Дневник. Това-онова

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
paraboloid
Напреднал
Мнения: 369
Регистриран: 24 авг 2011 16:18

Мнениеот paraboloid » 23 ное 2011 16:00

Гена, нищо лично, много е симпатичен ентусиазмът ти, независимо какво прикрива..., но правиш страшно дълги постове с цитати от най-разни източници. По-полезно и за теб, и за четящите тук, би било твоето собствено мнение, или преживяване, или ако щеш как си стигнал до даден извод или промяна. А така, получава се нещо като литературен кръжок. Представи си на какво би заприличал форума, ако всеки вземе да поства непрекъснато това, което чете, особено ако то е във вид на мъдрости от типа на 10 божи заповеди. Най-малкото ще заприличаме на лексикон на осмокласничка. Представи си за момент, че тези мисли, които те впечатляват толкова много на този етап, може някой да ги е чел още преди 10 години, друг пък може изобщо да не го впечатлят, а трети пък да не е съгласен с тях. Дай по-добре да си говорим от собствено име, а не с цитати.

stanisa
Участник
Мнения: 50
Регистриран: 19 сеп 2011 20:09

Мнениеот stanisa » 23 ное 2011 17:26

в този симпатичен спор тук има интересна размяна на ролите мъж-жена. Защо ли е така?
"Искаш да срещнеш любовта на живота си? Погледни в огледалото." Байрън Кейти

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 20 дек 2011 08:28

Има едни занимания, на които водя бебетата всяка седмица. Откакто сме тръгнали, винаги закъсняваме. Счупвах се от бързане и пак пристигахме посредата на часа. Докато един ден не разбрах, че часът започва половин час по-рано. Грешката е била моя, аз съм запомнила грешно. В момента, в който разбрах това, исках да се разплача много силно. Не можех да си го позволя, но малко след това бях на спокойствие и се отдадох на обилно тесане. Мислите ми (тесайки) следваха горе-долу следния ред.
Адски много съжалявам, че до сега сме закъснявали.
Никак не ми се иска да е било така.
Зная, че като го изтесам, тази буря, която е сега у мен, ще се успокои и даже може да съм доволна, но това сега никак не го усещам и не го вярвам.
Ако сме закъснявали по вина на някой друг, щях да му го простя много лесно.
Не мога да простя на себе си. (Основен ключов момент)
Защо не мога да си простя? Защото, ако си простя, това означава да си позволя отново да допускам такива грешки.
Ако не си простя, със сигурност ще продължавам да забравям - винаги съм го правила. Ако си простя, има шанс да започна да помня. И въпреки това не мога да си простя!
Но за мен е нормално да забравям, заради тъпия ми кърмачески, следродилен мозък (Друг ключов момент)
А защо някои кърмачки не са тъпи? Защо това оправдание се ползва само от тези, които са затъпели? Изобщо затъпяла ли съм? По-скоро преди бях тъпа без оправдание, а сега съм тъпа с оправдание.
Всъщност аз винаги съм се имала за тъпа (в смисъл, че се разсейвам и не помня подробности).
Но аз разполагам със здрав, човешки мозък. Човешкият мозък е умен поне, колкото този на най-умния здрав човек. Просто всички останали потискат мозъците си. Те не са тъпи, а психо-емоционално потиснати и мозъците им не работят на пълен капацитет.
Значи аз си имам един умен мозък, който е потиснат.
Спомних си случаи от детството ми, които потвърждават това.
И след това се почна едно прощаване на мозъка ми и на мен.

Не зная дали съм станала по-концентрирана след това. Не зная дали вече помня (веднъж запомних едно нещо :lol:). Но, дори и това да не е така, изпитвам увереност да работя в тази насока.

