Дневник на keit

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Благодаря, Яна! Ще се работи няма как :)

13 декември
Уикендът беше много емоционален и изпълнен с преживявания.
Предиобяда умът ми беше зает основно с две неща - дали ще ми дойде и как ще мине концерта. Не остана много време за тесане - само в автобуса, докато отивах към ФК, но тесах наум и само на пръстите на ръцете.
Тесах, че ме е страх от концерта и че ме е страх дали се е получило. Не знам защо, но нямам много ясен спомен от това тесане. Преди концерта се вълнувах, но колкото повече наближаваше, толкова напрежението и страха намаляваха, а не обратното. Интересното е, че дори Д. не ме дразнеше в този момент, въпреки че подхвърляше пак някакви щуротии.
Опасявах се, че може да ми дойде точно на концерта. Еми, дойде ми. Разочаровах се, но не много. Добре че имаше за какво друго да мисля.
Концертът мина много добре, имаше много емоция и голям енергиен заряд на сцената.
Вечерта много ме заболя корема, не можех да заспя от болка. Тесах разни неща, не помня какво точно, но в един момент ми изникна това, че ме е страх от неизвестното, защото не знам тази киста каква е и дали незабременяването ми е свързано с нея. Чувствам се сякаш се боря с някакво невидимо чудовище, което разстила пипалата си в корема ми. Бях вече в просъница когато го тесах това, но болката спря и съм заспала.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

13 декември - продължение

Днес не съм тесала нищо. Бях на едно много мотивиращо събитие и се замислих за разни неща.
Едното е, че това, което най ме дразни у мъжа ми е абсолютното нежелание за промяна, инертността, неинициативността, стоенето на едно място, апатията, мудността, бавността, отлагането когато трябва да се свърши нещо. Аз имам нужда да се движа, да се развивам, да правя нещо, да създавам нещо, да променям към по-добро. Осъзнавам, че приемам семейството си като пречка това да се случва. Дъщеря ми в това отношение прилича на баща си - бавна и много се мотае. Може би заради това съм развила тази висша степен на тревожност - налага се да бързам и вместо тях.
Понякога усещам семейството си като голям и непосилен товар, който се налага да мъкна. Най-много от всичко ме дразни вечното размотаване. Направо откачам, особено когато бързаме за някъде. Имам чувството, че трябва да ги влача, да ги върпам, да ги бутам, да ги тегля. Усещам все едно не ми дават да се движа напред, спират ме, ограничават ме, стоя на едно място, не мога да правя това, което искам и затъпявам. Понякога закъсняваме заради тях и аз се чувствам виновна, че сме се изложили, че не сме спазили обещанието си.

Другото нещо е секциото. Имам висок диоптър и ми препоръчаха преглед, с който да се проверят ретините. Оказа се, че са изтънели и препоръчаха секцио. Плаках доста тогава, но реших, че по-добре секцио, отколкото нещо да се повреди с очите ми. От тогава обаче все си мисля, че прекалено лесно се съгласих и се предадох. Мисля си, че не направих най-доброто за детето си, защото се уплаших за очите си. Освен това имам и белег - вече не съм същата, повредена съм.
По принцип това състояние на изтъняване се коригира с лазер, но ме беше много страх и от това и за толкова време така и не се реших, така че хем си знаех, че ако имам второ дете пак ще е секцио, хем исках да родя естествено. Реших поне да си дам шанс и най-сетне се престраших да направя процедурата за корекция.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4523
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

kisssy123 написа:Струва ми се, че не успявам да ги изчистя но нула. Все още ми е много хаотично всичко, започвам едно, но изскача друго, после трето...
Трябва да чистиш всичко до край. Това се отнася в най-голяма степен за случките. Като се появи нещо ново записвай си го, но продължавай да чистиш случката, която си започнала, докато я изчистиш напълно. После почвай новата. Ако работиш хаотично, ще имаш и хаотични резултати.

Иначе прекрасно се справяш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

Подкрепям Иван!
Аз съм също такава хаотична и за това все още има неща, които имам да чистя няколко години по-късно, защото съм ги зарязала недовършени... ама сърбам си попарата. :D :mrgreen: Напоследък се стегнах и започнах да работя по-системно и съм доволна, макар че все още не съм се освободила от хаоса... :oops:
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Честита Нова Година! Нека да е щастлива и свободна от негативни емоции! :)
Благодаря за подкрепата! Много ми е трудно в момента, струва ми се, че съвсем се забатачих. Да видим какво ще излезе накрая...

