Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Surviving woman написа:Благодаря! :) Малко ми е объркано това, което трябва да казвам, в един момент ми се губи смисъла какво знам и какво съм избрала...Изплуваха доста неща. Единият спомен с баба ми и майка ми, който изплува, ми е ужасно болезнен, не ми се разказва сега, просто защото много боли...Тесах засега неуспешно, може би ще продължи с дни, не знам.
А трябваше да го разкажеш и да ТЕСаш в същия момент докато го разказваш.
Другото, което изплува от детството ми са моменти, когато съм казвала, че аз никога няма да имам деца, не знам защо съм го казвала и какво съм мислила и чувствала тогава ...Тесах, но не знам дали наистина изплува от подсъзнанието ми или логически си го навързах, че не искам да имам повече никога такива кошмарни отношения и да страдам.
Това са страхотни осъзнавания.
После като по-голяма имах един няколкогодишен период, когато мечтаех да стана монахиня и да нямам деца, струваше ми се най-възвишеното възможно нещо на този свят. Това са били само някакви глупави мечти.
Също толкова глупави, колкото идеята, че само собствено дете може да осмисли живота ти.
Но докато тесах просто почувствах и осъзнах, че тези програми и самовнушения оттогава, колкото и да са били тъпи и казани от един напълно неосъзнат човек, са оставили огромен отпечатък и все още действат. И трябва спешно да бъдат неутрализирани с ТЕС ако искам да имам някакви шансове за дете.
Отново прекрасно прозрение.
Другият ми спомен е с предишната ми сериозна връзка преди много години, аз тогава бях много млада, та спомена ми е как той ми обяснява колко много ме обича и иска да си имаме дете. Аз тогава категорично отказах поради финансови причини, въпреки че вътрешно още тогава исках да имам дете, просто и двамата бяхме с оскъдни средства и с неясно бъдеще. В мен нахлу такова омерзение, ярост и презрение към самата себе си и огромна болка, нещо от сорта: "едни пари ли са по-важни от това да имаш дете? Затова сега си заслужаваш съдбата, заслужаваш да страдаш до края на живота си...Така ти се пада."

Всичко до тук, което описах до тук, остана тесано и недоистесано.
Значи трябва да продължи да бъде ТЕСано, докато бъде изТЕСано.
Преди да ми пишеш в темата, сутринта имах пробождаща болка на мястото на операцията, помислих ли каква е тя като форма и ми се яви октопода, който плуваше свободен в океана, но плачеше. Усещането ми беше, че той е свободен и е добре, но иска да страда. В мен нахлу някаква огромна мъка и болка, колкото и да се опитвах да разбера точно за какво е, не разбрах...Започнах да тесам: "Аз искам да страдам и да се мъча, защото така се чувствам значима, възвишена и одухотворена. Аз искам да страдам и да съм мъченица с ореол на главата. Всяка моя клетка е изпълнена с болка и мъка. Аз съм тази болка и мъка".

Браво! Добри идеи за ТЕС декларации.
Явно въпреки че досега няколко пъти съм тесала това, че подсъзнателно искам да страдам, не успявам да неутрализирам тази програма.

Не напипваш корена все още. Но когато човек работи сам е по-трудно и изисква повече време.
Аз не знам защо реши да работиш сама. Вероятно причината е финансова. В тази връзка искам да те върна на цитата по горе свързан с предишната ти сериозна връзка. Хубаво е да осъзнаеш, че няма безплатен обяд. Всичко се плаща. Някои неща с пари, други с нерви, трети с време. Времето е по-ценно от парите. Пари се правят. Време - не.
И сама да работиш нещата ще станат, но ще отнемат доста повече време.
Вчера като тесах за майка ми ми се яви точно спомена как умира (буквално). В този момент просто ми се заби един нож в сърцето, който извадих и всичко беше в кръв. Тесах цялата мъка и болка от това, че майка ми умира, а аз не мога да я спася. След това в един момент в мен нахлу осъзнаването, че всичко е преходно и почнах да тесам как всичко е преходно, от което болката малко намаля. Тесах също: "аз съм само един малък човек, аз не мога да спася човешки живот, прощавам си". Тогава обаче нахлу огромен гняв към БОГ и Вселената, че не са я спасили(при такъв гняв към БОГ няма как човек да не е болен от рак просто).
Все още продължаваш да си мислиш, че това което ти се случва е наказание. А то е благословия.

Като цяло много добре се справяш. И най-важното е че си упорита и не се отказваш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Surviving woman написа:
Благодаря! :) Малко ми е объркано това, което трябва да казвам, в един момент ми се губи смисъла какво знам и какво съм избрала...Изплуваха доста неща. Единият спомен с баба ми и майка ми, който изплува, ми е ужасно болезнен, не ми се разказва сега, просто защото много боли...Тесах засега неуспешно, може би ще продължи с дни, не знам.
А трябваше да го разкажеш и да ТЕСаш в същия момент докато го разказваш.
Аз точно това направих, просто докато го тесах на моменти ми се губеше смисъла какво точно тесам.


Иване :), имам един въпрос, кога човек наистина се освобождава? В началото на няколко пъти след тесане на някои неща съм чувствала невероятно освобождаване и лекота. Скоро не се е случвало - просто някои случки ми избленяват и не съм сигурна дали наистина съм ги освободила. Т.е. въпросът ми е трябва ли да се почувства освобождаване и лекота или е достатъчно случките да избледнеят?

Другото нещо, което установявам (май откривам топлата вода :lol: ) е, че това, че ако човек или случка са ти безразлични, въобще не означава, че си освободен от тях. Тесах аспекти от отношенията ми с мъжете. Изведнъж изплува една моя много голяма несподелена и безнадеждна любов. От много години съм напълно безразлична към този човек. Но цялото влюбване, безнадеждност и отчаяние ме връхлетяха с такава сила, че все едно аз съм преди почти 20 години (даже се уплаших от това, за капак на всичките ми проблеми и това ли, ами ако продължи с месеци, какво ще правя?). Отшумя за около 10-15 минути тесане, не знам откъде се взе този вулкан от емоции и къде отиде. В тази връзка другото ми осъзнаване (пак откривам топлата вода :lol: ) - аз въобще не съм тези емоции, които изпитвам. Тази емоция, отдавна уж преодоляна, забравена, нямаща нищо общо с настоящето ми битие, не бях аз, това не идваше от истинското ми аз. В случая го осъзнах понеже правех някакво осъзнато разграничение между себе си и тази емоция, една част от мен знаеше, че няма как в този момент да съм безнадеждно влюбена в този отдавна забравен човек, но другата част от мен изпитваше тази емоция като напълно реална. Когато обаче изпитвам нещо в настоящето и се идентифицирам с някаква емоция, няма как да направя това разграничение, че емоцията ми няма нищо общо с истинското ми аз (леле какви прозрения, май нирвана чука на вратата :mrgreen:, остава да осъзная само и какво представлява истинското ми аз). Тази случка е от 24.04.2017, надолу продължавам с дните преди това, а после се връщам към вчера. Разказвам малко разбъркано:

Като се опитах да видя какво има в матката ми последния път, видях една плаваща костенурка, на пръв поглед безобидна, изведнъж ми мина мисълта : "Смъртта наближава", звучеше много пророчески. Уплаших се много и започнах да тесам неща от сорта "страхувам се, че скоро може да умра. Страхувам се, че лекарите и други многознайковци ще успеят да ми внушат, че съм много болна и нямам никакви шансове без да ме осакатят и изкормят. Страхувам се, че една част от мен вече им е повярвала и наистина ще се разболея. Страхувам се, че тази част от мен ще саботира другата част от мен, която вярва в себе си и се е устремила към светлината. Страхувам се, че сама саботирам себе си."

Не знам дали заради това или защо, но около два дни след това бях в дълбока депресия, тесах неща от сорта: "чувствам се адски депресирана, всичко ми се струва безмислено, искам да ме няма, искам да се превърна в небитие, в черна дупка, която поглъща всичко около себе си".

Случката със скандала на баба ми и майка ми я тесах няколко поредни дни, някак си избледня. Всъщност тогава пак се бяха скарали за нещо и баба ми проклинаше майка ми да умре, да не излезе жива от болницата следващия път и т.н. а тя тъкмо беше излязла от болница и беше зле. Тогава ми беше адски жал за нея, страхувах се за живота й и адски бях ядосана на баба ми. Онова проклятие звучеше адски зловещо, повтори го поне 5-6- пъти, после много пъти си спомнях за това и все си мислех, че заради това майка ми не успя да пребори болестта.

