Дневникът на desperado

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
desperado
Участник
Мнения: 37
Регистриран на: 10 Апр 2016 15:25

Re: Дневникът на desperado

Мнение от desperado »

Днес съм още по-зле! Мисля, че стигам дъното! Отчаян съм! Каквото градих относно стоплянето на взаимоотношенията ни, снощи го разруших. Скарахме се за глупости! Интересното е че и днес още ме държи яда! Обикновено бързо ми минава. Сутринта не станах да я изпратя за работа!(аз излизам по късно)
Сам не мога да се понасям а усещам, че и колегите покрай мен!
...... Дали не е от хомеопатията, която ми изписа лекаря онзи ден?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на desperado

Мнение от ivangp »

Възможно е (това не означава че със сигурност е така) да е от хомеопатията. Но и да е от нея, може да е лечебна криза. Хомеопатията често вади на повърхността потискани с години емоции. И това е добре в дългосрочен план, макар да е болезнено в краткосрочен.
Просто продължавй да ТЕСаш яко, ВЪПРЕКИ НЕЖЕЛАНИЕТО СИ.
Дисциплина и упоритост са нужни и незаменими, в моменти като този, за да преодолееш по-бързо спада и да яхнеш пак гребена на вълната.

ТЕСай на инат ако трябва, но ТЕСай!


За лудо ТЕСай за лудо не стой!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на desperado

Мнение от Alisa »

Продължавай desperado, преди зазоряване е най-тъмно, нали знаеш?

Една идея :idea:
Представи си себе си след време, когато вече си се справил с проблема и си поговори с това бъдещо себе си – за съвет, подкрепа...каквото искаш. И тупкай смело точно с това, че не искаш да тупкаш!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
desperado
Участник
Мнения: 37
Регистриран на: 10 Апр 2016 15:25

Re: Дневникът на desperado

Мнение от desperado »

Благодаря Alisa за идеята! Няколко пъти съм си представял как в бадеще всичко вече е наред, но не ми е хрумвало да си поговоря с това бъдещо себе си :)

Пс: ...... да знам, че преди зазоряване е най-тъмно...... Очаквам вече да се зазори :)..... Ама много е тъмна тъмнината сега
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на desperado

Мнение от Alisa »

Супер, само не забравяй да се тупкаш през това време.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
desperado
Участник
Мнения: 37
Регистриран на: 10 Апр 2016 15:25

Re: Дневникът на desperado

Мнение от desperado »

Здравейте отново!

Не мислех да пиша за събитията тези дни, но чувствам, че имам нужда от съвети и насоки. На прав път ли съм или греша някъде?

В събота сутринта, се събудих в относително добро настроение. Жена ми отиде на работа. Аз закарах детето на курс и на връщане минах през пазара, купих цветя и се отбих през офиса, където работи. Звъннах и да излезе отвън и й подарих букета.(за първи път минавам през офиса й). Малко се притеснявах как ще реагира. Не показа никаква емоция. Нито се разсърди, нито се зарадва. ....... реших да продължа с изненадите. Прибрах се. Пуснах пералнята, прострях прането, измих остатъка от чинии, сготвих ......... направих го с голямо желание. Исках да й помагам във всяко отношение. Исках да почувства специална и ценена!!!!

Вечерта мина хладно. Държеше дистанцирано. Вечеряхме (благодари за хубавата вечеря) и си легнахме.

