Дневник - Бучка в гърдата

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 12 апр 2017 10:59

Благодаря. Действам.
Ще поръчам ММС.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 17 апр 2017 23:39

Стари случки- изпитвам мъка примерно като мисля за случката, но не мога да вляза в нея. Тогава съм била много ядосана, за да реагирам по определен начин. Но сега не мога да почуствам този гняв, за да го изтесам. Изпитвам само мъка и вина за тъпото си поведение. Това означава ли, че гнева го няма, изчистен е, не помня тази случка дали съм я тесала преди. Тесала съм други с подобни емоции към същия човек, но те са по- нови във времето. Тази е по- стара и по- затворена, имам откъслечен спомен. Или пък трябва да си представя как съм се чувствала и какви точно обстоятелства са ме провокирали.

Времето минава бързо. До никъде не съм със случките. Пипам отгоре първа, после втора, трета, като не мога да вляза вътре. Но пък ги записвам, за когато им дойде времето.
Май имам и проблеми в работата, но те ще чакат. Пипвам ги набързо и после пак към каквото съм започнала. Дано не ми се трансформират в нов голям проблем. Тесам следварително на пожарникарски принцип, но пък ми се струва че става по- бързо от преди. Успявам ли да изчопля всичко от емоцията не знам, но по- добре от нищо.
Бе какво ме налазват все повече проблеми не знам, трябва да съм като шесторъкия Шива. Всъщност знам, старите проблеми си стоят, идват нови върху тях. Уф..

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот ivangp » 18 апр 2017 08:27

TECаш с това което имаш. В твоя случай с:
Изпитвам само мъка и вина за тъпото си поведение
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 24 апр 2017 22:31

Тесам минали случки, свързани с работата ми. Но супер бавно изникват. Стигнах до страх от представяне, изпитване, който вероятно се корени в началните училищни класове. Имах една учителка по математика в 1-2ри клас, която почти всеки час ме изпитваше на дъската и всеки път ми пишеше добри, но не отлични оценки. Адски гадно за срамежливо девойче. Представям си я като жизнена и позитивна жена, нямам лош спомен от нея. А аз се вкаменявах от притеснение на дъската. Това притеснение се пренася понякога в професионалния ми живот. Хич не ми отива, но е факт. Имам професия, но не съм убедена че тя съвпада с "божествения" замисъл за мен. Имам интерес към различни неща в абсолютно различна посока и периодично се хващам да мисля дали и какво бих могла да направя за да сменя курса драстично. Хич не обичам нещата дълго да се случват по един и същи начин, отеснява ми и търся въздух. Но от друга страна стреса от несигурността ми понася все по-малко.
Интересно ми е като чета другите теми, как така бурно и силно се случват визуализациите, представяне на страховити сцени, кървища, физически болки - на мен рядко ми се случва да усетя физически симптоми. Всъщност усещам ги, единствено при мноого силни негативни емоции, те са някак тъпи и се появяват горе долу на едни и същи места - гърлото, стомаха/корема или едно ново усещане за раздуване в гръдния кош.Това усилване на емоциите целенасочено ли се прави или при мен са притъпени? Никога не съм си представяла примерно как ще изкормя учителката си по математика...
Моята единствена визуализация, която правя в момента е като си легна вечер, да си представям дъщеря ми с гъста дълга коса. Не ми се получава особено, може би за минутка. Като успея с нея, може да си се представя и мен с нова прическа, защо не и с нови обувки.
С нейния косопад няма развитие. В по-голямото петно в косата, има няколко косъма, които растат от него. По-малкото петно е едва видимо. Всяка седмица и правя маска на косата, но тя не иска да тупа изобщо. Карам я да пие ЦДС. Носи го в шише с чай на училище и забравя да го пие. Допива го вечер или просто го зарязваме докъдето е изпила. С ММС-а още не сме съвсем наясно, мъжа ми го тества в момента. От пълна дневна доза ЦДС няма симптоми, а от половинка дневна доза ММС - има. Затова още не смея да го давам на децата. И аз ще тествам. Оплескахме схемата, вероятно трябва да започнем отначало.
Имам развитие в отношенията със сина ми. Предната седмица бях много уравновесена, не ме дразни, проявявам търпимост, разбираме се чудесно. Той от своя страна е спокоен, не нервничи, мърмори по-малко. Когато не го карам да прави каквото и да било, всичко е наред. Преди тесах разни случки как искам да го контролирам. Сега виждам в него вече друг човек и като характер и като поведение. Направо младеж. Много се е променил и физически, но мисля, че лека по лека и аз успявам да адаптирам поведението си към него.
Кога се тесат сънища? Трябва ли да са гадни? Имам някакво странно усещане за нереалност от няколко дни насам, все едно съм на гости в собствения си живот. Но е приятно.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот ivangp » 25 апр 2017 10:58

