Дневник. Предизвикателството - ТЕС за хронични проблеми.

[mayadob]

За разплакването

Известно време не се бях разплаквала по време на тесване. Всъщност от последния описан тук случай. Ето, че вчера (или онзи ден беше) пак се развълнувах. Новата емоция беше от представата ми за бъдещето. След като превъртях всичките си познати мислено, след като превъртях сума ти случки от миналото и все пак ми трябва материал за мислене по темата, за да не се разконцентрирам, изведнъж попаднах на мисли за бъдещето:

Представих си че ще ме оперират. Тъй като никак не искам да се стига до там, забелязах, че дори не смея да си го помисля. Но някак техниката ми дава увереност, че мога да пребродя всички трудни за мислене места и, ако нещо се прецака, ще го оправя.
Та представих си как ми слагат системи, вкарват ме в операционна и накрая как излизам от болницата. Е, как да не се разрева? От мъка. Чувството, което изпитвах в тази ситуация е предимно яд. Яд за това, че сега ще ми отнеме много повече време да тесна и изчистя проблема. Яд, че след изчистването няма да имам такъв хубав критерий като раничката за оценяване на работата. Защото, при чистене на раничката, ако я няма, това е оценка за добре свършена работа. А ако ме оперират? Какво ще следя? Сигурно има какво, но не ми се стига до там. А и чувството на тревожност ми е доста познато и тази ситуация мога да изживея доста реално.
След това си помислих, че не е задължително да ми отнема повече време тесването след операция. Кой знае, може физическата намеса там да предизвика някакво отпушване в мен и изведнъж да изчистя и емоционалната страна на нещата. Това обаче никак не ми се стори правдоподобно.

После си представих как излизам от кабинета след контролния преглед. Казали са ми, че няма нищо и съм напълно здрава. Е, как да не се разрева? От умиление. Чувствам се леко и щастливо. Уверена, спокойна. Хванала съм цаката. Тези усещания не са ми много често срещани, но все пак има моменти, в които съм се чувствала така. Всъщност един момент. Припомних си този случай, в който съм била спокойна и уверена, хванала съм цаката. Това ме зарадва, защото има на какво да стъпя. След като веднъж е станало, значи може и сега.

Всички тези мисли ми отнеха доста време и затова повтарях 9Г и сериите. Накрая направих едно обикаляне, в което се старах да не мисля за нищо или поне не нарочно. Тогава се отпуснах и обикалях цялата стая. Беше много разтоварващо.

В следващи тесвания прехвърлях и двата случая. Чак вечерта мисля, че пак се разревах, но малко. В първия случай се виждах как на излизане паля цигара. Във втория просто ми е хубаво

[mayadob]

За точките на главата отгоре. За тази на върха на главата и тези, които потупвам с двете ръце едновременно.

Първите пъти, когато потупвах с двете ръце, усещах някакъв подем. После този подем изчезна и нищо особено не се появи. След време при потупването сърцето ми така се разбумтяваше, че спирах да си поема дълбоко въздух и да мине. Разбумтяваше се както след тичане, но при тичане пулсира цялото тяло, а в случая нищо друго не трепва, само сърцето бумти. И накрая дойде ново усещане...

Сега, като потупвам върха и с двете ръце усещам вибрации долу, в клитора. Освен това идеално се събуждам. Чудех се защо, след като се тесвам по 10 пъти на ден, продължава да ми се спи. Чудех се дали да не тесна сънливостта, но реших, че другите тесвания трябва да ме разсънват. И така една сутрин бая силно тупах точката на върха и тези с двете ръце. Тогава усетих вибрациите долу. След това светнах. Другите тесвания пак тупах по-силно и през целия ден бях свежарка.
На следващата сутрин станах в 6 ч. и очите ми се затваряха. Със залепени очи изпих водата и направих настроката. След точките върху главата очите ми се отвориха, светнах... и така до вечерта

[mayadob]

За гимнастиката.