От този и от други подобни случаи стигнах до извода, че прошката е хубаво нещо, но тя не идва сама - идва, след като осъзнаеш защо е съществувал проблемът, за който прощаваш. Още повече - осъзнаването също не идва само - стигне ли се до него, прошката естествено идва след него.

biscuit
Участник
Мнения: 63
Регистриран: 09 яну 2010 14:51

Мнениеот biscuit » 20 дек 2011 09:01

Мая, ти ако се имаш за тъпа, аз не знам каква съм тогава :lol: . Хем нямам и оправдание.
Страхотно е това, което си направила, и благодаря, че го споделяш!

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 25 яну 2012 00:21

Съзависимост.

От две години имам идея някой ден да тесам съзависимост - да си зависим от това, че някой друг е зависим от теб, в случая бебетата.
Сега обстоятелствата ми спретнаха подходящ случай да я изтесам по спешност - най-лесното тесане.
Разбрах за Позитив семинара няколко дена преди провеждането му и изпаднах в паника, че няма да мога да оставя Лъчко (1 г) за два дена.
Скоро бях правила опит да го оставям при свекърва ми и резултатът беше трагичен.
Започнах да тесам и бързо стигнах до това, че съзависимостта ме кара да държа бебетата до мен и да не ги давам на другите. А те (бебетата) от своя страна явно ме усещат и реват, когато ме няма.
Вече не помня точно как тесах. Май си инсталирах разни убеждения, че съм ОК с това децата да са при други. Правих доста ТЕС, но не помня точни фрази.

И двата дена, през които бях на семинара, Лъчко е бил спокоен и всичко мина супер :)

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 14 фев 2012 02:14

Цистит

Преди два дена Яна (3 г.) напрви цистит (възпаление на пикочния канал и ужасна болка при уриниране)
Преди обяд се изпишка и се оплака, че я боли. Помислихме, че е подсечена и я намазах с кремче, въпреки че почти нямаше червено. На следващото пишкане отново я заболя и отказа изобщо да пусне пишето. Тогава разбрах, че е цистит.
Погледнах книгата на Лиз Бурбо. Там открих следното:
"Човекът преживява силна фрустрация по отношение на емоциите си. Изгаря го това, че другите не забелязват какво го карат да преживее. Трудно възприема външните събития и проявява волята си безразборно. Чака твърде много от другите. Вътрешният му гняв също го изгаря."

Същата сутрин бяхме ходили на едно занимание за малки деца, където майсторят разни работи от глина. На нея й беше за първи път. Когато влезнахме, в стаята работеха още две деца и Яна веднага седна на един свободен стол. Тя чакаше да получи глина, докато аз събличах Лъчко, а водещата ни гледаше и не се усещаше, че Яна чака.
И така - следобедът вкъщи. Влезнах в прокси на Яна и веднага ми се появи сцената на това как тя чака да й дадат глина. Тя наистина изгаряше от нетърпение и настина околните не забелязваха какво я карат да преживее. Тесах в прокси, като усетих две емоции как минават и се изчистват - не си спомням точно кои, втората май я усещах като тъга.
След това продължих с още ТЕС, но предимно правих КС. За мен проблемът беше решен, просто трябваше да приключи физическото изчистване. Но то не приключваше още доста време. А тя вече беше на зор да се изпишка и не пускаше, заради болката.
Правих сканиране (от метода Силва). Във визуализацията виждах пикучния мехур. Виждах в него нещо като мъгла от черни точици. Но не изпитвах нито приятно, нито неприятно усещане от тях. Не можех да преценя дали е нормално да е така или виждам именно инфекцията. Реших все пак да разчиствам тази мъгла, но не бях много убедителна.