Една нощ се събудих от болки на мястото на операцията, пак видях онзи октопод, плуващ свободно в океана, в онзи момент почувствах колко го е страх от свободата, от това да вземе живота в свои ръце и да поеме отговорност и предочита предишното си състояние в тялото ми - да се вкопчи в тази болка и да се вкопчи с пипалата си в цялото ми тяло, дори това да означава да унищожи самия себе си. Осъзнаването ми беше, че вече всичко ми е наред (надявам се, съзнателно не съм сигурна), но ме е страх от свободата, от това да поема цялата отговорност за себе си и живота си и предпочитам да страдам, да съм болна и някой друг да ми е виновен и да носи отговорност за състоянието ми. Всъщност този октопод хем е болестта, хем съм самата аз, всъщност може би е онази част от мен, която иска да е болна, да страда и която може би предизвиква болестта. Не съм сигурна...

Докато тесах отношения с мъжете, осъзнах и друго нещо - че досега (всъщност до момента, когато ми сложиха страшната диагноза преди три месеца), аз съм живяла в някаква мъгла, лутайки се и търсейки светлината - целият ми живот е бил една голяма тъга и едно голяма обърканост. Това някак си поразхлаби цялата ми непростимост към самата себе си и самобичуване. Чувствам, че просто съм била адски объркано същество, което заради объркаността си е сътворило куп глупости, това същество обаче не е спирало да търси. Всъщност не съм си простила изцяло, само частично, но пак е нещо...Тесах нещо от сорта : "Досега съм живяла в мъгла, лутайки се и търсейки светлината, целият ми живот е една голяма тъга и една голяма обърканост, аз съм тази тъга и обърканост, прощавам си (казвам за какво), толкова съм можела и знаела тогава".

Всичко до тук го бях написала преди няколко дни, просто не го публикувах, за да събера повече резултати и звучи оптимистично. От снощи положението се обърна обърна на 180 градуса и далеч не е оптимистично. Чувствам се тотално отчаяна, обезверена и безсилна...

Вчера целият ден ми беше супер и вечерта пак депресия след като четох една статия в някакъв блог на мъж, преминаващ със съпругата си процедури ин витро. С много болка беше стигнал до прозрения какви изследвания трябва да се правят, за които не са им казали, какви магарии сътворяват българските лекари (някои неща и аз от горчив опит вече ги знам). Разказваше как вследствие на стимулациите жена му получила бучка в гърдата, за щастие доброкачествена и т.н., но продължават с процедурите. В мен нахлу огромно отчаяние, че те продължават битката, а аз вече съм я изгубила и не мога да продължа с ин витрото, а през юли трябваше да се състои. Ужасна болка, че ще ни изгори финансирането, тъй като съм с тази ужасна диагноза.Получих много силни пробождания в сърцето, тесах малко, но не докрай, защото мъжът ми дойде да ме успокоява и нямаше как да тесам повече.

През нощта сънувах кошмарен сън - първо сънувах майка ми, която ми казваше, че живее живее наблизо до нас на квартира и аз й казах :"мамо, защо плащаш толкова пари за квартира, ела си отново у дома да живееш с нас". И след това веднага последва кошмара: три месеца след операцията аз виждам и установявам, че лекарят ми е отрязал гърдите, погледнах се - видях се много ясно без гърди с някакви конци и шефове от операция. Уплаших се, че може да ми е махнал и матката без да ми каже. Не мога да опиша шока, ужаса и отчаянието, които изживях, както и гнева към лекаря.

Мисля днес да атакувам с ТЕС директно страховете си, пък да става каквото ще:
- страхувам се, че може да се появи нов рецидив, страхувам се, че няма да мога да се преборя. Страхувам се, че тази болка на мястото на операцията означава нов рецидив (всъщност това си го тесам всеки ден).
- страхувам се, че лекарите може да се окажат прави и една бременност може да активира злокачествени клетки и аз да умра и да оставя детето си сираче.
- Страхувам се, че няма да мога да родя мое дете и ще остана бездетна.
- страхувам се дали ще намеря сили да се самоубия след като остана бездетна и последната ми яйцеклетка се изчерпи.
- ужасявам се от безмисления и кошмарен живот, който ме чака ако не успея да се самоубия и остана бездетна.
- страхувам се, че вече са ни спрели финансирането и че за ново ин витро трябва да теглим нови кредити и да лъжем някой лекар, че съм здрава.
- страхувам се от нова извънматочна бременност в единствената ми останала здрава тръба.
- страхувам се от спонтанен аборт.
- страхувам се, че може да умра при раждането и да оставя детето си сираче.
- страхувам се, че може да родя дете с увреждане.

Не напипваш корена все още. Но когато човек работи сам е по-трудно и изисква повече време.
Аз не знам защо реши да работиш сама. Вероятно причината е финансова.
Вече съм безработна и трябва да продължа сама. Това е цената, която трябва да платя, за да имам повече свободно време за себе си и спокойствие, за да се лекувам. Проблемът е, че изведнъж изплуваха ужасно много неща, които не мога да изтесам и да преодолея и имам чувството, че потъвам в блатото, което вече изби от подсъзнанието ми. В момента просто тесам на посоки, каквото ми дойде и не мога да отсея дали нещо е по-важно от друго нещо и се получава тотален хаос.
Като цяло много добре се справяш. И най-важното е че си упорита и не се отказваш.
Ами нямам друг избор. Ако имах друг избор нямаше да тесам, ако се беше оказало, че имам миома, нямаше да тесам целия си живот, а щях да съм на ин витро след няколко месеца. И да, съжалявам за това, тесам го, за да не ме боли, за да го превъзмогна някак си, което не означава, че някога ще възприема идеята каква щастливка съм била, че ин витрото ми се е провалило или че ще ме настрои против процедурите ин витро. Просто в момента осъзнавам, че въобще не я искам тази емоционална свобода, искам си двете деца и щастливия семеен живот. Сигурно вече си разбрал, че повечето хора не искат да са емоционално свободни, искат си щастието, спокойствието и комфорта и доста от тях си го имат без никакво тесане или други практики. Е, аз нямам този късмет и се налага днес за пореден път да се изправя срещу страховете и кошмарите си...

Все още продължаваш да си мислиш, че това което ти се случва е наказание. А то е благословия.
Не знам дали осъзнаваш колко цинично звучи това.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Прекрасни прозрения, отново и отново.
А какви нови те чакат!!!
Ще имаш една много интересна година.
Продължавай да ТЕСаш все така упорито.
Колко е ужасно и колко е прекрасно човек да няма друг избор.Това също може на някого да звучи цинично на някого.
Всъщност винаги има избор :)

И нещата спират да ни звучат цинично, когато разберем кое е истинското ни АЗ.
То не може да бъде наранено или обидено.

Случките са изчистени, когато не ги виждаме по същия начин. Може да избледнеят, може да се променят тотално, може да ни се струва, че са се случили на някой друг и т.н.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Lelq Bibi
Участник
Мнения: 23
Регистриран на: 01 Апр 2017 23:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Lelq Bibi »

- Страхувам се, че няма да мога да родя мое дете и ще остана бездетна.
От това и аз се страхувам и го ТЕС-ам.
- страхувам се дали ще намеря сили да се самоубия след като остана бездетна и последната ми яйцеклетка се изчерпи.
Моля те, недей така. Животът винаги има смисъл. Имаш ли племенници? Можеш да се включиш в отглеждането им. Можеш да работиш с деца. И най-вече, можеш да ОСИНОВИШ и пак да си майка.
- ужасявам се от безмисления и кошмарен живот, който ме чака ако не успея да се самоубия и остана бездетна.
Моля те, моля те, моля те- недей така. Дано с ТЕС се пребориш с този негативизъм.
- страхувам се от нова извънматочна бременност в единствената ми останала здрава тръба.
- страхувам се от спонтанен аборт.
- страхувам се, че може да родя дете с увреждане
.

Това са и мои страхове, върху които работя.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Здравейте, Биби, Иване :)

благодаря предварително, че ще прочетете този чаршаф. :mrgreen:
- ужасявам се от безмисления и кошмарен живот, който ме чака ако не успея да се самоубия и остана бездетна.
Моля те, моля те, моля те- недей така. Дано с ТЕС се пребориш с този негативизъм.


Това чувствам, това казвам. Правейки ТЕС човек трябва да е безкрайно честен със себе си, иначе няма никакъв смисъл. Като прочетох на мъжа ми страховете си, които съм описала за тесане, той ме попита шеговито: "а някой от форума не те ли посъветва да отидеш на пхисиатър?" Е, в този форум няма опасност някой да ме прати на психиатър или да ме осъди. Всичко се решава с тесане.

