Страница 2 от 2

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 19 Сеп 2017 17:39
от NeNi17
Благодаря, Иване, направих това, което ме посъветва. Досега толкова зле не съм се чувствала, но си припомних случки и периоди, в които съм била много близо до това състояние. Осъзнах, че от 7 год съм зле като цяло на приливи и отливи, тогава баща ми почина и малко след това сякаш всичко започна да рухва. Никога не съм била много близка с него и много се бях стегнала, когато се грижих за него и когато почина, някак си все едно не го изживях както трябвя, стресът и напрежението са били скрити в мен, същото осъзнавам, че е било и когато мама почина. ТЕСах и за него и за майка ми и след един ТЕС не знам какво ме накара да си самопрегледам гърдите, не го бях правила от много време ( изпитвам ужас от рак на гърдата заради майка, направо си изпитвам ужас от всякакви болести и може би заради това се чувствам все болна физически) и си напипах бучка на едната гърда. Това повлече след себе си тотална паника, но колкото повече се ТЕСах толкова повече в главата ми влизаше мисълта - "Ами да ок, рак на гърдата знам какво следва, как ще се справя ?! Какво ще кажа на всички ?! Не съм силна да се справя ! " Едва отидох на преглед, на който се оказа, че е мастно образование, но аз вместо да се успокоя продължих да ровя защо ми е толкова зле физически ??? Осъзнавам, че винаги търся обяснение защо нещо е еди какво си, примерно искам да знам точна диагноза и някак си ми е трудно да приема, че нещо няма обяснение и точно наименование. Казват ми всичките ти физически неща са в следствие на емоции, стрес и т.н трудно ми е да го приема, а знам знам знам, че 90% от болестите са от стрес лош начин на живот лоши емоции...
Вчера си пуснах кръв за кръвна захар и инсулин ( баща ми беше с диабет) и какво да видя инсулина ми е много завишен и веднага си казах - "ето аз щом не вървя по пътя на мама за рак на гърдата ще е по този на баща ми с диабет и сигурно голяма част от физическите симптоми са ми от това ". Продължих да си разсъждавам " да, ок, може и от това да са, но диабета от какво се получава - от стрес и лош начин на хранене и лош двигателен режим", след това започнах да се ТЕСам докато си разсъждавам на глас и осъзнах, че на мен най-големият ми проблем е страхът, имам страх от всичко !!! Страх от болести, фобия от медицински процедури, страх, че все ми е лошо, страх от самота, страх какво ще кажат другите, вина ...постоянна вина за всичко, чувствам се виновна, ако не вдигна на някой тел, колкото и да не ми се говори. Винаги аз се извинявам, дори и логически да не съм виновна. Толкова много работа имам със себе си, че не знам и един живот дали ще ми стигне.
Започнах да чета книгата на Луиз Хей - Излекувай живота си. Много истини казва тази жена. Пробвах упражнението с огледалото -ами гледам се и не мога да се позная, камо ли да се обичам. ТЕСах много след това как искам да се променя към добро , да се приема и да се обичам.
Лошото е, че има моменти, в които се отказвам, после пак продължавам, но самото нещо, че се отказвам все едно ме връща от начало...
Но пък хубавото е, че започнах да пия повече вода и то не насила :)

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 20 Сеп 2017 19:11
от ivangp
Всяко начало е трудно. Всяка промяна е трудна. Упоритост му е майката.

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 21 Сеп 2017 18:51
от NeNi17
Днес ми е изключително зле! Осъзнах, че от 5 седмици се сринах физически и психически тотално. Много се рових днес в миналото си, отново минавах случки, които мисля, че са ми провокирали някакви свръх негативни емоции, но нищо не се промени...
Редувах ТЕСане на случки и на физическите ми усещания в момента и нищо....сигурно има и такива моменти, но това ме отчайва страшно много.
Мисля, че трябва да ТЕСам главно страха си
Въпреки че ме е страх от миналото, настоящето и бъдещето, аз напълно и искрено искам да приема и обикна себе си!
Страх ме е от това, че ми е физически зле
Не знам какво ще стане с мен
Понякога искам просто сърцето ми да спре и да се свърши с мъката
Но пък ме е страх какво идва след това
Страх ме е от болката
Страх ме е от това, че не мога да си седя на краката и може всеки момент да падна
Страх ме е , че може да се парализирам
Страх ме е да отида на лекар
Страх ме е от изследвания и диагнози
Ужасявам се да не се наложи да остана в болница
Мразя гадните усещания по тялото си
Мразя да го усещам слабо, треперещо и замаяно
Искам да се отърва от тези страхове
Искам да мога да се чувствам спокойна
Искам да спя спокойно
Искам да мога да излизам спокойно
Искам да се променя към по-добро


