Страница 7 от 8

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 09 Сеп 2017 11:26
от ivangp
Ключът е в ТЕСането на случки. Най-вероятно няма да е достатъчно само да ТЕСаш, че искаш да си жертва и няма да е достатъчно да ТЕСаш една единствена случка.

Едно нещо, което не осъзнаваш е че, ти не искаш да се промениш. Страхуваш се от промяната, бориш се с нея с всички сили. В твоя случай най-голямата промяна е да приемеш идеята за осиновяване. Според мен,когато там се промениш, всичко друго ще дойде на място.

Вкопчването ти в идеята за собствено дете, като ЕДИНСТВЕН СМИСЪЛ на живота ти е абсолютно нездравословна и унищожителна за самата теб.

Продължавай работата си със случки. Промяната се оценява по наличието, силата и липсата на нежелани емоции и убеждения.

Хубаво е, че не спираш с ТЕСането. Комбинирай го с Тета лечението, щом ти въздейства толкова силно.
Аз не бих използвал думи като "заповядано е", а бих използвал "моля" или "приканвам". Но това съм аз.
За теб може да е различно.

А урокът ти, явно все още не си го научила. Според мен той е, че физическото и психическото ти здраве са по важни от всичко друго и че смисълът на живота не се свежда до имането на собствено дете.

Откопчи се от всичко, в което се вкопчваш. Включително от нуждата за внимание и въздействие от външни хора (специалисти). И тогава ще изпиташ истинска свобода. Това е труден и бавен процес. Иска си време, работа и постоянство.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 09 Сеп 2017 16:03
от Любов
Така е, аз също го казвам от личен опит, когато много дълго време си преживявал определени емоции, независимо, че са били негативни, болка, страхове - започваш да се чувстваш пристрастен и към тях и когато започнеш промените, като всяко прекъсване на пристрастяване към дадено нещо минаваш и през абстиненция, нужно е търпение и любов, да не се отказваш и отчайваш. Да знаеш, че искаш тази промяна за себе си, за собствения си живот, всъщност колкото повече започваш да засилваш любовта към себе си, толкова по - леко ще започнеш да се разтоварваш и да не се вкопчваш в други неща, няма да те е страх от тази промяна. Продължавай в същият дух. Аз също освен ТЕС, включих и ТЕТА лечението, медитация, йога и усещам как всеки ден започвам да се чувствам все по - добре и по - добре, освен това продължавам дейността си и с чистенето на случки.
А с чувството или желанието да си жертва, както и спомените свързано с това, може и с ТЕТА да се опиташ да поработите на тази тема и да ти внедрят други чувства: за победител и че не е нужно да си жертва, за да получаваш любов, внимание и доброта, че ти заслужаваш и е твое рожденно право да ги получаваш по правилния начин. ;)

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 09 Сеп 2017 19:05
от Alisa
Surviving woman, радвам се, че пак седна да пишеш, време беше! Това, което си направиш сам, никой друг не може да го направи за теб, дори Господ! А и удовлетворението е различно.
И да ти напомня, че при Тета има и внедряване на програми! Щом не знаеш какво е да си нещо си, искаш да ти бъде внедрено.

Иване, в Тета думите са "заповядвам" или "заповядано е" – марка на техниката. Един вид заявяваме категоричност в искането ни.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 10 Сеп 2017 10:13
от ivangp
Alisa, това, че нещо е казано да се прави в някаква техника не значи, че е задължително да се прави. Всеки може да променя всяка техника, така както на него му идва и както за него работи. Последното е много важно да се разбере. Няма правила има насоки. Да искаш, да ти се даде и да заповядваш да ти се даде, са две различни неща, носят различна енергия и изискват различно състояние на ума. Ако за някой едното работи по-добре от другото, той е свободен да използва по-добре работещото. Всички ограничения и строги правила са нездравословни и не се препоръчват. Всеки е свободен да експериментира, променя и търси това, което за него работи най-добре.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 11 Сеп 2017 13:49
от Surviving woman
Иване, една част от мен осъзнава, че си прав. Едната вечер, след като иглотерапевтът и ти ми бяхте говорили за осиновяване, не знам какво ми стана, бях пак в някакво отчаяние заради непоправимия теч, и без тесане, ей така от нищото, приех напълно идеята за осиновяване. И си мислех, ако майка ми се е преродила и за пореден път е зарязана от майка си и ако аз я взема да я гледам, дали ще е чуждо дете или ще е най-близкото ми същество? Или ако тези зарязани деца са баба ми и дядо ми, които са ме гледали? Или пък ако с това дете сме били близки роднини в минал живот, а аз не го помня? Та, това са най-близките ми хора, няма как да са чужди деца. Е, не можах да стигна до идеята и чувството, че всички сме едно и няма ваши и наши, признавам си.

