Дневник. Това-онова

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 26 окт 2012 11:50

От снощи до днес много интензивно се промениха нещата в главата ми.

Това, че аз ще потъпча себе си и няма да валидирам чувствата си, ако му простя явно се е доичистило през нощта, защото днес го нямаше.

Днес много отчетливо усещах разликата между това да мисля нещо аналитично, с мозъка си и да мисля нещо с усещанията си, със сърцето си. Винаги я е имало тази разлика, но сега ми идва и да я опиша. Ще ги наричам "мислене с глава" и "мислене със сърце".

Днес седнах да тесам, представих си мъжа ми и се запитах (от главата) дали мога да му простя. Първата ми реакция (от сърцето) беше "Защо съм се запънала за това прощаване? Защо изобщо се бутам в тази посока, като не ми е приятно?" После си отговорих с главата "Защото си зная по учебник, че това ми е следващата стъпка." И отново се забих в темата мога ли да му простя или не. От сърцето пристигнаха доста аргументи за това, че не мога да му простя. Сега си спомням тези три:

Сърце: "Той не заслужава." Глава: "Влизам в ролята на съдник. Коя съм аз да решавам кой какво заслужава?" След известно прехвърляне сърце-глава и заслужава ли прошка или не, смених темата.

Сърце: "Ако му простя, означава, че съм съгласна с него, а аз никога няма да се съглася." Глава: "Защо не мога да се съглася с него?" Сърце: "Защото неговото мислене понижава качеството на живот (в духа на ТТ :)), а моето го повишава. И, ако приема тази част от неговото, която смятам за некачествена, ще понижа качеството и на моето мислене." Глава: "Да, но това може изобщо да не е така." И ми дойде един пример с това, че покрай тесането на самотата и липсата на някого, с когото да споделям (преди 2 г.) и съответно с приобщаването на възможността да НЕ говоря много, сега не съм стеснила възможностите си до "неговорлива". А напротив, разширила съм възможностите си до "говорлива" и "неговорлива" и избирам кое да включа, според ситуацията. Значи, сега с приобщаването на неговия начин на мислене, няма да увредя моя, а ще го обогатя.
Освен това главата има още един аргумент. Несъзнателно вече съм изкопирала достатъчно негови маниери на мислене и поведение, които не харесвам, че сега какво ми пречи осъзнато да приобщя друга част от него?
И така главата убедила сърцето.

Сърце: "Ако му простя, това значи отново да се сближа с него и да се вкарам в ситуации, от които ме боли (когато той се държи гадно с мен и/или децата, обижда ни и т.н.) Сега сме си никакви, но поне не участвам в тези ситуации." После главата казва: "Добре, де. Но сега също съм в нежелано положение. Само това ли е алтернативата? Да страдам от липсата му, когато сме отдалечени или да ме боли от лошото му отношение, когато сме заедно?"

След малко отново си го представих и отново си казах "Прощавам ти", за да усетя дали има съпротива. А съпротива нямаше. Тогава се намеси главата с "Ама как така? Аз не съм наред. Как така ще му прощавам? Нали не искам да се съглася с него, нали ще ме боли, ако се сближим, нали бях решила никога да не му прощавам?" Сърце - чиста прошка без грам съпротива, без нужда от обяснения защо го правя. Постоях известно време в това състояние. И станах да го опиша.

Това за сега е без да се срещам действително с мъжа ми, като само си го представям. Любопитно ми е как ще се чувствам, като се видим. Все ми се струва, че не съм спряла да се сърдя, макар и да не мога да го усетя в момента.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 26 окт 2012 20:11

Крива съм си. С или без прошка, сърдя се и това е. Да, вярно е, че не ми е тегаво и гадно, както ми беше миналите дни, но се сърдя. Тоест, все още ми е кофти, че не се разбираме, но аз няма да действам за стопляне на отношенията, на него изглежда нищо не му пречи и в резултат на мен ми е криво. И пак стигам до незадоволената нужда от обмен с него и до това тая нужда има ли изтесване или не.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4458
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 27 окт 2012 13:23

Кое е най-лошото, което може да се случи, ако се освободиш от тази нужда?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 27 окт 2012 15:31

ivangp написа:Кое е най-лошото, което може да се случи, ако се освободиш от тази нужда?
Лиз Бурбо има един много хубав алгоритъм за отговаряне на този въпрос. Ще мина през него.
Отдавна се каня да го опиша някъде тук, много е хубав.

Миналият път (преди 2 г.) нямах желание да описвам в подробности как се чувствам. Сега, както ми е тръгнало, реших да записвам по-често състоянията си.

Актуалното от днес. Като цяло се чувствам добре, даже много добре. Но само при мисълта, че отношенията ни са скапани, мръквам и се държа гадно с всички, особено с децата. Стигнах до това да тесам "Не приемам, че отношенията ни са скапани." И веднага "Ама аз НЕ ТРЯБВА да приемам това." Потесах малко, има още.
Върна се "Той не валидира чувствата ми."

