Дневникът на Любов

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Така включвам се да се разпиша за тези дни. Продължавах тесането с декларацията, малко я поизмених с не се харесвам и не се приемам, отхвърлям се. И пак ме завъртя около раждането и бременността на майка ми. Тесах за това, че майка ми не ме е искала, не е трябвало да се раждам и за нея съм била просто една грешка. Всички тези нейни емоции и мисли, които са оставили такъв болезнен отпечатък... и ме боли, не мога да си намеря мястото никъде, искам да се махна, да си тръгна, да изчезна, да умра, задушавам се. Чувствам се ужасно сама в целия свят. По - късно изскочи нещо още по - силно,усещането за изнасилване, което е толкова силно пропито в паметта на тялото ми, но нямам съзнателен спомен какво точно и на кого. Опитвах не веднъж да тесам затова. Не зная даже дали е мое или идва от другаде. Но толкова силно го чувствам, че е на мен. И след това се появи някакво усещане и картина, че е на майка ми и аз съм се родила вследствие на изнасилване. Не знам дали това наистина е така. От там започнах да си обяснявам...ето защо не ме е искала.. и се чувствам толкова объркана от това и изгубена, дори мъртва по някакъв начин. Много плаках.
Реших да пробвам съвета на Ванката в един от дневниците за редуване на негативно и позитивно с лява и дясна страна. И някак започна тази дупка да се запълва - след негатива. И да се появява по - позитивно усещане.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Така аз с моето "Предизвикателство" признавам се издъних. Май ударих на голямо ПО. Сега отначало ли трябва да започна. Отново се завъртях в онези отношения, от които исках да се откъсна, пак се заплетох в тях. От там всъщност ме накара да се замисля за едни модели, които все повтарям. Всъщност навика да потискам и да си мисля, че като се разсейвам и не обръщам внимание ще мине. Ама емоциите си стоят..и забравих, че трябва да ги изчистя. Днес дори се връщах да си препрочета темата. Наистина ударих на ПО и блокирах. Сега не знам какво да направя.Дори някак като седна да тесам чувствам големи съпротиви, почвам да се разсейвам, не мога да вляза в самите емоции и става механично. Направо искам да стана и да избягам.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Започни от начало.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Alisa »

ТЕСай и с: "блокирах", "чувствам големи съпротиви", " искам да стана и да избягам", "ТЕСам механично".
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Здравейте отново, отдавна не съм се включвала да пиша. Чувства, че ако коментирам това, за което тесам само ще се повтарям и не зная дали се въртя в кръг и край има ли. Преди време се опитах да приключа връзка, но се завъртях още по - надълбоко в нея и може би отчаяно вкопчих, защото си мислех и сбърках, че това е любов, сега осъзнавам много неща, но все още я изживявам много тежко и болката е силна. Започнах да тесам за нея и нещата, които изплуваха, защото връщам на какво ми напомня ситуацията, отново се върнах към онази непоносима болка свързана с майка ми и как нея изобщо не я е имало в живота ми, върнах се в спомен как я чакам с такова нетърпение, еуфория и радост, как сърцето ми бие и стоя на вратата и следях всеки автобус, който минаваше и спираше... и болката, разочарованието, тъгата, сриването..когато тя не идваше и не идваше... тесах всичко това, но в един момент си казвах искам да е друго..така ми се иска тази болка да се махне от мен, иска ми се тя да си дойде... реших да тесам, че тя наистина идва...представях си как тя слиза от автобуса и идва...и тогава ужасно много се разплаках...представях си как тичам към нея и се хвърлям в прегръдките й... и нататък не знаех как да продължа с картината, тази болка, че я няма и че ще си иде, въобще цялата депресия, чувство на безсмислие. Стигам до един момент, в който тъкмо да напипам някаква емоция и се появява такъв блокаж, замръзване, че нищо не чувствам и нищо не мога да направя. Това се опитах също да тесам, както съпротивите за тесане, че нищо май не успявам да стигна, че не зная как да започна и да стигна докрай, че става хаотично, без емоции, че искам да избягам..и пак ме отведе до друг спомен... в който емоциите ми, чувствата и всичко за никой не е имало никакво значение, емоционалното пренебрегване за мен е по - жестоко и от самото физическото малтретиране..спомням си как ме наказваха и излизаха от стаята и не ми говориха с дни, минавах и заминавах покрай мен, сякаш не съществувах за тях и сякаш бях извършила нещо наистина ужасно, ако си позволявах да изразя някаква емоция било като плач, гняв... дори и обич и радост също блокираха да не изразявам, показвам... от мен се искаше да слушам, да стоя мирно, тихо и изпълнявам всичко, което ми се нареди..иначе следваха нови наказания или в най - лошия нов бой.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

