TEC

Доста писах, но го изтрих без да искам. Както и да е, поуките си останаха.
Започвам отначало, за да проверя до къде съм стигнала.
Имам две прекрасни диагнози, с които се гордея. Като деца са ми, пиша за тях с усмивка и гордост.
Първата диагноза - хронично възпаление. Майчинството за мен се оказа доста трудно дори и чисто физически. Все чаках мъжа ми и майка ми да ме похвалят, да се зачудят как издържам. Сега след диагнозата отново не получих чаканото възхищение, дори след уточнението от къде се е взело това заболяване. Може би трябва сама да се потупам по рамото. Но как да стана нарцистична и да се вгледаме в себе си? Как да стана горделива и да изтъкна пред себе някои свои качества? Това бяха лоши неща в детството ми.
Втората диагноза - завишени антитела. Предстои тръгване на ясла на детето. Преди бях писала, че се мразя заради това, но сега съм със смесени чувства. Не зная дали е хубаво или не. Не зная как ще преживея раздялата си с детето. Между изтрия пост и сегашния изчистих лошите спомени на майка ми от тръгване на ясла. Също и съпротивата да работя с нейни спомени и натрапени лоши взаимовръзки.
Ехааа изумена съм. Пиша за яслата и не плача, няма мелодрама. След седмици рев и тес има надежда.
Този път съм решила да гледам на себе си като на пациент. Лечението включва тес, мудри, дцс, гладолечение. Дцс, за да мога да го давам и на детето. Гладолечение, защото съм го правила, познато ми е и търся същия ефект. Сокоизтисквачка та ми се оказа неизползваема за кореноплодни.
Приемам всякакви насоки и препоръки.

Може би заменям грижите по детето с грижи за диагнозите си.

Докато правиш ТЕС си представи , че водиш разговор с майка си и съпруга си и те ти се възхищават и ти казват това, което искаш да чуеш, а ти им отговаряш. ТЕСай така докато всичко е изказано. Очаквай бая горчилка да излезе.

Иван, направих това, което ми каза и стигнах до там, че заявих и на двамата, че не искам повече да са част от живота ми.
Вчера започнах с режима и дцс. Всичко приключи в 18 часа. Това, което осъзнах е, че имам нужда от подкрепа. Не смятам да Тесам нуждата, а да говоря с мъжа ми. От утре започвам пак с режим и дцс.

Какво е ДЦС? Да не би да е ЦДС? Ако да, то ММС е по-добрият вариант. Действа по-силно ЦДС-а.

Иван, благодаря за уточнението. Много пъти съм чела тези тво думи, но исках да избегна евентуалните странични ефекти, понеже го взех основно заради детето.
От известно време работя за тръгването на ясла на детето. Убеждението, че ще го изоставя остава непоклатимо. Тесам включително и моето тръгване на ясла. Там усещам как със затварянето на една врата губя целия си свят. Майка ми ме изоставя и това е. Не мога да простя. Не мога да го променя. Тесам, пренареждам, но сякаш счупеното не мога да го залепя. Колкото и да Тесам усещането, че са ме изоставили стои, страха че след секунда всичко ще се повтори стои, не мога да забравя какво са ми сторили.
Доста декларации се събраха. Дано има раздвижване. Остават 7 дни да променя убежденията си.

Щом знаеш случката би трябвало да е лесно да я изчистиш. Докато ТЕСаш си представи, че сегашното ти Аз говори с детското ти Аз след като врата е затворена. Остави детето да изрази вербално всички свои чувства. След това му обясни, че греши поради ограничените си разбирания в този момент от живота си. Разговаряй с него докато всичко е изказано и от двете страни. След това направи същото но си представи че детето разговаря с майка си. Пиши какви са резултатите. Трябва да простиш на майка си. Ако не го направиш, ще продължаваш да тровиш само себе си.

Преди да пиша няколко дни тесах случката без успех. Детето стоеше в шок и това си беше. След като писах ползвах за декларации изреченията от поста си. Детето се отпуши и изля емоциите си. После прочетох наставленията на Иван. Получи се странна терапия. Аз разказах на детето какво ми коства и какво изпитвам, когато оставям сина си вкъщи и отивам на работа. Дори детето започна да ме успокоява. После включих и майката. Разговорът беше спокоен и разумен. Представих си целия процес на оставянето в яслата - от ставането от леглото. Всичко беше добре, докато майка не каза, че тръгва. Самата дума беше проблемна, а не ситуацията. Излезе израза - ще си тръгна и повече няма да ме видиш. Излезе и случка, която отработих. До момента съм проиграла едно успешно оставяне на ясла. Излиза стягане в корема и сърцебиене при мен, но те не са породени от филма, а от предстоящото оставяне на ясла на моя син.
Много пъти съм тесала емоциите, които изпитвам, когато тръгвам на работа без никакъв успех.
Сега гледам отстрани и виждам как "насилвано" дете (аз), се е превърнало в родител "насилник".
И сега отново тръгвам на работа със сълзи на очи. Какво толкова не мога да приема в това пусто ходене на работа???

