Професионална несигурност

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 04 юли 2014 19:02

Иване, с Алиса не сме говорили нищо извън написаното във форума. Или не си прочел по-горните постове или аз не разбирам за какво точно говориш. Яйцето вероятно е аурата ми не съм много сигурна. Енергия от чакрите ми се излива на вън и се оформя във формата на яйце около мен. Принципно нали всеки си има аура постоянно и няма как аз я формирам съзнателно сега. Та не зная какво точно е.

Alisa
Майстор
Мнения: 2088
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: Професионална несигурност

Мнениеот Alisa » 06 юли 2014 23:00

user написа:Благодаря, Алиса. По реакцията ти реших, че случайно съм се натъкнала на нещо много хубаво. :lol: Реших да предизвикам яйцето изкуствено и все едно се качих на бързо влакче. Тесах си в яйцето и се чудех защо не мога едно нещо да свърша до край и така стигнах до култовата фраза "Едно нещо те помолих да направиш, ти и него не направи" - в моите детски уши е останало - сама и едно нещо не можеш да направиш. Появи се малкото ми аз убедено, че нищо не може да свърши. Докато тесах нямаше ревове и някакви генерални изводи за живота. Когато отидох на работа без да се усетя си бях свършила цялата работа за деня още преди обяд. Много се изненадах от себе си. Този ентусиазъм продължава и до сега макар, че лееееко намалява.
От вчера започнах да правя БАБА за липса на цикъл, отново в яйцето. Когато работех с щитовидната жлеза имах чувството, че ще повърна, но спазмите идваха от гърлото. Сякаш жлезата се разгръща и ме гъделичка. Реших, че щитовидната жлеза и матката ми са свити. Тесам си, че като цяло аз съм свита и по едно време идва едно детенце и започва да ми се смее. Обяснява ми, че колкото и да си чистя сегашното аз от него ще продължава да се стича тази "мръсотия". Започнах да тесам него и се оказа, че никак не е въодушевено от идеята, че е момиче понеже те са пищящи беззащитни ревли.
Нормално ли е това, че така ми се появяват мои минали образи от сегашния ми живот. Това се случва само когато съм в "яйцето". Малко ми е странно и не зная това в действителност ли се случва или много ми се е развихрило въображението.

Пак добре си се справила!
На въпросите ти:
- Това явно е нормално за теб, щом ти се случва така естествено.
- Нима твоето въображение не е част от твоята действителност?
Гледай на нещата така- ти си си ти и търсиш помощ от себе си, с помощта на инструмента ТЕС. И ти си даваш тази помощ така както можеш, така че да получиш желания резултат, на разбираем за твоето съзнание език. Иначе казано, твоето подсъзнание общува с твоето съзнание на език, който съзнанието ти може да разбере- образи носещи определен смисъл за теб.
- И аз и други хора виждат миналите си образи от настоящия живот, гледани отстрани. А ПМ залага на този подход целенасочено.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 14 авг 2014 08:26