Накрая започнах да мисля за всякакви външни варианти. Обадих се на две лекарки. Пратих мъжа ми да купи обезболяващо и Уринал. После се сетих за хомеопатката (Яна е на хомеопатични за зъбите) и тя каза да изпие едно хомеопатично, което веднага й дадох. Мъжът ми донесе сок от боровинки и пресни боровинки, които Яна пи и яде (били противовъзпалителни). И накрая - обадих се на Владо и го помолих да направи БАБА.
Вечерта всички интервенции се струпаха по едно и също време. Яна беше на гърнето за пореден път. Отказваше и да ака, защото не можеше да пишка. Бях готова да опра до всякакви мерки (е, за Уринала щях да почакам до през нощта или сутринта). Не можех да си събера мислите за БАБА, но започнах да й правя почистване на аурата, за да продължа с лечение с прана. Тя ме попита какво изхвърлям (има едно движение на изхвърляне) и аз й казах, че изхвърлям болката. В този момент тя се изпишка без да я боли. А аз изпитах облекчение, което не може да се опише.

Времето, в което тя не можеше да пишка, беше около 6 часа. Накрая изпишка доста в две почти последователни сядания на гърнето.

За мен емоционалният проблем беше решен с ТЕС, а физическото изчистване стана с БАБА-та на Владо. Разбира се, не мога да кажа с точност кое от хомеопатичното, ТЕС, КС или БАБА е било най-, имало ли е изобщо най- или е било всичко заедно. Но това е усещането ми.

По въпроса дали това е било точно цистит или не. Нямаме изследвания на урината и не може да се каже с докторска точност. Но за мен това си беше цистит.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4480
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 14 фев 2012 08:32

Циститът е възпаление. При възпаления и повишаване на температура от всякакъв вид (т.е. прекалено много енергия в органа / тялото) вадене му е майката. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
MAG2001
Майстор
Мнения: 765
Регистриран: 07 апр 2011 14:34

Мнениеот MAG2001 » 14 фев 2012 09:54

Мая, супер си!невероянто добър резултат и то за невероятно кратко време.Браво и на теб и на Яна!
И аз имам някави такива подозрения последно време:
За мен емоционалният проблем беше решен с ТЕС, а физическото изчистване стана с БАБА-та на Владо. Разбира се, не мога да кажа с точност кое от хомеопатичното, ТЕС, КС или БАБА е било най-, имало ли е изобщо най- или е било всичко заедно. Но това е усещането ми.


В смисъл някак едното допълва другото и ефекта само е по-бърз.Аз не работя с БАБА, правя рейки, имам приятелка ,която работи с прана, но и аз и тя стигаме до същото- правим рейки, правим прана, ама докато не докопаме емоционалният момент няма напредък, и обратно, след като емоционалният проблем е туширан, и двете неща тръгват като по ноти. :D
Капка скоро имаше проблем с температура 38-39,на сина си, на 4 годинки, която, въпреки всичките ни напъни все не падаше достатъчно, нещо като настинка или вирус...след 3 дни борба изведнъж решила от някъде някак ,че Бобо просто задържа гняв в себе си и направо го попитала-"Ти да не би нещо да ми си ядосан, и да те е страх да ми кажеш"Отгорът бил"Да!много съм ти ядосан!""И защо?""Ми защото искам хем с теб, хем да не съм с теб, искам и с другите, и като не ме пускаш се ядосвам, и искам да те ударя, ама много те обичам и ме е страх че ще ми се разсърдиш"/Те се гледат само двамата и проблема с отделянето един от друг е доста наболял, все ще го работим двете с нея , и , е, на сега снега ни пречи! все няква пречка изниква :D /та тя отговорила"ОК, то и аз съм така много те обичам и без теб не мога ама понякога искам да те нашляпам, така че напълно те разбирам, вече като ми се ядосаш ще ми кажеш че ми си ядосан, и аз ще ти дам да ме нашляпаш по дупето и готово, става ли?!" Бобо се съгласил...и температурата повече не се вдигна.Чак тогава подейства всичко друго.
Та според мен си пак МаяК.Благодаря ти!
За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 14 фев 2012 10:24

Забравих да пиша, че тя нямаше температура (все още), но гърлото я болеше и беше червено.
След като й мина болката, изведнъж стана доволна и щастлива. Съблече топлите дрехи, хвърли се по лятна рокличка и започна да пее и танцува :)

За ваденето - изобщо не можех да направя БАБА. Но пък приятел в нужда се познава :D :D

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 14 фев 2012 10:56

Маги, това с температурата и гнева е много интересно. Кирчо вдигаше високи температури без шансове са я свали. А по принцип той е гневлив и сърдещ се. Но не бях се замисляла да правя връзка между двете. Сега ще го наблюдавам.
Всъщност за температури съм мислела по-скоро това, което казва ГНМ - температурата е крайната фаза, когато конфликтът е решен. И аз все си мисля "Имало е нещо, но то вече е решено, каквото и да е било" И не търся по-натам.