Това са много случки и всичките са за ТЕС.
Действай с процедурата - В мир със себе си!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Alisa »

Остани на идеята "блокаж" повтаряй, чувствай и тупкай, докато усетиш, че вече го няма. Един от белезите е поява на мисъл, емоция, образ... нещо различно. Тогава го хващаш и работиш с него до 0.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Благодаря ви много за включването!
Вчера много тесах и постоянно нещо излизаше. Но започнах първо с тези блокажи, тесах така...- в.ч. имам тези блокажи..и ги чувствам като река на която са затиснали пътя...ме ужасява ако се отприщи...и помете всичко..после обикалях по точките с тези енергийни блокажи..по цялото тяло..схващане в челюстта..тези забрани да изразявам каквото и да е било...гняв, страх..плач..радост...всичко това ме потиска и вкарва в депресия...страх ме е да изразявам..страх ме е от загубата на контрол..и че не мога да се справя с емоциите си..страх ме е че са толкова силни, че ще ме пометат....че ще изляза извън контрол..затова с тези блокажи се предпазвам...да не нараня някой..да не нараня себе си..тези блокажи ме предпазват..от мен самата дори..все още съм готова да си посегна и да обърна всичко навътре....и в един момент ми се искаше да изкрещя цялата тази болка..но отново се спрях...защото не мога, че има хора, че не е възпитано... :/ на няколко пъти стигах до това място и този блокаж... да не го изразя навън.. но все пак стигнах до плач. Ще продължа работата с това място, защото си е като айсберг. Излязоха няколко спомена конкретно с тази тема и ще ги запиша за чистене.
Благодаря много за насоките!
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Alisa »

Като стигнеш момента с викането, представи си, че го правиш и викай колкото ти се иска, но и тупкай!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Благодаря ти много, Alisa за полезните включвания!
Започнах тесането с болка, която често чувствам в областта на сърцето(принципно е проблем, който отдавна го усещам, ходих на лекар, пускаха ми кардиограми, казаха ми, че всичко си е наред, че съм здрава), тупах че от цялата тая болка сърцето ми ще се пръсне...че му тежи и е уморено от толкова много болка...скръб..тъга и целия товар, че всичко си го слагам на сърце.. че ужасно много ми тежи..че чак не мога да дишам дори...от липсата изобщо на толкова много любов в живота ми... и тогава отново ми изплува най - скорошната тема - раздялата с бившия. Всеки ден чистя, болката, която ме пронизва, гнева, желанието за отмъщение дори, чувството за предателство, жертвите, които съм правила... и то само и само да не загубя любовта, която съм помислила, че я има в него и я имам от него..тъгата за изгубеното и че сякаш никога повече няма да преживея хубави моменти...че живота ми е тотално спрял в момента, че не ми се живее..в един момент такъв гняв и ярост ме изби, че просто си представях как си изливам целия гняв върху него, как му удрям шамар, всичко, което ми се искаше да направя и тесах..докато в един момент не изскочи друго... че това негово безразличие и безчувствие ме убива много повече от всичко друго...и отново се върнах към същото чувство, което съм го преживяла с майка ми..и това е най - голямата ми рана... едно такова безразличие и пренебрегване е равносилно на смърт..и когато го напипах..отново се появи точно онова замръзване, блокаж на всичко, което изпитвам... смърт...имах чувството, че просто искам някой да ме докосне, да ме прегърне, да почувствам допир, да усетя, че ме има.. и имам право и място да съществувам.... продължих с тесането и вече плачех... отново исках цялата тази болка да я изкрещя...толкова много..толкова дълго и силно...че целия свят да оглушее, но си го представях както ми каза Алиса..обикалях и след няколко кръга се поуспокоих и притихнах. Но това вадене успявам на части по части да стигам до него. Усетих дори, че точно там е бил корена на първите ми мисли, силно желание и импулси да умра.. и мислите и желанието за самоубийство, след това го имах във всеки един емоционален момент на пренебрегване, отхвърляне, емоционална болка, не намирах тогава друг изход от всичко това.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

