Страница 1 от 12

Дневник. Предизвикателството - ТЕС за хронични проблеми.

Публикувано на: 06 Апр 2008 06:24
от mayadob
Нещата, които искам да записвам станаха много, за да ги пускам в темата за предизвикателството и затова реших да отворя този дневник.

Темата е отворена за всеки, който иска да коментира или сподели нещо в контекста. Даже може всички, които работим по предизвикателството да се отчитаме тук, а?

Да се представя. От една седмица работя по рецептата от тази тема Хронични проблеми - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. Искам да се изчистя от раничка на шийката на матката, която е в предраково състояние от години. Лекарите отдавна ми предлагат да я отстранят хирургически и аз отклонявам предложенията им. Сега ми е доста напечено, което е хубаво, защото работя с всички сили за изчистването.

Иване, предварително благодаря за отзивчивостта, на която се надявам. Един добър резултат след месец сигурно много ще те зарадва, но ако има друго което мога аз да направя за теб, кажи.

Публикувано на: 06 Апр 2008 06:28
от mayadob
Имам малко въпроси.

От темата 14 стъпки към успех с ТЕС реших да правя втора и трета точка. А именно да ползвам точките и от двете страни на тялото и да използвам тези допълнителни точки:
ivangp написа:
...
3. Използвай тези допълнителни точки!

- Вътрешната страна на китките - там където е сгъвката на китките. Потупвай кръстосаните китки едан в друга.
- Под гърдите - основата на гърдите (там където те се отделят от гръдния кош), под зърната.
-Тила - където свършва врата и започва черепа.
...
На тила за една точка ли става въпрос или за две симетрични?

Също така не съм сигурна дали потупвам на правилното място точката под мишницата. За всеки случай обикалям по-голяма зона с потупване. Предполагам, че я нацелвам, защото често след тази точка имам някакъв подем. И след това, на точките на ръцете, преживявам изчистването много емоционално. Понякога се развълнувам и леко разплаквам от радост, че съм я излекувала (раничката). Умилително разплакване. Даже ми харесва и очаквам на следващото минаване пак, но няма.

Да не говорим, че не разбрах лимфните възли къде са. Аз зная едни основни лимфни възли, които са от предната страна на мишниците. А тези, описани в книгата, изглежда да са различни. Описани са посредата между гръдната кост и мишниците.

И затова потупвам "каратистката" точка, за която пък също не съм сигурна и гледам да покрия по-голяма част.

Освен точките искам да питам дали може да се казва всичко наум. Понякога нямам възможност да казвам всичко на глас и затова пропускам сесия.

И естествено идва въпросът ще има ли отново семинар в София, на който ще може да се уточнява всичко това на момента?

Публикувано на: 06 Апр 2008 06:33
от mayadob
Вчера имах две много хубави сесии.

В едната на всяка точка си представях, че казвам на някой приятел "освобождавам се от раничката на шийката на матката". И приятелите ме поздравяват... а аз малко се поразплаквам. В тази връзка Луиз Хей описва, че е хубаво изчистването на такъв проблем да стане, като първо си представиш напълно достоверно как си излекуван.
Затова искам да правя сесии, в които да казвам декларация "Въпреки, че имах раничка на шийката на матката, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се обичам и се освободих от тази раничка на шийката на матката." И после на всяко потупване да казвам на някой приятел "Освободих се от раничката на шийката на матката." Иване, виждаш ли в това нещо нередно, за което не зная.

