Дневник. Това-онова

[ivangp]

Мая, не знам какво е намерила Алиса и какво си правила, но това което описваш не е РЕАТ. В РЕАТ няма аспекти. От Живорад знам, че има някакви руски сайтове на които неговата система/техники са видоизменени и описани като нещо различно, даже май мислеше да се съди с някакъв руснак.
Освен това дори с оригиналната система Първичните Противоположности не могат да бъдат открити самостоятелно. Поне така казва Живорад. Всички други противоположности могат, но не и първичните. За тях, трябва друг да ти води процеса и то най-добре, човек който знае и разбира тънкостите на процеса. Дълбокият РЕАТ е най-трудната и най-ефективната от техниките на Живорад. И там има доста важни моменти, които не могат да се усвоят от книга. Дори от книгите на Живорад. Казвам го от собствен опит. Аз първо пробвах с инфо от нета, после му четох книгите и пак като отидох на обучение научих толкова много нови неща, че наистина видях разликата.

[гената]

Както се казва,друго си е да се научи от първа ръка!

[mayadob]

Наистина Алиса не ми каза за аспекти, но не помня какъв термин използваше и аз помислих, че става въпрос за аспекти.
Така или иначе това, което правих вчера, беше невероятно и наистина протече по-разлино от нормалния ТЕС. Освен това вече имах сериозна нужда от един обзор на всичко, което съм тесала последните месеци (почти година вече).

Бих описала какво правих. Но не за да изясняваме сега кое е ПЕАТ и кое не. На семинара ще стане по-светло
Просто сега не ме свърта да не пробвам това, което съм подразбрала. Преди това пък пробвах нещо като техниката на конфликта с идея да предусетя какво може да ни очаква на семинара.
И така - вчера. Започвах с "Въпреки че..." с пръсти на тимуса. След това задържах пръсти на точката в началото на веждата и започвах да мисля за проблема, докато се изчерпи. Изчерпването ми ставаше с обикаляне по аспектите, които съм описала. После задържах пръсти на ръба на окото и пак се изчерпвах. И след това същото на точката под окото. И така цял ден.
Много ми хареса да мисля, докато държа само една точка. Малко като в ТАТ. По-спокойно ми върви мисленето. Като че ли потупването малко разсейва, а така се концентрирам по-дълбоко.
По време на нагнетяването и след това на освобождаването на някой аспект ожаднявах бързо и силно. Ожаднявах направо болезненео, особено ако и кърмех в този момент.
Освен това в легнало положение обикновено ми е трудно да потупвам всички точки и държането само на една ми дойде адски удобно. Няколко пъти ми мина през акъла какъв мързеливец е Живорад и "С мързел към прогрес"
И така вечерта вече държах всяка от точките и не можех вече да мисля за проблема. Напъвах се, когато стигнах до извода, че страдам, когато съм слаба и се чувствам добре, когато съм силна.
И т.н. не мога да продължа сега.

[mayadob]

Сега разбирам, Иване. Искаш да кажеш, че това, което описва МаджикУоман е след обединяване на първичните противоположности, което не се прави самостоятелно. А аз най-много да съм обединила някои други, не първичните и затова ефектът не е същият.
Но пък си мисля... ако можеш да пуснеш някоя сламка за домашна работа преди семинара
Има ли нещо, което можеш да опишеш сега и с което си струва да се упражняваме сами?

[ivangp]

Ами обедиянвай си други противоположности, както досега. Кой знае, , не правейки нещата точно, както ги е описал Живорд, може да стигнеш до някоя нова техника. Нали знаеш, Неволята учи.
Аз например си стигнах до мой вариант на КР, който според мен работи по-добре от оригинала. Още е в процес на изпитания, но все пак мисля, че има голям потенциал.

Съжалявам, но не мога да пусна сламки във форума. В момента единственият ми източник на доходи са книгата и семинарите. Доста пари хвърлих по семинари аз самият и сега трябва да ги избивам, а сметките си вървят.
Също мога да ти предложа да поработиш върху нетърпението си.

А всъщност ето ти една сламка, упражнявай се в приемане, непривързване и несъпротива на хора, събития, ситуации, предмети.

[mayadob]

...
А всъщност ето ти една сламка, упражнявай се в приемане, непривързване и несъпротива на хора, събития, ситуации, предмети.

Благодаря.
Не зная как хората се упражняват в това. Подобни съвети се дават по книгите, но наистина не ми е ясно какво правят хората, за да постигнат несъпротива на събития, например. Докато при мен наблюдавам, че всичко това се получи от само себе си като страниче ефект след много, много тесане. Един ден просто забелязах, че оставям събитията да се случват. Осъзнах, че до преди това, много от нещата, които съм оравила, са били с цел да насоча събитията в някаква посока, която съм имала за правилна. Оказа се, че най-правилните събития се случват, когато нищо не правя. По това време си направих изводите за желанието за контрол. Увлечена в тези разсъждения по това време писах на Вяра, че има проблем с желаниетоза контрол - когато тя не искаш да си вземе якето, за да не разсейва Ники и Алиса на една наша среща, сигурно запознатите се сещат. После обещах да пиша повече по темата, но така и не стигнах до там.

