TEC

Surviving woman, благодаря за напомнянето за прокси. В момента парите не стоят като въпрос. Вариантите са или ясла, или баба.
Върнах се да проверя случката с моето тръгване на ясла - нищо не съм свършила. Ревеше си детето безутешно. Започнах да я потупвам с гадни думи и след това да я изпълват със светлина. Уж даде ефект. Колко и до кога не зная.
Днес пак не е на ясла моето детето. Този път стигна до врата на стаята и се отказа. Сега усещам, че съм доста неадекватна там. Не го насърчавам, успокоявам. Оставила съм всичко в негови ръце. Оставам в ролята на жертва на обстоятелствата.

Върнах се в спомена за моята ясла и започнах да Тесам детето с декларациите за по. Изведнъж започна да ме бие и да не ми дава да Тесам. Хванах агресията към хората, които й обясняват как трябва да се чувства. Излезе случка - чула е как някоя от лелките е казала, че майките, които си хвърлят децата като парцали в яслата не ги обичат. Голям брой й метнах аз, децата от групата, майка и другите родители. Всичко приключи с щастлив край. Ще видим до кога. Определено чувствам еуфория.

Днес пак не е на ясла моето детето. Този път стигна до врата на стаята и се отказа.

Чувала ли си за съзависимост? Евентуално детето не отива от лоялност към теб, заемайки ролята на твой родител. Добре е че продължаваш да работиш по твоето преживяване с твоята ясла, защото когато се освободиш от това, то ще си върнеш мястото на родител и детето ти вече няма да се опитва да компенсира. Ще е свободно да ходи в яслата, която явно е харесало.И двамата ще сте добре.
Продължавай!

Алиса, благодаря.
Днес си дадох сметка, че проблемът най-вероятно е в мен. Чух го да плаче през прозореца на стаята. Кое ме срина в това - че плаче, че е сам, че не съм до него да го успокоя, не мога да го успокоя, неспособна съм. Разсъждавам, докато пиша. Това с плача е от болничния период на раждането му. Тогава бях с болки в таза и всяко движение ми причиняваше огромна болка. Когато водеха децата и чуех моето да плаче ми идеше да се разрева от отчаяние. Трябваше да го взема от кошчето, да го успокоя с цената на огромни болки, а на всичко отгоре имаше проблем с кърменето и това още повече изнервяше детето. Пфу разплаках се, намерих си работа за нощта утре ще споделя.

Имам въпроси за БАБА. Мога ли да правя техниката за здрав орган? Детето кашля, а не зная от гърлото или от дробовете идва и мислех да правя и за двете. При болно гърло протоколът за глава ли се прави? Повишаването на имунитета може ли да се прави самостоятелно и ежедневно или е част от протокол?

Всичко може, нищо не е задължително, а само препоръчително. Както ти идва отвътре и както ти подсказва интуицията е най-добре.

Проблемите покрай яслата са започнали още през м. Май. От тогава участваме в класирания. Тогава детето стана нервно, но аз реших, че избиват зъби.
Резултатът от последните дни тесане е, че минах през всички изоставяния в детството, които съм преживяла. В момента смятам, че са изчистени, но времето ще покаже.
Тази сутрин започнах да Тесам и ми се появи една картина - аз съм от едната страна на оградата на яслата, а детето от другата. Не исках да влиза в яслата. Карах го да изпитва вина. Винаги съм мразела подобни изказвания - Аз толкова много направих за теб, а ти излезе неблагодарник. Ужас. Все още съм погнусена от себе си. Детето ми е живяло под този стрес половин година. За тази половин година стана болнав. Хремата от месец почти не е спирала. Два пъти боледува и белия дроб. Гърлото също. Странно, че не се мразя заради страданията, които съм му причинила, но се съжалявам какъв дребен човек съм.
Покрай всичко, което изчистих от моята ясла явно съм се променила. При сегашното боледуване на детето поех контрола за здравето му. Явно съм вдъхнала сигурност на мъжа ми, защото не се чу със сто човека, за да пита какво да правим. Спокойно мога да кажа, че благодарение на БАБА се разминахме с пневмония и болница. След срещата с лекаря усетих огромна умора и много насила правя БАБА и мисля да си почина ден два.
Всички, които обичам ме изоставят - такъв извод съм си направила. Всички ме изоставят заради живота. Живота, който мразя и ми отне всичко. Мразя книгите, които първи ми отнеха обичта. Мразя живота, хората, събиранията, които също ми отнеха любовта. Мразя и яслата и всички сиви,тъмни сгради, които ще.отнемат последната останала любов.
Другото, което изскочи покрай яслата на детето, е че не искам да живея моя живот. Вече съм го осрала и не ми се занимава да чистя всичко. Искам да живея живота.на детето ми, да започна на чистичко от нулата. Не искам да се връщам към себе си.

