Дневник на keit

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

9 януари

През нощта се събудих от сън. Сънувах майка ми, която пак ми се караше, по-точно упрекваше ме, че не съм била помислила за нещо. Аз се развиках, че съм помислила и започнах да обяснявам каква точно е ситуацията. Тя от начало се разсърди, обаче аз й казах, че понеже досега съм си мълчала толкова време и затова имам психологически проблеми и тогава тя каза, че е по-добре да си изразявам емоциите. След това се прегърнахме.
Като се събудих сърцето ми беше разтуптяно, все едно наистина съм преживяла случката. Тесах това, успокоих се и заспах отново.
Най-хубавото от цялата работа е, че вече не се чувствам ядосана на М.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

10 януари
Вчера ходихме до Троянския манастир да се помолим на чудотворната икона. По-късно се замислих, че се молих сама и се молих за себе си - да успея за забременея. Осъзнавам, че може това да е основния проблем - искам аз да успея. Успяването ми е важно, а неуспяването ме тормози.

Тесах за страха от резултата от спермограмата и за кистата. Страх ме е да не се е увеличила, заради бурните ми емоции покрай тесането.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

11.01
Снощи тесах за мъжа ми, за това, че не го обичам, че не ме привлича, че ме дразнят разни неща у него. Ужасно ме заболя главата. Чувствам се може би виновна, че не го обичам. Чудя се какво се е променило, или пък винаги е било така. Все трябва да е имало нещо, заради което съм изричала думите "Обичам те". Мислех и за това, че не ми се прави секс - дали въобще или само с него... Мина ми през ума, че той е единствения човек с когото ми е позволено, а на мен точно с него най не ми се прави... Главата ме зацепи толкова силно, тесах, че ме заболява главата, само като си помисля за тези неща. Тесах докато спря да ме боли и съм заспала.

Днес сутринта бяхме на преглед. Моята киста си е там, малко се е увеличила. Спермограмата е все така лоша, макар че док каза, че имало леко подобрение. Съветва ни да подадем документи за инвитро.
Почувствах се много зле. Целия следобяд ми беше много зле. Чак надвечер остана време да потесам.
Разплаках се, толкова нещастна се чувствах, толкова зле, толкова тъпо и смотано ми беше. Идеше ми да с удрям главата в стената, да ритам, да блъскам, да се затворя в някаква дупка и да не излизам от там. Тесах през цялото време, накрая ми изплува това, че се чувствам пълен провал, провалена. Не успявам да забременея, та ще се наложи изкуствено да ме забременяват. Не успявам да се справя със собствените си проблеми - тесам вече почти месец и половина, а кистата вместо да намалее, се е увеличила. Сега след като получих надеждата от ТЕС, си мисля, че не бива да правим инвитро, но дали ще успея да се справя?? Преди това док предлага да направим лапароскопия, но дали все пак кистата не може да се махне сама?? Но ако наистина имам ендометриоза??
Тесах това "Вч се чувствам отчаяна и не знам дали това, което правя ми помага". Чувствах, че главата ме боли сякаш някой ме удря с чук, после с дъска, после усещането изчезна.
Преди да започна сесията се чувствах зле на 9, а накрая - 2-3.

По-късно проверих отношението си към М. - прочетох отново съобщението и дискусията и въобще не се ядосах. Усещам някакво съвсем смътно чувства - някъде между 0,5 и 1, но не мога да определя какво точно е. Може би че съм прекалено мекушава и прекалено лесно съм й се извинила?
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

14.01
Вчера сутринта като се събудих, пак имах доста силно напрежение и страх. Беше свързано с подаването на документите за инвитро. Хем не исках да ги подавам, хем не можех да се откажа съвсем. Чувствах сякаш имам поставен срок и не бях сигурна дали ще се справя. Тесах "Вч ме е страх че няма да имам воля/сили да се справя с помощта на ТЕС". Защото ме е страх, че като имам инвитрото като резервен вариант, няма да имам толкова воля и сили да се справя сама с ТЕС. Това инвитро го чувствам като спасително въже, но и като краен срок, и като оправдание. Не знам дали няма да ми попречи да съм достатъчно сериозна с тесането. Но пък аз не искам да се стига до инвитро, искам да си забременея нормално.
Страх ме е дали ще успея да се преборя с кистата, и ендометриозата ми е под въпрос. Как да тесам нещо, което не е сигурно дали го има въобще???

