Парченце от мен

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Piece of me
Участник
Мнения: 12
Регистриран: 20 фев 2016 23:37

Парченце от мен

Мнениеот Piece of me » 21 фев 2016 13:08

Здравейтe на всички, които ще прочетете моята история :),

Предварително се извинявам, ако Ви се стори прекалено дълга, отегчаваща и много обстоятелствена. И предварително Благодаря на тези, които ще я прочетат до край :D

Запознах се с ТЕС преди около 3г. чрез приятелка, която прилагаше успешно практиката. Спомням си, че тогава не успях да открия книгата на г-н Петърнишки – беше изчерпана по книжарниците и си взех "Изцеление с ТЕС". Прочетох я и започнах да прилагам, не бях много активна, правих техниката от време на време – имах някакъв вътрешен саботаж или просто страхът ми беше по-голям от желанието за промяна. Запознах и майка ми с нея, с цел, че като сме 2 ще е по-лесно и така прилагахме заедно ТЕС, от време на време.

Проблемът, за който работих беше огромният страх и ужас, който изпитах от една случка, която ми се случи преди няколко години – попаднах внезапно в спешното вследствие на предписани синтетични хормони.

Ето и как започна всичко…

Година преди това загубих баба - жената, която ме е отгледала, най-добрата ми приятелка, беше ми като майка и бях много силно привързана към нея. Поболя се и се наложи да помагам с повече грижи за нея и прекъснах с обучението си в университета (и без това не ми харесваше това, което учих). Но за прекъсването на обучението не получих съгласието на баща ми и се наложи да скрия. Тогава мислих, че това ще е супер възможност да се подготвя и да кандидатствам това, което винаги съм искала да уча – медицина.
Но нещата така се случиха, че явно прекаленото свободно време ми даде възможност да съм по-близо до нета и малко след това се запознах с един мъж - крайно неподходящ човек, доста по-възрастен от мен. Умът ми бе толкова замъглен, че изобщо не виждах знаците, че той изобщо не се интересува от мен и не бях нищо повече за него освен „кошче за душевни отпадъци” за през работното му време. Оттук последва поредното измамно любовно разочарование…
Дойде и кончината на баба. А след това и ред на неуспешния прием в МУ – провалих се. Мечтата ми се превърна в прах… Седмица след това баща ми разбра, че съм се отказала от това, което учих 3г. и половина. Последваха скандали, викове, крясъци, постоянно сравнения с другите, колко са успешни, а аз изобщо. И един ден просто той спря да ми говори. Възпитавана съм строго и винаги съм избирала мнението на родителите ми като най-правилно, независимо какво е било то. Чувствах се на дъното, не знаех какво да правя, не знаех жива ли съм, мъртва ли съм. Плачех по цял ден и се молих просто да ме няма… Единствената утеха ми стана храната. Сладкото (шоколада и диетичната кола) се превърнаха, в моето ежедневие и в моите най-добри приятели, които винаги бяха там – в шкафа :lol: Последва напълняване и тотална липса на харесване. Затворих се от всички – по цял ден стоях в нас и не исках да се виждам с хора.

Няколко месеца по-късно естествено всичко ми се отрази на здравето и последва здравословния проблем, заради, който попаднах в болницата – менструалният цикъл или го нямаше или се удължаваше и се обединяваха по два, започна и една постоянна тъпа болка ниско в корема, в дясно. Бях много изплашена, не знаех какво да правя… Минаха още месеци и започнаха обиколки по лекари. Никой нищо не можеше да установи. Но въпреки всичко ми предписаха хормоните, за които споменах в началото. Бях с роднина, която е завеждаща АГ отделение, но шока и ужаса нямаше как да се промени. Видях с очите си грубото отношение на лекарите и мед. сестри. Дълго време не можех да забравя лицата и начина, по който ми се подиграха, когато им казах, че не съм имала интимен контакт, въпреки че съм на 23г. Последва смях и много подигравки, че това било лудост. Почувствах все едно съм най-дефектния човек на Земята.

