Дневник на keit

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

1 януари

Снощи се събудих с притеснение и страх в сърцето и с мисълта, че съм дълбоко нещастна от целия си живот. Мина ми през ума какво би станало, ако се самоубия. Ужасих се, защото никога досега и през ум не ми е минавало подобно нещо. Вярно е, че имам много проблеми, но има и толкова хубави неща, заради които си заслужава да живее човек! Тогава от къде тази мисъл??? Тесах това, че се чувствам дълбоко нещастна. Осъзнах, че ми бяха повлияли всички негативни приказки от новогодишната нощ и че повече не бих искала да посрещам Нова година с хора с толкова негативна енергия...
И все пак се почувствах сякаш съм стигнала някакво дъно. Мислех си за всичките неща, за които си мечтая и си казвах - и какво от това? Какво ще стане, ако имаш бебе, или къща, или пък отидеш в Нова Зеландия? Какво от това? Сякаш всичко се обезмисли.
Мислех си, че ме е страх, че се чувствам толкова нещастна точно на 1ви януари и че сигурно ме очаква една много тъпа и смотана нова година.
Опитах се да тесам тези неща, не знам до колко съм успяла...
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

kisssy123 написа:Тесам и отношенията с мъжа ми, но това, до което стигам е, че съм много объркана и не знам какво да правя. Не искам да го приема такъв какъвто е, искам да се промени, но без аз да му казвам, защото иначе ще ми се обиди.
Тесам с думите, Вч съм объркана и не знам какво да правя, аз напълно и безрезервно приемам себе си и знам, че някак ще намеря решение на тази ситуация.
Опитай да работиш с подчертаното и виж къде ще те заведе. Не се ограничавай с една декларация, тъй като нещата обичайно се менят бързо. Но като цяло проблема с декларацията ти е, че е много неконкретна.
Какво да правиш? Промени себе си. :) Промени отношението си към мъжа си. Може да опиташ да направиш списък с нещата, които искаш той да промени и да ги теснеш. Да видиш дали не ги откриваш в себе си. :mrgreen: Или пък в някой близък - баща ти, някой дядо. Често пъти жените избират партньори, които до голяма степен много приличат на бащите им (или на човека, който е приел тази роля в живота им). Възможно е да ти е полезно също така да разгледаш връзката на майката ти и баща ти. Дали там няма да откриеш нещо подобно?!
Направила съм списък със случки и тесах някои от тях. Проблемът е, че не съм сигурна дали успявам да ги изчистя напълно.
Когато се върнеш към случките и ги превърташ в главата си какво усещаш? Ако отношението ти е на 0-1, тоест ги регистрираш просто като факти или пък може да си променила отношението си на позитивно, то най-вероятно си изчистила нещата. Ако не си стигнала до този момент, тесай докато стигнеш.

Вариант е да опиташ също с нещо от рода "не съм сигурна дали съм изчистила еди коя си случка", "чудя се имам ли да работя още по нея", "има нещо останало от еди коя си случка" и подобни.
Ако е свързано с определени хора можеш да тестваш дали можеш свободно и с цяло сърце да кажеш "прощавам ти, обичам те, благодаря ти". Ако нещо те спъва да им го кажеш, то най-вероятно има още какво да се желае. Ако пък е някое по-младо твое аз намесено, можеш към него да се обърнеш и да го кажеш...
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Яна, принципно съветите ти са добри, но при новаците в ТЕС колкото повече варианти им даваш за работа, толкова повече ги объркваш. Затова е хубаво да им се даде един вариант. Те да работят с него известно време, седмица-две, месец дори. И след това да се провери докъде са стигнали и да им се даде нов вариант. Иначе им правим мечешка услуга, макар и с най-добри намерения.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Кейт, идеята, че любовта ти е достатъчно силна за да промени половинката ти е най-старата и фатална грешка във всяка връзка.

Няма да стане. Откажи се.
Най-бързият начин да го промениш е да го приемеш такъв какъвто е. Пробвай и ще видиш, че макар и парадоксално, това е истина.

Ние не можем да променяме другите по желание. Ако можехме, това би означавало, че и те могат да ни променят нас. А ти не би желала съпругът ти да те роменя, както той иска, нали?