В другата интересна сесия изведнъж един глас в мен каза нещо като "Аре стига ме занимава" или нещо подобно. Веднага с притеснение потиснах този глас. Но после помислих, че с потискане нищо няма да стане и потърсих от къде е дошъл. Попитах се "Какво може да ми попречи да се излекувам? На кого беше този глас?" и отговорът беше "На мързела ми." След това се попитах "Когато ме мързи какво може да ме накара да стана?" и преживях отговора - представих си как съм в мързеливо състояние, но става нещо много важно за мен, от което скачам и започвам да си върша работата с покачен адреналин.
Всичко това ми мина през главата за секунди и след това на всяка точка си представях как мързелът ми дреме със замъглено съзнание, аз му казвам "Освобождавам се от раничката на шийката на матката", от което той скача и се включва в оздравителния процес с трескави сили.
Това го направих защото си мисля следното. Сигурно моите органи и клетки имат сходен характер на моя. И, ако аз съм мързелиза, сигурно и те са. (Дано външни хора не четат много-много тук :? ) И, ако аз се освобождавам от мързела по някакъв начин, то този начин би работил и за тях.
Мисля да правя такива сесии и за други неща, които биха ми попречили. Например яд, инат. Иване, и тук искам да попитам дали има нещо нередно, за което не зная.

Публикувано на: 06 Апр 2008 13:09
от Arethuse
Мисля, че си страхотна и ти пожелавам успех, в който всъщност не се съмнявам :D

Публикувано на: 06 Апр 2008 20:28
от ivangp
За точките - продължавай в същия дух. Щом имаш емоционлаен катарзис, значи правиш нещата както трябва.
На тила са две точки. Ако имаш някакви различни усещания при потупване на дадена точка задръж се там по-дълго!
Семинар в София ще има в края на Април. Следи форума за дати!
За визуализации и работа с утвърждения в минало време - не е добре.
Подсъзнанието няма понятие за време. За него съществува само СЕГА и ВИНАГИ. Работи в сегашно време!
Пример: Освободих се от проблем (първо не е добре=минало време).

Второ = концентрация и утвърждаване на проблема.
Следвай моята команда :
Не мисли за розов слон!



Какво си представи и за какво помисли?????????????????
Естествено за розов слон, нали.

Когато казваш освободих се от раничка - какво вижда подсъзнанието ти - РАНИЧКА, т.е. ти утвърждаваш раничката.
Вместо това мисли, утвърждавай визуализирай.
Аз съм в перфектно здраве и форма = сегашно време и концентрация върху перфектно здраве=цел, а не върху раничка=проблем.
Схвана ли?

За другите ти самоанализи и креативни визуализации - БРАВО!!!
Чуеш ли пак вътрешен глас да ти нашепва нещо негативно веднага седни, запиши си го и го ТЕСни!
Т.е. ТЕСни фразата с която подсъзнанието ти се опитва да те съботира. Твоят подход също е добър , но и ТЕС ще помогне много. Прекрасно е че си улавяш негативните мисли.
ТЕС може да се прави наум.

Публикувано на: 09 Апр 2008 00:03
от mayadob
Благодаря, Артюз. Благодаря, Иване. Редовно проверявам форума през мобилния си телефон, но от там не е удобно да се пише.

Този път нямам каво да питам, имам само коментари с отчетен характер.

Всъщност аз се усъмних в успеха си и реших да тесна съмнението. Беше рано сутринта и вече три пъти бях тесвала раничката. Интересното е, че след всяко тесване по предизвикателството веднага си слагам следващото парче морска сол под устата и сядам да си върша някоя работа, докато се разтопи. А, когато теснах съмнението в успеха, веднага след това НЕ си сложих морска сол под езика и седнах да си върша работата. Седях и се питах защо не се подготвих за следващо тесване. Съмнението ми се беше намалило или изчезнало. Но нещо не беше наред. Не исках да се тесвам пак. Имах някакво съпротивление. Теснах съпротивлението и с това тесването за онази сутрин ми приключи. И вече два дена не съм правила допълнителни тесвания освен 10-те. А трябва пак да тесна съмнението.