От вчера имам доказан проблем с антителата на щитовидната жлеза. Отдавна знам за този проблем, но все отлагах. Доста се зарадвах като разбрах. Мисля, че имах нужда точно от това - доказан проблем, който да реша с тес, за да докажа на себе си и околните, че това работи. Всички симптоми, които имам водят до ограничаване на социалните контакти (пъпчива кожа, лесно се уморявам вече, подут корем, разсеяност, шум в ушите, потни длани, болка в ставите, обилно потене и с по-остра миризма и други). Понеже не помня някакви травмиращи събития, лошо отношение на родители и други роднини се хванах за болката в ставите. Имам си я от много малка. Приблизително е започнала между 2 и 4 години. Реших, че в този период най-гадно е било тръгването ми на детска градина. Голям рев падна, имала съм чувството, че съм лошо дете и не ме обичат и затова ме зарязват. Нещата не са изчистени, но снощи забелязах промяна в поведението на баща ми към мен. Като писано яйце ме гледаше :). Днес продължавам с болезнената тема. Ползвам и декларациите от дневника на Мая, които Иван е дал за прошката и самонараняването. Определено помогнаха за потушаване на емоциите. Забравих да кажа, че имам една седмица до следващото изследване и след това евентуално преглед при лекар. Лекарства не смятам да пия, но през това време ще науча достатъчно да оборя доводите на лекарката.
Този проблем между другото идва точно на време. Скоро тесах едно изказване на майка ми, че като малка никога не съм се тръшкала в магазините да искам нещо и стигнах до убеждението, че всички и всичко са по-важни от мен. Това убеждение е залегнало в мен от много ранна детска възраст и затова реших да започна от самото начало - зачеването ми. Там разочарованието беше много голямо. Видях как родителите ми се вайкат дали ще им стигат парите, какво ще правят и т.н. Бях много тъжна, защото те за миг не се зарадваха, че скоро пристига най-прекрасното нещо в живота им :lol: Тук отново последва голям рев, че ще трябва да харчат пари заради мен и че не искам да си харчат парите за мен, има всичко и то ще ни стигне. Тесах всичко това без особен напредък. Но се замислих, че аз още в онзи момент съм изтълкувала нещата по точно този начин. Не съм решила, че се притесняват дали ще могат да купят всичко, което заслужава най-прекрасното нещо в живота им и че това е израз на любовта им. Тръгнах да се връщам още по-назад и тогава видях как минавам през дълъг тунел широк колкото иглено ухо. Неприятна работа. Всъщност това беше преход към тялото и обратно. Тесах си и това усещане и завърших с приятно шарене през тулена. Когато си представях минаването през тунела минах през два и понеже се повтаряше едно и също просто прекъснах визуализацията и сега явно ще трябва да се върна към нея, за да стигна до корена.
Между другото и в момента се чувствам супер виновна и гадно, когато някой харчи пари за мен или ми дава пари. Вината ми идва от там, че си представям как оставям хората без пари, а аз си имам всичко. Това леко се промени, защото освен вината виждам и че хората са имали достатъчно възможности и поводи да изхарчат парите си не за мен и да задоволят нуждите си. Тук нещата се преплитат пък с друга тема.
Страданието и достойнството. Осъзнах, че за да е нещо достойно, то трябва да е изстрадано. Това убеждение властва в нашия род и смятам, че доста умело се предава от поколение на поколение и то толкова елегантно, че дори не усещаш как обсебва живота ти. Толкова много и прекрасни разкази за едно време как хората са живели бедно, но щастливи и задружни, как въпреки лишенията и трудностите са отгледали толкова много деца. Винаги хората са реагирали с уважение и почит към героите от тези разкази. Неусетно това да се бориш с трудности и лишения сякаш става цел в живота ти само, за да те погледнат с уважение и да ти кажат, че се гордеят с това, което си постигнал. Много пъти с ТЕС съм стигала до усещането, че семейството ми няма да ме приеме и ще ме отхвърли ако съм богата, но поне сега зная защо. И въпреки, че зная все още свиквам с мисълта да съм различна от семейството си и от рода си.

Alisa
Майстор
Мнения: 2088
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: Професионална несигурност

