Дневник на keit

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 08 мар 2016 18:30

За смъртта на баба ми си правих ТКФ. Там имаше много моменти - филмчета, в които си представях разни неща свързани с нея и много плачех всеки път. С всяко следващо прожектиране и потупване, вече не плачех и не се разстройвах толкова, докато съвсем не изчезнаха негативните емоции. В случая - дълбока мъка, тъга, яд, гняв, страх.
Друго, което съм правила, например в случката с несправедливите обвинения на М., е да си разказвам случката докато потупвам по всички точки като ги редувам. Когато стигнех до момент, в който чувствах нещо неприятно (основното тук беше огромен гняв, яд, омраза, раздразнение), си правех декларацията и след това обикалях точките с напомнящата фраза, плюс всичко което ми идваше допълнително наум. Там нямах никакви конкретни визуални сцени, защото всичко се развиваше във фейсбук написано. Затова си повтарях и си прочитах всички обвинения и чувства свързани с това и потупвах, докато вече не усещах гняв, яд, и т.н.
И третия начин, който съм ползвала, до колкото разбрах е пренареждане на матрицата - както случката със смъртта на прабаба ми. Тогава разговарях и потупвах малкото ми аз, докато тя се успокои и вече не се страхуваше (тук основното чувство беше страх).
Сега последно примерно случката с масажиста, пробвах да си я разказвам, но проблемът е, че не мога да определя какво точно чувствам. Не намирам правилните думи. Пробвах, че не е редно, че се срамувам, че се отвращавам, че ми е гадно, че ми е гнусно, че ми харесва, че не ми харесва, обаче нито едно от това не ми резонира. Не го чувствам наистина. Просто усещам, че не съм напипала проблема и затова продължавам да чопля малко по малко няколко последователни дни. Понякога излиза някакво прозрение, но в други случаи, нищо конкретно не ми излиза, и я оставям случката и минавам на някаква друга. Не знам до колко трябва да упорствам.

Джулайската история засега съм я оставила. Но тя ме наведе на мисълта да си изчистя отношението към секса, и затова реших да се заема с този тип случки. Обаче и там взех, че ударих на камък... :?
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнениеот ivangp » 08 мар 2016 21:08

В дадена случка, като стигнеш до някакво чувство, да кажем страх, каква ти е декларацията, която съставяш?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 09 мар 2016 11:54

Въпреки че ужасно ме е страх от еди какво си / Вч усещам този страх, който стяга гърдите ми / Вч този огромен страх ме затиска като планина, аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си. НФ е ужасно ме е страх/този ужасен страх, който стяга гърдите ми/този огромен страх, който ме затиска като планина или Освобождавам се от съответно същите неща.
Или примерно - Вч изпитвам дълбока тъга когато мисля за .../Вч изпитвам тази дълбока тъга, която стяга гърлото ми.
Не винаги чувството има физическо изражение обаче.
Понякога не мога да разбера какво точно е чувството. Понякога се отказвам твърде бързо. Понякога стигам до някаква нужда, от която не знам как да се освободя. Примерно нужда от разнообразие, от свобода, от одобрение.
Всъщност проблема беше, че имаше толкова много неща за тесане в началото, че наистина скачах от едно в друго, като все другото ми се струваше по-належащо. Сега след като се чувствам по-спокойна, мисля, че ще мога да бъда по-последователна в случките.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнениеот ivangp » 09 мар 2016 18:41

Постоянството е един от ключовете към успеха. Недей да скачаш от едно на друго, а стой на едно и също чувство, докато то изчезне. Емоцията винаги има физическо изражение - ВИНАГИ. Ако нямаше, нямаше да чувстваш емоции и нямаше да правиш разлика между тях. Страхът се различава от тъгата само по физическото си изражение и по нищо друго. Същото важи за всяка друга емоция. Много е важно да се включва физическите усещания в декларациите за чистене на емоции (респективно на случки).

Който търси - намира!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 10 мар 2016 09:16