След описания по-горе случай на спонтанно разтягане, не съм имала такъв подем до вчера сутринта. Като приключих с второто или третото тесване за деня започнах да разтягам ръцете си. Пак с блузата, която събличах. Много е удобно. После включих и краката. Заемах различни пози най-спонтанно и се чувствах като наблюдател. Даже по едно време исках да приключвам, но съм си правила сметки без кръчмаря.

Учудих се колко позиции може да заема тялото ми. Мислех си, че ако съм на йога тренировка, няма да правя разтяжките толкова ефективно. Спомням си как учителят ни на йогата ни казваше къде трябва да усещаме напрежението, как с леки вдишвания да доразтягаме и т.н. и т.н. А сега правя леки вдишвания без да мисля, че трябва. Донамествам се, за да разтегна по-затънтено място без да съм мислила за това място. Много е яко

Не помня колко време продължи това. Предполагам, че не повече от половин час. Накрая, ако не трябваше да излизам, кой знае кога щях да спра.

[mayadob]

За ядосването.

Когато започнах да работя с техниката бях правила няколко сесии за ядосването. Не мога да кажа, че съм определила ниво, но все пак се теснах. Скоро имах един ден, в който все ставаше нещо, което "трябва" да ме ядоса, но не мина номерът. Е, вярно че бяха леки дразнители, но все пак мисля, че е напредък.

Например не бях много спокойна, когато на земята се разсипа един пакет със соя. Усетих вълната на ядосването, но не ме връхлетя, а имах време да се овладея и да не се ядосам. Ако съм спокойна, когато нещо се разсипе, няма да се ядосам, но ако бързам, както беше в случая... по-скоро се ядосвам. Имаше и други момент, в които наблюдавах, че се държа по-стабилно от обикновено

Е, има и по-силни дразнители, от които все още се ядосвам. Но като цяло съм по-добре.

[mayadob]

За поклащането.

Когато се появи за първи път поклащането беше много силно. Имах сесии, в които се клатя с камшични движения от краката към главата. Толкова са били силни, че ми ставаше неприятно. Може би затова станаха по-слаби. Тоест, съзнателно не пускам движенията да ме мятат.

Понякога няма никакви движения. Това са моментите, в които не съм концентрирана върху проблема. Механично повтарям напомнящата фраза, но мисълта ми хвърчи другаде. Когато се усетя и започна да мисля нещо свързано с проблема, веднага ме залюлява. Най-често поклащането е като кръгови движения в таза. Особено, когато съм на тясно и не мога да се разхождам. Когато съм вкъщи в стаята, правя стъпки, а понякога обикалям до стената и обратно.

[ivangp]

Браво - явно си работила доста с други техники и сега всичко ти се отключва и намества с ТЕС. Т.е. интуитивно ти идва какво точно да правиш. Продължавай все така!
Това което си описал във връзка с разплакването е страхотно. Доколкото разбирам си правила ТЕС и при негативната и при позитивната визуализация. Точно така трябва да се прави.

Евала, машала, ашколсун, аферим и т.н. турски суперлативи.

[mayadob]

...
Доколкото разбирам си правила ТЕС и при негативната и при позитивната визуализация. Точно така трябва да се прави.
...

Точно за това се чудех - дали да правя и негативната визуализация. Но така ми дойде и го оставих да се развива.

Знаеш ли, отстрани може да изглежда, че добре се справям, но никак не ми е спокойно, доколкото става въпрос за крайния резултат
Много по-добре съм от момента, в който започнах предизвикателството, доколкото става въпрос за ежедневните ми усещания

Тези негативни визуалузации имат следния ефект. Преди бях враждебно настроена срещу препоръките на лекарите. Сега поне не съм така враждебна, но и не съм срещала лекар, за да проверя как ще се чувствам лице в лице с "лошите". Шегувам се, лекарите не са лоши, даже са добронамерени, но правят мечешки услуги. Та въпросът е, че сега приемам даже мисълта за операция, което до скоро беше недопустимо.