Можем да променяме само себе си. И тази промяна изисква доста труд и усилия. Но когато променим себе си променяме и целия си външен свят. Защото външния ни свят е огледален образ на вътрешния.

Така, че работи за собствената си промяна. А тя включва приемането на неща, които не са ти приятни, но все пак са факт, като съпругът ти и т.н.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

ivangp написа:Яна, принципно съветите ти са добри, но при новаците в ТЕС колкото повече варианти им даватш за работа, толкова повече ги объркваш. Затова е хубаво да им се даде един вариант. Те да работят с него известно време, седмица-две, месец дори. И след това да се провери докъде са стигнали и да им се даде нов вариант. Иначе им правиш мечешка услуга, макар и с най-добри намерения.
Коментара ти е уместен предполагам. :)

Все пак съдя по себе си, предвид, че аз обичам да имам варианти и да експериментирам. Но да, не всички (може би дори повечето хора) не са с такава настройка.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Яна написа:............аз обичам да имам варианти и да експериментирам....
и може би точно затова
Яна написа:.....
Аз съм също такава хаотична и за това все още има неща, които имам да чистя няколко години по-късно, защото съм ги зарязала недовършени... ама сърбам си попарата.....
:)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

хаха! :mrgreen: Синхронично. И аз си навързах така нещата.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Усещам някакво нежелание към момента да тесам за мъжа ми. Сякаш ще открия нещо, което няма да ми хареса.
Случките съм ги подхванала, списъкът ми надвиши 60 броя. Сега остава да ги изчиствам както трябва...

02 януари
Отново се събудих с онова притеснение. Мина ми през ума, че след два дни отново трябва да работя. Чудех се какво ще правя с онези клиенти. Иска ми се да имах смелост и да им пиша, че ще работя по-малко часове за тях или пък че увеличавам ставката.
Мислех си за нещата, които трябва да правя и как вместо това искам да правя нещата, защото така искам.
Много ме е страх и много ми тежи това, че имаме кредити и трябва да изкарваме пари, за да ги погасяваме.
Тежи ми и това, че трябва да правя секс, а не ми се прави. Не изпитвам никакво сексуално влечение към мъжа ми. По-скоро ме дразни. Дразни ме, че не се грижи за себе си, дразнят ме дрехите му, всичко. Мисля си, че ако не му кажа, нищо няма да се промени. Страх ме е, че ако отворя дума за това, ще се отвори някаква ужасна пропаст между нас и повече никога нищо няма да е същото. Искам да можеше сам да се сети, сам да инициира промяна, без да се налага аз да му казвам. Но как, ако той не вижда нужда от промяна?
Страх ме е, че трябва да се връщаме във Варна. Когато си помисля за блока, за апартамента и за всички неща, които трябва да правя отново и отново, страхът ми се увеличава още повече.
Осъзнах и че не съм успяла да изтесам напълно тъгата си към баба. Тя много, много ми липсва. Вече не плача толкова много, когато мисля за нея, но усещам тъга и се насълзявам.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

3 януари

Събудих се отново със страх и напрежение. Тесах Вч изпитвам страх, когато се събудя от всичко което ми предстои през деня и този страх свива сърцето ми. Свалих до към 4.
После се ядосах. Тесах, че ми писна от това чувство, от това всеки ден да се будя със страх. Казвах му да изчезне, да се маха, много се ядосах. Тесах това, че имам нужда да крещя, да крещя, да крещя! Не успях да сваля по-малко от 4.
Мислих за това какви случки са ми се случили свързани със страха, от кога всъщност започна той. Мислех, че от смъртта на баба, но сякаш още преди това. Тогава се сетих за Хранкооп и чак се изненадах как до сега нищо не ми беше изскачало около него. Предстои ми тесам това.