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 28 окт 2012 07:14

Минах през алгоритъма на Лиз Бурбо. За първи път не стигам до отговора "Какво лошо би станало, ако ми мине?" (опростявам въпроса, в алгоритъма е доста по-сложно).

Забравих да пиша за вчера сутринта - тесах и "Освобождавам се от нуждата да сме близки"
Първо доста се съпротивлявах. Все едно, че си казвам "Отстранявам от себе си нуждата да сме близки". А аз не искам да я отстраня. После потупах малко, нещо съм освободила и усетих, че с освобождаването няма да изгубя тази нужда, а просто тя няма да се включва, когато ми е неудобно. Това е нещо, което си зная на теория, но в първия момент не се бях сетила и се съпротивлявах.

Когато не сме заедно, не се чувствам постоянно гадно. Става ми гадно, ако си забия мислите в тази посока. Но, когато съм в негово присъствие, се задушавам от всичко неприятно, което изпитвам.
Вчера прекарахме доста време заедно. В негово присъствие (в колата) тесах "Освобождавам се от нуждата да сме близки". По-лесно ми беше в негово присъствие, защото веднага усещах разликата.
После, пак в негово присъствие, усетих какво още имам да тесам (писах го в предния пост).

И вечерта за първи път, откакто съм в тази дупка, не страдах в негово присъствие. Даже се опитах да си кажа "Какво става, пропусна да ти стане гадно или наистина не ти е гадно?" но не посмях много да ръчкам, защото ме хвана страх, че гадното ще се върне.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 28 окт 2012 15:20

Нямам желание да пиша подробно точно какво тесах днес. Накратко - освобождавам се от нуждата да споделям, искам един ден да го накажа, искам възмездие, ако не споделям живота си с него, значи съм във война с него...
Все по-често ми се върти мисълта "Какъв е смисълът да тесам повече? По-добре да изчакам да родя, да мине време и то да си се оправи от само себе си."

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 30 окт 2012 06:23

Тесах "Избирам да забравя обидата". Усетих изчистване.
След това тесах, за да забравя сръдливостта. Усещането ми за сръдливост беше разсеяна тежест в целия гръден кош. След малко изчезна и остана усещане в горната част на гръбначния стълб - там, където се схващам от време на време. Реших, че може да има връзка сръдливост - схващане на гр. стълб и това спря изчистването. На следващия ден действително имаше 5 минути, в които не бях нито обидена, нито сърдита в присъствието на мъжа ми, но скоро сръдливостта започна да се връща. Пак се разтесах. Усетих, че нещо ми пречи да изчистя сръдливостта до край. Стигнах до там, че съм се вкопчила в това дали има връзка сръдливост - гр. стълб или няма и токова се взирам в тази евентуална връзка, че не мога да се отдам на освобождаването от сръдливостта. Поизтесах го. Сега продължавам да чистя сръдливост.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 31 окт 2012 00:15

Преди време ми беше голяма мъка, че си нямам около мен човек, с когото да меля. Изтесах тази голяма мъка, спрях да имам отчайващата нужда. Даже вече не обръщах внимание, че не споделям с никого (лично, нямам предвид форумите). И човекът се появи - детегледачката ни.
Доста неща се навързаха:
Започнаха да ми минават мисли за това, че само си губя времето с всичко това покрай мъжа ми. Че някой ден така или иначе ще се измъкна от всичко това, ами какво толкова чакам. Не мога ли да тегля чертата, да кажа "Майната му" и да приключа с цялата тази борба за отношенията ни.
В подкрепа си спомних за един приятел, който отдавна се разведе. След развода изведнъж е започнал да страда от различни болести. Но бързо се усетил, че всичко е на нервна почва. Махнал с ръка и си казал, че няма повече да го мисли и така е "изтесал" набързо развода си. Та и аз започнах да си мисля - какво толкова чакам, не мога ли и аз да махна с ръка, за какво да пилея още време...
Общуването с детегледачката ни също ми помага в това решение. Тя е с три пораснали деца. През нея поглеждам живота по-отгоре. Нейните проблеми с нейния мъж са отдавна останали в миналото и също ме навеждат на мисълта "Защо да чакам да минат 100 години, за да заживея така, както искам?" А и самото общуване с нея ми дава сила.
И последното парче в пъзела идва от физически проблем. Изследванията на кръвта ми не са ОК. Имам висока СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите). Това може да означава много неща, но се случи така, че една енерготерапевтка ме сканира и определи проблем с десния бъбрек. Моето махало потвърждава. Освен това с бъбреците имам проблем (често уриниране), който се появява чат-пат по време на бременност, аз потесвам малко и ми минава. И освен това първата ми мисъл за бъбреците беше, че те са органи на партньорството - точно това, което ми куца. И така опрях до още един стимул да си оправя сметките с това партньорство (с мъжа ми). За сега не мисля да търся лекарски потвърждения за връзката висока СУЕ - бъбреци. Мисля да потесам в тази посока, пак да се изследвам и тогава да видим дали има нужда да занимавам белите престилки.
Започнах да мисля що е това партньорство. Реших, че ми липсват някакви знания по въпроса. Накрая реших, че щом тялото ми знае какво е лошо партньорство (болни бъбреци), значи знае и какво е добро партньорство. Само трябва да сваля тази информация до съзнанието си.
Започнах също да осъзнавам различните роли, които двамата с мъжа ми имаме. От една страна ние сме във връзка мъж-жена. От друга сме двама родители и от трета сме двама души, които управляват общ дом. А до сега мислех за всичко това като за едно нещо. И при мисълта, че нямаме приятелство, тоест връзката ни куца, веднага анулирах и възможността да се допълваме като родители и домоуправители. А сега мисля, че е възможно да подобрим родителството си, а връзката - когато й дойде времето, тогава.
И така - имам си нова посока за тесане (или може би старата песен на нов глас). Емоционално - да си формулирам що е партньорство. Физически - да тесам бъбреците и СУЕ-то. Все мисля, че нищо не ми гарантира връзката на СУЕ-то, бъбреците и партньорството и си ги тесам отделно.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 31 окт 2012 09:14

