Страница 9 от 10

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 21 Мар 2016 13:41
от kisssy123
19.03.
Вчера имах много силна сесия. Първо само си потупвах "Аз" точката известно време. После ме връхлетя някаква огромна тъга. В същото време изпитвах и гняв, и самосъжаление. Главата ме заболя, гърлото ме стегна, краката ми изтръпнаха.
Въпреки че си мислех, че съм го преодоляла, изведнъж ме връхлетя цялата мъка заради това, че не мога да имам още едно дете.
Стана ми мъчно, че поради някаква вселенска несправедливост, точно на мен се е паднало да нямам. Защо точно аз? Защо точно на мен? Не е честно, нали? Не съм някакъв ужасно лош човек с много грехове. Просто човек, със своите добри и лоши страни. Тогава защо? С какво съм го заслужила? Толкова ли не заслужавам?
Тесах известно време това, че не заслужавам и пак стигнах до чувството за вина. Не искам да се чувствам виновна повече. Това беше толкова отдавна. Тесах, че избирам да не се чувствам виновна. Но не се получаваше. Имам чувството, че трябва някак да я изкупя тази вина, но не знам как. Не мога все още. Не и преди да съм казала на мъжа ми. Може би искам това да ми е наказанието?
След сесията се почувствах много добре, усетих нужда да се разтегна, дори правих малко упражнения.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 21 Мар 2016 14:43
от ivangp
kisssy123 написа: Стана ми мъчно, че поради някаква вселенска несправедливост, точно на мен се е паднало да нямам. Защо точно аз? Защо точно на мен? Не е честно, нали?
Основният проблем в горния цитат е че несправедливостта е вселенска, т.е. нещо извън теб. Някой друг нещо ти причинява и то е несправедливо.

А всъщност ти сама си го причиняваш и когато осъзнаеш и приемеш, че сама си го причиняваш, ще разбереш защо на теб, защо точно ти и че е абсолютно справедливо.

А след това можеш да избереш да спреш да си го причиняваш и да престанеш да чакаш вселената да прозре собствената си грешка.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 21 Мар 2016 15:34
от kisssy123
Чувствам, че ми убягва нещо много съществено и много ефимерно. Сякаш вървя по замръзнала река с напукан лед и опипвам, опипвам пътя, но от страх да не пропадна в ледената вода, напредвам много бавно...
Не съм човек, който прехвърля отговорността за нещата, които му се случват на някой друг, и никога не съм била. В същото време осъзнавам, че някои неща просто не зависят само от мен. Толкова е трудно да напипаш баланса между двете.
Тази вина е сякаш единственото, за което да се хвана в момента. Щом не заслужавам да имам още едно дете, значи съм виновна и това ми е наказанието. Но в същото време знам, че това не е единствената връзка причина-следствие и дори звучи доста неправдоподобно.
Но в крайна сметка нямам представа какво да направя, за да спра да си го причинявам. Може би просто не съм готова и не стигнала до този етап.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 21 Мар 2016 19:33
от ivangp
Кой казва, че си виновна, освен ти самата?
Кой казва , че не заслужаваш, освен ти самата?

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 22 Мар 2016 11:14
от Яна
Дали е наказание, дали не е подарък? :D

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 22 Мар 2016 12:58
от kisssy123
Не съм сигурна, че разбирам последните два коментара :)
Не знам защо така се получава, но ми се струва, че съм прозрачна и всички разбират нещо, което на мен все още не ми е ясно.

Връзката вина-заслужаване съм абсолютно наясно, че си я измислям и то защото това е единственото най-лошо нещо, което се сещам да съм правила. Дори не вярвам истински в това. Ако я оставим настрана, оставаме с два факта. Единият е това, което се случи на Джулай морнинг. Другият е, че от две години и половина искам да имам второ дете, но все още нямам.

Относно първата случка, тя влиза в графата "предателство към близък човек, на когото държиш". Нещо, което не е редно, не е правилно, нещо, което не би искал някой друг да ти причини. Всъщност дълго време подтисках чувството за вина, бях го натикала в някакви чекмеджета на подсъзнанието си, под предлога "искала съм, направила съм го". Сега имам нужда да го отработя някак това чувство. Но все още не съм открила механизма.

