TEC

Аз пренаредих ражданията. Тази нощ буденията бяха пак чести, но вече няма гняв и яд в мен. И отново това тъпо убеждение, че като се похвалиш за нещо хубаво и то ще се развали.

Ами пренареди и това убеждение!

Две случки с щастлив край:
Колата ни се развали и понеже майсторите казаха, че ремонтът ще струва няколко хиляди си купихме нова кола. Старата я пуснахме за продажба. Знаех, че няма да се продаде счупена и й направих кс. Имах усещане, че нещатата са се получили. Но мъжът ми каза, че положението е все същото. Помолих го да си направи неговия ритуал за отключване на късмета. Доста се мота, но след упорито ръчкане го направи. Няколко дни след това му се обади стария му майстор и му каза, че е подновил дейността си. И така от дума на дума ремонтира колата срещу скромната сума от 30 лева. Колата беше продадена в първия работен ден, в който мъжът ми беше в града, а колата ремонтирана.
Втората случка е свързана с работа. Шефът ми повдигна стар проблем. След разговорът с него бях разстроена, с наранено его и с усещането за тотален провал и безизходица. Много се тесах, работех и четях. С тес намалих доста усещането за безизходица и сигурен провал. Съзнанието ми се отвори за отговори и те не закъсняха. Много рев и много тес, но десет дни по-късно съм щастлива. Срещата с шефа мина успешно. Предложих му варианти за справяне и ги прие.
Преди първата среща сънувах сън, който ме подготви за "атаката". Преди втората среща сънувах сън, който ми каза че съм приела провала и поражението преди битката. Втория сън го тесах. Появи се и болка в коляното. Там се оформя интересна работа.
Благодаря на всички вас и на себе си. Толкова щастлива не съм била отдавна.

Оказа се, че нощните будения на детето са причинени от рахит. Имам нужда от помощ как точно да му помогна.
Досега винаги е приспиван в раница и съм го потуовала по тила и отгоре на главата с думите Аз съм добро дете, мама и тати ме обичат.
Симптоми - изпотяване, отворена фонтанела, нощно будене, избиване на много зъби на куп, може би голямата му активност.
Според Луиз Хей е липса на любов. За любовта разбрах, че всеки има очакване как трябва да изглежда тя. Дали аз я давам според очаквания начин - явно не. Детето е спало върху мен в продължение на месеци, може би до третия му месец след това е спал до мен, като съм излизала от стаята само до тоалетна.
Според ГНМ рахитът се дължи на ниско самочувствие, обезценяване.

Рахитът се дължи на липса на витамин Д. Давай Вигантол, рибено масло Ескимо за деца и да седи на слънце, всеки ден преди 10:00 и след 16:00ч. Поне по час на ден голото му тяло да е изложено на слънчеви лъчи, които галят, а не изгарят. Колкото повече слънчев загар хване, без да изгаря и да се бели кожата му, толкова повече витамин Д ще образува тялото му. Всичко гореописано ти го казвам от личен опит. Боледувал съм от рахит като малък. Още имам криви ребра, леко хлътнали гърди и проблемни зъби, като последствие. Излекуваха ме с водене на море и лапане на рибено масло като бонбони. На времето нямаше Вигантол.

Малко след диагнозата рахит дойде и хороскопа на детето. Оказа се с травма от предишен живот - не се е чувствал обичам от родителите си. Реших да направя пм. Оказа се че е в миналото му семейство е е имал кака, която е починала и родителите му са се чувствали длъжни да скърбят по изгубеното дете. В деня след пм детето започна да киха, имаше хрема с кашлица и дори още има сополи за изкарване. Дали пм е било успешно и всичко е било вярно не зная и няма значение. За мен благодарение на тес няма изкривени крайници и не се стигна до тежки последици. Почти година е бил с рахит.
Сега имам друга питанка. Как да върна центъра в себе си? Дори не зная как точно да го обясня. Не искам повече да свиря в оркестър с диригент майка ми/ мъжа ми/ детето ми. Искам да съм солов изпълнител.

Пак с чистене на случки, в които не си солов изпълнител, а свириш в оркестър с диригент...еди кой си.