Мнениеот Alisa » 16 авг 2014 21:02

Уха!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 14 сеп 2014 11:18

И така дилемите ми коя съм, коя трябва да бъда, както трябва да правя и не, са във вихъра си. Убежденията ми, че не съм достатъчно добра, не съм достойна, не заслужавам или ги няма или просто са заглъхнали и са дали път на "не ме приемат". Огромната разлика е, че вече не аз съм виновна, а става въпрос за личен избор на други хора. Драмата все още е голяма, защото все пак става въпрос за мен, но въпреки всичко нещата се подобряват. Ако в същата ситуация заменя себе си със стол, няма да има никаква драма. Ако даден стол се предава от поколение на поколение, ако даден стол много се хареса на майка ми (или друг много важен за мен човек) или е бил на някой мой идол, но на мен не ми харесва бих си избрала стол, в който аз се чувствам добре и харесвам. Не бих се замислила и не бих плакала заради избора си и не бих се тръшкала с дни, месеци или години. Явно нуждите си от дете съм ги пренесла и в нуждите си като голям човек. Като дете това да ме харесват и приемат родителите ми е било от изключителна важност за мен. Очевидно от реакциите си съм си направила извода, че те не харесват или приемат. Това е станало така, защото човек помни един скандал вечно, а забравя милия жест след минута. Тази нужда от детските си години съм я влачила цял живот. Не съм успяла да я загърбя може би защото е останала незадоволена. В училище, в университет, в работа, във всеки човек, до който съм се докосвала съм се борила да ме приеме и да ме потупа по рамото. Гледайки живота си от убеждението "не ме приемат" то буквално е негово олицетворение и всяко мое действие е целяло точно да не ме приемат. Доста трудно ми беше да започна да тесам темата, а сега е много емоционално и чувствително ограничава възможността ми за тесане. Все пак важното е че го правя. За мен най-важното е, осъзнах че хората имат право на избор да харесат някого или да не го харесат и това не зависи от качествата на човека. Става въпрос за избор основан на житейския опит на човека. Допускам мисълта, че в 99% от случаите, в които съм се чувствала неприета от родителите си не става въпрос за техните искрени чувства, а за техни травми, образец на поведение или други автоматизми.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4512
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Професионална несигурност

Мнениеот ivangp » 15 сеп 2014 11:08

Много добри осъзнавания. Прекрасно е, че продължаваш да работиш върху себе си с ТЕС.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 30 сеп 2014 08:05

Толкова много неща изтесах и сега сякаш всичко е същото и тъгата си е същата. Дори не помня точно какво и защо съм тесала. Темите бяха за агресията в отношенията.
Първата картина, която тесах беше аз как плача в креватче, а майка ми стои на вратата на стая. Агресивното отношение на майка ми (не ме взема на ръце) доведе до агресивно отношение на бебето към нея (плач) и така всичко се въртеше в омагьосан кръг. След тес на бебето, майка ми и мен картината са промени. Майка ми стоеше на вратата, а бебето започна да се смее все едно някой си играе с него и майка ми веднага взе бебето на ръце. Всички бяхме доволни. Тогава си спомних - ако те ударят по едната буза обърни и другата. Идеята на тези думи не е да те спукат от бой, а да останеш себе си, да запазиш себе си във всяка ситуация независимо от действията на другите и да си играеш собствената игра и да не се включваш в игрите на другите. Доста трудно за изпълнение, но вече поне започвам да мисля как би трябвало да реагирам, за да запазя себе си в някои ситуации.
Осъзнах, че съм започнала АЗ да живея съвсем наскоро. От бебета ни казват какво трябва да правим, кога трябва да го правим, какви са очакванията на родители, роднини, обществото към нас. Бебетата се хранят на три часа, ходиш на градина, после училище, влизаш в престижна гимназия, подбираш преспективна специалност в университета, хубава работа. В даден момент се очаква от теб да вземаш самостоятелни решения, да си голям. Но как по-точно да стане това след като цял живот никога никой не е чувал гласа ти, никога никой не е искал да чуе твоето мнение. Смешно е на "дърти" години да търсиш кой си и да се чудиш кой си и тепърва да опознаваш себе си.
Станах изключително агресивна (на приказки в отсъствието на хората, за които говоря и мисли) към хората, които се опитват да ми направляват живота и да ми обясняваш живота ми.
Има още, но довечера ще пиша пак. Сега виждам, че продължавам да съм тъжна и да си въздишам, докато пиша.

user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 30 сеп 2014 17:40

И така всичко ми е една много голяма каша в главата.
Като цяло резултатите от тес тези дни е, че някъде в детството ми са ми показали много ясно, че АЗ като вътрешни пориви, натурални желания и т.н. няма място на този свят и така съм създала общественото си аз. Има много фрази и убеждения, които са ми наложени и заради, които съм се самобичувала. Едно от нещата, които днес ми просветнаха е защо толкова здраво се държа за дъното - не искам да съм вятърничева и искам да съм здраво стъпила на земята.
Много съм изморена ще пиша като ми се поизяснят нещата.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4512
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Професионална несигурност

