Дневникът на Lady Frost
Снощи ми се случи нещо интересно (не е нищо осбено де, но ми беше интересно).
Цял ден изпитвах някаква неимоверна горещина. Непрекъснато ми беше топло, направо изгарях. А в къщи по принцип държим хладно, рядко температурата стига 20 градуса, а аз се чувствах все едно е поне 30.
Започнах да ТЕС-ам тази горещина. Много бързо усетих промяна (още по време на настройката). От корема ми към краката тръгна хлад, все едно дрехите ми бяха студени. Стигна някъде до коленете, тогава промених напомнящата фраза на нещо от рода, че изпитвам жега в горната част на тялото, в раменете и главата. Тогава хладното тръгна нагоре. По темето ми плъзна едно много приятно изтръпване, по-скоро от лявата част на главата, над ухото и към средата (ама и аз го обясних
).
Хлада в корема ми стана доста силен (имах чувството, че е обгърнала матката ми). Реших да го тесам, да видя какво ще стане. На настройката още главата ми отново пламна и се върнах към предната напомняща фраза, за да оправя отново тая жега. Още на първото кръгче вече усещах истинската температура в стаята. Не продължих, защото синковеца ми ме занима с разни неща. Продължих с едно йогийско дишане през зъби за охлаждане за да задържа резултата.
Днес отново се чувствам много гореща, но вече не ми е неприятно. Имам усещането, че метаболизма ми се е забързал нещо, имам чувството, че тялото ми работи усилено! Много интересно и приятно усещане!
Цял ден изпитвах някаква неимоверна горещина. Непрекъснато ми беше топло, направо изгарях. А в къщи по принцип държим хладно, рядко температурата стига 20 градуса, а аз се чувствах все едно е поне 30.
Започнах да ТЕС-ам тази горещина. Много бързо усетих промяна (още по време на настройката). От корема ми към краката тръгна хлад, все едно дрехите ми бяха студени. Стигна някъде до коленете, тогава промених напомнящата фраза на нещо от рода, че изпитвам жега в горната част на тялото, в раменете и главата. Тогава хладното тръгна нагоре. По темето ми плъзна едно много приятно изтръпване, по-скоро от лявата част на главата, над ухото и към средата (ама и аз го обясних
).Хлада в корема ми стана доста силен (имах чувството, че е обгърнала матката ми). Реших да го тесам, да видя какво ще стане. На настройката още главата ми отново пламна и се върнах към предната напомняща фраза, за да оправя отново тая жега. Още на първото кръгче вече усещах истинската температура в стаята. Не продължих, защото синковеца ми ме занима с разни неща. Продължих с едно йогийско дишане през зъби за охлаждане за да задържа резултата.
Днес отново се чувствам много гореща, но вече не ми е неприятно. Имам усещането, че метаболизма ми се е забързал нещо, имам чувството, че тялото ми работи усилено! Много интересно и приятно усещане!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Тия дни нещо ми се завърнаха някои от тревожните неща свързани с раждането и по-конкретно със самата операция. Разказвах раждането си и се почувствах много гадно. После всеки път когато прочета за някоя мама родила чрез секцио (особено пък по желание) и ме обхваща някакъв страхотен гняв! 
Тесах това. Тази вечер докато тесах пак това със секциото усетих как все едно щитовидната ми жлеза се сви и все още усещам някакво пристягане и дискомфорт в тази област. Ще продължа да го тесам след малко.
Въпроса ми е щитовидната жлеза с какви емоции е свързана?
Тесах това. Тази вечер докато тесах пак това със секциото усетих как все едно щитовидната ми жлеза се сви и все още усещам някакво пристягане и дискомфорт в тази област. Ще продължа да го тесам след малко.Въпроса ми е щитовидната жлеза с какви емоции е свързана?
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Снощи забелязах нещо любопитно. Колкото пъти започна да работя за очите започват да изникват съвсем други неща, които ми "пречат" да работя по този проблем.
Мисля за момента да не си давам повече зор с Предизвикателството. Не върви някак си, ще се заема с другите неща, които са ми доста по-напиращи в душата. Може и ПО да е това, не знам, но мисля да му се поддам за момента, дори да е такова! Съмнявам се обаче, че е ПО, по-скоро имам усещането, че подсъзнанието ми вади по-наложителните неща за чистене! Проблемът със зрението много отдавна не е активен конфликт, за разлика от другите неща.
Хъх!
Доста оплетен пост, ама нищо!
Ще ви държа в течение!
Мисля за момента да не си давам повече зор с Предизвикателството. Не върви някак си, ще се заема с другите неща, които са ми доста по-напиращи в душата. Може и ПО да е това, не знам, но мисля да му се поддам за момента, дори да е такова! Съмнявам се обаче, че е ПО, по-скоро имам усещането, че подсъзнанието ми вади по-наложителните неща за чистене! Проблемът със зрението много отдавна не е активен конфликт, за разлика от другите неща.
Хъх!
Доста оплетен пост, ама нищо! Ще ви държа в течение!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Работя по разказа все още и по всички разкази, които са ме разтроили. Доста обемна работа, но се справям.mayadob написа:Влизам да проследя как върви изчистването на тема раждане и секцио. Виждам, че работиш. Направи ли кръгове по точките, докато четеш разказа си?
Сега ми хрумава - може да си направиш прокси за себе си в минало време. За деня на раждането.
Това за проксито е много идейно! Да видим кога ще се "престраша" да го направя!
Забравих да спомена, че откакто работих с ТЕС да се накарам да уча за държавния включих и точката на тила. Много добре ми се отразява.