Всичко се ТЕСа когато искаш и имаш време.
Преувеличаването на емоции е препоръчително.
Променяйки себе си променяш начина, по който виждаш околните и света като цяло.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 27 апр 2017 16:03

Опитах преувеличението и ми хареса. Вчера се ядосах на един човек, който си пъха носа навсякъде и докато тупах, си представих как му се случват страховити неща. Приятно беше. Винаги съм мразела филми на ужасите, но може и да ги преоткрия. Сега не се сърдя на човека, а той пък се кротна. Временно.
Тесах емоционалната си неинтелигентност и неспособността си да се справям с емоциите, което е и основната причина да ги подтискам. А като ги подтискам, защото не мога да ги управлявам, не мога и да ги осмислям. Като не ги осмислям, ситуациите се повтарят. Въртележка.
Днес не се усещам умиротворена, макар че тесам редовно. Гони ме усещането за идваща буря и това е изнервящо. Чакам нови знаци, и асоциации които да ми покажат следващи случки.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот ivangp » 29 апр 2017 10:10

ТЕСай преувеличавайки, усилвайки 100-кратно усещането за назряваща буря. :idea:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 14 май 2017 23:00

Привет, бих искала да задам един въпрос.
Тесам една случка при която с мъжа ми се скарахме, аз внезапно слязох от колата и тръгнах в друга посока. Дъщеря ми викна след мен от колата, но аз не се обърнах и продължих. Колата също продължи, но в другата посока. Тесам своите емоции свързани със случката, но със сигурност е предизвикала силен стрес и у детето. Как може чистейки моите чувства да почистя и нейните? Да си представя, че тупам нейните точки, така както си я спомням, че седи в колата? Или да си я представя как плаче след като съм слязла и се е разкъсала между мен и баща си? С декларация, напомняща фраза и т.н. ли се прави? Да се върна в колата, да я прегърна, да я успокоя в миналото?

Иначе моята малка служебна буря дойде и замина за сега. Интересно,че ме болеше оперираната гърда докато се занимавах с мисли и чувства около работата ми. Тесах, успокоих се, защото взех някакво решение за себе си, сега вече да става каквото ще с тая работа, все ми е едно.
Тесам своите случки, за дъщеря ми не съм правила нищо. Доколкото добре съм ви разбрала, като почистя себе си по някакъв начин индиректно ще почистя и нея от моя отпечатък, с който съм я обременила. Явно съм подценила силата на нейните чувства като страничен наблюдател в ситуации, в които аз съм била примадоната и ме е занимавала мисълта как се чувствам единствено аз.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот ivangp » 15 май 2017 09:51

ТЕСай за дъщеря си с всичко, което си изредила, но след като изТЕСаш собствените си негативни емоции. Представяй си, че ТЕСаш по нейните точки, когато ТЕСаш за нея.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 18 май 2017 20:37