Другия ден мина адски.... или по-точно втората половина на деня:
Сутринта заразен от ентусиазма да помагам, помогнах на един колега, с който се запознахме в един форум за автомобили, ремонти и т.н, да тунингова колата си. Имах едни стари чипове, които му дадох на 1/3 от реалната цена (бях пуснал обява и той се обади). Свалих ЕКУ-то занесох го на приятел да свали старите чипове и да запои новите. Монтирах всичко! Смяната мина като по мед и масло. Колегата направи едно кръгче, и остана очарован от вървежа на колата си. Благодари ми не толкова за цената, а за отношението и съдействието от моя страна, за съветите и насоките, които му дадох и си тръгна страшно доволен. Аз бях щастлив, че съм помогнал, ... помогнал на един напълно непознат човек.
..... до тук с хубавите неща
Междувременно жена ми беше завела детето на курс. Към обяд детето се прибра от курса а жена ми я нямаше. Казала че ще пият "кафе с колежка". След обяд се прибра. Беше в ужасно настроение. Ужасно нервна. Не се стоеше покрай нея. Каза само, че й е лошо и я боли главата. Затвори се в стаята и след малко е заспала. Като се събуди не се отдели от телефона. Явно пишеше или четеше нещо в и-нет, не знам. Не задавах въпроси, не реагирах по никакъв начин, ....нищо, оставих я, защото усещах, че ако направя опити някак да и помогна, само ще се скараме. Стана ми много гадно от отношението й, от държанието й, от всичко, което се случва. ..... отново бях отритнат, огорчен и наранен, но не го показах по никакъв начин. Потърсих помощ в ТЕС. Потесах малко. След това нещо ме накара да препрочета книжката на Иван, Емоционална психотерапия. Не бях правил техниките, описани там и реших да пробвам първата техниката -> Невро-химична трансформация. Първоначално не почувствах почти нищо, никакво облекчение или промяна. След около половин час неусетно се почувствах добре.(не знам дали е от ТЕСа или от Невро-химичната трансформация). Дори по някое време започнах да си тананикам. Седнахме да вечеряме. Жена ми почти не яде. Хапна малко, стана, остави ни на масата с детето, изкъпа се и пак се затвори в стаята. Учудващо, но мен доброто настроение не ме напусна. Сипах си една ракия, ядох ядки, семки и си мислех защо всичко това се случва? защо се държи така? как да й помогна? какво да сторя?какво да направя повече от това, което правя за нея в момента?..........
По някое време, явно и под въздействието на алкохола си казах майната му на всичко. ..... допих си ракията и си легнах!
Днес...... днес не знам какво ще ми сервира като се прибере от работа! Не е тя! Не е на себе си! От нищо не се интересува в къщи. Влюбена ли е? В някакъв вид криза ли е? Магия ли е направено?.............не знам! (тук очаквам да се включат жените на около 37 годишна възраст +/- :) и тези минали през подобни състояния)
това е от мен за сега!
Хубав ден!

ПС: Вярвам, че един ден като чета тези постове ще се смея, но в момента ми се плаче. Знам че всичката тази болка, която изпитвам в момента е дошла, за да ме направи по-мъдър, да ме направи човек а не само човешка обвивка, да израстна емоционално и психически ........ но на каква цена?
Последно промяна от desperado на 07 Юни 2016 20:46, променено общо 2 пъти.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на desperado

Мнение от ivangp »

Прекаляваш с отново с опитите да й се харесаш и да правиш нещо за нея. Цветя в офиса!!!!!!!!!!!
Твърде натрапващо се поведение. Трябва да бъдеш дискретен и подаръците да са редки, малки и дискретни, а не големи, явни и натрапливи.

Просто спри да се опитваш да й се харесваш.
Питаш какво повече да направиш за нея.
Не прави нищо повече. Даже прави по-малко. А ако можеш нищо не прави.
Остави я да си изживее каквото има да изживява и т.н.

Всъщност най-доброто което можеш да направиш за нея и за себе си е да се скъсваш от ТЕС, най-вече когато не ти се прави ТЕС.

Ето това можеш да направиш. Много, много, много ТЕС. И после още повече ТЕС.
Без декларации. Просто мисли НА ГЛАС и ТЕС, ТЕС, ТЕС, ТЕС.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
desperado
Участник
Мнения: 37
Регистриран на: 10 Апр 2016 15:25

Re: Дневникът на desperado

Мнение от desperado »

Понеже не ни ми хрумват много неща за тесане, последвах примера на Иван даден ми по рано и си направих декларации, извадени от собствените ми изречения, написани в предния пост:
Не знам дали са правилни само:
desperado написа: ....че изпитвам тъга, която е породенa от незадоволената ми нужда от любов ..........
..... ме е страх, ако ми се случи нещо хубаво, после може се прецака това хубаво нещо.....
.... ме е страх, че ще продължа да агонизирам в очакване да се оправят отношенията ни с ......
......Стана ми много гадно от отношението й, от държанието й, от всичко, което се случва. .....
......отново бях отритнат, огорчен и наранен, но не го показах по никакъв начин......
......... чувствам, че имам нужда от съвети и насоки......
.....не знам на прав път ли съм или греша някъде.......
..... се притеснявах как ще реагира............
правя декларацията, но не определям нивото на сен........... просто декларацията и след това потупвам по точките с напомнящата фраза..... след това минавам на следващата.
Последно промяна от desperado на 19 Май 2016 15:30, променено общо 4 пъти.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневникът на desperado

Мнение от kisssy123 »

Здравей desperado!
Бих си позволила да ти дам съвет да насочиш тесането не към съпругата ти, а към теб самия. Как се чувстваш ти?
Стана ми много гадно от отношението й, от държанието й, от всичко, което се случва. .....
отново бях отритнат, огорчен и наранен, но не го показах по никакъв начин.