Но облекчението и емоционалното и психическо освобождаване за тези няколко часа бяха невероятни. На другата сутрин си се събудих пак със свъхсилното желание за мое дете и тотално неприемане на чуждо дете. Но поне усетих разликата в енергиен, емоционален и психически аспект. Разбирам какво имаш в предвид, но блокажът засега е непреодолим.

Любов, ти как правиш Тета? Минаваш ли през различните пластове на Вселената или го съчетаваш с ТЕС или нещо друго? Карала ли си курс или по книжки практикуваш? На мен нещо не ми се получава да преминавам през пластовете на Вселената, някак си се насилвам, не е естествено и от там истинско. Но се радвам, че благодарение на Алиса открих съчетанието ТЕС и Тета.

Тези дни от отчаянието за теча се запитах кога преди съм била толкова отчаяна? И ми изплува спомена за дядо ми, когато беше получил инфаркт и после почина в болницата. Аз тогава съм била на 10 години. Тесах спомена и чувствата с думи, които сега не мога да пресъздам, просто каквото ми идваше като чувства и изказ. Той много ме впрягаше да решаваме задачи по математика. Като се върнех от училище, обядвах и ме подхващаше с тези задачи, а аз исках да си играя. Много се сърдех и недоволствах, най-вече вътрешно, външно пред него много не смеех. И тогава той като беше в болницата, си спомням, че това беше първата ми молитва към Бог, даже не знам кой ми е бил говорил за Бог до този момент, защото преди това нямах никакво отношение към Бог. Започнах да се моля на Бог да спаси дядо ми и обещах, че ако той оживее, ще решавам с голямо желание задачи и никога повече няма да се сърдя и муся. Тесах цялото това отчаяние и молитва и после чувството, че съм изоставена от Бог, че реално никой не чува молитвите ми, че няма Бог, защото въпреки молитвите ми и обещанието ми и жертвата, която щях да направя, дядо ми почина. През цялото време потупвах онова малко момиче, което се молеше и страдаше. Тесах и вината, че съм се сърдила, а той просто е искал да ми помогне за училище, макар и доста вманиачено типично по скорпионски.

Мисля, че в друг момент пак заради отчаянието за теча, се върнах и към спомена, когато майка ми получи гърчове (всъщност най-шокиращият е първият, след който тя изпадна в нещо като безсъзнание). Осъзнавам, че това е най-безнадеждният момент в живота ми. Преди това не вярвах на лекарите, че тя умира, но когато получи тези гърчове, просто разбрах, че няма спасение. Чувството е за тотална безизходица и безнадеждност и осъзнах, че аз подсъзнателно искам винаги да съм в това състояние на пълна безизходица както тогава, за да остана вярна към майка ми и към към болката й. И друго осъзнаване - че за да съм в пълна безизходица, подсъзнателно правя такива избори и така се самосаботирам, че да се случват събития, които да ме вкарват отново и отново в състояние на пълна безизходица. Това засега не съм го изчистила и не съм сигурна точно как.

Днес ми дойде да тесам : ако родя дете аз ще умра и то ще остане сираче, а ако не родя мое дете, животът ми просто свършва. В пълна безизходица съм, няма изход. После пак се върнах в този спомен за гърча. Осъзнах, че не просто аз страдам и съм в безизходица, а съм поела нейната безизходица, нейната болка, че губи всичко, че умира без време. Както Алиса се изрази все едно аз живея нейният живот, а не моят.