Мнениеот ivangp » 01 окт 2014 10:09

Страхотно се справяш. Няма излишен ТЕС. Пътят е трънлив, но пък осеян с много скрити за простото око награди.

user написа:Станах изключително агресивна (на приказки в отсъствието на хората, за които говоря и мисли) към хората, които се опитват да ми направляват живота и да ми обясняваш живота ми.
Има още, но довечера ще пиша пак. Сега виждам, че продължавам да съм тъжна и да си въздишам, докато пиша.

Това си е за ТЕС.

Има много фрази и убеждения, които са ми наложени и заради, които съм се самобичувала. Едно от нещата, които днес ми просветнаха е защо толкова здраво се държа за дъното - не искам да съм вятърничева и искам да съм здраво стъпила на земята.


Моят жизнен опит показва и доказва, че е нужно ножът да опре в кокала за да се тръгне към промяна.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Alisa
Майстор
Мнения: 2088
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: Професионална несигурност

Мнениеот Alisa » 08 окт 2014 23:09

user написа:Има още, но довечера ще пиша пак. Сега виждам, че продължавам да съм тъжна и да си въздишам, докато пиша.

При мен тъгата след изчистване на проблем е от типа: "толкова много време и сили съм изгубила!" :idea:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 13 окт 2014 07:40

Много ви благодаря за напътствията. Всичко, което казвате е вярно, но не винаги имам силите, осъзнаването и желанието да следвам съветите ви. Може би мина около година откакто използвам тес и сякаш назря момента за променя, но ме е страх. Много ме е страх да се променя. Не зная какво ще се случи след това, накъде води тази промяна, каква ще съм след като се променя, как ще ме виждат хората след промяната, къде ще ме отведе тя. Всичко това е за тес и по-скоро го пиша за себе си, за да не го забравям. Няколко дни правих тест с картина как тръгвам на някъде, но просто не се получаваше. Все някоя част от мен оставаше и гледаше как едното от многото ми аз просто продължава напред. Винаги оставах в кочинката си и виждах как част от мен отива напред. Успях да премахна оградата, но не и да се накарам да тръгна напред.
Наскоро прочетох първия си пост и се отчаях. Всичко в него ми звучи актуално към днешна дата. Виждам нещата по друг начин, но все още са актуални същите терзания. Осъзнах, че през цялото това време не съм вървяла напред, а съм правила пируети. Не мога да работя едновременно за тяло и душа (съзнание, подсъзнание), а или за едното или за другото. Осъзнах, че мразя тялото си, не обичам себе си като същност. Мразя тялото си, ползвам го като уред на инквизицията спрямо себе си, не ми се подчинява, дори и чрез тес не мога да го подчиня. Отчайващо е след толкова работа да съм тук, посредата на нищото и изгубена в себе си, потънала в поредната дупка. Досега работата си я оценявам като махане на листата, за да видя какво л..но съм. Въпреки всичко усещам, че съм много близо до едни по-хубави времена за мен.
Като си чета поста виждам, че не мога да продължа към "обетованата земя" с омразата към тялото си и себе си.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4512
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Професионална несигурност

Мнениеот ivangp » 13 окт 2014 20:23

user написа:Много ме е страх да се променя. Не зная какво ще се случи след това, накъде води тази промяна, каква ще съм след като се променя, как ще ме виждат хората след промяната, къде ще ме отведе тя.

Страх-отни осъзнавания. Това е исконният страх на всеки от нас. Страхът от промяната е = на страха от смъртта. А всички ни е страх от смъртта. Т.е. от неизвестнистта след смъртта. И в случая от неизвестността след промяната. Именно затова е нужно ножът да опре до кокала. За да няма път назад. Толкова да боли от живота по старомъ, че да си готов да изтърпиш болката от промяната. Или с други думи, толкова да те боли, че да приемеш смъртта като избавление. В случая смъртта на строто ти АЗ.