Последните два дена почти не изпитвам нищо, докато се тесвам. Преди, когато си кажех изразително "напълно се приемам и обичам", нещо ми се обръщаше отвътре. Сега - нищо. Колкото и изразително да казвам, най-много леко да ми притрепне.
И потупването по точките е без интересни визуализации. Анимацията как раничката се изчиства е много слаба. Имам чувството, че раничката вече я няма и си говоря глупости. В същото време нещо в мен не вярва, че я няма. Затова записах час за преглед в понеделник. Зная, че ако я има, визуализациите ще започнат с нова сила. А, ако я няма, ми се струва, че ще е хубаво да продължа с процедурата до края... то нека да я няма пък тогава ще питам как да продължа.

Имам чувството, че усещам болезнено точно мястото, където е раничката. Гинеколожката каза, че е абсурдно да го усещам. Но когато с желязна щипка взимаха материал от там, специално внимавах къде ще усетя щипването и това беше същото място. Това усещане ме кара да си мисля, че раничката не е изчисетна.

След всяко тесване завършвам с една облекчаваща и тежка въздишка "Ху". Всъщност вчера и днес завършвам с въздишката по-скоро по навик, но преди това беше по нужда.

Опитвам се да разпределя 10-те тесвания по-равномерно през деня. Вчера направих 3 сутринта, на обяд успях само 2 и за вечерта ми останаха 5. Цяла нощ ставах до тоалетната :lol: Днес съм малко по-добре, за вечерта останаха 3.

Започнах тесвания и наум. Но предпочитам на глас. Наум по-лесно се разсейвам.

В началото ми беше малко досадно и очаквах приключването на всяка сесия. Теснах си досадата. Сега не ми е досадно. Даже ми е приятно, защото това е времето, в което се срещам със себе си и разглеждам проблема с раничката от различни глени точки. Докато се тесвам ми изплуват различни усещания и нагласи.

Започнах да се прозявам по време на техниката. Бях чела в друга тема, че това е на добре. Понякога се чудя дали не се прозявам, защото ми се спи.

А колко неща съм се наточила да тесвам след предизвикателството... Най-откачените са хлебарки и спам :D Сигурна съм, че човек може да помли хлебарките да не идват в дома му. Или да стане така, е имейлът ти "случайно" да започне да отпада от чрните списъци на спамърите и "слуайно" повече да не го прихващат. Но това са бели кахъри, с които повече бих се забавлявала, отколкото да се притеснявам.

Публикувано на: 09 Апр 2008 19:15
от ivangp
Чудесно се спрявяш. И благодаря, че го описваш толкова подробно, защото много хора ще извлекат полза от тази тема.
Задължително си направи ТЕС за:
"......не изпитвам нищо, докато се тесвам"
и как това те кара да се чувстваш.
"....усещам болезнено точно мястото, където е раничката."
"Имам чувството, че раничката вече я няма и си говоря глупости."
"Нещо в мен не вярва, че това е възможно...."

и т.н. съмнения.
И как те те карат да се чувстваш, т.е ТЕСни страховете които изпитваш в тази връзка.
Аз бих те посъветвал, да отложиш прегледа за края на месеца.
Промяна явно има, но бързаш с резултатите и ако те не са такива каквито очакваш може да се разочароваш и откажеш преждевременно.
Нали се разбрахме, че при предизвикателството резултатите се оценяват в началото и края на 1 месец приложение.
Това е важно и си има своя смисъл.
Продължавай в същия дух!
Браво до тук.
Опитай да разредиш още сериите не ги прави заедно. По-добре през час-два. Това е по-важно от това дали са 30мин преди ядене и 2,30 часа след.
Различни Психологични обрати се проявяват през различни части от деня свързани с различни твои действия, настроения и т.н.

Публикувано на: 12 Апр 2008 19:52
от mayadob
Аха, тогава ще разредя сериите. Бях го прочела през телефона си, но явно съм пропуснала това за разреждането на сериите. Иване, добре ли е тогава да се старая да подреждам сериите на всеки четен час? Така от 6 до 20 ч включително има 8 серии и две, където дойде. На всеки четен час, защото на нечетен час се сменя "работното време" на поредния орган. И, както казваш, че психологичният обрат се сменя през деня, ако тесвам в активното време на всеки орган, ще покрия най-много психологически обрати.
Виждам как ми казваш "не се затормозявай с разсъждения", ама човещинка.