И понеже съм жена на 35 и малко, да, напълно е възможно да е в криза. От тази криза ти не можеш да я извадиш. Би могъл да се опиташ да й помогнеш, да я насочиш, да й покажеш някакви инструменти, за да го направи, но ако тя не поиска, няма да можеш ти да го направиш вместо нея. Не знам защо, но другото, което ми направи впечатление, е че нейният проблем няма нищо общо с теб. Може да е проблем с работата, може да е здравословен проблем, може да е нещо съвсем друго. Надявам се да можете да поговорите и да ти се довери какво я измъчва.
Успех!
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
desperado
Участник
Мнения: 37
Регистриран на: 10 Апр 2016 15:25

Re: Дневникът на desperado

Мнение от desperado »

Благодаря kisssy123 че се включи и благодаря за съветите!
kisssy123 написа:......, но другото, което ми направи впечатление, е че нейният проблем няма нищо общо с теб. Може да е проблем с работата, може да е здравословен проблем, може да е нещо съвсем друго. Надявам се да можете да поговорите и да ти се довери какво я измъчва.
Успех!
Проблема наистина е нейн но рефлектира много и в мен!
Чувствам се много зле, като я виждам нещастна, подтисната и в лошо настроение!

Задължително ли е да се изговаря на глас или може и на ум?

ПС: добавил съм за тесане и твоите предложения. Мисля, че си напълно права!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневникът на desperado

Мнение от ivangp »

На глас е по-добре от наум, но не е задължително.
Декларация от рода на:
Въпреки, че тя се държеше дистанцирано, аз напълно и безрезервно приемам себе си.
е приемлива, но е леко нелогична.

По-добра декларация би била:
Въпреки, че тя се държеше дистанцирано и това ме кара да се чувствам ...еди как си.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Всяка декларация е по-добра от никаква декларация и всеки ТЕС е по-добър от никакъв ТЕС.


Изказвания от рода на:
Тя има проблем и това рефлектира върху мен.
са неточни.

Точно е да се каже:
Тя има проблем и аз позволявам това да рефлектира върху мен.

Последното взима силата от обстоятелствата или другия човек и я връща обратно там, където тя принадлежи, а именно в теб самия.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневникът на desperado

Мнение от Alisa »

desperado, знаеш ли какво ми хрумва? Да ТЕСнеш необходимостта си да се нагодиш към жена си и необходимостта си да я спечелиш отново, необходимостта си да я разбираш, необходимостта си да я спасяваш.
Какво ще стане ако не успееш?
Как ще се чувстваш тогава?
Кога за първи път си се почувствал така?
Какво се случи тогава?
Какво си помисли тогава?

В този ред си задавай въпросите и виж какво ще излезе, но го прави докато потупваш!!! Отговорите ще излязат сами. Като продължиш да ги ТЕСаш, ще се променят.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
desperado
Участник
Мнения: 37
Регистриран на: 10 Апр 2016 15:25

Re: Дневникът на desperado

Мнение от desperado »

Alisa нещо удрям на камък с ТЕС. Въртя се в един порочен кръг! Нищо не ми излиза. Явно имам едно мнооого голямо ПО, относно техниката и прилагането й! Налагам си да правя ТЕС, както ми препоръча Иван, дори и когато не ми се прави. Правя тес без декларации, само по точките, като си разсъждавам на глас, пак по препоръка на Иван..... нищо!

ПС; има една искрица надежда, че въпреки, че си мисля, че не се справям с ТЕС, има явно някаква промяна в мен. Онзи ден се се видях с колежки, с които не съм се виждал от 1.5месеца. Всички ми се зарадваха много и ми казаха, че изглеждам много добре :oops: , въпреки, че бях малко сънен, не бях си доспал. Една от колежките, която е запозната с проблема ми, за който става дума в темата ми, ми каза, че имам някакво особено излъчване, но аз си мисля, че го каза за да ме поуспокои и да ме насърчи.

