Вярвам в ТЕС

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
NadiaL
Участник
Мнения: 5
Регистриран: 26 авг 2018 16:22

Вярвам в ТЕС

Мнениеот NadiaL » 17 мар 2019 16:57

Здравейте, аз искам да споделя моя скромен опит с ТЕС. Открих ТЕС преди една година чрез Пренареждане на матрицата. Прочетох книгата и пробвах да вляза в един от спомените.
Бях към края на 1 клас, майка ми се караше и убиждаше, че все още не мога да чета. Тогава толкова силно плаках, мислех, че ще се задуша. Естествено, като се върнах в спомена, аз в реално време се разревах по същия начин. Потупвах по всички точки и не знам какво точно съм говорила, но така и не можах да си представя, че говоря с моето Ехо и не можах да я потупвам по точките и да си говоря с нея. Така и' не схванах как се прави, но усетих огромно облекчение.
Преди това бях страшно напрегната от седмици. Защото, исках да откажа дъщеря ми от памперсите, тъй като тя наближаваше 3 г. Постоянно си натяквах и ми се смръзяваше кръвта от мисълта, че не мога да я науча, че от мен зависи . Мислех си, ти си най-лошата майка на света, ти проваляш живота на децата си. На нищо не можеш да ги научиш. Имаш живи и здрави деца а ги проваляш, защото за нищо не ставаш. Сравнявах се с други майки, беше ад. Имам и 9 годишен син. Синът ми е копие на мен, мисли си, че нищо неправи така както трябва, много е страхлив. Винаги си мисли, че ще сгреши, винаги когато трябва да направи нещо ново, подхожда плахо и със страх.
Това е най-големия ми кошмар, че аз съм му предала тази несигурност и ниско самочувствие, което мен ме съсипва вече 37 г. Чувствам се много зле все едно съм го заразила със СПИН. Осъзнавам с голям ужас, че аз съм отговорна за всичко, макар ,че през годините обвинявах баща им, че е строг и винаги недоволен от нас и от живота.
Казах си, няма да позволя децата ми да се чувстват като мен, цял живот да страдат от ниско самочувствие .
Това ме накара да търся и много се радвам че открих ТЕС.
Аз знам и вече не се колебая, че мога да променя всичко към по-добро за цялото ми семейство, благодарение на ТЕС.
Знам, че като променя себе си ще променя и останалите.

Ще се получи голям текст за четене, дано никой да не натоварвам. Имам нужда да пиша някъде, писането много ми помага. Така се чувствам по спокойна, мога да подредя мислите си.
Имам нужда да споделям с някого.
Извинявам се и благодаря.
Пък и някоя майка може да се разпознае в моята история.


Януари 2019 си направих подарък за рожденият ми ден и си купих трите книги ТЕС и Емоционална Психотерапия на Иван Петърнишки и Нова Психо-кибернетика.
Книгата на Иван е много добра бих казала, че е шедьовър. Много добре е стуктурирана, много лесна за разбиране.
Огромни благодарности Иване.

Мога да кажа, че лесно се справям с това да определя болката, да я опиша, да и' дам цвят и да я премахна бързо. Така премахнах ужасно главоболие, от историята с памперсите, пронизваше ме като с шиш.
От четири месеца вече нямам нерводермит, а той ме мъчеше от почти 8 години, даже се учудих, че го няма, стана неучаквано. Като конкретно, не съм работила за него, явно съм оцелила проблема без да искам. Чувствам се много, много по-спокойна.

Имам голям проблем със спомените. Проблема е, че нямам време, с две деца и мъж, на работа, шефката ми диша във врата.
Времето ми за ТЕС: ставам сутрин в 6, имам 30 мин. за ТЕС(ако някой не ме прекъсне), после приготвям сандвичи, раниците, да събудя и облека малката. В колата имам около 10 мин. ТЕС. След като изпратя децата ходя пеша до работа.По улиците Тесам около 20 мин, ако видя, че някой ме наближава прекъсвам. На работа, не става за Тес, тоалетната е една на 15 човека м/ж и един колега отвреме навреме, като не му се работи седи в тоалетната. Като се прибирам си говарим в колата и после да сготвя, вечеря, къпане, домашни, леглата и към 11 ми се затварят очите. Ще ми се да имам време и преди лягане. Та колко стана времето за ТЕС 1 час с прекъсване .
Не мога да изчистя спомен за 30 мин. докато се настроя и хоп времето ми свършва. Започвам да се изнервям и губя търпение даже една седмица вече съм в пълен застой.

