- пробвала ли си с това, че не можеш / не искаш да преглътнеш мълчанието?Дневник. Това-онова
Майче, продължи си в този дух на размисли, пиши го, ако ти е по-добре, все ще стигнеш до нещо, което предизвиква това, което се случва между вас, особено пък след като това не е по начало, не е било даденост. Само не се фокусирай толкова върху това, какъв е станал той, а по-скоро върху това, как се е развивала връзката като цяло, защото връзката е един общ организъм и не можеш да го разглеждаш на части (ти и мъжа ти по отделно), връзката е взаимодействие. А дори и да ти се иска да делиш, каква би могла да е ползата?
А и знаеш, че не е задължително корена да е негативно нещо от миналото ти, може да е и нещо прекалено позитивно, по което копнее подсъзнанието ти сега, защото му липсва (маяк). Не искам да кажа, че не трябва да харесваме хубавите си спомени, а че те също може стъпчица по стъпчица да са объркали нещата между вас, а сега да наблюдавате ефекта на лавината.
А и знаеш, че не е задължително корена да е негативно нещо от миналото ти, може да е и нещо прекалено позитивно, по което копнее подсъзнанието ти сега, защото му липсва (маяк). Не искам да кажа, че не трябва да харесваме хубавите си спомени, а че те също може стъпчица по стъпчица да са объркали нещата между вас, а сега да наблюдавате ефекта на лавината.
Вижте сега. Аз това, че няма нормална комуникация с мъжа ми отдавна съм го изтесала. И да се появи нов аспект, съм готова да го посрещна. Тоест - това не ми е проблем вече. Просто се похвалих, че започвам да бера плодовете на моя труд върху този проблем.
Бисквитке, гърлото сега не е свързано с мъжа ми. Темите за гърлото сега и за разговорите с мъжа ми просто се преплетоха.
Бисквитке, гърлото сега не е свързано с мъжа ми. Темите за гърлото сега и за разговорите с мъжа ми просто се преплетоха.
Окmayadob написа:Вижте сега. Аз това, че няма нормална
Бисквитке, гърлото сега не е свързано с мъжа ми. Темите за гърлото сега и за разговорите с мъжа ми просто се преплетоха.
Чела ли си книгата на Деби Шапиро "Тялото ви говори"? Ако имаш интерес, след малко мога да напиша какво казва тя за гърлото.
Гърло
Гърлото е мястото, където преглъщаме храна, вода и въздух - трите съставки, необходими за поддържане на главата. Но функцията на гърлото е двупосочна - то има роля и в изразяването. Не само преглъщаме или поемаме действителността и всички противоречиви чувства, които вървят с нея, но и изразяваме нашите чувства в отговор на тази действителност.
Възпалено гърло
В гърлото ние преглъщаме въздействието на онова, което се случва в живота ни, затова проблемите тук говорят за страх или раздразнение. Освен това оттук говорим и споделяме чувствата, мислите и тревогите си. Ако сме в конфликт в това изразяване, можем да получим възпаление на гърлото. Какво всъщност ви дращи гърлото? Преглъщате ли нещо, което ви дразни и ядосва? Какво ви е толкова трудно да приемете? Какво ви е заседнало в гърлото? Някой дави ли ви или се чувствате задавени от собствените си чувства? Сдържате ли чувства като гняв, раздразнение, неудовлетворение или вина, от страх да ги изразите, и междувременно натрупвате енергия в гърлото? Какво бихте искали да кажете? И на кого? От какво се нуждаете, за да успокоите и облекчите гърлото си?
Гърлото е мястото, където преглъщаме храна, вода и въздух - трите съставки, необходими за поддържане на главата. Но функцията на гърлото е двупосочна - то има роля и в изразяването. Не само преглъщаме или поемаме действителността и всички противоречиви чувства, които вървят с нея, но и изразяваме нашите чувства в отговор на тази действителност.
Възпалено гърло
В гърлото ние преглъщаме въздействието на онова, което се случва в живота ни, затова проблемите тук говорят за страх или раздразнение. Освен това оттук говорим и споделяме чувствата, мислите и тревогите си. Ако сме в конфликт в това изразяване, можем да получим възпаление на гърлото. Какво всъщност ви дращи гърлото? Преглъщате ли нещо, което ви дразни и ядосва? Какво ви е толкова трудно да приемете? Какво ви е заседнало в гърлото? Някой дави ли ви или се чувствате задавени от собствените си чувства? Сдържате ли чувства като гняв, раздразнение, неудовлетворение или вина, от страх да ги изразите, и междувременно натрупвате енергия в гърлото? Какво бихте искали да кажете? И на кого? От какво се нуждаете, за да успокоите и облекчите гърлото си?
