На прав път ли съм ?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Butterfly7435
Участник
Мнения: 6
Регистриран: 31 мар 2016 14:04

На прав път ли съм ?

Мнениеот Butterfly7435 » 31 мар 2016 14:42

Здравейте на всички опитни и неопитни с ТЕС.Младо момиче съм - на 22 съм, студентка, с прекрасно семейство и близки.Имам прекрасен човек до себе си,който ми помага много и във всичко.Като много хора и аз страдам от неврози,панически атаки,страхове ( много и различни страхове- страх ме е от почти всичко- от това дали няма да ми стане лошо на улицата,до дали някой ден ще имам деца) . Преди около 6 месеца откриха проблем с яйчниците ми -поликистоза и висок инсулин.Изписаха ми хапчета за сваляне на кръвната захар и инсулина ,като изрично ми беше обяснено , че няма да ми повлияят - тоест няма да ми пада опасно захарта от тях,а ще бъде нормализирана, и това се прави,за да може инсулина да не блокира протичането на овулацията.Обобщено казано имам проблем,но той изобщо не е толкова сериозен.Също така ми препоръчаха диета и спорт.Аз обаче съм си хипохондричка от малка и си внуших,че щом пия такива лекарства задължително ще ми пада захарта.И започна едно безкрайно тъпчене с храна,ставах нервна преди да дойде времето за ядене ( спазвам здравословен начин на живот и се старая да ям по часове) полудявах от нерви,мислех винаги че ще ми стане лошо,не смеех да излизам преди вечеря или след 6-7 часа вечерта докато не се нахраня.С плавни темпове от глупост качих около 8 килограма,докато в началото на месеца точно преди вечеря ми стана отпаднало,чувствах треперене,мислех,че ще припадна,ще трябва да викат бърза помощ и се натъпках с айряни със сол,кола,много вода и какво ли още не.Измерих си кръвното,което от стреса беше към 140 на 90 ( рядко съм имала проблеми с кръвното и то е било ниско). Като се връщам назад е било чиста паническа атака от очакваното зло- не съм яла от цели 3-4 часа и ще умра.Майка ми беше с мен докато ми беше зле и страшно се притесни.От стреса получих сърцебиене,кръвното ми постоянно беше 130 на 90,пулса ускорен,а аз много стресирана.Ходих на кардиолог , който ми изписа лек бетаблокер за 3 дни и каза ,че сърцето ми е напълно здраво и да не се притеснявам.След този инцидент 3-4 дни изкарах безсънни буквално,станах изключително страхлива,плашлива,буквално спрях да живея и мисля за каквото и да било,подлудих близките си.Те обаче не преставаха да ми повтарят ,че проблема е в главата ми и никъде другаде и да си намеря занимание.Не работя, само уча,от една година насам станах доста затворена ,защото понякога като излизах на улицата почваше да ми се вие свят и се тъпчех с коли,кафета,шоколади и предпочитах домашното спокойствие.Навън гледах да ходя винаги с някого,не ми се спортуваше от страх да не ми стане лошо .Ако вечер ходих на кръчми и ресторанти нямах проблеми-смеех се , забавлявах се- никой не можеше и да предположи какво изпитвам всъщност. Най -кратко казано изпитвах страшна фобия да не припадна,да не ми стане лошо на улицата , да не ми падне кръвното.Кръвното си го мерих по 3-4 пъти дневно и все не можех да го изкарам по различно от 118-120-125 на 80.Взех се в ръце,започнах сама да се боря с проблемите,но съня ми се влоши....От седмица насам не мога да спя нощем,дори да съм уморена,лежа,стискам очи , чакам съня да дойде един вид.Ядосвам се защо не заспивам и накрая се унасям с някаква доза лексотан за 3-4-5 часа и ставам.Тъй като не работя , не спортувам и не хабя особено много енергия хем съм ми се спи,хем не съм уморена и общо взето е абсолютен кошмар.Гледам да си полягяам през деня, за да мога да изкарам до вечерта.Сещате се какъв ужасен кръг става.Онзи ден намерих книгата вкъщи случайно (имаме я от 3-4 години) и взех да прилагам сериите и 9-те гами.Започнах да се чувствам по-добре и по-спокойна,дори да не съм тесала нещата,които ме тревожат.В главата ми се струпаха всичките страхове,които съм придобила с годините,всичките лоши случки, травмиращи събития и хора. Нямах търпение да ги тесам всичките и да започна нов живот,защото вярвам ,че именно ТЕС ще ми помогне,а не лексотан и транквиланти.Разбрах колко много неща искам да направя,а не правя,защото ме е страх ме,че е тялото ми да не ме предаде в даден момент,да не умра и т.н.Започнах да тесам проблема със съня,от книгата разбрах,че трябва в декларацията да спомена емоцията,която изпитвам - примерно "Въпреки,че съм нетърпелива да заспя; лежа и чакам съня да дойде;изнервям се ,че сънят не идва;притеснявам се ,че ако не се наспя утре ще съм парцал и няма да мога да свърша нищо". Добри примерни декларации ли са това?Държа да отбележа ,че го правя едва от 1-2 дни,но като си лягах снощи забелязах едно спокойствие,че не приемах като фикс идея заспиването ами(независимо,че не успях да заспя) ..просто не чувствах нищо,не чувствах тази "фикс тревожност".Tова признак ,че ТЕС работи ли е ? Записах си някои страхове,тесах ги и на другия ден като прочетох какво съм написала,осъзнах ,че съм забравила за някои от тези страхове-сякаш никога не съм ги изпитвала.Питането ми е - на прав път ли съм в решаването на проблема със съня и не само с него.Извинявам се за дългия пост и че е малко разхвърляно написан,но много се вълнувах докато го пишех-никога преди не съм използвала форуми и не съм питала така за помощ .Благодаря ви за тази чудесна книга.Поздрави :)