Започнах да потупвам нейните точки и от нейно име попитах кога преди това съм се чувствала в такава безизходица? И ми изплува когато разбира, че е бременна с мен от нежелан и необичан мъж. Започнах да тесам по нейните точки как се чувства, че е в пълна безизходица, че не желае това дете, че то ще й съсипе живота. После изплува сцената как лекарите й казват, че има крива матка и ако направи аборт може никога да не може да има деца. И тя се съгласява да ме роди, все пак по-добре някакво отколкото никакво дете.

Не знам дали беше правилно да се прехвърлям от нея към себе си, защото не бях изчистила нейните емоции. Но го направих, защото много силно ме връхлетяха моите емоции като ембрионче и ги тесах - че трябва да ме има, за да не е без хич, че трябва да ме има, за да има някакво дете там, колкото да не е без хич, че съм второ качество човек. Потупвах по себе си и по ембриончето. В един момент ми изплува образа как аз съм едно свито детенце, завряно в ъгъла, което е протегнало ръчички и трябва да проси обич, внимание, уважение, приятелство и въобще всичко хубаво в живота си. Започнах да тесам това как трябва да прося обич и всичко останало. Тесах и как трябва постоянно да се извинявам, че ме има. Също и как трябва да се извинявам на хората около себе си, че съм им нахендрила присъствието и приятелството си. През цялото време потупвах и малкото момиченце - просякиня. Тесах също, че не знам какво е да бъда друго освен просякиня. После изплува образ как идват някакви хора - някои ме ритат, други обиждат, някои ме прегръщат, но аз не мога да отвърна на прегръдката им и че не вярвам, че това е истинска обич, защото е изпросена. После дойде и майка ми и ме прегърна, отне ми доста време да отвърна на прегръдката й. И ми изплува някакво чувство, че ми казва, че ме обича, че съм много специална за нея, че тогава е била отчаяна и затова е мислила тези неща, но след това ме е искала и обичала.

Мисля, че напипах някаква програма, защото през цялото време докато ги тесах тези неща ме побиваха ледени тръпки (може и да има два часа, не съм сигурна, но беше дълго), а накрая ми дойде докато тесам да се треса с цялото си тяло, може би имаше и треперене, не съм сигурна.

След това започнах да тесам: "Създателю на всичко, което е, заповядано е тази програма да бъда просякиня на обич да бъде заличена и да се превърне в " аз съм победител". Заповядано е да ми бъдат внедрени тези вибрация и чувство, че съм победител, че заслужавам обич, уважение, приятелство и всичко хубаво в живота. Заповядано е отсега нататък душата ми, енергията ми и тялото ми да вибрират на честота аз съм победител и заслужавам обич, уважение, приятелство и всичко хубаво в живота си.

Мисля, че трябва да продължа да повтарям това препрограмиране, нещо като предизвикателство. Мисля, че това превключване на друга честота трябва да се затвърждава докато стане постоянно. Все още въобще не мога да се почувствам като победител и даже не съм сигурна дали наистина съм успяла да направя препрограмирането.

Иване, относно фразата "заповядано е", и на мен не ми идваше в началото, но се заставих да го казвам. Сега няма проблем, възприех го, но все още не мога да кажа "аз заповядвам".

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 11 Сеп 2017 21:38
от Alisa
Иване, просто внесох пояснение. Нищо повече. Останалото е ясно.
И ако не ме лъже паметта, някой тук във форума беше използвал точно думата заповядвам, за да успее категорично да заяви желанието си спрямо освобождаването на някакъв негатив и това сработи най-добре за него.

Surviving woman, много добре!

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 12 Сеп 2017 09:54
от ivangp
Алиса, вярно е. Пепита бе използвала заповядвам и бе имала резултати. Аз не казвам да не се използва, казвам, че не е задължително да се използва. И че може да се използват и други думи. Важно е да ти дойдат отвътре, а не да се насилваш да ги казваш, защото някой си е казал че така е правилно и така трябва.

Сървайвърче, има още две осъзнавания, които е важно да направиш.
1. Ние не винаги можем да влияем на това, което се случва в материалния свят. Но винаги можем да променим отношението си към случващото се.
Това е единственият контрол, който имаме. Контролът върху нашите мисли и емоции.
Ти се опитваш да промениш случващото се, все още. А можеш да промениш отношението си.

