Дневник на keit

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Здравейте!
Преди десетина дни попаднах на този форум и най-после събрах смелост да пиша тук. Усилено чета темите, но все още има много неща, които не са ми ясни, както в общ, така и в чисто технически план. Разбрах, че ще излезе ново издание на книгата на Иван много скоро и се надявам като я прочета, да ми се доизяснят нещата.

Иска ми се тук да си водя нещо като дневник и да записвам впечатленията си.

Основното при мен е, че изпитвам постоянно нервност и безпокойство вече повече от 2 години.
Също така от почти две години се опитваме да имаме второ дете, но не се получава. Преди една година ми откриха киста на левия яйчник, за която има съмнения, че е ендометриозна.

Реших да започна с тази декларация:
Въпреки че изпитвам нервност и безпокойство, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от тази нервност и това безпокойство сега. Наясно съм, че това е твърде общо, но все пак трябваше да започна от някъде.

Тъй като времето когато започна това безпокойство съвпада със смъртта на баба ми, направих техниката за краткия филм със заглавие "Смъртта на баба". Започнах да си спомням за всички моменти свързани с баба ми и когато започна да рева, правя ТЕС на емоцията, която е почти неизменно дълбока тъга.
Почвам да рева примерно като се сетя как идваше да ни донесе мляко с ориз и печена тиква, как ме изпращаше и посрещаше от училище, колко ми се радваше когато се прибирах от Варна, как ми се обаждаше през деня да пита как съм, какво правя. Последно - болеше я ухо, аз си заминах за Варна, майка ми се обади да ми каже, че баба е в болница, после внезапно се влоши, защото й изписали някакъв антибиотик, а тя имаше и болни бъбреци. Много исках да й се обадя и да я чуя, но тя не беше адекватна вече. Скоро след това почина. :(
Баба и дядо живееха на втория етаж на фамилна къща, където беше и моята стая от 13 до 18 годишната ми възраст. Майка, татко и брат ми бяха на третия етаж. Мисля си, че може би съм се чувствала все едно си живея при баба и дядо, затова толкова много се разстроих. Дядо ми почина по-рано, но него не съм го преживявала толкова. Баба е човекът, който ме е отгледал и чието име нося. Винаги ми е обичала и подкрепяла. Не помня да ми се е карала, за разлика от майка, която непрекъснато ме поучаваше за нещо и ми изнасяше обширни беседи с наставления.
С всяко следващо прожектиране на филма, усещам как тъгата ми намалява, но изникват нови случки, за които се сещам и пак се натъжавам, пак тес-ам и така.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

На втория срещу третия ден сънувах сън. Това си беше цяло събитие, защото много обичам да сънувам, а от дълго време не бях сънувала нищо.

Море. Вълни. Водата е много студена, но някой предложи да влезем да се изкъпем. Затичах се към морето без много да се колебая и скочих във водата както си бях с дрехите. Не усетих студ, затворих очи и спрях да чувам каквото и да било. Единственото, което усещах бе, че викам с пълно гърло. Виках с всички сили, но сякаш дори себе си не чувах, толкова бях изключила. Виках и виках, докато не усетих как цялото насъбрано напрежение, не изчезва. Тогава отворих очи и започнах и да чувам. Бях се озовала доста навътре в морето и в първия момент си помислих, че няма да мога да изляза. След малко обаче се оказа, че съвсем наблизо има плитчина и бетонен плаж, от където успях да изляза.

Тес-вах пак нервността и безпокойството, както и това:
Въпреки че изпитвам дълбока тъга, мислейки за смъртта на баба, аз напълно и безрезервно обичам себе си и се освобождавам от тази тъга сега.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Ден 4

Реших да конкретизирам декларацията си с физическите усещания, които изпитвам:
Въпреки че усещам
- сърцебиене
- учестено дишане
- стягане в областта на гърдите и ръцете

Мислейки за баба, стигнах до извода, че ми липсват безгрижните детски години, когато някой друг се е грижил за мен. Сега имам чувството, че имам прекалено много грижи и проблеми и че нося прекалено тежък товар. Аз съм тази, която трябва да се грижи за всичко и ми идва твърде нанагорно.