Потребителски аватар
Любов
Участник
Мнения: 85
Регистриран: 12 авг 2015 19:56

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот Любов » 31 мар 2016 15:20

Здравей и добре дошла! :) Аз мисля, че си попаднала на правилното място и правилния подход. Напоследък въобще темата паническите атаки е доста актуален и зачестял проблем, та може да намериш много информация. Опознай изобщо паническата атака. Работи много със случки, спомени, страхове. Тесай всички страхове...напиши ги всичките и тесай. Парадоксално дори предизвикай я да дойде или когато дойде просто обикаляй по точките. Опитай да се научиш да дишаш дълбоко и пак комбинирай с тес. Най - вече тесай всички страхове със загуба на контрол, страх от смъртта, че тялото ти ще те предаде..и всичко което излезе. Ако искаш може да си направиш дневник тук и да пишеш. Хем няма да си сама и ще имаш включвания, насоки, ако забиеш или не можеш да продължиш. Ще имаш и поглед на напредъка си.
Ако искаш потърси си книгата на Ванеса Виденова - "Моята приятелка - паническата атака". Изобщо е написана от лично преживяване и как тя се е справила с този проблем.

Butterfly7435
Участник
Мнения: 6
Регистриран: 31 мар 2016 14:04

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот Butterfly7435 » 31 мар 2016 16:03

