TEC

Добре се справяш. С повече и по-редовен ТЕС ще имаш още по-добри резултати.

С Яна работихме по убежденията от раждането ми. Ефект има. Скоро приключих голям проект в работата, който принципно е свързан с много напрежение за мен. Този път се получи нещо странно - тялото ми беше напрегнато и се опитваше да действа по инерция, а мозъкът ми беше напълно спокоен.
Относно началната бременност на майка ми - разбрах, че ембрионите са си личности и си носят вина за част от нещата, които им се случват, или са отговорни за начина по който преживяват нещата. Досега обвиняваха само майка ми за влошените ни отношения.
Много исках второ дете, болезнени и мъчително. Наскоро разбрах, че една позната е бременна и не усетих нищо. Доста късно се сетих, че и аз съм искала второ бебе, а преди като видех бременна и едва не се разрешавах. Това е страничен ефект от всичкия тес през тези няколко месеца. Друг страничен ефект - дечко изкарва кучешките зъби много лесно и спи сравнително добре.
Съня още му е неспокоен, но за там ще трябва много работа още. Какво ми дава безсънието - оправдание защо не съм добра майка. Какво ми дава умората - съчувствието на хората. Направила съм списък с качествата на добрите майки, но още не съм стигнала до него.
Отношенията с мъжа ми - реших да изчистя всички емоции от евентуална раздяла.
А иначе и аз се опитвам да се появяват на сцената. Доста трудно ми се получава и винаги с патерици (детето или мъжът ми). Това, че аз се виждам си го броя за напредък .

Иван, решила съм да си подаря едно соколечение. Имам и някои въпроси: сокоизтисквачката ми не изисква сок от ябълките, а ги прави на пюре - остават ли в менюто
При сок от зеленолистни пък виждам малки парченца листа - това проблем ли е
Ядково мляко може ли да се консумира - домашно приготвено?
При дълго приемане само на сокове ще има ли проблем при захранването с твърда храна?
От къде се снабдяват с толкова големи количества плодове и зеленчуци? Аз мислех да пазарувам от борса - евентуалните химии в храната няма да попречат на лечебния процес, нали?
Има ли смисъл от такова лечение и после да се върна към старите хранителни навици, вкл. И джънк?
Евентуално ще може ли да си напиша менюто за ден два и при нужда да го коригираш?
Само от тези сокове всеки орган и клетка ще си получава ли нужното, за да работи нормално?
Трябва ли задължително да има физически упражнения?
Това е сокоизтисквачката, с която разполагам http://www.philips.bg/c-m-ho/food-prepa ... asticating

Соколечението е много добра и полезна процедура. Но и доста воял иска. Не е за слаби характери.
Най-добре е соковете да са 50% плод, 50% зеленчук.
Сокоизстисквачката ти става.
Соколечението е най-добре да се прави поне 3 месеца. Тогава става пълно прочистване на организма.
Захранването е много важно. Но стигни до него пък тогава ще говорим.
Яденето на джънк след соколечение естествено не се препоръчва.
От всяко прочистване има смисъл. Но половинчатите усилия водят до половинчати резултати.
Все пак е по-добре малко прочистване отколкото никакво прочистване, както малко къпане е по-добро от никакво къпане. Въргаляне в калта след къпане също не се препоръчва.

Всяко лечение е скъпо. Или отнема време или средства или и двете. А времето е по-скъпо и важно от парите.
От борсата е най-евтино да се пазарува.
Химиите са неизбежни. Те са ти най-малкия проблем.
Физически упражнения различни от ходене по 30-60 минути на ден не се препоръчват.
Първите 2-3 седмици е добре само да се лежи и спи колкото душа сака.
Меню е безсмислено да пишеш, ако си на сокове. Просто пий каквито и колкото можеш сокове. Колкото повече сокове пиеш толкова по-добре. Колкото повече зеленчуци цедиш, толкова по-добре. 50/50 листни зеленчуци/плодове и кореноплодни зеленчуци е оптимума.

Аз пак съм на вълна, че за нищо не ставам. Сега към мелодрамата добавих и че съм съсипала живота на няколко човека.
Животът ми е копие на този на родителите ми. Знам и точните убеждения довели до това и въпреки всичко не успявам да се измъкна от "предначертаното". Старая се, т.е. тесам и се надявам нещата да се подобрят, но... Май се променям само аз. Ситуациите са същите, участниците са същите, отношението към мен е същото. Понякога успявам да не реагирам емоционално и често успявам да разбера какво се крие зад дадено поведение и каква лиспа някой иска да задоволи. Но вече отказвам съзнателно и май това е най-голямата разлика. Преди все гледах другите да са наред.

Мога ли с мислите си да причинят болест на детето си? Мислено се тръшкане, че не заспива детето само, но реално си го приспивам всяка вечер и ако усетя дразнене тесам себе си или него.

He.