Два дни се чудя как да тесам мъжа ми и все не се получава. Тесах, че не знам как да тесам, че ме е страх да тесам, че ме е страх какво ще изникне и т.н.
Снощи преди да заспя пак пробвах, но сякаш мозъкът ми блокира, те уж спяха, но не можех да се отпусна.
Тази сутрин най-после успях да остана сама на спокойствие. Започнах да тесам, че ме е страх да тесам за мъжа ми (5). След това стигнах до 'Вч не харесвам мъжа ми такъв какъвто е, но и не искам да се разделям с него" Тесах няколко пъти, че имам такъв конфликт и стигнах до мисълта, че не искам да се разделям с него, защото той е добър човек, а аз се чувствам виновна, заради това, че не го харесвам. Вината оцених на 8 и се разплаках. Гърлото ми се стегна, главата ме заболя. Тесах чувството за вина: "Вч се чувствам виновна, че не харесвам мъжа ми такъв какъвто е". Осъзнах, че се чувствам виновна, че не го обичам истински, безрезервно, така както например обичам дъщеря ми. Следващото, което изникна беше "Вч имам нужда от разни неща, заради които да обичам мъжа си, а той ги няма." Следва още повече рев и стягане на гърлото. Разсъждавах над това от какво имам нужда - от подкрепа, закрила, успокояване, споделяне, но не ги получавам от него. И няма от кой друг. Сетих се за мама, но тя е далече и също не ме разбира сега, макар че преди ме разбираше и успокояваше. Чувствам се сам сама, самичка на света да се боря с всичко. Никой не ме разбира.
С тези думи тесах доста дълго и плаках много. Усетих нужда да тесам с едната ръка кръгче по точките, а с другата - само по Аз точката. Осъзнах, че от много години се чувствам сам сама, изоставена и никой не ме разбира. Мислела съм си, че мъжа ми трябва да е или може да е този най-близък и доверен приятел, който да ме разбира и да ме подкрепя във всичко, но той не ме разбира и не успява да ме подкрепи и да ми даде сила и кураж, когато имам нужда. Изпитвам дълбока тъга от това, гърлото ме стяга от мъка. Тесах това доста време докато се успокоя. Много плаках през цялото време.
Когато приключих, се чувствах много замаяна и отпаднала. Опитах се да се сетя с каква декларация започнах, за да мога да я оценя пак. Ами не можах. След известно напъване се сетих и осъзнах, че въобще не ме е страх вече да тесам за мъжа ми. За вината и останалите неща имам да тесам още.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4526
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Аз не мога да разбера ти защо толкова силно искаш да имаш още едно дете.
Какво ще ти даде то, което в момента нямаш?

При положение, че не обичаш мъжа си, не искаш да правиш секс с него, явно не си щастлива в брака си, а в същия момент искаш да имаш дете от същия този мъж, което изисква секс и което още повече те обвързва в не щастливият ти брак.

Губи ми се причината.

Помисли хубаво върху този въпрос:
Какво нямаш в момента и се надяваш да получиш, чрез второто си дете?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Дневник на keit

Мнение от Яна »

Ин-витрото е много зверска процедура за жената, сякаш искаш да се самонакажеш с това... :roll: Не искаш ин-витро, пък подаваш документи за такова... Кой те натиска (освен ти самата себе си)? Мъжа ти всъщност иска ли второ дете?
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Странно, но не бях видяла новите мнения.
На въпроса защо искам дете още в самото начало като почнах да тесам съм отговорила така:
- защото така си бях намислила
- защото винаги съм искала да имам две деца
- защото майка ми и баща ми имат две деца
- за да си има дъщеря ми братче или сестриче
- защото повечето хора около нас имат по две деца
Защо толкова се разстройвам, че не се получава:
- защото се чувствам неуспяла, провалена
- защото се чувствам непълноценна, незавършена
- защото чувствам, че остарявам

Сега след почти два месеца тесане, виждам какво стои зад тези отговори и върху какво още ми предстои да работя - нуждата от контрол над нещата, нуждата да повторя семейния модел, страха ми от провал и неуспяване. Сега бих добавила нуждата от любов също.
А пък за инвитрото - не искам да се самонаказвам, аз исках да подадем документи. Мъжът ми не иска, но толкова го навивах преди да науча за ТЕС, че сега някак си не можах да се отметна :( Той иска още едно дете, да.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

17 януари
Ще опиша едно тесане от вчера, което направих с помощта на Яна и което ми беше много полезно.
Много е дълго и леко хаотично, но пък на мен много неща ми се изясниха.

