Дневникът на Sunshine777

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Sunshine777
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 12 авг 2016 23:21

Дневникът на Sunshine777

Мнениеот Sunshine777 » 13 авг 2016 20:42

Привет,

Може би пиша тези думи повече за собствен кураж и мотивация. Разбира се ще съм благодарна, ако някой отдели време да прочете тези редове.

Не, не съм болна, макар да имам достатъчно излишни операции, катастрофи и престои в болници. Не, не умирам, нито съм диагностицирана с нещо нелечимо.
Не, не съм сираче, бездетна или самотна майка, безработна или без храна и покрив на главата!

Тогава какво ми има?! И аз това се питам! Превърнала съм се в най-ужасната версия на себе си, вечно недоволна, критикуваща, викаща, абсолютната drama queen, черногледа, надменна, ината, да продължавам ли? Човек, който се държи така към овъншния свят можете да си представите какво се случва вътре в него! До началото на 30те си изплаквах очите и преживявах всичко много болезнено и тежко! След това станах камък, винаги с надмощие и рядко давах израз на каквито и да било емоции, които ме показват слаба или страдаща... а те са много безкрайно много!

Отдавна съм загубила вяра в традиционната медицина и не ги ползвам, освен ако не умирам.... Психолог - помогна ми да простя на себе си за някои минали случки, хомеопатия - имаше по-скоро поддържащ ефект отколкото лечебен, спорт и веган без глутенов и соя режим плюс медитации - беше добре, но за single човек, който разполага със себе си и времето си, а не майка на прохождащо дете без никаква помощ от роднини или бавачки. Кинезитерапия - да, но временен ефект. Пренареждане на матрицата - напипахме някой корени на проблемите ми лежащи разбира се още в моето детство, но финансово не мога да си позволя да продължа със сеансите. И ето ме тук!
Защо пиша - защото се познавам, започвам всичко с огромен ентусиазъм, но рядко довършвам нещо до край, царица съм на само саботажа и ще завъртя така обстоятелствата, че ще имам валидно оправдание, по натура клоня и към мързеливите и макар да се смятам за оптимист, с такава критична майка, която и до ден днешен ме яде за всичко и никога не е доволна, мисля че по скоро спадам към черногледите, но под прикритието на "всичко ще е наред".

Не съм спала от 15 месеца, да имам бебе, но главата и мислите и чувствата са истинският виновник за безсънните ми нощи. Ставам нацупена, карам се с всеки и за всичко, аз не живея, аз тормозя себе си и околните и трябва всичко това да спре! Не се харесвам вече, не се обичам - всъщност с толкова таен негативизъм дали някога съм изпитвала подобни чувства към себе си... Едва ли! И след толкова изчетена литература, да съм още в задънена улица и водеща някакво подобие на живот, като единствено мога да се сърдя на себе си!!! Е сега ако не се взема в ръце, няма кога - ще възпитам и детето си така и сигурно ще загубя всички, които ме обичат!

Планът - много ми се иска да дойде някой с магическа пръчка и да ме освободи от собствените ми мисловни окови, но ще се заема за работа и дано това дневниче помогне!

Първа стъпка - да направя списък с всички неща, които ме карат да страдам, недоволствам и се чувствам като цяло зле! Знам, че ще е дълъг. След това ще ги започна, проблемът ми е как да отделям 10 пъти на ден по 10 Мин за ТЕС като тичам нон стоп след детето! Ако стана преди него, което рядко се случва, предвид че се буди 3-4 пъти на нощ и 7 най-късно е станала, а аз съм спала сумарно 4 часа. Знам, пак се оправдавам - който иска ще намери начин... Та виждам възможност като спи на обяд, и като я приспя нощем. Исками се да мога да усещам тялото си и сигналите и мислите, които ми идват, а не потупвайки се да я държа с другата ръка да не падне и прочие....

Трябва да намеря сила и начин, това не е живот....

Започвам със списъка.

user
Участник
Мнения: 82
Регистриран: 30 окт 2013 19:40

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот user » 14 авг 2016 16:59

Здравей, зная за какво говориш и си на прав път.
Кога тесам - когато заспи детето, колкото време мога, до където стигна, без да насилвам нещата и утре е ден. Когато имам възможност, но нямам желание да тесам - тесам, че не ми се Теса.
Буденията на детето бяха по 4-5. Вече има вечери с по две. Рядко работя директно върху този проблем.
Отношенията с мъжа ми - от ледена епоха, омраза, караници и мисли за развод до планове за второ дете. Тук голямата промяна дойде спонтанно след едно от многото пренареждане на раждането на детето ми.
Отношенията с майка ми - критикуваше всяко мое решение. При отглеждането на дете решенията са на често и критиките съответно. В момента сякаш стоя над нещата и не ги преживявам толкова. Промяната дойде с много много тес.
Моят съвет е да започнеш работа с раждането да детето ти.
Ако можеш прави и йога или друга гимнастика. Детето малко ще ти се мота из краката вероятно, но е забавно и полезно.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот ivangp » 15 авг 2016 08:10

Здравей Sunshine!
Добре дошла във форума!

