Дневникът на Любов

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 06 мар 2016 18:43

Добре, ще направя подреден списък. А иначе предполагам, че мога да си чистя, каквото и да изкача или сещам... днес се концентрирах върху точно това, "не чувствам нищо", тесах и понеже най - сигурно е да не чувстваш нищо е като спреш да дишаш и то да е възможно минимално. И от там усетих, че все едно напипах корена... за цялото капсулиране и бягане, да скрия и да си мисля... то всичко си ми е наред и не чувствам нищо, значи няма проблем.
Задълбочих дишането до колкото е възможно от корема... и онези плашещи за мен емоции, че ще ме пометат тръгнаха...тесах този страх, излезе след това гняв, че не мога да направя нищо... след това новото, което изплува гняв към тялото ми... и чувство за огромно предателство, тесах и след това ме заля пак огромно усещане, че съм сама... самотност...стана ми още по - черно, потънало... нежелание за нищо... през цялото време тесах, всичко, което се появи, в един момент просветна. Знам, че има още да се чисти тук.. но си усещам, че няма да е толкова изведнъж, просто бавно и без насилие... с моето си темпо, което сега знам, че аз имам правото да си го определям.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 08 мар 2016 02:40

При мен се появи по - често гадене, като някаква топка в корема. Тесах, но не се разкара, опитах се да открия емоцията... изтрит аз и страх да се заявя, страх да проявя някаква агресия. Потесах случки, свързано с това. После излизах и понеже друго е да тесаш страха у дома и друго като си навън... докато бях навън, сред много хора... усещам, че онзи страх и силно желание да се махна, да избягам от мястото, значително е намалял, някъде до 3... даже си улових онази защита...като не мога да избягам... мога да си се самоизключа и да ме няма. Така потесах и мисля, че имаше ефект.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 08 мар 2016 22:02

Днес се занимавах с чистене на случки, но това конкретно чувство на чернилка, че цялата съм нещо черно, мръсно и това свиване в диафрагмата и гадене, не успявам да махна още от себе си. Не знам дали не зациклих. Въртях го и с това, че се отхвърлям и не приемам, че ме отвращава тялото, телесното. Не мога да напипам корена, ще продължа да тесам това усещане за гадно, черно и че не иска да се махне, не си отива от мен.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот ivangp » 09 мар 2016 09:28

Ще се махне. Важното е да не се отказваш. Упоритост и постоянство са майката и бащата на успеха.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 09 мар 2016 12:24

Благодаря отново за насърчаването! Продължавам, упорито.
Днес отново съм на случката със сексуалната злоупотреба от баща ми, излизат нови усещания, но все още е силно и в този ред на мисли... тесах така:
- Умът ми не го побира, отказвам да го приема, толкова е силно... извратено, всичко е толкова размито... че дори не мога да го осъзная, че е нередно... тялото ми реагира по някакъв начин, на стимула, все едно му е приятно... а не го исках...това е толкова ранно...посегателство... не мога да го обясня, дали е приятно или неприятно...чувствам, че не е редно, не е нормално, отвращава ме... не се чувствам, че съм дъщеря на баща ми... чувствам се... като негова жена... и това гадене сега, може би е свързано с това... отвращава ме, защото е в тялото, по тялото... толкова е отвратително, мръсно.... не се чувствах дете... и никога нямах тази възможност да го разбера какво е... толкова много неща... че сега все още се чувствам объркана, емоционално, психически... че ще превъртя... дори не ми се плаче, чувствам се все още вцепенение от този факт... ако заплача ще се почувствам още по - сама...така го усещам от всичко това, което ми се случи.. и толкова много ми се гади. Иска ми се да го променя... искаше ми се на някой да можех да го кажа, да го изкрещя... някой да ми повярва... защо в целия ми живот, никой нямаше до мен,никога не усетих закрила, защита... утеха... дали баща ми трябваше да е тази закрила, защита... от света.. чувствам се толкова предадена, мръсна... нямам асоциация за думата баща...тя е толкова празна... мъртва... колкото и думата за майка... нищо няма... никой няма... чувствам се сама срещу света и корените ми ги няма. Зад гърба си.... също нямам никой, приятел за упора или подкрепа... след това усетих силна умора, нямам желание за живот дори, за нищо... изплува ми реплики, непрекъснато чувани: ... че съм пасивна, ти никога и ти нищо не правиш, нищо... ти си нищо... само упреци... чувах, техните желания, техните атаки... но не и опора, не и прегръдка, не и до теб съм...твърде много.. все едно всички са срещу мен, не до мен или зад гърба ми... капсулирането ми от света и нежеланието все още стои... тесах и това, че се чувствам по - малка, маловажна, незначителна, нищо пред останалите... и в мен е някаква борба, не искам да стоя в капсулата, защото също ме агонизира.... но не искам и да изляза навън...не си намирам мястото... изобщо не искам да се раждам, да съм тук, в това семейство - беше огромна грешка... да съм в този ад...искам да се върна...назад...и не знам къде ще ида... пак тази самота..космична...и толкова много студ... празнота.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 15 мар 2016 13:31

