На прав път ли съм ?
Публикувано на: 31 Мар 2016 15:42
Здравейте на всички опитни и неопитни с ТЕС.Младо момиче съм - на 22 съм, студентка, с прекрасно семейство и близки.Имам прекрасен човек до себе си,който ми помага много и във всичко.Като много хора и аз страдам от неврози,панически атаки,страхове ( много и различни страхове- страх ме е от почти всичко- от това дали няма да ми стане лошо на улицата,до дали някой ден ще имам деца) . Преди около 6 месеца откриха проблем с яйчниците ми -поликистоза и висок инсулин.Изписаха ми хапчета за сваляне на кръвната захар и инсулина ,като изрично ми беше обяснено , че няма да ми повлияят - тоест няма да ми пада опасно захарта от тях,а ще бъде нормализирана, и това се прави,за да може инсулина да не блокира протичането на овулацията.Обобщено казано имам проблем,но той изобщо не е толкова сериозен.Също така ми препоръчаха диета и спорт.Аз обаче съм си хипохондричка от малка и си внуших,че щом пия такива лекарства задължително ще ми пада захарта.И започна едно безкрайно тъпчене с храна,ставах нервна преди да дойде времето за ядене ( спазвам здравословен начин на живот и се старая да ям по часове) полудявах от нерви,мислех винаги че ще ми стане лошо,не смеех да излизам преди вечеря или след 6-7 часа вечерта докато не се нахраня.С плавни темпове от глупост качих около 8 килограма,докато в началото на месеца точно преди вечеря ми стана отпаднало,чувствах треперене,мислех,че ще припадна,ще трябва да викат бърза помощ и се натъпках с айряни със сол,кола,много вода и какво ли още не.Измерих си кръвното,което от стреса беше към 140 на 90 ( рядко съм имала проблеми с кръвното и то е било ниско). Като се връщам назад е било чиста паническа атака от очакваното зло- не съм яла от цели 3-4 часа и ще умра.Майка ми беше с мен докато ми беше зле и страшно се притесни.От стреса получих сърцебиене,кръвното ми постоянно беше 130 на 90,пулса ускорен,а аз много стресирана.Ходих на кардиолог , който ми изписа лек бетаблокер за 3 дни и каза ,че сърцето ми е напълно здраво и да не се притеснявам.След този инцидент 3-4 дни изкарах безсънни буквално,станах изключително страхлива,плашлива,буквално спрях да живея и мисля за каквото и да било,подлудих близките си.Те обаче не преставаха да ми повтарят ,че проблема е в главата ми и никъде другаде и да си намеря занимание.Не работя, само уча,от една година насам станах доста затворена ,защото понякога като излизах на улицата почваше да ми се вие свят и се тъпчех с коли,кафета,шоколади и предпочитах домашното спокойствие.Навън гледах да ходя винаги с някого,не ми се спортуваше от страх да не ми стане лошо .Ако вечер ходих на кръчми и ресторанти нямах проблеми-смеех се , забавлявах се- никой не можеше и да предположи какво изпитвам всъщност. Най -кратко казано изпитвах страшна фобия да не припадна,да не ми стане лошо на улицата , да не ми падне кръвното.Кръвното си го мерих по 3-4 пъти дневно и все не можех да го изкарам по различно от 118-120-125 на 80.Взех се в ръце,започнах сама да се боря с проблемите,но съня ми се влоши....От седмица насам не мога да спя нощем,дори да съм уморена,лежа,стискам очи , чакам съня да дойде един вид.Ядосвам се защо не заспивам и накрая се унасям с някаква доза лексотан за 3-4-5 часа и ставам.Тъй като не работя , не спортувам и не хабя особено много енергия хем съм ми се спи,хем не съм уморена и общо взето е абсолютен кошмар.Гледам да си полягяам през деня, за да мога да изкарам до вечерта.Сещате се какъв ужасен кръг става.Онзи ден намерих книгата вкъщи случайно (имаме я от 3-4 години) и взех да прилагам сериите и 9-те гами.Започнах да се чувствам по-добре и по-спокойна,дори да не съм тесала нещата,които ме тревожат.В главата ми се струпаха всичките страхове,които съм придобила с годините,всичките лоши случки, травмиращи събития и хора. Нямах търпение да ги тесам всичките и да започна нов живот,защото вярвам ,че именно ТЕС ще ми помогне,а не лексотан и транквиланти.Разбрах колко много неща искам да направя,а не правя,защото ме е страх ме,че е тялото ми да не ме предаде в даден момент,да не умра и т.н.Започнах да тесам проблема със съня,от книгата разбрах,че трябва в декларацията да спомена емоцията,която изпитвам - примерно "Въпреки,че съм нетърпелива да заспя; лежа и чакам съня да дойде;изнервям се ,че сънят не идва;притеснявам се ,че ако не се наспя утре ще съм парцал и няма да мога да свърша нищо". Добри примерни декларации ли са това?Държа да отбележа ,че го правя едва от 1-2 дни,но като си лягах снощи забелязах едно спокойствие,че не приемах като фикс идея заспиването ами(независимо,че не успях да заспя) ..просто не чувствах нищо,не чувствах тази "фикс тревожност".Tова признак ,че ТЕС работи ли е ? Записах си някои страхове,тесах ги и на другия ден като прочетох какво съм написала,осъзнах ,че съм забравила за някои от тези страхове-сякаш никога не съм ги изпитвала.Питането ми е - на прав път ли съм в решаването на проблема със съня и не само с него.Извинявам се за дългия пост и че е малко разхвърляно написан,но много се вълнувах докато го пишех-никога преди не съм използвала форуми и не съм питала така за помощ .Благодаря ви за тази чудесна книга.Поздрави