Главата ми се проверти. Започнах да мисля и за раждането. Сега с детегледачката ще се разделим за 4 дена и ще видя дали ще ми остане силата.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 04 ное 2012 23:57

Минаха няколкото дена без детегледачката.
На втория ден отново бях в дупка. Но пък излазих.
Като цяло тези дни тесах изключително с "Избирам да забравя ... (и описвам това, което изживявам, виждам или изпитвам в момента)" и също "Избирам всяка моя клетка да забрави ... (състоянието или емоцията, която не искам)" и "Приемам новото, каквото и да е то"
Стигнах до разсъждението, че когато се чувствам силна, владея нещата и съм ОК. А, когато съм слаба, идват големите страдания. А новото, до което стигнах е, че обикновено силата ми идва отвън - от някакви събития или хора. И в такъв смисъл съм изключително зависима. Започнах да тесам за независимост. Все още не усещам и не разбирам добре това и не зная до къде съм, но промяна има - дойдоха ми някакви сили от "нищото".
Даже имах силата да проведем доста дълъг разговор с мъжа ми на тема нашите отношения - много неочаквано на този етап. Преди време щях да съм окрилена от такъв разговор, но сега съм гърмян заек и направо не зная как да се чувствам. Имам да потесам малко за това.

Действително има много състояния, които съм изтрила с това "Избирам да забравя..." Но все още не смея да си правя подробен отчет какво е същото и какво не. Тоест, гледам да не мисля за това какво е било, защото ме е страх да се опитам да се потопя и да извикам старите усещания, за да не се върнат. За сега предпочитам да ги оставя зарязани и да експериметирам с тях, когато се чувствам по-силна.

Alisa
Майстор
Мнения: 2072
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 05 ное 2012 17:09

mayadob
съм изтрила с това "Избирам да забравя..."

Какъв точно смисъл и последствие влагаш в този израз?
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 05 ное 2012 22:44

Alisa написа:mayadob
съм изтрила с това "Избирам да забравя..."

Какъв точно смисъл и последствие влагаш в този израз?
Влагам смисъл "Да забравя", да изтрия, да форматирам паметта, която помни това. А последствия - не влагам никакви последствия, аз нямам идея какво ще стане.

Alisa
Майстор
Мнения: 2072
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 06 ное 2012 14:58

Т.е. въобще нищо да няма? Като триене на спомен? :wink:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 06 ное 2012 15:34

Alisa написа:Т.е. въобще нищо да няма? Като триене на спомен? :wink:
Да, то покрай ТТ започнах така да тесам.
Така го тесам, а каквото стане - такова. Тоест, ако тесаш с "Избирам да забравя...", сигурна ли си, че ще забравиш наистина? Не бих казала, че съм забравила онези състояния, но и не ми се рови да проверя кое как е.
Във всеки случай изразът "да забравиш" е много силен и поне за сега ми действа по-добре от "освобождавам се от...".

Покрай използването на "Да забравя..." естествено имам някаво съпротивление "Ама как така ще го забравям Това не е О.К."

Тогава се убеждавам с логиката от ТТ - че нежеланото състояние влошава живота ми и че ми пречи да живея така, както искам. А последния израз "Пречи ми да живея така, както искам" го формулирах точно по този начин, когато го писах тук по-назад. Много ми пасна и доста го използвам. С него лесно се убеждавам, че по-добре да се отърва от кофти емоциите.

Друго, което бързо ме убеждава е, като си кажа "Така или иначе някой ден ще приключа с това. Какво ми пречи този ден да е сега?" Това малко прилича на метода Седона.
И едно отклонение покрай Седона - това много работи и при децата. Когато едно дете не иска да направи нещо, му казвам "Добре, недей. А кога ще го направиш?" и обикновено веднага прави така, както искам.

И още една тактика за убеждаване. Но нямам време сега да пиша.

svedd
Активен
Мнения: 104
Регистриран: 17 яну 2012 20:44

Мнениеот svedd » 06 ное 2012 21:14

mayadob написа:И още една тактика за убеждаване. Но нямам време сега да пиша.


Ами аз ще чака да я напишеш :wink: :)


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 9 госта