Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран на: 10 Мар 2011 06:27

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от _kalina_ »

Историята ти е наистина драматична. Мисля, че заслужаваш да отвориш нова страница в живота си. При всичките ти аналогии с животинския свят, се сещам за историята за големия слон, вързан за мъничко колче, който стои омърлушен до него. Въпреки цялата си сила и мощ. Той си спомня, когато е бил малко слонче, как колчето е било по- силно от него и не е могъл да се освободи, колкото и да е опитвал. Трябва да се отблъснеш от дъното, за да изплуваш нагоре. Ти само плувай, не спирай.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

_kalina_ написа:Историята ти е наистина драматична. Мисля, че заслужаваш да отвориш нова страница в живота си. При всичките ти аналогии с животинския свят, се сещам за историята за големия слон, вързан за мъничко колче, който стои омърлушен до него. Въпреки цялата си сила и мощ. Той си спомня, когато е бил малко слонче, как колчето е било по- силно от него и не е могъл да се освободи, колкото и да е опитвал. Трябва да се отблъснеш от дъното, за да изплуваш нагоре. Ти само плувай, не спирай.

Всъщност много искам да летя като орел, понякога ми се струва, че е възможно, а дори и че наистина се случва, а друг път се чувствам като орел с отрязани крила, който се чуди защо трябва да продължава да съществува след като не може да лети. Да, не мисля да спирам да плувам, по-скоро да летя, просто ножът е опрял до кокала... :) Знаеш ли от колко години знам и за ТЕС и за всякакви други техники, които можеха да ми помогнат, но просто не се заех сериозно с нищо, а само скачах от клонче на клонче и философствах. Докато изневиделица не се появи тази страшна диагноза, която ме разтърси. И сега не мога да лъжа себе си, не мога да се отдавам на мързела си и да отлагам, защото това може ми да струва живота.



Интересно е как ТЕС вади неща от несъзнаваното и изплуват емоции, които човек никога дори не е подозирал, че изпитва. На мен днес ми се случи и страшно се удивих.
Докато тесах си спомних как ме блъсна кола на 5-6 годишна възраст. Бях отишла да си играя с едно дете. Като се прибирах беше тъмно, трябваше да пресека една улица, огледах се и видях едни светлини, които ми се сториха адски далече и изтичах да пресека. Не помня удара, помня само как се озовах паднала на тротоара, а обувките ми изхвърлени от краката ми. Не чувствам никакъв страх или ужас, само чувствам, че много ме е срам от хората, които са ме сложили на едно легло и чакат майка ми да се прибере, не знам от какво ме е срам...Чудех се какво да тесам и ми дойде: "Сърцето ми се свива от ужас при мисълта, че можех да остана инвалид за цял живот след като ме блъсна кола".

Но не го тесах дълго, защото ми изплува една друга случка, която въобще не съм считала за драматична или заслужаваща си тесане. Спомних си как приятелят на майка ми вади някакви малки сурови картофчета зад решетките на някаква будка, бели ги и ми ги дава да ги ям (нямам спомен дали ги е мил :roll: ). Гадно ми е, но ме е срам или страх, и аз вече не знам, да откажа да ги ям. В този момент в мен изригна такъв гняв към този човек, какъвто много рядко изпитвам към някого (само да кажа, че никога не съм изпитвала такива чувства към него, е не го обичах, но в никакъв случай не съм го мразила). И започвам да тесам: Изпитвам ужасен гняв към този човек заради това, че ме караше да ям сурови картофи, мразя го, искам да го намеря и да го убия (срам ме е, че си го мислех и че си го признавам, но това чувствах в онзи момент), после емоцията се намали до искам да го намеря и да го пребия от бой, после само да го набия, а накрая чувствах, че само съм му ядосана...И някак си докато го тесах, на няколко пъти видях и почувствах малките си детски ръчички свити в юмручета как го налагат.

След около 20 мин. тесане на това гневът ми се стопи и започнах да тесам: "прощавам на този човек, знам че в онзи момент е правил най-доброто, на което е бил способен, сигурно е мислел, че ми помага, толкова са били знанията и способностите му"...След като го тесах няколко пъти, почувствах огромно неземно спокойствие и съм сигурна, че се освободих от това.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Знаеш ли от колко години знам и за ТЕС и за всякакви други техники, които можеха да ми помогнат, но просто не се заех сериозно с нищо, а само скачах от клонче на клонче и философствах. Докато изневиделица не се появи тази страшна диагноза, която ме разтърси. И сега не мога да лъжа себе си, не мога да се отдавам на мързела си и да отлагам, защото това може ми да струва живота.
Както много пъти съм казвал, човек не се променя докато нощът не опре в кокъла.

Браво, за ТЕСането на последната случка. Точно така се прави, първо изчистваш напълно негативите, след това прощаваш. :D

За случката с блъскането от кола, също е трябвало да ТЕСаш за да изчистиш срама. Тогава ТЕСът е можел да извади и други неподозирани от теб и дълбоко потиснати емоции. Споемените за всяка случка не са случайни и трябва да се ТЕСат.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Днес падна голямо тесане. Освен това съм на сухо гладуване от снощи и ще го приключа утре сутрин, защото е Екадаши.

Тази сутрин започнах да правя ставната гимнастика на Норбеков, но не я довърших, защото в съзнанието ми нахлу една случка от детството ми и реших, че трябва да я тесам докато все още емоциите ми са силни.

С майка ми сме в града, в който живее баща ми, той вече е женен за друга жена. Майка ми звъни на вратата, само мога да предполагам, че сме на почивка през лятото там и тя ме води, за да ме види баща ми, тъй като ние живеем на стотици километри разстояние от него. Отваря майка му, която гледа малкото му дете от втория му брак, което вече е проходило. Казва ни, че съпругата му е бременна с второ дете, те са на разходка и започва да ни овиква да се махаме и да не идваме повече да му разваляме семейството.

В този момент в мен нахлува огромен гняв към тази жена, която ми е баба. И започвам да тесам: "тази жена е пълна простакеса, не искам да нося нейната кръв във вените си, не искам да нося нейните гени. Тя дори не ми се зарадва, дори не попита как съм. Мразя я". Повтарям също: "въпреки че може би гените ми са унаследили цялата й жестокост, бездушие и простащина, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се обичам дори с тези увредени гени. Гените и клетките ми са изпълнени със светлина".
В този момент осъзнах, че аз нямам баща и никога няма да имам. Болката и отчаянието са много силни и тесам "аз вече нямам баща, аз никога няма да имам баща, чувствам се напълно изоставена. Не знам защо баща ми не ме обича въпреки че съм негово копие. Аз не заслужавам никой да ме обича и сърцето ми се свива от мъка и болка".

После нахлува спомена за един от малкото пъти, когато си спомням да съм била на гости там. Баща ми вече има две малки деца от втория си брак. Той дори не ме забелязва или заговаря. Непрекъснато се грижи за другите си деца, аз просто не съществувам за него. Нахлува огромен гняв към тях тримата - баща ми, майка му и втората му жена: "Мразя ги, те ме оставиха без баща, искам да ги намеря и да ги убия. Искам да им се върне цялата болка, която ми причиниха. Чувствам се толкова изоставена, аз не заслужавам никой да ме обича. Искам напук на тях да съм здрава и да родя деца". Представям си, че те са парцалени кукли, а аз ги налагам с детските си юмручета.

После нахлуват спомени за играчките, които имаха другите му деца, а той нито веднъж не ме поздрави за рожден ден и не ми подари нито една играчка. Всъщност след този мой престой там, той напълно ме заличи от живота си. Не знам причината, само мога да предполагам, че съм му разваляла семейната идилия и е решил да забрави за мен, не че преди се е интересувал особено...

Чувствам се като едно изоставено коте на студа, после виждам това котенце обесено на едно дърво. Чувствам, че това котенце е моята болка и чувството ми за изоставеност и захвърленост. Тесам: "Въпреки че се чувствам като малко захвърлено котенце, аз избирам да съм здрава и силна." После виждам едно малко орленце, майка му взима и отрязва едното му крилце, а баща му другото...И започвам да тесам:" въпреки че се чувствам като орел с отрязани криле, аз избирам да съм здрава, силна и да летя".

......................................................................................................................................................................

