир на праха и,изживя живота си като мен (или аз-като нея ) и рака я отнесе твърде рано.
Мотивира ме осъзнаването, че достатъчно дълго съм се самокритикувала за бездействието си, чудила -защо не предприемам радикални стъпки за промяна.. яда към себе си,непрекъснатия конфликт между" искам да....- и не мога, страх ме е да го направя ", невъзможността все още да кажа - обичам се и се приемам напълно.
Между другото- ТЕС е първия метод, който изучавам почти самостоятелно и не спирам да практикувам, нито имам желание да спра. Това само по себе си е успех!!! Сега остава да се науча да се уважавам за дори малките си победи.(още веднъж да благодаря на всички за помощта и насърчаването ви, на Фани,маги, Сиси, Алиса и други членове на форума, че не спират да ме стимулират и насочват. Иване, ти си начело на моята " supportive group "
е защото ножът всъщност все още не е опрял в кокала при теб.
Както виждаш тя е била в много по-лошо състояние.
Има накъде да се движи още този нож.
И така е не само при теб.
Колкото до ножа... не знам ?? Може и да си прав?? За мен зависи кога и как ножа е пробил тъканта ?? дали е влезъл рязко в здрава тъкан и е предизвикал бърза защитна реакция на организма, дали е предизвикал непоносима болка, или е навлизал бавно и постепенно, докато в един момент е станал част от съществуването на човек, и е започнал да бъде приеман като гаден, но съществуващ факт, по навик ??
Казват, че има два вида на реакция при заплаха- нападаш, или бягаш. Аз мисля, че са три - и третия е - замръзваш. Аз от години живея в тая трета,"замръзнала " фаза- замръзнали емоции, замръзнали действия. На хомеопатичното интервю все го определях като муха, на която са откъснати крилата, не може да лети, но не се предава и продължава да рита с крака, като хваната в собственния си капан.
Като се замисля колко много хора изживяват живота си в услуга на другите, в самота, нерзбиране и лутане . и ми става болно.
Това е за моите разсъждения относно мотивацията. Иване, прав си да ме питаш за мотивацията- както винаги, въпросът ти е на место. Ако не знам какво ме мотивира, каква е целта, към която вървя.. как ще знам посоката и кога съм стигнала ?? Благодая за това !!
Продължавам да търся - за сега компаса зависи много и от вас, от вашата безкористна помощ.
А ако някой все още се съмнява и страхува, че е възможно да се успее- да гледа видеото още много пъти !!
Пожелавам много усмивки !!