[mayadob]

...
Също мога да ти предложа да поработиш върху нетърпението си.
...

Нетърпението ми е сладко очакване.
Имам си сериозни (за мен) причини да ровя от сега.
Първо, когато човек получава нова информация, успява да усвои някакъв процент от нея. Ако обаче преди семинара натрупам опит, новата информация ще бъде по-малко и съответно усвоената ще е повече
И второ, покрай Лъчко няма да мога да присъствам на всичко, затова гледам да съм по- в час.

[nikimm]

Мая, това приемане и несъпротива, става абсолютно съзнателно (ако говорим за упражнението). Аз го правя, като пробвам да се отпускам като парцал в ситуации . Според мен КР доста помага за това, защото там наблюдаваш. Абе пътища много , само ти хвърлям сламки и аз .

[mayadob]

Мая, това приемане и несъпротива, става абсолютно съзнателно ....

Убедена съм в това. Просто стана така, че случайно ми дойде. И след това се замислих, че човек може да теса умишлено в тази посока.

[mayadob]

На коледното парти Иван ни посъветва, след като изчистим някой проблем, да разчистим с проксита и всички замесени. И така днес реших да довърша работата след последното разчистване - това, дето го свързах със силата и слабостта.
Започнах тесайки да мисля кой може да е замесен. Мъжът ми и синът са ясни. Първо се разтърсих да видя дали няма други. Излезна ми баща ми. Реших да опипам почвата и да видя какво ще излезне преди да правя прокси и изобщо да реша дали да правя. И така тесах си и си мислих за баща ми и връзката му с моя проблем. Нямаше нищо конкретно, когато просто се разревах. Така се разревах, че ми стана смешно. Посмях си се и после пак пуснах рева. Та това ми беше интересно - как спирам емоцията, за да се посмея малко и после пак я пускам. Като на театър.

Иначе още съм добре. Казвам още, защото вече доста пъти изчиствам нещо, минавам от силната страна,чувствам се супер, после се нареждат няколко малки пробойни, накрая рухвам и отивам на страната на слабостта, където се чувствам гадно. И започвам отначало. Истина е, че интензитетът на гадното става все по- и по-малък. Чакам времето, в което гадното няма да ме връхлита и да ме работи. По-точно тайно се надявам да съм в това време.

За сега съм установила нещо интересно за изтесаните емоции. Най-добър е примерът с гнева. Преди да изтесам гнева, се ядосвах против волята си. Гневът ме връхлиташе и бях безпомощна. Осъзнавах, че се държа гадно и правя глупости, от което ми ставаше още по-гадно. После имах известен период на изтесване. Сега отново проявявам гняв, но разликата е от земята до небето (имам чувстовото, че май съм го описвала това, но не помня и затова ще довърша.)
Сега владея гнева си и го проявявам напълно контролирано. Например, когато съм много изморена и нямам сили да обгрижа Яна, а тя си прави оглушки и иска внимание. Тогава виквам гневно и тя става чевръста и прави (или не прави) това, което съм била поискала. Но с това разгневяване не изпитвам тормоз, не ме яде отвътре и не ме работи. Вътрешно запазвам спокойствие. След викването веднага мога да съм добра и любвеобвилна, което е особено удобно ако съм прекалила и детето се е стреснало.
И така, в двата случая все е гняв, но усещанията отвътре нямат нищо общо. Само думата, с която го наричам е една и съща. Беден ни е речникът.

[mayadob]

