Страница 2 от 5

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 12 Май 2016 11:27
от desperado
Днес съм още по-зле! Мисля, че стигам дъното! Отчаян съм! Каквото градих относно стоплянето на взаимоотношенията ни, снощи го разруших. Скарахме се за глупости! Интересното е че и днес още ме държи яда! Обикновено бързо ми минава. Сутринта не станах да я изпратя за работа!(аз излизам по късно)
Сам не мога да се понасям а усещам, че и колегите покрай мен!
...... Дали не е от хомеопатията, която ми изписа лекаря онзи ден?

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 12 Май 2016 13:05
от ivangp
Възможно е (това не означава че със сигурност е така) да е от хомеопатията. Но и да е от нея, може да е лечебна криза. Хомеопатията често вади на повърхността потискани с години емоции. И това е добре в дългосрочен план, макар да е болезнено в краткосрочен.
Просто продължавй да ТЕСаш яко, ВЪПРЕКИ НЕЖЕЛАНИЕТО СИ.
Дисциплина и упоритост са нужни и незаменими, в моменти като този, за да преодолееш по-бързо спада и да яхнеш пак гребена на вълната.

ТЕСай на инат ако трябва, но ТЕСай!


За лудо ТЕСай за лудо не стой!

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 12 Май 2016 23:20
от Alisa
Продължавай desperado, преди зазоряване е най-тъмно, нали знаеш?

Една идея :idea:
Представи си себе си след време, когато вече си се справил с проблема и си поговори с това бъдещо себе си – за съвет, подкрепа...каквото искаш. И тупкай смело точно с това, че не искаш да тупкаш!

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 13 Май 2016 06:29
от desperado
Благодаря Alisa за идеята! Няколко пъти съм си представял как в бадеще всичко вече е наред, но не ми е хрумвало да си поговоря с това бъдещо себе си :)

Пс: ...... да знам, че преди зазоряване е най-тъмно...... Очаквам вече да се зазори :)..... Ама много е тъмна тъмнината сега

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 14 Май 2016 00:12
от Alisa
Супер, само не забравяй да се тупкаш през това време.

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 16 Май 2016 08:25
от desperado
Здравейте отново!

Не мислех да пиша за събитията тези дни, но чувствам, че имам нужда от съвети и насоки. На прав път ли съм или греша някъде?

В събота сутринта, се събудих в относително добро настроение. Жена ми отиде на работа. Аз закарах детето на курс и на връщане минах през пазара, купих цветя и се отбих през офиса, където работи. Звъннах и да излезе отвън и й подарих букета.(за първи път минавам през офиса й). Малко се притеснявах как ще реагира. Не показа никаква емоция. Нито се разсърди, нито се зарадва. ....... реших да продължа с изненадите. Прибрах се. Пуснах пералнята, прострях прането, измих остатъка от чинии, сготвих ......... направих го с голямо желание. Исках да й помагам във всяко отношение. Исках да почувства специална и ценена!!!!

Вечерта мина хладно. Държеше дистанцирано. Вечеряхме (благодари за хубавата вечеря) и си легнахме.

