Дневник на буболечката

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на буболечката

Мнение от ivangp »

Е разгеле! Честито!

Това в розово в редишния ти пост е идеално за включване в декларация.
Ще видиш как облакът се променя в нещо друго след ТЕС, цветът му се променя, тежестта, блокажа, стягането и т.н.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Тези дни ми е много объркано... немога да спра да мисля и размишлявам по цял ден.Сънувам кошари вече няколко вечери събуждам се не наспана,крива и сърдита.Цял ден си мисля как да си легна в леглото и да си почивам.Опитвах да тесам тия дни ,но нестава незнам какво почвам едно немога да се концентрирам мислите ми прелитат от една в друга.Днес след поредния кошмар вече ми писна и незнаех какво да тесна за да се успокоя и теснах ,че имам чувството ,че ще полудея от всички мисли.Е помина горе долу,но не ми е ок.Тесането не ми се получава тия дни просто немога да го налучкам.Когато не съм объркана винаги се получава , но иначе явно не се съобразявам какво тесам какго тесам и т.ни няма ефект.А знам ,чеможе д ами помогне тес просто аз не го правя правилно.Нищо.После след работа ще потесам повече време.Каквото ми иде от вътре без много да обмислям кое е правилно и кое не....
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на буболечката

Мнение от ivangp »

Точно така, като ти е объркано и ти препускат мисли из главата, потупваш, обикаляйки по точките и просто изразяваш мислите си на глас. Само да мислиш е все едно сама да си копаеш гроба. Да мислиш на глас + ТЕС е = изваждане от блатото чрез дърпане на собствената си коса.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Получи се.Тупах и си изброявах мислите.След няколко кръга стигнах до корена и той беше страха ,че няма да успея да се променя и нникога няма да съм щастлива.Тупах там и ми се отпусна цялото тяло ,почувствах едно облекчение и релакс в тялото и мислите се успокойха.Накратко всички мисли дето ми се въртяха се стараеха да намерят решение на този страх.Но аз стигнах директно до него.Не че с едно тесане ще го преодолея де ... но като намериш корена и всичко се преобразява за миг. :shock:
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Здравейтеее тесаджийй :lol: :lol:
Не съм се включвала отдавна , но не съм спирала да ви следя 8)
Аз малко бях пооставила теса, но пак си го ползвах понякога , а сега пак тесам всеки ден.
Искам само да кажа ,че откакто започнах тесането започнаха промените.Тъпчех на едно място доста време и с тес се пораздвижиха енергийте , емоцийте и т.н.
Тъй като започнах психотерапия и се ровим в миналото ми особено за родителите ми , а там ми е доста болна тема.. и сега постоянно ми изкачат разни подтискани емоций и случки.Вчера теса беше уникален.Беше ми някакво скапано.Цял ден имах много работа и така ми се насъбра и като легнах започнах да тесам даже не помня какво , че ми е мъчно някакво.. и пак излезнаха мойте родители.Тесах и плачех и изброявах какво усещам , като този път усещах мъката като свиване ,тежест и задушаване в гърдите и може би затова се получи страхотен тес.
Често ми е трудно да включвам физически усещания ,защото просто няма определено място на което да усещам емоцийте .. или поне не съм толкова осъзната и не наблюдавам тялото си.
Та тесах си аз как ми е мъчно ,че:
-нашите са ме пренебрегвали винаги
-никога не са били усмихнати ,весели ... все бяха сърдити ,начумерени ,ядосани...
-никога не са си играли с мен
-не се интересуваха от това какви оценки имам в училище ако аз не им покажех бележника
-никога не са ме хвалили (за нищо ! )
-когато исках да покажа нещо на майка или да ми обърне внимание тя се казваше не ме занимавай сега ходи си играй
-пушеха като комини и си спомням как безброй пъти съм била в стаята и очите са ми сълзяли от дима , буквално беше димна завеса неможех да дишам и се ядосвах и казвах стига сте пушшили немога да дишам и те викаха иди в другата стая като неможеш.Никаква заинтересованост.И винаги съм се сравнявала с на другите деца родителите как една цигара не пушат в стаята която са децата.Това много ми тежи ,трябва да му отделя един отделен тес.
-Когато неможех да се справя с някакви домашни от училище исках майка да ми помогне тя викаше аа не ги разбирам ходи до баба ти.
-Пишех хубави есета и стихотворения ходех на конкурси ,но никой от тях не пожела да прочете нищо мое.
-Рисувах добре , но рисунките се поглеждаха за стотна от секундата и се казваше едно изпросено браво
-Когато им бях ядосана за нещо (а то имаше милион неща за които да съм) те ми се подиграваха каква физиономия съм правила като се ядовам.Сякаш не ме приемаха на сериозно..
-Броях на баща ми смените кога е на работа и го чаках с нетърпение да излезна за да съм сама и да ми е спокойно
-Бях на тръни всеки път като е до мен , буквално ме беше страх от него да не ми се развика за нещо миниатюрно ,контролирах всеки свой ход ,какво ще кажа как ще се държа за да не ми направи забележка ,защото забележките бяха постоянни.
-Чаках с нетърпение баща ми да не е ядосан и да е в настроение ,че да ме гушне или да каже нещо мило точно като някое просяче на улицата за стотинка ,но аз за мъничко любов.

