Приказката на едни бъдещи мама и татко и тяхното ТЕС - бебче

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
vilito
Участник
Мнения: 6
Регистриран на: 10 Апр 2008 12:38

Приказката на едни бъдещи мама и татко и тяхното ТЕС - бебче

Мнение от vilito »

Нашата история е от онези истории, които винаги са ме карали да се просълзявам. Защото е свързана с най-красивото и най-уникално нещо на този свят – да дариш нов живот.
Всичко започна преди повече от година, когато с мъжа ми решихме, че вече е време да имаме дете. Мислехме, че ще се получи от първия път...дори не знам защо ми беше такава нагласата. До тогава никога, ама никога не съм предполагала (защото може би не съм се интересувала за това) колко сложно нещо е зачеването, как хиляди неща трябва да са налице и да се свържат в множество последователни химични реакции, за да се получи чудото. И така – ние бяхме с нагласата че всичко е простичко...решаваме и се получава. Може би много от вас не знаят, но когато жената реши че вече е време да помисли за дете, дори всичко преди това да е било наред с организма й, нещата коренно се променят. Моят цикъл беше като по часовник. Беше. В този първи месец, когато опитвахме, аз вложих много мои надежди. И като че ли точно защото бях решила, че съм господар на ситуацията, цикълът ми закъсня – не с ден или два....а с цели шест дни. Толкова надежди....и едно голямо разочарование. Помня че бях сама този ден – мъжът ми беше извън града. Плаках толкова много, изобщо не бях на себе си. Може би нямаше да съм чак толкова зле, ако тялото ми не ми беше дало тези шест дни надежда.
Поледваха месец след месец – все неуспешни. Първо се надявах на чудото на Коледа, после на Свети Валентин. И всеки месец – сълзи. За щастие аз не съм човек, който се жалва дълго. Бързо се изправях и започвах отново да гледам напред. Но всеки месец оставяше своя отпечатък.
След няколко неуспешни месеца помолих мъжа ми да направим спермограма.....и резултатите не бяха впечатляващи. Лекарят ни каза, че не е нужно да правим нищо, но аз попрочетох това-онова и мъжът ми започна да пие витамини и добавки. Аз му се сърдех, когато забравяше да ги пие, упреквах го, че не прави достатъчно и не му пука...Докато една сутрин се събудих и осъзнах нещо (не знам дали ви се е случвало, но на мен поне няколко пъти – събуждам се някоя сутрин, понякога през нощта и ми прищраква нещо)....изведнъж, за един кратък миг разбрах отговора на въпроса, който си бях задавала месеци наред. Причината не беше в мъжа ми...беше в мен. И не здравословна. Нещо се случваше в мен. Тялото ми, душата ми....те сякаш се опитвха да ми покажат посоката. Тук трябва да спомена, четири месеца след първата спермограма направихме нова, която беше с много добри резултати. Описвам ви всичко това, защото според мен е изключително важно как човек е стигнал до прозрението, какъв път е изминал преди това, какво е опитал и дали изборът му е спасителна сламка, или е направен съвсем осъзнато.
Аз не бях правила никакви изследвания, освен най-елемантарното – фоликулометрия с ехограф. Но вече бях напълно сигурна, че няма да избера онзи път с ходенето по лекари, когато те подлагат на какво ли не и всеки ти казва нещо различно, поне не и докато не опитам по всички други възможни начини. Аз по принцип предпочитам да ходя по лекари само за диагностика и вземам лекарства само ако не съм успяла да се справя по друг начин...така съм откак се помня. Не отричам ролята на лекарите, но единствено аз знам какво се случва в моята душа. Бях само на осемнадесет, когато вместо да легна на операционната маса заради фиброаденом на гърдата за втори път, след вече направена операция, аз предпочетох да се лекувам с гладуване...и успях.
И така – реших да се свържа с Иван. Вече го познавах от един семинар във Варна, на който аз бях инициатор. Той ми даде по скайп няколко насоки, в които да работя и предложи ако не се получи още два месеца – да се срещнем и да помислим за по-дългосрочна съвместна работа. Е, както се сещате, не се получи. Тук трябва да спомена, че никак не е случайно (защото не знам за вас, но аз не вярвам в случайностти), но точно през този период Иван се местеше със семейството си – вече увеличено с още един член  - да живеят във Варна. Това беше голям плюс за нас.
Видяхме се тримата – аз, мъжа ми и Иван. Поговорихме, той ни предложи каква да бъде схемата на работа и така започнахме. Първоначално имахме по един сеанс аз и мъжа ми поотделно всяка седмица. После останах само аз....защото както чувствах още в самото начало – проблемът беше в мен. Имах да чистя много негативи от детството си, предимно свързани с моя баща.