Примери за това са случките с молба за спасение на дядо ти, майка ти, твоето собстено изцеление, раждане на дете и т.н. Това са все неща, които са опит за контрол над случващото се.

Интересното в случая е , че много често след като човек промени отношението си към случващото се, започват да му се случват нещата, които иска да му се случват.
Това е и моята идея за осиновяването. Има голяма вероятност, но не и гаранция, след като иситнски приемеш идеята за осиновяване и осиновиш, да ти се роди твое дете. Досега не съм ти го казвал, защото има опасност да се вкопчиш в тази идея и да я осъществиш само защото е възможност за твое собствено дете. Важното в случая е наистина изцяло да я приемеш и да нямаш капчица вътрешни съпротиви. Само тогава магията може да се случи.
Описваш себе си като дете, което е просело за любов, приемане, ласки. Всяко дете, което чака осиновители се чувства точно по същия начин. Да дадеш на такова дете това, от което се нуждае, е начин да дадеш на детето в теб това, от което се е нуждаело и все още не е получило, да задоволиш своята първична нужда от сигурност.

2. Всичко в материалния свят е двойнствено.
Да заповядваш от сега нататък да си победитл е нереално. Не може да си само победител, както не може да си само загубеняк.
Всеки и всичко е и двете противоположности едновременно.
Това е отново опит да контролираш случващото се, а не отношението си към него. Аз бих търсил примери в живота си, бих молил Вселената да ми ги напомни, когато съм проявявал качества на победител и осъзнаването, че не съм само загубеняк, че тези качества съществуват и у мен, но аз съм избрал да се концентрирам върху моментите, когато не съм ги проявил и съм избрал да се чувствам загубеняк. Т.е. отново бих се концентрирал върху отношението си към случилото се, не върху това да го променя. Бих се концентрирал върху това, не да променя себе си, а да променя отношението си към себе си.

3. Всяка материална цел, която човек гони в живота си, е основана на емоционални подбуди.
Ти искаш да оздравееш за да се чувстваш сигурна. Искаш дете, за да дадеш и получиш безрезервна любов.
Но отново се концентрираш върху материалното, а не върху емоционалните нужди, които се надяваш, че материалното ще задоволи. Има различни начини да задоволиш тези емоционални нужди. Ако те бъдат задоволени, начинът по който са задоволени, няма да има значение. И значението, което в момента придаваш на раждането и липсата на болка, ще се промени драстично.
Целата ти трябва да е търсене на различни начини да задоволиш емоционалните си потребности.
Пример - осиновяване.

Единственият начин да се провали човек в преследването на някаква цел, е да се се откаже от нея.
В преследването на целта обаче е добре да сме гъвкави и да осъзнаваме какво и защо преследваме.
Победители са тези, които не се отказват от преследване на целите си.
Загубеняци, са тези, които при първите трудности вдигат белия флаг и капитулират.
Ти засега прояваваш качества на победител. Защото още не си се отказала.
Сега остава само да проявиш гъвкавост и да осъзнаеш какво всъшност искаш и какви нужди се опитваш да задоволиш с това, което искаш. След което, можеш да промениш и преследваната цел или начина по който преследваш старите си цели.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 16 Сеп 2017 08:19
от Surviving woman
Иване, благодаря за хубавия пост и за отделеното време.

Въпросът е какво иска човек. Твоят пост е идеален за Леля Биби, защото тя е отворена към такава възможност. Но пред мен никога не е стоял въпросът да осиновявам дете, нито за миг през живота си не съм си го помисляла, дори като ми сложиха тази ужасна диагноза.

И сега идват някакви хора и без дори да ги питам за съвет дали да осиновявам дете или да се боря за свое ми натрапват някаква идея, която ми е абсолютно чужда. Просто това осиновяване ми е натрапено, не е моето, не го искам. И не виждам защо да тесам нещо, което не е мое, което не стои като опция.

Все едно на теб някой да започне да ти дава акъл да направиш нещо в личния си живот - да осиновиш дете, да емигрираш, да си смениш работата и т.н., нещо, което никога не си мислил да правиш и съответно да му кажеш, че това е пълен абсурд за теб и тогава той да ти каже - това трябва да го тесаш, за да се освободиш от нежеланието си да го направиш.