Другия ден мина адски.... или по-точно втората половина на деня:
Сутринта заразен от ентусиазма да помагам, помогнах на един колега, с който се запознахме в един форум за автомобили, ремонти и т.н, да тунингова колата си. Имах едни стари чипове, които му дадох на 1/3 от реалната цена (бях пуснал обява и той се обади). Свалих ЕКУ-то занесох го на приятел да свали старите чипове и да запои новите. Монтирах всичко! Смяната мина като по мед и масло. Колегата направи едно кръгче, и остана очарован от вървежа на колата си. Благодари ми не толкова за цената, а за отношението и съдействието от моя страна, за съветите и насоките, които му дадох и си тръгна страшно доволен. Аз бях щастлив, че съм помогнал, ... помогнал на един напълно непознат човек.
..... до тук с хубавите неща
Междувременно жена ми беше завела детето на курс. Към обяд детето се прибра от курса а жена ми я нямаше. Казала че ще пият "кафе с колежка". След обяд се прибра. Беше в ужасно настроение. Ужасно нервна. Не се стоеше покрай нея. Каза само, че й е лошо и я боли главата. Затвори се в стаята и след малко е заспала. Като се събуди не се отдели от телефона. Явно пишеше или четеше нещо в и-нет, не знам. Не задавах въпроси, не реагирах по никакъв начин, ....нищо, оставих я, защото усещах, че ако направя опити някак да и помогна, само ще се скараме. Стана ми много гадно от отношението й, от държанието й, от всичко, което се случва. ..... отново бях отритнат, огорчен и наранен, но не го показах по никакъв начин. Потърсих помощ в ТЕС. Потесах малко. След това нещо ме накара да препрочета книжката на Иван, Емоционална психотерапия. Не бях правил техниките, описани там и реших да пробвам първата техниката -> Невро-химична трансформация. Първоначално не почувствах почти нищо, никакво облекчение или промяна. След около половин час неусетно се почувствах добре.(не знам дали е от ТЕСа или от Невро-химичната трансформация). Дори по някое време започнах да си тананикам. Седнахме да вечеряме. Жена ми почти не яде. Хапна малко, стана, остави ни на масата с детето, изкъпа се и пак се затвори в стаята. Учудващо, но мен доброто настроение не ме напусна. Сипах си една ракия, ядох ядки, семки и си мислех защо всичко това се случва? защо се държи така? как да й помогна? какво да сторя?какво да направя повече от това, което правя за нея в момента?..........
По някое време, явно и под въздействието на алкохола си казах майната му на всичко. ..... допих си ракията и си легнах!
Днес...... днес не знам какво ще ми сервира като се прибере от работа! Не е тя! Не е на себе си! От нищо не се интересува в къщи. Влюбена ли е? В някакъв вид криза ли е? Магия ли е направено?.............не знам! (тук очаквам да се включат жените на около 37 годишна възраст +/- :) и тези минали през подобни състояния)
това е от мен за сега!
Хубав ден!

ПС: Вярвам, че един ден като чета тези постове ще се смея, но в момента ми се плаче. Знам че всичката тази болка, която изпитвам в момента е дошла, за да ме направи по-мъдър, да ме направи човек а не само човешка обвивка, да израстна емоционално и психически ........ но на каква цена?

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 16 Май 2016 13:06
от ivangp
Прекаляваш с отново с опитите да й се харесаш и да правиш нещо за нея. Цветя в офиса!!!!!!!!!!!
Твърде натрапващо се поведение. Трябва да бъдеш дискретен и подаръците да са редки, малки и дискретни, а не големи, явни и натрапливи.

Просто спри да се опитваш да й се харесваш.
Питаш какво повече да направиш за нея.
Не прави нищо повече. Даже прави по-малко. А ако можеш нищо не прави.
Остави я да си изживее каквото има да изживява и т.н.

Всъщност най-доброто което можеш да направиш за нея и за себе си е да се скъсваш от ТЕС, най-вече когато не ти се прави ТЕС.

Ето това можеш да направиш. Много, много, много ТЕС. И после още повече ТЕС.
Без декларации. Просто мисли НА ГЛАС и ТЕС, ТЕС, ТЕС, ТЕС.

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 16 Май 2016 18:04
от desperado
Понеже не ни ми хрумват много неща за тесане, последвах примера на Иван даден ми по рано и си направих декларации, извадени от собствените ми изречения, написани в предния пост:
Не знам дали са правилни само:
desperado написа: ....че изпитвам тъга, която е породенa от незадоволената ми нужда от любов ..........
..... ме е страх, ако ми се случи нещо хубаво, после може се прецака това хубаво нещо.....
.... ме е страх, че ще продължа да агонизирам в очакване да се оправят отношенията ни с ......
......Стана ми много гадно от отношението й, от държанието й, от всичко, което се случва. .....
......отново бях отритнат, огорчен и наранен, но не го показах по никакъв начин......
......... чувствам, че имам нужда от съвети и насоки......
.....не знам на прав път ли съм или греша някъде.......
..... се притеснявах как ще реагира............
правя декларацията, но не определям нивото на сен........... просто декларацията и след това потупвам по точките с напомнящата фраза..... след това минавам на следващата.