Колко е ужасно и колко е прекрасно човек да няма друг избор.Това също може на някого да звучи цинично на някого.
Всъщност винаги има избор
Добре, ако наричаш избор да ме изкормят и осакатят без каквато и да е гаранция, че въпреки това ще остана жива, може и да е избор за някого, но не и за мен.

Страшно се дразня като кажеш каква благословия е всичко, което ми се случва. Защото това означава: каква щастливка си, че са ти установили саркома и че има реална опасност да умреш млада. Също означава, каква щастливка си, че най-вероятно ще останеш бездетна или ако се заинатиш да раждаш, най-вероятно едно дете ще остане полу-сирак.

Виж, една част от мен разбира какво имаш в предвид, че това ще ме принуди да се променя, да се освободя и т.н., но другата част от мен го чувства като страшна подигравка и цинизъм. Всъщност не се сърдя, само на моменти се дразня и се ядосвам като го чуя, после ми минава до следващия път като го чуя.


Последните дни се събуждам с огромен глад за тесане, с чувството за огромна нужда от тесане. За първи път ми се случва и това много ме радва.

Разказвам последното си тесане буквално от последните часове рано тази сутрин:
Бях се свила на кравайче в леглото и чувствах как ме боли вече не само на мястото на операцията, но някак си и към матката и към свивката на крака, което си е обезкоително. И мислех какво да правя, какво вече да тесам, има ли смисъл да ходя на преглед като няма да се съгласявам да ме режат, каквото и да става. В един момент както бях свита се почувствах като бебе, което има отчаяна нужда от майка си. Започнах да тесам: "искам да съм в прегръдките на мама, а мама я няма". Малко след това изплува страха от изоставяне. Почувствах, че това бебе се страхува ужасно, че мама ще го изостави. Явно някога като бебе съм имала тези съзнателни или подсъзнателни страхове и някак си сега изплуват. Започнах да тесам, като си представях, че тесам и точките на бебето: "страхувам се, че мама ще ме изостави". След това, когато усетих, че страхът е намалял тесах: "изпитвам остатъчен страх, че мама ще ме изостави". В един момент вече бях спокойна и легнах в леглото и си представих как съм онова малко бебе и мама ме е прегърнала, дава ми да суча и ме нарича прекрасниче, съкровище, любимо същество и ми казва, че ме обича. В този момент се чувствам уникална, обичана и обичаща. След това изплува и усещането, че приемам и болестта и болката, приемам всичко и всички, каквото и да дойде го приемам, не се боря, не се съпротивлявам, не очаквам...Колко жалко, че не мога да запазя това усещане завинаги.

Следва тесане от последните няколко дни:

Аз като упорито магаре си продължавам с предизвикателството за пролактина и микроаденома на хипофизата. Днес ми е 12-ти ден предизвикателство. Започнаха да ми изплуват и други чувства, които тесам. Например веднъж спонтанно ми изникна: "аз имам нормални нива на пролактин и овулация и без лекарства". Досега някак си не вярвах, че ТЕС ще ми помогне за този проблем, първо се появи някаква надежда, че може и да ми помогне. После ме връхлетя такова безкрайно щастие и вяра, че това вече се е случило. Затова тесах спонтанно: "Безкрайно съм щастлива, че пролактинът ми е в норма, че всички хормони са ми идеални, че имам идеална овулация (представих си някакъв лекар как ме преглежда на ехограф и ми казва, че имам овулация в десния яйчник). Имам нужда от още малко време да поработя върху себе си и се виждам бременна с най-прекрасното и здраво ембрионче, което се е закрепило здраво за матката ми. Аз вярвам". Дойде ми също да тесам (колкото и нескромно да звучи) : "аз заслужавам да имам дете, защото имах смелостта да се изправя срещу страховете си и да тесам толкова дълго и упорито". Но някаква част мен, която я гризеше червейчето на съмнението попита : "наистина ли е възможно?" А другата уверената част от мен, й отговори: "да, напълно е възможно. То вече се случва".

Тесах също страха си, че ако остана бездетна може да нямам смелостта и силата да се самоубия. Нещо ме накара да стигна до края, да си представя как все пак събирам смелост и скачам от прозореца, как съм изпотрошена, как изпитвам адски болки в счупения си гръбнак, как искам да помръдна, но не мога. След това как душата ми се лута и иска да се върне в тялото си, но не може, как страда за децата, които не е могла да има. Почувствах и огромната болка на близки и приятели, които само повтаряха: "защо го направи?". Мина ми и мисълта : "аз харесвах тялото си, защо го убих? Аз имах хубав живот, защо се отказах от него? Сега къде да отида?" Почувствах как се лутам в някаква мъгла, всичко е мъгла, няма никаква светлина, никаква обич, никакъв смисъл и никаква утеха никъде, просто трябва да се лутам в тази мъгла цяла вечност. Тесах всичко това.

След това нещо ме накара да си представя как аз вече имам любимия си син, как го раждам, отглеждам и т.н. и после как го блъска онзи тир. Виждам едно разчленено тяло, къдриците му плуват в разлятия му на асфалта мозък. Опитвах се да си представя случката колкото се може по-реална, а гледката колкото се може по-зловеща. Тесах цялата мъка и ужас, които изпитвах, че съм изгубила единственото си любимо дете.

В един момент изплува осъзнаването: "Болката ми идва от вкопчването. Болката ми идва не от имането или нямането на деца, а от това болезнено вкопчване в тях". Дойде ми също : "Дори да имам деца, няма как вечно да остана с тях, в най-добрия случай 50-60 години, а после какво ще правя"? Задавах си много пъти въпроса, тесайки: " какво ще правя, когато се разделя с децата си някой ден?" (имайки в предвид като умра).

По-късно през деня чувствах, че е останало нещо недоизтесано и си представих наново самоубийството. Стигнах до счупения ми гръбнак и изведнъж насред тази болка и трагедия много ясно изплува някакво задоволство, че най-накрая съм истинска мъченица с ореол на главата. Изплува още чувството, че ако не съм мъченица и страдалка аз нямам никакво самочувствие, че съм кръгла нула, аз съм едно нищо. Осъзнах, че цялото ми самочувствие се гради на това да бъда мъченица, че това ми дава някакво чувство за героизъм, одухотвореност и възвишеност.

Тесах всичко това, че ако не съм мъченица аз нямам никакво самочувствие, аз съм кръгла нува, че подсъзнателно искам да страдам. Тесах също: "аз не знам каква ще бъда ако не съм мъченица. Страхувам се от свободата, от това каква ще бъда ако съм свободна и вече не съм мъченица. Не знам какво самочувствие ще имам ако не съм мъченица."

Имах и друго осъзнаване: цялата ми емпатия и преживяване на страданията на другите е вследствие на това, че искам да страдам и да съм мъченица и да преживявам още и още страдания. Аз всъщност не им помагам по никакъв начин, страдайки за тях.

Много рових в спомените си кога ли е започнала тази самоунищожителна програма на мъченичество и страдалчество, какво събитие я е програмирало, но не мога да разбера. А мисля, че е адски важно да разбера и да го изчистя. Имам чувството, че ако не го изчистя, има реална опасност от нов рецидив и от много лош изход за мен.

Първият ми спомен за страдание е в детската градина, била съм сигурно на 3-4 годинки. Бяха ни сложили да спим, но на мен не ми се спеше и се въртях в леглото. Дойде една изродка, махна завивката и започна да ме налага жестоко навсякъде, дори и по главата, спомням си го много ясно. Тогава за първи път някой ме биеше. Когато ме остави, аз лежах под завивката и не смеех да помръдна от страх да не последва същият бой, дори не смеех да се разплача на глас като всяко нормално малко дете, а сълзите ми се стичаха по бузите (не съм го тесала). След това на 5-6 годишна възраст имам много ужасни спомени, когато майка ми ме биеше, вече съм разказвала за това.
После като тинейджърка изпадах редовно в депресия и исках да умра. Години наред дори за супер дребни неща, да не говорим за по-сериозни, съм искала да умра, много пъти съм мислила как да го направя. Някак си все едно смъртта ми беше като резервен изход от всяка ситуация. Сега си мисля, че съм се крила в мисълта за смъртта от ужасната действителност, която ме е заобикаляла, от неспособността да приема, че нещата не стават така както ги искам, от нежеланието ми да поема отговорност и т.н. Искала съм да умра и заради любовни разочарования или безнадеждни влюбвания (всички тези депресии не съм ги тесала). После последва най-тежката депресия заради смъртта на майка ми и най-силното и безнадеждно желание да умра и да бъда с нея където и да е тя (което продължи около една година). След това депресията заради неуспешния опит за ин витро и невъзможността да имам собствено дете.