Сега пак препрочитах стари мнения от форума относно убежденията и стигнах до това
ivangp написа:Права си.
Всички убеждения и страхове са свързани със случки в миналото. Има случки, които пораждат страховете и случки, които потвърждават истинността на дадени убеждения. В крайна сметка всичко се свежда до работа със случки. Продължавай с процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ и полека лека всичко ще си дойде на място.
Да речем, че съм стигнала до убеждението, че в болницата не е безопасно и конкретната случка, в която се е появил този страх - когато бяха на 5 години и бях сама в болница. Самата случка вече ми е доста неясна и не си спомням много от нея. Спомням си, че ме беше страх, че съм сама и че лекарите ми правеха разни неприятни неща, от които боли. Тесала съм я няколко пъти, но зациклям. Коя техника би била на-ефективна в случая? Имам чувството, че само с ТЕС не се получава, че има някакъв съществен спомен, който ми убягва.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 22 Мар 2016 14:40
от Яна
Доста години (и тесане) ми отне да разбера, че раждането на големия ми син не е просто ужасяващо за мен преживяване с много негативи, които някои от тях още присъстват в живота ми, но и истински подарък - мощен ритник отзад, че не може повече така безобразно, неосъзнато и мрънкащо да се живее. Ритник отзад към област, за която преди това дори не бях помисляла, не бях чувала, не бях предполагала, че съществува и пътя към страстта ми и живота, който сега харесвам и обичам. :)

Понякога вместо да се опитаме да изплуваме от калта трябва да се гмурнем за да извадим перлите. Изтъркания цитат: - Когато загубиш, не губи урока... Нещо в този дух ми беше мисълта. :)

Иначе за работа с убеждения лично за себе си намирам пренареждането на матрицата по-ефективно от ТЕС. Там се работи основно с убежденията, докато ТЕС по принцип работи основно с чувствата и емоциите, които нещо поражда в нас сега.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 22 Мар 2016 14:51
от ivangp
kisssy123 написа:Спомням си, че ме беше страх, че съм сама и че лекарите ми правеха разни неприятни неща, от които боли. Тесала съм я няколко пъти, но зациклям. Коя техника би била на-ефективна в случая? Имам чувството, че само с ТЕС не се получава, че има някакъв съществен спомен, който ми убягва.
ТЕСат се не чувствата, които си спомняш, че си изпитвала, а тези, които изпитваш сега докато мислиш за тази случка. Това вече го уточних в предишна публикация.

Не знам как си ТЕСала, нито какво чувстваш, за да мога да ти дам съвет как да продължиш.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 22 Мар 2016 15:09
от kisssy123
В момента тази случка ми е безразлична, не чувствам нито тъга, нито яд, нито нещо конкретно, което мога да определя. Единствено я свързвам с убеждението, че в болниците е гадно, лекарите ти правят неприятни неща. Това убеждение искам да го изчистя.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 26 Мар 2016 12:57
от Alisa
Ето ти и трети вариант:
Въпреки че чувствам значи съм виновна и това ми е наказанието.
И в същото време чувствам, че
знам, че това не е единствената връзка причина-следствие
аз....

Четвърти вариант: Как се чувстваш от факта, че още не можеш да се справиш с ВИНА? ТЕСай отговора, търси случка в която не се справяш с нещо.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 14 Апр 2016 14:50
от kisssy123
04.04

Напоследък нещо не ми се пише. Тесането и то не ми е кой знае какво. Пробвах да тесам разни случки от списъка, но не усещам да имам някакви конкретни чувства. Повечето ми се струват далечни и маловажни вече.
Това, което най ме тормози е, че искам да променя нещо в живота си, но не знам какво. Работата не ми спори особено, може да се каже, че се насилвам да я върша. Не ми се стои в апартамента. Пътува ми се, излиза ми се сред природата, някъде на зелено, на слънце.

Тия дни се случиха доста неща, включително и две интересни случки, свързани с ТЕС.
Ходихме до едно село до Троян да гледаме една къща, която брат ми харесал. Вечерта спахме в селото. През нощта дъщеря ми се разплака, че я боли ухото. Нямах никакви лекарства. Тесах първо, че се чувствам безпомощна, че не знам как да й помогна, че се притеснявам, че я боли, че се мъчи. После това, че каквото зависи от мен съм го направила, че ако много се влоши, ще ходим до Троян да търсим лекар. После ми хрумна, че все пак мога да направя нещо - капнахме топло олио в ухото, сложихме кърпа с нагорещена сол. Започнах да й масажирам ушенцето и направих нещо като прокси. Казах, че съм Диди и се опитах да си представя болката, която изпитвам. Беше като че има котка в ухото. След това си представих, че я гоним тази котка. По едно време беше като че има ябълка в ухото, после като драскотина от котка, първо червена, а след това розова. Някъде по това време тя се успокои и заспа, след това и аз съм заспала. На сутринта каза, че не я боли въобще ухото.