Нали се наблюдавам в различни ситуации. Днес имах една ситуация. Чак ме втресе и сега настивам.
Ето какво стана. Както ми е хубаво от последното освобождаване, имам още по-голямо желание да прекарвам времето си в приказки (с големи хора, не с малки деца). А големи хора се намират навън или... другата възможност е вкъщи, където все попадам на мъжа ми, защото няма друг
Трудно ми е, но почти на всяко изречение с него се питам - мога ли това да не го казвам. И, ако мога, гледам да си замълча (не успявам винаги). Защо правя така - защото си го знам, той не може да говори. Или поне не може с жена си. Като последното още повече ме изкарваше от релси - с други хора по- си говори, а с мен - не. И при тази оскъдна информация, която обменяме пак се заяжда, обижда ме при най-малката възможност и изобщо провеждаме кратки, злобни разговори. Сигурно сега излиза по-гадно, отколкото е наистина. Защото все пак аз съм напълно спокойна и цялата помия просто си изтича в нищото.
И така днес си говорихме малко повече. От което ми се подпали желанието да говоря много повече. Следваща стъпка - непоносимост към Яна и всичко, което тя ми говори. И следваща - втресе ме. Втрисането беше червената лампа, която ме накара да върна назад събитията и да си направя този анализ, който описвам тук. Разтесах се. Назовах проблема с това, че страдам от това, че нямам възможност да говоря с големи хора. Но постоянно навирах носа си в стария проблем - а дали не страдам от това, че мъжът ми ми натиска спусъка? Но минах суха през проверката - чудех се "какъв спусък", за какво натискане става въпрос? Не, той не ми натискаше спусъка и не ми ставаше гадно от неговото лошо настроение, от заяждането или обиждането му. И така, върнах се вече по-сериозно на разговорите с хора.
Тесах и си казвах проблема. В един момент ми изникна метафоричното обяснение - все едно, че съм гладна, искам да ям, а пред мен има само счупени орехови черупки. И тук малко спрях, за да помисля как да продължа. Казах си да мина на метафората. Но веднага си помислих, че нищо няма да стане с нея, защото... и аз не знаех защо.
Отклонение: В този момент за миг си спомних как Иван работи с метафора с една жена на благотворителната ТЕС презентация. Не зная какво стана с жената и нейния проблем след това, но работата на самата среща беше впечатлителна. Хем вече знаех за метафорите, но тази демонстрация ме спечели в тяхна полза.
Продължение: Заради въпросната демонстрация се накарах със силата на разума си да премина върху метафоричното ми обяснение. И така стана супер. Разказвам с малко съкращения:
Първо ореховите черупки бяха гадни, костеливи, скачаха към мен и издаваха гадни, хапливи звуци. Изневиделица ми се появи един чук, с който ги смазвам и те стават на прашинки... и така 10 пъти (имаше един виц за тъщи, който звучи подобно ) После чукът на всяко удряне ставаше все по-голям и по-голям. След това ореховите черупки започнаха да се държат хапливо помежду си, без да ме поглеждат. Вече не исках да ги смазвам, но спонтанно ги забърсах с ръката си и ги избутах да паднат от масата. Това само веднъж. После те пак се хапеха помежду си и аз ги покрих със стъклен похлупак, за да не ги чувам и изведнъж "Тряс" пак се появи един чук, с който счупих похлупака. След това черупките просто си седяха. И след още малко изобщо не можех да си ги представя, а метафоричното ми изречение беше празно от съдържание.
Та това за сега. Чувствам се спокойно от това, че няма с кого да говоря. Не зная дали ще продължа да тесам. Тоест дали ще излезне нещо друго.
Втрисането ми продължава. Предполагам, че до утре, най-късно вдругиден трябва да е минало.

Сетих се още две проверки на предишния проблем. Вчера мъжът ми се скара на сина ни. Изобщо не ме изкара от релси. Само го чаках да свърши по-бързо, за да успокоя детето. До тук и друг път сим стигала, но сега се надявам повече да не се връщам в "гадното".
И другата проверка. Сега, като ме втресе, исках да предам Яна на мъжа ми и да си почина, да подремна или да се изкъпя. Казах му, че не мога и искам да я гледа малко. Но той нещо скъса лентата и се ядоса. Накрая Яна дойде при мен да й ближа раните. Тоест, вместо да се облегна на мъжа ми и да разчитам на него в момент на слабост, той ме оставя да пропадна. Но този път не беше пропадане. Просто приех, че точно сега няма да си почивам и гушнах Яна.
Ох, като си спомня как съм падала, когато не можех да се облегна на него при нужда...

[nia]

Майче, потърси баланса сила-слабост във връзката със съпръга ти по същия начин по който го търсиш в себе си, аз лично дори не мога да повярвам така като те чета, че като балансираш само себе си успяваш да подхраниш (засилиш) пламъка. Съжалявам, че съм такъв песимист, но за мен това, което правиш ми изглежда като абстрахиране от действителността, което сигурно ти помага да се чувстваш по-безразлична спрямо това, което получаваш (или не получаваш, а очакваш от другия човек в тази връзка), но за пламъка - той не се храни от безразличие.
Мисля, че първо трябва да си зададеш въпроса какво търсиш да постигнеш във връзката с това, което правиш - спокойствие и безразличие или нещо повече ..... Не вярвам някакси, че търсиш безразличие.

[ivangp]

А пък според мен много добре си действаш, Мая.
Всичко което се случва в моя свят е там за да ми покаже къде АЗ имам нужда от промяна. Като променя себе си променя се и света ми. В края на краищата аз го създавам. Аз привличам хора и ситуации за да ми натискат бутоните.
Поне в това вярвам АЗ.

[MagicWoman]

Аз например си стигнах до мой вариант на КР, който според мен работи по-добре от оригинала.

Само трябваше да добавиш "при мен". Явно си измислил по-лесен вариант за теб.

[nia]

Всичко което се случва в моя свят е там за да ми покаже къде АЗ имам нужда от промяна. Като променя себе си променя се и света ми. В края на краищата аз го създавам.

Толкова неверояртно хубаво и същевременно невероятно трудно за постигане ми звучи това погледнато по-глобално, в рамката на живота, че ми предизвика онова старо усещане за безпомощност, което бях позабравила. Усещането колко трудно е да откриеш и да се отдадеш на това за което си предназначен. Знам, че това е нещото (предназначението), което носи най-истинската хармония, но и нещото, срещу което имаме най-големите възможни ПО-та и цялата тази необходима борба .... а кога ще си починем и ще се порадваме на постигнатото до тук, Иване. Искам да се радвам на живота почивайки си, а не докато тесам следващото, даже не мога така.