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 16 Май 2016 19:23
от kisssy123
Здравей desperado!
Бих си позволила да ти дам съвет да насочиш тесането не към съпругата ти, а към теб самия. Как се чувстваш ти?
Стана ми много гадно от отношението й, от държанието й, от всичко, което се случва. .....
отново бях отритнат, огорчен и наранен, но не го показах по никакъв начин.

И понеже съм жена на 35 и малко, да, напълно е възможно да е в криза. От тази криза ти не можеш да я извадиш. Би могъл да се опиташ да й помогнеш, да я насочиш, да й покажеш някакви инструменти, за да го направи, но ако тя не поиска, няма да можеш ти да го направиш вместо нея. Не знам защо, но другото, което ми направи впечатление, е че нейният проблем няма нищо общо с теб. Може да е проблем с работата, може да е здравословен проблем, може да е нещо съвсем друго. Надявам се да можете да поговорите и да ти се довери какво я измъчва.
Успех!

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 16 Май 2016 19:29
от desperado
Благодаря kisssy123 че се включи и благодаря за съветите!
kisssy123 написа:......, но другото, което ми направи впечатление, е че нейният проблем няма нищо общо с теб. Може да е проблем с работата, може да е здравословен проблем, може да е нещо съвсем друго. Надявам се да можете да поговорите и да ти се довери какво я измъчва.
Успех!
Проблема наистина е нейн но рефлектира много и в мен!
Чувствам се много зле, като я виждам нещастна, подтисната и в лошо настроение!

Задължително ли е да се изговаря на глас или може и на ум?

ПС: добавил съм за тесане и твоите предложения. Мисля, че си напълно права!

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 17 Май 2016 08:58
от ivangp
На глас е по-добре от наум, но не е задължително.
Декларация от рода на:
Въпреки, че тя се държеше дистанцирано, аз напълно и безрезервно приемам себе си.
е приемлива, но е леко нелогична.

По-добра декларация би била:
Въпреки, че тя се държеше дистанцирано и това ме кара да се чувствам ...еди как си.... аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Всяка декларация е по-добра от никаква декларация и всеки ТЕС е по-добър от никакъв ТЕС.


Изказвания от рода на:
Тя има проблем и това рефлектира върху мен.
са неточни.

Точно е да се каже:
Тя има проблем и аз позволявам това да рефлектира върху мен.

Последното взима силата от обстоятелствата или другия човек и я връща обратно там, където тя принадлежи, а именно в теб самия.

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 22 Май 2016 18:17
от Alisa
desperado, знаеш ли какво ми хрумва? Да ТЕСнеш необходимостта си да се нагодиш към жена си и необходимостта си да я спечелиш отново, необходимостта си да я разбираш, необходимостта си да я спасяваш.
Какво ще стане ако не успееш?
Как ще се чувстваш тогава?
Кога за първи път си се почувствал така?
Какво се случи тогава?
Какво си помисли тогава?

В този ред си задавай въпросите и виж какво ще излезе, но го прави докато потупваш!!! Отговорите ще излязат сами. Като продължиш да ги ТЕСаш, ще се променят.

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 22 Май 2016 18:50
от desperado
Alisa нещо удрям на камък с ТЕС. Въртя се в един порочен кръг! Нищо не ми излиза. Явно имам едно мнооого голямо ПО, относно техниката и прилагането й! Налагам си да правя ТЕС, както ми препоръча Иван, дори и когато не ми се прави. Правя тес без декларации, само по точките, като си разсъждавам на глас, пак по препоръка на Иван..... нищо!

ПС; има една искрица надежда, че въпреки, че си мисля, че не се справям с ТЕС, има явно някаква промяна в мен. Онзи ден се се видях с колежки, с които не съм се виждал от 1.5месеца. Всички ми се зарадваха много и ми казаха, че изглеждам много добре :oops: , въпреки, че бях малко сънен, не бях си доспал. Една от колежките, която е запозната с проблема ми, за който става дума в темата ми, ми каза, че имам някакво особено излъчване, но аз си мисля, че го каза за да ме поуспокои и да ме насърчи.

PS2: Мисля, че няма да се справя сам. Въпреки, че чета постоянно форума, въпреки, че препрочитам за 2-ри път книгата на Иван. нещо не ми се отдава :(
Не знам, може би ще ми трябва среща със специалист по ТЕС. Явно някъде бъркам!........ на крачка съм да се откажа, но към момента това е единствената ми спасителна сламка, и храня надежди някакви. Иначе ще се побъркам!