Досега работата си я оценявам като махане на листата, за да видя какво л..но съм. Въпреки всичко усещам, че съм много близо до едни по-хубави времена за мен.
Като си чета поста виждам, че не мога да продължа към "обетованата земя" с омразата към тялото си и себе си.

Трябва да стигнеш дъното за да можеш да тръгнеш нагоре. Това включва осъзнаването на това какво л....но си била. Т.е. в този факт можеш да видиш само проблема, но можеш да видиш и скритата полза.

Когато усещаш, че се плъзгаш по склона надолу и губиш почва под краката си и контрол върху ситуацията можеш да направиш две неща, да се бориш отчаяно за си възвърнеш контрола и да спреш или поне забавиш падането (това е свързано с голяма загуба на енерегия и удължаване на агонията, както и с много душевни и физически терзания) или да се отпуснеш по течението да се отдадеш на гравитацията, да ускориш пропадането и да го използваш като засилка за изкачването на следващата височина.
Всичко е въпрос на възприятие.

И да, всико това са все теми за ТЕС.

Добре се движиш, просто не спирай!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Alisa
Майстор
Мнения: 2088
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: Професионална несигурност

Мнениеот Alisa » 20 окт 2014 21:02

В духа на Инан- щом неможеш напред/ на сила, върни много назад/ инерцията на падането и виж кога е започнал този страх, омразата към тялото и т.н. и тесвай там.
Продължавам да харесвам работата ти и прозренията ти!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 31 окт 2014 19:40

vqra написа: Хората около нас са огледало на нашите мисли.


Едва тези дни мога да кажа, че разбирам какво ми е казала Вяра. За това много ми помогна и дневникът на Деско. Върнах се към доста неприятни моменти и замених всички герои в случките със себе си. Мога да кажа, че тепърва ще се уча как да се отнасям със себе си, как да разпознавам потребностите и желанията си. Много е интересно как всички ми говорят за мен и ми разкриват собственото ми аз пред мен. Но дали във всеки един момент всичко около мен е моят АЗ. В дадена конфликтна ситуация сме двама. Как да разбера до къде съм аз и откъде започва АЗът на другия човек. Може би с времето ще ми се изясни.
Как се изчиства една случка от всички страни? Забеляза съм, че някои случки не ги забравям и не се изтриват от паметта ми. Остават без емоции към момента на чистене. След време, когато мина на друго ниво на разбиранията си (ако мога така да се изразя) тези случки изплуват отново. Виждам ги по друг начин, по задълбочено и ме хвърлят в съвсем различни размисли и емоции. Въпросът ми е при първоначалното изчистване нещо не съм свършила като хората или просто в даден момент съзнанието ми използва тази случка, за да изчистя нещо ново.
Сега работя по въпросът как да върна центъра на АЗа в АЗа. Осъзнах, че аз доброволно съм предала контрола в ежедневието си в чужди ръце. Не буквално, но за всяко действие и бездействие си задавам въпроса "Какво би казал ..., как би оценил..., дали ще е правилно според ..." Отделно осъзнах, че аз нямам мнение за себе си, а определям себе си според мнението на другите за мен. От една седмица въртя тази тема и особен напредък не виждам и ще съм благодарна на всяка помощ.
Започнах да работя за "освобождаване от излишната натрупана мазнина по тялото". Видях отношенията си с друг човек по-много различен начин и това ме съкруши, отчая и т.н. в тази посока. На следващия ден мисля, че изпаднах в нещо като шок, защото не чувствах емоциите толкова силно колкото би трябвало. След още един ден осъзнах, че в тези отношения (съвкупност от много случки и години) не участва никой освен мен. Замених всички герои с мен и тогава емоция нямаше, а само осъзнаване на проблема. Въпрос тук е това дали не е бягство от проблема?

user
Активен
Мнения: 102
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Професионална несигурност

Мнениеот user » 31 окт 2014 19:42

Забравих да кажа, че страха от смъртта го изчистих. Все още ми е трудно да не се мразя, но усилено работя със Заклинанието по темата. Благодаря ви :D


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 7 госта