Благодаря много за съветите.Изчетох доста по темата и понеже съм доста духовна за млад човек,осъзнах че паническата атака е как да кажа... като знак,че нещо трябва да промениш.По принцип съм изключително мил,позитивен човек.Всичките ми приятели и познати са много добронамерени към мен,търсена компания съм един вид.Разбрах,че моята промяна трябва да бъде именно в изживяване на тези прекрасни свободни години.Научих се да бъда благодарна за всичко което имам , дори за паническите атаки-именно те ми отвориха очите в какво съм се превърнала.Първите неща,които тесах,бяха точно страха от загуба на контрол,страха от припадък,залитането,което получавах докато ходя.Изпробвах и един съвет-ако толкова ме било страх да не припадна да започна да се въртя вкъщи в кръг,докато не ми се завие свят и да разбера,че това замайване което изпитвам е само реакция на тялото ми-защото е излязло навън,напуснало е зоната на спокойствие и вън го чакат мечки и страшилища :D . Откакто приложих тези неща + Тес това буквално изчезна магически.Бях изумена какво е да вървя 1 час навън и да не се замая нито веднъж.Надявам се да постигна същото и с проблемите със съня и с останалите 4587912 страхове,които съм изписала в списъка си (реално към момента съм изброила 20 страхове и 7 стресиращи случки ) Споделен опит- имах паническа атака в голям магазин,стана ми замаяно,съцето ми взе да бие лудо,крайниците ми се втвърдиха един вид ,изпитах адското желание да изляза навън , да избягам.Приятелят ми беше с мен и понеже си ме знае ми каза "Спокойно,остани с мен,остави го да премине,няма нищо страшно" и о чудо на чудесата - премина,адреналина ме пусна и дишах така дълбоко,все едно всеки момент съм бягала 300 метра .Но бях горда със себе си ,че не избягах ,посрещах я и я изчаках да премине :) и оцелях :D

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот ivangp » 31 мар 2016 21:33

На прав път си.
Въоръжи се с търпение!
Хубавите неща става бавно.
В декларациите си включвай задължително емоции и физически усещания. Къде в тялото ти е изразена емоцията? какво усещаш физически на това място? Стягане, свиване, пробождане , и т.н.
Купи си новото издание на книгата ми. Там подробно е описано как се правят декларации.

Всеки път когато имаш нежелани симптоми, включително на ПА, започни веднага да ТЕСаш. Дори и без декларации, просто потупване по точките и дълбоко дишане ще ти донесе облекчение.

Започни процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ.
7 случки са много малко. Трябва ти списък от поне 50.

Пиши във форума. Писането е само по себе си терапия.

Помни: това, което не става с ТЕС, става с много ТЕС.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Butterfly7435
Участник
Мнения: 6
Регистриран: 31 мар 2016 14:04

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот Butterfly7435 » 01 апр 2016 12:31

Благодаря много за бързия отговор и напътствия.Днес ще си закупя книгата и ще изчета подробно за декларациите.Относно съня - тесам страха си от недоспиването и вече наистина дори да не заспивам просто си лежа в леглото и се наслаждавам един вид дори на излежаването.Установих,че е възможно да съм изместила режима си и да заспивам в 4-5 сутринта и да ставам към 10 и поради тази причина да не мога да се унеса по-рано и ще тесам и това.Мисля в напомнящата фраза при серията след 9те гами да включа нещо положително от рода на "измествам режима си на заспиване в 00 часа".Тъй като придобих и страх от шофирането днес просто ми се налага да използвам кола , ще тесам поне 3 пъти притеснението и физическото усещане когато се кача в кола и ще пиша какво съм постигнала.

Butterfly7435
Участник
Мнения: 6
Регистриран: 31 мар 2016 14:04

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот Butterfly7435 » 02 апр 2016 21:21

Здравейте отново.Като за начало искам да се похваля ,че успях да се кача в колата, да шофирам и да стигна до мястото , където трябваше.Признавам отбих на едно място,защото ми стана зле имах чувството , че ще припадна, но хо тесхах,гледах да се разсея от страха и се справих.Признавам си , че има още работа.Проблемът със съня си стои , това много ме мъчи,сякаш той дойде на мястото на другите вече почти решени проблеми.И при мен се появиха още стари страхове и просветления и осъзнах, че цялата ми несигурност се дължи на няколко травмиращи случки плюс това, че като малка баща ми не ми обръщаше внимание , а аз като всяко дете съм имала нужда от него.Тази нужда я пренасям в отношенията ни сега, но сега той е до мен и ме подкрепя.Все пак ще тесам останалите от детството емоции,защото това все още е проблем.Продължавам с теса и се надявам и за съня да ми помогне.... много много се надявам и за несигурността , че може да ми се случи нещо.