Осъзнах, че всъщност това, което изпитвам е страх, но в този момент не можех да определя от какво точно.
Затова направих такава декларация:
Въпреки че ме е страх без някаква конкретна причина и усещам как страхът сковава цялото ми тяло, стяга ръцете ми, гърдите ми, кара ме да дишам учестено и сърцето ми да бие по-бързо, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от този страх сега.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Ден 5

Зададох си въпроса от какво ме е страх и отговорите сами дойдоха:
- от болести - да не се разболея от нещо лошо
- да не се разболее и да изгубя детето си
- от грешки, да не сгреша, да не объркам нещо
- да не се изложа и хората да си помислят, че съм тъпа, смотана и некадърна
- че ще ми се карат
- че ще ме обиждат и ще ми се подиграват
- от самота, отхвърляне, че няма кой да ме обича, да ми обръща внимание
- от физическа болка
- че не съм достатъчно добра майка, съпруга, човек
- от оси

Започнах да тес-вам болестите, да не изгубя детето си, грешките, но не съм сигурна дали не прибързвам, защото не успявам да ги сваля до 0, а непрекъснато излизат нови и нови неща. Ще пиша и за следващите дни скоро.
Бих се радвала на съвет и насока.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Здравей Кейт!
Страхотно е че си се захваналa здраво с ТЕС. Прекрасно е и че пишеш тук. Писането е голяма работа. Ще видиш как самия акт на писане ще ти изясни много неща и ще доведе до нови прозрения. На прав път си и начина по който прилагаш ТЕС е много добър. Започваш от някъде и оставяш подсъзнанието ти да те води. След всяко ТЕСане и изчистване на нещо, подсъзнанието ще ти покаже следващо нещо за чистене. Така че най-важното сега е да си упорита и всеки ден да ТЕСаш. Процесът е дълъг но за сметка на това ползотворен.
Не спирай да пишеш тук и да ТЕСаш каквото ти излезе.
Много е вероятно неспособността ти да забременееш да е свързана с нежеланието ти да поемеш още една отговорност на плещите си. Каазвам вероятно, а не сигурно. Може да помислиш и потТЕСаш и в тази посока. При всички положения е по-добре, че не си забременяла досега, защото детето ти щеше да унаследи всички твои неизчистени емоци и проблеми. Всяко зло за добро.

Така, че не се отчайвай. ТЕсай и остави нещата сами да се случат. След няколко месеца до година ще имаш следваща бременност стига наистина да го желаеш. Не го мисли много, а се концентрирай върху това да изчистиш миналото за да е по-светло бъдещето ти.

Дерзай и ще успееш.
Продължавай в същия дух!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

Welcome, keit!