14 декември
Събудих се с мисълта за предстоящата процедура и сърцето ми се изпълни със страх. Започнах да тесам. Замислих се от какво точно ме е страх.
- от това, че ще бъда безпомощна и сама, когато ми разширят зениците на втория етаж.
- от болката, която ще изпитам по време на самата процедура
Тесах и двете неща. Запитах се кога за първи път съм почуствала страх от болката. Първото, което ми дойде наум е случката, когато си премазах пръста на една тежка врата и цяла нощ не можах да спя от болка. Започнах да си я припомням докато се потупвам и се разплаках неудържимо. Спомнях си колко ме боля цяла нощ и как си мислех, че няма да издържа на тази болка и в един момент може да полудея. Чудех се дали е възможно човек да полудее без да разбере. Мина ми през ума, че това никога не бих го причинила на детето си - ако я боли, бих се опитала да намеря начин да облекча болката й. До някъде явно изпитвам и гняв към майка, задето ми сложи оня отвратителен компрес с лук, който сигурно ме е боляло още повече. Защо съм търпяла цяла нощ, не знам... И през ума не ми е минало да махна компреса, или да отида да събудя майка и татко. Търпя и тая чувствата в себе си, докато не се натрупат толкова много, че да избухна...

---------
Процедурата мина. Тесах отново страха от безпомощност, болка и това нещо да не се обърка и да се повреди повече от колкото да се оправи. Страх ме беше, че може да мигна по време на процедурата, а то всъщност въобще нямаше такава вероятност.
Чакането беше доста изнервящо, но тесах през цялото време наум. Като цяло май мина доста добре.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Сънувах сън. С Дидито отивахме някъде. Тя се затича, изведнъж от някъде се появи кола и я блъсна. Стана толкова бързо, че дори не успях да реагирам. В следващия момент Дидито стана, каза "Добре съм", но след малко се оказа, че я боли коремчето. Аз я гушнах и започнах да я успокоявам. Някакъв човек наблизо ми каза, че трябвало да я заведа в болница. Казах му, че много добре знам какво трябва да направя. Тръгнахме и стигнахме до някакво място, където ни чакаха майка и татко. Дидито беше доста по-добде защото започна да играе и да се катери по някакви стълби. Казах им направо: "Дидито преди малко е блъсна кола". Първите думи на майка бяха: "Кате, как можа!" Вбесих се и не издържах, започнах да крещя без да чувам гласа си: "КАте, как можа! Омръзна ми все аз да съм виновната!" В това време чувах как и двамата ми казват "Млъкни, замълчи". Аз продължих и казах "Имам нужда да си изкажа мъката, тъгата и болката." При произнасянето на последната дума, гласът ми се върна, тоест вече се чувах какво казвам и се събудих.

Тесах страха ми на Дидито да не й се случи нещо лошо.
Другото не съм сигурна как да го формулирам - страх ме е, че ако се случи нещо на Дидито, аз ще бъда виновната, че не съм го предотвратила, че не съм направила необходимото и че майка ще ми се кара.
Струва ми се, че никога не съм била достатъчно добра за нея. каквото и да направя, винаги е намирала нещо, което е може да направя и по-добре или нещо, за което да ми се скара.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Вчера и днес не остана много време за тесане.
Интересното е, че днес на танците въобще не се дразних на Д., въпреки че тя пак правеше някакви смешни коментари от типа колко я дразнело като някой се хванел, а не можел да играе. Имаше едно ново момиче, за което ми беше много жал, защото ми напомняше на мен в началото.
Вчера следобеда кумувахме на едни приятели на църковната им венчавка. След ритуала, останах да питам свещеника какво се прави като приключат постите, а той ми каза, че трябва да се изповядам. Обаче на мен някак ми се струва, че не съм много за изповядване. В смисъл, въобще не знам имам ли право да се изповядам. Вярвам в Бог по някакъв си мой начин, но не вярвам в доста от постулатите на църквата. Според техните канони трябва да съм много грешна. Освен това, нали като се изповяда човек, ако искрено се разкае и вярва в Бог, ще получи прошка. А аз като не вярвам истински. Какво всъщност значи да вярваш истински в Бог?