ПоТЕСай този въпрос

user написа: Какво толкова не мога да приема в това пусто ходене на работа???

и ще разбереш.

Тежи ми с това, че съм поела чужд товар. Тати носи, мама меси. Вече тази поговорка не е актуална.
Тежи ми, защото мъжът ми ме предаде. В отглеждането на детето той не беше мой партньор, а враг. Аз ходех да върша неговата работа (материалното обезпечение на семейството), а когато се върнех получавах упреци, че не съм си свършила моята работа (не съм изцедила достатъчно кърма). Не мога да му го простя за момента. Преди не знаех какво е трябвало да се случи, за да сме успешни партньори. Сега, докато тесах ми се изясниха нещата. Струват ми се простички, лесни и логични, за човек който не е обременен от безсънние и бебешки рев. Само желание е липсвало, само самосъзнание, че това семейство е и твой ангажимент, осъзнаването че не си заместител на майката за.два часа, а родител с отговорности също като майката.
Тук вината може и да е в убежденията наслоени от родното ми семейство, но все пак не съм готова да простя.
Всъщност проблем не ми е прошката, а усещането за провал като майка, за което е допринесло и горното.

Значи трябва да изчистиш чувството за провал. Всъщност такова нещо като провал няма, ако научиш урок от дадената ситуация и ако промениш съобразно пътя по който гониш целта си.

Помни, че няма грешки, а само уроци. Лошите избори създават хубави истории за разказване. Преодоляването на усещането за провал е най-голямата победа и полезен навик.

Ден 1 на ясла - сам се шмугна в групата си. Когато отидох да го взема се разплака и сгуши, но бързо се успокой. Аз бях спокойна. Много съм доволна. Сега ще Тесам днешния ден.
Имам три четири ярки случки, за които се сърдя и ядосвам много на мъжа ми. Реших да изтесам едната. Оказа се, че основно работех с мъжа ми. Не искаше да влезе в правия път и това си, влечеше го живота. Тогава се появи неговото сегашно аз. Влезе в ролята на духа от миналите коледи. Показа му какво ще се случи след година. Доста трудно се промени. Все пак накрая пое отговорност. Аз бях щастлива.

Днес детето отказа да ходи на ясла. Не съм го насилвала. Страхувам се да не получи същата травма като мен - да реши, че майка му не го обича, единственото което иска на този свят да е обичта й, да не вярва на обичта й, защото веднъж вече е изоставян. Омагьосан кръг, от който все още не съм се измъкнала. Откакто е тръгнал спя неспокойно нощно време, защото заспивам със страховете за.яслата. това днес го осъзнах. Пробуждане се и тесах себе си и детето. Откачена история. Много съм тъжна, че.го пускам на ясла.

От една страна съм майка и се старая да обградят детето си с обич (носене в слинг, общ съм, захранване водено от бебето...), От друга страна съм дете, на което всеки ден му се обяснява, че не заслужава любовта на майка си заради слинга, гушкането, захранването с парчоци...
Колкото повече любов давам на детето си, толкова по-малко получавам от майка си. В този конфликт съм живяла година, ежедневно.

User ,

защо не пробваш Прокси на детето? То няма как да ти каже нито как се чувства, нито какво се случва с него в яслата. Но с Прокси можеш да усетиш как то се чувства и да се опиташ да го изчистиш. Моментите, когато успееш да се почувстваш спокойна след като си тесала как ти се чувстваш от ситуацията, е моментът да пробваш и Прокси.

Според мен търсете някакви варианти и извън ТЕС, в смисъл ако можете да жертвате някакви пари, за да не е на ясла.

Не знам как съм се чувствала на ясла, нямам спомени, но при положение, че съм хванала и въшки и глисти, едва ли особено добре. Но имам ужасни спомени от детската градина как ме бият някакви изродки и ме тъпчат с пилешки кожи, които повръщам. Никое дете не заслужава това.