Рамената
По принцип рамената са мястото, където „нарамваме отговорностите си”. Когато мъкнем проблемите на околните и поемаме чужди товари, тази отговорност може да ни натежи. Това може да бъде начин да избягаме от собствените си проблеми: потънали в задълженията си към околните, да не ни остава време за себе си. Схванатите рамена показват, че носите твърде голямо бреме. Грижите ли се за собствените си нужди? Възможно е да не искате да кажете: „Моля ви, погрижете се за мен, обградете ме с нежност и внимание”. Отдавна ли мъкнете проблемите на околните? Има ли нещо или някой, от който трябва да се отърсите?
Тази част от тялото е нашият център на действието. От рамената нашата дейна и градивна енергия протича към ръцете и дланите, откъдето се излива в нашите действия в света. Това важи както за работата, която вършим, така и за начина ни на живот – какво правим с времето си, с взаимоотношенията си или дори с чувствата си. Рамената се схващат и сковават, когато не изразяваме истинските си нужди, когато правим неща, които не би трябвало, когато ни се струва, че вършим прекалено много неща или когато се страхуваме да посегнем към света и предпочитаме да се свиваме в безопасността на нищоправенето. Напрежението ограничава потока на енергия и чувства. Малцина от нас правят онова, което наистина искат. Но когато системно поставяме чувствата на другите хора на първо място, собствената ни активност замръзва. Рамената са мястото, където се блокира тази енергия на действието. Вижте какви малки промени можете да направите, за да започнете да вършите онова, което наистина искате.
Сърдечната енергия се качва в рамената, а оттам се манифестира в ръцете ни - чрез прегръщането и докосването. Което трябва да е деликатна изява, но често по пътя има препятствия, които причиняват болка и схващане. В рамената могат да се появят конфликти, ако прегръщаме не когото трябва или усещаме, че опитите ни за сближаване срещат отпор, или се боим от интимността. Това може да се прояви в схванато рамо, при което даваме или получаваме студенина.
Когато се страхуваме, рамената ни се повдигат нагоре. Ако това продължи дълго, раменните мускули се сковават в това положение. С усвояването на позата се утвърждава и нагласата, която я съпътства. Прегърбените рамена показват желание да защитим сърцето или гърдите, като се затваряме; докато изпънатите назад рамена с изпъчен гръден кош показват фалшива сила, която често прикрива дълбок страх. Изтеглянето на рамената назад е и начин да въздържим чувствата си, особено желанието да протегнем ръка, за да докоснем и помилваме.
По принцип рамената са мястото, където „нарамваме отговорностите си”. Когато мъкнем проблемите на околните и поемаме чужди товари, тази отговорност може да ни натежи. Това може да бъде начин да избягаме от собствените си проблеми: потънали в задълженията си към околните, да не ни остава време за себе си. Схванатите рамена показват, че носите твърде голямо бреме. Грижите ли се за собствените си нужди? Възможно е да не искате да кажете: „Моля ви, погрижете се за мен, обградете ме с нежност и внимание”. Отдавна ли мъкнете проблемите на околните? Има ли нещо или някой, от който трябва да се отърсите?
Тази част от тялото е нашият център на действието. От рамената нашата дейна и градивна енергия протича към ръцете и дланите, откъдето се излива в нашите действия в света. Това важи както за работата, която вършим, така и за начина ни на живот – какво правим с времето си, с взаимоотношенията си или дори с чувствата си. Рамената се схващат и сковават, когато не изразяваме истинските си нужди, когато правим неща, които не би трябвало, когато ни се струва, че вършим прекалено много неща или когато се страхуваме да посегнем към света и предпочитаме да се свиваме в безопасността на нищоправенето. Напрежението ограничава потока на енергия и чувства. Малцина от нас правят онова, което наистина искат. Но когато системно поставяме чувствата на другите хора на първо място, собствената ни активност замръзва. Рамената са мястото, където се блокира тази енергия на действието. Вижте какви малки промени можете да направите, за да започнете да вършите онова, което наистина искате.