Лечението с хормони продължи още, през което време аз започнах системно следобедите и вечерите да получавам сърцебиене, силно стягане в гърлото, невъзможност да преглъщам, да дишам и имах усещане, че умирам. Изобщо не знаех по това време за паник атаките. Разходките до личния лекар в продължение на няколко дни завършваха с инжекция Диазепам. А след това и рецепта за Ксанакс. След поредното ми посещение той ми каза през смях, че не съм за него, а за психиатрията. Чувствах и страх, и омраза, и гняв, и отчаяние – цяла палитра от различни емоции.
Обвинявах съдбата, питах се с какво ли толкова грешна съм била в живота, че заслужих всичко това…

Един ден просто реших да търся алтернативни методи за лечение и попаднах на информация за хомеопатията. За кратко време благодарение на хомеопата аз се справих с основния проблем, но това постоянно натрапчиво мислене за болницата – да не би отново да попадна там си остана, страхът също. Започнах да посещавам психотерапевт (най-добрия в града), който се постара добре да ме уплаши като ми каза психичната диагноза, от която страдам – Прогресиращо паническо р-во, с натрапливи и ритуални мисли, от която не можело човек да се излекува… За пореден път не знаех какво се случва, но този път бях по-смела. Между другото, някъде тук вече имах и хипохондрия – продължих с обиколки по лекари, от вкъщи постоянно излизах с пакет, в който има спешни л-ва и друг пакет с дамски неща (бяха в количества, които може би щяха да са достатъчни за най-малко 10 жени) :mrgreen:
В един момент сложих точка на търсенето отвън и реших, че ще започна сама да търся, за да мога да се справя сама с проблема. И така, няколко години се движих упорито из бодливия и неясен път на самопознанието.

Срещнах се и с духовното, отворих Библията, но и за миг като че ли не се съсредоточавах сама да помисля, а все рових да търся другите какво са казали. Като че ли все по-малко бях себе си. И от всичкото това търсене започнаха в съзнанието ми да се появяват различни изтласкани и травмиращи случки от моето подсъзнание, които са белязали живота ми и които обясниха много от дадените ми действия сега.

Спомних си, как когато бях на 4г. едва нощ видях родителите си голи, един върху друг. Тогава помислих, че баща ми иска да убие майка ми (тогава това съм разбрала), а той ми се скара, защо съм се събудила. Аз се разплаках, обърнах се към стената и повече не попитах.
Спомних си как майка с ръка закриваше очите ми, когато ме приспиваше, за да не гледам филмите за възрастни, които тя редовно гледаше.
Спомних си как с баща ми пътувахме с колата до село и как той ме опипваше и гаделичкаше по краката, (не знам какво е било и с каква цел), но с голямо отвръщение се сетих за тази история.
Спомних си как не ме пускаха на 2 етаж, а стоях на първия при баба, защото те правиха секс през уикендите.
Всички тези случки ми помогнаха да си обясня и защо винаги съм страняла от мъжете. Когато и някое момче да ме е харесвало и да ми е казвало аз винаги съм бягала и съм си казвала, че или ме лъже, или че не съм достатъчно красива, за да ме харесват. Винаги съм се подценявала и не съм се приемала като истински здрав човек. Това ми спомогна и да си обясня защо, когато бях на 18г., вкъщи дойдоха роднини и те по цяла вечер правиха много шумен секс аз не издържах и започнах да крещя с все глас и да плача…
Откакто си спомних тези случки най-напред реших, че няма да ги кажа на никого, защото вероятно са някаква фантазия. В последствие реших да ги споделя на приятелка, която махна с лека ръка и започна да ми се присмива, че какво толкова било.
Така започнах да се интересувам и от психосоматика и т.н.

И така, търсейки някаква информация в нета попаднах на един духовен сайт, където се запознах с един мъж, реших че трябва с него да общувам и че той много ще ми помогне. Все едно някаква сила ме водеше през цялото време. И така започна едно онлайн общуване, което продължи години. Аз споделих за моите преживявания и той бе единствения човек, който ме прие и до някаква степен ми помогна, но ме тласна в посока, която мисля, че бе доста пагубна за мен, прикрита под маската на духовното – отричане на голяма част от нормалния и светски живот. Поредната грешка – влюбих се отново в един фалшив и имагинерен образ. Бях като обсебена от него. Той се превърна се в моя мечта. Бях изгубила всякакъв трезв разсъдък. Този път реших, че искам среща на живо. И въпреки хилядите уговорки – кога и къде, и всичко уж беше много ясно – той си изключи телефона, спря си профилите в соц. мрежи и се изпари. Аз чаках, надявах се, но без резултатно. Той се върна на неговото си място – в нета, но аз събрах смелост и сложих край на този ад. А между другото „случайно” намерих негов профил в сайт за запознанства, че търси жени, намерих и снимки как прави скара, а уж беше веган… И така поредната въздушна кула се срути, когато най-малко очаквах :lol: Въпреки това аз изпитвам огромна благодарност към този човек!