Започнах с това, че мъжът ми ме дразни и че се ядосвам от това, че не се грижи за външния си вид. Главата ме стегна по същия начин както когато тесах случката с М. Освен несправедливото обвинение имаше и още нещо тогава. Усещах яд, че правя толкова неща, че давам всичко от себе си, а не получавам никаква благодарност. Вкъщи положението също беше станало нетърпимо, имах чувството, че не издържам повече, че ще експлоадирам от напрежение. Върнах се още назад и се сетих за друга ключова случка, когато ме стягаха гърдите от напрежение. Това беше може би края на 2006 г., когато работех по един проект със засичане на часовете и имах чувството, че не се справям. Трябваше да бързам, да правя нещо, което не ми се удава особено, времето не ми стигаше, имах чувството, че ще се проваля и всички ще разберат колко съм некадърна. Тук се сетих за училище. И там го имаше това дали ще успея да се справя, трябваше да съм най-добрата, да не се изложа, да не се проваля, и майка да не ми се кара.
(Много ме е страх от тази мисъл - какво ще стане, ако разберат, че съм некадърна? Ами ако аз наистина съм некадърна? Може би аз наистина не съм толкова добра, за колкото се смятам. Какво ако само си мисля, че съм организирана, умна, способна? Всъщност може би въобще не съм толкова организирана и умна? Толкова неща правя и непрекъснато закъснявам със сроковете. Ако наистина бях толкова умна и организирана, това нямаше да се случва.)
(Отделно от това причината за стягането в гърдите от 2006 г. беше и онази случка от Джулай морнинг, която все още не съм разнищила.)
Но все пак продължихме с училищните ми години. Чувствах се много самотна. Имах си въображаем приятел, с когото много обичах да си приказвам. Можех да си говоря с него за всичко и той ме разбираше така добре... Започнах да си водя и дневник, където можех да си споделя всичко, да си излея душата.
След това ми излезе друга случка. Бях в първи клас. Майка ме учеше да пиша букви. Аз май не можех да се справя. Мама ми обясняваше, но чувствах, че ми се кара за това, че не се справям. Може би не ме обича заради това, че не се справям? Уж казва, че ме обича, а пък ми се кара. Чувствах се безпомощна. Исках мама да ме прегръща и да ме обича, а не да ми се кара.
Върнах се още назад и си представих една въображаема сцена, в която исках да спя при мама и татко. Бях много мъничка. Исках да ме гушкат и да ми кажат, че ме обичат. Бях сърдита на мама за това, че ми се кара. Татко пък не искаше въобще да ми обръща внимание. Говорих и с двамата. Най-вероято и мама, и татко не са били готови за това да бъдат родители, не са се познавали дълго, майка ми е забременяла като студентка първи курс, преди да се оженят с баща ми. Тя винаги ми е казвала, че много са се обичали, но мен пък винаги ме е глождило съмнението дали наистина са искали да се оженят, дали са ме искали и мен...
Върнах се още по-назад - още когато мама е разбрала, че е бременна с мен. Направих въображаема сцена за това. Усетих, че е била много уплашена и я е било страх какво ще каже нейния баща - моя дядо. Следващата сцена беше как мама отива при баба и дядо и им казва, че е бременна. Дядо е ядосан от начало, иска тя да се омъжи. Мама не е била готова, но се е примирила. Говориха си и накрая дядо каза, че ще подрепя мама, въпреки че е направила грешка, но трябва да си понесе отговорността за това. Разбрах, че мама ме обича, въпреки че ми се кара, просто й е било много трудно в началото.
Татко пък никога не е знаел какво да прави и как да се държи с мен. Аз много съм плачела, а може би и мама го е скастряла, че не прави нещо правилно и той се е отказал да се занимава с мен. Разбрах, че вътрешно ме обича, просто никога не е знаел как да го показва.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

17 януари - продължение

Снощи преди да заспим дълго говорихме с мъжа ми. Повече той говори, което е изключително нетипично за него. Каза, че иска другите около него да са добре и да са доволни, за да е доволен и той. Каза, че няма някакви големи амбиции или цели. Няма големи очаквания, за да не се разочарова. Най-голямото му желание е да остави нещо след себе си, което да е от полза на хората.
Разказах му за хората, които ме вдъхновяват и че искам и аз да бъда такава. Най-общо казано - това, което обединява тези хора е, че имат искрица, живец.
В момента не усещам мъжа ми да има такава искрица, заради която да го обичам истински. Аз обикновено му давам от моята, но тя сега е изчерпана, не свети. Изтощена съм. Искам и той да ми дава енергия, искрица. Защото иначе се налага да я търся от други хора.