Аз пък вчера бях цял ден като парцал. Тесах конкретните симптоми, но не помогна особено. Снощи се въртях, дълго време не можех да заспя, непрекъснато в главата ми бяха тия къщи дето ги гледахме в селото. Затова тесах, че се освобождавам от духа на старите къщи, че главата ме боли все едно е пълна с камъни. Малко след това успях да заспя.

Днес почина свекър ми. Както си вървял по улицата, станало му лошо и паднал. Тесах, че ми е тъжно, че вече го няма, че си отиде, че ме е яд, че хората умират, макар че знам, че няма друг начин. Тесах, че ми е тъжно, че е имал някакви планове, че си е приготвил торбичката за лозе, билета за театър, но в крайна сметка никога няма подходящ момент за умиране. Пак се разплаках, ще има още тесане.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 14 Апр 2016 14:58
от kisssy123
09.04
Тези дни тесам реактивно, според ситуациите, които се случват. Тесах пак за свекър ми. Най-странното от всичко е, че като си препрочитах старите писания, се сетих, че преди два месеца го сънувах как пада. Колкото и да е идиотско, чувствам някаква вина, заради мислите си.

От както се върнахме от Троян, още повече ме боли таза. Все едно е разместен и закован накриво с пирони. Тесах точно с тези думи, но засега няма промяна.

Другото, което продължава да ме тормози е, че още повече не ми се работи и не ми се стои в апартамента.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 14 Апр 2016 15:08
от kisssy123
Не знам дупка ли е, депресия ли е, какво е, но имам чувството, че тотално затънах.
Във вторник, като мина погребението, се разболях. Сякаш едвам бях изчакала. Вчера ми беше толкова зле, че нямах сили да си вдигна ръката да тесам. Пих един колдрекс, защото реших, че няма смисъл да се самонаказвам.
Има няколко момента от погребението и след това, които трябва да изтесам.
В същото време продължава ужасно да ме боли таза.
Мъжът ми ме моли да ида на лекар, но аз упорито му отказвам.
Това значи да призная, че не мога да се справя сама.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 14 Апр 2016 23:06
от Alisa
:idea:
Това значи да призная, че не мога да се справя сама.

Re: Дневник на keit

Публикувано на: 15 Апр 2016 14:34
от kisssy123
Вчера падна яко тесане. Тесах всичко, което се сетих. Тесах конкретните симптоми - това че ме боли гърлото, все едно някой ми го шкури с шкурка, това че ме боли главата, че ми е отпаднало, че когато кашлям ме боли кръста и това ужасно ме тормози, че ме боли кръста все едно ми е натъртен и от всичко това се чувствам много нещастна и много тъжна..
По едно време имах чувството, че колкото повече повтарям негативните емоции, не се освобождавам от тях, ами ги затвърждавам. Тесах и това. След това правих по едно кръгче с негативни и едно кръгче с противоположните положителни емоции.
Накрая реших, че трябва да тесам само с положителни неща. Тесах, че организмът ми има сили да се пребори и да се излекува от тази болест. Визуализирах как се събуждам на другата сутрин и нямам температура.
Вечерта тесах за погребението и по-специално някои детайли от него. Колко студен беше свекър ми, защото беше замразен в камера за няколко дни, към края на погребението започна да се разтопява и да се стичат вадички вода по лицето му. Мъжът ми беше доста ошашавен и аз поех някаква отговорност да наглеждам дали всичко е наред, дали някъде няма нужда от нещо, купувах свещи, проверявах дали ще стигнат вазите, подавките, притеснявах се, че не можаха да влязат всички хора в заличката, после ме изтъпанчиха най-отпред, където въобще не се чувствах комфортно. Когато трябваше всеки да мине да хвърли пръст в гроба, аз взех някаква ужасно голяма буца, която издрънча върху ковчега и аз много се стресирах. Уж лека му пръст, а пък аз какво направих. Тесах всичко това и плаках. Най-много плаках за буцата. Тесах, че съжалявам, че съм го направила, че не съм искала. Тесах, че съм направила най-доброто на което съм била способна, че съм направила каквото е зависело от мен.
През нощта се събудих, много ме болеше гърлото, кашлях. Тесах нещо, но не помня какво, беше в просъница. По принцип съм забелязала, че когато тесам в това състояние, ми се получава най-добре.

Като се събудих тази сутрин нямах температура, не ми беше отпаднало, не ме болеше глава. Гърлото все още ме боли, кашлям, и кръста също много ме тормози. Но предположих, че организмът ми първо трябва да се справи с най-належащото, затова сега ще наблегна отново на гърлото и кашлицата, а след това и кръста.

Днес все пак отидох на лекар. Не ми каза нищо, което вече да не знам.

Ще тесам и това със справянето. То си ми е открай време.