Тук е момента да спомена, че започнахме с гладуване на плодове и чай и двамата с моя мъж – 14 дни плюс 10 захранване. Трябва да кажа, че имам невероятен партньор, който макар и да не е разбирал всички мои методи и решения, винаги, винаги ме е подкрепял. И това нетрадиционно лечение той прие с отворени обятия. Аз имах притеснения как ще му понесе гладуването, защото никога не е правил това, голям фен е на месото, а и работата му е физическа. Но истината е, че се справихме перфектно и това бяха едни от най-забавните ни и приятни вечери.
Относно сеансите с Иван – правехме понякога ТЕС, но основно това ни беше за домашно. Повече разговаряхме и не е истина как от един обикновен разговор, аз си тръгвах толкова променена, сякаш всеки път в мен се отключваше по нещо. Нещо, което винаги е било дълбоко някъде в мен, скрито и неосъзнато. Както когато изведнъж ти прищраква нещо, плесваш се по челото и си казваш – как не съм се сетил по-рано, като отговорът е бил пред мен през цялото време. Понякога много се чудех и го питах: как така успяваш да промениш по нещо в мен с един обикновен разговор, който дори не късае проблема?...и получавах отговор: Това е работата на терапевта.
Защото истински осъзнатите неща са тези, които си открил сам, а не тези, които са ти наложени.
Трябва да спомена и за една друга техника, която правихме няколко пъти – 3 мисля – състояща се от визуализация и полухипноза, при която потъваш дълбоко в подсъзнанието си и се срещаш с всичките си скрити страхове, преодоляваш ги, унищожаваш ги и се връщаш пречистен и обновен. Техниката е описана от жена, която за шест или осем (не помня точно) седмици е успяла да се излекува от тумор в на матката, голям колкото футболна топка.
След тези три сеанса, особено след единия бях много зле – в смисъл страшно изцедена, отпаднала, едва ле не неадекватна....сякаш цялата ми енергия беше изсмукана от тялото ми, за да се справи с проблема. Плаках много по време на тези сеанси....просто сякаш душата ми плачеше. Но огромната крачка беше направена – аз дадох прошка на баща си. Седмица след това се чувствах страшно уморена и отпаднала, но знаех от Иван, че ще бъде така и това не беше нещо неочаквано за мен. Тялото ми обновяваше своите клетки. Трябва да спомена и това, че всъщност ключова роля за прошката изигра отново един обикновен двеминутен разговор. Може би просто ТЕС и всичко останало което бяхме направили, ме бяха подготвили за това. Аз вече бях порастнала достатъчно, за да направя решаващата крачка. Малко след това престанахме със сеансите. Иван каза, че вече съм готова и просто трябва да оставя нещата да се случат. Месец по-късно бях бременна.
Сега, когато пиша това, сякаш преживявам всичко отново и отново. И ми е толкова хубаво. Много преди да се случат нещата аз си представях как ще опиша и моята история...копнеех да дойде моментът. И ето сега седя пред лаптопа, а по лицето ми се стичат сълзи на огромно щастие. Искам да запаметя всеки един от тези моменти, в които аз и моето мъничко човече сме едно цяло. Това не е краят на приказката, защото за нас тя едва сега започва. Гордея се със себе си, защото през целия си съзнателен живот съм била отворена за невидимото. Сега се чувствам благодарна на всички онези малки и големи неща, благодарение на които ние стигнахме до тук. И съм с пълното съзнание, че бременността ми е следствие на това, което направих със себе си. Излишно е да казвам колко много съм благодарна на теб Иване, защото ти беше така неоходимия катализатор. Затова ти винаги ще си останеш за нас нашия душевен лекар. Защото никоя болест не може да вирее в емоционално здраво тяло. Може би нещата за нас щяха да се случат рано или късно и без да направим този избор. Но дали така щяхме да създадем добра среда за развитие на нашето дете?! И ако е вярно, че душата на бъдещото дете, кръжи около потенциалната майка 2 години преди да я избере, и дори и да не вижда в нея всички качества, които иска, търси потенциал за развитието им, то може би моето дете е чакало точно този момент.
Сега продължавам да работя върху себе си и своите страхове, защото искам да изживея пълноценно всеки миг и моята малка голяма душа никога да не съжалява, че ме е избрала.
Има една велика мисъл, която откакто прочето заседна дълбоко в мен и която никога няма да допусна да си отиде: „Стратегията на успеха се крие не в това да избереш правилния път към победата, а в това, да направиш избора си така, че всички пътища да водят към нея.”

Това е началото на нашата история. Ще продължаваме да я пишем, заедно с всички хора около нас, които ни обичат и подкрепят. Няма невъзможни неща! Истината е в нас самите.....и.....не чакате да се случват чудеса. Защото всеки един от нас е едно малко чудо!