Иване, в един клип в Интернет един човек показа ТЕС, като се потупа с всички пръсти на двете си ръце по главата. Ръцете бяха разположени така, както някой би се хванал за главата от смайване. Няколко пъти правих това потупване и усещах прилив на сили. Може ли да си го оставя? :D


Прегледът се отложи от самосебе си, защото съм в цикъл. А, когато се обадих да презапиша часа, не беше удобно за разговор и след това забравих да звънна. Което ми напомня, че на абдал птиче Господ му вие гнездото :lol:

Теснах това, че не изпитвам нищо и това, че си говоря глупости. Трябва пак, защото няма много промяна. А това, че изпитвам болезнено мястото на раничката... Трябва ли да го тесвам? Ще ми се тази болка да отшуми без изрично тесване. Това би бил признак, че вече е спокойно.

Голямото прозяване започва на точките под мишниците. И на други точки се прозявам, но на тези почти винаги.

Дните, в които не изпитвах нищо по време на тесовете, бях в Пазарджик при роднини. Там така и не можех да се тесвам на спокойствие. Все нещо ме прекъсваше. Я детето, я някой друг. Само рано сурин бях сама, но сутрин по принцип усещанията ми от техниката са по-слаби. От вчера съм в София и съм малко по-добре. Има нещо гнило в Пазарджик (там съм родена), което чака да бъде теснато, но по-нататък.

По време на един сеанс нещо в мен каза "отрежи я" - за раничката, да отида да ме оперират. Направо настръхнах. Това е част от мен, която иска да отиде под ножа. Не ми се описват тук причините, поради които не искам да ме оперират, но никак не искам. Теснах това "желание" за операция. По-точно теснах "страх ме е от гласа в мене, който казва отрежи раничката".
Но по време на други тесвания за раничката оставих този глас да казва "отрежи я" и... стана един малък разговор. "Защо искаш да я отрежа?", "Като я отрежа няма да стане по-добре." Някакси убедих "събеседника" си, че е по-добре да се излекувам "чисто". И след това, в представите ми, тази част, която саботира, като че ли отиде да пази матката от други посегателства. И в следващи тесвания пусках провокативни намеци за рязане, при които саботьорът пазеше и все едно казваше "само през трупа ми".
Чета една книга за биологично динамичното земеделие и убедих този саботьор, че като оздравее матката тя ще има неподозирана плодовитост и ще отгледа най-чистото и прекрасно дете. Саботьорът се съгласи, че след намесата на лекарите това няма да е възможно, както земята след пръскане с отрови не е плодовита. И застана на моя страна.

Преди време един лечител ми беше казал да си представям как ме залива златна светлина отгоре надолу. Тогава никак не ми се отдаде и занемарих опитите. Но сега, по време на тесване, много лесно пускам да тече златна светлина. Пускам я върху цялото си тяло, но върху матката е по-гъста и по-златна :lol:

А ако усетя някой друг саботьор с реплика от сорта на "Още ли я чистиш тая раничка? Аре стига.", веднага го пращам да излива кофи със златна светлина. Излива всяка кофа от различно място в тялото ми. Интересното е, че този саботьор си има образ - приятел, с който бяхме гаджета преди години.

Саботьорът, който казва "отрежи я" е глас отляво, малко над главата ми. Там, където ще ми попаднат пръстите, ако махна за здрасти. А саботьорът с "Още ли я чистиш? Аре стига" е на същото място отдясно.

Последните няколко дена много се разконцентрирам по време на тесване. Уж започвам добре, а след няколко точки се усещам, че мисля за нещо съвсем друго и само механично повтарям напомнящата фраза. И разни представи като златната светлина, саботьор, който излива кофи златна светлина и саботьор, който пази матката ми задържат концентрацията. Също така теснах и това, че се разсейвам.