PS2: Мисля, че няма да се справя сам. Въпреки, че чета постоянно форума, въпреки, че препрочитам за 2-ри път книгата на Иван. нещо не ми се отдава :(
Не знам, може би ще ми трябва среща със специалист по ТЕС. Явно някъде бъркам!........ на крачка съм да се откажа, но към момента това е единствената ми спасителна сламка, и храня надежди някакви. Иначе ще се побъркам!
neafeya
Активен
Мнения: 114
Регистриран на: 31 Юли 2008 18:56
Местоположение: Бургас

Re: Дневникът на desperado

Мнение от neafeya »

А какво стана с празниците, ако си писал сори ,че съм го пропуснала.
Това с жена ти кога започна,тя кога се изнесе да спи в другата стая?Какво се случи тогава,а ти защо я ревнуваш? :idea:
Английски разбираш ли? Виж това https://youtu.be/ra1_nZHGpkk
Чувстваш ли се отхвърлен,незабележим?Ако да търси първият път когато си се почувствал така, най-вероятно в детството или с 1вата любов?Кога друг път си се чувствал така ,както в момента?
desperado
Участник
Мнения: 37
Регистриран на: 10 Апр 2016 15:25

Re: Дневникът на desperado

Мнение от desperado »

Здравей neafeya!
Благодаря, че се включи и ти в моя дневник!
направо на отговорите на въпросите ти:
->Беше ми много тежко по празниците. Не си ходихме. След това аз си отидох сам за да уважа родителите си.(но не е същото като съм сам)
->Проблемите почнаха преди 6-7месеца. Тогава се и изнесе. Беше решила, че нещо трябва да се промени. Чувствала ме далечен. Беше неудовлетворена от мен. Не й помагах много, наистина като се замисля, често пъти не съм й бил опора, не съм бил до нея в много трудни моменти, примерно когато прекара 2 нервни кризи. Ходене по доктори, беше на ксанакс и и др. успокоителни, а аз глупака си мислех, че ей така ще й мине, че не е нищо страшно. Не я разбирах. Често пъти съм й казвал, че говорим на различни езици. Т.е. не разбирам какво иска да ми каже в даден момент. Не осъзнавах какво става и какво се случва между нас. Не осъзнавах, че с тези разговори се опитвала да спаси брака ни........ а аз бях сляп и глух. Като резултат от всичко, през цялото това време тя е трупала всичко в себе си и накрая изригна, опълчи се ......
Видях всички мои грешки. Преосмислих и промених държанието си, едва когато започнах да виждам, че я губя! По принцип съм ревнив и често пъти съм я ревнувал без повод. В смисъл повода е бил само в моята глава. Опитах се да променя това мое държание и тази ревност. Четох много из форумите и разбрах, колко съм я наранявал и с тази ревност, особено без повод...колко съм я отблъсквал. В момента много често вечер е с телефона до късно. Вечер почти всяка вечер закъснява от работа..... Всичко сочи че най вероятно в момента има друг мъж. Мен всичко това ме разкъсва, но си давам сметка, че ако е така съм си го заслужил по един или друг начин. Опитвам се да си мисля, че е на разходка с колежки, че й се излиза ей така без причина да разпусне от работния ден (много й е натоварена работата).... или просто не й се прибира заради натрупания негативизъм към мен и т.н. Опитвам се да не показвам никаква ревност!
.... Въобще стремя се да се променя във всеки аспект, във всяко отношение и да поправя грешките си, които съм допускал до сега, защото осъзнах, че я ОБИЧАМ безкрайно!
->
neafeya написа:Чувстваш ли се отхвърлен,незабележим?Ако да търси първият път когато си се почувствал така, най-вероятно в детството или с 1вата любов?Кога друг път си се чувствал така ,както в момента?
да именно така се чувствам, отхвърлен, незабележим, отритнат....
Може би си права за първата истинска любов. Беше несподелена, но бях млад, бързо я превъзмогнах. Жена ми е втората истинска любов и тя до скоро беше споделена и тя ме обичаше така както аз нея. Давам си сметка, че аз разруших всичко и за това сега давам всичко от себе си да го поправя. За това съм и в този форум!! За това си взех и чета книгите (Нова психокибернетика на Малц и ТЕС и Емоционална психотерапия на Иван), за да променя себе си. Да стана един добър съпруг. Да може да разчита на мен и да знае че може да намери рамо на което да се облегне, а не да го търси на вън!
Скоро прочетох една мисъл, която много ми хареса (ще перафразирам по спомен):
Силен е не този мъж, който си има любовница. Силен е този, които умее да задържи жената до себе си!
Твърдо съм решен да дам всичко от себе си за да я запазя! Да я запазя защото я Обичам!
Публикувай отговор