Трябва да позадълбая в някои неща свързани със секса. Едното от тях е, че не се чувствам достатъчно жена. Другото е, че плача по време на оргазъм. Хм.

Днес се усещам много отпаднала - тялото ми е схванато, гърдите ме болят все едно имам мускулна треска. Следобяда много ме заболя главата. Напрегнато ми беше. Наложи се да си легна и да тесам главоболието. Върнах се към края на 2006. Непоносимото напрежение, стягането на гърдите, мисълта, че не издържам повече. Мисълта, че не обичам мъжа ми. Обичала ли съм някога истински мъж? Знам ли как се обича мъж? Започнах да си спомням всички момчета и мъже, които съм харесвала или с които съм имала нещо общо. Припомних си няколко случки - случката в пицарията, случката в 1411, случката с първия ми път и сутринта след това. Случката с И. и най-вече случката с К. от Джулая. Тези случки дори не мога в момента да си позволя да споделям тук. Не чувствах вина, обаче знам, че би трябвало... А сега де? Чувствам се виновна, че не се чувствам виновна... Не знам що за човек съм. Човек или отвратително чудовище?
Поне главата ми поразмина и съм заспала.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4526
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

А това каза ли му го?
kisssy123 написа: Най-общо казано - това, което обединява тези хора е, че имат искрица, живец.
В момента не усещам мъжа ми да има такава искрица, заради която да го обичам истински. Аз обикновено му давам от моята, но тя сега е изчерпана, не свети. Изтощена съм. Искам и той да ми дава енергия, искрица. Защото иначе се налага да я търся от други хора.
Според мен е добре да седнете да си кажете някои нелицеприятни истини право в очите. Но без да се обвинявате. Просто да споделите как се чувствате, с цел да се разберете по-добре. Не знам дали мъжът ти е готов за това. Аз не знам и ти дали си готова. Но дори да не е сега, в по-късен етап ще е много полезна стъпка в задълбочаване на връзката ви.

А по отношение на това:
Трябва да позадълбая в някои неща свързани със секса. Едното от тях е, че не се чувствам достатъчно жена. Другото е, че плача по време на оргазъм. Хм.
Плачът може да е просто израз на облегчение. Може дае плач от радост. А може и да е израз на самота, липса на любов, желание да си някъде другаде, с някой друг и т.н. Ако е някое от последните, т.е. ако е с негативна окраска, това също е тема за ТЕС.

Прекрасно е, че продължаваш да работиш върху себе си и че ти излизат тези неща за да ги осъзнаеш и изчистиш.
Също така е супер това, че ги пишеш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

ivangp написа:А това каза ли му го?
kisssy123 написа: Най-общо казано - това, което обединява тези хора е, че имат искрица, живец.
....
Не, още. Наистина не съм готова. Но е факт, че напоследък си говорим повече и то без да се обвиняваме. Усетих някакво освобождаване и у него.

19.01
Вчера май нищо не съм тесала. Днес сутринта не ми се тесаше, но тесах, че не ми се теса и някакси започнах.
Преговорих си пак от какво ме е страх - че не ми се става, че не мога да забременея, че не обичам мъжа ми, че съм провалена.
Мислех си, че може би не е трябвало да се омъжвам. Чувствах се все едно се отричам от целия си живот до сега и че е можело да имам и друг по-добър живот. Можело е да не се омъжвам, да бъда свободна, да правя каквото си искам, а не все каквото трябва и каквото е редно.

Днес следобяда достигнах до някакво прозрение. Видях се с една приятелка и си говорихме за търсенето и аз казах, че като постигна едно, тръгвам да търся друго и все нещо не ми достига. А тя каза, че няма нищо лошо в търсенето и че не може да си представи да стигне до някакво ниво, в което да си каже - постигнах всичко, за което съм си мечтала, повече нищо няма да правя и да се развивам.
И се замислих - какво лошо има в търсенето наистина? Защо до сега винаги така съм го възприемала? Защо съм си мислила, че все не ми достига едно и също универсално нещо? Та нещата непрекъснато се променят. Едно време имах нужда някой да ме обича, намерих го, след това имах нужда от сигурност, дом, семейство - постигнах ги. После - от свобода - позволих си я. След това от кариера - и това опитах. После от кауза - и това опитах. После от спокойствие - имах го. После пак каузата излезе на преден план - пробвах, макар да не ми се получи съвсем. Пътешествия - попътешествах си и то доста добре.
Това са все етапи от израстването ми. Сега отново е дошъл момент да мина на по-високо ниво. И в това няма нищо лошо.
Когато го осъзнах това, направо не можех да повярвам как до сега не съм го осъзнавала. Идеше ми да го извикам и да го напиша с главни бувки навсякъде. Та то е толкова важно!