Не мога да разбера кое от всичките тези неща е отключило тази самоунищожителна програма, че подсъзнателно искам да страдам и да съм мъченица и как да я неутрализирам. Някак си чувствам, че тесането на това осъзнаване не е достатъчно.

Другото нещо, което много ясно осъзнавам е, че една част от мен се е устремила към светлината и иска да е здрава и да живее и полага неимоверни усилия, воля и упоритост това да се случи. За първи път в живота си проявявам такава упоритост и постоянство за нещо (на първо място за ТЕС, но не само) и ми е много приятно, когато го забелязваш и ми го казваш, Иване. Но другата част от мен иска да се самоунищожи и да умре мъченически. Не знам коя част от мен ще надделее, като че ли нещата са на кантар и изходът е неясен, така го чувствам.

Когато тесах, че се страхувам, че може да родя дете с увреждания, изпитах такъв ужас и безнадежност, трудно ми е да го опиша с думи. Докато тесах цялото ми лице се свиваше и нагърчваше от ужас. Преди години една учителка англичанка ни разказваше как в Англия правят състезания по Gurning (ужасни гримаси) и после с приятели сме се лигавили и разсмивали, правейки Gurning, но в случая уви не беше за разсмиване на никого. Просто лицето ми само се гърчеше от този ужас. Не мога да си представя, че такъв ужас да имаш дете с увреждане се преживява по някакъв начин, дори и с ТЕС.

Доста пъти ми е изплувала болката от загубата на ембриончетата и съм я тесала, но напредъкът е нулев. Понякога просто ме връхлита ужасно смазваща болка, плача и тесам и в един момент се успокоявам. Понякога не изпитвам почти нищо, само някаква далечна тъга. Но в даден момент пак изплува същата смазваща болка и тогава разбирам, че нищо не съм преодоляла. Всъщност най-много ме боли от загубата на последното ембрионче в тръбата ми. Като тесах страха от нова извънматочна бременност, пак се появи. Чувствам, че животът ми свърши тогава, в онзи момент, когато изгубих емриончетото си. Изплува ми чувството как усещам, че това ембрионче в тръбата ми е живо и ме моли : "мамо, моля те, не че убивай". Тесах и по моите и по неговите точки. Изплува и чувството, че неговият живот е по-важен от моя, а аз съм избрала да убия него, за да спася себе си. Също - защо не умрях с него, аз не искам да живея без него. Това е единственото дете, което съм имала и въпреки че беше само ембрионче на месец и десет дни аз безкрайно го обичам и не мога да преживея загубата му.

Преди няколко дни като започнах да тесам страха си, че може да остана бездетна, изплуваха тези чувства, които тесах:

"Ужасно ме е срам от хората, че съм ялова крава. Аз съм дъното, утайката на обществото. Аз съм пълна неудачница, аз съм нищожество. Срам ме е да се покажа на улицата". Мисля, че този срам избледня. За първи път ми изплува такъв срам, че съм ялова крава, досега не се бях срамувала от хората точно за това.

"Не мога да си простя, че преди години се пазех от това да зачена дете. Защо не започнах по-рано опити за дете? Защо нямах интимни контакти само за дете? Чувствам се толкова мръсна и долна, че съм правила секс не за деца. Чувствам се ужасно мръсна, долна и грешна". Имах някакво чувство, че ме разпъват на кръст затова, че съм толкова грешна, че съм имала интимни контакти, които не са били за дете. Тесах: "аз заслужавам да ме разпънат на кръст и да умра в адски мъки, защото съм грешница".

Това обаче въобще не избледня, а се засили, че секс се прави само за деца, че ако не е за деца, е нещо долно, мръсно и грешно. Всъщност знам кой ми е промил мозъка още през тинейджърските ми години - едни книжки и едни хора, на които сега ми идва да им извия врътлетата. Но мислех, че съм намерила някакъв баланс и някакъв среден път за себе си. Но всичко изплува наново. Всъщност една част от мен наистина го вярва и се възхищава на монасите, които са се отдали на безбрачие и отречения. Спомням си преди години като гледах филма "Тибетската мумия" и спуснаха един монах в един сандък в една дупка като гробница, за да умре в медитация, а след години той се беше мумифицирал, изпитвах едновременно невероятно страхопочитание и възхищение към него и едновременно с това огромно съжаление и жал към него, че се отказва от живота.

Изплува ми още нещо, което още не съм тесала: Преди много години една приятелка ми разказваше как бившият й мъж се е напивал и я е изнасилвал, от което е правила сума ти аборти. Всъщност второто й дете е заченато по този начин. Насилвал я е дори няколко дни след раждането на първото им дете, когато още е била с болки и кървене. Толкова бях потресена от тази история, че получих някакъв траен страх от сексуално насилие от мъжете и от това, че и аз може да попадна на такъв изрод. И сега се чудя как да го тесам, от една страна в момента нямам този страх, защото не съм сексуално насилвана и няма такава опасност. От друга страна знам, че този страх е стаен някъде надълбоко в подсъзнанието ми, както и убеждението: "повечето мъже са животни, сексуални насилници, боклуци". Всъщност вече не го мисля, но е имало някакви периоди, когато съм го вярвала и знам, че е останало на подсъзнателно ниво, като осъзнавам, че началото на това убеждение започва със свинщината на баща ми.

Изплува ми и нещо, което съм чувала стотици пъти от майка ми (явно все пак съм била не съвсем дете, а по-голяма): "да знаеш, че един мъж се интересува от едно дете само ако спи с майка му. Затова толкова мъже се грижат за чуждите деца на новите си жени, а забравят за своите." Мисля, че това ми го е програмирала на много дълбоко ниво, защото дълги години го вярвах.

Последните дни тесам и за свекърва ми. За първи път събирам смелост да я тесам, изпитвах много голяма съпротива да я тесам, исках просто да забравя за съществуването й. Иване, спомних си думите ти, че трябва да тесаме най-много това, от което най-много ни боли и това, което най не ни се теса. Тесането ми започна след скандал, който много ме разстрои и този път си наложих да тесам докато всичко ми е още прясно.

Не съм се освободила, защото в момента дори при мисълта за нея всичко ми се обръща. Но поне излязоха някои болезнени осъзнавания. Докато тесах как не мога да я понасям, как не понасям да ни се меси в живота, да ни следи, да пита дали сме си сменяли чаршафите и други простотии ми изплува осъзнаването, което продължих да тесам: "аз съм също толкова вкопчена в нероденото ми дете както тя в сина си. Аз съм същата като нея. Сърцето ми се свива от мъка и гняв, че съм същата като нея". Изплуваха ми и думите на мъжа ми, няколко пъти ми го е казвал : "ти си същата като майка ми". Тесах и това. Осъзнах че въпреки че ужасно ме дразнят капризите й, аз също съм ужасно капризна, макар и за други неща. Друга прилика, която намерих е, че и двете сме ужасно инатливи и като си навием нещо на пръста, няма спиране. Други прилики Слава Богу не открих. :lol:
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Surviving woman написа: Аз като упорито магаре си продължавам с предизвикателството за пролактина и микроаденома на ....
Това предизвикателство с ММС ли го правиш или с вода?
В един момент изплува осъзнаването: "Болката ми идва от вкопчването. Болката ми идва не от имането или нямането на деца, а от това болезнено вкопчване в тях".
Осъзнах, че цялото ми самочувствие се гради на това да бъда мъченица, че това ми дава някакво чувство за героизъм, одухотвореност и възвишеност.
Прекрасни осъзнавания!

От една страна е ужасно, че имаш тенденцията да се вкопчваш в разни неща.
А от друга е прекрасно, защото иначе вероятно нямаше да се вкопчиш в ТЕС. :)

Същото важи за отношението ти към положението ти, което може да се класифицира както като божие наказание така и като благословия. Всъщност е и двете едновременно.
Това важи за всяко нещо, ситуация, емоция, предмет, случка, човек и т.н.
Всичко е двойнствено в материалния свят. А това само по себе си е ужасно и прекрасно. :D
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички случки, които написа, че не си ТЕСала все още, трябва да се ТЕСат.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не мога да си представя, че такъв ужас да имаш дете с увреждане се преживява по някакъв начин, дори и с ТЕС.
Не е нужно да си го представяш, а да го ТЕСаш. :D
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Чувствам, че животът ми свърши тогава, в онзи момент, когато изгубих емриончетото си. Изплува ми чувството как усещам, че това ембрионче в тръбата ми е живо и ме моли : "мамо, моля те, не ме убивай".......