Вчера пак тесах случката с масажиста. Не знам какво толкова й се закучих на тази случка. Въпросът е, че нямаше нищо кой знае какво, човекът просто си ме масажираше. Обаче докосвайки ме на определени места, дори без въобще нямайки нищо предвид, аз имах чувството, че не искам да участвам в това. Неприятно ми беше да съм в този сценарий с мъж, когото не познавам и тотално не харесвам. Хм...
Накрая ми писна да се занимавам с тази случка и подхванах една друга серия, която има нещо общо, но се оказа, че е съвсем различно. Отнася се за преживяванията ми докато бях на общежитие първи курс. Сцената е на покрива на общежитието и аз съм много пияна, като позволявам на В. доста големи волности с тялото ми. Започнах да разказвам случката и да потупвам по точките. Най-напред разбира се, излиза, че ми харесва. След това, че не е редно, че би трябвало да ме е срам.
После обаче усетих един гняв, ядосах се. И осъзнах, че всъщност това е чувството, което изпитвам в момента, когато мисля за случката сега. То беше съвсем различно от това, което съм чувствала в момента на случката и това, което съм чувствала на другия ден или известно време след случката. Това са 3 различни случки май?
Та точно сега усетих гняв, но също и тъга. Гневът го усещах като стягане в главата, в областта на челото, а тъгата - сякаш някаква буца ми засяда в гърлото, сякаш нещо ме хваща за гърлото.
Ядосах се, че се налагаше да се напивам, за да се освободя от задръжките и ограниченията си. Тъжно ми беше за себе си, всъщност изпитвах самосъжаление, че бях съвсем неподготвена, не знаех нищо за момчетата, за това как да се държа с тях. Трябваше да се уча в движение и за една година да взема материала за 6-7. Бях сама, нямаше с кого да споделя терзанията и неволите си. Понякога следвах желанията на тялото си, после се чувствах много лоша и развратна.
Тупках докато плачех и си повтарях колко ме е яд и колко ми е тъжно, че главата ме боли от този яд, а гърлото ме стяга от тази тъга, докато се успокоих.
После малко ми се преплетоха нещата. Върнах се пак на покрива. Пак ми харесваше. Обаче пак го имаше и този момент - че не е редно, че съм лоша и развратна жена, щом позволявам на някого да прави такива неща с мен. Някой, който дори не ми е гадже.
Не е редно, говореше ми гласът, не е редно да правиш такива неща, трябва да държиш мъжете далеч от себе си. Тогава си казах - аз съм голяма жена, на 20 години и знам какво искам и какво мога да правя с тялото си. Явно пак ме влече към ПМ и не знам какво точно да правя. Когато случката е по-стара, имам чувството, че не става само с ТЕС, точно защото чувствата са някак на пластове, едно върху друго и трябва някак да ги разграничавам - веднъж сегашните ми чувства - тук е най-лесно с ТЕС, след това в момента на самата случка и след случката - тогава ми идва по-лесно да правям ПМ.

Подхванах и още една случка, която ми дойде на ума, на пръв поглед няма нищо общо с предните две. Един ден като се прибирах от училище, се разминах с едно момче, които ме опипа по гърдите. След това ми се ухили нагло и аз абсолютно не можах да реагирам по никакъв начин. Тесах, че съм ужасно ядосана. Наричах го с какви ли не обидни квалификации. Представих си, че го удрям с чантата си, той се удря в оградата и пада, а аз почвам да го ритам. Само като си представя как ми се хилеше, ми идва да го спукам от бой. И аз нищо не можах да кажа или да направя. Направо издивявам. Тесах така известно време докато се успокоих, но в никакъв случай не мога да кажа, че случката е изчистена. Не мога да му простя или да разбера защо го е направил. Не знам въобще как бих могла да му простя някога на тъпото копеленце.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнениеот ivangp » 10 мар 2016 10:07

Бажно е какви чувства поражда в теб дадена случка СЕГА. Тях чисти.

Понеже много ги мислиш нещата и в главата ти има много трябва и не трябва, редно е не е редно и т.н. наложени предразсъдъци пробвай да ТЕСаш значението, което придваш на дадена случка или на даден момент от нея.

Например:
Въпреки че позволих на В големи волности с тялото ми и това означава ........, аз напълно и безрезервно приемам себе си.
НФ - позволих на В големи волности и това означава.......


Правиш няколко кръга(поне 3) по точките с тази фраза.

След това, докато потупваш, си задаваш въпроса:
А може ли да означава нещо друго?
Трябва да откриеш поне 3 други възможни значения на случката.

Направи поне по един кръг по точките с всяко едно ново значение
Например:.
Позволих на В големи волности с тялото ми и това означава ......ново значение.....

След това виж какво став с емоциите свързани със случката. Има ли ги още, променили ли са се , намалели ли са и т.н.
В повечето случаи емоциите трябва драстично да са намалели или да са изчистени.

В случката с момчето, което опипало гърдите, с масажиста и т.н. ти има два момента:
Той опипа гърдите ми и това означава ..............
Аз не реагирах и това означава...............


Разделяй факта от собствената си реакция.

Прилагането на този подход ще ти помогне да разбереш моделите и ограниченията, които са заложени в главата ти. Те са ти наложени от други хора, родители, учители, общество, медии. Помисли си дали искаш да ги запазиш или искаш да ги промениш и сама да определяш живота си от тук нататък. Свободна си да наоравиш какъвто желаеш избор за собствения си живот.