Като прочетох поста ти първоначално реших, че трябва да тесам съпротивата си да осиновявам дете и случки, свързани с нея и започнах, но после осъзнах, че тесам нещо, което не е мое. В смисъл тесам уж съпротива за нещо, което всъщност в сърцето си не искам и не съм длъжна да правя, за да се освободя и да го направя, защото някой друг ми е казал да направя (не само ти, а почти всички около мен).

Ми той и хирургът ми каза да осиновявам дете, нямаше нужда да тесам 7 месеца, за да ми го казваш ти. Мислех, че в този форум се предлага една друга алтернатива от тази на лекарите и че статията за двореца на неограничените възможности не е просто гола статия, а може да се превърне в реалност.

Вариантът пък за осиновено и мое дете е абсурд - не мога и не искам да се натоварвам постоянно да се притеснявам дали ще съм равностойна към двете, постоянно да се стремя да не ги деля. Това за мен е непосилно бреме и не го искам.
ivangp написа:1. Ние не винаги можем да влияем на това, което се случва в материалния свят. Но винаги можем да променим отношението си към случващото се.
Това е единственият контрол, който имаме. Контролът върху нашите мисли и емоции.
Ти се опитваш да промениш случващото се, все още. А можеш да промениш отношението си.
Това е есенцията на всичко. С тези 6 изречения наистина си обобщил есенцията на всички мъдри учения и си дал всичко, което му е нужно на човек, за да живее спокойно и добре.

Но ако човек го иска този живот. Аз в този момент не искам живот без мое дете. Дори хипотетичната възможност да имам милиони левове, да тъна в лукс, екскурзии или пък от духовна гледна точка да развия свръхестествени способности, да стана ясновидка и т.н. не ме блазни и не би ме накарала да искам да живея без собствено дете. Единственото, което искам в този живот е да съм здрава и да зачена, износя и родя свое дете, което също да е здраво и да го отгледам. Толкова ли много искам? Повечето хора го имат дори в двоен размер без да тесат и без да правят нищо специално за да го имат. А аз трябва да се скъсам от ТЕС, за да го имам и накрая ти да ми кажеш, че въпреки това трябва да се откажа от желанието да го имам и трябва да осиновя някакво чуждо дете, което чувствам, че никога няма да мога да обичам.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 17 Сеп 2017 10:23
от ivangp
Свободна си да правиш каквото искаш и да слушаш или не когото искаш.
Осиновяването не изключва собствено дете, а е път към собственото дете, който ти отказваш да избереш.
Няма проблем.
Ти решаваш.
Заглавието на темата ти е: "Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?"
Не случайно според мен излекуването е поставено преди детето.
Излекуването е процес на промяна на мисленето ти. Но ти не искаш да промениш мисленето си. ОК. Както желаеш. Дали ще можеш да се излекуваш без да промениш мисленето си? Може би. Всичко е възможно. Според Дворецът на неограничените възможности повтарящите се мисли се прревръщат в наша реалност. Какви са твоите повтарящи се мисли?

"Всеки може да заведе едно магаре до водата, но никой не може да го накара да пие." - Българска поговорка.

Вчера бях на едно събитие с Рене Мей. Той е някакъв лечител, който лекува с енергия. Една жена в инвалидна количка го попита: " Можете ли да възстановите прекъснатия ми гръбначен мозък?"
Той й отговори: " Мога да задействам някакъв лечебен процес, но не мога да гарантирам, че ще се излекуваш. Но ако всеки ден правиш усилие да раздвижиш крака си и не се отказваш въпреки, че не успяваш първоначално, то има голям шанс да проходиш отново. Но няма гаранция.

Тя само искаше да може да ходи отново. Толкова много ли искаше?
Ти можеш да ходиш, искаш собствено дете. И също питаш: "Толкова много ли искам?"
От нейната гледна точка е много, от твоята е малко. Всичко е относително и всичко си иска определена работа, усилие, промяна на съзнанието.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 27 Сеп 2017 12:04
от Surviving woman
Имам страшно сериозен проблем. Тази нощ толкова се е наводнило жилището ми от съседката отгоре колкото за два месеца през зимата. И това се случва след последния ремонт (то всъщност беше кърпеж, защото съседката не дава да се изкърти из основи както няколко майстори вече казаха, че трябва да се направи).

