Здравейтеее тесаджийй
Не съм се включвала отдавна , но не съм спирала да ви следя
Аз малко бях пооставила теса, но пак си го ползвах понякога , а сега пак тесам всеки ден.
Искам само да кажа ,че откакто започнах тесането започнаха промените.Тъпчех на едно място доста време и с тес се пораздвижиха енергийте , емоцийте и т.н.
Тъй като започнах психотерапия и се ровим в миналото ми особено за родителите ми , а там ми е доста болна тема.. и сега постоянно ми изкачат разни подтискани емоций и случки.Вчера теса беше уникален.Беше ми някакво скапано.Цял ден имах много работа и така ми се насъбра и като легнах започнах да тесам даже не помня какво , че ми е мъчно някакво.. и пак излезнаха мойте родители.Тесах и плачех и изброявах какво усещам , като този път усещах мъката като свиване ,тежест и задушаване в гърдите и може би затова се получи страхотен тес.
Често ми е трудно да включвам физически усещания ,защото просто няма определено място на което да усещам емоцийте .. или поне не съм толкова осъзната и не наблюдавам тялото си.
Та тесах си аз как ми е мъчно ,че:
-нашите са ме пренебрегвали винаги
-никога не са били усмихнати ,весели ... все бяха сърдити ,начумерени ,ядосани...
-никога не са си играли с мен
-не се интересуваха от това какви оценки имам в училище ако аз не им покажех бележника
-никога не са ме хвалили (за нищо ! )
-когато исках да покажа нещо на майка или да ми обърне внимание тя се казваше не ме занимавай сега ходи си играй
-пушеха като комини и си спомням как безброй пъти съм била в стаята и очите са ми сълзяли от дима , буквално беше димна завеса неможех да дишам и се ядосвах и казвах стига сте пушшили немога да дишам и те викаха иди в другата стая като неможеш.Никаква заинтересованост.И винаги съм се сравнявала с на другите деца родителите как една цигара не пушат в стаята която са децата.Това много ми тежи ,трябва да му отделя един отделен тес.
-Когато неможех да се справя с някакви домашни от училище исках майка да ми помогне тя викаше аа не ги разбирам ходи до баба ти.
-Пишех хубави есета и стихотворения ходех на конкурси ,но никой от тях не пожела да прочете нищо мое.
-Рисувах добре , но рисунките се поглеждаха за стотна от секундата и се казваше едно изпросено браво
-Когато им бях ядосана за нещо (а то имаше милион неща за които да съм) те ми се подиграваха каква физиономия съм правила като се ядовам.Сякаш не ме приемаха на сериозно..
-Броях на баща ми смените кога е на работа и го чаках с нетърпение да излезна за да съм сама и да ми е спокойно
-Бях на тръни всеки път като е до мен , буквално ме беше страх от него да не ми се развика за нещо миниатюрно ,контролирах всеки свой ход ,какво ще кажа как ще се държа за да не ми направи забележка ,защото забележките бяха постоянни.
-Чаках с нетърпение баща ми да не е ядосан и да е в настроение ,че да ме гушне или да каже нещо мило точно като някое просяче на улицата за стотинка ,но аз за мъничко любов.
Психоложката ми пращаше материали да чета точно за тези "отровни родители" (те май кавичките не са нужни де..)
И когато прочетох първия материал се надигна една агресия към тях ... защото винаги съм се обвинявала ,че не съм достатъчно добра и затова те са се държали така с мен.. (все още го мисля понякога) Но когато реално погледна на ситуацията мисля ,че аз съм била само едно дете което е искало любов ... и то не от някой на пътя ,а от майка си и баща си... колко много съм искала а ?? Тази агресия е обръщам към себе си вместо към тях.И след като четох бях на полусъединител само някой да ми каже нещо от тях двамата и да избухна.И така и стана
Баща ми пак избухна за нещо дребно и аз като започнах да бълвамм .... разтреперих се цялата , плачех и виках.Казах му как ме е било страх от него , как винаги се е държал зле с мен , че никога не ме е обичал и т.н.. даже не помня какво говорих аз бях като в транс... сякаш избухнах изведнъж и .....бяло петно.Цялата се изпотих , станах червена усетих как мога да изкарвам яд и гняв и обида една седмица и пак ще има още.
Той се оправда ,че някой трябвало да е по строг как иначе съм щяла да слушам , че ме обичал имал едно дете и го обичал , той си знаел дълбоко в сърцето а аз нека си мисля ,че не ме обича... После се почуствах виновна ,че съм го разтройла... Естествено нали ми е баща все усещам ,че те са прави за всичко.Трудно ще ми е да обърна тези чувства и да си дам ясна сметка за тяхното държание.Подсъзнателно все ги защитавам и аз поемам вината....
Не минаха няколко дни и се случи и с майка ми.На нея и се ядосвам ,че се прави на мила ,добра и т.н а ми се струва иззкуствена.Винаги правила най-доброто за мен , трябвало да съм много доволна ,че имам такива родители ей такива ми ги говореше преди и сега чат пат.Ядосвам се ,че не осъзнават как са ми повлияли.Мислят си че са ме отгледали перфектнно и трябва да съм им много благодарна.Да трябва ,но не за всичко...
На майка ми не и крещах така ,но пак и казах за цигарите , за това че не ми е обръщала внимание и т.н.Тя ми се извини и каза ,че никога не е искала да ме нарани и аз съм била най-важното нещо в неиния живот.
Много ми се иска да ми кажа ВСИЧКО дето мисля и чувствам , но все мисля за тях да не ги нараня...
По-скоро искам да наредя чувствата си вътре в себе си и да се освободя от вината ,че на мен ми има нещо.. Пък за казването само моментно се освобождава човек и после пак същото.
Те за тях си са били добри родители няма и да ме разберат какво ме било ...и още ми е.