Но за съжаление за пореден път съм в изходна позиция спрямо моето здраве – започна същият гинекологичен проблем. И този път хормоните си правят дискотека. Започнах лечение с хомеопатия отново, но този път нещата се случват по-бавно, но много вярвам на хомеопата, обаче има моменти, в които някак леко губя вяра :|

Бях забравила за ТЕС, докато точно в деня преди Рождество, вкъщи дойде на гости една близка, която беше в тежка форма на депресия и на лекарства. Жената е със сериозна психоза. Изведнъж, както се опитвах да я разсея с други неща се присетих да ѝ покажа ТЕС, правих заедно с нея около 10-15 пъти (може и повече), в продължение на 1 час. Дадох всичко от себе си, за да мога да ѝ помогна, защото изпитвах мъка и съжаление да я виждам така. Тя стоеше в нас няколко часа и след като си тръгна аз усетих много силна умора и болка в краката. Реших да поспя. След ставането си от леглото ме обхвана много силен страх, започнах да треперям и да плача, все едно някаква силна се опитваше да ми вземе живота. Силна болка ме прониза през цялото тяло и здравословният проблем, от който имам силен страх и за който бях започнала да правя ТЕС преди време се завърна с пълна сила. Оттогава не смея да прилагам техниката, отново от страх да не попадна в болницата.

Как мислите, ТЕС има ли връзка или е просто „случайност”?
Добре ли е за мен да продължа да прилагам ТЕС или да започна с някоя от техниките описани в новата Ви книга, г-н Петърнишки – „Емоционална психотерапия”?

Много ще се радвам, ако споделите как трябва да подходя, какво да направя, за да променя нещата...

Благодарение на всички тези случки и Висшата сила, която е винаги до нас аз разбрах много за себе си. Успях да подредя пъзела, но искам да се освободя от емоцията и страха, която все още пораждат някои от тях… Защото усещам, че не мога да живея живота си пълноценно!

Благодаря :)

Потребителски аватар
Яна
Опитен
Мнения: 477
Регистриран: 26 май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Парченце от мен

Мнениеот Яна » 21 фев 2016 14:44

Здравей и добре дошла!
Поздравления за смелостта да се изправиш пред себе си! :D

Направо на въпроса ти - напълно е възможно да има връзка това тесане с жената с повторната поява на този твой проблем. Това е по-скоро сигнал, че проблема не е решен и има още работа над него.

В случаи на такива реакции е хубаво да тесаш симптомите, емоциите и случките свързани с тях за да преодолееш този критичен момент и да навлезеш в по-спокойни води. Би могла да комбинираш ТЕС с техниките от "Емоционлната психотерапия". Ефекта вероятно ще е синергичен. Техниките описани в книгата са много хубави и полезни. :D

Успех!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Парченце от мен

Мнениеот ivangp » 21 фев 2016 17:01

Поздравления за смелостта да хванеш бика за рогата. Има надежда за решаване на проблемите ти, но трябва да се подготвиш за дълга и упорита работа върху себе си.
Всичко, което си правила досега е било неправилно. Ако беше правилно, нямаше да имаш все още тези проблеми. Това не е обвинение, а констатация. Целта й е да те накара да спреш да търсиш спасение извън себе си. Досега все там си го търсила - хомеопатия, лекарства, психотерапия - все неща, които някой друг ти предписва или прави, но в тях няма никакво твое участие. С ТЕС всичко ще зависи от теб и ще трябва да приемеш лична отговорност за случващото ти се от тук нататък. Изключително важно е да поемеш лична отговорност. Тя е ключ към успеха.

Как да процедираш?
Заеми се с процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ.
viewtopic.php?f=4&t=1371&p=27390#p27390
Чисти поне по една случка на ден.
Чисти всички негативни емоции свързани с дадена случка до НУЛА.

Можеш да използваш ТЕС техните от форума или техниките от книгата ми "Емоционална Психотерапия".