Запомни, че всичко е двойнствено - има добра и лоша страна - зависи от какъв ъгъл ще го погледнеш. Нищо не е еднознано. На всяко нещо различни хора придават различен смисъл. какъв смисъл ще бъде придаден на нещо зависи единствено от самия човек, а не от нещото. На нещото не му пука какъв смисъл му придава този и онзи. То просто е нещо, факт, събитие, състояние и т.н. В живота няма грешки, а само уроци. Да се наказваш за нещо, което е минало и което не можеш да промениш е върховна глупост. Извлечи поука от него! Научи си урока и продължавай напред!

Следи за това каква важност придаваш на нещата в живота си и ТЕСай важността. Тя никога не е толкова голяма, колкото си мислиш. Защото нищо не е крайно. Дори смъртта. Всичко е един преход към ново състояние.
Всичко тече и всичко се променя.

Много полезна в твоя случай според мен би била и тази техника: viewtopic.php?f=4&t=1173

Пробвай и пиши какъв е резултата!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 10 мар 2016 10:35

Оф, идва ми да се плесна сама :mrgreen:
Не знам защо до сега не съм разграничавала чувствата... Аз все се опитвах да се сетя какво съм чувствала тогава, а не сега.
Имам чувството, че днес въобще не ми пука нито за масажиста, нито за онова момче от улицата. Просто ги оставям да си отидат и толкова. Това дали значи, че случките са изчистени?
А за В., ще пробвам това със значението. Честно казано, сега въобще не мисля, че не е редно това, което съм правила, даже си спомням с някаква носталгия, умиление и тъга за това, което се е случило. Че съм била много наивна, но и много свободна тогава... Свободна да експериментирам и да греша. Аз сега нямам право на свобода, експерименти и още по-малко грешки. Интересно.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4368
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнениеот ivangp » 10 мар 2016 16:47

Предполагам, че това объркване е внесено от Пренареждане на Матрицата (ПМ), защото там се работи с чувствата, които си имала някога, в дадена случка. Т.е. този, който ти е показвал ПМ не ти е обяснил добре нещата.

Накратко - ти, аз и всеки друг не можем да имаме проблем в бъдещето или в миналото. Проблемът винаги е тук и сега. Имаме проблем, ако тук и сега имаме негативни емоции спрямо нещо. Това нещо може да е в миналото ни или да е в бъдещето ни, но емоциите са тук и сега.

Ако тук и сега няма никакви негативни емоции, ти нямаш проблем тук и сега.
Ако тук и сега се тревожиш, че нещо се е случило в миналото = проблем.
Ако тук и сега се страхуваш, че нещо може да се случи в бъдещето = проблем.

Но проблемът ти е = негативни емоции тук и сега.

В крайна сметка е безсмислено да се тревожим за нещо в миналото ни, което не можем да променим или да се страхуваме за нещо в бъдещето, което може изобщо да не се случи.

Единственото, което имаме и което можем да променим е какво мислим и как се чувстваме тук и сега.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 14 мар 2016 12:50

Благодаря за поясненията, Иване!

14.03
Днес си е за днес :)
В събота правих сесия с Яна. Говорих с К. и с мъжа ми след това.
Излязоха няколко неща - че имам нужда да знача нещо за хората, които значат нещо за мен. Че нямам с кого да споделям, а имам огромна нужда от това. Може би двете неща са свързани. А също и че мъжа ми не ме разбира.
Имам нужда да споделям с някого чувствата си, емоциите си, текущото си състояние. Защото до сега винаги съм го задържала в себе си, нямало е с кого, или съм мислела, че няма да бъда разбрана...

И така стигам до извода, че всичко е свъразно с нуждите ми - да бъда обичана и да обичам, да бъда одобрена, да бъда значима за някого, да споделям чувствата си, да бъда свободна, да се променям, да имам разнообразие ... Но как бих могла да се освободя от тези нужди?? Имам чувството, че ако се освободя от тях няма да остане нищо от мен, само обвивката ми.

Тази сутрин отново се събудих с огромен парализиращ страх. Беше толкова силен, че известно време тесах само това. Появиха ми се и леки нервни треперения по тялото.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Потребителски аватар
Яна
Опитен
Мнения: 477
Регистриран: 26 май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Дневник на keit

Мнениеот Яна » 14 мар 2016 13:19

Мисля, че това тук много ще ти хареса: http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=4&t=778 :mrgreen:

Прегръдки!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 15 мар 2016 14:25

Знам я тази тема :) Благодаря и на Иван за навременното включване по нея. :)
Мисля, че това отговаря на въпроса ми трябва ли да се освобождавам от нуждите си и от кои по-точно.