Психоложката ми пращаше материали да чета точно за тези "отровни родители" (те май кавичките не са нужни де..)
И когато прочетох първия материал се надигна една агресия към тях ... защото винаги съм се обвинявала ,че не съм достатъчно добра и затова те са се държали така с мен.. (все още го мисля понякога) Но когато реално погледна на ситуацията мисля ,че аз съм била само едно дете което е искало любов ... и то не от някой на пътя ,а от майка си и баща си... колко много съм искала а ?? Тази агресия е обръщам към себе си вместо към тях.И след като четох бях на полусъединител само някой да ми каже нещо от тях двамата и да избухна.И така и стана :D
Баща ми пак избухна за нещо дребно и аз като започнах да бълвамм .... разтреперих се цялата , плачех и виках.Казах му как ме е било страх от него , как винаги се е държал зле с мен , че никога не ме е обичал и т.н.. даже не помня какво говорих аз бях като в транс... сякаш избухнах изведнъж и .....бяло петно.Цялата се изпотих , станах червена усетих как мога да изкарвам яд и гняв и обида една седмица и пак ще има още.
Той се оправда ,че някой трябвало да е по строг как иначе съм щяла да слушам , че ме обичал имал едно дете и го обичал , той си знаел дълбоко в сърцето а аз нека си мисля ,че не ме обича... После се почуствах виновна ,че съм го разтройла... Естествено нали ми е баща все усещам ,че те са прави за всичко.Трудно ще ми е да обърна тези чувства и да си дам ясна сметка за тяхното държание.Подсъзнателно все ги защитавам и аз поемам вината....
Не минаха няколко дни и се случи и с майка ми.На нея и се ядосвам ,че се прави на мила ,добра и т.н а ми се струва иззкуствена.Винаги правила най-доброто за мен , трябвало да съм много доволна ,че имам такива родители ей такива ми ги говореше преди и сега чат пат.Ядосвам се ,че не осъзнават как са ми повлияли.Мислят си че са ме отгледали перфектнно и трябва да съм им много благодарна.Да трябва ,но не за всичко...
На майка ми не и крещах така ,но пак и казах за цигарите , за това че не ми е обръщала внимание и т.н.Тя ми се извини и каза ,че никога не е искала да ме нарани и аз съм била най-важното нещо в неиния живот.
Много ми се иска да ми кажа ВСИЧКО дето мисля и чувствам , но все мисля за тях да не ги нараня...
По-скоро искам да наредя чувствата си вътре в себе си и да се освободя от вината ,че на мен ми има нещо.. Пък за казването само моментно се освобождава човек и после пак същото.
Те за тях си са били добри родители няма и да ме разберат какво ме било ...и още ми е.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на буболечката

Мнение от kisssy123 »

Поздравления буболече! Това е голям напредък!
Сега освен да продължиш в тази насока: "После се почуствах виновна ,че съм го разстроила", "Подсъзнателно все ги защитавам и аз поемам вината".
"Много ми се иска да ми кажа ВСИЧКО дето мисля и чувствам , но все мисля за тях да не ги нараня..." - представи си, че им го казваш, докато правиш ТЕС.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Здравейте на всички.Опирам до вашата помощ.Тес ми помогна за доста негативни емоций , но има една тема където не върви никак.Това е темата за баща ми.Тесала съм много случки и емоций с него ,но явно не намирам подходящите деклараций.Сякаш няма ефект.Да ,плача като тесам ,но вече толкова време няма промяна в отношението ми към него.Прехвърлям подсъзнателно на сегашния ми приятел отношението към баща ми.Трябва да променя нещо ,защото връзките ми завършват по един и същ начин.