Други начини, по които се концентрирам.
По време на техниката понякога си представям, че моят мозък се свързва с всички останали и им казва "освобождавам се от раничката на шийката на матката сега". Най-често при тази представа от всички останали преминавам на конкретни познати. И често на гинеколози, с които съм си имала работа.
Представям си, че всички болни клетки се изчистват и се раждат здрави. Отгоре надолу по цялата матка минава една вълна с тази мисъл. Въпреки, че раничката е само на шийката, пускам оздравителната вълна по цялата матка.
Представям си и как раничката изчезва. Отгоре надолу и отвътре навън по цялата матка. А точно на шийката зачервеното място (така, както гинеколожката го нарисува) се превръща в здрава шийка (отново както тя я нарисува). Но тази представа напоследък е избледняла. Не си представям анимацията така живо, както преди седмица.

Един път, когато бях пратила единия саботьор да излива кофи златна светлина, а другия да се грижи за матката, матката все едно им каза "благодаря ви" и малко се поразплаках.

Когато започнах с ТЕС отделих време, в което да си представя, че си говоря с матката и с болното място. Не по време на тесване, а така, само на спокойствие. Представих си разговор с изменените клетки. Защо е станало така, какво искат? Прощавай, прощавам, благодаря и подобни. Тогава им обещах, че няма да пуша повече. Не че пушех много напоследък, но съвсем ги спрях. В интерес на истината от тогава (две седмици) запалих две цигари. Не исках да казвам на братовчедка ми, че съм ги спряла. Имам си вътрешни конфликти и с нея, но ще ги оставя за по-нататък.
Почти всяка вечер се отбивам на гости на матката. Да я видя как е :lol: Извиних се, че съм запалила цигара, но след като го ударих на угризение си казах "я стига" и си дадох позволение да пуша, ако искам. Аз пък не искам. Но очаквам събития, при които може да ми се допуши (гости, общуване). Ще видим.

Разсъждения за ТЕС. Всеки човек иска да има на разположение проефесионален психоаналитик и време, в което да се среща с него. Също така хората знаят кои са им проблемите, но не ги формулират точно, а ги оставят да се въртят съмнително из главите им. Докато пред доктора трябва да назовеш проблемите. И при изричането им половината работа на професионалиста е свършена. Погледнато така аз виждам ТЕС като една прекрасна форма на автопсихоанализа. За да теснеш нещо, трябва първо да го формулираш в разумно изречение. И, както си мислиш, че знаеш точно какъв ти е проблемът, изведнъж сглобяваш толкова сложно и оплетено изречение, че се чудиш как така не можеш да вербализираш усещанията си. След малко лутане проблемът добива форма, казваш го в разбираемо изречение. И това е по-хубаво, отколкото пред психоаналитик (предполагам), защото в неговия кабинет може само да се надяваш той да се размисли върху проблема ти и да го реши. А при автопсихоанализата с ТЕС формулираш проблема, за да го изчистиш веднага, а не за да чакаш някакво разрешение. Това е предимство. Освен това не ангажираш никого, не пътуваш до кабинета на доктора и свършваш работата между другото, в 5-те свободни минути. Такива неща ми се въртят из главата. И всъщност тази тема е част от автопсихоанализата ми. Е, не е съвсем авто, защото Иван помага :D

Публикувано на: 12 Апр 2008 20:32
от ivangp
Кратък отговор на една дълга тема. :)
Всичко което ти действа добре, т.е. чувстваш положителен резултат, е добро. Продължавай да го правиш! (говоря за потупване едновременно с всички пръсти и т.н.)
Авто психоанализата ти е за завиждане. Браво! И с нея продължавай.

Това в което продължаваш да грешиш е че смесваш два метода. ТЕС и визулизация + утвърждения.
При ТЕС може да използваш негативни фрази и визуализации, но само докато правиш ТЕС.