Чистенето на живота на детето ти е неминуемо свързано с чистенето на собственият ти живот.
Нищо не си осрала. Просто не си си научила уроците още и продължаваш да отказваш да ги научиш, като отказваш да чистиш и да се учиш от "грешките" и несполуките си.

Наистина не искам да чистя живота си и изпитвам огромна омраза и негодувание, защото ми се налага. В моменти на мързел и отричане реших да чета чужди дневници. В момента чета дневника на Мая и винаги, когато започна да се самосъжалявам как съм спала, докато съм си избирала мъж си казвам, че все някой е трябвало да ми разбута мътилката. Загубих две години да си обяснявам колко съм заета, натоварена и да хленча. Времето си минава. Искам да съм усмихната и слънчева и готината майка, която мечтаех да бъда. По този повод в мен се породи една непоносимост към детето. Върнах се на моята ясла, към момента на събуждането. Майка ми влетя с една камбана и задрънча. Попитах я защо с такава агресия си буди децата. Заговорихме се. Оказа се, че сме едно към едно в поведение и мисли. Благодарих й и й казах, че това не е моят модел и вече не го искам. Прекъснах връзката. Дали съм се отървала от чуждия модел успешно не зная. Двете не искаха да спират да говорят, но все пак прекъснах връзката. Сега усещам, че за първи път аз и майка ми бяхме на една вълна и нямаше лоши чувства, като две приятелки, които си бъбрят.
Мъката от раздялата с детето не мога да я преодолея. Пробвах декларации за ПО. Тесам, докато си говоря, но сякаш без успех. Днес отново излезе темата за живота ми преди и след детето. Не искам да се връщам към празното съществуване без любов.
Имам нужда от сигурен и постоянен източник на любов. Всички ме предадоха. Мислех за себе си, но толкова се мразя и не се харесвам, че се отхвърлих. мислех си и за бог, слънцето, Исус, но всички варианти на виртуална любов не ми изглеждат достоверни. Пробвах с храна, но заради тес вече душата ми не се изпълва с топлина, когато ям шоколад. Помня колко чакахме Коледа, за да хапнем шоколадово яйце. Вече никакъв джънк не ми доставя удоволствие, малко се гнева на това понякога. Единствено праскова зряла на слънце ми стопля душата.

Не мога да се справя с яслата. Направих филм "Яслата- заразно зло". Ползвах и ТВП. Представях си най-ужасните сценарии. Тесах. Никакъв напредък не усещам. Тесах и белите престилки, които може би напомнят на болница. Установих, че щастлив вариант на водене на ясла ме напряга, а при ужасен съм спокойна. Просто се чувствам като изрод, заради това, че.детето ми ще ходи на ясла. Страхувам се, че.ще му причиня същата болка, лято съм изпитала аз.
Отчайвам се вече. Връщам се на моето тръгване на ясла, отново.

Не искам да поема отговорност за толкова важно и съдбовно решение за живота на детето ми

Продължавай да ТЕСаш. Което не става с ТЕС, става с много ТЕС. Виж ми подписа!

Продължавам. Тесах - тъгата, че не мога да предложа живота, който си обещах да дам на детето си, изпълнен с много любов; няма да мога да му спестя травмата по отделянето; не контролирам средата в яслата. Сега покрай яслата се виждам като човек, който му нанася тежка травма. Не мога да се приема, че травмирам детето си, че в неговия живот аз ще съм тази, която му образува проблеми, че за него ще съм същата каквато е майка ми за мен.
Пак се вкопчиха в детето. Имам огромна нужда да е малко бебе и да го гушкам постоянно. Тъжна съм, че започва самостоятелен живот и отлита от гнездото.
Въртя се в кръг, Тесам едни и същи неща, изпитвам все същите емоции. В понеделник ще видя какво и как съм свършила.

Тесах вкопчването в проблема; отговорните родители се притесняват за всичко; кое е най-лошото/хубавото ако тръгне/не тръгне на ясла. Вчера правих тес, за да.простя на майка ми, че ме е изоставила. Днес - нежеланието си да работя с нейната травма от оставянето ми на ясла, защото й се сърдя. Уж пренаредих нейните емоции. Надявам се и при мен да се усети някакъв ефект.
Имам напрежение в тялото, с което не мога да справя. Има ефект само, докато Тесам и после пак се връща. В сравнение с преди няколко дни е по-слабо, но все.още е там.

Въпреки огромните ми съмнения Теса даде резултат. Бях много по-спокойно отколкото очаквах. Сгреших, че не показах на детето, че разбирам чувствата му. Набутах го ревящ в яслата. Дори не му казах, че го обичам, че ще го взема... Като Тесам него все стигам до там, че аз съм му източник на сигурност. Тесам нуждата му да съм там, за да се чувства сигурен и в безопасност, но явно без напредък. Продължава. Гърлото ми е настани все едно съм крещяла много.