Ти откъде смяташ, че си дошла? И накъде смяташ, че отиваш? Т.е. къде си била преди да бъдеш родена и къде ще идеш след като умреш?
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За всичко, което си ТЕСала - БРАВО!
Стрхотно се справяш.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Други прилики Слава Богу не открих.
Засега! :evil:
Ние обикновено, ПОДСЪЗНАТЕЛНО, си избираме партньори в живота, които имат качествата на родителите ни.
Т.е. мъжът ти те е избрал защото приличаш на майка му.
А ти си избрала него защото прилича на баща ти или на мъж, който те е отгледал когато си била дете.

Продължавай с ТЕСа и писането, както досега!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Alisa »

Прекрасна самостоятелна работа Surviving woman!
С теб съм! :)
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Алисия, Иване, благодаря за окуражителните думи! :)

Иване, препрочетох книгата ти за ТЕС от 2009 г. :D За тези 7 години, откакто я имам (с изключение на последните 3 месеца) не направих нищо :? , приятелката ми, която ми препоръча книгата ти, също не направи нищо. Откакто я препрочетох започнах да използвам 9Г и виждам, че с нея се чисти малко по-бързо.

Засега минах етапа с тесането на диагнозите на лекарите, в момента не тесам, че ме е страх, че болката на мястото на операцията е нов рецидив, защото последните дни не ме е страх точно от това и си помислих, че въобще не се лекувам. Чистенето на спомени въобще не ми дава чувството, че се лекувам. :mrgreen: Затова започнах да тесам по 5-6- пъти на ден следното:
Първо естествено карате точката и после : "освобождавам се от всички нежелани мисли, чувства, емоции и страхове, които на физическо ниво се проявяват като саркома. Освобождавам се от саркомата сега и избирам да съм в идеално здраве сега". Това тесане ми дава някакво успокоение, че все пак се лекувам.

Последно вчера чистих едни емоции, които въобще не бяха мои, а на майка ми. Брат ми е болен от грип и се погрижих за него, изплува ми чувството, че ако сега майка ни беше жива, тя щеше да се погрижи за него. Изпитах болка, че нея я няма, че не можа да види как той порасна. Болката стана смазваща и осъзнах, че това не е моята болка, а болката на майка ми, все едно аз бях тя. Започнах да тесам по нейните точки и говорех от нейно име (яви ми се в ковчег, не жива), как изпитвам смазваща болка, че се разделям със сина си, че няма да мога да видя как расте. В един момент изпитах смазваща болка, че се разделям с двете си най-любими същества - двете си деца (това тя го изпитваше), в един момент изпитах някакво чувство все едно душата й се блъска във вкочаненото й тяло в опит да се върне в него, но среща само отблъскване. През цялото време ме лазеха ледени тръпки. След това изпитах нейната болка и вина защо се е карала с баба ми, че не се е грижила достатъчно за нея, защо не се е върнала от екскурзията си в чужбина, когато баща й е умирал, но нямах сили да го тесам. Не беше дълго тесане, но се чувствах толкова изтощена от него, че след това спах три часа непробудно. Сега нещо ме кара и напира да тесам от нейно име всичките й гадни моменти от живота й, за които ми е разказвала. Имам и някакво остатъчно чувство, че аз съм тя. :roll: Това ме плаши. Когато беше болна, изпитвах много силна емпатия и изживявах нейната болка като моя, но това беше много отдавна. Защо сега трябва да тесам нейния живот от нейно име, защо изпитвам тази необходимост - себе си ли изчиствам или нея или и двете?

..............................................................................................................................................................
Докато тесах за охлювите (описвам по-надолу), се появи чувството как онзи октопод пак е на мястото на операцията ми и е пуснал пипала навсякъде в тялото ми и иска да умре. Малко по-късно тесах за него. Сетих се за съветите на Алиса да го потупвам и да разговарям с него. Тесайки по своите и по неговите точки попитах защо иска да умре. Отговорът беше "защото не понасям живота си и заобикалящия ме свят". Попитах: "какъв искаш да бъде живота ти?", а отговорът - "не знам". Чувството за света беше " не понасям болката, жестокостта и несправедливостта на този свят". Потесах малко тези неща, но бях далеч от изчистване. Чувствах много ясно, че октоподът е онази част от мен, която иска да е болна и да умре.

Вчера една случка ме върна към това, че не понасям света и искам да бъда на едно по-хубаво място. Бяхме в един супермаркет наблизо, там правят едни много хубави печени тиквички, моркови и патладжани със зехтин. Тъй като не се справям особено с патладжаните, понякога взимам от там. Подадох на продавачката една пластмасова кутия от вкъщи, за да ми сипе. Тя каза, че не можело, че било забранено законово, щели да я глобят от ХЕИ, можела съм да сложа отрова в храната и после да я обвиня, че е от нея. Много се ядосах на глупостите, които ми говори и й казах, че говори пълни простотии и че предишният път колегата й ми е сипал в кутия от вкъщи, подобна на техните. Казах й, че не виждам смисъл да се използва един път една пластмасова кутия, после да се хвърли като боклук като може да се ползва поне 20-30 пъти. Осъзнавам, че за някого може и аз да изглеждам като простакеса, но в моите очи тя беше простакесата.

Като излязох, усетих как ме стягат сърцето и гушата. Първо мислено тесах случката с продавачката, като повтарях как ме стяга гушата и сърцето, но после ме връхлетя една смазваща болка: "не понасям цялата простотия на този свят, не понасям да се изхвърлят тонове боклуци. Не понасям цялата болка и жестокост на този свят, искам да ме няма". Тъй като целия следобед го тесах си го синтезирах така : "цялата болка, жестокост и несправедливост на този свят притискат сърцето ми и ме убиват. Не мога да понеса, че млади хора си отиват нелепо от този свят, не мога да понеса, че милиони раковоболни хора биват убивани с химиотерапия, не мога да понеса, че деца се раждат с увреждания, не мога да понеса, че замърсяваме Майката Земя с тонове боклуци". В същото време мъжът ми спомена за един негов познат в Щатите, чието конче си е счупило крака и се е наложило да го застрелят, за да не се мъчи. Тесах и това, че ме боли адски за това конче, че светът е толкова жесток и несправедлив да причинява това на едно прекрасно създание.

Всъщност винаги много съм се разстройвала от трагедии, но просто не осъзнавах, че това дотолкова ме смазва, че въобще не искам да живея в този свят. Въобще не мога да приема този свят такъв какъвто е. Далеч съм от мисълта, че съм се освободила, не знам дали някога ще успея, защото знам, че трагедии винаги ще има и въобще не си представям как ще ги приемам спокойно.

...................................................................................................................................................
Аз съм изкарала всичките курсове досега проведени в България по шаманизъм на Майкъл Харнър и се събираме всеки месец за групова практика. Миналата неделя пак се бяхме събрали и аз имах въпрос как да продължа самолечението си (в смисъл дали не пропускам нещо важно) и избрах да си партнирам с една жена, която е ТЕС терапевт, защото в момента с нея сме на една вълна и може би тя ще види в пътуването си нещо, което е свързано с ТЕС, който друг дори и да види, може би не би разбрал. Бяхме легнали една до друга, тя трябваше да пътува за мен и да получи отговор, а аз просто лежах със затворени очи, допряна до нея. Аз не трябваше да правя нищо, но когато започна да бие тъпана, видях една тенджера, в която вреше нещо. Малко след това видях, че това са охлюви. Тогава просто ме удари спомена как като дете (но не съвсем малко) баба ми ме беше накарала да й събера охлюви, за да си ги свари и яде. Въпреки че ми беше жал за тях ги събрах, за да й угодя. В мен нахлу огромна вина и болка...Започнах да минавам мислено по точките и мислено и малко се успокоих. Тя ми каза, че е усетила, че нещо става с мен и че не съм била там. Каза ми също, че след като в този момент ми се е върнал този спомен, явно е нещо много важно и трябва да го тесам много задълбочено.