Съвсем случайно попаднах на статия, в която се разказва за тимусната жлеза и разбрах, че се намира точно на мястото, където усещам стягане и където имам нужда да се потупвам, макар че не е от основните точки. Действа ми много успокоително.
Не открих информация за тази жлеза и за тази точка специално тук във форума.
Според това, което прочетох тимусната жлеза отговаря за производство на Т-лимфоцити, които предотвратяват различни заболявания. Произвежда хормон, който поддържа имунната система. Жлезата достига максимален размер през пубертета и след това започва да се свива, като към края на живота достига размера на грахово зърно.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Потребителски аватар
Яна
Опитен
Мнения: 477
Регистриран: 26 май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Дневник на keit

Мнениеот Яна » 16 мар 2016 12:10

Тимусната жлеза осъществява връзката между физическото тяло и енергийния център на сърцето. Също проблеми с тимусната жлеза могат да означават, че човек не се обича сам себе си безусловно! Атрофията на жлезата метафизично се свързва с намаляващата обич към себе си с напредването на възрастта.

Преди време имах една сесия, в която потупвах много интензивно тимусната жлеза, само нея. Мисля, че съм я описвала тази сесия в дневника си.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 21 мар 2016 13:04

Благодаря, Яна :)

Напоследък имам чувството, че нещо зациклих. Въртя едни и същи неща, стигам до едни и същи стари убеждения, които не искам повече да поддържам.

16.03
Вчера тесах случката с мануалния терапевт. Странно, но почти нищо не мога да си спомня от тесането. Помня, че стигнах до извода, че ме е яд, че съм такава глупачка, че не съм реагирала, че не съм си тръгнала по-скоро.
След това стигнах до следното:
Вч предпочитам да остана в неприятна ситуация, от колкото да вляза в конфликт с някого..
Тесах известно време това, а след това обърнах фразата. Така стигнах до извода, че не искам да влизам в конфликт, защото не знам какво да кажа, не знам как да разрешавам конфликти без да се карам, не обичам да се карам с някого, защото не се чувствам добре, афектирам се, всичко ми се разтупква, освен това се чувствам и провалена, ако не успея а да отговоря адекватно..

Реших да започна по списъка със случките ми подред и да проверя дали има нещо останало за доизчистване. Най-напред е смъртта на баба. Чувствах се съвсем спокойна докато си припомнях пак всички подробности и спомени около баба, но никакъв рев. Единственото, което ми излезе е, че все още ме е яд, заради начина, по който почина. Но всъщност ме е страх, че в болницата не е безопасно и че могат повече да те разболеят, от колкото да ти помогнат. Това си го записвам за бъдещо тесане.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 21 мар 2016 13:09

17.03
Днес се изнервих от една съвсем обикновена случка. Мъжът м си удари крака с една саксия и взе да се вайка, както обича да прави. Тесах и разбрах, че реакцията е породена от усещането ми, че преиграва или се глези. От там - че е слаб. А аз имам нужда мъжът до мен да е силен и смел. Тесах известно време, че се освобождавам от тази нужда.
Но има още какво да се чопли тук - че аз съм възпитавана да съм силна, смела и оправна и да се справям сама, а не да разчитам на някого. Че симпатизирам на мъжете и че имам малко нещо мъжкаранско, някои считани за мъжки качества - логична, разумна, праволинейна. Сякаш ми се иска повече да развия и другата си същност - женственост, интуиция..
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран: 30 ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнениеот kisssy123 » 21 мар 2016 13:15

18.03
Тесах отново случката с раждането ми, по-точно изборът ми да родя секцио. Стигнах до
Вч ме е яд, че не направих лазерната корекция преди раждането, която можеше да ми спести секциото
Вч ме е яд, че съм страхлиа, мекушава, че избирам по-лесното пред това да се боря, че ме е страх да вляза в конфликт (отново!)
Вч ме е яд, че предадох тялото си и ми разрязаха корема и сега имам белег
Вч ме е яд, че не осигурих най-доброто за дъщеря ми и кой знае какво съм й причинила с това секцио
Вч ме е яд, че се предадох толкова лесно
Тесах, че се освобождавам от този яд доста кръгчета. След това - кръгче с искам да съм смела и да избирам това, което искам, а не това, което е по-лесно. Също, че искам да се науча да влизам в конфликт и да го разрешавам.
След това още един кръг с - избирам да съм смела и да правя това, което искам и да се науча да разрешавам конфликти.
Накрая ми мина мисълта, че избирам себе си пред другите и това ме уплаши!
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 11 госта