След това следва ТЕС сесия с Иван:

Продължаваме с виждането ми отпреди няколко дни, което не бях тесала, че съм ембрионче в утробата на майка ми, а едно острие е насочено към мен и коремът ми се свива от страх и ужас, че това острие ще ме убие. В един момент осъзнавам, че то е насочено към матката ми и всеки момент ще се забие в нея и ще я унищожи. Осъзнавам, че в това острие са материализирани чувствата и мислите на майка ми, че не ме иска и че иска да ме убие. Страхувах се, че ще се забие в мен, но осъзнах, че аз някак си го спирам да не се забие. Иван ми каза, че не трябва да го спирам, защото така винаги ще стои над мен, а аз ще продължа да се страхувам и че ако го оставя да се забие, без да го контролирам, ще се изчистя. В момента, в който се заби в ляво в матката ми, почувствах много силни пробождания чисто физически.

Започвам да тесам как майка ми не ме е искала, включително как е тичала, надявайки се да направи спонтанен аборт. После ми се явяват неща, които са въображаеми, в смисъл, че никой не ми е разказвал да ги е правила. Виждам как пие някакви отровни билки и се топи в гореща вода, за да ме убие. Явява ми се и зачатието ми, за което тя ми е разказвала как се е чувствала. Как е била в депресия, защото неотдавна е разбрала, че е била осиновена, как баща ми я е преследвал, как е тропал на вратата, а тя след като му е отворила вратата не е имала сили да се съпротивлява и е било почти като изнасилване. Как се е чувствала необичана и от биологичната си майка, която я е изоставила и от родителите си (въпреки че според мен те много са я обичали по свой си начин) и този мъж й се е кълнял в любов и тя се е оставила да бъде обичана въпреки че не го е обичала. Това е бил първия мъж в живота й. Разказвала ми е колко е бил нахален и колко я е преследвал и колко дълго и силно е тропал на вратата докато му отвори. Видях и моменти от сватбата им.

После стигнах и до момента, в който се разделят, а тя го мрази и мрази и мен, тъй като аз съм негово копие. Иван ми каза да си представя, че потупвайки моите точки, потупвам нейните точки и че говоря от нейно име. Тесах много силни опустошителни неща: "мразя това дяволско изчадие и искам да го убия, защото е копие и клонинг на мъжа, който ми съсипа живота. Това не е мое дете, то е негово дете. Затова искам да я бия, за да мога да нараня баща й" и т.н. и т.н.

Трябваше да си представя и как ме бие, включително да преекспонирам картината как ме убива и ми пръска главата и мозъка в стената, докато тесам всичко това от нейно име. После уби по мъчителен начин и баща ми. В един момент съзнанието някак си ми се беше прояснило и се бях успокоила, усетих, че и тя е спокойна и свободна. Видях и онзи октопод, че е свободен и че плува в океана, размахвайки волно пипалата си. После си представих, че с майка ми сме свързани с една нишка светлина, че тя ми изпраща светлина, че ми благодари, че съм я освободила, аз също й благодарих.

Тесах и след Иван много силни думи, но за съжаление просто не мога да ги пресъздам. В един момент беше започнал да ме пронизва десният бъбрек, но не си спомням точно кога. Също така болката на мястото на операцията много ме пронизваше докато тесах.
Спомням си, че едно от нещата, които повтарях след него е, че се освобождавам на клетъчно ниво от тези наследени от майка ми модели.

В един момент Иван ме попита дали се притеснявам от нещо преди предстоящия ми преглед. Казах, че единствено се страхувам, че няма да намерим лекар който да се съгласи на ин витро и че ще ни спрат финансирането. Той ме попита защо на всяка цена искам да родя собствено дете? Въпреки че от години се боря за дете, за първи път осъзнах причината – единствено това дете може да ми даде любовта, за която цял живот съм мечтала и която не съм получила от майка си и от баща си. Попита ме ако трябва да избирам от двата варианта – да бъда здрава, но да не мога да родя или да родя, но да умра след това, какво бих избрала. Мисля, че отговорих нещо от сорта, че искам да съм жива и здрава само ако имам дете. Започнах да повтарям и да тесам след него много силни думи, като например че може би мисията в живота ми е да дам любов и грижа на някое страдащо и изоставено дете, че не всички родни деца дават любов на родители те си, че може би едно родено от друга майка дете ще ми даде истинска любов и т.н. и т.н.

За съжаление не си спомням повечето неща, които повтарям след него, защото лягам, затварям си очите и изпадам в нещо като хипноза, остават ми много бели петна след това. Този сеанс продължи два часа, за съжаление съм описала само една малка част от всичко, което сме тесали. Той ми каза, че трябва редовно да тесам нещо от сорта: "Единствено ако родя собствено дете, ще получа от него истинската любов, за която мечтая цял живот и която никога не получих от родителите си. Единствено моето родно дете може да ми даде тази истинска любов и никой друг."

Според него трябва да се освободя от това вкопчване на всяка цена да родя собствено дете, но не си представям как ще стане, това е единственото нещо, за което дишам и за което се боря в момента...


..................................................................................................................................................................


Следобед чакаме пред кабинета на лекаря, аз виждам един орел, който се бори с една мечка, няма никакъв шанс пред нея. Знам, че орелът съм аз, а мечката е лекарят, който тотално ме остави без перушина. Предчувствам какво ме очаква. Влизаме, дръпна ми една лекция как си играя с огъня и всеки момент може да съм цялата в метастази, пита ме дали искам да родя едно дете и да умра. Каза, че понякога за един месец се появявал рецидив и може да стане прекалено късно ако възможно най-бързо не ми махнат матката и яйчниците. Каза ми, че ако някой лекар се съгласи на ин витро с моята диагноза, ще бъде подсъдим. Ето това последното тотално ме опустоши...

Иначе на ехографа каза, че всичко е нормално, няма появили се рецидиви и ако не знаеше за диагнозата ми би казал, че имам идеална матка и идеални яйчници, но с тази диагноза нямам никакви шансове без операция. Е, имало много редки случаи, когато не се появявали рецидиви след като туморът е махнат, но да не разчитам на това. Каза, че не било притеснително, че ме боли на мястото на операцията, било нормално, на ехографа се вижда, че всичко на мястото на операцията е о.к., това бил най-малкият ми проблем и да побързам с операцията.

След като излязох от кабинета изпаднах в много тежка криза, часове наред не можех да спра да плача. Не си спомням всичко, което тесах, просто каквото ми идваше: "Чувствам се тотално опустошена. Ако бях останала без крак или ръка, нямаше да ме боли толкова. Този лекар ме уби, чувствам се като орел без крила. Лекарите не ми дават никакъв шанс за дете, за какво ми е тогава да съм здрава? Дори да съм в идеално здраве, те няма да ми дадат шанс. Искам да скоча отнякъде и да се размажа на паважа. Това дете е единственият ми шанс да съм щастлива. Без него животът ми няма никакъв смисъл. После бях застанала до отворения прозорец и си казвах - ще имам ли сили да скоча когато разбера, че и последната ми яйцеклетка е изчерпана, а аз съм останала бездетна? Искам да умра. Искам да заспя и да не се събудя и да забравя всичко случващо се. Шансът да имам дете по естествен начин е едно на милион, този шанс е единствената тънка нишка, която ме държи към живота. Вече не вярвам в нищо. Вече не вярвам в Бог, в нищо."

Но казвайки това, осъзнах, че въпреки че вече не вярвам в Бог, Той е единственият, който може да ми помогне и да ме дари с дете. И започнах да се моля с цялото си сърце да се случи чудо и да мога да родя свое дете и да го отгледам. На няколко пъти докато тесах ме пронизваше десния бъбрек. Виждах също орелът с отрязани криле, краката му оковани във вериги, а на очите му поставени някакви капаци отстрани, за да не може да вижда.