[quote="Любов"..... жертвите, които съм правила... и то само и само да не загубя любовта, която съм помислила, че я има в него и я имам от него..тъгата за изгубеното и че сякаш никога повече няма да преживея хубави моменти...[/quote]

Всичко това е избор. Той, тя или то не те убиват, натъжават или гневят. Ти избираш да се убиваш, натъжаваш и гневиш. Ти избираш да правиш жертви. Ако ти избираш защо се гневиш на други хора. А и на себе си да се гневиш, какъв е смисъла, как това ти помага да не правиш подобни грешки в бъдеще?

Искаш ли някой да седи при теб от съжаление, въпреки, че не те обича?
Ако не, трябва да се радваш и да си благодарна, че този човек те е напуснал и е отворил място за някой по-добър за теб, който ще те обича истински. Но първо ти трбява да се заобичаш.

Правиш си изводите и продължаваш напред като ДЕЙСТВАШ РАЗЛИЧНО.

ТЕСай с: Въпреки, че сега осъзнавам, че аз избирам да се чувствам ....едикакси.... когато някой прави...едикаквоси...., аз избиирам да променя реакциите си сега и да се чувствам и действам ....различно (уточни как).....
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Не разбирам как мога да избера емоцията, в случая ми е бръкнато в рана..затова и тесам болката, негативните емоции..Идва ми да тесам така:
в.ч. се чувствам ужасно наранена, предадена и използвана...и се обвинявам, че не си тръгнах, когато виждах, знаех съвсем ясно всичко и останах, аз избирам да си простя за всичко това.
в.ч. изпитвам тази болка, гняв, скръб..аз избирам да си простя за миналото си, аз избирам да започна да поставям себе си на първо място в моя живот, да ценя, приемам и уважавам повече.
В.ч. аз нямам контрол над поведението, отношението на другите спрямо мен, аз избирам да се ценя,уважавам и тръгвам от хора, които ме нараняват, наскърбяват и злоупотребяват.
Така ми идва да си ги направя. Ок ли са?

В случая дори, не той ме е оставал или тръгвал... през цялото време ме манипулираше и молеше аз да остана в тази болна връзка...аз бях тази, която си тръгна от всичко това. Но се чувствам наранена...дори се чувствах отново майка на някого, който да спасявам, уча, обгрижвам.. обаче вече ми тежи тази роля и не я искам повече.
Има една книга, която я препоръчвам на някой, който се открива в написаното...от нея също си разбрах доста неща "Жените, които обичат твърде много" - Робин Норууд
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнение от ivangp »

ОК са ти декларациите. Но е много важно да разбереш, че докато слагаш фокуса върху нещо или някого извън себе си, ще страдаш.
Ти пишеш: той ми причини това, те ме карат да се чувствам така, те ме нараняват и т.н.
Никой не те наранява и никой не те кара да се чувстваш едикакси.
Ти избираш да се чувстваш едикакси заради действията на другите. Фокусът е върху теб и твоя избор.
Някой може да ти каже нещо, което не искаш да чуваш, но дали да се обидиш, натъжиш, ядосаш, уплашиш, избираш ти.
И ако ти избереш да не се чувстваш зле от това, което ти казват хората или което правят, ти няма да се чувстваш зле.
Друг човек може да те нарани само физически, но не и емоционално. Емоцията е въпрос на избор. Винаги.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Любов »