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 22 Май 2016 22:54
от neafeya
А какво стана с празниците, ако си писал сори ,че съм го пропуснала.
Това с жена ти кога започна,тя кога се изнесе да спи в другата стая?Какво се случи тогава,а ти защо я ревнуваш? :idea:
Английски разбираш ли? Виж това https://youtu.be/ra1_nZHGpkk
Чувстваш ли се отхвърлен,незабележим?Ако да търси първият път когато си се почувствал така, най-вероятно в детството или с 1вата любов?Кога друг път си се чувствал така ,както в момента?

Re: Дневникът на desperado

Публикувано на: 23 Май 2016 09:19
от desperado
Здравей neafeya!
Благодаря, че се включи и ти в моя дневник!
направо на отговорите на въпросите ти:
->Беше ми много тежко по празниците. Не си ходихме. След това аз си отидох сам за да уважа родителите си.(но не е същото като съм сам)
->Проблемите почнаха преди 6-7месеца. Тогава се и изнесе. Беше решила, че нещо трябва да се промени. Чувствала ме далечен. Беше неудовлетворена от мен. Не й помагах много, наистина като се замисля, често пъти не съм й бил опора, не съм бил до нея в много трудни моменти, примерно когато прекара 2 нервни кризи. Ходене по доктори, беше на ксанакс и и др. успокоителни, а аз глупака си мислех, че ей така ще й мине, че не е нищо страшно. Не я разбирах. Често пъти съм й казвал, че говорим на различни езици. Т.е. не разбирам какво иска да ми каже в даден момент. Не осъзнавах какво става и какво се случва между нас. Не осъзнавах, че с тези разговори се опитвала да спаси брака ни........ а аз бях сляп и глух. Като резултат от всичко, през цялото това време тя е трупала всичко в себе си и накрая изригна, опълчи се ......
Видях всички мои грешки. Преосмислих и промених държанието си, едва когато започнах да виждам, че я губя! По принцип съм ревнив и често пъти съм я ревнувал без повод. В смисъл повода е бил само в моята глава. Опитах се да променя това мое държание и тази ревност. Четох много из форумите и разбрах, колко съм я наранявал и с тази ревност, особено без повод...колко съм я отблъсквал. В момента много често вечер е с телефона до късно. Вечер почти всяка вечер закъснява от работа..... Всичко сочи че най вероятно в момента има друг мъж. Мен всичко това ме разкъсва, но си давам сметка, че ако е така съм си го заслужил по един или друг начин. Опитвам се да си мисля, че е на разходка с колежки, че й се излиза ей така без причина да разпусне от работния ден (много й е натоварена работата).... или просто не й се прибира заради натрупания негативизъм към мен и т.н. Опитвам се да не показвам никаква ревност!
.... Въобще стремя се да се променя във всеки аспект, във всяко отношение и да поправя грешките си, които съм допускал до сега, защото осъзнах, че я ОБИЧАМ безкрайно!
->
neafeya написа:Чувстваш ли се отхвърлен,незабележим?Ако да търси първият път когато си се почувствал така, най-вероятно в детството или с 1вата любов?Кога друг път си се чувствал така ,както в момента?
да именно така се чувствам, отхвърлен, незабележим, отритнат....
Може би си права за първата истинска любов. Беше несподелена, но бях млад, бързо я превъзмогнах. Жена ми е втората истинска любов и тя до скоро беше споделена и тя ме обичаше така както аз нея. Давам си сметка, че аз разруших всичко и за това сега давам всичко от себе си да го поправя. За това съм и в този форум!! За това си взех и чета книгите (Нова психокибернетика на Малц и ТЕС и Емоционална психотерапия на Иван), за да променя себе си. Да стана един добър съпруг. Да може да разчита на мен и да знае че може да намери рамо на което да се облегне, а не да го търси на вън!
Скоро прочетох една мисъл, която много ми хареса (ще перафразирам по спомен):
Силен е не този мъж, който си има любовница. Силен е този, които умее да задържи жената до себе си!
Твърдо съм решен да дам всичко от себе си за да я запазя! Да я запазя защото я Обичам!