Какво ме тормози днес? Тесах страха Дидито да не се раболее, тесах това, че изпитвам завист към М. и Ж. за това, че са бременни, тесах това, че изпитвам отчаяние и безнадеждност, че и този месец не успях да забременея, тесах и това, че виждам странни отблясъци като мигам и се тревожа да не е нещо от лазерната процедура...
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

17-18 декември
Вчера бях на семинар с Яна. Беше ми много полезен, тесах случката с подигравките на А. когато бях в училище. Естествено падна голям рев. Голяма съм ревла, знам си го...

Днес сутринта започнах с Вч не ми се става. Отидох към това, че трябва да работя, да готвя, да чистя, да пера и да мисля за всичко. Мисля си, че искам да избягам, да се махна, защото съм изморена и повече не издържам. Обаче не мога да избягам, а и май не искам. Усетих изтръпване и боцкане в ходилата, в краката, както когато си стоял дълго време на едно място и ти изтръпва и имаш иглички, но не смееш да мръднеш, защото знаеш, че ще те боли повече.
Питах се защо трябва да работя - за да имаме достатъчно пари за храна, за кредита, за сметки и ежедневни разходи.
- трябва да готвя, чистя и пера, за да съм добра домакиня, за да е чисто у дома, , да сме чисти и спретнати, да се храним здравословно.
- трябва да мисля за всичко - за да имам контрол над нещата и защото няма кой друг.
Когато приключих сесията бях доста спокойна, обаче се сетих за проблема с очите и отново се изпълних с панически страх. Тревожа се дали ще остане така завинаги и дали няма да започна да се страхувам да излизам по-тъмно :(
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

25 декември
Тези дни не ми оставаше много време за тесане. Сега сме в Х. при родителите ми. Чувствам се сравнително спокойна, макар и да усещам леко безпокойство.
Тесах Вч усещам леко безпокойство, като го определям на 3-4, но не успявам да го сваля или да разбера какво точно го причинява.
Проблемът с отблясъците вечер се оказа заради две неща - едното беше заради старите лещи и като ги смених, се оправи. Обаче има и друго - то се появява като загасе лампа - тоест при рязък преход от светло към тъмно. Тогава виждам едни светли ивици независимо дали съм с лещи или не. Четох, че е остатъчен ефект от лазера, който изчезва до месец и много се надявам наистина да е така.
Все не успявам да изтесам и конфликта с майка, а знам, че е много важен. Засега съм стигнала до това: Вч ме е страх майка да не ми се скара. Оня ден много ме ядоса - дойде в стаята и викна "как пък не ти дойде на ума еди какво си". Аз чувам "Как може да си толкова глупава/смотана/недосетлива! Виж как аз се сещам за всичко, пък ти не се сещаш." Може би винаги съм се стремила да бъда и аз толкова перфектна колкото нея. Тя винаги е правата, тя винаги знае всичко най-добре, а ние всички непрекъснато грешим и правим нещо не както трябва.
Другият ми конфликт е с мъжа ми, и там има много работа, но едно по едно.
Снощи сънувах сън с майка. Сънувах, че се карахме и й бях много ядосана. Казах й част от нещата, които исках да й кажа, макар че в момента сякаш не си спомням нищо конкретно. Това, което най ме изненада е, че в съня майка ми имаше много негативно отношение към мен - че съм несериозна, безотговорна и каква ли не още, въпреки че винаги съм мислила, че тя ме намира за много добър човек. Явно съзнанието ми мисли едно, но подсъзнанието съвсем друго.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

28 декември
Вечерта на Коледа трябваше да правим секс по график. Не ми се правеше. Не знам как тръгна разговора, но в крайна сметка казах на мъжа ми, че не искам да съм по-силната, не искам само аз да взимам решенията и да поемам всички отговорности. Той, разбира се, се засегна. Казваше, че не се сеща какво да прави, стана му много тъжно и тежко. Исках да кажа, че ми се иска да е по-силен, смел, самоуверен и инициативен, но не посмях. Чувствам се виновна, че го карам да се чувства така. Не можахме да се изясним, не правихме и секс. Не знам какво да направя.

На другия ден сутринта на Дидито й се поду устната. Първата ни реакция беше, че е нещо алергично и че трябва да я заведем на лекар. Беше събота и работеше само Спешното, а аз не исках там. Осъзнах, че исках да ходим на лекар, само защото мислех, че майка ще очаква това от мен и ще ми се кара, ако не я заведем.
Не я заведохме. Няколко часа по-късно от подутото нямаше и следа.