Alisa
Майстор
Мнения: 2072
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 14 фев 2012 14:06

Ура, за поредния ярък резултат! ...И за екипа! :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

nikimm
Майстор
Мнения: 815
Регистриран: 29 мар 2009 14:24

Мнениеот nikimm » 14 фев 2012 15:12

Тези дни , дъщеря ми имаше подути лимфи и кашлица, висока температура, т.е. ГРИП. Правих й БАБА за гърлото, като за температура почти нищо не съм правил. След третия сеанс тя имяше добър напредък. И вече е на градина. Жена ми й даваше и хомеопатия. След всеки сеанс Маги се чувстваше облекчена и за нея беше много приятно да й го правя. Това което й правих беше вадене за възпалено гърло.
Поздрави
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет

fif42
Опитен
Мнения: 425
Регистриран: 21 фев 2011 02:38

Мнениеот fif42 » 14 фев 2012 16:42

Тая БАБА на Иван,до тука поне 15 пъти съжалих ,че не можах да си я подаря :cry:

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 21 май 2012 23:01

Май си личат резултатите от тесането на това, че няма с кого да споделям - изоставих тази тема, защото нямам нужда да пиша.
Иначе си тесам, нещата се променят. Но открих, че някои неща не мога да променя само с ТЕС или поне не в реално време. Например, все си мислех, че с тесане на нежелани случки вкъщи, ще стигна до най-доброто поведение в семейните отношение (говоря повече за децата, отколкото за мъжа ми). Мислех си го, защото се е случвало. Но остана голям дял от взаимоотношения, които нямат добро развитие. И така - прочетох някоя и друга книга и се светнах за неща, които бая време трябваше да почакам, докато открия. В резултат - голямо негодувание срещу това, че трябва от книгите да научаваме за наши основни потребности. И то за пореден път.

Прочетох и "Корените на любовта" - ръководство по семейни констелации. Тази книга определено ме завладя. Първо - показва недвусмислено на кой къде му е мястото в семейството (скоро преди това една от фразите за тесане ми беше "Не си зная мястото" - още една причина, поради която се впечатлих от книгата) и второ - всички открития от семейните констелации се комбинират чудесно с ТЕС - изпробвано. В самите констелации тънкостта е в това терапевтът да направи така, че да се получи терапевтичен момент. Докато в комбинация с ТЕС - просто минаваш с теслата и оставяш нещата да се случват. Но, въпреки това, съветите за това как терапевтът да работи с клиента важат в пълна сила, независимо дали става въпрос за създаване на сем. констелация или за ТЕС-сеанс или за друг подход.


Доста пъти съм тесала за килограми и фигура. Не системно, а понякога, когато ми скимне - нали не е опрял ножът до кокала. Скоро се бях разтесала повече. И накрая - отслабнах, но не зная дали съм отслабнала :lol: :lol: :lol:
Просто за последните 8 години съм отслабвала 3 пъти, като и трите пъти е било по време на бременност. Оказа се, че сегашният път не прави изключение.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 13 авг 2012 00:09

Сядам с намерение да попиша малко повечко. Дано имам време.

При мен се случи така, че няколко различни теми, по които съм тесала, се събраха доста странно. Започвам темите една по една.