Сърдечната енергия се качва в рамената, а оттам се манифестира в ръцете ни - чрез прегръщането и докосването. Което трябва да е деликатна изява, но често по пътя има препятствия, които причиняват болка и схващане. В рамената могат да се появят конфликти, ако прегръщаме не когото трябва или усещаме, че опитите ни за сближаване срещат отпор, или се боим от интимността. Това може да се прояви в схванато рамо, при което даваме или получаваме студенина.
Когато се страхуваме, рамената ни се повдигат нагоре. Ако това продължи дълго, раменните мускули се сковават в това положение. С усвояването на позата се утвърждава и нагласата, която я съпътства. Прегърбените рамена показват желание да защитим сърцето или гърдите, като се затваряме; докато изпънатите назад рамена с изпъчен гръден кош показват фалшива сила, която често прикрива дълбок страх. Изтеглянето на рамената назад е и начин да въздържим чувствата си, особено желанието да протегнем ръка, за да докоснем и помилваме.
Бисквитке, балгодаря. Знаеш ли, че имаше една тема за причините за заболяванията. Ще е добре да копнеш и там тия работи, така и така си ги написала. Ще взема да я потърся, ако не я намериш.
Днес гърлото ми мина за известно време и пак малко се върна.
Оказа се, че все пак имам какво още да изтесам покрай корена на проблема - един разговор. Беше ми проблем това, че участвах в разговора - изтесах го. Самата болка - приех я. Но е останал един аспект - това, че изобщо беше започнал разговорът.
Днес тесах и визуализирах как отново водя онзи разговор така, както искам да се проведе. За известно време напълно ми мина болката. Пак се чудя защо се върна.
Днес гърлото ми мина за известно време и пак малко се върна.
Оказа се, че все пак имам какво още да изтесам покрай корена на проблема - един разговор. Беше ми проблем това, че участвах в разговора - изтесах го. Самата болка - приех я. Но е останал един аспект - това, че изобщо беше започнал разговорът.
Днес тесах и визуализирах как отново водя онзи разговор така, както искам да се проведе. За известно време напълно ми мина болката. Пак се чудя защо се върна.
Тази ли е:mayadob написа:Ще взема да я потърся, ако не я намериш.
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... E5&start=0 ?
Имам да пиша, а никак не ми идва. Ще се пробвам да опиша какво става напоследък.
Агресията.
Първата форма на гнева, с която работих, беше гняв от недоволство. След известни трансформации стана гняв, който представлява чисто желание за агресия. Когато се случи, имам силни усещания в ръцете, краката и ченето. Искам да удрям, да ритам, да хапя и разкъсвам. Тесайки пускам всички усещания. В първия момент ми излиза усещане за това как захапвам този, който ме е ядосал (някое от децата), след това детето изчезва и имам усещането, че със зъбите си мачкам някакво уловено и убито животно. Тази представа ми се появи няколко пъти, докато тесах. Затова реших, че тази чиста агресия си е просто ловецът, който е заложен у хората по начало.
Няколко пъти се случваше едно и също с усещанията в ченето:
Правя дълбок ПЕАТ, усещането се разделя - в лявата част на ченето спокойствие, а в дясната - напрежението от желание за захапване. Обединявам и след това остава напрежението в областта на горни и долни предни два зъба. И от там няма мърдане.
Вчера пак тесах за напрежението в челюстта. Започнах да правя ЕТ. Тръгна да се точи нагоре и излизаше през челото. Но не свършваше. Помислих си, че може да има някаква връзка, енергийна нишка, през която постоянно да се зарежда (предния ден бях на семинар за работа с прана и това ми беше прясно в главата). Започнах да проверявам с махало. Накрая стигнах до там, че има връзка, но не с човек, а с нещо в миналото. Не задълбах много в доуточняване, освен, че това минало не е от тоя живот. След това спрях да разпитвам. Представих си пред мен едно кълбо. Нарекох го, че то е миналото, от което напрежението ми в челюстта се зарежда и прекъснах връзката между мен и кълбото - с махови движения на ръката, все едно, че режа с меч. След това пак направих ЕТ за напрежението. Този път тръгна надолу. Споменавам го, защото ми стана много интересно как посоката на източване се смени. Изтече и приключи. Днес имам усещания в челюстта, но не е същото напрежение. Или поне агресията не се проявява в челюстта. Не знам какво става, но има раздвижване.