Тия дни си представя как отивам на преглед, след като съм приключила предизвикателството. И отново пускам и двете визуализации - как ми казват, че няма нищо и как ми казват, че все още има раничка.
Честно казано като си представя, че имам раничка, веднага след това си представям, че изследванията са много по-добри от преди и вече не съм в рискова група. После допускам, че изследванията не са толкова добри, но тази мисъл не ми звучи убедително. Сигурна съм, че има подобрение. За всеки случай допускам и че няма подобрение, колкото да не се шашна, ако наистина стане така.
Представям си всяка подробност от бъдещото посещение за преглед. Например как паркирам или някой ме закарва, или отивам с тролея, или с такси... и така, докато изброя всички възможности. След това вървя към сградата и чакам пред кабинета. Тези моменти са ми много трудни. Хванах се, че се притеснявам за времето преди да влезна в кабинета. Най-хубавото развитие е как съм много ангажирана с нещо друго, което заема мислите ми. И, покрай другата работа, отивам на преглед, не усещам кога съм се качила и кога са ме повикали в кабинета. Представям си и други, не толкова идеални, варианти.
Хубаво, в кабинета съм. Сега пък как се държа аз и как се държат те? След разиграване на няколко сценария стигаме до момента, в който докторът трябва да се изкаже. И тук започват чуденките - трябва ли да е толкова сложно установяването на нещо вътре в тялото... но това е друг въпрос.
От тук има два развоя на събитието. Има раничка или няма раничка. Ако има - или е в старото състояние, или е по-добре, или е по-зле. Със съответните последствия от всеки случай.
Е, мисля, че съм минала по сички възможни разклонения. Всичко това става за повече от едно тесване, даже за повече от ден. На следващо тесване повтарям стари сцени и създавам нови.

Днес нещо съм се разкиснала. Спах повече, отколкото обикновено, от което назаднах с бройката тесвания и някак се чувствам демотивирана. Никакви визуализации не ми тръгват, все съм разконцентрирана. Ще се стегна. Все пак за първи път се разкисвам откакто съм започнала, а демотивацията е в природата ми

[mayadob]

За въздуха.

В началото след всяко тесване изкарвах по едно силно издишане, казвайки "Фху".

След време тази въздишка изчезна. Вместо това след първата серия си поемах много дълбоко въздух. Неудържимо.

Сега е различно. Понякога въздишам, понякога уздишвам с "Ху".

Когато потупвах главата с двете ръце и ми се разбумтяваше сърцето, спирах и дишах дълбоко, докато се успокои.

А като започнат прозявките... Нямат край. Понякога имам чувството, че ще се задуша, докато успея да напълня въздух така, че да ми олекне. И не са само по време на тесване. Продължават след това. Чак понякога ми е неудобно пред хората и трябва да обяснявам, че не ми се спи, просто днес кой знае какво ми става.

[ivangp]

Моят съвет е да изключиш негативните визуализации. Вече си ги обработила неведнъж с ТЕС. Избери си една положителна която най-много ти харесва и прави само нея. Само един вариант на отиване до болницата, преглед и т.н. Не няколко различни а само един и си я играй тази визуализация с или без ТЕС колкото може по-често. Накрая си представяй, че докторът ти казва, че си абсолютно здрава и матката ти е в перфектно състояние, а не че няма раничка или че раничката е излекувана и т.н.
Изобщо думата раничка и представата за нея ги изключи от съзнанието си. Замести ги с визия на перфектна здрава, сияеща от щастие матка!

[mayadob]

ОК, започнах

[mayadob]

Искам да си запиша идеалния вариант на посещение за преглед, който си представям.

Сутрин е, паркирам и се отправям към болницата (или поликлиника, не зная точно какво е). Слънчева хладна сутрин. Не зная защо, но всеки път, когато си представя този момент, нося една черно-бяла къса пола-панталон. По алеята преди входа някой ми звъни по телефона и нещо се уговаряме. Казвам, че ще се обадя по-късно, защото сега закъснявам. Влизам вътре, качвам се горе, където е тъмно и леко потискащо. Не чакам, а почти веднага ме повикват в кабинета (ето затова закъснявам, за да не чакам). Вътре не искам да обяснявам какъв ми е случаят и казвам, че съм за контролен преглед. Докторът иска подробности (както е ставало друг път), но телефонът му звъни и след разговора изведнъж се разбързва. Преглежда ме и казва, че съм напълно здрава, като 14 годишна. След това го моля да запише становището си и искам да получа изследванията си от предишния преглед. Тези изследвания не съм ги взела, само по телефона бях научила резултата. Следващият разговор не си го представям. Каквото стане.
На излизане слънцето пече и завялява дъжд. Не зная защо, но тук ми се къса единия сандал и се събувам боса. Хубаво е, щастлива съм