Със сигурност можеш да успееш сама (и с наша помощ разбира се) да се справиш с проблемите си, стига да работиш упорито и дисциплинирано върху тях. магически пръчки няма и е по-добре че няма, иначе нямаше да е интересно. Но това ще го разбереш след година-две.

Първо малко клишета.
Клишета, ама верни.

" Който търси намира."
"Всичко, което си заслужава да се направи е трудно."
"За да се промени човек е нужно ножът да опре в кокъла."
"Капката пробива камъка не със сила, а с постоянство."


Дано при теб ножът да е опрял в кокъла и дано намериш необходимата за промяната упоритост.
Списъкът е добра идея, но трябва да е списък със случки, а не с разни неща и термини.

Работи както е описано тук: viewtopic.php?f=4&t=1371
Чисти поне една случка на ден.
Осезателни реултати ще има след месец два работа.
Подготви се за поне година ежедневна работа, за постигане на пълна промяна.

Редовно пиши тук за резултати, идеи, прозрения и проблеми.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Sunshine777
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 12 авг 2016 23:21

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот Sunshine777 » 15 авг 2016 10:27

Благодаря ви!

Макар и да не си го признавам, винаги търся одобрението на околните ( ще ТЕСам този навик!) и съм ви искрено благодарна за насърчаването и подкрепящите думи! Озарихте ми деня и ме накарате да се усмихна! Колко малко му трябва на човек, но защо все го търсиме от вън?! Надявам се да достигна до момента в който сама си зареждам тези потребности или още по-добре, когато те не съществуват и съм над тези неща и Егото ми.

Относно раждането, да работихме моето, пренаредихме го - беше много чисто и истинско, всичко, което усещах! Гушнах мама и останах с нея - беше неповторимо!

За съжаление, раждането на моето дете носи много други проблеми и дори като стигнахме до пренареждането и на тази важна сцена в живота ми аз останах камък ( за сравнение при моето раждане - сърцето ми преливаше от най-чиста любов и топли сълзи се стичаха по лицето ми запечатало умилението на този скъп миг). Не се радвам, няма емоция... а толкова много исках дете ( много години). Там докъдето стигнах е: мама! Оказа се, че години наред правя не това което искам ( а съм много самонадеяна и рядко слушам някой друг), а това с което ще ги зарадвам родителите ми и ще получа тяхното одобрение и похвала. Та, много са аспектите!

По същество - не мога да стигна до списъка, знам че са случки и такива ще изкарам. Започнах с ТЕСване при всяка възможност и за колкото мога, за всичко, което ме дразни, изнервя и ядосва в момента! А те са безброй! Тялото ми бързо реагира - за съжаление са само 2-3 до 5мин като време. Но веднага започвам да се прозявам ( което разбрах, че е хубаво - раздвижване на енергията), и за 2 пъти по всички точки и получавам болка или гадене, т.е. Емоцията се изразява и на телесно ниво и по-лесно мога да я изчистя, но точно тогава ме викат или бебето заплаче и спирам, което много ме затормозява! Но капка по капка, вир става нали така. По-добре от някъде и някак да започна, отколкото нищо да не правя!

А за съпруга, да и аз на ден по 100 пъти ще се развеждам с него и понякога ме дразни само с присъствието си, явно не мога себе си да търпя, не него. Днес на закуска усетих как няма за какво да се разсърдя и се нацупих за отношението на свекърва ми, ето дадох си сметка, че се самонаказвам и търся драмата в живота си, все да съм жертва! Време е да избера да съм щастлива или поне в хармония със себе си! Избирам СЕГА и ТЕС да ми помага!

Благодаря ви!

Днес имам празник, черпя ви виртуално и се надявам да поставям началото на нещо велико, първата страница от моя нов живот!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот ivangp » 15 авг 2016 19:27

Sunshine777 написа:Но капка по капка, вир става нали така. По-добре от някъде и някак да започна, отколкото нищо да не правя!

Точно така!