Това тесане беше едно от най-мъчителните и продължи около 4 дни: "Чувствам се ужасно виновна, че не спасих онези беззащитни създания. Аз съм тази вина". Също : "Защо трябваше да убиваме онези беззащитни създания като хладилникът ни беше пълен с храна. Въобще нямахме нужда от техния живот. Не мога да си го простя". Също: "Сърцето ме стяга от мъка и болка. Аз не заслужавам БОГ да ме спаси, защото не направих дори бегъл да спася тези беззащитни създания. Аз заслужавам да бъда сварена като тях. Аз не заслужавам никаква милост и пощада". Сигурно 20-30 пъти си представях как ме хвърлят в казан с вряла вода и се мъча като тях. В един момент си представих как от мен вадят ембриончетата ми и ги хвърлят във врялата вода и тесах : "аз загубих ембриончетата си, защото не направих дори бегъл опит да спася онези беззащитни създания. Всяко мое ембрионче ще бъде убивано, защото не спасих онези беззащитни създания. Сърцето ми се свива от мъка и болка. Аз не заслужавам БОГ да пощади децата ми, защото не спасих онези беззащитни създания" и т.н. в този дух.

Доста дълго тесах без никакъв резултат, чак след като започнах да правя 9 Г, се успокоих. Но после непрекъснато оставаше някаква остатъчна вина, която не можех да изчистя. Докато тесах, потупвах и детето (себе си като дете). На четвъртия ден почти се бях освободила от остатъчната вина за охлювите, но тогава видях пред себе си един охлюв и в този момент в мен нахлу такава смазваща болка за тези създания и нещо ме накара да тесам по неговите точки. Тесах как ме боли сърцето за охлювите. В един момент се появи един огромен охлюв, някак си почувствах, че това е Духът на всички охлюви и го молех за прошка. Аз бях мъничка, а той голям и легнах пред него, за да ме премаже, той мина през мен. Тогава ми стана по-леко и си се представих като дете и един охлюв до мен (еднакво големи сме), играем си, аз го прегръщам. Почувствах безгранична обич към това същество и от него към мен. Тогава си представих как освобождавам всички онези сварени охлюви. Докато го прегръщах обаче усетих, че все още съм онова беззащитно и ранимо дете, но не знаех как да го преработя.
Като си спомня за охлювите, изпитвам безусловна обич към тях и тяхната обич към мен и мисля, че се освободих, освен ако не е останал някакъв неизчистен аспект.

Докато тесах за охлювите ми изплува спомена как като бях още по-малка с едно момченце бяхме играли на някаква садистична игра да убиваме мравки. Тесах по моите точки и по точките на детето (себе си като дете): "ужасно се срамувам, че убивах онези беззащитни създания. Аз съм този срам". След това тесах и остатъчния срам. Също "ужасно виновна се чувствам, че убивах онези беззащитни създания. Аз съм тази вина" и т.н. Но все още чувствах вина за мравките, започнах пак да тесам цялата си вина и болка за тях. Представих си как те са големи, а аз малка, как ме замерят с огромни камъни, премазват ми мозъка, оставят ме без ръце, без крака. Малко ми олекна от това и в този момент почувствах как тази болка на тези същества е заседнала като бяло-сива топка в гърдите ми и от онази случка стои в мен и затова толкова съм страдала, все едно болката, която са изпитвали тогава са ми я предали на мен. Не е точно проклятие, но е нещо подобно, не знам как да го обясня, защото за първи път чувствам нещо такова. Единият ден след тесане ги пуснах на свобода и почувствах невероятно облекчение, но на следващия ден пак се появи тяхната болка, тяхното страдание. Вече седми ден все още не мога да се освободя изцяло. Това, което остава е тяхната болка, която е заседнала в гърдите ми.

Имах някакво осъзнаване, че всичко което правим и чувстваме, остава в нас и привлича подобни неща в живота ни. Без никакво значение дали някой ще разбере и дали ще ни осъди, всичко остава в нас и ни преследва. Чувството ми е, че болката на тези невинни създания е останала в мен и ме е карала подсъзнателно да привличам страдания и да страдам толкова години. Мислех си също каква ли можех да бъда ако не бях причинила страдание на тези охлюви и мравки, можех да бъда друга и животът ми да бъде много по-добър. Това че съм била дете въобще не ме оправдава и оневинява. В смисъл въпреки че съм била дете, била съм неосъзната и реално по закон не нося отговорност за действията си, тази болка и вина са останали в подсъзнанието ми и са ме мъчили толкова години, т.е. дори и да не искам и да не знам и по закон да не нося никаква отговорност за нищо, аз пак съм поела принудителна, макар и неосъзната "отговорност" за действията си и е трябвало да си платя за магариите.

.....................................................................................................................................................
Три поредни дни като беше слънчево бях ходила в близкия парк и сядах облегната до едно дърво. Засичах един час, визуализирах онова слънце около матката ми, яйчниците ми, около мястото на операцията и тесах: "искам повече здраве, искам повече сила, искам повече вяра в себе си". На моменти ми идваха и спонтанни неща, които тесах: "аз съм победител. Всяка моя клетка е изпълнена със здраве, живот и светлина" и т.н. Чувствах се невероятно, но след това напускайки дървото и парка, ми изплуваше едно чувство, че ми е толкова неестествено да съм щастлива и че искам да се тревожа и безпокоя. Тесах : "Толкова ми е неестествено да съм безгрижна, спокойна и щастлива. Свикнала съм да се тревожа и безпокоя постоянно. Имам нужда от тревоги и безпокойства". Не съм сигурна дали се изчисти.
В други моменти ми изплуваше една депресия и една умора от живота, от всичко, които тесах.
Мисля, че това са просто различни аспекти от самоунищожителната ми програма, че искам да страдам и да съм мъченица.

Тесах и случката в детската градина, когато онази изродка ме би, защото се въртя в леглото. Първо тесах " коремът ми се свива от страх, че пак ще ме набие". За първи път ми изплува чувството за обида и наранено човешко достойнство, които тесах. Сетих се и за други случки, когато са ме били като дете и пак изплува тази обида и наранено човешко достойнство. Надявам се като изтесам всички случки, когато са ме били, да се получи лавинообразен ефект и да получа цялостно освобождение на даден проблем /емоция. Тесах също така цялата ярост, която изпитвам към изродката и си представях как я бия с една пръчка. Много ми олекна от това.

...................................................................................................................................................
Surviving woman написа:Аз като упорито магаре си продължавам с предизвикателството за пролактина и микроаденома на ....
Това предизвикателство с ММС ли го правиш или с вода?
С вода, српях ММС заради Тодикампа. Предизвикателството ми е от 19-ти април до 31-ви май включително, но от началото на месеца започнах и визуализации в Алфа ниво, а и самото предизвикателство малко се видоизмени. Сега тесам:

"Освобождавам се от всички нежелани мисли, чувства, емоции и страхове, които на физически ниво се проявяват като микроаденом на хипофизата ми и висок пролактин, който потиска овулацията ми. Освобождавам се от микроаденома на хипофизата сега. Избирам да съм здрава, да имам идеален хормонален баланс, нормални нива на пролактин и идеална овулация сега".

Вчера за първи път докато тесах предизвикателството изплува един спомен как брат ми преживя един инцидент и как не мога да приема, че никога вече няма да вижда с едното си око и страшна ярост към момчето заради което той пострада. Изплува ми и чувството, че не мога да приема, че майка ми вече я няма, че никога няма да я видя. Този инцидент с брат ми беше години след като ми откриха микроаденома, двете неща въобще нямат пряка връзка. Мога само да предполагам, че неприемането на нещата такива каквито са, има връзка със заболяването ми, в смисъл че това го подсилва. Иначе болестта ми се отключи след смъртта на майка ми, това е пряката причина. Не съм тесала тези спомени и чувства още.
Ние обикновено, ПОДСЪЗНАТЕЛНО, си избираме партньори в живота, които имат качествата на родителите ни.
Т.е. мъжът ти те е избрал защото приличаш на майка му.
А ти си избрала него защото прилича на баща ти или на мъж, който те е отгледал когато си била дете.
Да, мъжът ми прилича в някаква степен на дядо ми, който се е грижил за мен, но за съжаление почина, когато бях на 10 години. Те даже са една зодия и са родени в два поредни дни (различни години разбира се :mrgreen: ). Мисля, че си приличат по темперамент и по излъчване, и в двамата има едно много подобно излъчване и чувство за чест, достойнство и честност. Дори майка ми, която не можеше да прости на баща си, че я е бил с колана си като малка, ми е казвала за него : "той беше изключително честен и достоен човек". Това май е общото, но има и доста съществени разлики между тях. Например дядо ми беше добър по математика, а мъжът ми е скаран с математиката, но пък за сметка на това е книжен плъх, има и съвсем различни интереси. Дядо ми беше комунист и атеист, като доста хора от това поколение, а мъжът ми не е такъв.