Радвам се, че се престраши да пишеш! :)
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Ден 6
Тесах страха си от болести и това да не загубя детето си. Мислих за това от кога се засилиха тези страхове. От край време ме е било страх от болести, което го свързвам с непрекъснатото притеснение на майка ми да не се разболея или когато съм била болна. От както се роди дъщеря ми този страх доста се изостри, започнах да се притеснявам както за себе си, да не стане нещо с мен, кой ще се грижи за нея тогава, така и за нея - да не я изгубя.
Смъртта на баба ми подейства още по-травмиращо в тази насока.
Тесах това как баба почина - уж в болница, а пък се влоши и даже я объркаха. Страх ме е от болници, от това, че там се чувстваш слаб, уязвим, без контрол над нещата и не си сигурен ще ти помогнат ли или не...
Излезе ми и една случка с дъщеря ми - първият път когато започна да кашля и толкова много кашляше, че аз се изплаших много да не направи някакъв пристъп и исках веднага да тръгваме към спешното. Направих ТКФ на случката, ревах, накрая напправих визуализация как сегашното ми аз отива и успокоява и прегръща тогавашното ми аз. Не успях много да сваля може би от 9 на 6, но се изморих, почувствах се изтощена и как ми треперят краката и исках да си легна.
Още много неща ми се въртят из главата, но все още ми е трудно да ги систематизирам...
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Ден 7
Днес се събудих с мисълта за съня, който сънувах. Пътувах на някакво дълго пътешествие - преход пеша (нещо като Камино?). С мен имаше и още една жена, която не познавах и не знам защо пътувах с нея. Имахме някакви много интересни куфари, които се сгъваха и закопчаваха по особен начин. Бяхме изминали вече доста километри. Вечерите спирахме и разпъвахме палатки, заедно с някакви други хора, които въряха по Пътя. Другите обаче все говореха и общуваха с другата жена, а аз все оставах сама и никой не ме забелязваше, никой не ми обръщаше внимание.
Продължихме да пътуваме. В един момент по една река, под дървета отрупани с плодове. Аз успях да откъсна една круша и една праскова.
Вечерта се установихме в една хижа. Другата жена ми каза, че ще се наложи да хванем влака, защото идвал студен фронт, който щял да замрази повърността на реките и няма да можем да се движим по тях. Тя се облече дебело и излезе, а аз започнах да ровя в куфара си, докато намеря подходяща блуза и няколко по-тънки якета, които облякох едно върху друго. Когато бях готова, тръгнах да я търся, но видях само багажа й. Там беше и палатката й, върху която на места с черен маркер бяха написани послания и телефони от разни хора, които е срещанала по Пътя.
В този момент усетих как се сривам, колко ужасно се чувствам. Усетих, че трябва да разкажа на някого за това. Имаше един мъж, когото даже май не познавах. Хванах го и му казах как се чувствам - че пътувам вече толкова време, изминала съм хиляди километри и се чувствам горда от постигнатото, горда със себе си, но въпреки това усещам, че нищо не се е променило, защото съм все така самотна, не успявам да се запознавам с хората и никой не иска да се запознае с мен! Никой не ми обръща внимание, все едно ме няма, все едно съм прозрачна, невидима. Нищо не се е променило, всичко си е все същото. Хората се запознават и говорят само с тази другата жена.
Разказвайки насън тревогите си, стигнах до извода, че ми трябва психолог, ама безплатен :) Обърнах се, до стената стоеше слабичко момиче с червеникава коса. Попитах я с какво се занимава, тя отговори, че е студентка по психология :) Каза, че много й се яде праскова, а аз по случайност имах една в багажа си...

Няколко секунди след като си преразказах съня, тупайки точката под гърдите, усетих, че не усещам обичайното напрежение и безпокойство, които усещам сутрин. След това обаче мислите ми пак се върнаха и пак го усетих. Спомних се, че предната вечер тесах някакви неща в просъница. Едното беше, че ме е страх да не блъсна колата.
Правих си и филмче "Смъртта на баба" само с моментите, на които плача, но този път не се разплаках. Усетих само тъга, но не толкова силна. Направих отново телефонно обаждане до баба и й казах нещата, които исках да й кажа.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Ден 8
Тесах "Вч изпитвам страх и безпокойство" - свалих до 6, и "Вч изпитвам страх от толкова много неща" - свалих до към 3.
Пробвах в два кръга - в единия изброявам физическите симптоми - тялото ми е сковано, гърдите и ръцете ми са стегнати, дишам учестено, сърцето ми бие ускорено, а след това описвам как се отпускам и успокоявам - тялото ми се отпуска и успокоява, гърдите и ръцете ми се отпускат, дишам спокойно и равномерно, сърцето ми бие нормално.
Накрая усетих, че страхът ми е намалял и сякаш се сви някъде вътре в мен. Започнах да казвам следното и се разревах: "Мило мое малко страхче, покажи се, няма да ти се карам. Аз много те обичам, покажи се и ще те прегърна, ще те целуна по бузките, ще ти изпея песничка".
През нощта сънувах, че си правя списък с всички хора, с които съм общувала или, с които сме били приятели, но вече не поддържаме връзка. Като че ли бях студентка, живеех я някаква стая и се чувствах самотна. Никого не познавах и се чудех на кого да се обадя.

Майка ми се обади по обяд. Беше много вбесена от някакви майстори, които не си свършили работата както трябва. Попита ме дали съм се обадила да резервирам ресторанта както се бяхме уговорили. Скара ми се защо не съм попитала дали ще има диджей, и аз не съм си била свършила както трябва работата. Естествено аз се обидих, защото за нея никой никога не си е свършил както трябва работата. Тя винаги знае най-добре и всеки друг, който не е направил това, което тя е щяла да направи, е сгрешил.