Отношенията с моя мъж. Не съм писала отдавна, защото нямаше нищо ново за писане. В последната една година сме в изходна позиция - така, както бяхме в началото на нашата връзка, но вече доста препатили. Тоест - всеки все още държи на своето си, но не влизаме в сериозни конфликти, защото достатъчно сме се парили от такива. Разликата при мен е, че не се афектирам от постъпките му. Все още има какво да се успокоява у мен, но като цяло положението е задоволително. При него - той самият казва, че преди е бил по-нервен, а сега е по-спокоен. Но аз не забелязвам кой знае каква промяна у него. Освен това изчетох разни книги, в които се описват много добри подходи в общуването. Подходи, които никой не използва на практика. Или поне аз никога не съм виждала някой да ги прилага без преди това да ги е чел. Тоест не са ни интуитивни, а трябва специално да ги научим. Съответно, ако човек не ги знае, не може и да си представи, че има по-добър начин, по който да реагира. Или ако си го представи, трудно би стигнал сам до някой такъв. При нас това се отразява така, че аз се старая да преминавам на по-добрия начин (трудно е, но още съм в експериментален период), а мъжът ми изобщо не отбира. Не съм му и разказвала в подробности - отдавна съм се убедила, че с това ще го отблъсна от темата. Само му пускам леки идеи, но той не захапва. Моят проблем с това е, че се дразня, че говедото не иска да му уври главата. Осъждам го, обвинявам го и съм склонна да се сърдя (всичко това си го изживявам, но не му го казвам.) И, както съм склонна да се сърдя, един ден реших, че той прекалява с лошото си поведение и наистина се разсърдих. Първо се обидих, а когато обидата стана силна, се превърна в сръдня. (За читателите от морето, на които така и не дадох обяснения - това беше двигателят, който ми даде сили да си съберем багажа и да си тръгнем преждевременно, освен че имаше и съпътстващи причини.)
Едно интересно сравнение от преди 2 г. и сега. Преди също се обиждах и сърдех. Но тогава нямах избор. Обидата и сръднята ме връхлитаха и се превръщаха в едно страдание, което можех само да тесам и нищо друго. Не можех да го спра и да си почина. Докато сега е съвсем различно. Първо, когато се случи най-силната неприятна случка, започнах едно трескаво мислене - дали за пореден път да подмина неприемливото му поведение или да реагирам. Избрах да реагирам. До тук добре. Но се оказа, че нямам избор в реакцията си - разполагам само с обидата. Имам избор дали да се обидя или да не ми пука, но друга възможност нямам. И все пак обидата беше по-добрият избор в случая, защото силната емоция е двигател, който ми дава сили да работя за решаване на проблема. Докато непукизмът е поредното затваряне на очите и оставяне на търсенето на решение за друг път. Да, по приятно е да не ти пука и да си спокоен, но адски неефективно в случая.
Последва неколкодневна сръдня. Преди в такива периоди страдах силно и тесах, защото не можех да правя нищо друго. Докато сега пак изживявах страдание, но първо - можех да го спра по всяко време и второ - същността ми беше заета с това да обмислям план за оправяне. Обмисляйки този план, стигнах до въпроса защо можех да избирам само между непукизъм и обида. Исках да мога да реагирам и по друг начин. Например, да овладея нежеланата ситуация с усмивка и после пак да си мисля за напълното елиминиране на нежеланите ситуации, но без да минавам през обидата. Най-малкото моята обида може да не ми пречи, но е сътресение за всички останали от семейството и предпочитам да имам вариант без нея. Мислейки (тесайки) за това стигнах до извода, че не мога да овладявам ситуациите с усмивка, защото като цяло ми липсва удоволствието в живота. Спирам до тук, защото това е първият клон, по който стигнах до темата за удоволствието.