По отношение на свекърва ми, тя също е комунист и атеист, аз не съм такава и интересите ни нямат нищо общо. Тя ако знае, че правя ТЕС, ще ме обяви за невменяема. :lol: Понеже за шаманизма знае и все повтаря каква глупост и загуба на време е това. Отказвам да ме слагат под общ знаменател с нея.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Щом нещо те напира отвътре трябва да го ТЕСаш. Слушай интуицията си.
Защо сега трябва да тесам нейния живот от нейно име, защо изпитвам тази необходимост - себе си ли изчиствам или нея или и двете?
Защото си унаследила нейните програми. Изчиствайки себе си изчистваш и нея и себе си и всички преди нея, от които тя е унаследила тези програми. А също изчистваш и евентуалното си дете. Сега виждаш колко мизерия има събрана и записана в теб. Детето ти щеше да я унаследи, ако не се бе чистила с ТЕС. И да я изчистиш се иска време. Затова писах - година. И затова писах - благословия.

Относно свекървата - говорим за черти на характера, не за политически убеждения, начин на мислене или способности.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Иване, Алиса, моля за помощ. Как да продължа? Какво греша? Как да премахна възможно най-бързо тази болка на мястото на операцията? Малко над 3 месеца тесам всеки ден, а ефектът върху тази болка е точно никакъв...Днес тесах около 2 часа за тази болка, а нивото на болката от 10 си остана на 10, дори имаше на момент се усилваше. Всъщност точно в момента болката е на спазми, които ту ме хващат, ту ме пускат, понякога го тесах точно с тези думи, понякога просто казвах, че ме боли.

Тесах нещо от сорта, започнах с това, че ме боли на мястото на операцията, че се страхувам, че това е рецидив, страхувам се, че ТЕС не ми помага, че с ТЕС само си губя времето. Тесах, че съм отчаяна, че ТЕС не ми помага за болката, а в ТЕС ми е последната надежда.

Запитах се какво точно ме боли? И изплуваха три неща, които тесах:
1. Боли ме на мястото на операцията от това, че никога повече няма да мога да видя майка ми. Не мога да приема мисълта, че никога повече няма да мога да я видя.
2. Боли ме на мястото на операцията от това, че брат ми никога повече няма да може да вижда с едното си око.
3. Боли ме на мястото на операцията от това, че никога няма да мога да имам свое дете. В началото се разревах неудържимо и изпитах много силно желание да умра, да скоча от прозореца. Тесах и това, че искам да скоча и да се размажа да паважа. След това ревът и желанието за самоубийство постепенно намаляха и избледняха.

След това визуализирах онзи октопод на мястото на операцията, който искаше да умре, защото не може да понася живота си. Тесах по моите и по неговите точки това. В един момент го видях как беше взел един нож и си режеше пипалата и тялото и чувството, което тесах беше : искам да умра и да съм в нищото. После изплува чувството, което също тесах : искам да ме боли, искам да се самонаранявам и да умра по-възможно най-болезнения и мъчителен начин. В даден момент всичко това избледня, виждах го вече цял, ненаранен от ножа и тесах, че го обичам, после че обичам себе си и успях да се слея с него.

Тесах също: Боли ме на мястото на операцията, защото всеки момент очаквам цикъла ми да дойде, въпреки това аз избирам да имам лек и безболезнен цикъл.

Много се прозявах и ми се доспа, даже в един момент едва тесах от прозяване. Т.е. на теория би трябвало тесането да е дало някакъв ефект, но такъв аз не виждам. :(

Не съм тесала още нищо с живота на майка ми и с инцидента на брат ми, които трябваше да тесам.

Благодаря предварително! :)
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Alisa »

Заслужавам да ме боли.
Длъжна съм да ме боли.
Тяхната болка е моя болка.
Пазя болката от лоялност към тях.
Болката ми е нужна, за да ценя живота.
Боли ме за всички загуби.
Без болката ме няма.
Чрез болката се чувствам жива.
Болката ми е като дете.
Аз съм болката, без нея ме няма и мен.
Искам да ме боли.
Болката ми дава сила. Чрез нея разбирам коя съм.
Болката ме прави мъченица - светица.
Без болка не идва нов живот.
Болката е живот/ животът е болка.
Виж на кое реагираш, може да се сетиш и за други.
Дай име на болката, кръсти я с първата дума, която ти дойде и работи с нея като с човек/одухотворено същество. Покани този, който може да ти съдейства, каквото и да е то, да дойде и да помага в процеса като трети персонаж. Ти тупкаш себе си, а помощникът тупка по кръстената болка.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Благодаря много, Алиса! :) Залавям се за работа.

Вчера продължих да тесам по моите и по точките на майка ми от нейно име как не може да си прости за баба ми, как не може да си прости и я боли, че не се е върнала от екскурзия, за да се сбогува с баща си, който беше получил инфаркт и умираше в болницата и последните си дни беше произнасял постоянно нейното име. Тези неща тя реално ги чувстваше, плачеше и ми ги казваше, когато тя самата беше много болна и беше в болница, в смисъл това е реален спомен, просто чувствах чувствата на майка ми. Тесах обаче : "Не мога да си простя, стяга ме сърцето от болка и мъка..." Все едно аз съм тя, в смисъл аз се чувствах все едно аз съм тя. Изведнъж както тесах нейните точки видях (макар и не много ясно) дядо ми на леглото в болницата и почувствах цялата му смазваща болка, че умира, че не може да види детето си и как вика името й. Чувствах се все едно аз съм той, някаква много силна емпатия, не знам как да го обясня. Тесах пак от негово име по неговите точки цялата тази смазваща болка, която постепенно намаляваше и отшумя. После си ги представих как се прегръщат и сбогуват, тогава бяха отделни от мен, в смисъл аз не бях нито нея, нето него. След като приключих това тесане почувствах огромна лекота и спокойствие. Казвам го, защото не след всяко избледняване на спомен чувствам такава лекота.

Продължавам да се чудя как аз се чувствах първо като майка ми, после като дядо ми, как изпитвах техните чувства :?: Освобождавах техните емоции, а след това аз почувствах тази лекота и освобождаване :?: Не мога да си го обясня, беше много странно... :roll:
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от ivangp »

Относно болката от операцията. Влез в болката, мислено. Виж какво виждаш там, какво усещаш, какви емоции изпитваш докато си вътре в болката. Попитай болката защо е още там, какво иска да ти каже, какво послание ти носи, какъв урок все още не си научила, какво й е нужно за да изчезне.

ТЕСай всичко това.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Alisa »

Surviving woman написа: Продължавам да се чудя как аз се чувствах първо като майка ми, после като дядо ми, как изпитвах техните чувства :?: Освобождавах техните емоции, а след това аз почувствах тази лекота и освобождаване :?: Не мога да си го обясня, беше много странно... :roll:
За енергията няма граници. Когато емоцията е много силна, тя се запечатва в полето и се предава, докато някой не се справи с нея. Радвай се, че ги има тези техники и можеш да си разчистиш енергийното поле от чужди и стари натрупвания. Работа си е, но можеш да поТЕСаш и с декларация в свободен текст от рода на:
Въпреки, че от лоялност към рода си приемам техните грижи, болки, проблеми, избори и отговорности, аз съм добър човек. Сега избирам да се разгранича от всичко това, защото аз съм си аз, а те са си те, независимо от това аз съм добър човек. Сега избирам да живея своя живот, правя моите избори и бъда щастлива с това, защото го заслужавам! Разрешавам да си, като дете на този род, да приема обичта и подкрепата му и продължа да я предавам нататък, за моето и всеобщо благо!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Surviving woman
Участник
Мнения: 61
Регистриран на: 12 Фев 2017 08:41

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Мнение от Surviving woman »

Благодаря много, Иване, Алиса :D , нямаше да мога да продължа с ТЕС без напътствията и съветите ви, нямаше да знам как да продължа.

Иване, спомням си, че на 27-ти януари следобед ми се обади лекарят, за да ми съобщи резултата от хистологията и да ми каже, че възможно най-бързо трябва да ми махнат яйчниците и матката. Аз в някакъв шок открих в интернет телефона ти и може би ти развалих петъчния следобед, а може би вече си свикнал с такива като мен. Тогава ти със съвета да потупвам по точките всичките си емоции (дори без декларации) ме спаси от нещо много страшно, не знам точно от какво, само знам, че щеше да стане страшно в някакъв или във всякакъв аспект ако първите няколко дни не бях потупвала всичко. Оттогава не съм имала ден без ТЕС, кога повече кога по-малко. С оглед на това време, мога да кажа, че за мен ТЕС е ужасно къртовски труд. Въобще не е лесната и бърза техника, която решава бързо проблемите както се рекламира. Пак казвам за мен. Това дали е за ТЕС? :roll:

Сега да дам отчет какво свърших вчера. Въобще не успях да довърша предложеното от вас двамата тесане, върви бавно, защото постоянно изплува нещо за тесане във връзка с основната фраза. Тесах следното:

- Искам да ме боли на мястото на операцията, искам да се появи нов рецидив, искам да съм бездетна, за да бъда мъченица с ореол на главата.