Честит празник!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Sunshine777
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 12 авг 2016 23:21

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот Sunshine777 » 31 авг 2016 12:27

Бях решила да пиша всяка седмица, но те взеха че станаха две. ТЕСвам се по малко 2-3-4 пъти на ден, за случки които ме попарват като вряла вода от ежедневието ми. Интересното е, че започват да изплуват разни мисли в главата ми като постоянната нужда да съм намръщена, да има някаква драма в живота ми, сигурно цял отдел в главата ми се занимава с това колко съм зле и в колко тежко положение се намирам. Малко на принципа добрата новина не е новина. Сякаш не знам да живея спокойно, нормално, щастливо??!?! Сутрин често ТЕСвам не ми се става, умората, колко ми е криво и подобни! Направо приказно да се събуждаш така... Вечер заспивам докато се потупвам. Не мога да отрека, че ми е трудно и само се окуражавам, че трябва постоянство за да има прогрес, но защо съм такава и толкова бързо губя мотивация и интерес, за всяко нещо всъщност...вкакъв свят живея за всяко нещо искам готово решение - тип хапче и моментни резултати. Всъщност сега се чувствам зле, че се оплаквам.
От положителна страна потупвах и детето доколкото ми позволи като е превъзбудена и не можеше да заспи и докато го правех видимо се успокояваше, като спра става много активна за кратко и после спи няколко часа( което по-принцип рядко се случва). Аз съм увеличила приема на вода и се усмихвам повече. Надявам се скоро да имам нещо повече за споделяне :)

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот ivangp » 31 авг 2016 13:10

Целта на земният човешки живот, според мен, е да си създаваме драма, т.е. проблеми и да изпитваме емоции и физически усещания, които не можем да изпитаме като нематериални същества.

Така че всичко е нормално. Хубаво е че си започнала да го осъзнаваш. Като го приемеш напълно ще можеш да преминаваш по-леко през проблемите, които сама си създаваш. :D
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Sunshine777
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 12 авг 2016 23:21

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот Sunshine777 » 26 сеп 2016 13:06

Напълно съм наясно, че животът има препятствия и трудности, с които трябва адекватно да се справим, за да продължим напред. Сега за моя изненада си седя у дома с навехнат глезен и отношението ми е доста апатично. Обикновено има силно изразена негативна емоция, която се изразява в негодувание, агресия, жалване, мрънкане и подобни. А сега настройката ми е - трябвало е да се случи и това ще мине. И въпреки, че ми провали плановете за едно дългоочаквано тържество, трудно се спи с шина на крака и не е като да си легнеш да почиваш като имаш малко дете с много бързи палави крачета, емоция няма! Или добре съм я замаскирала. Като ТЕСвам само физическата болка, тя се увеличава и затова се отказвам бързо. Как третирате физическа болка без емоция към нея ( или поне не явна)? Благодаря!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот ivangp » 26 сеп 2016 18:10

Увеличаването на болката или негативната емоция при ТЕС е добър признак. Голяма и често срещана грешка е да се спира, в такъв случай. Точно тогава трябва да се продължав и болката или негативната емоци ще нмалее значително. Принципно има ли каквато и да епромяна в това, което ТЕСаме, трябва да продължаваме да ТЕСаме, а не да се отказваме.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Sunshine777
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 12 авг 2016 23:21

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот Sunshine777 » 01 окт 2016 22:20

Така, след кратко лутане и често отклонение от пътя, ето ме вече сериозна и дисциплинирана! Вече пети ден правя по едночасова сесия ТЕС докато детето спи, това разбира се събуди много въпроси и ще съм благодарна да ми помогнете:

Докато правя потупванията по точките много се прозявам и ми сълзят очите - знам, че това е хубаво раздвижва се енергията. Когато не се прозявам или съвсем малко - това означава ли, че не съм на прав път и трябва да променя нещо (декларацията)?

След декларацията по колко кръга се правят - 2,3,5? По усет ли се прекратява или гледате картината от случката за промяна в усещанията?

Започвам много да се разсейвам и почти механично да повтарям напомнящата фраза. Едва ли има полза от това или? Над картината ли трябва да се концентрирам или емоциите които поражда или просто да се опитвам да не мисля докато ТЕСвам?

Започнах със случка, която ме е белязала сериозно и е оставила своята следа. Не съм плака, минах две картини и на третата, която всъщност е най-тежката имах почти никакво усещане. Тъй като ги правя в различни дни, не разбирам изчистило ли се е или просто не ми се занимава ( само саботаж)?

Днес ми отне повече от час да се преборя с "мързела" си и навика да си пропилявам времето/живота на телефона, ФБ и интернет! А имам само един прозорец от 1-2ч докато детето спи да се ТЕСвам. Толкова ли пък бързо губя стимул? И не беше и особено продуктивна сесия и малко се отчаях.

Всички ли очакват някакъв резултат след всяка сесия или само аз? И като няма такъв си мисля, че нещо не правя правилно?

Много ми се доспива, дали се изморявам или защото съм със затворени очи или от прозяването? До час ТЕС и след това мога да заспя права.

Предполагам е по-добре да потупвам през деня със или без декларация дори и без да описвам проблема или няма особена полза. Знам ли, докато пея детски песнички на детето да се потупвам?