[mayadob]

Въпрос за периода. Предизвикателството е за 1 месец. Този период ми изтича тия дни. Но по начало бях решила да го правя 40 дни. Иване, ако има нещо нередно в това, моля да ми кажеш. Иначе продължавам още 10 дена.
Тъй като не мога да определя точната дата на започване, считам, че това е 1 април (ха-ха). Няколко дена преди това бях започнала, но несигурно и не ги броя.
Защо искам 40 дни... мисля, че е ясно. Казват, че за 40 дена организмът запомня новото положение. При ТЕС допускам, че не е точно така, защото има случаи, при които с една сесия организмът си запомня новото за години (сигурно за цял живот).

Иване, какво става, когато някой тесва проблем, който няма?

След като няколко пъти прехвърлих идеалния преглед накуп или на части, повече не ми идваше да го премислям. Но ми дойде друго... Бидейки вече здрава, първата ми работа е да забременея. И новата представа ми беше за идеалното раждане. Не съм си насочвала мислите, просто така си тръгнаха. Много странно, но идеалното раждане не е вкъщи. Все пак роднините много ще "реват" и затова ще съм по-спокойна без тях. Та, накратко, с мъжа ми сме в самостоятелна стая в болница. Нямам родилен прооцес (не зная как може да си в родилното без родилен процес) и затова никой не ми обръща внимание. В това време пристигат няколко спешни родилки и екипите са заети с тях. В нашата стая раждам с мъжа ми и след няколко часа, на вечерната проверка докторите идват. Опитват се да ни се скарат, но не успяват. Прерязват пъпната връв.
Представата ми е много по-наситена, но описвам само основните събития.

Понякога така се отнасям в мисли, че след първата серия забравям какво трябва да правя.

Не ми остана какво да мисля по време на тесване. Понкога се опитвам нищо да не мисля, но неусетно съм започнала.
Нямам интерес към стари събития, нямам и към хората, които познавам. Вече нямам интерес и към мислите за бъдещето.
Та сега се тесвам и се старая колкото се може по-малко да се разсейвам.

За болките. От почти година изпитвам болки в областта на шийката на матката. Докторите казват, че не може да я усещам. Но все пак има нещо. Така и не теснах тези болки. И сега ги няма Затова не ги теснах, чаках да изчезнат, което да е знак за спокойствие.

Утре заминавам за няколко дена в Гърция. Приятна почивка на всички
Малко не си представям как в автобуса ще пия вода, но ще се оправя.
Ще проверявам форума поне през телефона си.

[mayadob]

За поклащането. Скоро имах възможност да се тесвам в голяма и празна стая. Първо се въртях из цялата стая. А след това ме дърпаше само напред и назад, докато се ударя в стената. Дърпането беше в таза. И сега, ако имам свободно място, ме дърпа само напред и назад.

По време на всяко тесване имам много приятни усещания. Раздвижване на енергиите. Тези приятни усещания се запазват известно време след ТЕС. Имам чувството, че няма значение какво тесвам.

[ivangp]

Не е проблем да продължиш 40 дни с предизвикателството.
Ако ТЕСваш проблем който нямаш също не е проблем. Не можеш да си навредиш с ТЕС.
Аз всеки път като работя с клиенти ТЕСвам с тях и за техните проблеми върху себе си.
Т.е. ТЕСвам проблеми които нямам.
Справяш се прекрасно - продължавай в същия дух!

[mayadob]

ОК, продължавам.

Много е успокояващо като има кой да ти отговори и да те окуражи, когато се луташ

Днес, след като написах, че не ме боли областта на шийката, пак ме заболя. Слабо. Но на следващото тесване мина. Усещам същото място, но не болезнено.