Успях да привлека вниманието на мъника, уж случайно към горната случка. Тя се нажали, аз използвах момента да я тупна малко по точките на главата. Декларации не сме правили, просто си говорихме. Тя призна, че се е почуствала изоставена и е мислела, че никога няма да се върна. Също се е и разтревожила какво правя аз и как се оправям, тъй като телефона ми е останал у нея, тя слушаше музика, когато изхвърчах от колата.
Когато усети прилива на емоции и и се доплака, се овладя, каза че не иска да се сеща за тогава и иска да спра да говоря, но все пак успяхме да направим няколко малки кръгчета.
Говорих и с мъжа ми. Тесайки разбрах, какво го подлудява в тази и други подобни ситуации, а това е липсата ми на доверие. Той иска, когато съм уплашена, просто да му се доверя вместо да мрънкам и увъртам. Когато не го правя, се ядосва и ме напада. Не бях го осъзнала до сега.
Самата случка е банална - тръгнахме да търсим една екопътека, но не знаехме на къде вървим и запрашихме с колата по един тесен път към една тъмна неприветлива гора с пълна сила. Тогава аз започнах да си мисля дали имаме достатъчно вода, нещо за ядене за децата, дали са ни заредени телефоните. Т.е. уплаших се и почуствах силно нежелание да продължим. Мрън-мрън, скарахме се и така. От нищо - нещо. В края на краищата вместо да изкараме един хубав ден, всички бяхме супер нещастни. И в основата на всичко стоя аз с моята неспособност да се овладея.
Сетих се и за друга може би подобна случка, когато съм била малка ме изгубиха в голям магазин. Вероятно и тук съм се уплашила да не се изгубим.
За мен ползата от тес е че като вниквам в случката разбирам всъщност аз какво чуствам, а разбирам и по-добре чуствата на останалите.
Иначе не бързам, докато не "осмуча" цялата случка, я въртя в главата си по няколко дни и тесам на части, когато имам време. Става бавно, но продължавам... с първа костенурска.
Още преди години осъзнах, че най-големия демон с който трябва да се боря е собствения ми страх. Страхът като липса на сигурност. Чисто физическа, финансова, емоционална. Стигнах до въпроса със сигурността тесайки една случка отпреди много години, свързана с едно от първите ми работни места. Участвах в един голям проект и не ми платиха, както очаквах, прецакаха ме. По това време баща ми беше сериозно болен и ни трябваха пари. Които не получих. Като се замислих и потесах и поразсъждавах за сигурността, спонтанно или не, може и покрай другите теми, които съм чела във форума, ми хрумна моментът с моето собствено раждане, представяте ли си. Не съм искала да се раждам, искала съм да остана при мама...Майка ми ми е казвала, че са сложили на корема и дъска и са скачали на нея от двете и страни, за да излезе бебето, което си е било практика по онова време. Чиста варварщина. Тук мисля, че бях напипала нещо, но дъщеря ми пак ме завари с червени очи и се наложи да обяснявам, че ми е влязло сапун и т.н. За нищо на света не трябва да се тревожи детето и да си мисли, че става нещо. Като остана сама, може да опитам да се върна отново там и да продължа.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 20 юни 2017 14:03

Да споделя мънички резултати и аз.
Преместихме се в нов офис. Клаустрофобична сграда на висок етаж. Не съм имала проблем с пространствата или асансьорите. Понася ми по- добре отколкото очаквах. Усещам се спокойна, някак не ми пука. Мисля, че даже ми харесва. Проблемите, които имам с шефа си за сега стоят, но пак не ми пука. Не се съпротивлявам на промените. Записах се на курс, с който може и да се преквалифицирам, но може и никога да не работя подобно нещо. За сега е чисто любопитство към непозната за мен материя.
Недостатък е че нямам много време за тес, но пък си осмислям някои неща.
Не се карам с никой, не се налагам, старая се нещата да се случват без да влагам емоции. Не бързам за никъде.
От няколко дни ме наболява оперираната гърда обаче. Записах си час за контролен преглед, да проверим как е положението.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4369
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот ivangp » 21 юни 2017 08:50

Ако не те наболяваше гърдата, щеше ли да се запишеш за контролен преглед?
Защо просто не ТЕСаш болката? Ако изчезне болката, няма да се налага да ходиш на преглед.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

_kalina_
Участник
Мнения: 77
Регистриран: 10 мар 2011 06:27

Re: Дневник - Бучка в гърдата

Мнениеот _kalina_ » 21 юни 2017 13:00

Тесах болката, но не стана.Но като си записах час за преглед - о, чудо, още преди самия преглед ми мина.
Доктора каза че вероятно било "неврогично" и ме попита когато съм под стрес дали ме боли. Мисля, че е много вероятно да ме боли в подобни случаи. Свързвам образуванието, което имах или с отношенията с близките, най- вече с майка ми или с работата си. Също и с чувствата гняв и мъчителна безпомощност.
С нетърпение чакам времето на отпуската, за да мога пак да си тесам нещата, които ме вълнуват. На работа на новото място е абсурд, няма къде човек да се усамоти, всичко се вижда и чува. Откакто сме се преместили, ме боли глава. И не само мен. Промяната на обстановката се отразява на всички.
За дъщеря ми нищо няма да пиша, нищо не правя, всичко върви самичко. Нови изследвания не съм и правила, косата расте бързо с добавката в шампоана. Изглежда спокойна и весела, друго не искам и да знам.
Това, което е ново за мен е, че когато усещам, че ми предстои нещо трудно или изнервящо, дори да е съвсем дребно, си казвам наум молитвата "Отче наш". Може и налудничаво да е, но ми помага, защото ми отклонява вниманието от конкретното препятствие.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 10 госта