Тези дни не се включвах, но работих и през повечето време усещах едно потъване. На моменти ми се искаше да се откажа и да зарежа ТЕС, вчера бях в дупка, днес ми избиваше на гняв.
Продължих и отново се върнах към темата ми за отхвърляне, ужасната самотност... не мога напълно да го изчистя от клетъчната памет и това все още стои...не усещах майка си и както това чувство, че аз отхвърлям нея и че е взаимно. Опитах се да стигна по - назад, да усетя тя какво е изпитвала докато е била бременна с мен...и усетих нейния страх, паника, ужас, които толкова много наподобяват на моите чувства...че е било грешка, че не е можела да кажела на родителите си, че се е страхувала да им каже...те са се отрекли от нея, били й сърдити, задето се омъжила за баща ми, затова и изобщо не е било подходящо да се ражда, чувствала се е ужасно сама, затова не ме е искала, не е била готова, не й е било още времето. От там се опитах да усетя на майка ми чувствата, тя какво изпитва към нейната майка ( баба ми) и почувствах отхвърлянето от нейна страна към нея, заради целия контрол... тя през цялото време е искала да избяга от нея, но не изпитва нито любов като към майка, нищо, не я приема, нито чувства...от там започнах да усещам как това гадно черно нещо и усещане за повдигане в корема, че се поразмърда...но чувствам, че линията е нарушена...от която аз не мога да стигна до подреждането и да чувствам, че изобщо имам своята роля да ме има и да съществувам в този свят... от там и гняв.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 29 мар 2016 10:50

В писането имах застой, за сметка на Тесането ми - не. В това време отново имах чувството за потъване в черното, депресирано. Дори когато нямах изобщо никакво желание да тесам, да мисля, да ровя и пак ми се идваше да го зарежа, мислех си дали не е пък глупаво да си седя и да си тупам, дали реално така правя нещо. Но реших, че е по - добрия вариант от колкото да седя и да съм в това състояние, но пък да не тесам, все може да се отпуши на някъде. Изкарах нови пластове, пак излизаше ми страха от промяна. Пипнах едни взаимоотношения, в които се бях озовала на 7 години зависимост към този човек, заслепеност... осъзнах си грешки, заблуди от там излязоха още доста неща за работа. Започнах да си забелязвам, че повече започвам да имам връзка с усещанията ми и емоциите ми и да не ги замръзвам и обезчувствявам и да се ядосвам на себе си, че изпитвам нещо негативно... започнах да забелязвам, че те са ми като някакъв компас, индикатор.
Направих и нещо друго, което ми хрумна. Относно гнева ми към определени хора или неща, които не понасям, мразя и предизвикват в мен гняв и раздразнение, освен че правих тес за тях... и знам теорията за огледалата. Написах си ги и реших този път да тесам...като го обърна с Аз... Аз съм безчувствена, студена и незаинтересована от себе си.
Аз не се ценя, обичам и уважавам достатъчно.
Аз се притискам и задушавам.
Аз се самоизоставих, предадох.
Аз се пренебрегвам непрекъснато и поставям винаги другите.
Аз се омаловажавам и обезценявам...
Аз говоря зле за себе си.
Аз не се подкрепям.
Аз много лесно се засягам и приемам нещата много лично..
Аз не приемам недостатъците си и несъвършенствата си...
Аз не искам да призная грешките си, слабостта си...
Аз никога не съм доволна от себе си и нещата, които правя и не правя...все е нищо...
Аз не си позволявам и разрешавам удоволствия...никакви.
Аз се наказвам...
Аз не си прощавам..и т.н.