Секс. Стигнах и до великата тема за секса. Наричам я така, защото преди време бях писала тук, че имам да тесам по три основни въпроса - домакинство, секс и пари. Тогава в седмицата, след като го написах, стана така, че се видях с няколко от съфорумците тук. Двама души в разговор споменаха, че съм писала за секса. Аз писах и за домакинство и пари, но сексът беше запечатан и отразен. Освен това няма нужда от тази реакция, за да е ясно, че темата за секса е тема табу, колкото и разкрепостено да е обществото ни днес. Надълго и нашироко говорим за кожни проблеми, ракови заболявания и какво ли още не, но сексът все едно не съществува. А той си е тема като всички останали.
Все пак ще се постарая да опиша темата по-постно, защото важното тук не е в пикантериите.
Има едно нещо, което не съм писала, когато разказвах за раничката на шийката. Не съм споменавала каква беше емоционалната връзка на физическия проблем. Тъй като излекуването стана бързо - за един месец, не ми беше трудно да установя как се промени начинът ми на мислене и да направя връзката с раничката.
Преди търсех внимание и одобрение от мъжете. По-точно - на всеки мъж гледах първо като на сексуален обект, но не за да задоволя мои сексуални нужди, а за да мога чрез секса с него да получа неговото внимание и одобрение. Тогава разбира се не съм си давала сметка, че е така, но сега го виждам много добре. За сравнение - самата раничка на шийката всъщност не е рана, а е по-мека вътрешна тъкан, която се е показала навън. Като форма прилича на устни, които гротесктно са цъфнали като за целувка. А това сравнение пасва много добре и на моето състояние тогава - нужда да се приближиш до някого и да го всмукаш, за да получиш неговото от внимание и одобрение (това се отнася за мен; за други случаи може да има и други обяснения.)
След като шийката ми се оправи наблюдавах, че вече не гледам на мъжете като на сексуални обекти. Промяната е много интересна. Изведнъж в главата ти се насажда нов начин на мислене и чак тогава осъзнаваш какъв е бил старият.
Това с раничката беше просто по темата за секса и не е от темите, за които казах, че се събраха скоро. Има още за секса преди да стигна до събирането на темите.
От малка се възбуждам от представи за насилствен секс. В даден момент реших, че никак не съм ОК с това и искам да го променя (вече бях протесала). Тесах и имаше промяна, но не достатъчна. След това, колкото и да тесах, не можех да го променя. Докато един ден промяната дойде от неочаквано място. Четях семейните констелации. Там се дават много примери с хора, които са участвали от едната или от другата страна в насилие. Съвсем в контекста на книгата си помислих за единия ми дядо, който по време на комунизма е бил в концлагера в Белене и е изживявал безсмислено насилие. Реших, че може и да имам какво да тесам по този повод. Самото тесане не беше кой знае колко силно. По-скоро опипвах дали имам нещо за чистене по темата. Може и да съм усетила някакво освобождаване, но не помня. Обаче се оказа, че точно това тесане е било от голямо значение за мен, защото след него изчезнаха мислите ми за насилствен секс. Сигурна съм, че е от това тесане, защото имах едно наум за тази връзка и наблюдавах специално за промяна.
Хубаво, но все още не бях доволна. Действително нямах мисли за насилствен секс, но възбудата ми минаваше през мисълта, че мъжът получава удоволствие от секса, а не беше мое си удоволствие. Един вид косвено, а не пряко удоволствие. И тук е второто разклонение, по което стигнах до темата за удоволствията в живота ми изобщо. Изтесването на това също стана по неочакван начин. Бях на плажа на морето. Гледах едно момиченце на 3-4 години, което беше изключително пълно за възрастта си. Баща му му махна банские, за да го изкъпе преди тръгване. Така се бях загледала в тялото на детето, че реших, че имам нещо за тесане. Имах и уникалната възможност да тесам на спокойствие без децата около мен. Последва дълго потупване. От никъде не можех да напипам нищо съществено. Вече мислех, че няма да стигна до никакви изводи, когато ми дойде прозрението. Бащата носеше голото момиче на излизане от водата. Тя ми беше в гръб и изглеждаше точно като пищно миньонче. Като зряла жена, а не като дете. Тогава ми дойде фразата "Плът за плътски удоволствия". Усетих, че това е разковничето и още дълго време потупвах с тази фраза, като изследвах какво значи тя за мен. Тъй като правех връзка и с пълнотата на моето тяло, стигнах до извода, че съм натрупала плът за плътски удоволствия и най-важното - за чужди, а не за мои удоволствия. Не зная дали връзката с тялото ми е валидна, но със сигурност до сега съм се стремила към чуждото, а не към моето удоволствие в секса. След като изтесах това, пътят за удоволствие у мен се промени драстично. Преди изпитвах сексуалната възбуда като усещане в гърдите ми. Тогава обяснението, че сексът на мъжа е в гащите, а на жената е в сърцето ми звучеше много правдоподобно. Сега тази теория се разби на хиляди парчета за мен. Сексът ми си отиде на мястото - едно хубаво, заредено, леко сладостно енергийно усещане в зоната на влагалището и около него надолу - точно където се описва мястото на първа чакра. Всички източници, които познавам, с изключение на Дона Идън слагат сексуалността във втора чакра. Само тя обръща внимание на това, но казва, че според нея сексуалността е в първата. Винаги съм била склонна да повярвам на нея, а сега имам и лиен опит, който потвърждава това за мен.
Не мога да разбера дали изтесах нещо за фигурата ми. Направих тази връзка, но още не зная дали действително я има. Но, ако я има, тук също се събират две теми - сексуалността и фигурата ми. Никога не съм предполагала, че може да имат връзка. Давам още малко време на тези си мисли и, ако се окаже, че има връзка, ще разкажа още малко за събирането на тези две теми.
И тук приключвам с постното описание на секса - пикантериите в друг, по-затворен форум :P