Добро утро, искам да попитам как се развиват семейните отношения с тес. Без тес ме светнаха - караници, мълчание, алкохол и после пак същото.
Напоследък не мога да се карам с мъжа ми. Споделям мнение по даден проблем, нещатата започват да се изострят и аз се оттеглям. (Може би това също е някакъв скапан модел). Аз смятам, че се оттеглям, защото съм стигнала до разбирането, че може би мъжа ми е жертва на мой проблем и поведението му се подклажда от мен.
С Яна работихме по една проблемна случка между мен и мъжа ми, в която имаше много обида, наранено его, тъга. Оказа се, че в основата са травми от бебешките ни дни и изкопирани родителски модели. За първи път усетих как любовта победи и че това не са празни приказки на стари хора.
Зная, че при всеки е различно и всеки си има негов път, но все пак ако може някой да сподели с две думи.

Не разбрах какво точно питаш. Задай си пак въпроса, но по-ясно.

user

Добро утро, искам да попитам как се развиват семейните отношения с тес.

Както всички други отношения и както всеки друг проблем.

Алиса, приложиш твоя съвет да видя енергиите в една случка и останах доста изненадана. Случката е спор с мъжа ми, в който аз съм нападната. Енергийно обаче аз се видях как съм го притиснала към стената и съм го хванала за гърлото коренът на проблема беше в раждането на детето. След този случай не влизам в спор, защото си знам, че причината е в мен независимо от това как изглеждат нещата на пръв поглед.

От известно време усещам, че детето е готово да махне памперсите, но аз не. Последните нощи са кошмарни и безсънни и си мисля, че е заради памперсите.
Какво ще загубя ако махнем памперсите? -близост
Какво ще спечеля ако махнем памперсите? - самота
Какво ще загубя ако оставим памперсите? - престиж на добра майка
Какво ще спечеля ако оставим памперсите? - време
Най-големият ми страх, е че ще порасне и няма да съм му нужна повече и няма да има близост и топлина между нас. Така бих описала отношенията с майка си. Всяко нещо, което показва, че е пораснал го приемам тежко.
След няколко пренареждания на раждането с пм се отби сам, а това ми беше другата голяма драма.

Правя процедурата В мир със себе си за ролята си на майка. Странна дума - майка. Бях забравила, че в началото я избягваш и ми беше неудобно да я използвам. Срамувах се. Докато тесам много често си се спомням бременна и зареяна в представа за мечтаното майчинство. Нищо от това, което си представях не се случи. Често се карам с този образ и я обвинявам В момента имам чувството, че играя главна роля в спектакъл, но съм объркала представленията. Всичко, което правя е грешно и не на място. Това просто не е моят филм и сякаш не мога да приема и да се примиря с всичко, което се случва. Установих, че откакто се е родило детето аз някак съм угаснала. Аз някак не съществувам ако детето не е до мен. Безразлична съм към себе си и света. Отказвам да приема, че това е следродилна депресия. Моето обяснение е, че с раждането на детето се включиха много убеждения, за които не знаех, че съществуват и които са ми адски чужди и за които не бях подготвена. Често при тес ми изкача образа ми на нероденото бебе. Явно доста добре са орисали и програмирани. НО напредък има. Днес дори правихме йога с детето. Сънят ни се подобри. След повече от година безсъние се радвам на сравнително спокойно нощи.

Проведох телефонен разговор, в който ми повишиха тон. Ядосах се и този път реших да тесам. Спомних си случка, в която майка ми ми вика. Аз много искам да избягам, но не мога. После ми излезе моето раждане. Майка ми определя раждането като травмиращо и насилствено. В момента чета Биология на убежденията и навързах нещата по следния начин: майка ми е викала и е изпитвала страх, в мен се е задействал механизмът бий се или бягай, но в утробата не съм успяла да реализирам нито едното, нито другото. Така през годините, когато някой крещи в мен се задейства механизма бий се или бягай, но ме сковава. Когато ми крещят не мога да мисля, говоря адекватно и това в книгата е описано защо е така - кръвта отива в ръцете и краката и много от дейностите на тялото затихват, вкл и ума. Все пак не е нужно да си гений, за да избягаш от опасността.
Скоро ми предстои разговор на висок тон и ще видя дали съм успяла да променя убеждението.
Друго интересно - през първите три месеца от бременността много често майките чакат да видят дали бебето ще живее или не. Докато си работех моите проблеми ми изскочи спомен - аз в периода до трети месец. Беше много странно, защото аз бях жива, а около мен витаеше смърт. Пренаредих спомена. Сега съм по-спокойна. Осъзнавам, че аз ИМАМ, МОГА. Правя си планове какво да направя, за да получа това, което искам. Преди вариантите ми бяха печалба от тото и мъжа ми да направи Еди си какво.