Тъй като аз не осъдих съседката ми отгоре, а поех нейната отговорност, сега мен ще ме съдят съседите отдолу. Вече веднъж проникна при тях, а след този потоп няма как да спра да не протича надолу...

Най-накрая след две години ходене по мъките търсим адвокат, но както съдебният експерт каза шансовете ни са малки, защото сами сме си вкарали автогол като сме се наели да търсим майстори, които само влошиха ситуацията - след всеки ремонт положението става по-зле и по-зле.

За съжаление трябва да спра всички терапии по финансови причини, ще довърша само иглите, защото съм по средата и не бива да се прекъсва.

В момента наистина не ми е до дете - нито има как да го родя, нито как да го гледам. Тъжно ми е, че всичките ми сили и пари трябва да отиват за някакъв тъп теч, а не за здравето ми, но това е положението.

Последните дни правих доста Квантова синхронизация и за здравето си и за теча, не знам дали наистина успявах да стигна до чисто осъзнаване, успявах да чувствам спокойствие и покой на моменти, но ето че за теча няма резултат.

Сега започвам да тесам - че съм в пълна безизходица, че не знам откъде ще намеря пари за цялата тази бездънна яма от разходи, ремонти, съдилища, че адски се страхувам, че ще ме осъдят съседите отдолу макар че нямам вина и реално аз съм потърпевша от съседката отгоре.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 27 Сеп 2017 23:24
от ivangp
Когато изглежда че губиш не се знае какво печелиш. Във всяко нещастие е скрита възможност. След време ще разбереш каква е била тя. Може да ти е време да спреш терапиите и Господ да те принуждава да го направиш. Идеята е да гледаш позитивно и най-вече да не се ядосваш за нещо, което не можеш да промениш.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 28 Сеп 2017 08:57
от Surviving woman
Вчера успях да вляза в Чистото осъзнаване, иска ми се да можех постоянно да съм там. :) Странно, но сама стигнах до последния ни сеанс с теб, когато ме посъветва да наблюдавам мислите си и искаше да направя както ти го нарече квантов скок. Опитвах известно време, после спрях. Тези дни прочетох на един дъх "Чудото на мигновеното изцеление" и темата за Квантовата синхронизация във форума тук.

Моля за конкретни съвети как да тесам, за да си намеря най-подходящата и най-хубавата за мен работа. Искам да е горе-долу наблизо, за да не пътувам по 2-3 часа на ден, да не ме тормозят, т.е. да е сравнително спокойна и все пак имам някакви изисквания към заплатата. Една моя бивша колежка работи във фирма, която точно отговаря на всичко това, но много рядко се отварят работни места, защото условията са доста добри. Иначе е обещала, че ако се отвори място, ще ме препоръча. Много искам да стане при нея, но ми се струва невъзможно.

То е ясно, че ако се налага ще започна всичко, но ми се иска с техниките за които знам да привлека нещо хубаво за себе си.

Започнах да тесам един спомен за интервюто на първата ми сериозна работа как ме беше срам да попитам каква заплата ще ми дават. Тъй като започнах на хонорар, чак след един месец разбрах за каква смешна сума става въпрос и бях потресена, но въпреки това останах цели две години там, като първите 6 месеца даже не подписахме трудов договор, защото исках да се махна, но така и не го направих. Сега много ме е яд, че ми се губят тези 6 месеца трудов стаж.

Уж вече не чувствам онзи срам оттогава, но пък чувствам, че сега пак би ме било срам да попитам каква заплата ще ми дават, камо ли да поискам по-висока. Макар и в редки моменти ми минава мисълта : кой ще се излъже да ме вземе дори и на минимална заплата?

Имам за тесане и спомени как някакви бивши шефове ми крещят и ме унижават, сега ми идва да им разбия мутрите.

След като тесам тези негативни случки и чувства как да продължа да тесам положително? Благодаря предварително! :)

......................................................................................................................................................................