Сега вече темите за удоволствието се събират.
От една страна в секса. Хубаво, че вече си имам собствено удоволствие, което не се събужда от някакви мисли, а просто си го има. Но от кратките ми експерименти с това удоволствие (всичко това се случи доста скоро) установих, че има някаква граница, която не може да се премине. Започнах да тесам по темата и да се чудя каква е тази граница. Нищо не излезе.
От друга страна - защо не мога да овладявам ситуациите с усмивка. Има случаи, в които това е ставало, но само под въздействието на алкохол.
Замислих се изобщо кога съм се забавлявала. Най-забавно ми е било когато съм пила алкохол. Изключих тези случаи и пак се замислих кога съм се забавлявала. Единствената случка, която ми излизаше е когато съм била на 2-3 години. Тази случка много пъти ми се е явявала и винаги е оставала в списъка за тесане. Включително и сега си казах, че зная за тази случка и че трябва някой ден да я изтесам. Продължих да търся трезвени случки с истинско забавление, но не намерих. Поради липса на други, подкарах случката от 2-3 годишна. Оказа се златна мина.
Случката е следната. Аз си играех у съседите с едно момиченце на моята възраст и майка му. Возихме се по коридора с някакво камионче. Предполагам, че майката ни е бутала. Помня само, че ние се заливахме от смях. Играта не беше свършила, когато майка ми дойде да ме прибира. Най-ярко помня как другата майка казва, че няма никакъв проблем да остана още, но майка ми все пак ме прибра.
Тесах с тези спомени. Още с първите потупвания ме обзе силна вълна, която стегна гърлото ми и се разплаках неутешимо. Не очаквах, но това, което изпитвах, беше обида! - а толкова пъти покрай случките с мъжа ми съм се чудела "от къде е тази обида у мен?"
Тук имаше един момент, в който трябваше да сменя настройките си, за да продължа. Усетих, че не мога да отпусна емоциите да стигнат до края. Спираше ме това, че изпитвам обич и уважение към майка ми, а за да продължа трябва поне да мина покрай идеята, че я обвинявам. Хем не я обвинявам изобщо, хем ако не я обвиня, не мога да се гмурна по-надълбоко. За момент се накарах да я обвиня и тогава вълните на стягане и рев пак ме завладяха. Общо взето идеята е, че в този момент майка ми ме е накарала да престана със забавлението, аз съм се съгласила с нея, въпреки че съм се обидила и от тогава нататък аз никога не съм си позволила (на трезво) да се забавлявам истински.
Потупвах се доста време, докато накрая си спомнях случката спокойно. Но продължих да ровя и се оказа, че има какво.
Отново потърсих случаи, в които съм се забавлявала. Сега вече успях да си спомня няколко - пускане с шейна, спускане с една лодка в София ленд и каране на колело. Но при представата на всеки такъв спомен отново се разревавах. Истината е, че никога не съм се забавлявала истински, въпреки че съм имала всички условия да го правя. Постоянно си спомних истински забавления, но не на трезво, така че ги зарязвах.