Ако визуализираш и/или утвърждаваш без ТЕС, не използвай изречения и картини в които е включен проблема или думата НЕ, както и лекувам, раничка и т.н. в твоя случай.
Нали обясних горе за розовия слон.

Ако не прилагаш ТЕС, едновременно с визуализациите и утвържденията или вътрешния диалог - визуализирай и утвърждавай само здраве, т.е здраво тяло с всички негови части.
Никакви ранички. Просто спри да я споменаваш и мислиш за тази раничка когато не прилагаш ТЕС.
Всеки път когато мислиш раничка без ТЕС ти я утвърждаваш. Дори да я виждаш как се лекува, тя е там за да бъде излекувана.
Ако я няма във визуализациите ти, няма да има и какво да се лекува.
Много е важно да разбереш тази разлика.

Тъй като стигаш до важни прозрения моята препоръка е докато ти текат тези вътрешни диалози и картини просто си почуквай по точките без да казваш нищо определено. Остави диалога да си тече, картините да си вървят в съзнанието ти и само обикаляй по точките. Не забравяй да включваш и точките на китките, тила и ръба на дланта.
Т.е винаги прави ТЕС за да няма обърване и смесване на два метода.

Вървиш определено в правилна посока. Продължавай в същия дух с лека корекция в походката, ако мога така да се изразя.

:)

Публикувано на: 14 Апр 2008 08:32
от mayadob
ОК, разбирам те напълно и се коригирам веднага :D
ivangp написа:...
Не забравяй да включваш и точките на китките, тила и ръба на дланта.
...
Ръба на дланта каратистката точка ли е? И тя ли да участва в сериите?
Иначе съм добавила китките, тила и под гърдите (от темата "14 стъпки..."). Освен това по главата с две ръце и безименния пръст (също в един клип го видях).

Иване, за розовия слон. В интерес на истината малко ме обърка тогава, но усещах, че писмено трудно ще изясним кой какво иска да каже и реших, че на семинар ще повдигна въпроса.
Ето какво ме обърка. В ТЕС се използват отрицания, а с това убеждение, в което даде примера с розовия слон, че не трябва да се ползват, ме обърка. Сега виждам какво си имал предвид. Отрицания - само по време на ТЕС.

Когато описвам тук какво се случва, има неща, които ми минават през главата, но не искам да ги напиша. След това се опитвам да ги перефразирам и накрая ги написвам така, както са. Това го правя като част от терапията - щом не искам да кажа нещо, значи трябва. От друга страна съм игурна, че за страничния наблюдател тези важни за мен неща не са нищо особено. И от трета страна добре, че ги описвам, защото точно там Иван ми направи корекция.

В някои тесвания наистина стават силни изживявания и тогава, според препоръката, спирам да повтарям напомнящата фраза и само потупвам.

Вчера имах две силни тесвания. Тоест с разреваване.
Първото беше рано сутринта (неочаквано за този час). До сега в мислите си не съм включвала мъжа ми или поне доста малко. Вчера го включих само като образ, казах му напомнящата фраза и той ме прегърна. Довърших потупването ревейки.
Вечерта си представих, че казвам напомнящата фраза на себе си, като се виждах в ключови моменти от миналото. Стигнах до един момент, на който се разревах и пак довърших само с потупване. Този момент е по време на секциото от преди 3 години. Въпросната раничка беше причината за секцио. (За сведение не винаги заради една раничка се прави секцио. В случая беше заради папиломата в тази раничка).
В следващи тесвания нито на мъжа ми, нито на секциото изпитвам нещо. Но сега, докато описвам за секциото... има нещо.

Заради тези силни моменти обикалям в мислите си всичко и всички стига поне малко да имат връзка с проблема. Така се натъквам на разковничета. Не винаги намирам нещо и тогава тесването е по-скучно. Оттук идва едно противоречие. Хем искам тесванията да са силни и интересни, хем предпочитам да са само скучни (тоест всичко да е изчистено).