Иван, благодаря ти за отговора.
Детето ми е с пневмония и абокат. Аз вече излизам от шока и чувството на вина малко спадна. От първия сопол да днес са минали девет дни. На петия ден беше поставена диагнозата пневмония. Още когато тесах сополите видях сняг да вали над детето. Реших, че аз нещо си въобразявам, измислям или нещо такова. Трансформирах снега в топчета от памук, които бяха полепнали по детето. Изчистих ги, но остана едно топче на върха на главата. Всичко това преди диагнозата. След нея включих мъдри, лечебния код и Теса ми стана хаотичен, защото бях в шок. За мен детето ми беше просто с хрема и кашлица. Не бях подготвена за такава диагноза. Започнах да се обвинявам, че е трябвало да потърся лекарска помощ по-рано, а не да се правя на лечителка. Чак вчера прочетох какво точно означава пневмония и си дадох сметка, че детето ми е в много добро общо състояние и не изглежда болно благодарение на мен. Вчера го тесах и махнахме една ябълка с червените от дробчета му. Когато го тесам проблема все ми излиза в дясно, а на снимката се вижда в ляво.
Може ли и малко помощ с декларациите. Четох гнм, но не откривам връзка с нас.
Въпреки, че дишам трудно, защото имам инфекция на белия дроб...
Имам секрет в белия дроб, който ме дразни и кара да кашлям...
Имам инфекция на белия дроб и много ме е страх...
Дишам леко и спокойно, белият ми дроб е здрав - без декларация, само обикалям по топките.

Тесах около страх, страх от страха и излезе една случка. Тази случка пренаредих още първия ден, но в друг аспект. Знаех, че тя е причината за сополите, но мислех, че там нещата с изчистени. Пак я пренаредих. Сега детето спинка кротко, когато започнах Теса се въртеше. Много ми е трудно, защото нямам индикатор дали се подобрява или не. Разчитам на мнението на доктори

Снощи, докато тесах проблема го видях в ляво, където го показа и снимката. Първо беше дупка, после извадих нещо от там. Тази сутрин беше дупка от куршум. Въртях с декларации без промяна и помолих да видим момента на влизането на куршума. Появи се картина, разбутах я малко така, че куршумът мина покрай детето и се заби в стената. От куршума изтече черна течност и започнах да тесам с думите, които ми идваха на ум. Изчистихме течността и се появи случка. Скарване за играчка на площадката???? Възможно ли е подобна случка да доведе до пневмония???? След като тесах случката (имам още работа по нея) детето вдигна температура, не висока и за кратко. Дали това значи, че съм на прав път и тялото вече възприема възпалението като ненужно.
Ще съм благодарна за всяка насока.

Всичко е възможно. Нищо не е гарантирано. Времето ще покаже дали си на прав път. Всъщност всеки път е правилен. Въпрос на гледна точка е как ще го оцениш и какво ще вземеш от пътуването по него.
Продължавай да визуализираш и ТЕСаш докато проблемът изчезне.

Случката с играчката се разви, пренаредих я. Проверявах я няколко пъти и видях, че моето дете е спокойно, но друго от децата в картинката не се чувстваше добре. Зачудих се какво да правя, но го оставих така. Реших, че ще работя само за моето дете. Макар, че сега не съм сигурна, че е било правил о.
Хванах се за хриповете на детето. Това беше и симптома, по който определиха диагнозата. Пак ми излезе студ, но вече в гърдите. Видях скъсани платна на лодка издути и свирещи от вятъра. Оправих платната. На визуализацията ми излизаше само проблемната част, но аз работих и за двете части на белия дроб. Поисках да видя откъде идва вятъра и видях един отворен прозорец. Затворих го. Пак се появи усещане за студ. Стоплихме дробчетата. Всичко беше пренаредено. Малко след това ми се яви корена на проблема - детето беше навън във ветровит ден и е имало момент, в който вятъра не му е позволил да си поеме дъх. Аз не бях с него тогава и не е могъл да намери закрила при мен. ( Зимата е извеждан независимо от вятъра, но винаги с мен и винаги при нужда се е сгушвал) всичко това с тес на емоциите.
Сега отново чувствам вина за разболяването на детето, но много по леко, вече не е смазваща и отчайваща. Не съм работила конкретно за нея. От нерви ми се отключи стара травма, по която ще работя след като се оправи дечко. Напълно съзнателно избирам да изпитвам физически дискомфорт и дори ми носи душевно спокойствие. Звучи извратено, но каквото такова.

Всичко и всички в картината трябва да се пренаредят докато са здрави, красиви, приятни и щастливи.

Всяка преодоляна болест води до засилване на имунитета. Няма място за вина.

Случката, която е причина за болестта пренаредох няколко пъти. Може би ден след последното пренареждане дишането на детето стана много тихо и спокойно. Промяната явно е била голяма и рязка, защото си слагах ръката на гръбчето му да усетя, че диша. Все още не мога да свикна с толкова тихото му дишане. Причината за подобрението и излекуването на детето я отдавам на тес, защото промяната настъпи на петия ден от началото на венозния антибиотик.
Сега е останала само рана според лекарката. След прегледа и аз виждях дупка в дробчето. Там емоции не откривам и детето си играе с нея. Ще видим как ще се развие.
Вина изпитвам, защото го подложих на лечение тип мъчение на традиционната медицина. Виня се, че нямам силата да се изправя срещу всички в името на детето. Виня се, че съм слаба и мекушава и от това страда детето.
Една болест, десет дни и безкраен брой случки за тесане.

Пренареди си вината.
Иначе, става онова, което е възможно да стане и то е най-доброто в конкретния момент, перфектното. Дори да не го разбираме, то е такова. Разбирането идва след това, когато сме в състояние да оценим ситуацията от позицията на неутралност. Никога не забравяй, че всеки има свободна воля! В този смисъл, детето ти е избрало майката, която си(татко си също, фамилията...), с оглед на личните си уроци. Просто бъди себе си, колкото и както ти е възможно, това е, а то е...най-доброто в конкретния момент, перфектното! Ако можеше да е друго, то нямаше да това, а другото.