Много ревах за това, че никога не съм се забавлявала докрай. Отново си спомнях случката от ранното ми детство и отново ревях. Много добре можех да си спомня силата на удоволствието и забавлението тогава - беше безкрайна. Това е едно антигравитационно, леко състояние, в което се чувстваш озарен и нищо друго няма значение. Даже си спомням случката все едно че е огрята силно от слънце, а се съмнявам, че в този коридор е било толкова светло. До сега не бях откривала маяк в живота си. Тази случка явно е. Но тя не е чист маяк, защото е в комбинация с травма - прекъсването на удоволствието.
Потупвах се доста време, повтаряйки си всички случки. Имах идеята, че искам да се освободя от ограниченията в удоволствието и отново да получавам безгранично удоволствие, но беше само идея, която си мислех, че ще се изтеса от само себе си. Но не би. Освобождаването не настъпи, докато не си съставих конкретна декларация. Тогава още с казването на деклрацията - "Въпреки че си поставям граница, до която мога да се забавлявам, аз НБПС и избирам да премахна тази граница и да се забавлявам истински" - настъпи поредната вълна на стягане в гърлото и рев и при потупването по точките вече нямаше нищо. Затова потупвах не с напомняща фраза, а си задавах въпроси - "Имам ли още граница? Освободих ли се от нея? Мога ли вече да се забавлявам истински?" и т.н. Не усещах абсолютно нищо. Отново върнах лентата. Сега вече не усещах нито първия спомен, нито следващите. Всичко ми беше като да мисля за живота на някой друг. Освен това при спомена на първата случка не можех да я изолирам отделно и да си я спомня ярко, както преди. Спомнях си я като част от целия ми живот. Все едно че виждах всичко от тогава до сега, вместо само случката.
Една равносметка. Като малка бях кротко и послушно дете. За сметка на истинското ми забавление и удоволствие.
Дадох си сметка, че механизмите ми за решаване на проблеми са били избор между удоволствие и обида. Когато не бях женена и нямах деца можех да скъсам отношенията си с всеки и по всяко време, ако това ми пречеше на удоволствието. Избирах си някакъв мой път, по който да ми е по-хубаво. След това обаче не можех да щракна с пръсти и да си ходя. И тогава е започнал да се включва другият механизъм - обидата. Когато не ми изнася и искам да се махна, но не мога, аз се обиждам. Тук се намесва и гневът, но той е в една мешавица с обидата.
След това тесане легнах да си почина и направих КС с намрение да го опиша. Ето че и това стана.
Не зная как ще се развият нещата с моите забавления от тук нататък. Чувствам се като да съм влезнала в лунапарк, още да не съм стигнала до никое забавление и да чакам да видя какво ще стане с първото.

Ако някой е изчел всичко това, поздравления. И едно допълнение към предния ми пост. Явно не съм го написала много ясно, защото двама души вече ме питаха бременна ли съм или не съм. Пиша го черно на бяло - бременна съм за четвърти път. МомИче. Терминът ми е 29-ти ноември.
Последна промяна от mayadob на 14 авг 2012 22:37, променено общо 1 път.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 15 госта