--------
Преди да заспя тесах Хранкоопа. Припомних си цялата история. Как започна всичко и как се включих аз. В началото това беше една хубава кауза, в която участвах с удоволствие, желание и ентусиазъм, при това съвсем безвъзмездно. С времето ХК се разрасна и се наложи да му отделям все повече време, за да продължи да съществува и да функционира успешно.
Най-трудно беше, когато третият координатор си взе отпуск и трябваше да работим само двама, в продължение на един месец. Тогава организирахме една среща, на която бяха обсъдени два варианта за продължаване - моето беше да се включат нови доброволци координатори. Така се случи, че моят вариант бе задействан. През следващите месеци отговорността ми се увеличи още повече. Работех за ХК, обучавах новите хора, организирах раздавания, правехме срещи, в същото време работех и другата ми работа, опитвах се да се грижа за семейството си и да домакинствам.
Отделих много време и нерви на тази кауза. Притеснявах се и не можех да спя добре преди всяко раздаване. Мислех и премислях какво още има да се свърши, какво още да се предвиди, за да не се обърка нещо, а то все нещо се объркваше. Не можех да го изоставя, въпреки че ми беше много трудно да го поддържам. Чувствах го като моя отговорност, като мое дете, за което трябва да се грижа.
Сетих се за една случка - бързах за раздаване, трябваше да мина перз една тясна уличка и точно на завоя ми изскочи друга кола. Мислех, че има достатъчно място да се разминем, но тя не помръдваше и даже ми се развика. И аз виках, не помня точно какво вече, но много се ядосах. Яд ме беше, че отделям толкова време и ресурси за тази кауза, а тя вече не ми носи никакво удовлетворение, само нерви, стрес и негативни емоции. Тесах случката, намалих, но не я изтесах до край, защото се сетих за самите раздавания и колко ми беше трудно и колко ми тежеше да работя с касата.
Пред склада се извиваха дълги опашки, и аз хем трябваше да бързам, хем се притеснявах да не объркам нещо. В главата ми имаше две мисли - трябва да бързам и трябва да внимавам да не объркам нещо. Помня и колко изморена се чувствах след всяко раздаване. През цялото време докато си разказвах и си представях случката, се потупвах. Почувствах се изморена и май съм заспала.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

4 януари

Тази сутрин се събудих с леко напрежение в гърдите, но сякаш го усещах по различен начин. Имах чувството, че сякаш съм напипала проблема, който беше първопричината да се появи този страх и това напрежение. Мина ми и мисълта, че е крайно време да се хвана за нещо и да го изкарам до край.
Припомних си отново случката с касата. Представих си , че съм на раздаване, за да проверя дали съм го изчистила. Бях спокойна, казах си "Нека чакат".
След това се сетих за М. Това беше по времето, когато работехме само двама координатори, преди срещата. Бях изморена, изтощена и ядосана на всички потребители, които се отнасяха несериозно и не идваха да вземат поръчаните неща.
М. не беше дошла да си вземе поръчката и бяхме публикували името й в списъка на невзетите. Тогава тя писа във фейсбук, как тя всъщност била писала, че няма да може да дойде и как можело аз да съм такава немарлива, небрежна и да лъжа, като я слагам в този списък. Бях много ядосана.
---тук се наложи да спра писането----
През цялото време си тесах, но в момента, в който казах "Вч съм много ядосана от несправедливите обвинения на М." усетих как ме заболя главата, сякаш ми се стегна като с обръчи и усетих замайване, сякаш не съм на себе си и ще припадна. Усещането беше толкова внезапно и изненадващо, че не знаех как да реагирам в първия момент, уплаших се. Сложих длани на челото и на тила и започнах да вдишвам и да издишвам, докато се успокоя. После известно време само си се потупвах без да мисля за нищо, защото нямах сили за това...

-----
По-късно през деня пътувахме към София. Чувствах се доста по-спокойна от предни пъти, когато съм изнервена още преди да тръгнем и притеснена по време на самото пътуване.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