Потребителски аватар
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран: 26 май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Яна » 29 мар 2016 14:56

Любов написа:...Започнах да си забелязвам, че повече започвам да имам връзка с усещанията ми и емоциите ми и да не ги замръзвам и обезчувствявам и да се ядосвам на себе си, че изпитвам нещо негативно... започнах да забелязвам, че те са ми като някакъв компас, индикатор.
Направих и нещо друго, което ми хрумна. Относно гнева ми към определени хора или неща, които не понасям, мразя и предизвикват в мен гняв и раздразнение, освен че правих тес за тях... и знам теорията за огледалата. Написах си ги и реших този път да тесам...като го обърна с Аз...


Супер!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот ivangp » 29 мар 2016 15:22

Добре се справяш. Продължавай все така!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 30 мар 2016 12:25

Хей Яна, Иване много Благодаря за включването и подкрепата! :) :lol:
През този период на потъването ми не си го отчетох, че това също е нормално. Пипнах тема, която имаше също много болки, гняв, разочарование. Въобще да си зависим от някой отвън, от нещо наистина е ужасно... превръща се в игра от манипулации и условности, често усещане на празноти, изгубеност, все едно като наркозависимия и дилъра... и пак до темата да си самодостатъчен, да се обичаш и приемаш. Това на мен все още ми е трудно, опитах освен тесане ми на негативната емоция, да обикалям с въпроса ами ако се обичам и ценя и уважавам, как ще се държа, какво ще направя или избера... вглеждам се и се наблюдавам за нещата, които правя или избирам... и като изскочи, че е от избор на не любов...хоп ето още нещо за тесане.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 08 апр 2016 18:55

Така определено чувствам промени. Новото, което забелязах относно физическия допир, запознах се с едно момче и когато той ме прегърна не чувствах нищо от онези негативни емоции, които изплуваха и бяха толкова силни преди. Нямаше ги. Дори ми харесваше, но... изскочи нов конфликт между ума и тялото. На физическо ниво - чувствах привличане. Но на душевно усещах много разминавания... мислих си в един момент ще е тялото и когато му се наситя или ми омръзне, в душата ми ще е празно. После изплува нов аспект свързано с любовта и излязоха много асоциации...дори страх. Опитах се да тесам последвалите емоции, защото чувствах, че тялото ми иска едно, а с ума си се борех да не се поддавам, да забраня...от там ми потъна отново всичко, потиснато... просто отново конфликт... обикалях потупвайки само, защото чувствах, че дори не ми се формулира.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 25 май 2016 14:40