Не съм съгласна с това, което ми казваш и не резонира с мен. Аз не соча с пръст и не стоя, защото ми е по - лесно, нито обвинявам...затова съм тук, работя, анализирам и чистя себе си от моите реакции и емоции, от конкретно събитие, спомен, случка. Нали затова е ТЕС?! Или съм се бъркала явно до сега. Тук съм и усърдно работя... това е избор. Но ми омръзна и не става въпрос за някои, както обобщаваш, а за близки, с които съм живяла, които съм решила да допусна в себе си, в живота си, които съм уважавала и отсреща да няма нищо такова и на всичкото отгоре да се прехвърля отговорността изцяло на мен, дори за тяхното, поведение, държание и отношение...сякаш искаш да ми кажеш, че това, че като дете са ме обиждали, не, някои - близките, наранявали, удряли, насилвали, изнасилвали, пренебрегвали...е било отново моя отговорност, защото аз съм се била почувствала еди как си... не може да се държат и правят с теб каквото си искат, защото не било отговорност за тях как ще се почувстваш... и това, че сега в живота ми създава проблеми и са последствия, за които аз ли отново съм отговорна. Сега имам избора ми да е съм тук, да работя, въпреки всичко да споделям, пиша, полагам усилия... аз си виждам моите грешки, до където мога да разбера за момента, но не мога да приема, че е моя отговорността за нечии поведение и отношение и аз да не се чувствам еди как си.. Аз мога да избера как аз ще постъпя и действам, но не и да избирам как да се почувствам, но не и да спра да чувствам и вътре да нямам реакция. Това ме прави емоционално човешко същество, а не роботизирано същество с разум, лишено от емоции и чувства. Бих могла да избера да не ми пука за онзи на улицата, дето не познавам и не ми е никакъв, да не ми пука и за твоето мнение, но не и за хора, с които съм растяла, "отгледали", които съм имала близки отношения и допуснала в сърцето си, които съм решила да са част от живота ми. С тях мога единствено да направя избор дали да продължат да са ми в живота или не. То е като да те прободат с нож и ти да решиш автоматично дали да изпиташ болка или не, боли те, тялото реагира на болката, може да се направиш на скала и да не изразиш нищо отвън, но не означава, че вътре не тече реакция. Още повече, че при мен цял живот са ми забранявали и правили забележки как да се чувствам и не чувствам, в пълен контрол...че толкова време се мъча, аз сама да стигна до себе си и емоциите си, за да ги изкарам навън и освободя. Аз да започна да чувствам, усещам и доверявам.
"Чувствата, за разлика от поведението, нямат морална оценка. Няма „правилни“ и „погрешни“ чувства. Никой няма право да съди как се чувстваме или да обезценява нашите емоции. Чувствата просто съществуват и ние имаме право на тях. Нашите чувства са най-добрият източник на информация за нас самите. Те са най-добрите ни ориентири за това, кои сме, от какво се нуждаем и какво има значение за нас като личности. За да започнете да разбирате какво ви се е случвало, трябва първо да определите и да преразгледате чувствата си за вас самите, за живота ви и за вашия партньор."
Piece of me
Участник
Мнения: 12
Регистриран на: 20 Фев 2016 23:37

Re: Дневникът на Любов

Мнение от Piece of me »

Любов, от вчера чета темата ти! В някои публикации открих себе си, а други доста ми помогнаха :)

Ще ти споделя как аз разбирам нещата, надявам се, че няма да имаш нищо против :wink:

Няма живи хора на Земята, които да не изпитват емоции. И съм напълно съгласна с това, което е написал Иван. Да, отговорността за емоцията, която изпитваме е само наша и на никой друг. Никой от близките ни не е подписал декларация, че с нас ще се държи само добре, което да предизвиква само положителни емоции в нас! Напротив, най-големите изпитания са от близките!

Всеки един от хората в миналото ти е реагирал спрямо нивото си, на което е бил. Ако те са осъзнавали действията си на дали са щели да ти го причинят. Хубаво е, човек да е отговорен за действията си, но колко го разбират и го прилагат в ежедневието си? Знаеш библейското слово, че когато се сее, не се жъне... Така че да се надяваме, че от всеки един рано или късно ще се търси отговорност.

Много ги мислиш близките около теб, в крайна сметка всеки си има своя път. И аз съм така :lol: Готова съм да страдам с тях, лишавам себе си, за да им е удобно на тях. Обаче виждам, че всеки си живее живота, както го разбира, прави си кефа на макс. Само аз стоя сама в ъгъла и ги мисля кой, как, защо и т.н. Хубаво нещо е емпатията, ама от прекалената свръхчувствителност само вредим на себе си. Разумните граници, осъзнатото отреагиране на нещата и здравословния егоизъм, мисля че ще са полезни. Ако ние самите не помислим за себе си няма кой друг.
Публикувай отговор