Публикувано на: 14 Апр 2008 21:51
от mayadob
Стана нещо невероятно :D Много е яко :D

Предистория. Един енерготерапевт (този, който ми каза да си представям, че ме залива златна светлина) върти хората с ръце от разстояние. Много е приятно. Ти се отпускаш със затворени очи и той започва да върти ръце, а ти правиш стъпки напред-дазад, в кръг... А по-раздвижените хора направо си танцуват. Жена му е като акробат. Много е приятно да правиш тези стъпки.

Преди малко се тесвах. На последните 2-3 точки се включи една приятна представа. До сега си бях представяла матката ми, като аз съм около нея. А сега се видях смалена като Алиса и вътре в самата матка. Оглеждах се като в ново интересно място. Но точно тогава ми приключиха точките. Усещах, че е много силно и направих нова 9Г и повторих серията с тази представа. На четвъртата - петата точка се разревах за малко. Беше много интересно вътре. После се промуших през канала към шийката (друго си е да си гледал плакатите в кабинетите на гинеколозите) и погалих шийката с ръце. Тогава точките пак ми приключиха, но започна ново интересно нещо. Започнах да правя крачки, както все едно че онзи човек ме върти. Застопорих се на едно място, за да проверя дали ще продължи и... продължи. Точките ми приключиха и продължих да обикалям само точките на ръцете. Нямам представа в какъв ред съм ги обикаляла. И така си правих крачки в банята от едната стена до другата, до ваната... Със затворени очи. Накрая се разсмях, а то не спира. Чудих се колко време що продължи. И по едно време спрях. Много яко :D

Публикувано на: 15 Апр 2008 06:44
от mayadob
Уау. Много е хубаво. Сега, на първото тесване за днес, пак се въртях. Сигурно 5 минути след техниката се въртях и потупвах точките на пръстите. Самата техника преди това беше без никаква визуализация.
Въртенето, поклащането и ходенето е страхотно. Отпускам се и съм със затворени очи. Не правя никакво усилие, а само наблюдавам на къде ме дърпа. Понякога най-силно ме дърпа ниско в краката и правя крачка. Друг път - горе в гърдите и правя крачка или се завъртам. На няколко пъти само се въртях наляво. Май и малко надясно , не помня. По едно време се замислих защо става така и импулсът замря. Веднага престанах да мисля за обяснение и въртенето продължи. После се завъртя само кръстът ми първо на едната, после на другата посока. А накрая доста време се въртях пак само в кръста, но само наляво. Стана доста силно. В един момент спрях и импулсът не се обнови веднага. Тогава ми стана приятно да приключа и не изчаках да видя дали ще има нов импулс.


Като тийнейджърка ходех на йога. Йогата беше неделя сутрин и често там си почивах след купон. Бях доста гъвкава и дихателните упражнения ми бяха любими.
Една-две години след това, като младя студентка, постоянно се чепатех. Не се минаваше междучасие, в което да не си разтягам краката и ръцете. Правех го по вътрешна необходимост. Е, сигурно ако правех гимнастика вкъщи, нямаше да имам нужда след това, но винаги мързелът си е казвал думата.
Постепенно тази вътреша нужда изчезна. Много рядко след това съм изпитвала порив да се разтягам. Но ето, че наскоро пак започнах. И то неустоимо. И тук идва предимството на това, че съм ходила на йога. Тялото ми познава положенията, в които може да застане. Познава и дихателните упражнения. Аз не мисля и не управлявам. Само чакам и наблюдавам какво ще направя.
Ето, например снощи. Обличам си пижамата, но докато я държа в ръце, започвам да я ползвам като инструмент за разтягане. Въртя си ръцете, хванала блузата и разтягам ръце, рамене и гръб. Не мога да спра. Става късно и трябва да приспивам детето, но не мога да приключа. Казвам си "Майната му, и друг път е заспивал късно, нека си играе детето, така хубаво си кара колите." Накрая все пак се обличам и слагам детето да легне, но започва нова серия. Крака. Айде още малко игра в леглото. Лягам си на единия крак, а детето си кара колите по мене. Не зная колко време седя така. После на другия крак, като очаквам да седя същото време, но не, само за секунди. Накрая съм готова и лягаме да четем обещаните приказки. Да, ама точно сега ми започвали дихателните упражнения. Непреодолимо желания да се пренапълня с въздух и след това да го избутам надолу. След като го направих си спомних, че това сме го правили на йогата. Прочитаме все пак приказките, а левият ми крак се сгънал и продължава да се разтяга. После десния, но на него не му е удобно, затова се понамествам. И накрая идва мъжът ми да ни се скара защо не сме си легнали, а детето му казва, че защото мама прави гимнастика. Не се разсърдих от това, че мъжът ми се скара :D