Освен това ежедневно чисти всяка негативна емоция, която се появи в момента в който се появи.
Някой или нещо те ядосва - чистиш яда, веднага. Нещо те натъжава - чистиш тъгата веднага.
Ако си сред хора, намери начин да се усамотиш някъде, в тоалетната например и ТЕСай негативните емоции веднага.

Отделяй поне час на ден за ТЕСане на случки.

Подготви се за поне 3 месеца яко ТЕСане ВСЕКИ ДЕН. По-вероятно е да ти е нужна година за пълна промяна, но до 3 месеца ще има видим резултат и напредък в правилна посока.
Въоръжи се с търпение, дисциплина и упоритост и ще успееш.

Чети този форум. Той е пълен с истории, които ще те мотивират допълнително.

Пиши редовно (поне веднъж седмично) за прогреса си.
Писането само по себе си е вид терапия. То ще ти помогне да осъзнаеш много истини за себе си, света и това, което те е довело до тези проблеми.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Piece of me
Участник
Мнения: 12
Регистриран: 20 фев 2016 23:37

Re: Парченце от мен

Мнениеот Piece of me » 22 фев 2016 00:13

Яна, благодаря за топлото посрещане :)

г-н Петърнишки, благодаря Ви за доброто отношение :)
А дали ще е добре преди да започна активно да ТЕСам да прочета Вашето ново издание на книгата за ТЕС или да се придържам към тази, която имам? Как е най-добре да постъпя?

Решила съм този път да измина пътя до край, каквото и ще да става!

Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: Парченце от мен

Мнениеот Alisa » 22 фев 2016 01:32

Добре дошла Piece of me!
Аз пък искам да те поздравя за търсенето, явно си упорита, а това е предпоставка да успееш с ТЕС. Осъзнала си много от грешките си, остава само да изчистиш спомените за тях и да си простиш, а това също става много успешно с ТЕС.
Използвай всяка свободна секунда и прави ТЕС, а ако нямаш и секунда, когато си във вихъра на дадена емоция, веднага си кажи: "Въпреки това, аз обичам и приемам себе си!" и го повтаряй като мантра, докато имаш време да седнеш и да ТЕСаш ставащото.
Останалото вече ти е казано.
Успех!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Парченце от мен

Мнениеот ivangp » 22 фев 2016 08:59

Препоръчително, но не задължително е да прочетеш и новото издание на книгата ми за ТЕС. Но не чакай да го прочетеш за да работиш върху себе си. Работи с това, което имаш и знаеш и чети успоредно с работата.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Piece of me
Участник
Мнения: 12
Регистриран: 20 фев 2016 23:37

Re: Парченце от мен

Мнениеот Piece of me » 26 фев 2016 00:35

Alisa, много благодаря! Не се чувствам спокойна на работата да правя ТЕС, затова постоянно си казвам декларацията като мантра. Има ефект!

г-н Петърнишки, вчера пристигна книгата. Почти я прочетох, на доста места се връщах, препрочитах и така. Много по-добре я разбирам от тази, която имам на Ник Ортнър.
Започнах да пиша в дневник, но стигнах до 10 случки и просто забих. Започнах да правя ТЕС, но се появи един голям страх в мен "да не би да ми се случи нещо лошо" и за момента съм отново до никъде. Работата ми е много психически натоварваща, постоянно съм под голямо напрежение и единствено успявам да направя това, което Alisa препоръча и забелязвам, че има положителна промяна до някаква степен (като че ли не съ-преживявам толкова проблемите на другите).
Обаче вчера на работата се наложи да се срещна с едно младо момиче, което си е направило много дълбоки прорезни рани с нож и на двете ръце от поредния опит за самоубийство предния ден (мислих, че само по филмите съществува). Чух ужасяваща история. Оттогава не мога да спра да мисля - ръцете ѝ са пред очите ми.
Няколко дни бях на разтоварващ хранителен режим (така го усетих), но пак мисля, че започвам да залитам в крайности. Не успявам да се концентрирам, колкото повече общувам с хората около мен, като че ли толкова повече се губя :( .