Към него тая обида.Като съм до него усещам вътрешно напрежение.Променям си държанието държа се странно не съм себе си.Още ме боли ,че в бил толкова строг и му се ядовам , но от друга страна не смея да му прехвърля вината ,защото той ме е отгледал както е смятал за най-добре.Страх ме е да се изправя пред него и да бъда себе си.Даже да е мил сега ,защото вече съм голяма и се съобразява пак немога да се отпусна на сто процента.Той е затворен човек , не показва емоций а е много емоционален.Неискам да го нараня и това явно ми пречи да се отърся от вината и да му е предам на него.Четох доста материали за отровните родители ,говорих с психоложката ми на тая тема ,но просто немога да променя нищо.
user
Активен
Мнения: 104
Регистриран на: 30 Окт 2013 19:40

Re: Дневник на буболечката

Мнение от user »

Пробвай да кажеш всичко, което искаш на снимка на баща ти. Разкажи всичко и на снимка на майка ти.
Аз много време уж циклих по темата с отровните родители, но в крайна сметка настъпи промяна. Получих желаното отношение от майка ми. Оказа се, че не ме удовлетворява и че всъщност в този момент търся друго. Относно мъжете - там имах много модели на поведение изкопирани от майка ми. Но с тес намерих себе си и моят начин на действие. Изборът ми на мъже също е бил програмиран от майка ми. Все още не съм приключила с темата, но има огромна промяна. Трябва само време и тесане.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на буболечката

Мнение от ivangp »

А с това ТЕСа ли?
bubolechka написа: Към него тая обида.
Като съм до него усещам вътрешно напрежение.
Променям си държанието държа се странно не съм себе си.
Още ме боли ,че в бил толкова строг и му се ядовам , но от друга страна не смея да му прехвърля вината ,защото той ме е отгледал както е смятал за най-добре.
Страх ме е да се изправя пред него и да бъда себе си.
Даже да е мил сега ,защото вече съм голяма и се съобразява пак немога да се отпусна на сто процента.
Той е затворен човек , не показва емоций а е много емоционален.
Неискам да го нараня и това явно ми пречи да се отърся от вината и да му е предам на него.
Четох доста материали за отровните родители ,говорих с психоложката ми на тая тема ,но просто немога да променя нищо.
Не е нужно да му прехвърляш вина. Просто трябва да го разбереш. Да му влезеш в положението. Да осъзнаеш, че всеки е натоварен със собствени проблеми и вътрешни демони. Баща ти също. Ако го разбереш, ще го приемеш и ще му съчувстваш, а няма да го виниш. Той вътрешно е измъчван от кой знае какви емоции и невъзможност или незнание как да ги изрази и да се освободи от тях. Не тичай да му помагаш или да го учиш. Просто го разбери и приеми.

ТЕСай в тази насока.