Включи ми се интересно ПО - от време на време имам усещането, че ТЕС не работи. Обикновено бързо го изпъждам и винаги тесам. Надявам се скоро време да престане да се появява това ПО, доста е обезкуражаващо понякога!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
О, ако знаеш колко пъти съм мислила, че не работи
И след време ми се стоварва резултатът.
Точките на тила и на мен са ми любими. Когато бързам, искам да ги пропусна, но не мога.
Как ти звучи "Въпреки, че не искам да се отърся от травмата от раждането и искам да си страдам..."? Пробвай го, дори и да ти се струва нелепо.
И след време ми се стоварва резултатът.
Точките на тила и на мен са ми любими. Когато бързам, искам да ги пропусна, но не мога.
Как ти звучи "Въпреки, че не искам да се отърся от травмата от раждането и искам да си страдам..."? Пробвай го, дори и да ти се струва нелепо.
Ааааа, никак не е нелепо! Звучи много на място! Ще го изпробвам още днес! Тенк ю, Майче!mayadob написа:Как ти звучи "Въпреки, че не искам да се отърся от травмата от раждането и искам да си страдам..."? Пробвай го, дори и да ти се струва нелепо.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Май, май и аз трябва да се отърся от лошите спомени за секциото.
А като става дума за ПО, моят мъж има едно огроооомно ПО и само ми крещи, че вярвам на ТЕС, че как така на другите им помага, само на него не му помагало. Вчера цял ден е с болно гърло, не може да преглъща, уж правил ТЕС, пък нямало резултат. А аз му казах, първо да си ТЕС-а яда и после да си лекува гърлото. Ужас ви казвам. Зор ще видя с мъжо
А като става дума за ПО, моят мъж има едно огроооомно ПО и само ми крещи, че вярвам на ТЕС, че как така на другите им помага, само на него не му помагало. Вчера цял ден е с болно гърло, не може да преглъща, уж правил ТЕС, пък нямало резултат. А аз му казах, първо да си ТЕС-а яда и после да си лекува гърлото. Ужас ви казвам. Зор ще видя с мъжо
Лейди, щом ти е много на място, ето ти още една порция. Направо си тупай точките, докато четеш.
Включи като напомнящи фрази или като декларации това, което звучи най-вярно от тук:
- не искам да забравя тези спомени
- ако се отърся от тях, ще спра да се съжалявам
- няма да получавам съжалението на другите
- няма да съм жертва
- не съм готова да съм силна и отговорна за действията си
- ще ми бъде пусто, ако се излекувам от спомените
- искам да има интрига
- скучно е нищо да ти няма
- не мога да съм безучастна към това, което се случи
- не трябва да съм безучастна към това, което се случи
- ядът, който изпитвам, ми помага
- мога да се отърся от спомена, но не искам
- така ми харесва
- така съм интересна
- така получавам внимание (ето, виж колко време ти отделям )
Включи като напомнящи фрази или като декларации това, което звучи най-вярно от тук:
- не искам да забравя тези спомени
- ако се отърся от тях, ще спра да се съжалявам
- няма да получавам съжалението на другите
- няма да съм жертва
- не съм готова да съм силна и отговорна за действията си
- ще ми бъде пусто, ако се излекувам от спомените
- искам да има интрига
- скучно е нищо да ти няма
- не мога да съм безучастна към това, което се случи
- не трябва да съм безучастна към това, което се случи
- ядът, който изпитвам, ми помага
- мога да се отърся от спомена, но не искам
- така ми харесва
- така съм интересна
- така получавам внимание (ето, виж колко време ти отделям )
Здравeйте и двете,
Сигурно въпроса ми ще ви прозвучи страшно тъпо (може би затова не съм го задала до сега). Приемам за даденост, че ви измъчва това, че сте родили със секцио и абсолютно уважавам чувствата ви, наистина, но никога не успях да разбера истинската причина за тъгата ви. Имах приятелка, която почина само защото не плати за да и направят секцио и я пуснаха да ражда нормално, както и близка, чието детенце е с ДЦП поради същата причина. Освен това имам достатъчно познати, които преживяха достатъчно мъки и последващи проблеми от нормални раждания. Всички знаем, че нормалното раждане не винаги е нормално. Самата аз преди първото раждане бях съветвана да родя със секцио, тъй като съм от изключително рядка кръвна група и ако беше се случило нещо непредвидено по време на раждането можеше да има проблеми с намирането на голямо количество кръв (преди 14 години трагедията с кръвта беше пълна). Обисляла съм го доста пъти, но нито за миг не съм чувствала, че ще постъпя неправилно, ако се съглася.
Уважавам чувствата ви и знам, че щом ви боли, значи ви боли, но защо? Не намирайки отговора се чувствам като емоционален инвалид.
Сигурно въпроса ми ще ви прозвучи страшно тъпо (може би затова не съм го задала до сега). Приемам за даденост, че ви измъчва това, че сте родили със секцио и абсолютно уважавам чувствата ви, наистина, но никога не успях да разбера истинската причина за тъгата ви. Имах приятелка, която почина само защото не плати за да и направят секцио и я пуснаха да ражда нормално, както и близка, чието детенце е с ДЦП поради същата причина. Освен това имам достатъчно познати, които преживяха достатъчно мъки и последващи проблеми от нормални раждания. Всички знаем, че нормалното раждане не винаги е нормално. Самата аз преди първото раждане бях съветвана да родя със секцио, тъй като съм от изключително рядка кръвна група и ако беше се случило нещо непредвидено по време на раждането можеше да има проблеми с намирането на голямо количество кръв (преди 14 години трагедията с кръвта беше пълна). Обисляла съм го доста пъти, но нито за миг не съм чувствала, че ще постъпя неправилно, ако се съглася.
Уважавам чувствата ви и знам, че щом ви боли, значи ви боли, но защо? Не намирайки отговора се чувствам като емоционален инвалид.