Отдавна не съм правила включване. Имах период, в който се чувствах значително по - добре и нямах нужда да се ровя толкова. Докато не се запознах и с едно момче и влязох в някакви взаимоотношения, от които започнаха да излизат неща над които има още какво да изчиствам. Днес правих тес доста дълго, много неща теснах, връщах се и към стари неща. Тесах долу горе върху тези неща: .... все още го има вътрешното усещане за разрушеност, не знам как да го оправя...как да се събера, аз коя съм...чувствам безсилие, изгубеност...цялата тази инвазия, че отново позволих, толкова много, толкова рано...чувство за несправедливост, безпомощност, не мога да се защитя, кога да кажа "стоп"... нуждата от закрила, защитеност, безопасност. И пак онази самота, студ.. физически започнах да чувствам студ... от липсата на топлина, близост... и в един момент този студ ми напомни за смъртта и ми излезе спомен, който даже съзнателно не си спомнях... когато бях на 3 годинки, бях на погребение на мое приятелче, също на толкова... и не знам в тая картина толкова силно се е запечатела, не можех да открия емоции... чувствах се като хипнотизирана от ковчега и картината и замръзнала в нея...и силно желание да легна на неговото място... и същия този студ. Обикалях по точките.. и след това се появи желанието да съм на негово място, да легна на неговото място и ме привлича като магнит... играчките...детето... не мога да отместя поглед от там..вместо живота, аз се сблъсках твърде рано и със смъртта...не разбирах защо толкова рано ме водеха на погребения... но това погребение най - силно ме е травмирало... не знам защо така го усетих. Не знам за какво да се хвана от цялото това нещо...в нещо да открия утеха, топлина... тасах и тези нужди, после изпитах нещо като апатия - предполагам също е добър знак, че се е разчистило.

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Любов » 26 май 2016 23:28

Днес теснах безпричинната тревожност и напрежение в тялото, която толкова дълго съм изпитвала и успях да се отпусна. Направих техника на избора, понеже след негативите остана като празно и наистина започнах да се чувствам по - добре. Като тема излезе и проблем свързан с храненето. Преди не усещах така осезаемо разликата между емоционалното хранене и това от физичната нужда на тялото... и усетих, че наистина не изпитвам глад в момента, а нуждата да запълня или освободя от някаква емоция и преди съм го правила без да осъзнавам толкова, че използвам храната, а сега мога тес... теснах, че чрез храната запълвам празнотата. липсата на любов, топлина и нуждата за сигурност някаква. И почуствах точно това облекчение без да има нужда да го правя чрез храната.

Alisa
Майстор
Мнения: 2080
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот Alisa » 30 май 2016 21:07

Любов написа:когато бях на 3 годинки, бях на погребение на мое приятелче, също на толкова... и не знам в тая картина толкова силно се е запечатела, не можех да открия емоции... чувствах се като хипнотизирана от ковчега и картината и замръзнала в нея...и силно желание да легна на неговото място... и същия този студ. Обикалях по точките.. и след това се появи желанието да съм на негово място, да легна на неговото място и ме привлича като магнит... играчките...детето... не мога да отместя поглед от там..вместо живота, аз се сблъсках твърде рано и със смъртта...не разбирах защо толкова рано ме водеха на погребения... но това погребение най - силно ме е травмирало... не знам защо така го усетих. Не знам за какво да се хвана от цялото това нещо...в нещо да открия утеха, топлина... тасах и тези нужди, после изпитах нещо като апатия - предполагам също е добър знак, че се е разчистило.

Продължи още малко с ТЕС по този спомен. Вземи си сбогом с детето и избери да си на своето място – в живота, и пусни него да е на неговото си място – при мъртвите.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Любов

Мнениеот ivangp » 30 май 2016 21:23

Любов написа:Днес теснах безпричинната тревожност и напрежение в тялото, която толкова дълго съм изпитвала и успях да се отпусна. Направих техника на избора, понеже след негативите остана като празно и наистина започнах да се чувствам по - добре. Като тема излезе и проблем свързан с храненето. Преди не усещах така осезаемо разликата между емоционалното хранене и това от физичната нужда на тялото... и усетих, че наистина не изпитвам глад в момента, а нуждата да запълня или освободя от някаква емоция и преди съм го правила без да осъзнавам толкова, че използвам храната, а сега мога тес... теснах, че чрез храната запълвам празнотата. липсата на любов, топлина и нуждата за сигурност някаква. И почуствах точно това облекчение без да има нужда да го правя чрез храната.

Само така!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 12 госта