5 януари

Днес започнах да си записвам нещата от вчера и когато стигнах до момента, в който си казвам, че съм много ядосана от несправедливите обвинения на М., усетих как главата ме заболя и ме стегна отново. Започнах да чувствам и леко замайване, така че се наложи да спра да пиша и започнах да тесам. Още с първото изречение "Вч съм много ядосана и главата ме заболява само като си помисля за несправедливите обвинения на М." получих такъв пристъп, че дори не мога да го опиша. Зави ми се свят, разревах се, стегна ме главата, гърлото. Започнах да се потупвам и да си повтарям, че се освобождавам от главоболието, от яда, от стягането на главата, от обръчите, от стягането в гърлото. Идеше ми да вия и да крещя, вдишвах и издишвах с някакъв вой. Хващах си главата с длани, имах нужда да се потупвам навсякъде. Хем ми беше страшно, хем някак се радвах, че така се получи. Наистина имах нужда да се освободя от гадните обръчи, които толкова дълго стягаха сърцето, душата и ума ми. Имах нужда да ги разкъсам, имах нужда да крещя с пълна сила, но това не можех да си го позволя в този момент. Пак добре, че никой не чу рева и воя ми... Накрая се почувствах толкова изтощена, че се наложи да легна на пода. Успокоих се и започнах да треперя, завих се, полежах така докато се успокоя напълно...
Знам, че не успях да изчистя напълно емоцията, затова трябва да продължа. Много се надявам следващия път да не е така интензивно, че не знам как ще успея да се измъкна. Беше много трудно. Дали да изчакам ден-два и тогава да продължавам?
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Когато се почувстваш по подобен начин
kisssy123 написа:.... После се ядосах. Тесах, че ми писна от това чувство, от това всеки ден да се будя със страх. Казвах му да изчезне, да се маха, много се ядосах. Тесах това, че имам нужда да крещя, да крещя, да крещя! Не успях да сваля по-малко от 4.....

....Идеше ми да вия и да крещя, вдишвах и издишвах с някакъв вой. Хващах си главата с длани, имах нужда да се потупвам навсякъде. Хем ми беше страшно, хем някак се радвах, че така се получи. Наистина имах нужда да се освободя от гадните обръчи, които толкова дълго стягаха сърцето, душата и ума ми. Имах нужда да ги разкъсам, имах нужда да крещя с пълна сила, но това не можех да си го позволя в този момент. ....
най-добре е да виеш да крещиш на ум, да си представяш, че дереш, разкъсваш мачкаш, биеш, убиваш този, който те ядосва, разбиваш, разпертушинваш, взривяваш, анихилираш това, което те ядосва. Да псуваш, да обиждаш, да изричаш всичко, което ти идва да кажеш, но не си си позволявала да кажеш досега. Т.е. да дадеш израз на емоцията, да спреш да я потискаш. Няма значение дали го правиш реално или само във въображението си. Мозъкът не различава реалност от представа, стига представата да е достатъчно реалистична. И докато даваш израз на емоциите си обикаляш точките с потупване. Не се опитвай да преобразиш нещо или да се освободиш от него преди да си го изразила и ТЕСала или преди да си го приела напълно.

Помни че, в мислите си можеш да правиш всичко, което поради морални и социални задръжки не си позволяваш да правиш в реалността. Можеш да крещиш, да обиждаш, да псуваш, да мачкаш, хапеш, разкъсваш, убиваш и т.н. Всичко това трябва да е съчета с ТЕС разбира се. Иначе ефектът няма да е същия.

Когато дъщеря ми бе бебе, имаше моменти в които като почнеше да плаче и се самонавиваше на все повече и повече рев без видима причина. Изпадал съм в такава ярост от безпомощност да спра този късащ нервите плач, който не ни е давал да спим, че съм си преддставял докато ТЕСам,как я душа с възглавница или я хващам за краката и й разбивам главата в стената. Давам ти го само като пример. Това упражнение действа много освобождаващо, енергетизиращо и зареждащо. Поне на мен така ми действа.

Идеята е да спреш да задържаш емоциите. Сега имаш безопасен и съкровен начин да ги освобождаваш без да вредиш на никого, без да си създаваш врагове и да си влошаваш отношенията с близките. Дори напротив. Като си изразиш и освободиш емоциите отношенията ти с хората ще се подобрят от самосебе си. Това се отнася и за мъжа ти. Промяната на заобикалящата ни действителност минава през личностната промяна.

А по отношение на нежеланието ти да променяш отношението към съпруга ти - това, което най-силно не ни се иска да ТЕСаме е най-належащото за ТЕСане.
И тези които са най-трудни за обичане са хората, които най-много се нуждаят от любов.