- Искам да ме боли на мястото на операцията, за да изкупя вината и греховете си.

- Заслужавам да ме боли мястото на операцията, защото... (тук изплуват неща заради които се чувствам виновна, но трябва да изтесам всичко около това). Заслужавам да ме боли, защото съм виновна и грешна.

- Болката на майка ми е и моя болка. Първо изплува спомена как когато тя беше болна аз се молех да поема нейната болест и да умра вместо нея, тесах този спомен. След това изплува чувството как нея я боли и я дърпа нейното мястото на нейната операция. Тесах от нейно име по нейните точки как я боли, дърпа, как не може да яде, колко е отчаяна (при нея операцията беше на стомаха). Няколко пъти все се връщах към това, но в мен остана чувството, че нещо остана недоизтесано, не съм сигурна точно какво.

- Искам да ме боли. Това е единственото нещо, което мога да направя за майка ми, да поема нейната болест и нейната болка. Толкова искам да съм с нея, да се грижа за нея и да й помагам, но вече не е възможно. Единственото нещо, което мога да направя за нея е да изпитвам тази болка. Тази болка е израз на моята обич, лоялност и преданост към нея (тесах всичко това доста хаотично).

- В един момент както тесах, че искам да ме боли пак се усетих като майка ми, все едно тя го чувства и казва и започнах да потупвам по нейните точки "искам да ме боли, искам да страдам, защото това ме кара да се чувствам силна и борбена". Тук много ясно усетих това, което Иван все повтаря, че съм наследила нейните модели. Аз искам да ме боли, за да бъда мъченица с ореол на главата, а тя иска да я боли, за да се чувства силна и борбена. Има разлика, но програмата е много подобна, че искаме да страдаме, защото това ни дава измамно самочувствие за нещо по-голямо и по-висше.

- Боли ме мястото на операцията за загубата на ембриончетата ми. За кой ли път изплува тази смазваща болка, че изгубих ембриончетата си и пак тесане за тях...Пак усетих ембриончето си в тръбата как плаче "мамо моля те не ме убивай". Започнах да тесам по неговите точки. За първи път изпитах огромна вина, че въпреки че ми го имплантираха в матката, аз не успях да го задържа там, тесах тази вина и болка, че не съм успяла да го задържа в матката ми. После си представих как то от матката ми е тръгнало в обратната посока към тръбата ми и тесах, изведнъж ми изплува чувството, което тесах : аз съм му предала цялата си обърканост, лутане и колебаене, затова то се е лутало, затова не е знаело, че трябва да се закрепи за матката ми и да остане там, а е тръгнало към тръбата. То е същото объркано същество като мен, толкова объркано, че тази обърканост му отне живота. Тесах също: аз предадох на най-любимото си същество цялата си обърканост и това го уби. Аз съм тази обърканост. Аз убих най-любимото си същество с тази обърканост.

Тесах също : искам да ме боли за ембриончето ми. Ако спре да ме боли, това означава да го предам. Тази болка изразява обичта ми към него. Аз постепенно се разплаквах, но в този момент последва неудържим рев и неописуемо смазваща болка, че това е съществото, което най-много съм обичала, но изгубих. Тесах : аз изгубих съществото, което съм обичала най-много, не мога да го преживея, искам да ме боли, искам да умра и да съм с него, искам да го видя и прегърна. Аз съм тази смазваща болка.

В един момент макар и за кратко изпаднах в някакво самоубийствено състояние и изпитах желание да скоча и да умра, за да бъда с ембриончето си. Тесах някакви хаотични неща от сорта : искам да скоча и да се размажа на паважа. Искам да умра и да бъда с ембриончето си. Не искам да имам други деца, не искам да обичам други деца, мога да обичам само ембриончето си. Малко се успокоих. Изплува ми някакво чувство, че това ембрионче все още е закрепено за мен, вероятно енергийно, не знаех как да тесам това и реших да направя прекъсване на връзката на Мая, но просто не намерих сили за това. Почувствах, че нямам сили повече за ТЕС, че нямам сили да живея, че едва събирам сили да дишам.

През това време докато тесах все повече ме болеше гърлото и се разболявах, дори в един момент леко започнах да кашлям. Не знам дали имаше нещо общо с ТЕС, защото още сутринта съвсем леко ме болеше гърлото, но не му обърнах внимание. Легнах безсилна на леглото. Чувствах се адски изморена и изчерпана. Едва помръдвах ръката си, за да тесам : нямам сили да тесам. (сега като си го спомням се кефя какво инатливо магаре съм :lol:. За първи път инатенето и вкопчването ми помагат за нещо). След това в някакъв полусън си спомням, че се опитах да последвам съвета на Иван да видя какво има в болката, не знам дали не си внушавам, защото преди това бях тесала точно за ембриончето. Но видях точно него, само че беше голямо почти колкото бебе, но беше ембрионче, имам някакъв спомен, че се нуждаеше от обичта ми, че не можеше без мен, че искаше да ме завлече там където е то.

След това в някакъв полусън видях ковчега на майка ми, но в него бях аз, а не тя. Не бях умряла, но исках да съм, чувството беше, че тогава съм се отказала от живота. Любимата ми котка беше в краката ми и чувствах, че тя ми е давала енергия и с нея ме е спасила да остана жива. Опитвах се да тесам нещо мислено, но не си спомням какво. По-късно ме събудиха, за да си накисна краката в гореща вода и да си взема Тодикампа. Когато пак се върнах в леглото имах сили и реших да потесам малко. Тесах по моите точки си представих как потупвам върху себе си в ковчега следното: " аз тогава избрах да умра с майка ми. Тя ме е родила, за да живея, не за да умра с нея, затова избирам живота. Тя се е претрепвала от работа, за да ми осигури храна, дрехи и образование, за да живея, не за да умра с нея, затова аз избирам живота. Въпреки че сърцето ми се разкъсва от мъка и болка, че може да остана бездетна, аз избирам живота. Аз избирам да намеря друг смисъл и да живея, не знам какъв смисъл, но ще го открия.

Както винаги много ме болеше от това, че може да остана бездетна, но в един момент това стягане в сърцето намаля и аз се успокоих.
Може да звучи смешно, но за мен това е колосален напредък - за първи път откакто тесам, успявам да се успокоя при мисълта, че може да остана бездетна. Мислех че е абсолютно невъзможно. Дори сега съм спокойна при тази мисъл. Знам че тази адска болка сигурно ще се появи пак, знам, че може да се наложи да я тесам още 100 пъти, но фактът че веднъж съм приела тази мисъл, че може да остана бездетна, означава, че пак ще я приема и че ще успея някой ден да я приема завинаги.

След това си представих как излизам от ковчега гушнала котката си и го изгарям.

Днес вече съм болна от настинка или от грип, но ще тесам колкото мога.

Alisa написа:
Surviving woman написа: Продължавам да се чудя как аз се чувствах първо като майка ми, после като дядо ми, как изпитвах техните чувства :?: Освобождавах техните емоции, а след това аз почувствах тази лекота и освобождаване :?: Не мога да си го обясня, беше много странно... :roll:
За енергията няма граници. Когато емоцията е много силна, тя се запечатва в полето и се предава, докато някой не се справи с нея. Радвай се, че ги има тези техники и можеш да си разчистиш енергийното поле от чужди и стари натрупвания. Работа си е, но можеш да поТЕСаш и с декларация в свободен текст от рода на:
Въпреки, че от лоялност към рода си приемам техните грижи, болки, проблеми, избори и отговорности, аз съм добър човек. Сега избирам да се разгранича от всичко това, защото аз съм си аз, а те са си те, независимо от това аз съм добър човек. Сега избирам да живея своя живот, правя моите избори и бъда щастлива с това, защото го заслужавам! Разрешавам да си, като дете на този род, да приема обичта и подкрепата му и продължа да я предавам нататък, за моето и всеобщо благо!

Благодаря, днес ще го направя, както и прекъсване на връзката с ембриончето на Мая, както и ще продължа с недовършеното от вчера тесане. Всъщност аз поемам болката не само на роднините си, а въобще чуждата болка. Само да чуя или да прочета за някоя трагедия и започвам да страдам и да я преживявам, понякога много тежко, все едно се е случила с мен или с мой близък.
Публикувай отговор