Аз бях на ТЕСТ семинара.
Преди малко тръгнах да ти пиша горда от себе си, че съм успяла да променя спомен от детските ми години, някъде в първите класове в училище. Трябваше да танцуваме целия клас пред родителите ни. Само че аз вече си бях срамежлива, не обичах да бъда пред много хора, а се притеснявах и от реакцията на майка ми и баба ми, които също бяха там (родителите ми са се развели, когато съм била на малко повече от 2г.). И от притеснение от всички тези хора и моите близки, спрях да танцувам. Отсреща погледите на майка ми и баба ми бяха жестоки, неодобрителни, и т.н. И ме хвана още по-голям срам, после бях и нахокана... Пак имаше сравнение с другите деца, които явно са по-добри от мен... Бях работила по този спомен и с ТЕС, но не мога да кажа, че нещо бях направила. Онази вечер реших отново да се пробвам, но с ТЕСТ. Беше готино, защото изведнъж се видях как съм облечена в бяла балетна пачка и танцувах. Майка ми и баба ми изчезнаха и на тяхно място видях един черен блок. Аз си бях щастлива изведнъж. И тази трансформация ми хареса, направих кръг, за да утвърдя новия "спомен". Та така до преди малко, преди да ти запиша, когато изведнъж видях отново майка ми и баба ми, седнали една до друга, с глави, опрени една до друга и ме гледат. Стана ми мъчно изведнъж за мен като малка и се разплаках, ходих да се прегръщам с "малката" и да и кажа, че я обичам. Сега пак виждам само себе си, танцувайки... Въпреки че детето не прилича на мен, русичко е
))) Била съм и руса, но до 4-год. възраст и ми е малко странно... Но отново утвърдих "спомена". Както и да е, ако излезе нещо, пак ще продължа с този спомен...Все още не съм тръгнала да се забавлявам, но хора, които ме познават добре ми казаха, че изглеждам много добре или че звуча щастливо...
И да дойда на питането...Снощи работих с две случки, свързани с моя приятел (той почина). Работих с едната, нищо не постигнах, реших, че е свързана с другата... Започнах по нея и нищо. Те, естествено, са свързани със смъртта. После се сетих, че по същия начин се чувствах и със смъртта на мама... Но мозъкът ми в тези моменти (при научаването за смъртта и гледката) толкова беше отказал, че освен за шок, който изпитвах, за нищо друго не се сещам. Потупвах за подсъзнателните конфликти. Днес се сетих, че и при смъртта на баба (която почина преди доста години) бях по същия начин. Но има пак само шок...Ще продължа да се потупвам, дано ми се избистри.
Но... по принцип не знам как да продължа. Когато приятелят ми влезе в болница, започнаха да ми излизат огромни пъпки, като циреи, които ми минаха преди няколко месеца (имах ги сигурно около 6 месеца). Излезнаха ми от стрес и друг път се е получавало. И сега имам много на брой и огромни белези, почти навсякъде по лицето, само тях виждам. А аз винаги съм си била с ниско самочувствие и това е още едно нещо, от което много се срамувам и се намирам за грозна. Искам да се разкарат, мразя ги!!! И не знам дали да си карам с чистене на случките, свързани със смърт или да правя "предизвикателството"? Или трябва да изчистя първо случките с баба ми, майка ми, т.н., приятеля ми... И после да го започна него? Явно са свързани нещата, но и не искам да се разпилявам...
Благодаря ти и извинявай, че пак досаждам...