А по отношение на забременяването - Вилито, чиито случай с проблемно зачеване е описан в книгата ми и тук във форума, трябваше да промени отношението си към баща си и да му прости за да може да забременее. И на нея не й се щеше, но го направи и сега има дете. Твоят път към успеха при всички положения минава през промяната на отношението към мъжа ти. Не е нужно нищо да му казваш на този етап. Първо трябва да промениш отношението си. След това, ако той не се промени спонтанно, може да проведете разговор и да му кажеш какво мислиш. Но поради факта, че тогава ще се чувстваш различно и думите, които ще изречеш, ще са различни и посланието ще е различно, и в крайна сметка всичко ще е различно.



Парадоксално е, но е така. Пробвай и ще се убедиш сама!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Благодаря, Иване! Още преди да прочета отговора ти, бях приложила част от нещата в сутрешното тесане :)

6 януари
Събудих се с леко напрежение, но не стягане на сърцето, а малко по-нагоре - от средата на гърдите някъде.
Тесах пак същата декларация като вчера. Сега вече не усещах толкова яд казвайки самата декларация, но въпреки това самата мисъл за М. ужасно ме дразнеше - дразнеха ме кръглите й очилца, гласа й и най-вече отвратително самодоволната й физиономия, сякаш казваше - ти се правеше на голямата работа, ама на видя ли, че те поставих на мястото ти.
Дразни ме това, че аз търсих причината за недоразумението, опитах се да я разбера, извиних й се, а тя нито се опита да разбере мен, нито пък ми се извини. Все едно тя остана отгоре - победител в ситуацията.
Тесах всичко това, наричах я с разни обидни квалификации, дори си представих как я праскам по лицето и й строшавам гадните кръгли очилца.
По-късно през деня пак тесах колко се дразня на тая тъпа, смотана, самодоволна М. Крещях наум. Пак виках и пак я обиждах. Мразя я, ненавиждам я.
Намерих във Фейсбук личното съобщение, в което ме обвинява. Намерих и дискусията, където публично ме обвинява. Пак се ядосах много. Пише, че поведението ми било под всякаква критика, това което съм направила - нагло, безобразно и още куп гадни, злобни, злотворни думи. Гадна комплексарка.
Направо не мога да си обясня как толкова години все още го нося това със себе си.
Тесах още малко съобщението и гадните думи. Сякаш ядът ми не е вече толкова голям.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

7 януари

Снощи сънувах, че съм в стая пълна с оси и ги гоня с някаква кърпа. Интересно, но май не ме беше страх от тях.
Иначе сутринта се събудих с леко напрежение, но отново някак по-повърхностно и по-нагоре. Усили се като помислих какви ще са резултатите от спермограмата на мъжа ми и какво ще покаже прегледа в понеделник...
Днес нямах сили да тесам отново за М., чувствах се доста изтощена. Мислих пак за гадните думи. Не мога да й простя все още, не знам дали ще мога. Яд ме е дори за това, че й се извиних, а тя на мен - с половин уста.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

8 януари
Днес разбрах, че едни приятели, които имат бебе на 1 година, ще имат второ. Доста ме жегна това, направо ме бодна в сърцето. Тесах го дълго и си поревах. Стигнах до извода, че ми е мъчно, че не успявам да забременея, въпреки че полагам толкова усилия, толкова време вече, а някои решават и - хайде готово. Много хора около нас имат или очакват второ бебе. И ми е много криво всеки път, когато мисля за тях...
Вчера видях една много готина бременна жена, не й завиждах, но много исках да съм като нея. Имаше и много добре подредена къдрава коса, нещо, което на мен никога не ми се е удавало да постигна, моята е се или хвърчаща, или сплескана...

Сънувах сън. Карах колата и стигнах до едно разклонение, по което не бях съвсем сигурна дали трябва да мина. Спря ме полицай, който твърдеше, че съм направила нарушение. Върнахме се заедно, за да ми покаже мястото и да видя къде съм сбъркала. Когато стигнахме, се оказа, че съм била права, а той се е подиграл с мен като ме е спрял. После тръгнахме да се връщаме, и не знам защо, но аз тичах с всички сили. Изпреварих го, стигнах до една врата и го заключих отвън. Той нямаше как да мине. Можех да си тръгна и да го оставя, но аз се върнах и отключих вратата.
Подсъзнанието ми се опитва да ми каже нещо и си съчинява доста интересни истории.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Публикувай отговор