Butterfly7435
Участник
Мнения: 6
Регистриран: 31 мар 2016 14:04

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот Butterfly7435 » 03 апр 2016 21:14

Продължавам с прилагането на ТЕС.Не знам дали е нужно да пиша всеки ден,но честно казано добре се чувствам като споделям така.Успях да поспя снощи и бях много щастлива , успях и отново да се кача да шофирам без почти никакъв проблем.Днес обаче се появи едно ново за мен усещане - започнах да бъда гневна.Гневна,че някак си живота минава покрай мен,че не живея пълноценно.Ядосвам се на себе си ,че позволих от липса на заето съзнание и неинформираност да се докарам до такова състояние .Жив пример съм как човек каквото сам си направи , никой не може да му го направи,но здраве да е-гледам напред.Приемам го като житейски урок.Нормално ли е след прилагане на ТЕС за страхове и намаляйки тяхното как да кажа влияние,човек един вид да си връща здравия разум и да започва да гледа какво изпуска от живота ,докато стои окован в собствените си окови.Мисля,че е редно да го тесам с декларацията "въпреки ,че изпитвам гняв ,че не живея живота , който искам да живея, аз напълно и безрезервно приемам себе си" ? Забелязах,че ако тесам физически симптом резултатите идват някъде до най-много час,а страховете - на другия ден или след около половин ден просто съм забравила един вид за тях.Работих и по "В мир със себе си " и с голяма радост усетих как сещайки се за дадено травмиращо събитие емоцията е намаляла от примерно 5-6 на около 3-2-сещайки се за него не се напрягам толкова и един вид ми е почти ( подчертавам дебело почти- още тесае си иска ) безразлично.

Alisa
Майстор
Мнения: 2048
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот Alisa » 04 апр 2016 21:34

Браво, Butterfly7435! Продължавай по пътя, хванала си го!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот ivangp » 05 апр 2016 13:45

Нормално е. Не спирай да ТЕСаш. Всяко зло е за добро. Всичко е въпрос на гледна точка. Можеш да се ядосваш колко много си пропуснала или да се радваш колко повече няма да пропуснеш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Butterfly7435
Участник
Мнения: 6
Регистриран: 31 мар 2016 14:04

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот Butterfly7435 » 07 апр 2016 12:14

Благодаря за насърчителните думи.Измина първата ми седмица с ТЕС.За мое огромно щастие сънят много ми се подобри - всеки ден тесам този проблем по 4-5 пъти и вечер просто съм спокойна и си заспивам и не се чувствам притеснена.Наистина си трябва много търпение , много работа , много тесане,но като всички неща си иска усилие , за да се получи.Много съм щастлива ,че открих този метод и паническите ми атаки намаляха,не са изчезнали съвсем ама за 1 седмица чудеса няма да се случат :) . Едно от новите неща , който забелязах е ,че интуицията ми се засили много и започнах така да си усещам кое е добре за мен и кое не.След прилагането на ТЕС за съня започнах да изпитвам отвращение към лексотана , а го пиех вече седмица. Вътрешно усещах , че ще си спя и без него и така и стана.Започнах да спортувам- ходя на пилатес.Пия билкови чайове за успокоение,дори си взех билката страшниче.Реших да изпробвам един нов подход за паническите атаки и той беше да правя нови неща- да заема съзнанието си.Първо успях 2 вечери да спя на чуждо място,а не на моето си легло и второто беше да посетя ново място - в моя случай това беше град Троян.Бях спала малко предната вечер и не ми се пътуваше, но родителите ми ме сритаха буквално и на връщане заспах докато минавахме Троян-Кърнаре ,а който го е минавал знае ,че там не е лесно да се заспи :D От днес ще започна да тесам и хормоналния си дисбаланс заради поликистозата,но за инсулина няма да го прилагам,защото все пак пия лекарства и не знам как ще се повлияе.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: На прав път ли съм ?

Мнениеот ivangp » 07 апр 2016 22:37

Браво за упоритистта! Дерзай и ще успееш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 8 госта