В началото приех поста ти много на сериозно и си записах случки, свързани с осиновяването, които да тесам, но сега нямам сили и/или желание за това. Много интересно, първата случка ме изстреля страшно надълбоко...Майка ми разбира, че съм й взела и носила едно нейно костюмче, подарък от биологичната й майка. Така безпощадно ми се накара, аз в този момент чувствам, че държи на тази "чужда" за мен жена много повече отколкото на мен. В един момент от този момент се изстрелях в нейното зачатие - как баща й насилва майка й, как я души, усещах това душене в гърлото си. Тесах по ембриончето и ми изплува как то се чувства - обожава майка си и ненавижда баща си и чувства, че в този свят има само жертви и насилници и че трябва да бъде или жертва или насилник и предпочита да е жертва, за да е добро. После много силен момент беше, когато я дават за осиновяване, тя иска да е при майка си, боготвори я и не иска да бъде с онези чужди хора, но не мога да освободя себе си и нея от това. Тя просто иска да е с майка си и не може и не иска да приеме тези хора.

............................................................................................................................................................................

На 25-ти септември ми дойде цикъла, нещо се е разместил или наместил, и аз не знам, на около 27 дни. През нощта в 00.40 се събудих от адска болка в левия яйчник. Все едно беше стиснат в менгеме, което се затягаше, стискаше ми яйчника и адски ме болеше. Досега все казвах, че ме боли мястото на операцията, но този път локализирах левия яйчник, формата му, мястото му. Виках и плаках от болка и колкото можах тесах. С ТЕС на тази болка стигнах до други емоционални болки и самообвинения.

Не знам защо, но някои неща, тесани, изтесани, уж освободени, продължават да се връщат отново и отново. Тесала съм ги доста, в един момент съм абсолютно сигурна, че съм се освободила, а след време пак изплуват със същата сила. Примерно бях писала, че съм се освободила от желанието си да умра и да съм с майка ми, а на последния сеанс с Алиса точно това изплува и го тесахме заедно със спомена как тя получава гърч.

Много се радвах, че след упорито тесане съм преодоляла негативните емоции спрямо свекърва ми, беше останало леко дразнене в много редки моменти, а тази седмица за първи път за последния може би месец пак изригнаха след нейни реплики и забележки. И в момента много ме е яд, че изпитвам всичко това, че не съм го преодоляла и че съм се самозаблуждавала, че съм го преодоляла. Знам, че това е за ТЕС, но много ми писна да тесам за нея и всичко да се връща отново и отново...

Другото нещо, което все си мисля, че съм преодоляла е гневът ми към Бог, в смисъл тесам го и напълно се успокоявам, а в един момент пак изплува. Като тесах болката в левия яйчник пак изплува този гняв към Бог, че ми е отнел най-скъпите за мен същества - майка ми, ембриончетата ми.

Според лекаря - иглотерапевт аз имам блокаж на меридиана на черния дроб и проблеми с гнева. Мисля, че този гняв много често е замаскиран под формата на отчаяние и сълзи.

От известно време изпитвам такъв страшен гняв, че някакви хомосексуалисти с пари могат да си платят за собствено дете от сурогатна майка, което никога няма да има майка и никога няма да каже на някого мамо освен може би на някакъв мъж-гей, а аз нямам тази възможност. Да, готова съм да си продам жилището и да си платя за сурогатна майка в Украйна или някъде, където е законно, но с този теч нямам никакъв шанс за продажба. И се чувствам блокирана отвсякъде.

Иване, и аз бях на Рене Мей и предишният и този път. Не знам защо, но нещо не мога да му повярвам и да се екзалтирам. Даже се насилвам да му повярвам, защото четирима души, които познавам и считам, че знаят много повече от мен, са станали негови доброволци и не мога да си представя, че те биха се заблудили да вярват на някакъв мошеник. Но не мога наистина да му повярвам. Когато хората от цялата зала си бяхме хванали ръцете, почувствах много силно поле, но мисля, че това е полето на хората и няма нищо общо с Рене Мей. Ходих и на безплатните терапии няколко пъти, но по-скоро с нагласата, че ако не помогне няма да навреди.

Е, да съобщя и за един положителен резултат, който не съм целила и не съм тесала (ако въобще е траен) - преди няколко дни най-ненадейно не ми се завиваше свят и не ме беше страх от високо. Вие ми се свят от простора ни, който е външен и доста неудобен - за първи път простирах дрехи на него напълно спокойно. Не знам как стана. Е, май трябва да пробвам ако застана на 20-тия етаж как бих се чувствала...