Проблемът с мъжа ми остава и продължава да ме тормози. Не ми се прави секс, а искам да имам бебе. Как да стане тогава. Тесах разни мисли за него, но до нищо конструктивно не стигнах. Наистина не знам какво да правя.

Предната вечер сънувах сън. Бях в стая, а навън беше една моя съседка от блока, която много обича да ме тормози и да ме кара да правя разни неща свързани с домоуправителстването ми. Тя ми махаше, а аз се опитах да се направя, че не я виждам. Дойде още една жена и ми извика по име. Аз се показах, те казаха, че само искали да ме питат нещо и влязоха. Обаче се разположиха и взеха да вадят и подреждат някакви неща и да говорят по телефоните си и нещо да организират. Много се ядосах, развиках се и ги изгоних, даже направо ги избутах от къщи, казвайки им, че няма да минават повече с този номер, уж за малко.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

29 декември

Събудих се с леко притеснение. Тесах го. Стигнах до извода, че чувствам, че сърцето ми е като в клетка, като в капан. Тесах това.
Искам да правя това, което ми се иска, но винаги поставям на първо място това, което трябва. Искам да променя нещата, но ме е страх. А и някои от тях въобще не мога да си представя как може да се променят.
Мислех си за работата ми с едни клиенти, която ми е много скучна на моменти и не особено добре платена. Не мога да си представя да ги отрежа обаче. Харесва ми да работя с тях, но пък толкова време правя едно и също, че ми е втръснало.
Мислех си за кредита - много ми тежи, но как да го изплатим предсрочно?
Искам да не ми се налага да работя известно време - да си чета книжки, да гледам филми, да си пиша разни работи.
Искам да нямам домакински задължения, да не ми се налага да готвя, да чистя, да пера.
С дъщеря ми да си играем само на такива игри, които са ми интересни.
Да не се налага повече да правим секс по задължение и график.
Да не съм повече домоуправител и да не ме занимават с глупости.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

30 декември

Вчера пробвах да тесам директно самия страх и симтомите свързани с него. Най-силно беше туптенето на сърцето, намалих го, после усещам стягането, после пак сърцебиенето, после пак стягането. Усетих, че се въртя в кръг.
По едно време сякаш си представих, че имам пърхащи пеперуди в корема, но за кратко. Появи се парче метал в гърдите, тесах и него, обаче после пак се появи стягането - него го оприличавах на стегната кожена дреха. Накрая стигнах до стегната плетена бежова жилетка, но се наложи да спра тесането.
Вечерта преди лягане реших да потесам случки. Пробвах с един от най-ранните ми спомени, който мислех, че ще е драматичен и ще изскочат някакви неща от там. Случката е как седя на някаква пейчица в детската градина, сама, и чакам мама и татко да ме вземат. Не усетих никакви емоции. Страх, гняв, самота, притеснение, че са ме изоставили - нищо. Просто си седя там и толкоз. Знаех, че ще дойдат да ме вземат и след това повече няма да ходя на градина, защото ме оставиха да ме гледа прабаба ми. Тогавашното ми аз сякаш вече знаеше това и въобще не се притесняваше. Стана ми странно, може би трябва пак да тесам след време...
Следващата случка е от предучилищната. Имаше две момичета, които ме бяха карали да целувам земята. Там усетих яд и гняв. Искаше ми се да им прасна по един. Намалих го, но не знам дали се изчисти напълно. Трудно ми е да преценям дали съм свалила до нула. Или само си мисля така, а пък да не съм успяла съвсем. Може би трябва да проверям пак след време.
Търсейки други случки от ранно детство, ми изплува смъртта на Б. Усетих огромен страх и тръпки като иглички по цялото тяло. Тесах страха, катастрофата, това, което бях чула как е станало - че са били две коли, отивали на почивка на море, как Б. е изхвръкнала от колата и се е набучила на нещо остро. Ужасна трагедия. Бях доста малка когато това се е случило. После някое от по-големите съседски деца ни плашеше как мишките на Б. идвали в стаята през нощта.
Не предполагах, че тази случка толкова ме е разстроила. Доста плаках. Направо се задушавах от мъка. Намалих нивото, но май пак не успях да го изчистя напълно.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

kisssy123 написа: Другото не съм сигурна как да го формулирам
Можеш да тесаш съня, така както си го написала. Струва ми се, че е имал лечебен ефект, предвид изхода. Намерила си гласа си. :)
Тесай нещата така, както си ги написала.