Чудя се дали тези неща като насаждани с години мога да ги изкореня, те просто са се срастнали с мен, а искам да ги няма

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 24 Сеп 2017 19:09
от ivangp
Прочети пак тази тема -"Най-добрият ТЕС подход" - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=14&t=413
Не правиш ТЕС правилно. Няма физически усещания в декларациите ти, нито място в тялото където са изразени емоциите ти. Затова и не виждаш резултати. Следвай стъпките дадени в темата, към която ти дадох линк.

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 24 Сеп 2017 19:44
от NeNi17
Благодаря, така ще направя :)

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 24 Сеп 2017 22:24
от NeNi17
Главата цял ден ме понаболява, но от един час главоболието се засили и пробвах с такава декларацияВъпреки че цял ден изпитвам напрежение и в момента имам стягащо главоболие, аз.... Минах 4 пъти по точките като още на втория кръг започна да ме отпуска и започнах да изпитвам ужасна жажда спирах, за да пия вода, направо устата ми пресъхваше. Главата ме отпусна до нивото преди силния главобол. Преди лягане пак ще повторя. Явно трябва да си структурирам по-добре декларациите. Благодаря, Иване още веднъж !

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 29 Сеп 2017 14:50
от NeNi17
Вчера посветих голяма част от деня на ТЕСане. С кратки почивки, когато ми се изморяваше ръката и поспирах да пия вода и да асимилирам нещата, които изскачаха и ми правиха впечатление. Започнах с ТЕСане на случки от тийн годините ми, защото с тези от ранното детство не чувствах абсолютно нищо. Ще се върна по-натам към тях.
Малко след като започнах да ТЕСам за смъртта на майка ми, ми изскочи споменът кога за първи път съм се почувствала толкова зле физически както сега. Първото ми сериозно гадже ( той беше и първият мъж, с когото имах интимни отношения) беше ужасен ужасен непоправимо ужасен ревнивец. Започнах да ТЕСам случки с него като минах буквално голяма част от връзката ни, която продължи мъчително около 4 години. За първи път ми стана зле физически след един с*кс с него. Тогава буквално си помислих, че ще умра чувствах, че главата ми се откъсва от тялото, виеше ми се свят...пълен кошмар. Това, което ми направи впепатление, докато ТЕСах всички случки свързани с него от този период беше, че все едно не съм била аз, все едно тогава е бил друг човек, дори докато се тупках и говорих на глас сякаш слушах друг човек, не разпознавах гласът си. Изпитвах същата омраза, същото напрежение, което ме съпътстваше почти през цялата ни връзка - болката от откъсването от приятелите, чувството, че се задушавам, постоянното напрежение от лъжите и криениците, за да мога да излезна зад гърба му...До ден днешен не мога да си обясня защо съм търпяла всичко това, защо съм седяла, това явно е някакъв вид мазохизъм да се накажеш за нещо ... не знам. Накрая изпитах облекчение, както когато той замина за САЩ, но дори и от там ме тормозеше нон стоп психически, но това е защото аз го позволявах.
Толкова време отбягвам спомена за него и за този период, че явно затова го чувствам чужд. Явно имам много работа там...
След всичко това снощи бях толкова напрегната, много ми беше лошо на глава, на сърце, на крака. Не можах да заспя до 1ч и когато заспах половин час след това се събудих с адска паник атака. Днес гърдите са ме стегнали ужасно и ми е нон стоп тревожно. Трябва да обърна много внимание на този период от живота си.
Иване, можеш ли да ми кажеш защо според теб така се чувствам все едно не съм била аз тогава, все едно е било животът на друг човек ?

Re: Дневникът на Невена-паники и тревожност

Публикувано на: 29 Сеп 2017 15:13
от ivangp
Това най-вероятно е подсъзнателна защитна реакция за да намалиш болката. Няма значение дали е така или не. Важното е да се изчистят тези случки.