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: Парченце от мен

Мнениеот Любов » 26 фев 2016 01:39

Направи си ТЕС точно за страха и тази мисъл "да не би да ми се случи нещо лошо". Както и за срещата ти и всяка предизвикана емоция с това момиче, асоциации, за всичко което се сетиш и ти изплува. При всяка свободна възможност прилагай ТЕС, сега може да ти се струва много и да се чудиш, но по добре да правиш отколкото да не правиш нищо.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Парченце от мен

Мнениеот ivangp » 26 фев 2016 08:32

Начини има. Който търси намира. Който мрънка детериорира.
Всяко начало е трудно. Борбата със себе си е най-трудната борба.
Всичко, което си струва да бъде направено, не е лесно.

Можеш да си представяш, че потупваш по точките, когато си сред хора. Можеш да ходиш до тоалетната и да правиш ТЕС там. Можеш да седиш срещу някого и докато го слушаш да се потупваш точките на ръба на дланта и по пръстите си под бюрото/масата.

Като имаш 10 случки в списъка започвай с тях. Като ги изчистиш ще си спомниш други. Записвай ги в списъка и чисти и тях. Пак ще ти излязат други и така ще можеш да продължаваш.

Прави това, което можеш, с това, което имаш. По-добре да правиш нещо, макар и малко, отколкото нищо.

За лудо работи, за лудо не стой!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
Яна
Опитен
Мнения: 477
Регистриран: 26 май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Парченце от мен

Мнениеот Яна » 26 фев 2016 17:26

ivangp написа:Можеш да седиш срещу някого и докато го слушаш да се потупваш точките на ръба на дланта и по пръстите си под бюрото/масата.


Това го правя най-редовно и навсякъде! :) Работи чудесно и повечето хора въобще не обръщат внимание.
На места където има хора, които може да ме зяпат се е случвало да масажирам точките, вместо да ги потупвам или просто осъзнато да поставям ръка на местата за десетина секунди като дишам дълбоко и равномерно, така на никого не прави особено впечатление :!:

Тази история с момичето ми се струва подходяща да я изчистиш с техниката на краткия филм.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

Piece of me
Участник
Мнения: 12
Регистриран: 20 фев 2016 23:37

Re: Парченце от мен

Мнениеот Piece of me » 28 мар 2016 22:34

Здравейте!

Много ви благодаря за подкрепата :) !!!

Въпреки че не публикувам редовно в темата, почти ежедневно следя форума и чета по малко инфо спрямо времето, с което разполагам.

Не съм много активна с ТЕС, продължавам да имам някаква вътрешна съпротива. Но забелязах, че когато правя ТЕС се чувствам по-добре и по-спокойна, но пак имам някакво негативно усещане "да не би да се случи нещо лошо"... Доста случки изписах в тефтера. Но преди ден се сетих за 2, които като че ли бяха подарък от съдбата, просто усетих, че са ключови за мен. Върнаха се като картина с много неприятно чувство и като че ли "потънах" в тях...

1) На около 8-9 години съм. Късна есен е, следобяд. Времето е облачно. Баща ми е легнал на дивана в трапезарията и гледа някакво политическо предаване. Имам желание да ми обърне внимание и сядам в крайния ъгъл на дивана. Свивам се, за да не му преча. Изведнъж решавам да го питам нещо, но явно избирам неподходящ момент и той с краката си ме сритва силно от дясната страна, странично на кръста. Превивам се от болка, разплаквам се и отивам в съседната стая. Майка ми го погледна лошо и дойде при мен. Но по-късно явно съм я ядосала, защото ми каза, че си го заслужавам.
Години по-късно, точно там започна една тъпа и неустановена болка, за която писах в 1 си пост тук.

2) На сватба съм, в ресторант. Родителите ми кумуват. Идва време за танци. Баща ми покани сестрата на младоженеца. Нейният баща покани майка ми. Всеки мъж покани някоя жена. Аз останах единствената сама на масата за официалните гости. Тук съм била на около 10-11г.
Въпреки възрастта ми тогава, чувството е, че все едно съм недостойна, незабележима, грозна, затова не ми обръщат внимание и не ме канят на танц.

Като цяло отношенията между мен и баща ми не са никак здрави. Изтърпяла съм много подигравателни намеци, грубовати шеги, глупави сравнения още от невръстна възраст. За момента това малко се е променило, макар че продължава с всеобхватното - "другите имат и от нищо направиха нещо, а ние от нещо не направихме нищо", от което започвам постоянно да се съмнявам в себе си, действа ми много потискащо и все едно нещо в мен ми крещи "за нищо не ставаш".