Радвам се, че практикума ти е бил полезен.

Нещо, което аз правя, когато не мога да изчистя докрай е да тесам точно това: Въпреки, че не мога да се освободя от еди какво си, въпреки че все още има от еди кое си чувство и т.н. Или пък започвам да разказвам на глас и да тесам, или водя диалози с хората, които са участвали, докато тесам. Или да се попитам какво още чувствам, да се попитам с какво още е свързано случилото се... И понякога просто оставям нещата да се оталожат за няколко дни и подхващам наново. За някои неща съм установила, че им трябва някакво време да се наместят.

Много интересно е, че сънищата ти дават доста отговори. Може да "заложиш" преди да заспиш какво послание да получиш по време на сън. Например за някои от тия неща, които не можеш да изчистиш до край, къде е нишката, която трябва да последваш.

Секса по график си е пълна шитня... При толкова каши и по този начин, може би за момента да сложите пауза на опитите за бебе. Вероятно детето не се появява поради някаква причина (би могла да потърсиш отговор с тес, например да си представиш бъдещото дете и да го попиташ защо още не идва при вас). Ако решиш да се задълбаеш по темата - принципно секса има много сериозно отношение в отношенията с интимния партньор. Не трябва да липсва, не трябва да е по задължение, не трябва да е "щото мъжът иска, да не му развалям хатъра" и т.н. Обърни внимание на какъв "body image" имаш. Не помня дали говорихме на практикума - начина по който се възприема има пряко отношение към сексуалния ни живот.
При вас може би има и едно разменяне на ролите - кой е мъжа, кой жената. Хубаво е и това да се изчисти.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

ivangp
Site Admin
Мнения: 4523
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

kisssy123 написа: Проблемът с мъжа ми остава и продължава да ме тормози. Не ми се прави секс, а искам да имам бебе. Как да стане тогава. Тесах разни мисли за него, но до нищо конструктивно не стигнах. Наистина не знам какво да правя.
Изчисти отношението към мъжа ти. Много е вероятно то да е причината да не можеш, т.е. да не искаш да забременееш. Ти искаш дете, но може да не искаш да е от този мъж или да не искаш да го отглеждаш с този мъж, понеже не чувстваш любов, подкрепа, сигурност и т.н.

Заеми се с процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ така както е описана във форума. Направи си списък със случки и освен всичкия друг ежедневен ТЕС направи усилие да чистиш поне една случка на ден. Иначе ТЕСа ти ще е хаотичен, както досега. Процедурата ще го структурира в някаква степен.
След 3 месеца до година ще си благодарна, че си правила тази процедура. Много е важна и полезна. Ама многооооооооо!

Продължавай да пишеш!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Благодаря за идеите и подкрепата!
Направила съм списък със случки и тесах някои от тях. Проблемът е, че не съм сигурна дали успявам да ги изчистя напълно. Тесам и отношенията с мъжа ми, но това, до което стигам е, че съм много объркана и не знам какво да правя. Не искам да го приема такъв какъвто е, искам да се промени, но без аз да му казвам, защото иначе ще ми се обиди.
Тесам с думите, Вч съм объркана и не знам какво да правя, аз напълно и безрезервно приемам себе си и знам, че някак ще намеря решение на тази ситуация.

31 декември

Снощи се събудих през нощта и сякаш усетих гърлото ми да дращи. Изпитах ужасен страх да не се разболея точно на 31ви и да прекарам новогодишната нощ болна. Тесах страха и успях да го премахна. След това обаче ми изникна спомена как като малка много често боледувах и все се налагаше да ми бият инжекции. Веднъж дори на Нова година. Изпитах яд, гняв и самосъжаление. Защо все аз, защо дори и на Нова година... Непрекъснато ме влачеха по кабинети, манипулационни и ми правеха краката на решето. Така болеше. Тесах всичко това.
Осъзнах и още нещо - стягането на сърцето, гърдите, ръцете - не е отвън, не е нещо външно, някакъв външен предмет, а отвътре. Сърцето ми се свива от страх и така свива и сковава гърдите ми, ръцете ми, цялото ми тяло. Цялата се сковавам от страх.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

Публикувай отговор