Два три дена се чувствах добре, не че пак не се ядосвах, но по-бързо ми минава и въпреки, че трябваше да чуя две лоши новини тази седмица ги приемам много добре и живея в сегашния момент. Но сега пак тръгна съмнението дали съм на прав път, че нищо не се случва и прочие.

Благодаря!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот ivangp » 02 окт 2016 09:57

Браво за упоритостта и дисциплината!
Няма лош ТЕС. Всеки ТЕС е по-добър от никакъв ТЕС.
Правят се 2-3 кръга по точките и след това се оценява промяната.
Липсата на прозяване не е индикатор за лош ТЕС. Както писах лош ТЕС няма.
Промяната в картината, емоциите и физическите усещания са индикаторите за промяна и усех в ТЕС.

Ако има промяна в поне едно от тях ТЕСът е бил успешен.
Потупване по всяко време на денонощието без декларации и НФ е препоръчително.
Механично повтаряне на НФ не е препоръчително, но е по-добро от неправене на никакъв ТЕС.

Продължавай в същия дух!
Концентрирай се върху дисциплината. Тя е рзковничето за успеха.
И не си пилей времето в интернет и ФБ.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Sunshine777
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 12 авг 2016 23:21

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот Sunshine777 » 05 окт 2016 23:46

Очаквах да ми е трудно, но се оказа истиска борба... със себе си! Нямам никакви спомени от преди гимназията - как и защо съм си блокирала случките от детството не знам! Списъкът със случки стига само 10 години назад, но това е по-малкият проблем!

Все едно съм наркозависима ( не че съм употребявала, но предполагам) - извинения, само саботаж, и всичко друго но не и ТЕС! Да много се нервирам като бъда прекъсната точно след декларацията или като няма физически симптоми, като дори не стигам до края на една случка! И знам перфектно, че упражнение и действие му е майката, но ми е страшно трудно в момента....

Последните два дни ТЕСам само колко съм несериозна, недисциплинирана, непостоянна и че сега не ми се ТЕСва, но сумарно не ми се събират и 30мин на ден, а допреди това имах ежедневна едночасова сесия на спокойствие и после в ежедневието още час два междудругото се събираха.

Как да преборя себе си? Да ТЕСвам възможните ПО за нежелание за промяна?

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот ivangp » 06 окт 2016 21:26

Борбата със себе си е най-трудната борба.
В нея се побеждава с дисциплина.
А дисциплината се мотивира с поставяне на приоритети.
Кое ти е по-важно?
Да постигнеш целите си или да се останеш в зоната на комфорта?

Всеки може да закара едно магаре до водата, но никой не може да го накар насила да пие?
99% от хората, които ме търсят за консултации, твърдят, че са готови на всичко за да се променят. Реалността сочи, че 99% от тях само биха желали това да е така.
И при първите трудности се отказват.

Именно затова ножът трябва яко да опре в кокъла.
Хората се променят само когато болката от живота по старому е по-голяма от болката на промяната.

ТЕСай си нежеланието да ТЕСаш, колкото и парадоксално да ти изглежда това.
ТЕСай необходимостта да се самосаботираш и съпротивата си срещу промяната.

Инерцията се преодолява с усилие на волята.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Sunshine777
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 12 авг 2016 23:21

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот Sunshine777 » 15 окт 2016 22:44

Тъкмо щях да напиша малко позитиви в следствие на ежедневното прилагане на ТЕС и отново на дъното - проблем със зависимост на мъжа ми. Много е зле, призна си как ни лъже днес и видимо иска да му помогнем, но аз вече не знам дали имам сили и желание! За моя изненада не реагирах нито агресивно, нито се разстроих. Отидох в друга стая и просто ТЕСвах случката.
Доста съм обезкуражена и не знам как да му помогна при положение, че утре ще се затвори и няма да иска и да чуе за терапия или ТЕС! А аз да му правя прокси, като имам толкова много работа над себе си и позицията и чувствата си спрямо този проблем. И най-вече имам малко дете и времето ми за ТЕС е толкова ограничено, че не знам какво да правя....
Ако си тръгна и подам молба за развод отново бягам от проблемите и отговорността, ако остана, защо аз и детето трябва да търпим безхаберието и слабостта му и само да се натрупват негативни емоции и случки за ТЕСване :(

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневникът на Sunshine777

Мнениеот ivangp » 16 окт 2016 13:34

Това, че си е признал и иска помощ всъщност е страхотна новина.
Това показва, че твоят ТЕС върху себе си и прокситата които си му правила дават резултат. Радвай се. Начини има. Който търси намира.
Разкажи му за ТЕС и му признай, че и ти имаш проблеми, които се опитваш да решиш с ТЕС и че можете да работите заедно. Това ще укрепи връзката ви.
Случката е повод за радост, а не за отчаяние.
Това че си реагирала спокойно също е повод за радост.
Така че радвай се и не спирай да ТЕСаш. Явно работи за теб.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 9 госта