Сега докато описвах всичко това, болката и отчаянието се възвърнаха и пак започнах да плача, май трябва да продължа с тесането и да не заспивам с толкова опустошителни емоции... :(
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Surviving woman написа: "Мразя ги, те ме оставиха без баща, искам да ги намеря и да ги убия. Искам да им се върне цялата болка, която ми причиниха. Чувствам се толкова изоставена, аз не заслужавам никой да ме обича. Искам напук на тях да съм здрава и да родя деца".
Предвид отношението на майка ти към баща ти, т.е. че тя го е мразела, ненавиждала, обвинявала и най-вероятно доста му е вгорчавала живота, отношението на баща ти и баба ти към теб е разбираемо. Както майка ти те е мразела за това, че си част от баща си, така и баща ти те е мразел за това, че си част от майка си. Баба ти пък естествено е взела страната на сина си и не е искала да има нищо общо с майка ти и с теб естествено, като част от миналото на сина й, което никак не е било щастливо. И което тя се е страхувала, че може да развали настоящото му семейство.
Всеки от тях е постъпвал по най-добрия начин, който е знаел и можел.
Такива са били научени да мислят и действат.

Разбирането е първа стъпка към приемането и прошката.

Ти в момента също правиш много "грешки" в начина си на мислене и действие, които не искаш да промениш, защото така си научена да мислиш и се самоубеждаваш в това, че си права.
Отъждествяваш смисъла на живота си единствено и само с едно раждане. А животът ти може да има поне още 100 различни смисъла, но ти не можеш да ги видиш защото гледаш през призмата на определени емоции и убеждения.

Те са правели същото. Не са можели да видят алтернативен смисъл в случващото се. Не са имали ТЕС. И не са знаели какво различно да правят или как различно да мислят.

Трябва истински, напълно и безрезервно да им простиш. Не го ли направиш само ти ще страдаш.
.... Този лекар ме уби, чувствам се като орел без крила. Лекарите не ми дават никакъв шанс за дете, за какво ми е тогава да съм здрава?

Лекарят не те е убил, а само е изразил своето мнение. Толкова знае и може, в това вярва и това ти казва. Ти си свободна да го приемеш или не. Ако не му обръщаш внимание, неговото мнение няма и да ти влияе по никакъв начин. Проблемът е, че освен, че си се вкопчила в идеята за свое дете, като единствен смисъл на живота ти, ти си се вкопчила и в няколко други идеи, една от които е, че само с инвитро можеш да имаш дете. И от там идва проблема с лекарите, защото само те могат да ти направят инвитро процедури. А те не искат да ти ги правят. Ако спреш да се надяваш и молиш за инвитро, нама да ти влияе мнението на лекарите толкова.

Освен това - лекарят ти казва, че матката ти и другите ти останали детеродни органи са в перфектно състояние. Вместо да се концентрираш върху това и да подскачаш от радост, ти избираш да се концентрираш върху неговите прогнози за невъзможност за инвитро. Един и същ човек ти казва две неща. Едното е прекрасно, а другото е ужасно. Ти избираш да се концентрираш върху ужасното. ЗАЩОООООО? Ето този модел на поведение и мислене ТРЯБВА да се промени, ако искаш светло бъдеще. Трябва да се научиш да се концентрираш върху прекрасното в привидната трагедия.
Но казвайки това, осъзнах, че въпреки че вече не вярвам в Бог, Той е единственият, който може да ми помогне и да ме дари с дете. И започнах да се моля с цялото си сърце да се случи чудо и да мога да родя свое дете и да го отгледам.
Още едно убеждение, в което си се вкопчила.
Защо само БОГ, защо не ти самата, със собствените си усилия, действия, мисли?

По време на сесията ме пита, в какво друго си се вкопчила освен в идеята за собствено дете.
По-горе има примери за няколко неща, в които си се вкопчила и от които трбява да се откопчиш. Сигурен съм че има и други.

Както неколкократно съм ти казвал, имаш мнооооого работа за вършене и много ТЕС ще падне.
Дай си година време за промяната.

Надежда за щастлив живот има с или без собствено дете.
Продължавай да ТЕСаш и пишеш редовно и подробно, както досега, тук.
Спреш ли да правиш което и да е от двете, нещата само ще се влошават.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Ти в момента също правиш много "грешки" в начина си на мислене и действие, които не искаш да промениш, защото така си научена да мислиш и се самоубеждаваш в това, че си права.
Отъждествяваш смисъла на живота си единствено и само с едно раждане. А животът ти може да има поне още 100 различни смисъла, но ти не можеш да ги видиш защото гледаш през призмата на определени емоции и убеждения.
Аз знам, че в живота може да има не просто 100, а 1000 смисъла, през годините съм минала през някои от тях, но не ги искам. Вече не съм в първа младост и осъзнавам, че смисълът на живота е да родя, отгледам и възпитам едно дете. Всичко друго е суета. Не ти го казва една тинейджърка, хвърчаща в облаците и непознаваща живота, а една все пак зряла жена, която е минала през различни опитности. Това е единственото нещо, което не желая да променя с ТЕС или по друг начин. И това е осъзнат избор, казвам го с ясно съзнание без да съм депресирана и без да плача. Това е моята свободна воля. Ако родя собствено дете, всичките ми съкровени мечти ще имат смисъл, без него нищо няма смисъл, всичко е пусто. И аз искам да е така, не желая да намирам друго слънце, друго щастие, друга обич, друг смисъл. Не искам това да се променя, не искам да търся друг смисъл, защото вече намерих смисъла на живота си и ще се боря докато имам собствени яйцеклетки, имам още няколко години. Ако не се случи, просто ще умра, ще търся нови възможности в други светове или в друго тяло. Не е нужно да се хвърлям отнякъде, достатъчно е да се откажа вътрешно от живота, за да плъзне отново болестта и да умра до няколко години. И за умиране също има много варианти, не искам да го мисля и планирам отсега, защото сега съм се вкопчила в здравето, живота и в детето си. Осъзнавам, че детето е нещо преходно, но предпочитам него пред блажената нирвана с ясното осъзнаване колко по-значима, непреходна и важна е за душата ми нирвана (може да разбираш нирвана и като емоционална свобода примерно). Става въпрос ако трябва да избирам между едното и другото.

Искам да те питам нещо, защо винаги казваш на жените, че една година трябва да правят ТЕС, преди да родят? Чела съм го и в други теми във форума. Защо точно една година? Ако примерно 6 месеца не ходя на работа и тесам по 8 часа на ден, няма ли да има по-голям ефект отколкото една година рехаво тесане? Каква промяна се случва точно за тази една година, нещо с клетъчната памет ли е свързано?

Още един въпрос, ти толкова вярваш и се кълнеш в ТЕС. Защо тогава ме навиваш да се откажа от мечтата си, след като считаш, че лекарите не разполагат с достатъчно информация и че мога да съм здрава и че не е задължително да умра? И също така при положение, че имам една доказано здрава и проходима тръба (по време на лапароскопията ми направиха изследване за проходимост на тръбата и беше установено, че е здрава и проходима), имам достатъчно засега яйчников резерв, а овулацията ми би трябвало да може да се оправи с ТЕС и да не се налага да взимам предишните лекарства? Не можеш ли да ми кажеш, че с ТЕС мога да съм здрава и да зачена, износя и родя живо и здраво дете? Защо е нужно да ме убеждаваш да осиновявам или да бъда щастлива бездетна? Не може ли ТЕС да ми помогне да родя собствено дете? Не може ли ТЕС също така да въздейства и да убеди някой лекар да се съгласи на ин витро? Или все пак ТЕС се пропуква?
Трябва истински, напълно и безрезервно да им простиш. Не го ли направиш само ти ще страдаш.
Искам да им простя, и през годините съм мислила, че съм простила, но после пак изплуват негативни емоции...Нали първо трябва да се освободя от негативните емоции с ТЕС и после да тесам, че им прощавам? А все още бълвам прекалено много негативни емоции.


Лекарят не те е убил, а само е изразил своето мнение. Толкова знае и може, в това вярва и това ти казва. Ти си свободна да го приемеш или не. Ако не му обръщаш внимание, неговото мнение няма и да ти влияе по никакъв начин. Проблемът е, че освен, че си се вкопчила в идеята за свое дете, като единствен смисъл на живота ти, ти си се вкопчила и в няколко други идеи, една от които е, че само с инвитро можеш да имаш дете. И от там идва проблема с лекарите, защото само те могат да ти направят инвитро процедури. А те не искат да ти ги правят. Ако спреш да се надяваш и молиш за инвитро, нама да ти влияе мнението на лекарите толкова.