След доста изчиствания до сега все си мислех, че трябва да мина някакъв тестов период, в който нежеланите обстоятелства да не се проявяват и да ги обявя за приключени. Започнах да гледам по друг начин сега. Ето, например, след изчистването на напрежението в челюстта имам някакво усещане, че скоро няма да имам проблем с нея - периодът, който до сега ми беше тестов. И чакам да видя в по-далечен план как ще се развият нещата.
Останала ми е агресията в ръцете и краката. Например, когато Яна се разпищи. До вчера ми се включваха усещанията в ръце, крака и челюст. Днес ми се включват ръце и крака. Но нямах време да работя по тях.
Работя по тялото си - отслабване, фигура. Има раздвижване, но сега не ми се пише.
Агресията.
Първата форма на гнева, с която работих, беше гняв от недоволство. След известни трансформации стана гняв, който представлява чисто желание за агресия. Когато се случи, имам силни усещания в ръцете, краката и ченето. Искам да удрям, да ритам, да хапя и разкъсвам. Тесайки пускам всички усещания. В първия момент ми излиза усещане за това как захапвам този, който ме е ядосал (някое от децата), след това детето изчезва и имам усещането, че със зъбите си мачкам някакво уловено и убито животно. Тази представа ми се появи няколко пъти, докато тесах. Затова реших, че тази чиста агресия си е просто ловецът, който е заложен у хората по начало.
Няколко пъти се случваше едно и също с усещанията в ченето:
Правя дълбок ПЕАТ, усещането се разделя - в лявата част на ченето спокойствие, а в дясната - напрежението от желание за захапване. Обединявам и след това остава напрежението в областта на горни и долни предни два зъба. И от там няма мърдане.
Вчера пак тесах за напрежението в челюстта. Започнах да правя ЕТ. Тръгна да се точи нагоре и излизаше през челото. Но не свършваше. Помислих си, че може да има някаква връзка, енергийна нишка, през която постоянно да се зарежда (предния ден бях на семинар за работа с прана и това ми беше прясно в главата). Започнах да проверявам с махало. Накрая стигнах до там, че има връзка, но не с човек, а с нещо в миналото. Не задълбах много в доуточняване, освен, че това минало не е от тоя живот. След това спрях да разпитвам. Представих си пред мен едно кълбо. Нарекох го, че то е миналото, от което напрежението ми в челюстта се зарежда и прекъснах връзката между мен и кълбото - с махови движения на ръката, все едно, че режа с меч. След това пак направих ЕТ за напрежението. Този път тръгна надолу. Споменавам го, защото ми стана много интересно как посоката на източване се смени. Изтече и приключи. Днес имам усещания в челюстта, но не е същото напрежение. Или поне агресията не се проявява в челюстта. Не знам какво става, но има раздвижване.
След доста изчиствания до сега все си мислех, че трябва да мина някакъв тестов период, в който нежеланите обстоятелства да не се проявяват и да ги обявя за приключени. Започнах да гледам по друг начин сега. Ето, например, след изчистването на напрежението в челюстта имам някакво усещане, че скоро няма да имам проблем с нея - периодът, който до сега ми беше тестов. И чакам да видя в по-далечен план как ще се развият нещата.
Останала ми е агресията в ръцете и краката. Например, когато Яна се разпищи. До вчера ми се включваха усещанията в ръце, крака и челюст. Днес ми се включват ръце и крака. Но нямах време да работя по тях.
Работя по тялото си - отслабване, фигура. Има раздвижване, но сега не ми се пише.
-
bicicleta1
- Участник
- Мнения: 16
- Регистриран на: 03 Юни 2011 14:57
Мая, супер, браво. Благодаря ти за тази идея. Страхотно се получава наистина!mayadob написа:В йога има едно упражнение - да си представяш, че дишаш през някоя част на тялото. Направих по този начин ТЕС. Само нстройката и 9Г ги направих както обикновено, но потупването на точките замених с вдишване и издишване през тях.
Много ми допадат твоите начини, вероятно ще ти пиша пак и за други неща и ще те питам за някои.
Поздрав
Леле, това даже съм го забравилаbicicleta1 написа:Мая, супер, браво. Благодаря ти за тази идея. Страхотно се получава наистина!mayadob написа:В йога има едно упражнение - да си представяш, че дишаш през някоя част на тялото. Направих по този начин ТЕС. Само нстройката и 9Г ги направих както обикновено, но потупването на точките замених с вдишване и издишване през тях.
Много ми допадат твоите начини, вероятно ще ти пиша пак и за други неща и ще те питам за някои.
Поздрав
Благодаря, че ми го припомни