Четох една много интересна статия на Елизабет Гилбърт за разликата между работа, хоби, кариера и призвание. РАбота и хоби имам, от кариера не съм изпитала нужда, но призвание си нямам, а усещам голяма нужда. Трябва да имам някакво призвание, нали? Е.Г. казва, че призванието ти може да бъде да търсиш призвание..

Другото, което ме осени, е мисълта, че е нямало как да имам друг живот, защото бъдейки човека, койото съм била и знаейки нещата, които съм знаела, е нямало как да направя други избори и да взема други решения. И няма смисъл да съжалявам за миналото. Имам власт да променя само бъдещите си решения и избори.

Осъзнах и още нещо - семейството ми тежи, защото се опитвам да ги мъкна в моята посока и по моя път.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

20.01

Сутринта отново се събудих със страх и напражение. Тесах за кистата. Усещам тежест и напрежение в ляво и това ме кара много да се страхувам.
Следобяд ми стана още по-нервно и трябваше да потесам.
Тесах за мъжа ми - че ме е страх, че няма да ме разбере, няма да ме подкрепи и ще си остана сам сама да се боря. А сама дете не мога да си направя. Като ми мина тази мисъл, и чак ми стана смешно. Ами че аз досега горе-долу това се опитвах да направя. Аз бях поела инициативата кога да правим секс, следях овулация, мерих БТ, ходих по лекари, правих изследвания. Ядосвах се, че аз не успявам да забременея. Ами как да стане. Може би част от причината е, че мъжът ми не е искал да ме забремени. Може би защото не му е харесвало това, в което съм се превърнала.
Тук остава въпросът, ако аз се променя, но той реши да не се променя, аз какво ще правя? Ами ще направя каквото зависи от мен.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

21.01

Пак тесах за кистата, изброявах емоции, свързани с болката, която усещам. Основно са - страх, тъга, самосъжаление. Обаче не успявам да ги сваля, може би моментно се успокоявам, но на другия ден, като усеят отново болката и тежестта и пак наново...

Имах още няколко прозрения, които ей така ми изникват от нищото, тоест без да тесам в момента:
Винаги съм търсила в мъжете това да мога да разговарям свободно с тях за всичко. Всъщност ми е тъжно, че никога не съм можела да говоря свободно с татко, никога не съм знаела за какво и винаги ми е било неловко като останем само двамата, защото не знам какво да му кажа.

Всъщност не ме е страх да шофирам, даже ми е приятно. Страх ме е от другите шофьори, от пешеходците и всичко, което е извън моя контрол. Страх ме е и да не сгреша, да не объркам нещо.
Последно промяна от kisssy123 на 27 Яну 2016 20:05, променено общо 1 път.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

23.01

Снощи се събудих през нощта от странен сън. Бяхме в друг град, в друга държава. Решихме да посетим концерт, който се провеждаше в някаква катедрала, която беше в реконструкция. Влязохме и се озовахме в голям двор, в който бяха наредени маси и пейки. Настанихме се, концертът всеки момент щеше да започне.
В този момент небето притъмня, надвиснаха тъмносини облаци, понесени от вятъра, изтрещя гръмотевица. Всичко се случи толкова бързо и неочаквано, че всички разбрахме, че предстои необичайна буря в невиждани досега размери. Изпитах усещането за нещо неизбежно - че няма да оцелеем, и в същото време някак иронично - че се намираме в двора на катедралата. В следващия момент видях, че в небето много ниско над нас, се носи огромен каменен блок, наподобяващ гигантска статуя.
След като се събудих останах с усещането за страх. Започнах да си припомням съня и да го тесам. Най-силното от всичко беше това чувство за неизбежност, за отчайваща безнадеждност. Не съм съвсем сигурна, но го свързах със страха от смъртта. Много ме е страх от смъртта. Тесах го. Знам, че е нещо неизбежно, но въпреки това все още не мога да го преодолея.
Стигнах пак до мисълта за кистата и че много ме е страх от нея. Сега повече ме беше страх от колкото да ми е тъжно. Тесах, че искам да се освободя от нея, че всеки ден намалява малко по-малко и се резорбира, че тялото ми знае как най-добре да се справи.