Съгласна съм с теб. Просто има някакъв огромен блокаж в мен и тотално съм повярвала и съм си внушила, че само с ин витро мога да зачена и да родя. Преди малко четох по форумите, че жени споделят как са заченали и родили само с една тръба по естествен начин. Дори една жена споделяше, че е заченала естествено с една тръба и част от яйчник. Като го четях си мислех, те са невероятни щастливки, но при мен няма как да се случи. Какво да тесам за това? Защото знам, че дори и да има шанс да се случи, аз го спирам и блокирам. Може ли помощ за тесането? Така добре ли е?

"Вярвам, че ин витрото е единственият начин да зачена и родя собствено дете, а лекарите ми го отказват. Аз съм обречена да остана бездетна, искам да умра, не искам да живея без детето си, сърцето ми се къса от мъка и болка..."


Но казвайки това, осъзнах, че въпреки че вече не вярвам в Бог, Той е единственият, който може да ми помогне и да ме дари с дете. И започнах да се моля с цялото си сърце да се случи чудо и да мога да родя свое дете и да го отгледам.
Още едно убеждение, в което си се вкопчила.
Защо само БОГ, защо не ти самата, със собствените си усилия, действия, мисли?
По принцип вярвам, че мога да съм здрава ако аз си помогна и ако Бог ми помогне, първото зависи от мен, второто е Божия милост и нямам контрол над него. Просто в онзи момент бях прекалено отчаяна и се бях вкопчила в Бог и не вярвах в себе си, но това е временно състояние, само когато съм прекалено отчаяна и обезверена, което се случва отвреме навреме.



Иначе вчера тесах следните неща:

Първо диагнозата на лекаря: "Лекарят казва, че ако родя ще умра и ще оставя детето си сираче и че една евентуална бременност ще активира злокачествените клетки. Лекарят казва, че единственият шанс да остана е жива е ако ми махне матката и яйчниците. Сърцето ми се свива от страх и ужас."

После: "Лекарите казват, че ако родя ще умра и ще оставя детето си сираче, не виждам смисъл в безмисленото си съществуване, искам да умра, но не намирам сили да се самоубия, защото съм мекотело и за нищо не ставам. Сърцето ми се къса от болка, мъка и безнадеждност."

В един момент се бях огледала в огледалото, очите ми изглеждаха различно, насълзени и изпълнени с болка, имах чувството, че виждам не моите очи, а очите на една ранена сърна. Не изпитах самосъжаление, а някаква много силна обич и състрадание към тази ранена сърна, искам да й помогна, но не знам как. И започнах да тесам: "чувствам се като ранена сърна, която е обречена никога да не види сърненцето си."

Възвръщаха се и спомени с баща ми, много силен гняв към него, но всичко остана недовършено и днес продължавам.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Alisa »

Няма да е лошо да работиш с мисълта, че ти и октопода сте едно и също. След това да позволиш на октопода да постъпи както той намери за добре, ако още съществува в съзнанието ти.
Ако това, което четеш те плаши, първо поработи с този страх.
Друго – влез в диалог с октопода и го тупкай все едно ти е клиент и му направи сесия за неговите чувства, преживявания, мисли, изцели го!
Последно промяна от Alisa на 11 Мар 2017 18:27, променено общо 3 пъти.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Ако не се случи, просто ще умра, ще търся нови възможности в други светове или в друго тяло.
А защо не нови възможности в този свят? Кой ти гарантира, че ще идеш на ново място и в ново тяло. Кой ти гарантира, че ще изпиташ нирвана? Кой ти гарантира, че няма да се пържиш в Ада?
Единственото сигурно неще е това което имаш в момента. Имаш тяло и един прекрасен свят, в който можеш да си щастлива. Но ти отказваш да го видиш.

За едната година - ще ти отговоря след една година, ако дотогава не си спряла да ТЕСаш и пишеш. :D
Има си причина за това, но сега не мога да ти я кажа. Само ще ти навредя.

ТЕС не се пропуква и аз не съм те убеждавал да си осиновиш дете или да се откажеш да родиш свое. А само да видиш и други възможности да си щастлива, да се грижиш за дете и да даваш и получаваш обич от някой който зависи от теб. Т.е. аз не те карам да избираш едното или другото, да можеш да избереш и едното и другото. Ти засега отказваш да спреш да се вкопчваш. Докато се вкопчваш шансовете ти да си щастлива са по-малки отколкто, ако се откопчиш. Ти виждаш в раждането на собствено дете единствената възможност да осмислиш живота си и да си щастлива. Аз ти показвам, че има и други възможности. Това е всичко. Не те карам да избереш другата възможност и да се откажеш от която и да е възможност. Просто ти разширявам избора. След година ТЕС ще разбереш колко съм бил прав и ще видиш смисъл в това, което правя.

Същото се отнася и до зачеването с инвитро. И там си се вкопчила в една единствена възможност. Откопчи се и ще имаш по-голям избор. Повече опции.

Нещата са свързани на много нива.

Преди време имах спор с една съфорумка, която отказваше да приеме моята теза, че човек не се променя докато ножът не опре в кокъла. Голямо писане падна. Година след този спор тя ми призна в личен разговор, че съм бил прав и, че й е трябвало време и някои събития за да разбере, че съм бил прав. Та изТЕСай си годината и ми вярвай сляпо засега, пък след година ще видим какво ще мислиш.

Всеки ТЕС който правиш е добър.
Да си препрочиташ публикациите докато ТЕСаш също е много добра практика.
Ще ти помогне да осъзнаеш и промениш някой самосъботиращи те модели на мислене.
Реално само моделите ти на мислене ти причиняват всичките страдания, всичкия страх, тъга и т.н.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Няма да е лошо да работиш с мисълта, че ти и октопода сте едно и също. След това да позволиш на октопода да постъпи както той намери за добре, ако още съществува в съзнанието ти.
Ако това, което четеш те плаши, първо поработи с този страх.
Друго – влез в диалог с октопода и го тупкай все едно ти е клиент и му направи сесия за неговите чувства, преживявания, мисли, изцели го!
Алиса, благодаря за включването! :) Сливам се с октопода, но бързо след това изкача отделен от мен. Досега не писах, защото нищо не се случваше и реших да изчакам дали нещо ще стане с този октопод. Няколко пъти виждах октопода волен и свободен в океана, след сеанса с Иван беше винаги така свободен. Потупвах го, но усещането ми беше, че е свободен и че няма нищо повече за чистене там.

Но случайно прочетох в раздел "за модератора" за Иван Петърнишки колко курсове е изкарал и прочетох, че е карал и Метода Седона и се сетих, че аз също имам записи на Седона на английски език. Преди няколко години имаше една промоция да ги чуеш безплатно и ако ти харесат тогава да си ги купиш. На мен много ми хареса и докато ги слушах се сетих за една лекция на един тибетски Лама преди още няколко години, който постоянно повтаряше "let it go", в смисъл да оставиш емоциите и мислите просто да си отидат, дори да изпиташ нещо, да не го задържаш в теб. Та въпроса в Седона "could I let it go?" ми се стори еднакъв с "let it go" на Ламата. Но интересът ми продължи точно няколко седмици, въпреки че записът не беше никак евтин. Като всяко нещо, захващам се с нещо точно за няколко седмици или няколко месеца и после губя интерес и се захващам с нещо друго и така накрая нищо, накрая се озовах с диагноза рак.

Та реших да послушам от записа на Седона. Явно отключи нещо в подсъзнанието ми, защото изпитах толкова силна смазваща болка, че майка ми си е отишла от този свят и че повече никога няма да мога да я видя.

Аз само да кажа, че когато тя почина бях в много тежка депресия, около една година непрекъснато заспивах и лягах с мисълта за нея и исках да умра и да бъда с нея, където и да е. На моменти, дори като вървях по улиците, се отключваше тази силна смазваща болка, която се възвърна при записа, и започвах да плача и не можех да спра. Бяха ми предписали един лек депресант Деанксит. Тогава 6 месеца нямах никакъв цикъл и за броени месеци от 50 килограма се надух на 65 и се установи че имам висок пролактин, който подтиска овулацията ми и микроаденом на хипофизата (двете са свързани, микроаденомът селектира тези големи количества прлокатин).