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Парченце от мен

Мнениеот ivangp » 29 мар 2016 07:17

Всеки от нас се страхува от промяната. Макар, че си мисли, че я желае толкова силно, че нищо не би могло да го спре да я постигне. Като започне да работи за нея, човек започва да си намира ред извинения да не продължава да я търси. Именно за това е нужна дисциплина, постоянство и упоритост. Човек трябва да си наложи всеки ден да извършва определени действия, които да го водят към желаната цел, въпреки всички вътрешни, осъзнати или несъзнателни, съпротиви.

Трябва да си наложиш всеки ден въпреки всичко да правиш поне час ТЕС. Всеки ден да изчистваш поне по една случка. Всяка седмица да пишеш тук. Това не е желателно, а задължително, ако искаш да постигнеш промяната.

Иначе ще си останеш в омагьосания кръг на пожеланията, съжаленията и надеждата, че някакво чудо ще те избави от проблемите ти. А това няма да се случи.

Хващай здраво бика за рогата и всеки ден ТЕСай. Наорави го основен приоритет в живота си в следващите 3 месеца и описвай тук резултатите.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Piece of me
Участник
Мнения: 12
Регистриран: 20 фев 2016 23:37

Re: Парченце от мен

Мнениеот Piece of me » 14 апр 2016 11:19

Здравейте :)

Искам да споделя една случка от тези дни, която ме "изяжда". Наложи се да ни правят снимки на работата в цял ръст. Изпитах панически страх от това, как ли ще изляза (не се бях снимала в последните 5г., освен само профилно 2 пъти за документи). Полагам всевъзможни усилия да избягвам снимки, защото в последните години тялото ми деградира, заедно с мислите :mrgreen: Вчера публикуваха снимките на сайта, ами какво да ви кажа - излезнала съм отвратително. Не виждам човек, а малка мечка :lol: Срам ме е от себе си. Не приличам на годините си, а на някаква лелка. Странното е, че в огледалото - вкъщи, по витрините, в магазините се приемам, не се харесвам, но се приемам. На моменти се възприемам като красива и слаба, а в други не мога да се понасям - грозна и дебела. А на снимката видях нещо ужасно, все едно не съм аз, а някой друг. Не мога да разбера коя е истината (все едно съм шизофреничка). Виждам всички прекрасни, но не и себе си!

Оттогава не мога да спя, да мисля спокойно, само това ми е в главата - как съм могла да се родя толкова грозна. И постоянно нарастващо чувство, че ставам все по-грозна. Направих доста пъти ТЕС, но не усетих никаква промяна. Успях и за ден да се разболея.

Иначе напредвам изключително бавно, всеки ден отделям по 2 часа за ТЕСане. Но никак не съм доволна от себе си, защото се появяват какви ли не случки, имам чувството, че край няма да има :|

Моля за съвет :!:

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Парченце от мен

Мнениеот ivangp » 14 апр 2016 18:46

Още в самото начало написах да се въоръжиш с търпение. Хубавите неща стават бавно. Всичко което си заслужава да се направи в живота, не е лесно. Не си се родила грозна, а уникална. Приемането е в основата на всяка промяна. Но то ще дойде бавно. Поздравления за постоянството и упоритостта дотук. Не спирай с ТЕСа. Пши по-често тук. Пиши всеки ден. Писането е терапия.

Не разбрах в тези два часа ТЕСане работиш ли със случки.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
Angel_K
Напреднал
Мнения: 331
Регистриран: 07 май 2010 16:23
Местоположение: България
Контакти:

Re: Парченце от мен

Мнениеот Angel_K » 26 апр 2016 11:05

Здравей Piece of me,

Всяко начало е трудно!
Най-важното е да не спираш да ТЕС-аш и да споделяш тук :idea:
В началото случките ще са много и ще идват и други но не спирай!
В един момент ще разбереш ,че с ТЕС-ането на 10 от случките са изчезнали или избледнели другите 10 които са след тях :idea:
Влез в сайта , отвори твоята снимка и започвай ТЕС с всичките емоции които те заливат , отдели колкото може повече време за това!
Ще имаш и дни в които ще се чувстваш по-добре и ще те мързи да правиш ТЕС но пак не спирай да ТЕС-аш!
Опитай ТЕС - тупни се тук и там няма да ти навреди. :-) ;-)
http://tec.a4obg.com


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 9 госта