Подобна е ситуацията с алтернативните лечения. От малка разполагам с необходимата литература. Но по-скоро чаках майка ми да ми разкаже някоя здравословна книга, отколкото да я прочета. Така се запознах с някои основни теории. Всички книги за хранене от Пол Брег до Лидия Ковачева, уринотерапия, Мантак Чиа, Дон Хуан, До ИН, Йога, Силва...
Бях млада и живеех като млад човек. Повече купони и по-малко учене. Не веднъж започвах да чета някоя здравословна книга, но стигах до малко след предговора. Даже пробвах да правя някакви упражнения по Мантак Чиа, но само веднъж. Тогава си казах, че ако ме чукне нелечимата, зная къде са книгите, ще ги прочета, няма как.
Ето ме сега, чукнала ме е нелечимата и тези книги наистина са интересни. Стигам до доста след предговора. :D
Но и тук, както при йога упражненията, миналото си казва думата. Мозъкът ми е запознат отдавна с тази информация и лесно приема и отсява всякакви алтернативни идеи. Пък и в една от книгите прочетох, че младите хора имат нужда от храна, а след това имат нужда от ци. И затова младите не се интересуват от книги за енергии и медитации. След което напълно се успокоих и си казах, че съм в нормата :D

Публикувано на: 15 Апр 2008 19:14
от mayadob
ОК. Аз продължавам да си "обсъждам"

Останалите тесвания днес бяха с постоянно "танцуване". Още като започна декларацията и ме повлича насам-натам. По едно време импулсът се стабилизира и започнах само въртене в кръста или само една вълна, която камшично минава от краката до главата отзад. И тази вълна се повтаря равномерно. Май на всяка точка по веднъж. Поклащанията ги усещам като че ли съм растение в морето и водата го люлее. С тази разлика, че от време на време правя по някоя крачка.

На едно тесване детето дойде да ми пречи. Като че ли от него се притесних и несе отпуснах да се разхождам из цялата баня. Та тогава започнаха тези серии, в които краката ми са на едно място, а само тялото се люлее.

А някои тесвания, които правих в колата бяха с поклащане от кръста нагоре.

Публикувано на: 17 Апр 2008 21:06
от mayadob
У свекърва ми има котка. Веднъж се тесвах в една стая и се поклащах. Котката дойде да мяучи пред стаята. Поклащанията станаха много насечени и неприятни. Спрях за малко, докато котката се разкара. Нямам обяснение, но с котката не сме в много добри отношения.

Пак имам проблем с концентрацията. Но, когато се съсредоточа, поклащанията стават по-силни и правя стъпки.

За саботьорите и гласовете. Последният глас, който ми каза нещо беше в момента, в който бях стигнала в настройката до "и се освобождавам". Тогава нещо в мен каза "А, дано".
Саботьорите престанаха да саботират. Има си ги, но ролята сега им е да аплодират процеса и да наблюдават :)

Публикувано на: 18 Апр 2008 08:51
от ivangp
Справяш се отлично.
Точката на ръба на дланта е същата която използваш за Настройката.
Когато правиш ТЕС и ти "свършат точките", не спирай, а просто продължавай отначало, т.е. почвай нов кръг!