В този момент видях октопода, който беше взел едно острие и искаше да го забие в себе си и да се самоубие. Започнах да тесам "Искам да умра и да бъда с майка ми където и да е тя. Не мога да си представя цял един живот без нея. Сърцето ми се разкъсва от болка и безнадежност. Десният бъбрек ме пробожда" (през цялото време ме пробождаше десният бъбрек).

Също така ми изплува "не мога да си простя, че не можах да помогна на майка ми да се излекува и да живее дълго и щастливо". Въпреки че с Иван го тесахме, явно все още е останало в мен.

Със сигурност не съм изчистила всички тези опустошителни емоции, защото сега като ги описвам, се възвръщат. Не знам дали ще мога да ги изчистя, не знам как ще приема на подсъзнателно ниво, че няма да видя повече майка си. На съзнателно ниво ясно, бях го приела...А и какво да правя сега с този октопод, който е насочил острието към себе си?

Досега излязоха няколко самоунищожителни програми:

Едната е, че ако не мога да родя свое дете, искам да умра. Това е абсолютно невъзможно за преодоляване, така го чувствам.
Другата е, че аз съм виновна за смъртта на майка ми и трябва да се самонакажа с тази болест, с Иван я изчистихме, остана това, че не мога да си простя, че не можах да й помогна да се излекува, затова трябва да накажа себе си.
А третата, доста по-слаба от другите според мен, е че не мога да простя на баща ми, че ме е изоставил, че е мерзавец, мразя го и искам да убия гените му като убия себе си (по-надолу следва какво почувствах в тази връзка и какво тесах).

Ако не се случи, просто ще умра, ще търся нови възможности в други светове или в друго тяло.
А защо не нови възможности в този свят? Кой ти гарантира, че ще идеш на ново място и в ново тяло. Кой ти гарантира, че ще изпиташ нирвана? Кой ти гарантира, че няма да се пържиш в Ада?
Единственото сигурно нещо е това което имаш в момента. Имаш тяло и един прекрасен свят, в който можеш да си щастлива. Но ти отказваш да го видиш.
Сега видях колко грешно съм се изразила, въобще не считам, че нирвана (или емоционална свобода) ми е в кърпа вързана, аз даже не се стремя към нея. Имах в предвид ако можех да избирам между двете - дете или нирвана - преходно щастие или вечно блаженство, пак бих избрала преходното щастие и това е напълно осъзнат избор.

Преди доста време, даже нямах тази страшна диагноза, просто се страхувах, че поредното ин витро ще се провали, как с всеки изминал месец яйчниковият ми резерв намалява и тогава реших, че в момента, в който ми кажат, че яйчниковият ми резерв е изчерпан, ще се самоубия. Докато си мислех всички тези неща лежах и бях в някакво много отпуснато и релаксирано състояние и може би вследствие на това започнах да виждам едни снежни огромни планини, нещо като Хималаите, и видях как след самоубийството са затворили душата ми в едно от тези снежни възвишения и ще трябва да прекарам хиляди години там. Даже се усетих там, не се мъчех в казана и никой не ме изтезаваше, просто бях затворена и ми беше отнета свободата, а много исках да бъда свободна и да летя. В момента дори не ме е страх от това, което тогава ми се стори ужасно. Толкова съм вкопчена в това дете, че от никаква друга болка и от никакво друго наказание не ме е страх, чувствам че да нямам свое дете е най-страшното наказание, че вече съм наказана и всякакво друго наказание, е нищо в сравнение със сегашното...

За едната година - ще ти отговоря след една година, ако дотогава не си спряла да ТЕСаш и пишеш. :D
Има си причина за това, но сега не мога да ти я кажа. Само ще ти навредя.

Защо да ми навредиш? Не приемам за отговор не мога да ти отговоря, но разбира се уважавам правото ти на избор. Когато ми правиха операцията от миома, т.е. не се знаеше другата диагноза, лекарят каза, че трябва да изчакаме 5-6 месеца за дете, което ми се стори ужасно дълго и се ядосвах, че ще чакаме толкова дълго, сега ти ми казваш една година, лекарите - никога...Дали не се самозаблуждавам, че някога ще стане, дали с ТЕС просто не си удължавам чакането и агонията? Имай в предвид, че всеки един месец, който се губи, е фатален за яйчниковия ми резерв. Как ще ме убедиш, че трябва да изчакам цяла година, как да съм сигурна, че след като тесам една година, ще се случи чудо?

ТЕС не се пропуква и аз не съм те убеждавал да си осиновиш дете или да се откажеш да родиш свое. А само да видиш и други възможности да си щастлива, да се грижиш за дете и да даваш и получаваш обич от някой който зависи от теб. Т.е. аз не те карам да избираш едното или другото, да можеш да избереш и едното и другото. Ти засега отказваш да спреш да се вкопчваш. Докато се вкопчваш шансовете ти да си щастлива са по-малки отколкто, ако се откопчиш. Ти виждаш в раждането на собствено дете единствената възможност да осмислиш живота си и да си щастлива. Аз ти показвам, че има и други възможности. Това е всичко. Не те карам да избереш другата възможност и да се откажеш от която и да е възможност. Просто ти разширявам избора. След година ТЕС ще разбереш колко съм бил прав и ще видиш смисъл в това, което правя.
За повечето хора моята позиция е налудничева. Благодаря, че все пак не ме обявяваш за луда и ненормална. На рационално ниво те разбирам, но някак си думите ти (що се отнася за детето, за всичко останало си авторитет за мен ) не могат да стигнат до сърцето ми, явно има някаква стена, която не знам дали и с ТЕС ще се пробие, ще видим.

Същото се отнася и до зачеването с инвитро. И там си се вкопчила в една единствена възможност. Откопчи се и ще имаш по-голям избор. Повече опции.
Моля те помогни ми с някакво тесане за ин витрото, как да го формулирам? Не разбрах дали предложеният от мен вариант е добър.

Всеки ТЕС който правиш е добър.
Какво имаш в предвид с това? Че се справям добре досега или че каквото и да тесам ще е добре за мен?


Искам да споделя още нещо, вчера бях на еднодневен семинар на ПайдаЛаджин - 6 часа без почивка (освен при малкото теория, която имахме). Като се прибрах следобед, едва се довлякох до в къщи, бях адски изтощена и безсилна, а мъжът ми се ужаси от синините, които имах по тялото си. Потесах малко и правих и малко от Лечебния код, но просто нямах сили и съм лежала и спала до тази сутрин. Няколко часа вече изхвърлям храчки и слуз, явно се е получило някакво чистене. Един от организаторите счита, че ПайдаЛаджин и ТЕС много си приличат, но че ПайдаЛаджин е много по-силен и мощен от ТЕС. Та исках да знам и твоето мнение. Ядосвам се, че почти не ми остава време за Норбеков, цепя секундата на две и все не ми стига времето.


Искам да споделя и тесането си от петък (10-ти март):

Тесах баща ми, не си спомням точно всичко, защото беше много емоционално и хаотично.

Първо ми изплуваха спомени с баща ми как когато майка ми беше много болна и оперирана от рак, аз му се обадих и плаках по телефона, а той дори не ме потърси след това да попита как е тя, имам ли нужда от нещо. Само да кажа, че не съм му искала пари, нищо не съм му искала, просто вътрешно се надявах да ми помогне по някакъв начин.

И тесах нещо от сорта: Този човек е мерзавец, презирам го, искам да му се връща цялата болка, която ми е причинил. Не искам да нося тези гени на бездушие, жестокост и мерзавщина в себе си, искам да убия тези гени, но единственият начин е да убия себе си. Не искам да предавам тези гени на бездушие, жестокост и мерзавщина на децата си, затова тялото ми отхвърля всяко едно ембрионче, защото не искам да предавам тези изродски гени. Той не е човек, а изчадие, отвращава ме и т.н. и.т.н. в този дух.

В един момент от нищото почувствах безкрайна обич към него. И се учудих откъде идва тя, след като не си спомням някога да съм я изпитвала. И някак си усетих, че тази безкрайна обич идва от едно малко човече, толкова е отдавна, че даже не си го спомням. За това малко човече този баща е като герой от детските приказки, силен, смел и добър. И в този момент в мен нахлува огромна, смазваща болка и тесам нещо от сорта: Аз обичам безкрайно този човек, а той ме изостави и предаде. В най-тежките ми моменти постъпи толкова нечовешки и бездушно. Не мога да му простя (и все още чувствам, че не мога да му простя) и т.н. и т.н. Виждам сърцето си прободено с много стрели и в локва кръв...