ТЕСане с разговор, в който ти изразяваш всичко, което не си му казала а искаш да му кажеш, както те е посъветвал user, също е прекрасна идея. Аз не бих го правил на снимка, а бих си представял, че разговарям с него. Аз си изливам душата, докато ТЕСам, после той ми отговаря, после аз му отговарям, после той, после пак аз и така докато всичко е казано и изяснено и осовбодено и има душевен мир, разбиране и приемане. Всичко това при непрекъснато потупване и обикаляне по точките.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Готовоо... най ми допадна така с разговора между мен и баща ми.Казах си аз как се чувствам без да го обвинявам и се поставих на неговото място и отговарях.Толкова се потопих ,че беше като реалност.Разплаках се пак и ми се сви корема и гърлото.Стигнах до края и си изяснихме всичко.
Ще го тесвам пак и с майка ми.Мисля ,че ще има реултати този път!! Мерси за съветите :roll: :wink:
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Здравейте ! Няма как да не пиша да ви споделя.Преди малко щях да си лягам , но тъй като се загледах в едни клипчета за пренареждането на матрицата ,а и книгата си взех "Промени убежденията си , промени живота си" на Карл Досън и реших да опитам за първи път.Тъй като четох малко и веднъж и направих каквото съм разбрала пак ще чета книгата ,но сега нямах повече време и ще опиша какво се случи и Иван или които друг разбира да ми каже дали съм в права посока.Случката е прясна от миналата седмица. Бях на един имен ден на моя приятел приятеля.Там не се чувствах добре , бях тревожна , притеснена , не ме свърташе и се притеснявах как изглеждам.Мислех си как само аз се притеснявам , как всеки се весели и е спокоен .. че всеки път става така немога да се отпусна и ме напират мисли и паника ,а реално знам, че няма защо да се притеснявам.Та няколкото часа прекарани там не бяха приятни за мен само накрая вече ,но тогава бях замотана от уискитата :lol: :lol: :lol:
Тесах така:
Започнах да се тупам и да опитвам да се отпусна и да си спомня момента.Гледах се отстрани как стоя там и ми е зле.Замръзих всички останали и се доближих до тогавашното си аз.Попитах го как е , как се чувства и защо е притеснено и неможе да се отпусне и изведнъж усетих здрава агресия изпитах даже по тялото си емоцията беше много силна.И попитах защо е ядосано и то ми каза ,че му е писнало да се съобразява с всички , да мисли кой как се чувства , да се занимава на всички да им е добре, да се пренебрегва за да бъде харесван и одобрен и приятен на хората. Направо избухна като вулкан.Каза ,че имало правото да е щастливо , имало правото да не е на кеф , да изпитва нормалните човешки емоций като гняв , тъга ,вина и т.н ,че не е длъжно ВИНАГИ да е усмихнато само и само да угоди на хората.Емоцията беше много силна , но усетих как не е агресия като ниска вибрация ами като здравословна агресия.Гледах се отстрани и видях ,че неисках никой да нараня или да съм повече от някой просто исках да бъда истинска без да се преструвам пред хората ,че съм прекалено загрижена за тях което си е чисто фалшива загриженост от страх да не ме отхвърлят.Оставих се да си кажа всичко дето имам и се успокоих.(много ми е трудно да говоря за себе си в друго лице :D ама знам ,че разбирате).
Тупах по точките на тогавашното ми аз и му казах ,че е ценно такова каквото е ,а не като се преструва и не е себе си.Успокоих го.И някак си усетих ,че не ми се теса повече.Успокой ми се тялото.Сега незнам дали съм изчистила Ехото както му викат , но ще проверя пак утре има ли емоций няма ли.

Какво осъзнах?
Осъзнах ,че съм повярвала в нещо което не ми носи позитиви.А именно ,че ако съм добра и мила с всички ,ще съм доволна от себе си ,ще са доволни и хората от мен и всички ще са happy.Само че разбрах (Ехото ми каза по-точно),че когато пренебрегвам себе си ,аз не съм полезна нито за себе си нито пък за хората !!!! Неможе човек ,който не се обича и носи страх в себе си да дарява любов на другите хора ..става въпрос за безусловната любов не онази фалшивата от страх.
И също така ,че аз съм преди всичко ЧОВЕК ,а не робот и не винаги трябва да съм усмихната и щастлива ,ехото ми каза да бъда истинска и да се приемам и когато съм тъжна и мрачна и скучна и страхлива и т.н ,защото аз съм цялостна и когато пренебрегвам част от себе си немога да живея истински !

Ето това ми каза ако щете вярвайте , още съм развълнувана.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на буболечката

Мнение от ivangp »