С огромни благодарности към Иван, който ни напътстваше досега и който се надяваме да продължава да ни напътства, и към съпругата му Боряна, на чиито съвети и помощ ще разчитам от тук нататък!
Arethuse
Майстор
Мнения: 685
Регистриран на: 04 Сеп 2006 12:14

Мнение от Arethuse »

:D
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Прекрасно :)
Честито!
Бях започвала разказа, но сега го дочетох. Браво на теб :D
Очакваме продължение.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Вили, не се покривай :)
Искаме си продължението
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Само набързо да се включа с една интресна информация.
Вили казва, че ще пише скоро тук, но засега не намира време.
Бебето - Алекс - е живо и здраво, расте и се развива отлично.

Интерсната случка се случи около раждането му.
Той тръгна да се ражда преждевремено, т.е в осмия месец.
Мъжът й ми се обади за да ми каже, че водите й са изтекли и че вероятно ще ражда скоро и ме помоли да правя ТЕС и визуализации за успешно раждане.

Когато се опитах да си представя Вили и детето ми се случи нещо странно. Във визуализацията детето ми излизаше черно. По принцип, поне при мен, когаято виждам във визуализациите си здрав орган, аз го виждам в бял или светлосин цвят. Черното е признак за проблем. В случая цялото бебе бе черно. Това бе странно, тъй като бебето не се очакваше да има здравословни проблеми, а и бе насрочено секцио. Т.е. нямаше вероятност за родилни проблеми, задушаване с пъпната връв и т.н.
Някакво безпокойство и страх свиваха корема ми, стягаха гърлото и притискаха гърдите ми. ТЕСнах всички тези усещания , след което си представих, че заливам детето с бяла светлина, която буквално, все едно я наливам в съд, изхвърля чернилката и я измества. Правих тази визуализация докато детето не ми се яви греещо в бяла светлина и аз бях изпълнен със спокойствие и увереност. Не казах нищо на родителите за това тогава. На другия ден ми се обади бащата на детето за да ми съобщи, че Вили е родила със секцио и всичко е наред.

След няколко дни отидох да ги посетя в родилното.
Когато си тръгвах бащата на детето ме изпрати и ми сподели, че не е казал на Вили, но няколко минути след като са извадили бебето, то не е дишало и лекарите едва са го съживили. Според неговите думи, лекарите са се борили около 5 минути да го съживяват докато то накрая е проплакало и са казали на бащата, че направо са го били отписали.
Тогава и аз му разказах за моите визуализации.

Ами това е.
Всеки да прави от тази история каквото си иска.

Весели празници на всички и
По-здрави!
през Новата Година!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

:shock:
vilito
Участник
Мнения: 6
Регистриран на: 10 Апр 2008 12:38

Продължението :)

Мнение от vilito »