Мисля да се обърна към терапевт, защото се движа изключитело бавно, като охлюв. Вече си мечтая да изляза в отпуска, да остана сама вкъщи и да се свържа с терапевтката, която много харесвам и мисля, че много ще ми ускори развитето. Нямам търпение.
Преди имах колебания за ТЕС, но сега вярвам, че ще ми помогне.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4481
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Вярвам в ТЕС

Мнениеот ivangp » 17 мар 2019 20:57

Добре дошла във форума, Надя!
Прекрасное, че пишеш. Това е много терапевтично.
Поздравления за упоритостта. 1час ТЕС на ден макар и разкъсан е постижение, с което много малко хора могат да се похвалят.
Бавното но постоянно движение в желаната посока е за предпочитане пред спорадични скокове в разитието (каквото и да означава това за теб).
Постоянство и дисциплина са разковничетата на успеха.

Продължавай да ТЕСаш и да пишеш тук.
Не спираш ли да се движиш рано или късно ще стигнеш там за където си тръгнала, че и по-далече.

Можеш да работиш със случки използвайки първата техника от книгата ми "Емоционална Психотерапия". Тя е доста кратка, но мощна техника. Отнема много малко време.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

NadiaL
Участник
Мнения: 5
Регистриран: 26 авг 2018 16:22

Re: Вярвам в ТЕС

Мнениеот NadiaL » 26 мар 2019 06:18

Благодаря за отговора.

Продължавам да пиша.
Аз имам ниско самочувствие във всички области и по принцип ходя с наведена глава. Направих това което пише в книгата, да напиша всички положителни и отрицателни качества. Написах от едната страна на листа, до долу с отрицателни качества и се мъчих да се сетя за положителни, е написах само две. (Стана ми адски тъжно, даже се разревах, че съм майка с толкова отрицателни качества. Сега вече знам, че правя най-доброто на което съм способна.)
Повечето ми отрицателни качества водят до това, че не съм важна за близките ми,че съм пренебрегната, изоставена, сама, че не съм добра в нищо и никога не се старая да бъда добра, защото всички са по-добри от мен. Не мога да бъда себе си. Не мога да бъда това което искам да бъда. Нещо ми пречи. Все едно не съществувам. Знам че, живота ми се е объркал когато съм била 4- 5 годишна. Нашите е трябвало да ме оставят при баба ми и дядо ми за около 3-4 месеца.
Не стигам до конкретен спомен в който да се чувствам непотребна и пренебрегната,но ще търся. Сякаш не искам да си спомням, като емоция почти нищо не усещам.

Сетих се за нещо, че работата на баба ми и дядо ми са били по- важни от мен, защото са ме оставяли сама през деня.
Тасах евентуално ПО, че не искам да си спомням защото мога да ги намразя.

Тесах и си спомних за следната случка. Аз съм била на 4 или 5 през 86 -87 пътувахме със камион ЗИЛ или ГАЗ, баща ми, майка ми, аз и брат ми. Прекосявахме прохода Троян -Кърнаре, пътя е много тесен и трябва да се разминем с кола. Спомних си как баща ми беше много напрегнат. Каза на майка ми да погледне през прозореца. Попита я, какво вижда в дясно и аз погледнах и видяхме само пропаст. Майка ми като видя каза на мен и на брат ми да седнем долу в краката й, като почти ни набута там. Гледах лицето и беше изпаднал в паника. Стискаше нещо и се молеше. Повтаряше да не мърдаме. Мислеше си, че всеки момент ще паднем в пропастта и ще умрем.

Направих Кадър на снимка. Баща ми, как е стиснал волана и е напрегнат, майка ми стиска нещо и лицето и е изпънато и гледа напред, седалките са тъмно зелени, кожени. Други детайли не мога да опиша. Сега усетих как гръдния ми кош се изпълват със страх, пулса ми се увеличи. Мога да почувствам емоцията на майка ми и баща ми, но не мога да ги опиша точно как изглеждат, с какво са облечени .
Усещам страха в гърдите ми и в сърцето ми, като напрежение. Все едно всеки момент, ще полетим към пропастта и ще умрем. Изпълних инструкциите от книгата за ТВП. Снимката си я представих голяма колкото 50 инчов екран залепена за пръста. Завъртях се 3 пъти, пуснах я да падне, но очаквах да ми олекне, но не стана. Страха ме продължаваше да е в гърдите ми. Усещах, че иска да излезе ,но не може. Пак пробвах, но усещанията не помръдваха и започнах да тесам няколко кръга за да се успокоя.

Иване, ще пробвам с Невро-химичната трансформация както ми препоръча, хвърлих се на по сложното, докато препрочитах ТВП ме за владя тази случка и затова реших него да пробвам.
Аз се радвам, че успях да усетя и да преживея толкова стар спомен. Преди месец си мислех, че няма да успея.Сякаш спомените ми бяха заключени.
Благодаря отново!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4481
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Вярвам в ТЕС

Мнениеот ivangp » 11 апр 2019 12:42

Добре се справяш. Продължавай все така. И пиши.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 12 госта