TEC

Абе Мая, детето си е освободило първо ръката, че веднага да почне да ТЕСа
Да ви е здрав и щастлив, и много да се радвате, всички заедно, на живота!

Мая, Живи и Здрави!!! Страхотен подарък си имаш
Нека озарява пътя Ви ... !!!

Прекрасна новина! Да ви е жив и здрав!

Честито Мая ;
Да е живо и здраво бебчето и смелата му мама

Мая, честито ти бебче. Да е живо и здраво и много, много да ви радва

Честито и от мен! Да ви е жив и здрав юнака! Пожелавам му, като представител на зодия Стрелец да стреля винаги точно, право в целта! С такава мама няма да му е трудно да се научи на това! И на още куп други прекрасни неща! Бъдете мноооого щастливи!

Честито на мама Мая и от мен!Живот и здраве за малкото ангелче и много щастливи моменти заедно!

Благодаря ви за пожеланията.
Алиса, искрено ме разсмя, че е изкарал ръката, за да теса

Аз работя по перинеума. Иска ми се да описвам какво тесам, но наистина няма да имам време да тесам, ако започна.

Знаех си, че не трябва да го раждам това бебе. През бременността имах нещо, което сега изчезна. Пак съм си същото л...о от преди
Е, сега съм малко подобрена версия. Успях да взема, каквото мога.

Айде , айде ние мъжете като бе раждаме и си стоим все л........о!
Искам да се обърна към всички , които четат този форум. От 10-на дена ТЕС и ЕТ правя , но усещам в себе си сложността да съм конкретен и точен. Виждам обаче , че натрупването на работа дава ефект. Не че нямам проблеми, но напоследък гледам че гледам на ТЕС и ЕТ като от към най-краткия път. Гледам на това според опита си. Виждам как не съм виждал очевидни неща, които сега като че ли излизат. Виждам как вярвам в някои неща и те ме определят, виждам как ако вярвам в други неща ще започнат пък те да ме определят. Промяната крие доста "опастности", защото незнайно как ми харесва да съм с проблемите които имам.
Хайде успех на всички!

nikimm написа:Промяната крие доста "опастности", защото незнайно как ми харесва да съм с проблемите които имам.

Защото в повечето случаи не знаем кои ще сме без проблемите / комплексите / страховете си. Станали са такава неразделна част от нас, че ни е страх да не се загубим ние ако изчезнат те.

Знаех си, че не трябва да го раждам това бебе. През бременността имах нещо, което сега изчезна. Пак съм си същото л...о от преди Laughing

И това си има цаката, ако смяташ, че така ти е по-лесно давай! №4, после 5, после 6...ехеее... все ще се оправиш

Alisa написа:... давай №4, после 5, после 6...ехеее... все ще се оправиш

Ама те ще са други. Аз си харесах това.

Ама те ще са други. Аз си харесах това.

Е хубаво де, ще сте заедно поне още 18 години! Дръж се за него и го наумчи да ти прави ПРОКСИ.
P.S ...и да чисти

Хора, много съм зле. От няколко дена се опитвам да не си призная, но няма начин. Тресат ме гняв и самосъжаление. Няма никаква тъга, сигурно се крие отдолу. Тесам, разбира се.
Имам чувството, че съм изтесала Лъчко, докато бях бременна и сега започвам отначало. Все едно той ми казва "Видя как става, сега давай"
Това е, минавам само да се оплача и да порева от самосъжаление, да му и такова таковата.

Обаче с мъжа ми сме неочаквано добре. Като че ли през бременността бях една твърда скала, за която има само бяло и черно. Даже по едно време тесах, че имам нужда да съм по-мека. И ето, веднага след раждането, станах като дунапренова гъба, че и по-мека. Без никакви перипети влезнах в контакт с мъжа ми - нещо абсолютно недопустимо преди раждането.
Първите дни съжалявах за усещанията, които съм изгубила. Следващите дни се чудех как може да съм била толкова обсебена от тези усещания и ми беше гадно, че съм го допуснала. Сега всичко това ми мина. Доволна съм, че имах този интересен опит и съм доволна, че пак съм аз, но малко ъпгрейдната. Доволна съм, че научих много неща с преживелищен опит.

Гняв към какво, самосъжаление за какво?