Друг интересен проблясък - замислих се, че непрекъснато се ограничавам в това да бъда щастлива. Че има някаква степен на чиста радост, отвъд която не смея да прекрача и причината за това е, че ме е страх, че ако си го позволя, след това ще се случи нещо лошо. Хрумна ми когато отивам към народните танци, слушах хубава песен по радиото и аз се почувствах толкова добре, но подсъзнанието ми веднага скочи с нещо от сорта "Много хубаво не е на хубаво". Просто сама се отрязах. Не знам от кога се е загнездила тази представа у мен, че ако ти се случи нещо хубаво, след това животът веднага ще те компенсира с нещо лошо.
Майка ми ме е учила да не парадираш много с успехите си и с това, че се чувстваш добре, за да не предизвикаш завистта на другите. Тя казва обикновено "Все да има нещо да се пртесняваш", т.е. никога не е било така, че нещатата изцяло да са наред, все има нещо, което да не ти е таман и което да го мислиш. Един вид - ако нещата са наред, значи предстои да се случи нещо лошо. И така непрекъснато живееш в тревога и никога не можеш да си позволиш напълно да се отпуснеш.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4526
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Тази публикация е пълна с велики прозрения. И те са:
kisssy123 написа: Можело е да не се омъжвам, да бъда свободна, да правя каквото си искам, а не все каквото трябва и каквото е редно.....
Уви, не е можело.
Защото -
Другото, което ме осени, е мисълта, че е нямало как да имам друг живот, защото бъдейки човека, койото съм била и знаейки нещата, които съм знаела, е нямало как да направя други избори и да взема други решения. И няма смисъл да съжалявам за миналото. Имам власт да променя само бъдещите си решения и избори.
......няма нищо лошо в търсенето и че не може да си представи да стигне до някакво ниво, в което да си каже - постигнах всичко, за което съм си мечтала, повече нищо няма да правя и да се развивам.
Еврика!
Сега отново е дошъл момент да мина на по-високо ниво. И в това няма нищо лошо.
Тук бих искал да те поправя - няма по-високо ниво, просто има друго ниво. То не е по-високо или по-ниско, просто е различно. Пътешестването не е по-високо нито по-ниско ниво от кариерата или семейството. Просто е различно.
Когато го осъзнах това, направо не можех да повярвам как до сега не съм го осъзнавала. Идеше ми да го извикам и да го напиша с главни бувки навсякъде. Та то е толкова важно!
Не си го осъзнавала, защото:
....бъдейки човека, койото съм била и знаейки нещата, които съм знаела, е нямало как да направя други избори и да взема други решения.

Сега имаш нови знания, нови средства, като ТЕС, нови събития в живота ти и т.н.

И понеже си осъзнала това, а то е изключително важно и лежи в основата на всяко приемане и прошка, според мен е време да осъзнаеш, че абсолютно същото важи и за мъжа ти. Той не е можел да мисли и действа по-различен начин, бидейки човекът с това конкретно минало, родители, знания, средства и натрупан опит. И в този смисъл да го обвиняваш и да му се сърдиш за това, което е, е безмислено и неоправдано. Дай му нови средства и знания, дай му нови случки в живота, промени себе си и той също може да се промени, ако реши, че го иска. Ако ли не, здраве да е. Нищо не е крайно и фатално. Просто една нова стъпка по пътя ни на развитие. Прости и приеми, пък каквото ще да става.
Всичко е плюс и минус едновременно. И всичко ни води нанякъде. Накъде? - никой не знае. И всяка посока е вярна и единствена възможна в дадения ни етап на развитие, със знанията, способностите, миналото и средствата с които разполагаме в дадения момент.
Трябва да имам някакво призвание, нали? Е.Г. казва, че призванието ти може да бъде да търсиш призвание....
Не не трябва. Но може ако пожелаеш. Това, че е Е.Г. го казва, не означава че е меродавно за всеки, нито пък, че е истина за теб. Ти решаваш, дали да приемеш това, което някой казва.
Осъзнах и още нещо - семейството ми тежи, защото се опитвам да ги мъкна в моята посока и по моя път.
Супер! Спри да се опитваш! Не налагай! Бъди пример за подражание!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Публикувай отговор