Живот в тялото
Публикувано на: 01 Мар 2014 09:34
Здравейте,
Не съм влизала от повече от повече от година, и днес някак 'случайно' или поне несъзнателно отворих форума Сигурно е правилния момент да споделя нещо, което открих из дебрите на себепознанието и себеприемането - Животът в тялото (извинете ме ако темата вече я има някъде).
Първо в даден момент заех цялото си тяло (стана случайно, а не преднамерено, донякъде като следствие на Чигун практика и ТЕС), ама наистина ги заех - разпределих се развномерно навсякъде, от пръстите на краката и ръцете, до върха на главата, от предната част - раменете, гърдите, корема и краката, до задната . Като вода, която е разлята равномерно в съд. И бях истински изненадана колко лесно и просто изглежда всичко от тази перспектива- колко е ясно кое съм аз, кое са другите, кое искам да правя, какво чувствам, живот наистина в настоящия момент, което за мен винаги е било трудно и за да го постигам (както и да постигам спокойствие на ума), по скоро съм излизала от разума си (медитация, КС).После това мина и аз започвах да се вкарвам равномерно в тялото си съзнателно, установих че аз (а и повечето хора според мен) изобщо не живея вътре в тялото си, поне не в цялото тяло (за мен тенденцията се оказа да живея като някаква сферична енергия посредата на тялото си, някак си не стигаща до краищата му и излизаща извън мен около торса и частите на главата, ръцете и краката най- близо до него. И започнах да си играя - да си 'обличам' да го наречем енергията, само че отвътре, когато ставам и да се стремя да стоя така постоянно. Т.е да слея енергията си с тялото, което ми е най лесно като я огранича до кожата - да заеме плътно очертанията на тялото ми (кожата) без да излиза навън, даже за да ми е още по лесно се фокусирам само върху 5 точки - върха на пръстите на ръцете и краката и върха на главата и така 'се разпределям вътре в тялото'
Не зная колко ясно го описвам, но за мен това наситина е лична революция - открих че когато 'изоставя' тялото си или части (т.е започна да живея извън него) всъщност основно буквално си хабя енергията, да не говорим че тялото ми не се чуства добре. Минах и още минавам през доста кризи, защото това си е промяна която предизвиква сериозна съпротива, поне при мен(най-вече страха че ще умра, заради който аз 'бягам' от тялото си), но с времето животът вътре в тялото ми става по-лесен и по всяка вероятност тялото ми в един момент ще свикне.
Това не е революция за ТЕС(приемам се такъв какъвто съм), просто е тип подход - първо ще се приема (ще заема точно цялото си тяло), пък после ще видя какво ми пречи и ще се освободя от него но при мен този подход води до много добри резулатити - по силно преживявам и болките и старховете обаче и по бързо минават и чувствам много и силна енергия, и всъщност ме си спомнял някога да съм се чувствала токова уверена и спокойна, колкото когато съм в тялото си. Да живее тялото!
Сиси
Не съм влизала от повече от повече от година, и днес някак 'случайно' или поне несъзнателно отворих форума Сигурно е правилния момент да споделя нещо, което открих из дебрите на себепознанието и себеприемането - Животът в тялото (извинете ме ако темата вече я има някъде).
Първо в даден момент заех цялото си тяло (стана случайно, а не преднамерено, донякъде като следствие на Чигун практика и ТЕС), ама наистина ги заех - разпределих се развномерно навсякъде, от пръстите на краката и ръцете, до върха на главата, от предната част - раменете, гърдите, корема и краката, до задната . Като вода, която е разлята равномерно в съд. И бях истински изненадана колко лесно и просто изглежда всичко от тази перспектива- колко е ясно кое съм аз, кое са другите, кое искам да правя, какво чувствам, живот наистина в настоящия момент, което за мен винаги е било трудно и за да го постигам (както и да постигам спокойствие на ума), по скоро съм излизала от разума си (медитация, КС).После това мина и аз започвах да се вкарвам равномерно в тялото си съзнателно, установих че аз (а и повечето хора според мен) изобщо не живея вътре в тялото си, поне не в цялото тяло (за мен тенденцията се оказа да живея като някаква сферична енергия посредата на тялото си, някак си не стигаща до краищата му и излизаща извън мен около торса и частите на главата, ръцете и краката най- близо до него. И започнах да си играя - да си 'обличам' да го наречем енергията, само че отвътре, когато ставам и да се стремя да стоя така постоянно. Т.е да слея енергията си с тялото, което ми е най лесно като я огранича до кожата - да заеме плътно очертанията на тялото ми (кожата) без да излиза навън, даже за да ми е още по лесно се фокусирам само върху 5 точки - върха на пръстите на ръцете и краката и върха на главата и така 'се разпределям вътре в тялото'
Не зная колко ясно го описвам, но за мен това наситина е лична революция - открих че когато 'изоставя' тялото си или части (т.е започна да живея извън него) всъщност основно буквално си хабя енергията, да не говорим че тялото ми не се чуства добре. Минах и още минавам през доста кризи, защото това си е промяна която предизвиква сериозна съпротива, поне при мен(най-вече страха че ще умра, заради който аз 'бягам' от тялото си), но с времето животът вътре в тялото ми става по-лесен и по всяка вероятност тялото ми в един момент ще свикне.
Това не е революция за ТЕС(приемам се такъв какъвто съм), просто е тип подход - първо ще се приема (ще заема точно цялото си тяло), пък после ще видя какво ми пречи и ще се освободя от него но при мен този подход води до много добри резулатити - по силно преживявам и болките и старховете обаче и по бързо минават и чувствам много и силна енергия, и всъщност ме си спомнял някога да съм се чувствала токова уверена и спокойна, колкото когато съм в тялото си. Да живее тялото!
Сиси