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 28 Сеп 2017 14:31
от ivangp
Surviving woman написа: Kак да си намеря най-подходящата и най-хубавата за мен работа. Искам да е горе-долу наблизо, за да не пътувам по 2-3 часа на ден, да не ме тормозят, т.е. да е сравнително спокойна и все пак имам някакви изисквания към заплатата. Една моя бивша колежка работи във фирма, която точно отговаря на всичко това, но много рядко се отварят работни места, защото условията са доста добри. Иначе е обещала, че ако се отвори място, ще ме препоръча. Много искам да стане при нея, но ми се струва невъзможно..
Първо ТЕСаш всички негативни убеждения от рода на невъзможно е, трудно е, кой ще ме вземе и т.н
След това правиш ТЕС с това което искаш - да е еди каква си работата, еди къде си, с еди каква си заплата минимум и т.н .Т.е. утвърждаваш, че вече лесно си я намерила тази работа. Каквото негативно ти излезе пак гоТЕСаш, после пак позитив и после пак негатив и така до края на света. Или докато си намериш такава работа, каквато искаш.

Можеш да правиш и квантова синхронизация. Заявяваш намерение да си намериш мечтаната работа и после влизаш в квантовото поле и седиш там известно време.

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 05 Окт 2017 14:43
от Surviving woman
Много ти благодаря, Иване! :)

Мисля, че ще е полезно и на други търсещи работа. В момента правя точно това, което си ме посъветвал, но за теча. А за работата предстои...

Преди около седмица се случи нещо, от което все още не мога да се освободя. С едно приятелско семейство и тяхното дете вървяхме заедно до спирката след едно мероприятие. Става въпрос за едни около 10-15 минути. Аз очаквах, че с нея ще си поговорим, но тя си държеше детето за ръка и през цялото време общуваше само с него. Въобще не ми пука, че не ми е обърнала внимание, но изпаднах в много тежко състояние от това да ги гледам как те си общуват. Едва сдържах сълзите си, а като се разделихме просто избухнах в неистов рев. Това, което ми идва постоянно, спомняйки си тази случка е : аз никога няма да видя своя син и започвам да плача и да тесам съответно. В момента, в който си помисля, че никога няма да видя своя син все едно всичко свършва, тотално отчаяние и тотално безсмислие и безразличие дали ще съм здрава или болна, дали ще живея или ще умра...

Тези дни има вероятност да се видим с тези хора и се чудя дали да ходя. След като се разплаквам само при спомена за тях, как ли ще реагирам ако ги видя пак с детето. Не искам да ставам за резил или да си мислят, че им завиждам. Защото не изпитвам завист или поне го няма осъзнатото чувство на завист. В смисъл не ме боли от това, че те имат дете, а ме боли от това, че аз нямам. Просто тяхното щастие с тяхното дете ми натиска бутончетата и изкарва на повърхността моята болка и нещастие, които не съм преодоляла и отвреме навреме си изплуват на повърхността като отчаяние, желание за самоубийство и т.н.

Понякога като тесам онзи спомен и : никога няма да видя своя син, ми изплува "любовта е раздяла". Преди доста време при сеанс с Алиса бяхме стигнали до тази моя програма любовта е раздяла и тесахме, но явно не се е изчистила.

Не съм сигурна, но започвам да си мисля, че "любовта е раздяла" е някаква родова програма от страна на майка ми, защото в биологичния й род има дълга история на майки губещи децата си и деца, губещи майките си - и млади майки са починали и млади деца са починали, и няколко деца са дадени за осиновяване - и някак си всички се обичат в раздялата си, в невъзможността да бъдат заедно. Някак си тази силна, безусловна и отчаяна любов към майка ми я изпитах чак като тя се разболя сериозно и си отиде. Мисля, че ако беше жива, щяхме да продължим да се джафкаме както преди. И се чудя дали не проектирам тази програма "любовта е раздяла" и към така мечтаното си дете...

Re: Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

Публикувано на: 05 Окт 2017 17:39
от ivangp
Всички бутончета и програми подлежат на ТЕС?