Следобяда - още една грешка - оказа се, че досега всичките протоколи, които съм правила като домоуправител, са грешни, защото нямат подписи. Тук грешката си е напълно реална и е единствено от мързел, защото не ми се минаваше по всички апартаменти след събрание, за да подписват протокола. А уж бях толкова стриктна и следях всички изисквания за смотаните протоколи, как може да пропусна, че това с подписите е толкова важно! Колкото и да съм стриктна, едно нещице да пропусна и то ще се окаже важно и фатално... Разбира се отново се разревах. Много навътре приемам всяка своя грешка, малка, голяма, сериозна или не толкова. Най-вероятно защото се стремя да бъда перфектна.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Ден 9
Мислих си пак за случката с грешните протоколи. Не е само от мързел, а защото не исках да минавам по апартаментите да събирам подписи. Не исках да се срещам с тези тъпи и ограничени хора, които само ми отнемат от енергията. Непрекъснато се оплакват, мърморят и недоволстват, но нищо не правят за да променят ситуацията. Станах домоуправител, защото искам да променя нещо, защото искам да живея в хубаво, чисто и подредено място, но нещата стават толкова бавно и с толкова много хабене на нерви от моя страна, че се питам дали си струва.

Пак тесах случката с кривото паркиране. Тя се случи преди няколко дни - на излизане от входа срещнах съседката от първия етаж - онази, която вечно дебне и следи какво става и която не пропуска да те жегне с някоя реплика уж на майтап. Каза, че съм била спряла колата накриво. Аз го обърнах на шега, но вътрешно се обидих. Ето какво имах чувството, че ми казва: "Ти си тъпа и смотана, ти си толкова тъпа и смотана, че дори и едно просто паркиране не можеш да направиш като хората. Ти си тъпа, смотана и некадърна."

Тесах и случката с Д. от народните танци. Тази жена ужасно ме дразни. Когато се включих към подготовката на танца за коледния концерт, тя с пренебрежение каза, че било твърде късно да почвам. Тук отново е същото - дразни ме, защото имам чувството, че ми казва, че съм тъпа, смотана и некадърна и няма да се справя със стъпките.
Страх ме е, че ако объркам стъпките, ще ми се подиграват.
Ще ме обичат само, ако не правя грешки.
Щом не ме обичат, значи нещо съм сбъркала.
Щом съм сбъркала, значи няма да ме обичат.

Тесах и други случки, в които съм се чувствала тъпа, смотана и некадърна:
- Подигравки в основното училище и в гимназията
- когато сложих очила в 6ти клас. Който носи очила е тъп, грозен, смотан, задръстен, зубрач. Очила = стена. Заради тях не ме харесват, изглеждам грозна с тях.
- В гимназията - Никой не ме харесва, никой не ме обича, никой не ми обръща внимание. Самотна съм, толкова ли съм грозна или отблъскваща, че никой не смее да се доближи до мен..
- Отказах се да кандидатствам в чужбина - аз тук не мога да се справя, пък камо ли в чужбина, къде съм тръгнала да ходя...
- Студентка - реплика от колега - как може да не си си боядисвала косата на 20 години
- Първият ми преглед при гинеколог - ама ти не си ли правила секс. Да, явно съм толкова смотана, грозна и задръстена, че на тази възраст все още не съм правила секс... Най-вероятно съм толкова грозна, че никой не смее да ме доближи.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Браво! Добре е, че пишеш и още по-добре е че всеки ден ТЕСаш. Не става ясно само като ТЕСаш случки, до какво ниво ги изчистваш. И ако не ги изчистиш до нула, продължаваш ли на следващия ден да ги чистиш пак, докато ги изчистиш напълно.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Струва ми се, че не успявам да ги изчистя но нула. Все още ми е много хаотично всичко, започвам едно, но изскача друго, после трето...
Записките ми са все още от предни дни.