В един момент се усещам като малко орленце в орлово гнездо, той ме хваща отлита нависоко и ме хвърля отвисоко, през това време майка ми въобще не се интересува какво се случва с мен. Падам на земята и се парализирам от удара. После се виждам като малко орленце, което е останало осакатено, само очите му са големи и тъжни. И тесам нещо от сорта: чувствам се като осакатено орле без криле. Затова нямам никаква увереност и вяра в себе си и никакво самочувствие, затова постоянно се колебая и чудя. Аз не заслужавам никой де ме обича.

В един момент ми изплува един спомен как най-добрата ми приятелка от детството, която също беше изоставена от баща си, ми казва: Толкова мечтая баща ми да ми купи ново яке (били сме на около 11-12 год.). В този момент ми хрумна, а аз какво мечтая: и тогава си представих как съм малко момиченце, баща ми ме носи по една планина, а аз гледам природата и животните. Озоваваме се на една полянка, а там има най-различни животни, лъвове, сърнички и всички животни са приятели. Аз започвам да прегръщам лъвовете, а баща ми ме учи на лъвски език как да изръмжа и да ги питам дали мога да погушкам малките лъвчета. След това ме учеше и на орлов език как да говоря с орлите. После ме учи как се берат гъби, кои са отровни и кои стават за ядене, после запали огън и направи вкусна гъбена чорба. За няколко минути докато си представям всичко това съм много щастлива, после нахлува огромна болка и чувствам как в сърцето ми е прободено с нож, а кръвта се стича надолу по цялото ми тяло. И започвам да тесам как сърцето ми е прободено от този нож и ме боли, колко наранена и изоставена се чувствам от най-близкия ми човек, как не заслужавам никой да ме обича, как нищо не струвам, как не мога да му простя.

Тесах и доста пъти: "само едно родено от мен дете може да ми даде обичта и щастието, за които мечтея цял живот, но лекарите казват, че ако родя, ще умра и ще оставя детето си сираче. Не искам да съсипвам живота на детето си, но не мога да живея без него. Нямам сили да се самоубия, защото съм мекотело и за нищо не ставам. Чувствам се в капан, от който единственият изход е смъртта".
В един момент бях в метрото и потупвах тези мисли само под ключицата, за да не ме мислят за луда хората около мен. Изживях един момент на лудост, помислих си :а защо не скоча под влака, в следващия момент: ами ако остана осакатена за цял живот, след това: не мога да причиня подобно нещо на някого (мислейки за машиниста). Никога не бих направила подобно нещо да скоча под влак, наистина никога, но защо ми идват тези налудничеви мисли, дали не полудявам?

Въпросът е какво да правя с този нож, който усещам че е забит в сърцето ми, а сърцето ми кърви и ме боли?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Имай в предвид, че всеки един месец, който се губи, е фатален за яйчниковия ми резерв.
Няма как да го имам предвид като не го вярвам. Проблемът е че ти го вярваш защото ти го е казал някакъв "БОГ" в бяла престилка, а "той знае всичко". :evil:
Как ще ме убедиш, че трябва да изчакам цяла година, как да съм сигурна, че след като тесам една година, ще се случи чудо?
Няма да те убеждвам. Няма как да си сигурна в каквото и да е.
Дори в това, че ще си жива утре няма как да си сигурна. Нито, че раждането на дете ще ти даде това, което се надяваш да ти даде. Няма нищо сигурно на този свят. Сигурността е химера.
Какво имаш в предвид с това, че всеки ТЕС е добър? Че се справям добре досега или че каквото и да тесам ще е добре за мен?
И двете.
Един от организаторите счита, че ПайдаЛаджин и ТЕС много си приличат, но че ПайдаЛаджин е много по-силен и мощен от ТЕС. Та исках да знам и твоето мнение.
Моето мнение се различава от неговото. Но това са си само мнения. Аз предпочитам да не си причинявам синини по тялото и да се блъскам с часове за да си ги причиня. Има и по-добри и безболезнени, според мен, начини.

Проблемът ти, както и на повечето хора, е че търсите спасение в метода, а не в себе си. И така попадате в един безкраен лабиринт от методи, отмнеия на този и онзи, от нова информация, която накрая ви обърква и води до това, че нито едно нещо с което се захващате, не довършвате докрай.

Ако си спомняш, още първият път като ми се обади по телефона, ти казах, че най вероятно само ще си загубим един на друг времето. А времето е най-ценния ресурс на всеки един от нас. Все се надявам, че ще ме опровергаеш. Ще видим след година.
Въпросът е какво да правя с този нож, който усещам че е забит в сърцето ми, а сърцето ми кърви и ме боли?
ТЕСай това, което чувстваш. Извади го и виж какво ще стане и пак ТЕСай.
Скъсвай се от ТЕС. Това е най-доброто, което можеш да правиш.

"Количествените натрупвания водят до качествени изменения." - Енгелс
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Имай в предвид, че всеки един месец, който се губи, е фатален за яйчниковия ми резерв.
Няма как да го имам предвид като не го вярвам. Проблемът е че ти го вярваш защото ти го е казал някакъв "БОГ" в бяла престилка, а "той знае всичко". :evil:
Аз знам, че яйчниковият резерв не може да се възстанови, нито яйчниците да се рестартират, за да произведат нови яйцеклетки. Един мъж може и на 80 години да стане баща, но една жена - не. Ти в нещо друго ли вярваш, в смисъл, че има начин да рестартирам яйчниците си и на 50 години и да извлека отнякъде нови яйцеклетки, след като яйчниковият ми резерв е изчерпан? :roll:


Мисля си и нещо друго, ТЕС е нещо прекрасно, има и други прекрасни техники, но има и нещо друго много важно - това е биологичният часовник на една жена. Не случайно малки, неграмотни момиченца, омъжвани насила, за които и дума не може да става за каквато и да е емоционална свобода или осъзнат свободен избор, раждат без проблем по 5-10 деца, защото не са нарушили основния природен закон за една жена - да зачева и ражда деца навреме. Е, аз прекалено много закъснях, това е истината. Преди 15 години най-вероятно и без ТЕС щях да родя без проблем, а сега дори с ТЕС е твърде съмнително. :cry: Както ми дойде в тесането - надявам се да се случи чудо...

Какво имаш в предвид с това, че всеки ТЕС е добър? Че се справям добре досега или че каквото и да тесам ще е добре за мен?
И двете.
Току що ми писа шестица по математика, най-трудният ми предмет, поне така се почувствах... :)

Един от организаторите счита, че ПайдаЛаджин и ТЕС много си приличат, но че ПайдаЛаджин е много по-силен и мощен от ТЕС. Та исках да знам и твоето мнение.
Моето мнение се различава от неговото. Но това са си само мнения. Аз предпочитам да не си причинявам синини по тялото и да се блъскам с часове за да си ги причиня. Има и по-добри и безболезнени, според мен, начини.
Не знам, и аз се съмнявам, но два дни изкарвам храчки, явно организмът ми се чисти, отделно крайниците на краката и ръцете ми за първи път са толкова топли, винаги са били ледени, явно ми се подобрява кръвообращението. А и почувствах, че ми харесва да се бия, в смисъл, че се самонаранявам и така изкупвам вината и греховете си, а с тези синки се пречиствам. Ясно е, че съм заклет мазохист и обичам да страдам и да съм жертва, но това е един модел носен десетилетия, за да се промени от месец - месец и половина тесане.

Проблемът ти, както и на повечето хора, е че търсите спасение в метода, а не в себе си. И така попадате в един безкраен лабиринт от методи, отмнеия на този и онзи, от нова информация, която накрая ви обърква и води до това, че нито едно нещо с което се захващате, не довършвате докрай.
Прав си за съжаление, при мен има една огромна обърканост и някак си не мога да намеря центъра си, това го усетих и при последното ми тесане, по-долу съм го описала.
Ако си спомняш, още първият път като ми се обади по телефона, ти казах, че най вероятно само ще си загубим един на друг времето. А времето е най-ценния ресурс на всеки един от нас. Все се надявам, че ще ме опровергаеш. Ще видим след година.
Точно това ми се губи да сме го говорили, но не е проблем да спра да ти губя времето в момента, в който ти прецениш. Досега ми помогна много, за което ти благодаря!