Супер. Страхотно осъзнаване и добра ТЕС сесия.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Здравейте отново.След няколко неуспешни опита след успешния опит за пренареждане на матрицата туко що се получи пак.Отпуснах се много и бях като в медитация,тялото ми беше леко и визуализацията ми се получаваше с лекота иначе ми е много трудна принципно.
Някъде към 1 час бях вътре ,че и повече можех ,но ми омаляха яко ръцете от тесане.
Много е дълго , но по на кратко ще разкажа какво се случи.
Проверявах предния успешен тес до къде съм го докарала , има ли няма ли емоций още и се оказа ,че има но нещо неуспях да се свържа.Не съм се отказала ,ще го изтесам до края , ще опитвам пак.
Започнах друга случка подобна на тая.Не много одавна , как съм в на моя приятел сестра му и се чувствам тъжна.Свързах се с Ехото много лесно стана този път.Говорехме много питах защо не се чувства добре , каза че се чувства виновно за някой неща които са се случили.Питах го ,а можеш ли да си простиш за тези неща , каза че му е много трудно и да си прости пак усеща някаква вина дето е по-надълбоко.Питах го да се сети от къде идва тая вина и за какво е виновно.Каза ,че незнае защо не е само заради тези случки и събития в живота и да си представи ,че не са се случвали пак я усеща нещо.Питах какво точно е чувството каза ,че се чувства различно и не толкова ценно както другите и от там идва голяма вина.Питах какво значи да не си ценен какво имат другите дето ти го нямаш , каза че и да има тяхните качества пак усеща ,че е различно и каза ,че се приема за жертва.Обясних му ,че каквото и да се случи в тоя живот ние сами избираме дали да сме жертви или не.И че е нужно да излезне от тази роля на жертва.То се разтрой и се разплака и аз с него.Прегръщах го и го питах дали спре с тази роля на жертва , да приеме всички неща в живота си и да продължи напред. Каза ,че ще опита.И все пак попитах къде да първи път е усетило ,че е различно ,че не струва ,че е жертва.Малко беше трудно докато стигнем до един спомен незнам дали е корена ,но не излезна друг по-преден.Каза ,че се вижда на няколко годинки може би 2,3 и баща ми нещо му вика и се държи агресивно.НЕзнам тоя спомен истина ли е бил или не нямам си никаква идея.Та аз питах дали иска да идем до малкото момиченце и да говорим с него и отидохме.Клекнах до него и разбрах ,че няма нужда да обеснявам разни неща тъй като е малко и не разбира , но с мили думи му казах ,че няма страшно и всичко е наред.Че няма да му се случи нищо и баща му го закриля и обича.То се чувстваше като жертва.Големия страшен татко го беше изплашил и се държеше сякаш може да го нарани.Промених спомена.Представих си как баща ми ми дава любов и закрила и ми казва ,че мога да бъда себе си да за заявявам и т.н.
Усетих облекчение даже се усмихвах докато тесах несъзнателно.Излезнах от спомена като малка и се върнах в онази случка.Питах ехото дали е по-спокойно каза да, но ми каза за други емоций и случки дето го тревожат.Ама ги оставих за друг път.
Сега ми е едно леко и приятно.Лека вечер !!!!
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневник на буболечката

Мнение от Alisa »

...за пренареждането на матрицата... Иван или които друг разбира да ми каже дали съм в права посока
Здрасти! Хванала си метода и като за първи и втори път си свършила чудесна работа. Браво пак!
Води се по интуицията си, другото са правилата описани в книгата: сегашната Ти има проблем и отива при Ехо в случка. Сегашната Ти си терапевт на Ехо, питаш го, то ти отговаря и тупкаш за неговия проблем, като идеята е да стигнеш да убеждението му, да го освободиш от емоционален заряд и да се появи новото убеждение. То обичайно е съпроводено със силна положителна емоция, която го вкоренява. После по обратен ред се връщаш от случките, ако се няколко, за да провериш как сега изглеждат нещата тук и сега – дали си ок с първоначалната тема за работа.
Това е на кратко.

Иначе можеш да водиш смислен разговор и с Ехо от утробата, възрастта няма значение, защото смисълът се предава и без думи. Хубаво е, да оставиш Ехо само да ти каже как иска да промени нещата, а ти само да му съдействаш и подкрепяш, за да усети силата си да решава и привежда в действие решенията си. Това дава допълнително усещане за "реално е" , аз мога/умея, поемане на осъзната отговорност, удовлетворение, все хубави неща пък и много други, които са важни за него и имат стойност за него, въпреки, че на теб или друг може да изглеждат смешновати, глуповати... и т.н. детинщини. Така уважаваш достойнството му, зачиташ го като личност, а обикновено това е от големите болки на всички нас – като ги няма. Иначе, ако то не може да измисли нищо, може да му предложиш, а то да се съгласи или не на дадена промяна на сцената.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
bubolechka
Участник
Мнения: 93
Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55

Re: Дневник на буболечката

Мнение от bubolechka »

Мерси Алисаа :)
Само се чудя защо не ми се иска да сменям сцената.Смисъл мисля си ,че се лъжа ,че нещата са били други сякаш изкривявам истината която е била.Не е ли правилно само да приемем и изживеем емоцийте ,а не да си измисляме други ситуаций положителни? И да запаметя нова положителна аз реално ще си знам ,че то не е било така ...
Публикувай отговор