Днес си разчиствах сметките с тъгата.
Преди няколко дена мъжът ми заговори, че ще заминава. Пита ме какво мисля. Не можех да кажа какво мисля, защото нямаше да ме разбере изобщо. Исках да замине, защото всъщност изобщо не искам да заминава и зная, че ще страдам, но само така излизат всички емоции, които имам да тесам.
Още преди да замине започна да ме яде отвътре. Пак беше различно от предишните пъти. Според махалото тормозът идваше от тъгата. Едно доста гадно, задушаващо чувство, което не можех да освободя с ТЕС. Тогава тествах тврдението "Готова съм да се освободя от тъгата" и отговорът беше "Не." Стана така, че един-два дена все не успявах да седна да го интегрирам.
Сега малко за самосъжалението (каквото и да беше това
). Вчера исках пак да работя по тъгата и се бях отдала на рев, когато дойде майка ми. Тя ме попита дали рева, защото съм пред нея - това беше проявата на самосъжалението ми преди време. Хем съм й казвала, че самосъжалението вече не ми е на дневен ред, но хората отстрани трудно свикват с новото положение. Това беше един хубав тест, защото дори се очудих на предположението й и само осъзнавах, но не усещах, че преди съм се разплаквала от нея и нейното съжаление към мен. След това прекарахме остатъка от деня заедно и отложих реването, за да се видим.
Така работата по тъгата остана за днес. Сутринта й се отдадох и бях доста зле. Но си имах план. Първо направих настройка с "Въпреки че не съм готова да се освободя от тъгата .... и избирам..." След това направих няколко кръга с "Не съм готова да се освободя от тъгата" и пробвах да включа това, че избирам да се освободя, но не ми идваше. Наистина се съпротивлявах. След това (по план) направих интеграция на убеждението "Готова съм да се освободя от тъгата". Мина добре и веднага след интеграцията с лекота започнах да тесам с "Освобождавам се от тъгата". Потесах повечко време. Имах чувството, че съм добре само, защото се потупвам и не смеех да спра. По някое време спрях да видя как е. Добре беше
Резултат - за пореден път наблюдавах и се изумявах от липсата на нещо, което до преди малко е било неделима част от мен.
Припомних си до сега как съм се отнасяла към излизанията на мъжа ми и съответно периодите, през които минах.
Първо - гняв. Тогава ми беше адски гадно, че той отива да се забавлява. Не ми пукаше дали аз мога да се забавлявам или не, гадно ми беше, че на него му е хубаво. Гледам на това като на злоба, която е форма на гнева.
Второ - самосъжаление. Вече не ми пукаше дали на него му е добре или не. Съжалявах, че аз нямам възможност да разпускам.
Трето - тъга. Не ми пукаше нито за него, нито за мен, но стрдах само от липсата му.
Това бяха до тук трите основни колони. Имаше и разни по-малки, но не мога да ги определя, а най-вероятно са разновидности на трите основни.
Спомних си и една случка от преди 2 години. Тогава писах във форума, че ТЕС не ми проработи. Сега това ми е смешно. Въпросната случка всъщност е провокирала и трите ми основни демона. Иван тогава ме пита дали съм тесала усещанията в тялото. Нямам конкретен спомен за усещанията, но зная кои са били... адски много са, не мога да ги изброя. Смешното сега е, че за няколко минути съм искала да изтесам неща, които две години по-късно ми отнемат месеци анализи и яко тесане.
Сега чакам да видя какво следва. Не знам дали имам да разчиствам още нещо по тъгата. Ако има, май е малко и самичко ще излезне.
Но има още нещо. Усещам, че не ми е чисто все още. Днес, след изчистването на тъгата, определих дискомфорта си като скука. Но ще изчакам да преспя поне една нощ, за да се стабилизира новото положение и тогава ще мисля по-сериозно.
Преди да интегрирам "Готова съм да се освободя от тъгата" една от най-тормозещите ме мисли беше свързана с наближаващите празници и с това, че той пак ще зачезва по купони. Сега вече с готовност чакам следващото му излизане или заминаване
Ти да не си на принципа "чисти се след гостите, не преди това, че и без друго ще се нацапа"? 