Въпросът е какво да правя с този нож, който усещам че е забит в сърцето ми, а сърцето ми кърви и ме боли?
Извади го и виж какво ще стане!
Направих го, но описвам всичко подред.


Днес тесах няколко неща, първо ин витрото, защото то най-много ме терзае в момента. Бях чела една статия за жена с рак на шийката на матката, преди тази диагноза била кандидатствала за ин витро, намерила хирург, който изрязал само мястото със злокачествените клетки, а след това друг лекар, който й направил ин витрото. В статията я бяха снимали с току що роденото й детенце. Тази жена не ми излиза от ума.

Тесах много хаотично нещо от сорта: "Ин витрото е единственият начин да имам дете, а лекарите ми го от казват. Онази жена с рак на шийката на матката е преминала през ин витро и е родила, защо на мен ми го отказват, аз по-малко човек ли съм от нея? Сърцето ме свива от мъка и болка".

Тесах и нещо от сорта: "Има вариант да отида при друг лекар и да излъжа, да не показвам епикризата, но не мога да излъжа. Ако излъжа ще се случи нещо лошо с мен и с детето ми. Ако съм честна, лекарите ще ме изритат и ще бъда наказана, а ако излъжа, има шанс да бъда щастлива. Защо да бъда честна ако за това ще получа най-голямото наказание? Но не мога да излъжа, а ако бъда честна, ще трябва да умра".

Тесах и: "не вярвам, че мога да зачена по естествен начин, досега не се е случило с две тръби, а с една тръба нямам никакъв шанс. Други жени са зачевали и раждали с една тръба, но те са невероятни късметлийки, аз едва ли ще имам този късмет. Чудесата се случват само на другите, не и с мен.

По едно време малко се бях успокоила и тесах: "въпреки че според лекарите аз имам злокачествени клетки в тялото си, те искат да махнат матката и яйчниците ми и сърцето ми се свива от мъка и болка, аз избирам да съм здрава и да позволя в живота ми да се случват чудеса. Отварям се напълно за чудото да зачена, износя и родя дете по напълно естествен начин. Аз заслужавам това чудо, аз съм достойна за това чудо".

Минах на лента и спомени, които ми идваха с майка ми и баба ми, когато съм се държала като неблагодарен егоист. И повтарях, че не мога да си простя и описвах случките.

В един момент се бях успокоила много, но след известно време ме връхлетяха отново още по-силно същите емоции за баба ми...Започнах да тесам и отново да минавам на лента всичко. Тогава направих същото, каквото направихме с теб на сеанса с майка ми - просто си представих баба ми и говорих с нея, тесах точките й и чувствата, които си мислех, че изпитва и си простихме. Олекна ми много. Не знам дали нещо е останало още в подсъзнанието ми, ще видим дали ще изскочи по-нататък.

Тогава си представих онзи нож, забит в сърцето ми, извадих го и остана едно сърце на пихтия, на мънички частици. В този момент в съзнанието ми възникнаха мои познати, както и непознати звезди, загубили децата си. Започнах да тесам нещо от сорта "какво се случва като изгубиш собственото си дете? Къде отива онзи големият смисъл? Детето е нещо преходно, какъв е смисълът тогава? Почувствах се много объркана. Започнах да питам: "Коя съм аз? За какво съм тук? Сърцето ми е разбито, трябва да го събера с ТЕС...Не си спомням повече, защото много ми се спеше и съм заспала докато повтарях всичките тези неща, тъй като се бях разположила на леглото докато тесах...

След цялото това тесане, което продължи с часове днес, се чувствам много спокойна и чувствам, че освободих някои спомени и емоции.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Понеже много често използваш думата "знам", кажи какво знаеш за яйчниковия си резерв?
Но много хубаво помисли дали го знаеш или си го чула от някой и си избрала да му повярваш.
Та това дато го "знаеш" откъде го знаеш?

Следващия ми въпрос е колко е твоя яйчников резерв? Искам точна цифра? Понеже нали знаеш.
На колко години си? След една година, колкото аз ти казвам да изчакаш, какъв ще е яйчниковият ти резерв? Искам цифри, не общи приказки. Колко яйцеклетки са нужни за да заченеш веднъж? След една година на 50 ли ще си? Ако не, за каво рестартиране на яйчници говорим? Кой може да гарантира на колко точно години ще влезеш в менопауза? Колко "фатално" е всъщнст да изчакаш година? Като махнем страха и другите негативни емоции и полгеднем нещата реално, колко "фатално" е изчакването с година?

Това, че имаш ефект от Пайда Лайжин, е супер. юно означава само и единствено, че имаш ефект, а не че ПЛ е по добра или по-мощна техника от ТЕС. От ТЕС също имаш ефект. Различен ефект, но все пак ефект. Кой може да каже, коя техника е по-добра. За един една, за друг друга. За един и същ човек може днес да е едната, а утре другата.
Но принципно от много столове се сяда на земята. От много методи накрая се оплиташ като пиле в кълчища.

Осъзнаването на модела ти за самонаказание е прекрасно. Но този модел трябва да се премахне, ако искаш да живееш щастливо.

За всичко останало, което си правила с ТЕС, браво!
Продължавай по същия начин!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Понеже много често използваш думата "знам", кажи какво знаеш за яйчниковия си резерв?
Но много хубаво помисли дали го знаеш или си го чула от някой и си избрала да му повярваш.
Та това дато го "знаеш" откъде го знаеш?

Следващия ми въпрос е колко е твоя яйчников резерв? Искам точна цифра? Понеже нали знаеш.
На колко години си? След една година, колкото аз ти казвам да изчакаш, какъв ще е яйчниковият ти резерв? Искам цифри, не общи приказки. Колко яйцеклетки са нужни за да заченеш веднъж? След една година на 50 ли ще си? Ако не, за каво рестартиране на яйчници говорим? Кой може да гарантира на колко точно години ще влезеш в менопауза? Колко "фатално" е всъщнст да изчакаш година? Като махнем страха и другите негативни емоции и полгеднем нещата реално, колко "фатално" е изчакването с година?


Здравей Иване! Благодаря, че ми отговаряш! :) На 37 години съм. Правихме изследване на анти-мюлеров хормон през август 2015 г., той отразява стойностите на яйчниковия резерв - резултатът беше 4,9 при долна граница 0,8, а горна - 5,2, т.е. тогава резултатът беше супер, последва силна стимулация и ин витро и някакво източване на резерва. През август 2016 г. правихме изследване на FSH, което също дава някаква представа за яйчниковия резерв - резултатът беше 6,8 при стойности - 3,5 - 12,5. По въпроса колко яйцеклетки са ми нужни за едно дете - отговорът е трябва да се случи истинско чудо, а бройката е ясна - една единствена качествена яйцеклетка.

Това, че имаш ефект от Пайда Лайжин, е супер. юно означава само и единствено, че имаш ефект, а не че ПЛ е по добра или по-мощна техника от ТЕС. От ТЕС също имаш ефект. Различен ефект, но все пак ефект. Кой може да каже, коя техника е по-добра. За един една, за друг друга. За един и същ човек може днес да е едната, а утре другата.
Но принципно от много столове се сяда на земята. От много методи накрая се оплиташ като пиле в кълчища.

Осъзнаването на модела ти за самонаказание е прекрасно. Но този модел трябва да се премахне, ако искаш да живееш щастливо.
В момента залагам най-много на ТЕС, всичко останало е ако имам време. На първо място човек трябва да изчисти негативните емоции с ТЕС, а може и по друг начин, но не знам какъв е той. Според мен ако се опиташ да се насилиш да чувстваш положителни емоции върху негативните, е много вероятно да подтиснеш негативните. Когато майка ми си отиде от този свят, едни приятели ме накараха да отида на курс на Норбеков. Аз бях в много тежко психическо състояние и непрекъснато плачех на курса, някои упражнения за емоциите, просто ме разплакваха, беше ме срам от хората. Оказа се пълна загуба на време и пари, а иначе системата на Норбеков е невероятна, но не и за моя случай тогава. Просто сега знам, че ако тогава знаех за ТЕС и просто бях потупвала точките си докато плача и докато страдам и изговарям цялата мъка и болка, сега нямаше да съм на това дередже, а сега тесам същите тези емоции, които обаче са навлезли много надълбоко и са се превърнали в болести.