Ден 10 - 9 декември
Снощи не можах да заспя. Беше ми студено и неспокойно. Стрясках се и се будех. Спомням си, че тесах разни неща, но не помня какво точно. Казвах си и мантрата за страховете.
Сутринта като се събудих пак ми беше нервно. Тесах това, чене ми се става и не ми се работи. По обяд все още ми беше доста нервно. Осъзнах, че е заради генералната репетиция от народните танци, която щяхме да правим. Тесах страха да не се изложа, мислех си кое е най-лошото което може да се случи - примерно да се спъна, или да забравя някаква част от танца, а другите да ми се присмиват или подиграват за това. Мисля, че успях да намаля притеснението и да се успокоя.
Предполагам, че ми беше нервно и от това какв мнение ще получа във форума на ТЕС. Престраших се да пиша най-после, но много ме е страх какво ще си кажат другите - дали ще ме скастрят за това какви глупости съм писала ии ще ме окуражат. Трябва да тесна това, че имам нужда от одобрението на другите!
---
За моя най-голяма изненада на репетицията се чувствах прекрасно. Не изпитвах никакъв страх! След нея също се чувствах много добре и много спокойна.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

10 декември

Отново се събудих с мисълта, че не ми се става. Защо? Защото в леглото е топло, уютно, спокойно, комфортно, защитено. Защото стана ли, ще трябва да се справям с всички грижи, проблеми и отговорности сама. Страх ме е, че няма да се справя.
Тесах Вч не ми се става и Вч не ми се работи.
Изникна ми още, че ме е страх да карам колата.

Снощи пак бях неспокойна преди да заспя и се стрясках 1-2 пъти, но започнах да тесам с мантрата за страховете и се успокоих.

Мислих за отношенията с мъжа ми. Мислех си, че някак се получава, че аз съм мъжът в къщата, аз трябва да мисля за всичко и да вземам всички решения. И може би именно това е причината за завишените ми мъжки хормони. Така ми се иска той да беше по-силен, смел и самоуверен.

Когато пътувах с колата към ХК, за миг си представих катастрофата, нещо сякаш ми прободе сърцето и изпитах панически ужас. Осъзнах, че въобще не съм я преживяла и това е една от причините толкова да ме е страх от шофирането. Заради това и сутринта ми изникна страхът, че ще трябва да карам колата по-късно през деня. Сякаш подсъзнанието ми още в мига, в който се събудя вече знае какво ми предстои през деня и ми включва прилежащите страхове... А те са толкова много :( Ако не е едно, ще е друго. Защо вечно трябва да има нещо, за което да се притеснявам...

Осъзнах и друго - много ме е страх от това, че нямам контрол над толкова от нещата, които ми се случват.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

Много работа те чака! Радвам се, че работиш упорито. Прегръдки!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

11 декември
Сутринта се събудих доста спокойна. Сякаш нямаше за какво да се притеснявам. В един момент обаче ми изникна мисълта за кистата и естествено цялото ми тяло се сви от страх.
Реших да се позанимая с тази киста. Тесах, че ме е страх от това, че имам киста, но сякаш не беше точно това. Страх ме е, че заради нея евентуално трябва да правя операция. Тесах, че я мразя, но и това не е. По-скоро изпитвам неприязън към нея. Тогава тесах, че съм объркана и тъжна, че имам киста и в този момент ми стана много тъжно и осъзнах, че всъщност се самосъжалявам. Направих това с обръщението към себе си и започнах да си говоря: "Мило Катенце, разбирам как се чувстваш, знам, че си тъжна и изплашена, знам, че ти е трудно и тежко, но аз те обичам и приемам такава каквато си, вярвам, че тялото ти е здраво, силно и способно да се освободи от всички страхове и от кистата сега и завинаги! Знам, че нещата се оправят малко по-малко и вървим в правилната посока. Аз съм до теб и те обичам!"

Утре е денят Х, разбирай - ще стане ясно дали този месец съм успяла да забременея... Затова започнаха пак да ми излизат страхове в тази връзка.
- Страх ме е, че ще ми се случи нещо хубаво, и после ще ме е страх да не се прецака това хубаво нещо.
- Страх ме е дали този път се е получило.
- Страх ме е, че ще продължа да агонизирам в очакване.
- Страх ме е, да направя тест, за да не се окаже отрицателен и отново да се разочаровам.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Публикувай отговор