Здравейте всички и моля да ме извините за закъснението.
Какато вече сте разбрали, имаме син - Александър - едно слънчево и усмихнато дете, най-прекрасното същество на този свят за нас.
Бременността ми мина сравнително нормално - имаше тук-там известни проблеми, породени по-скоро от страховете ми, отколкото от друго. Интересното е, че въпреки че много си тесвах страховете, те всички се сбъднаха - страхът, че бебето ще е с увита пъпна връв, страхът, че няма да се обърне, страхът от преждевременно раждане...явно, толкова съм мислила за това, че въпреки тесането съм предизвикала всичко да се случи.
Раждането: На границата между осми и девети месец. Денят беше съвсем обикновен. Чувствах се добре. Цял ден бях напред - назад, вечерта направих вечеря. Към 22ч. на излизане от спалнята, водите ми изтекоха - изведнъж, като фонтан. Бях толкова изплашена, направо се побърках. Знаех, че е твърде рано. Разтреперих се като лист. Обадихме се на доктора, който щеше да направи секциото (много исках да родя нормално, но с всички тези показатели - двойно увита пъпна връв около вратлето, седалищно крачно разположение на плода и преждевременно изтекли води - беше изключено). До половин час трябваше да сме в болницата. Взех си душ и докато мъжът ми попиваше езерото по паркета, аз тесах. Това ми помогна малко да се успокоя. В 22.30 бяхме в болницата. Приеха ме. Мъжът ми остана с мен. Започнаха да ми правят профилактика за отваряне на дробчетата на детето. Искаха максимално да задържат раждането. Цяла нощ с мъжа ми тесвахме - болките, страха, притеснението. Всъщност той тесваше мен, защото аз бях толкова омотама със системи, че не ми беше възможно. Той тапеше, а аз си казвах фразите. Акушерките бяха много мили. При всяко мое желание слушаха тоновете на бебето и това ме успокояваше. На следващия ден болките зачестиха. Мъжът ми и майка ми не се отделиха от мен. Иван също дойде да ме види. Към обяд докторът каза, че не можем да чакаме още дълго. Насрочиха секциото за 16ч. Спомням си момента, когато отивах към опреационната. Молех се само малкото човече да е добре. Бях с пълна упойка и добре, че е било така, защото не знам как щях да преживея иначе моментите след раждането. Бебето е изплакало много трудно. Моето раждане го изживяха майка ми и мъжът ми. Трудно ми е да си представя какво са преживели. Направо ми е невъзможно. Аз не знам дали щях да се справя. Извикали са за кратко мъжа ми, да му покажат колко е смачкано бебето - със сплескан нос и криви крака - за да се застраховат един вид. Той милия не е знаел на кой свят е и това допълнително го е травмирало. А малката ми душичка е била в толкова неудобна поза, че е нямало как да не е смачкан. Но всичко му се оправи в следващите дни. На мен естествено, когато излязох от упойка, мъжът ми ми каза, че детето е добре.
Стояхме 2 седмици в болницата. Искаха да ме изпишат, но аз не исках да си тръгвам без Алекс. Не искам да коментирам отношението към родителите в педиатричното отделение...всеки ти казва нещо различно. Едната от педиатърките на мой въпрос: „Трябва ли да се притеснявам?” ми отвърна „Да, трябва”. А на мен малко ми беше нужно...и след този отговор направо рухнах. Тук е моментът да спомена д-р Ангелова, която всъщност е реанимирала бебето. Всички казват, че е най-добрата и може би неслучайно тя е била на смяна тогава. Като цяло педиатрите изобщо не се съобразяват със състоянието на родителите, а някои са дори груби. Дори акушерките го признаваха.
Предполагам е излишно да казвам, че като държавна болница, се постараха да използват всички възможни клинични пътеки. Детето стоя в кувьоз доста време. Натъпкаха го с 3 антибиотика. Като недоносен малкият кара бебешката жълтеница по-дълго и по-тежко. Беше вял и неадекватен. Съмняваха се за инфекция, но изследванията излязоха чисти. Никой не ми спомена, че може да си платя и изследванията да станат за един ден. За сметка на това, 10 дни докато чакаха резултатите, ПРЕВАНТИВНО го тъпчеха с антибиотик....пак заради клиничните пътеки. Пуснаха ме да го видя едва 3 пъти за целия престой за по мъничко и всеки път той реагираше на моя глас. Това бяха най-кошмарните 2 седмици в живота ми – дори за миг не бях гушвала детето си. По съвет на Иван, с мъжа ми много визуализирахме. Непрекъснато пращахме светлина на малкия Алекс...дори сканирах телцето му със светлина. Знаех, че той ще започне да се възстановява едва когато попадне в прегръдките на мама, но при всеки опит да си го взема горе ме парираха с думите „Добре, ние ще ви го дадем, но после да не ревете и да не си скубете косите”. Хората могат да са ного жестоки заради пари. Интересно е как тези жени дори за миг не се замислят, че и те са майки...
Така и стана – детето започна да се възстановява едва когато си дойде при мен. Дългата ни одисея в болницата завърши. Сториха ми се не две седмици, а две години. Мъжът ми и майка ми бяха неотлъчно до мен и бяха моята морална и емоционална опора.
И от тук започна моят истински живот. Малкият ми син е едно безценно съкровище. Карасиво и усмихнато дете, той расте обичан от много хора. Каза „мама” едва на 4,5 месеца. ТЕС не веднъж ми е помагала за него и в тези моменти винаги съм много благодарна, че познавам и практикувам тази техника. Тесвах го много за раждането, за това, че е бил отделен от мама, че се е чувствал изоставен и какво ли още не. Сега имаме проблем с един дерматит и отново разчитам на ТЕС.
Иван и Боряна ни подкрепиха много през онези кошмарни 2 седмици, за което сме им изключително благодарни.
Извинете ме ако съм ви отегчила! Стана малко дълго, но отдавна съм обещала да напиша продължението.
Приключвам, защото моето малко човече се събуди и две боси крачета се подават от завивката :D
Днес е Бъдни Вечер. Пожелавам на всички една вълшебна и щастлива Коледа! А за себе си и семейството си искам единствено да сме здрави, защото моето щастие е в прегръдките ми по цял ден....и вече ме зове да го гушна :D
Arethuse
Майстор
Мнения: 685
Регистриран на: 04 Сеп 2006 12:14

Мнение от Arethuse »

Колко много се радвам :) :D
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 15:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Мнение от Яна »

Леле, каква история!
Радвам се, че е завършила щастливо! :D
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

На един дъх прочетох историята. Радвам се, че всичко е приключило добре.
Публикувай отговор