Ето какво тесах днес:

Тази сутрин започнах да тесам как не мога да понеса мисълта, че майка ми вече я няма, как искам да умра и да съм с нея, как не си представям цял живот живот без нея. В един момент реших да тесам върху нейните точки и да тесам от нейно име, но се появи образа на безжизненото й тяло в ковчега, онзи момент, когато го украсяваха. Тесах нещо от сорта: "Искам да живея, искам да бъда с децата си, искам да пътувам". После виждах как я изгарят. Исках да тесам върху нея като жива, но я виждах само мъртва. През цялото време ме побиваха ледени тръпки, беше ужасно. Идваше ми и как тя се моли на Бог да се смили над нея и да я остави жива с нас, но отговорът беше : "вече е прекалено късно". Най-накрая я видях не точно като жива, а като някакъв дух, не съм сигурна и не си спомням какво тесах накрая. Но чувството за ужас и за тези ледени тръпки бяха много страшни, накрая след половин час звънна алармата, че трябва да тръгвам, бях ледена и минах един кръг от клипчето на Дейвид Чилдърли (https://www.youtube.com/watch?v=VwsFEv_xD5I) , за да се освестя малко. Имам чувството, че изведнъж се гмурнах прекалено на дълбоко и не е по силите ми...

Следобед тесах пак за ин витрото, повечето неща, които вече съм описала, единственото ново, което ми дойде беше: "Толкова искам да намеря лекар, който да се смили над мен и да ми направи ин витро". Явно блокажът е много голям, имам някаква искрица надежда, че може да стане чудо, но като цяло продължавам да вярвам, че единствената ми възможност е ин витрото.

Вечерта тесах баща ми, повечето неща, които вече съм описала. Единственото ново осъзнаване, което се появи, беше, че за този човек съм била единствено средство за щастие, за да получава секс и семейно щастие. В момента, в който не му служа за това, съм като воденичен камък на шията му, от който трябва да се освободи. Помислих си, че и аз искам моето дете, за да съм щастлива, но беше само мисъл, не съм тесала нищо. След като тесах как не мога да му простя, как е мерзавец, как искам да убия гените му, но единствения начин е да убия себе си, тесах и че този човек е смазал цялото ми самочувствие, увереност и вяра в себе си и т.н. си представих, че съм огромен и силен великан, който с единия си огромен крак го смачква и започнах да тесам: "Този човек няма власт над мен, над живота и сърцето ми. Цялото ми смачкано самочувствие, цялата ми смачкана увереност и вяра в себе си се пробуждат. Цялата ми неосъзната сила в мен се пробужда". Докато тесах тези неща, минавах и спомените си с него, те не са много, но всичките са силни и изпълнени с гняв и горчивина, нищо не ми причиняваше болка. Въпреки това осъзнах, че не мога да му простя и не можах да изтесам фразата, че му прощавам. Все пак се почувствах много по-добре, вече не ме боли толкова, но трябва да продължа, искам да простя и да се освободя, но не мога.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Е според мен установихме вече, че не всеки изминал месец е ФАТАЛЕН за яйчниковият ти резерв. Даже изобщо не е ФАТАЛЕН. Дори да ти намалява яйчниковия резерв той не намалява с месеци, защото не е някаква цифра фиксирана във времето. Ако с работата си с ТЕС си дадеш само една година повече време до менопаузата си спечелила годината, която те карам да изчакаш.
Малко математика. Сега си на 37. Да ги направим 38 заради изчакването с една година. До менопауза, която да приемем, че е на 50, имаш още 12 години. 12г х 12м =144 яйцеклетки. Според мен имаш големи шансове за забременяване с оставащи 144 яйцеклетки. не виждам нищо фатално. Освен фаталните модели в главата ти, които трябва да се променят.

За ТЕСа - там където е най-тежко и има най-силни емоции най-много трябва да се ТЕСа. Това по повод майак ти, баща ти, инвитрото, яйчниковия резерв, прошката и т.н.
Не оставяй недовършени неща, визирам майка ти в ковчега, гнева и обвиненията към баща ти, отчаянието свързано с инвитро, яйчников резерв и т.н.

Да се повяват нови неизчистени аспекти на даден проблем е нормално. Затова се изисква година работа за промяната, а не няколко сеанса.

Капаката пробива камъка не със сила, а с упоритост.
Продължавай да капеш.
Няма непробиваеми камъни, нито непроменими модели.
Щом ти си създала някакъв модел, ти можеш и да го промениш и да създадеш нов.
Пътят не е лесен, но е пълен с приятни изненади.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Благодаря за окуражителните думи! :)

Тази седмица изпитвах постоянна тревожност, не знаех точно за какво и реших възможно най-често да тесам най-страшното: "Според лекаря всеки момент може да се появи нов рецидив, всеки момент може цялото ми тяло да е в метастази, той иска да махне матката и яйчниците ми, сърцето ми се свива от страх и ужас, въпреки това аз избирам да имам здрави клетки и здраво и силно тяло".

Преди няколко дни след един разговор и едни стари спомени, в мен нахлу страшна самоагресия, започнах да тесам: "не мога да си простя, че не родих докато бях млада и здрава...Защо не родих по-рано? Аз съм си виновна за всичко. Мразя се. Заслужавам да умра в страшни мъки". Толкова силно се мразех, че докато тесах всичко това си представях как намушквам цялото си тяло с един нож.

На следващия ден същата самоагресия нахлу и като видях две деца в парка. Помислих си: "това момче можеше да е моя син, другото момче също". И пак нахлуха същите чувства и същата самоагресия...

Направих и два сеанса за майка ми. Представях си три момента с нея - когато умираше, когато украсяваха тялото й в ковчега и като изгаряха тялото й в крематориума. Днес цялото това тесане продължи два часа, предишният път доста по-малко, може би 30 мин. Тесах: "Искам да умра и да бъда с мама, където и да е тя. Искам да изгоря в пещта с нея". В един момент се усетих като малко ембрионче, което не познава нищо друго освен мама и иска да умре с нея и си представях как двете изгаряме.

Тесах също: "в онзи момент аз избрах да се откажа от живота и щастието и да умра". Също така тесах: "Предателство спрямо майка ми е аз да да се радвам на живота и да бъда щастлива. Трябва да страдам и да се мъча, за да остана вярна на нея".

Спомних си един период, когато месеци наред се молех аз да умра вместо нея, но тя продължаваше да се влошава. Тесах: "не мога да си простя, че не можах да й помогна. Въпреки че се молех аз да умра вместо нея, не можах да я спася". Нахлуха спомени от периода, когато беше болна, повтарях: "чувствам се толкова безсилна".

В един момент нахлу един спомен, когато на консултацията една лекарка й беше казала, че с химиотерапия й дава 50% шансове да се оправи. Когато постъпихме в болницата, в един момент едни лекари ми казаха как тя няма да се оправи и че й дават само 30% шанс малко да й удължат живота с тази химиотерапия. В онзи момент просто исках да нахлуя в стаята и да й кажа истината и да си тръгваме от там. Но не събрах смелост, страхувах се, че това ще я срине психически, защото тя толкова вярваше в тази химиотерапия. Започнах да тесам: "не мога да си простя, че не казах истината на майка ми, аз я убих, аз позволих на тази химиотерапия да я довърши".

В един момент се опитах да си простя като тесах, че съм била толкова уплашена и объркана тогава, че съм искала с цялото си сърце да й помогна и че съм направила най-доброто на което съм била способна тогава, толкова съм знаела и можела. Стори ми се, че си простих, но фактът, че сега нахлуват отново болката и самообвиненията, говори, че съм до под кривата круша. :?

През цялото време - и на предишния по-краткия сеанс, и сега по време на двучасовия - през цялото време ме пробождаше ужасно силно областта около десния яйчник, също и на мястото на операцията, но по-малко на брой пъти, понякога болката обхващаше всичко - яйчници и матка.
Публикувай отговор